Разпределителни водопроводи

Разпределителни водопроводи

От 1985г. ковък чугун и ПВЦ тръби изместват полагането на АЦ тръби, а от 1994г. се използват ПЕ (полиетилен) тръби за всички нови водопроводи.

Водопроводите от стомана и ковък чугун са съответно около 9,98 км и 9,37 км. От разпределителната мрежа, което е 43% от нея. Стоманените тръби са най – старите в мрежата, от преди 1940 г. и са почти изцяло в долната част на града. От 1985 г. тези водопроводи са прогресивно заменяни с ковък чугун. Все по-често напоследък се използват ПЕ тръби.

Неотдавна 1,700 м, нови ПЕВП тръби с диаметър 200 мм, са положени в долната част на града, за замяна на корозиралите стоманени водопроводи и с цел намаляване на течовете.

Има също множество малки галванизирани тръби, които също са подложени на корозия.

1.9.3Проблеми в съществуващата водоснабдителна мрежа

Бяха установени следните основни проблеми в съществуващата водна разпределителна мрежа:

Геологията около Балчик предизвиква свлачища, което изисква високо ниво на техническа поддръжка на подземните съоръжения и на сградите. Влиянието е особено неблагоприятно в старата, долна част на града, където тръбопроводите са подложени на множество свлачища.

Основната защитна мярка срещу свличането е била да се поддържа основния глинен пласт възможно най - сух. По тази причина са проектирани и изпълнени дренажни канализации за подпочвени води. Проблема се влошава още повече от сеизмичната активност в областта.

Основния проблем на водопроводната мрежа в Балчик е бавното но продължително преместване на локални пластове по варовиковите склонове. В резултат на земното движение и периодични плъзгания, е имало много скъсвания на тръби. През годините, много от водопроводите в старата мрежа на долната част на града са били заменени, като старите тръбопроводи са оставени в земята.

Предприети са известни мерки за стабилизация (дренажни шахти и метални анкери), но е необходима повече работа, преди да може да се продължи с изграждането на канализацията. Важно е да се увеличи при изграждането на тръбите гъвкавостта в преходните зони между свлачищните и стабилните зони. Препоръчителна е употребата на полиетиленови тръби в тези зони. Преходите в шахтите и сухите камери трябва да бъдат с гъвкави „съединителни муфи”.
Проблем № 2 – Големи водни загуби

Съществуващите водоснабдителни проблеми в Балчик не се дължат на липсата на водо източници, а на високите загуби на вода във водоснабдителната система, което води до изключително високи производствени количества, с всички свързани негативни последици, следователно най – високия приоритет трябва да е възстановяването на мрежата, за да се намалят загубите до нормативни нива. Без намаляване на загубите на вода, всички други мерки няма да постигнат желания ефект.

Освен това високата степен на течове от водоснабдителната система (и най – вероятно и от съществуващата канализационна система) увеличават обема на подпочвените води, което повишава риска от свлачища (виж “Геоложки и технически анализи” от Иля Стоянов, Април 2001: “Най – добрия начин да се предотвратят и ограничат свлачищата е да се понижи нивото на подпочвените води”.

Проблем № 3 – Риск от замърсяване на питейната вода

Главните водоизточници са заобиколени от населени области без канализационна система, които понастоящем използват септични ями, но няма постоянен контрол върху качеството на водата, а действието и поддръжката на тези частни ями не се контролира. Водните проби показаха косвени доказателства, че течове на отпадни води от септичните ями, си намират път до водоизточниците. Приблизително на 300м нагоре по течението от първия водосбор, „Чатал чешма” (сега изоставен), съществува зле стопанисвано сметище, течове от което неизбежно попадат във водоснабдителната мрежа. Изворите „Акбунар” са разположени на около 1 200м. от сметището. Рисковете от заразяване са обсъдени по-подробно в раздел 5.2.5 и ще бъдат по-нататък изследвани в мониторинговата програма за подпочвени води, която ще се проведе от Юли до Декември 2006г (виж раздел 9.3).

Съгласно настоящия проект, експлоатираната мрежа се водоснабдява с контраррезервоари, което означава че главната помпена станция, нагнетява направо в мрежата, като работния напор на помпите е приблизително от 15 до 17 бара. Не са монтирани устройства за предпазване от хидравлични удари, в следствие на което се получават унищожителни хидравлични удари, които разрушават прогресивно напорните водопроводи и градската водопроводна мрежа. Монтираните помпи и разпределителни табла са в много лошо състояние, няма монтирани уреди за контрол на експлоатационните параметри, като единствения такъв прилаган контрол е максималното потребление на електроенергия на помпите.

Понастоящем съществуват отделни зони на налягане, четири от които се водоснабдяват директно от главната помпена станция 1. Единствено крайбрежната зона на ниско налягане се водоснабдява от малък резервоар „Белите скали”.
Проблем № 5 – Периоди на върхово потребление

Срещат се проблеми и в периодите на върхово потребление, с липсата на хидравличен капацитет, в някои части на мрежата. На няколко места, се смята, че водопроводите са с по – малък от нужния размер за днешното върхово потребление. Това включва някои етернитови тръби във високата част на града. В допълнение към това, в системата има голям брой „глухи отклонение”, където водата не може да циркулира във водопроводната мрежа. Налягането в горната част на града варира по време на периодите на пиково потребление, особенно през летния сезон. Разликата в нивата между най – високото водно ниво на резервоара Царичино и областта на кв. „Левски”, особенно горните етажи на блоковете, е малка, така че променящите се водни нива в резервоара, причиняват промени на налягането в мрежата.

Съществува и цялостен проблем с азбесто-циментовите тръби, като на един от тръбопроводите са се наложили 40 ремонта в период на 3 години, дължащи се главно на движението на муфените връзки на тръбите. Консултантът присъства и фотографира някои от тези ремонти, като се изясни, че гумените уплътнения на свръзките са били разместени и усукани при първоначално полагане на тръбите.

Състоянието на стоманените тръби е различно. Наблюдава се, за корозия в някои участъци и необходимост от честа подмяна.

Съобщава се, че около 20,760м от съществуващите тръбопроводи, се нуждаят от спешна подмяна (високо приоритетно). В бъдеще всички АЦ тръбопроводи и повечето от, стоманените, ковък чугун, ПВЦ, галванизирани тръби с допълнителна дължина от приблизително 14,000м, трябва да се заменят, за постигане на значително намаляване на течовете.

Канализационната система в долната част на града е предимно разделна. През годините в следствие на мерките за стабилизация на почвата, подпочвените води са се свързали към битовата канализация в по-голяма степен, отколкото в системата за дъждовни води. В горната част на града има само няколко канализационни клона и те са смесени. Излишната вода от смесените канали се излива директно в Източно дере.

Канализационната мрежа на Балчик е два вида – смесена (битовии дъждовни води) и разделна канализация. В долната част на града има изградена смесена канализация за дренажни, дъждовни и отпадни води.

Тази смесена канализационна система е много стара, но не е напълно изградена. Възнамерявало се е главните канализационни колектори да бъдат изградени с дължина 5 338м. Приблизително 37 % от колекторите на канализацията са изградени до 1988г.

Общата дължина на канализационната мрежа (главни колектори и второстепенна канализационна мрежа) е 19,4м. Около 45 % от предвидената второстепенна канализационна мрежа е изградена. Към канализационната мрежа на града са включени 8 136 жители. Приблизително 47 % от общата площ на града е обхваната от канализационна мрежа.

Високата част на града е с много ограничена канализационна мрежа. Отвеждането на отпадните води става главно главно в отделни септични ями и попивни кладенци. В тази висока зона съществуват само два канализационни колектора, които свързват промишлената зона и зоната на града. Съществуващата мрежа в горната част на града, се ограничава главно до областта на блоковете и се смесва с потоци от дъждовни води в тръбопровод с малък диаметър (300мм), която се зауства в ул. ”Черно море”. Тръбопровода продължава със същия диаметър до ръба на долната част на града, където от преливника се оттича в Източното дере.

Има втора точка на оттичане малко по-надолу по течението, която просто изхвърля смесения поток от втори (по-малък) водосбор в дерето.

Трета водосборна област, покриваща повече или по-малко централната част на долната зона на Балчик се оттича в тръбопровода с диаметър 200 мм в ул. „Черно море” до преливна точка до сградата на съда. Поредица от повърхностни водни колектори са свързани към тази точка и потока се оттича в „Източното дере” посредством смесени канализационни преливници.

На практика повечето от отпадните води преливат много малко при преминаването си надолу.

Четвъртата водосборна област може да се определи, като лежаща между площада на града и пристанището. Горната част на водосбора, изглежда се оттича в напорния тръбопровод от канализационната помпена станция, посредством дюкер. Така или иначе точното действие на тази под система не е ясно. Долната част на водосбора включва главни колектори VI и VIа, които се заустват в помпената станция. Проблемите свързани с главен колектор VIa са представени отделно в раздел 7.

Съществува дюкер от чугунени тръбопровод с диаметър 300 мм, който свързва южната и северната част на долната канализационна мрежа през „Източното дере”. Този дюкер е построен през 1960г и е реконструиран през 1990г. Дюкера отвежда отпадните води в една малка канализационна помпена станция, която още събира ограничено количество отпадни води от крайбрежната част на града. На практика тъй като много от съществуващите ключови канализационни колектори не са били изградени, помпената станция приема много малко количество отпадни води.

Проблемите на съществуващата канализационна мрежа, не могат да бъдат точно разделени на категории, поради взаимната им свързаност, което допринася за изостряна на проблемите.

Основния проблем, който по настоящем стои пред Балчик е лошото покритие на града със съответно функционална канализационна система. Това най-вече идва от постоянната липса на средства в системата, което води до много малко или никакво разширяване на канализационната мрежа през последните години, в съответствие с ръста на застрояването в града, особено за високата концентрация на население, както е в кв. „Левски”.

Това е довело също до частично разрушаване на системата и непълно действие в много области в долната част на града. Това общо взето е от липсата на инвестиции за ремонт и поддръжка на съществуващите съоръжения, чрез някаква форма на инициативни действия и програма за поддръжка. Средства не са били точно определяни, за осигуряване на необходимите степен на поддръжка и разширяване на мрежата.

Проблем № 2 – Размествания на тръбите

Друг проблем, който може да се отнесе към големите проблеми, с всички подземни мрежи и съоръжения, и особено тези свързани с водния сектор, е движението на земните пластове, поради свлачищния процес, който засяга областта, като цяло. Проблемите със свлачищата са описани по-рано в този доклад. Като резултат от движението на земните маси, ефекта върху канализационната мрежа е много сериозен и е изразен в лошото състояние на голяма част от мрежата.

По време на извършването на проучването на състоянието, бе отбелязано, че много от съществуващите тръби и шахти, са били повредени поради движение на земните пластове или нестабилност. Степента на повредата, се отличава от място до място, но се концентрира около движението на тръбите в техните връзки, което води до движение на съединителните пръстени, протичане на тръбите и/или последващо счупване. Като резултат на това голяма част от отпадната вода инфилтрира обратно в почвата, което на свой ред изостря свлачищния проблем.

Проблем № 3 – Смесена канализационна система

Както бе обсъдено преди това, голяма част от системата за отпадни/дъждовни води на Бачлик, през годините се е променила от разделна в смесена, чрез свързване на отпадна с дъждовна система или обратното. Проблема, който сега съществува, е че повечето от отпадните води, които постъпват в мрежата се заустват директно в „Източното дере” или в морето. Допълнителната дъждовна вода, която се зауства в канализационната мрежа за отпадни води, предизвиква пренатоварване на системата и като резултат е заустване на отпадни води в Черно море през смесени преливни шахти.

За да се изработи точен модел на канализационната мрежа, бе необходимо, първо да се изпълни подробно проучване на съществуващата канализационна система. Това бе извършено в периода между Ноември 2005 г. и Март 2006 г.

Целта на проучването, бе да се съберат конкретни данни, свързани с изискването за построяване на модел, както и да се определят специфичните проблеми, които съществуват в мрежата. Информацията бе събрана от съществуващите в мрежата шахти. Проучваните области бяха:

• 
  Нива на капаци и нива на канали на вход и изход на тръбопроводите.
  
• 
  Връзки към шахтите.
  
• 
  Диаметър на всички тръбипроводи.
  
• 
  Водните нива бяха особено необходими.
  
• 
  Общо състояние на шахтите.
  

• 
  Лошо общо състояние на шахтите.
  
• 
  Липса на кюне на основата на някои от шахтите.
  
• 
  Лоша връзка на входящи странични клонове.
  
• 
  Натрупване на твърди отпадъци вътре в шахтите.
  
• 
  Големи количества наноси в шахтите.
  
• 
  Липса на поток в някои шахти, което се смята, че е поради спукване или пропускащи връзки на тръбите.
  
• 
  Обратни наклони в някои участъци на тръбите.
  
• 
  Наводнени шахти.
  
• 
  Капаци на шахти, които не пасват добре.
  
• 
  Пропускащи връзки между фабрично изработените метални гривни на шахтите.
  

Една от мерките за спиране на свлачищата в Балчик, особено в долната част на града, е построяването на дренажна галерия. Както бе споменато в раздел 4.1.4, основния проблем, който има областта, е хлъзгавата повърхност, която съществува между между долния глинен пласт и лежащия отгоре пласт от трошлив варовик. Намиращия се отдолу глинен пласт има много малка здравина и с течение на времето има тенденция за завъртане по хоризонталата.

От проучвания и изследвания, които са проведени, бе установено, че степента на завъртане на глинения пласт, зависи от нивото на насищане на същия. Взето е решение да се построи дренажна система под старата част на града, която да дренира подпочвените води от пластта и да поддържа нивото на насищане на пласта постоянно, и така да се постигне ниво на стабилност.

Изграждането на дренажната галерия започва през 1985г. Работите се завършват и до днес. Дължината на дренажната галерия е 1300м, а височината е 3м. Проектирана е да съдържа 350 сондажа (хоризонтални и вертикални), но са изградени само 150 (само вертикални). Всичката вода, която се дренира от тези сондажи се излива в канал в средата на пода на галерията и се отвеждат до Източното дере и е на приблизително 40м дълбочина.

Количеството на събраната подпочвена вода варира, в зависимост от времето в годината. През по-влажните месеци, има приблизително изчислени потоци от 100л/сек, но като цяло през останалата част от годината, това количество е много по-малко и може да падне до 12-15л/сек през летните месеци. Средния годишен поток от галерията е изчислен 40л/сек.

Освен това има множество други отводнителни ситеми, които са изградени, за намаляване количеството на подпочвените води. Въпреки предприетите мерки до сега, мониторинга показва, че все още има движение по разлома.

Като цяло няма развита система за дъждовна вода в Балчик. В долната част на града има само няколко линейни оттока (приемници) и бетонови канали заустващи в „Източното дере” и в морето. Всички линейни оттоци са разположени в критични точки в долната част на града и заустват дъждовна вода по най – краткия път през 4 преливника към „Източното дере” или морето.

В горната част на Балчик (кв. „Левски”) има две преливни структури, които заустват дъждовна вода, която вероятно е смесена с отпадни води.

1.13СЪЩЕСТВУВАЩА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА ОТПАДНИ ВОДИ В БАЛЧИК (ПСОВ)

1.13.1Общ фон

Град Балчик има едностъпална пречиствателна станция, която е построена през 1965г. Тя е разположена в юго-източната част на града, от източната страна на пристанището. Планирана е нова ПСОВ на плато върху земя отвоювана от морето, близо до съществуващата ПСОВ и някои строителни работи са започнати, но не са завършени.

Съществуващата ПСОВ приема, само малък поток от отпадни води. Средния дневен поток е измерен при програма за измерване през 2000г. (Рамбол) – 4,7 л/сек., т.е само малка част от отпадните води на града се отвеждат към пречиствателната станция. Тя приема само потоци от имоти в непосредствена близост и от група имоти, чиито потоци се отклоняват към малка помпена станция за отпадни води. Последната събира основно отпадни води от главни колектори VI и VI a и приема толкова малко отпадни води, че изпомпва само веднъж или два пъти дневно към ПСОВ.Освен това, отпадните води от септичните ями се транспортират до ПСОВ чрез машини за изсмукване и пренасяне на отпадни води.

ПСОВ се състои от пречиствателна система на много ниско ниво. Няма предварителна механична обработка, т.е решетки или утаителни шахти. Отпадната вода идва от главния колектор или от септични ями и се изчерпва и транспортира с машини до ПСОВ, след което се отклонява в два разпределителни канала. Потока се влива в няколко циркулиращи резервоара, от тези танкове се отклонява и след преминаване през преливник, към хлориращ резервоар се зауства в морето.

1.13.3Проблеми в съществуващата ПСОВ

Проблемите със съществуващата ПСОВ могат да се обобщят както следва:

• 
  В пречиствателната станция липсва предварителна механична обработка.
  
• 
  Отпадната вода не търпи някаква значителна обработка, което може да се види от качеството на потока.
  
• 
  Много малко количество отпадни води се вливат в ПСОВ.
  
• 
  Постройките са изоставени.
  
• 
  Цялата област на ПСОВ е буренясала и изглежда не се поддържа.