Община белене информация за инвестиционно предложение за

Води

Хидрографската мрежа в района се определя от р.Дунав и нейните десни притоци. От последните това е р. Барата.

Река Барата е малък повърхностен водоизточник. Тя се намира между двете главни отводнителни водни артерии р.Осъм и р.Янтра, като пресича Беленско Свищовската низина. Първоначално водите ù са се разсейвали в блатните отложения, но след изграждането на предпазната дига по брега на р.Дунав и отводнителната система те по изкуствен път се отвеждат към р.Дунав.

Река Барата образува речна долина с ширина до 600 m (средно 300 m). Дължината ù е 30 km, в която се включва участъка от с.Червена до Беленско – Свищовската низина и малки участъци от левите ù притоци при селата Морава, Божурлук и Татари.

Повърхностните води в цялата Беленско – Свищовската низина могат да се разглеждат като силномодифицирани повърхностни водни тела. Последното произтича от извършените мероприятия по осушаване на низината чрез система от отводнителни канали, както и изграждане на диги по брега на р.Дунав за предотвратяване на наводняванията.

Заустването ще се извърши след получаване на Разрешително за заустване от Басейнова дирекция – Дунавски район, гр.Плевен.

Съгласно Заповед № РД –272/03.05.2001 г. за категоризация на повърхностните води във водните обекти или в части от тях, р.Дунав е III-та категория повърхностен водоизточник по цялото й протежение в Българския участък. В този момент водите на община Белене се заустват директно без пречистване в р. Дунав. По този начин се оказва значително антропогенно въздействие върху водното тяло и съответно върху реката по долното й течение. Вследствие реализирането на инвестиционния проект не се очаква негативно въздействие върху състоянието на р. Дунав поради заустването в повърхностните води на отпадъчни води след извършено пречистване и поради голямата разлика между дебита на заустваните води и оттока на р.Дунав, средният за която е от порядъка на 6000 m³/sec. Инвестиционното предложение се очаква да повлияе положително върху повърхностните води – на река Дунав чрез заустване на битово – фекални води след пречистването им в съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство.
Водоснабдяване

Реализацията на инвестиционното предложение не изисква ползване на нови водоизточници за промишлени и питейно-битови нужди.

Населението на гр. Белене според данните на ЕСГРОН към м. май 2010 г възлиза на 9346 жители. Предоставените данни от Община Белене са използвани като база за изчисляване на еквивалентният брой жители на града към настоящия момент и за края на експлоатационния период на ПСОВ - 2040 г, към който период, общия брой на еквивалентните жители е приет за 11 460.

ПСОВ ще се захранва от съществуващата и доизградена канализационна система за смесени отпадъчни води посредством напорен канализационен колектор от КПС за битови отпадъчни води, ситуирана в границите на населеното място, на разстояние от около 1.0 км от площадката на ПСОВ.
Очаквани въздействия

Отпадъчните води, отвеждани от ПСОВ чрез заустващ колектор, ще заустват във водното тяло Дунав RWB01, BG1DU000R001 със следните параметри:

БПК5 < 25 mg/l

ХПК < 125 mg/l

НВ < 35 mg/l

N общ < 15 mg/l

N-NH4 < 2 mg/l

P общ < 6 - 9

Инвестиционното предложение попада в обхвата на подземно водно тяло с код BG1G0000Qal008 - Порови води в Кватернера - Беленско-Свищовска низина.

То е формирано в алувиалните отложения на р.Дунав. Тук тези отложения оформят Беленско – Свищовската низина, представляваща стар меандър на реката постепенно запълнен с песъчливо глинести отложения.

Низината заема крайдунавско понижение заключено от запад на изток по линията съответно между град Никопол, с. Бяла вода, с. Деков и гр. Свищов. Първоначално това е било заблатено място, което през 50^-те и 60^-те години на миналия век е осушено чрез предпазна дига дълга 17,2 km по протежението на р.Дунав и система от отводнителни канали.

Западната част на низината представлява фрагмент от стара незаливна тераса на р.Дунав. На юг низината граничи с льосовия комплекс, а на изток – с пясъчниците на Свищовската свита. Алувиалните отложения залягат върху дебелите няколко стотин метра мергели на Тръмбешката свита, явяващи се долен водоупор.

Подземната вода се подхранва от инфилтрацията на валежни води и от р.Дунав при високи водни стоежи.

Дренирането на алувия, освен от р. Дунав, се извършва и чрез системата отводнителни канали.

Към това подземно водно тяло се отнасят и подземни води в алувиалните отложения на р.Барата.

Средната ефективна мощност водоносния глинесто-чакълест пласт е 4,5 m, като се изменя от 1 m в горното течение до 11 m при с. Драгомирово.
През етапа на строителството, както и по време на експлоатацията не се очакват негативни въздействия върху състоянието на подземните води. За опазването на подземните води се предвижда залагането и спазването на определени мерки.