Община божурище общински план

ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ

		Стр.
	Увод	3
	Глава първа – Анализ и оценка на състоянието и развитието на основните процеси и дейности в общината	5
	1. Обща характеристика на общината	5
	2. Демографско развитие и човешки ресурси	8
	2.1. Анализ на демографското развитие на община Божурище	8
	2.2. Оценка на демографската ситуация	9
	2.3. Икономическа активност	10
	3.Социално-икономически структури и процеси /фактори, състояние, оценка и тенденции на развитието/	13
	3.1. Селско стопанство	13
	3.2. Горско стопанство	14
	3.3. Икономика	14
	3.4. Социален сервиз и услуги	16
	3. 5. Инвестиционни интереси, намерения и ресурси	18
	4. Урбанистично и устройствено развитие на общината /състояние, оценка и тенденции/	21
	4.1. Териториална структура и селищно развитие	21
	4.2 Устройствени планове, проектна осигуреност на територията	22
	4.3 Жилища и общинска жилищна политика	23
	4.4. Развитие на рекреацията и туризма	24
	5. Инфраструктурно развитие и опазване на средата /състояние, оценка и тенденции/	25
	5.1. Инфраструктурни мрежи и обекти на територията /транспортни, водоснабдителни, електроснабдителни, газификация, съобщителни /	25
	5.2. Опазване на околната среда и екология	30
	6. SWOT-АНАЛИЗ НА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ	33
	Глава втора – Стратегическо развитие на община Божурище	36
	1. Визия за развитието на община Божурище	36
	2. Стратегически цели и приоритети в развитието на община Божурище .	36
	3. Модел на устойчиво и балансирано развитие на община Божурище	36
	Глава трета – Програма за реализация на плана за развитие на община Божурище	37
	1.Основни мерки, програми и инвестиционни проекти, за реализацията на общинския план за развитие	38
	2. Механизми и инструменти за реализация на общинския план за развитие	43
	Глава четвърта – Индикативна финансова таблица	45
	Заключение	45

В плана следва да намерят място заложените за реализация инициативи над общинско ниво, определени чрез Областната стратегия за развитие и такива, намерили място в Концепцията за разработване на регионален план за развитие на Югозападния район за планиране.

С разработването на този план се цели осигуряването на балансирано и хармонично развитие на общината, както и постигане целенасоченост, приемственост и активно поведение в съответната територия. Този план следва да постави на планова основа местните инициативи и намерения, да създаде конкретна алтернативна политика, включваща цели, приоритети и мерки за ефективно и целево използване на ресурсите и възможностите по ефективен и ефикасен начин, за да осигури по-висок просперитет и условия за реализация на своето население.

Общинският план за развитие /ОПР/ се разработва за периода 2007 – 2013 година, когато се надяваме като пълноправен член страната ни да прилага изцяло общоевропейските норми и правила за провеждането на общата за Съюза регионална и местна политика на развитие.

Процедурата на разработване и реализиране на ОПР предвижда създаването на конкретна програма за реализация и ежегодна актуализация на основните мерки и инструменти на програмирането и стратегическото планиране.

Непосредствената близост с гр. София /посочен като вид специфичен район за целенасочено въздействие/ оказва,а и в бъдеще ще оказва значително, положително и стимулиращо влияние за развитието на общината - като територия на засилен инвестиционен и пазарен интерес. Този интерес е изявен и извън границите на общината и реално предполага едно ползотворно и продължително сътрудничество в перспектива със съседни общини от западната част на Софийска област.

При съставянето на плана са отчетени следните принципни изисквания, които реално отразяват процесите в територията:

• 
  Реалното активиращо въздействие на близостта със Столична община и на центъра на община Божурище върху демографското, социално-икономическо и инфраструктурно развитие.
  
• 
  Желанието за реалистичност и прагматичност при създаването му и на неговите съставни елементи - цели, приоритети, мерки и програма за реализация, отчетени при анализа и оценката на ресурсите, процесите и потенциалите за развитие на общината.
  
• 
  ОПР е колективен труд, но отговорността и задължението за неговата реализация е на общинския съвет, на кмета и на общинската администрация. Това предполага и прилагането на различни механизми за сътрудничество и партньорство с всички организации и лица на общинска територия.
  

На настоящия етап това определящо условие не се изпълнява пълноценно, предвид неизяснените моменти в :

- липсата на координация от страна на централната и мести власти и конкретно Решение за бъдещето на обектите на Министерство на Отбраната /МО/ като функция, съдържание и собственост, които не са третирани и в териториалната устройствена схема за общината и Общия градоустройствен план на София, които обхващат значителни площи на територията на общината

- липсата на стратегия и целенасочена концепция в управлението на изявения инвеститорски интерес – закупуването на частни земеделски земи и преобразуването им в урбанизирани територии.

Община Божурище е разположена западно от София, в непосредствена близост до столицата. На североизток граничи с община Връбница, на югоизток - с община Банкя и Люлин, на юг - с общините Перник и Брезник, на север – с община Костинброд, на запад – с община Сливница.

Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно. През територията й преминава европейският транспортен коридор ОЕТК № 10 (Калотина-София), в близост е ОЕТК №4 и ОЕТК №8. Железопътната инфраструктура е от жп линията София-Банкя и София-Перник. Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини и столичния град.

В геоморфоложко отношение територията на общината заема западната част на Софийското поле Теренът има преобладаващ хълмисто-равнинен характер, като средната надморска височина на района е 625-645 метра..

Средногодишният валеж на територията на общината е в границите около 638 mm – неравномерно разпределен по сезони – пролет 207 мм, лято 195 мм, есен 133 мм и зима 103 мм.

Средногодишните изпарения са 498 мм, което обуславя района с високо сумарно изпарение.

Преобладаващите ветрове са източни и западни, в малка степен североизточни и северозападни. През една трета от дните в годината преобладава “тихо” време – при средна скорост ва вятъра под 1 м/сек.

На общинска територия са формирани два основни типа зонални почви: черноземни смолници, заемащи равнинните части на терена и канелени горски почви по хълмистите участъци.

През територията на общината протичат незначителни водни потоци- реките Беличка, Гурмазовска и Пожаревска. Съществуват 3 броя микроязовира с обща площ 156 дка.

Общата площ на общината (142,884 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321 хил.дка). Общината заема 0,128 % от общата територия на Република България.

Гъстотата на населението 55,6 чов/км² е под средната за страната (70,3 чов/км²), много по-ниска за Югозападния район (103,9 чов/км²) и значително над област Софийска (37,5 чов/км²).

В обхвата на общината са включени 10 населени места – гр.Божурище и 9 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 4 кметства – Пролеша, Хераково, Храбърско, Гурмазово, с избрани пряко от населението кметове. След избор от Общинския съвет са назначени 2 кметски наместници: 1- Пожарево и 1 – Златуша, Росоман, Делян, Мала Раковица.

По данни на териториално-статистическо бюро населението на общината наброява 7946 човека, в т.ч. 3860 – мъже и 4086 – жени. Населението в общинския център гр.Божурище е 5205 човека – 65,5 %. Град Божурище се включва към много малките градове , а селата в общината са предимно малки и много малки.

Община Божурище съгласно административно-териториалното устройство на Република България (Указ № 1 на Президента на републиката от 05.01.1999 г., ДВ, бр.2/08.01.1999 г.) се включва към Софийска област с административен център гр.София.

В настоящия си обхват общината е създадена през 1978 г. (Указ № 2295 на ДС от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в НРБ, ДВ, бр.101/26.12.1978 г.). Град Божурище е обявен от село за град през 1997 г. (Решение на МС № 786/11/08.1997г.)

Съгласно закона за регионалното развитие Софийска област, на територията на която е община Божурище, както и областите София (столична община), Благоевград, Кюстендил и Перник се включват към Югозападния район за планиране.

Местоположението на община Божурище предопределя значимите й взаимовръзки със София – инфраструктурни, икономически, социални, по отношение на човешките ресурси, както и със съседните общини – Костинброд, Сливница и в много по-малка степен Перник и Брезник.

Важна предпоставка за развитието и функциониране на основните сфери на дейност и устройствени системи са състоянието и вида на основните поземлени ресурси.

Сравнителният анализ показва висок относителен дял на земеделската площ – 75,5 5 от общата (спрямо 57,4 % за страната, 42,8% за югозападен район район и 43,5% за Софийска област). Твърде висок е относителния дял на обработваната земя от общата земеделска 92874 дка – 86% - при 78% за страната, 60% за югозападен район и 61,2% за Софийска област. Това предполага, че земеделските земи на община Божурище следва да бъдат оценявани като очертаващ се приоритет в нейното бъдещо развитие, свързано с бъдещото формиране на модерен аграрен сектор. Липсата на поливни земи е недостатък, който трябва да се отчете при разработване стратегия за развитие на земеделския сектор. Общината има най-нисък относителен дял спрямо страната, югозападен район, Софийска област на площ на водни течения и водни площи – 0,7% от общата територия.

Обработваемата земя в земеделските територии, посочена по-горе, е с обща площ 92874 дка. Най-голям дял заемат нивите – 80009 дка - 86,1%, трайните насаждения - 240 дка площ - 0,25%.

Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 1264 дка, разположени в землищата на селата Пожарево, Златуша, Делян, Росоман, М.Раковица, Хераково и Храбърско и формиращи 1960 имота.

Мерите и пасищата заемат площ от 8639 дка.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии обхваща 9287 дка – 6,5% относителен дял спрямо 4,14% за България, 4,67% за югозападен район, 4,41% за Софийска област. Изградените вилни зони са с обща площ 1264 дка.

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи и изпълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 86553 дка или 60,5% от общата територия на общината, в т.ч. 79601 дка земеделски земи.

Държавна собственост са 24999 дка (17,4% от територията на общината)- Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места; териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа и др.

Общинска е собствеността върху 8910 дка земя – общинския поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мерите и пасищата, както и полските пътища и прокари, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др.

На религиозни организации е собствеността върху 158 дка земеделски земи - 0,11% от територията на общината.

Общината разполага с благоприятни почвени и климатични условия. Близостта до столичния град поражда реални предпоставки за целево отдаване под наем или аренда на земеделски земи за развитие на интензивно селскостопанско производство.

Нарасналото търсене на земеделски земи с оглед закупуване налага ускорено създаване на реален пазар на земята, в който общината следва да играе определяща роля.

Във връзка със засиленото търсене на земеделски земи за различни видове строителство се налага честа промяна на предназначението на значителни площи земеделски земи. В това отношение липсата на законова регламентация и определена политика в този сектор не е от полза нито за общината, нито за инвеститорите. Наложително е държавата, може би чрез МРРБ в сътрудничество с общината да въведе определен ред и да канализира повишения инвеститорски интерес. В регионалния плана за развитие е наложителна регламентация в развитието на този процес.

Населението на община Божурище към 31.12.2003 г. наброява 7946 човека. Без да анализираме процесите в далечните години, нека погледнем протичащите процеси в последните 5 години. Общата очертала се тенденция на намаляване населението на страната като цяло и за Софийска област, в общината не се отчита. За анализирания период 1999-2003г. населението на общината е нарастнало от 6246 на 7946 човека – ръст 27,2 % по предоставени официални статистически данни. (табл.І 2.1-1).

Големият “бум” е в отчета за 2001 г., когато се отбелязва нарастване от 1846 човека – 1093 ч. за общинския център и 753 ч. за селата.

До 2003 г. няма особена разлика – запазва се общия брой население в общината като цяло и съотношението градско-селско, което почти не се променя.

Характерно за възрастовата структура на населението за периода 2001-2003г. е ,че тя е относително постоянна. Съотношението лица под трудоспособна, в трудоспособна и над трудоспособна възраст почти не се променя, което също отличава общината от тенденциите в страната и областта – за увеличаване броя на лицата над трудоспособна възраст и намаляване на лицата под 15 годишна възраст – фиг.1

Фиг. 1

Естественото движение на населението е един от основните показатели, оказващи влияние на динамиката и възрастовата структура.

На база раждаемост и смъртност се формира естествения прираст на населението. Той е отрицателен за общината – броят на умиранията значително превишава броя на новородените. (табл.І 2.1-2) За 2002 г. показателят раждаемост на 1000 човека от населението е най-нисък в сравнение със страната, района и областта, а показателят смъртност е най-висок спрямо страната, района и областта. Това обуславя и най-високия отрицателен естествен прираст за 2002 г. за общината. (табл.І 2.1-3).

Без да разполагаме с конкретни данни, явно увеличението на броя на населението се обуславя от механичния прираст, формиран от броя на заселванията и изселванията. Той определено е положителен и успява да компенсира отрицателния естествен прираст и да поддържа нивото на броя на населението в последните години.

Важна характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Предоставените данни от преброяването към 31.03.2001 г. са показани в табл.І 2.1-4.

Високият относителен дял на лицата с високо образование (висше, полувисше и средно) за общината превишава тези показатели за областта. Лицата с начално и незавършено основно образование са 1274 човека и представляват 16,85 % от населението на 7 и повече години. Делът на лицата с основно образование е 28,49 % - 2154 чов. Тези две групи обединяват 3428 лица и представляват 45,35 % от лицата на 7 и повече години. Делът на неграмотното население е само 0,39 % и е най-нисък в сравнение със страната, района и областта.

Разпределението на населението в общината по по етническа група по данни от преброяванията през 2001 г. показва, че доминиращ етнос е българската етническа група –98,57 % - най-висок в сравнение със страната, района и областта. Основно вероизповедание е източно-православното християнство, което обхваща 99,07% от населението (табл.І 2.1-5).

2.2. Оценка на демографската ситуация

Формиралите се структури в последните години на анализирания период и протичащите процеси в демографското развитие на община Божурище очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната, преобладаващо по-добри в сравнение с областта. Естественият прираст е отрицателен, по-висок от сравняваните единици, компенсиран чрез механичния вследствие превишаване на заселванията. Преобладаващият етнос е българския етнос и източно-православното вероизповедание. Образователното равнище на населението е високо – над 50 % от лицата над 7 годишна възраст са с висше, полувисше и средно образование. По-голямата част – над 85% от лицата с висше образование са в центъра на общината. В селата най-голям е относителния дял на лицата с основно и начално образование.

И за трите групи значим се очертава другият компонент – механичният прираст и временното пребиваващо население.

Този компонент, надяваме се, в близка перспектива да продължи да оказва благоприятно проявление в подобряване демографските показатели на населените места.
2.3. Икономическа активност

Икономически активните лица в общината са 3605 ч. Коефициентът на икономическа активност (съотношение между работата сила и населението на 15 и повече навършени години) е 60,7 %. Този показател е по-висок от средния за страната (49,6%), Югозападния район за планиране (52,2%) и Софийска област (42,5%).

Работната сила на общината през 2003 г. наброява 4486 ч. (заети и безработни). Заетите лица са 3605. Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) е 50% - най-висок в сравнение със средния за страната - 39,8%, Югозападния район за планиране – 44,7% и Софийска област – 39,4%. По-високата заетост за общината определено се формира от столичния град. Статистически данни за заетите лица за общината в нефинансовия сектор сочат общо 969 заети – 517 в микро фирми с персонал до 10 човека и в малки фирми с персонал до 50 заети – 452 човека. Заетите по дейности са – селско, ловно и горско стопанство - 88 човека; преработваща промишленост – 254 чов.; строителство – 66 чов.; търговия, ремонт на автомобили – 244 чов.; хотели и ресторанти – 70 чов.; транспорт, складиране, съобщения – 155 чов.; операции с недвижими имоти, бизнес услуги – 29 чов.; здравеопазване – 24 чов.; други дейности, обслужващи обществото и личността – 10 чов.

Близостта с гр.София формира значителни трудови пътувания и способства за ангажираността на населението в трудова дейност.

Безработица

През последните няколко години равнището на безработица се движи в рамките на 7-8 %, достигайки най-ниско ниво – 6,4 % по отчет за 2004 г. Средногодишният брой на регистрираните безработни е около 250 чов., средногодишното равнище на безработица е 7,28 %, при средно за Софийска област 13,55 % и за страната 14,25 % - табл.І- 2.3-1. Запазва се относителния дял на безработните младежи, бавно намаление се отчита в дела на продължително безработните.

Този нисък процент на безработицата се дължи на факта, че голяма част от трудоспособното население работи в София. Профилът на безработицата на територията на общината показва тенденция на нарастване на регистрираната безработица на ниско квалифицираните жители на общината и тези без квалификация. Общият брой на безработните – 224 лица, съотнесен към броя на населението в активна възраст между 18 и 64 години, представлява 6,2% към 30.06.2005 г. от трудоспособното население, възлизащо на 3 605 души. Особено важно е да се подчертае, че нивото на безработицата е сравнително стабилно. То възлиза на 7.3% през април 2004 г.; 7,2% през ноември 2004 г. и 7,0% през март 2005 г. В структурата на регистрираните безработни по пол към 30.06.2005 г. превес имат безработните жени /62,1%/ спрямо регистрираните безработни мъже/. Според възрастовия критерий разпределението на безработните е както следва :

• 
  от 16 г. до 29 г. – 28 души (12,5%);
  
• 
  от 30 г. – до 39 г. – 57 души (25,4%);
  
• 
  от 40 г. – до 49 г. – 62 души (27,7%);
  
• 
  над 50 г. – 77 души (34,4%).
  

При ромите безработицата в Община Божурище е значителна. Голяма част от тях преживяват от социални помощи за безработни, бедни и инвалиди. Програмата на МТСП “От социални помощи към осигуряване на заетост” доведе до ангажиране на част от трайно безработните роми.

В град София са привлечени значителни трудови ресурси от община Божурище – основно квалифицирани кадри от доскоро функциониралите промишлени предприятия. Според проучване, проведено през юли 2005 г. от Общинската администрация на община Божурище заетостта в местни предприятия катастрофално спада. Някои от най-показателните случаи се наблюдават в следните организации:

1. Ако броят на заетите лица във военните заводи на „ТЕРЕМ” в град Божурище към 2000 г. възлиза на около 1200 души, то към юли 2005 г. той е едва 50 души.

2. Ако броят на заетите лица в бившите заводи на „МИНСТРОЙ” в град Божурище към 2000 г. възлиза на около 600 души, то към юли 2005 г. той е едва 30 души.

3. В предприятието на „ГАЗСТРОЙМОНТАЖ” в град Божурище към 2000 г. работят около 200 души, но към юли 2005 г. то не функционира на територията на общината и вече не осигурява заетост.

Според същото проучване на Общинската администрация на община Божурище, проведено през юли 2005 г., болшинството жители на общината, работещи в град София са недоволни от условията на своята заетост. В почти всички случаи те не работят по своята професионална квалификация, получават ниски възнаграждения, принудени са ежедневно да пътуват и да формират значителни разходи за път и прехрана в сравнение с варианта да имат осигурена трудова заетост в община Божурище. Това позволява да се обобщи, че в община Божурище е формирана особена форма на „скрита безработица”, която поражда социални проблеми, води до бедност и неудовлетвореност от стандарта на живот.

Основните фактори, обуславящи високата „скрита безработица” в община Божурище са:

а) структурата на местната икономиката, която е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко големи предприятия, чието ограничаване на дейността води до големи съкращения на работници;

б) необходимостта от оптимизиране на заетостта на приватизираните предприятия чрез минимизиране на разходите за работни заплати и съкращаване на работни места;

г) структурната реформа в армията, образованието и здравеопазването и свързаните с нея съкращения;
Изводи: равнището на безработица в общината е под средните стойности за страната, областта и югозападен район.

В настоящия момент равнището на професионална квалификация на безработните лица не отговаря на пазарните изисквания. Провежданите курсове за придобиване на професионална квалификация са без отчетен реален практически ефект. В настоящия момент се реализират 2 национални програми в няколко направления, в които са включени над 30 заети лица на 6 ч. и 4 ч. работен ден. През курсове за квалификация в последните 5 години са преминали 150 човека.

Анализите и оценките на състоянието на човешките ресурси на общината дават възможност за определени изводи за техните силни и слаби страни, представени чрез S.W.O.T. анализ. Формулирането на проблемите ще способства те да бъдат отчетени при разработването на стратегическите насоки за развитието на общината.

Анализът на поземлените ресурси по-напред в глава І, характеризира общината като такава с наличен ресурс, благоприятстващ развитието на отрасъла селско стопанство. Земеделските територии са 109565 дка – 76,58 % от територията на общината. Обработваемата земя е 89223 дка – 81,4 % от земеделската земя – показатели и в двете направления, надвишаващи средните за страната, ЮЗП и София област.

Според вида на собственост земеделските земи се разпределят както следва: 79602 дка (72,6 %) частна собственост, 3092 дка - държавна, 8916 дка - общинска.

Обработваемата земя е предимно ниви - 80009 дка – 89,6 %, трайни насаждения 240 дка – 0,26 %.

По статистически данни балансът по видове територии и начин на трайно ползване е показан по землища на населените места в табл.І-3.1-1.

В резултат от реформите в селското стопанство - ликвидиране на едрите форми на стопанисване на земята и на животновъдните комплекси, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. На настоящия етап всичко е съсредоточено в частни фамилни стопанства.

По данни на общинска служба “Земеделие и гори” селскостопанските животни към 31.12.04 г. са :
Селскостопански животни към 31.12.2004 г.