далечна – очертават се само контури на макрорелеф, различава се залесена от незалесена площ, както и заснежена от незаснежена; близка

Идеята за НЛП „Широка планина” се свързва и с възможностите за композиране по убедителен начин на тези три категории обзорност. За разлика от Белоградчишките скали, от връх Типчен (940,9 м) и до голяма степен от скалните върхове Кайцу и Плоската скала, във всички страни се разкрива т. нар. далечна обзорност. Във връзка с осигуряване на непосредствена обзорност, в особено атрактивни места ще се проектират подходящи трасета и архитектурни елементи, осигуряващи предвижването в засега недостъпни участъци. Това е другото предимство пред Белоградчишките скали (известно е, че от последните, поради височината на Белоградчишкия венец, разположен северно от тях, се свежда до нулева обзорността към Дунавската равнина; в скалните групи там не са устроени подходящи маршрути върху, вътре и около отделни скални феномени, което означава, че далечната, както и непосредствената обзорност не са така изразителни).

Предвид гореизложеното, в концептуален план НЛП „Широка планина” изглежда по следния начин: най-атрактивната скална ивица (червени пясъчници, брекчи и брекчо-конгломерати, разкриващи се между Средогрив и Смоляновци от запад на изток, се диференцира на 3 скални групи:

1. 
   Западна скална група, включваща скалните феномени Бабу, Милов камък, Човека, Кайцу, ограничена на изток от Гюргичка река;
   
2. 
   Централна скална група, включваща микрорайона на Пешин връх (скалните феномени Марков камък, Ошли гръб, Типец, Викало, Бъчвата и др.;
   
3. 
   Източна скална група, включваща микрорайона на добре известната скала Стовци – единствената официално регистрирана природна забележителност.
   

• 
  пясъчници и брекчоконгломерати,
  
• 
  варовици,
  
• 
  кристалинни – гранитогнайсо-шисти, кварцити и др.
  

• 
  моноклинални ридове (Типчен);
  
• 
  плоски и слабо наклонени вододелни заравнености;
  
• 
  повече или по-малко всечени къси речни долини на места с ждреловиден характер;
  
• 
  малки, но добре изразени склонови стъпала.
  

Изброените до тук особености определят и много висока степен на биоразнообразие, което се разкрива както на ниво храстова и горска растителност, така и тревна. То директно отразява различията в химизма на основните скали и степента на овлажнение на различните повърхнини.

Тези покомпонентни изменения на разнообразието определят и много високата степен на ландшафтно или природно разнообразие – няколко типа микроландшафти със съответни подтипове.

В последна сметка, атрактивността на парковата територия ще се съсредоточи основно в няколко аспекта:

1. 
   Чрез подходящи, удачно вписани съоръжения и пътеки се експонират, като стават достъпни, различни микроскални форми в подгрупите Вълче гърло, Турчина и др., без пълен аналог у нас засега (скални гъби, скални кулоари, жлебове, скални ниши и др.).
   
2. 
   Към този най-важен атрактив допълнително се наслагват хидроложките особености, в т.ч. и каскадните течения по притоците на Гюргичка река (изграждат се нови, практически непознати не само у нас съоръжения – бент-бродове), при изворите се изграждат и оформят в подходящи по архитектурен стил чешми.
   
3. 
   Без да е първостепенен атрактив, биоразнообразието се експонира и „инфилтрира” към горе отбелязаните дадености.
   

1. 
   Много висока степен на комплексност на възприемане на природни ландшафти;
   
2. 
   Осезаемо доминиране на високоатрактивни точкови обекти (скални феномени);
   
3. 
   Удачно вписани, подходящо оформени и функционално издържани архитектурни елементи и съоръжения за нуждите на познавателния маршрутен туризъм и краткотрайния, повече или по-малко активен, отдих.
   

1. 
   Познавателен туризъм и краткотраен отдих в добре съхранена и чиста природна среда;
   
2. 
   Туризмът и отдихът на противоречат, а се допълват взаимно с другите форми на сегашно бъдещо природоползване, пасищно животновъдство и горско и ловно стопанство.
   

НЛП „Широка планина” следва да допълни туристическите атрактиви, свързани с високата планина и със селищната среда в тази част на страната. Това означава, че културно-познавателният туризъм на Чипровци ще се обогати с обект за природопознавателен туризъм, разположен в нископланинската част на общината.

Ландшафтният парк ще се яви и твърде важна предпоставка за различни частни инициативи, на първо място за осигуряване на туристически услуги, в т.ч. и транспортни, особено за село Превала.

Настоящият първи етап на проектиране е изграждане (най-северозападната част на землището на с. Превала) може да бъде и дефиниран като стартов за разширяване и ранжиране на парковата територия: на север през с. Гюргич (община Ружинци) за осигуряване на връзка с близко разположения шосеен път през Видин, на северозапад към с. Средогрив (община Чупрене), на югозапад към с. Долни Лом (от същата община), на изток към с. Смоляновци и на североизток към с. Белотинци (и двете от община Монтана). Това означава на практика да се обхванат всички скални групи и подгрупи в Широка планина и на първо място природната забележителност Стовци.

При ландшафтния парк, както бе отбелязано, ще се осигури много висока степен на представяне на природна среда в максимално комплексен, интегриран вид, с ясен акцент върху георазнообразието. В архитектурния замисъл за проекта са предвидени съоръжения с много висока степен на оригиналност, в т.ч. и по отношение каптирането на водоизточници и изграждането на чешми.

Осигуряването на достъп до най-атрактивните елементи на парка и разнообразяването на начините на придвижване са подчинени също на идеята за максимално разнообразяване на туристическите форми, дефинирани, според средствата за предвижване (без оф роуд):

• 
  пешеходен туризъм;
  
• 
  велотуризъм;
  
• 
  конен туризъм.
  

Специфична част от идейния замисъл е тъй-нареченият косвен ефект, състоящ се в ограничаване набезите на иманярите, респ. намаляване на съответните деструкции на средата.

Част от изложеното в този подраздел може да бъде разглеждано и като очаквани резултати, които по същество също притежават концептуални измерения.

Различните ефекти, в т.ч. и мултипликационни, както и очакваните резултати, допълнително могат да бъдат разширявани и пояснявани в почти винаги изискуемите форми при кандидатстванията по различни програми.

Същинската част на парковата територия е твърде отдалечена от асфалтови пътища – на 2 часа северно от с. Превала. Тя не може да представлява крайпътен обект, затова в идейния замисъл се предвижда целеви посещения (вече бе отбелязано, че в сравнение с Белоградчишките скали паркът е в доста по-неизгодна позиция). Този недостатък може да бъде компенсиран с много висока степен на атрактивност, комплексна по характер и с подобрени, с улеснен достъп дори за високопроходими автомобили, горски пътища.

При устройването на НЛП „Широка планина”, в рамките на предварителните съгласувателни действия и изискванията към проектирането, се засяга и твърде важният въпрос за съблюдаването и действието на Натура 2000 и Закона за защитените територии, наред с добре известните законови изисквания за териториално устройство. Територията на парка попада изцяло в Натура 2000, в съответната зона, както за местообитанията на птиците, така и за хабитатите. Паркоустройствените дейности по презумпция изключват осезаемо влияние върху флората и фауната. Нещо повече – те са замислени и със съответен обучително-образователен аспект.

За постигане на много висока степен на атрактивност, следва да бъдат обхванати всички компоненти на природната среда с оглед представяне на цялостна интегрирана природна картина, т.е. ново качество в резултат на наслагването на различни дадености, при ясно изразени акценти върху неживата природа – при добре изразен баланс между познавателния туризъм в тесният смисъл на думата и краткотрайния отдих. Това схващане обуславя и избора на различните архитектурните елементи за нуждите на краткотрайния отдих и познавателния туризъм. Във връзка с това в парковата територия за пръв път ще се експериментират т.нар. бент-бродове (идея и технология разработена от БАСЕТ), които представляват комбинация от малки бентове със стабилно закотвени каменни блокове върху тях за преминаване през русловите участъци. Те са замислени като полифункционални, осигуряващи не само достъпа на пешеходци. Малките водни огледала, които се създават, са много важни за територии с липса на повърностни течащи и стоящи води, в т.ч. и за дивите животни, както за водопой, така и за подобряване на ихтиофауната. Те са и своеобразни резервоари, които могат да бъдат използвани и при евентуално възникване на пожар. Не без значение е и противоерозионният им ефект.

Предвид степента на разчленение, наличието на добре изразено териториално съчетание между позитивни и негативни релефни форми, при ранжирането на ландшафтният парк, следва да се отбележат достатъчен брой обзорни места, места за почивка и беседки.

Нискодебитните извори в района на парка следва да бъдат каптирани и изпълнени в различни и специфични строително-архитектурени стилове, който да се вписват добре в околната среда (изискване за отсъствие на значимо визуално „замърсяване”). За подчертаване спецификата на парка не е излишно скалното разнообразие да се илюстрира в съответния каменен борд на някоя от чешмите. Като най-подходящо място се очертава началота на Янин дол – запустелият кладенец може да се превърне в много оригинална чешма, изградена от тъмни здрави скали от най-старите геоложки периоди, юрски белезникави варовици и червеникави пермски пясъчници и конгломерати. Тя може да получи и нестандартно оригинално наименование подчертаващо етнографските особености на тази част от страната – Торлашка чешма.

Местата за заслоните и палатковите лагери следва да бъдат максимално съобразени с дължината и времетраенето на пешеходните отсечки, достъпността за автомашини и наличието на водоизточници.

Заради опасностите от шумово замърсяване не се предвиждат АТВ, ендуро-мотоциклети и др.

При изграждането на парковата територия трябва да се кореспондира по най-добрия начин с горските власти (принципал), във връзка с планирането на подходящи огледни сечи. Тези въпроси се уточняват още във фазата на проектиране (доминиращият процент от площта е държавен горски фонд).

В най-общ концептуален план паркоустройството трябва да бъде съобразено с нуждите и намеренията на горскостопанското използване, пасищното животновъдство и ловното стопанство. Нещо повече, при паркоустройството следва да се търси максимален комплексен ефект в смисъла на устойчивото природоползване. Конкретен положителен пример за това могат да бъдат предвидените чешми и бент-бродовете, както и редица други елементи на парковото „обзавеждане” – от тях се нуждаят не само посетителите туристи.

Една от нестандартните съпътстващи цели на парковото устройство е максимално ограничаване на набезите на иманярите и свързаните с това деструкции на средата. На много места в страната туристическото усвояване допринесе за осезаемо ограничаване на този негативен ефект.

В предлаганата паркова територия няма обект от защитените с природозащитен статус, нито обект от официално признато културно-историчесто наследство. Възможно е след устройването на парка да се установи статут на природна забележителност на някоя от скалните групи и подгрупи, което не противоречи на основната функция – познавателен туризъм. Същото важи и за културно-историческото наследство. Инвестиционните намеси, предвидени за паркоустройството, са от т. нар. лек тип – не се очакват видими и значими антропогенни изменения. „Шумовото замърсяване” по идея е в твърде тесен диапазон (покрай пътеките) и не може да навреди сериозно на местната фауна. За устройването и функционирането на парка се предвиждат и съответни правила за движение на посетителите. Традиционното туристическо замърсяване с битови отпадъци се тушира чрез създаването на подходящи инфраструктурни елементи и организация за събиране на отпадъци – кошчета за боклук.
ІІ. УСТРОЙСТВЕНА СХЕМА И ОПИСАНИЕ НА ПАРКОВАТА ТЕРИТОРИЯ
ІІ. 1. Граници и площ на НЛП „Широка планина”
Парковата територия, в сегашния първоначален етап на организация, представлява неправилна елипса, капковидно издължена към село Превала с площ ок. 11 000 дка. В територията са представени в различно съотношение традиционните категории стопанисвани терени (със съответните принципали) – гори, пасища, ливади и разбира се, непригодни за производствена стопанска дейност скални участъци, които са безспорна публична собственост. Предвид собствеността и стопанисването, парковата територия традиционно се дели на публична и частна. На този етап ще се разглеждат само устройствени и на първо място инвестиционни намеси само в публична собственост.

От север парковата територия се маркира от подножието на скалната подгрупа Вълче гърло и Кайцу и водослива на началните притоци на Гюргичка река. На изток за ограничител служат Ошлигръбските скали и източният край на седловината Било и Цецин дол. Най-южният край на територията представлява всъщност североизточната част на с. Превала. На запад границата се маркира от двата вековни питомни кестена, съответното подножие на Ярмин камък, както и скалният ръб на Сухата падина.

Както бе отбелязано, на този етап ще се ранжира част от скалната, високоатрактивна ивица на Широка планина. Впоследствие, на следващи етапи, парковата площ може да се разшири на изток до с. Смоляновци, на запад – почти до с. Средогрив и с. Долни Лом и на север – до микроязовира на с. Гюргич дключително. В нея в последствие могат да бъдат включени и дългия моноклинален скален венец между връх Типчен и с. Долни Лом, както и билната част и южния макросклон на планината до с. Бел мел.

При анализиране на географското положение най-общо то се диференцира на:

А. Природогеографско – спрямо основни прородогеографски единици – планини, равнини, реки и др.;

Б. Икономгеографско – спрямо основни икономически центрове и райони;

В. Транспортно-географско – достъпност до основни транспортни артерии и центрове;

Г. Административно-географско - спрямо административно-териториални единици и центрове.

В непосредствена близост са ниските заравнени части на северната ивица на Предбалкана, преминаващи плавно в Дунавската равнина. От южната страна, непосредствено до планината, са развити добре всечените долини на Превалска Огоста и Чипровска Огоста.

Южно от избрания район за НЛП „Широка планина” е разположена веригата на Западна Стара планина (връх Миджур 2168 м) с нейното северно разклонение Язова планина (връх Горно Язово 1573 м; (наричан от местното население Забръц), мощно северно разклонение на най-високият дял на Западна Стара планина - Чипровската планина, по билото на която минава държавната граница с Република Сърбия.

Отстоянието до Старопланинското било е ок. 15 км и почти същото е до Белоградчишките скали и ок. 30-35 км по права линия до най-близкия участък на р. Дунав.

При оценката на транспортната достъпност и източниците на туристически поток следва територията да се съотнесе и към други известни и посещаеми туристически центрове в района - Белоградчик, Чипровци, Берковица, Вършец и др.

Във връзка с по-нататъшното развитие и реализиране на идеите за подобряване на трансграничните транспортни връзки със Сърбия, от особено значение може да се окаже и изграждането на пътя Монтана–Пирот (Сърбия) през седловината Каца камък и отчасти Белоградчик–Миничево (Сърбия) през Салашкия проход.

Известно неудобство е значителното отстояние на най-атрактивната част на парка от асфалтов шосеен път 8,5 км горски път от с. Превала за скалната група Вълче гърло. След допълнителна рехабилитация на този горски път, достъпът с различни превозни средства, както и пешком, ще се подобри значително. Този факт може да се разглежда и като своеобразен позитив, от гледна точка на степента на натоварване на парковата територия, т.е. от екологична гледна точка.

Като цяло територията на парка може да бъде дефинирана като класическа нископланинска, средно разчленена, добре облесена.

Основните физиономични черти се изразяват най-често чрез особеностите на релефа. Другият носител на физиономичните черти на ландшафта – растителността, има особено важна роля в детайлизацията във визуалното възприемане на по-ниско равнище, най-често – микроландшафти.

Прието е, че обзорността (погледността) на която и да е туристическа територия е твърде важен атрактивен елемент, допринасящ съществено за посещаемостта. Наред с много добрите възможности (както бе отбелязано по-напред) за осигуряване на далечна обзорност, от особено значение за парковата територия е осигуряването на непосредствена обзорност – свързаната с нея атрактивност, предизвикваща и съответните мотиви за посещение, е съсредоточена преди всичко в детайлите на скалните групи и подгрупи.

Тъй като парковата територия “предлага” преди всичко природни атракции свързани с неживата природа (абиотична среда), логично е да се продължи с характеристика на геоложките особености и релефа. Те ще бъдат разгледани заедно поради твърде ясните преки зависимости (скали – релеф).

Геолого-геоморфоложка характеристика
Идеята за ландшафтния парк се основава до голяма степен на експониране на георазнообразието – скали и скални форми. Това предполага и съответната информация, дори още на етап проектиране. Част от нея може да бъде използвана при оформянето на идеи относно изграждането на някои съоръжения, на първо място чешми (напр. скалното разнообразие със съответните скални късове може да бъде отразено в самите бортове на чешмите). Наред с това тази специализирана информация може да бъде използвана за съставянето на различни промоционални материали в рамките на реализацията на евентуален проект.

Територията, която заема ландшафтният парк, е разположена в западната част на Предбалкана. Пространствено това е част от Широка планина, която в геотектонско отношение е част от най-голямата структурна единица на Белоградчишкия антиклинорий. В неговия хетерогенен строеж влизат сложно интегрирани структури, формирани по няколко структурни плана през каледоно-херцинския и алпийския цикъл от палеозоя. Гънково-блоково-навлачната му структура е резултат от свиващи тектонски напрежения с натиск от юг-югозапад.

В тази част на Предбалкана ерозията е разкрила най-дълбоките етажи на геоложкия строеж. В най-южните части широко разкритие има диабаз-филитоидната формация (ДФФ) със старопалеозойска възраст. В последните години тя е по-известна като офиолитов комплекс, характерен за зони на стълкновение на големи земекорни плочи, при които се осъществяват процеси на субдукция (подпъхване на земекорни плочи, заедно със съответните тектонски нарушения) и свързаните с това изливания на лави. Скалите, изграждащи този комплекс са поделени на три единици. Най-отдолу има редуване на пироксенити, амфиболити, диабази и габро. Над тях се разполага хоризонт от дайкови скали, главно порфирити. Най-отгоре са масивни базалти, лавобрекчи и пилоулави. Срещат се и глинести и глинесто-песъчливи седименти, превърнати в шисти. Най-пълно тези скали се разкриват в Чернивръшката антиклинала, непосредствено южно от линията с. Превала–с. Долни Лом. Пространствено тя изгражда Язова планина.

Разположената на север от нея Широка планина е изградена от структурата на Монтанската антиклинала. Ядката й е от пермски червеникаво оцветени брекчи, брекчо-конгломерати, разнозърнести пясъчници и алевролити (много фин, слабо споен пясък). Червеникавият цвят предполага сух, ариден климат по време на образуването. Над този комплекс се разпологат долнотриаски седименти, които по литоложки белези приличат на пермските – конгломерати, гравелити (грубо оформен, добре споен дребен чакъл), груби пясъчници, също червеникаво оцветени. По южното бедро на антиклиналата над триаса залягат юрски варовици (непосредствено северно след с. Превала), а в най-южната му част, където се оформя коритото на Салашката синклинала, са отложени и долнокредни варовици, пясъчници и мергели. Особено изразителни са дебелопластовите юрски варовици, които в релефа изграждат една варовикова плоча с пластова моноклинална повърхнина, наведена на юг. По челото на плочата се оформят типични скални корнизи (скални венци) . Техен завършек е и най-високият връх на Широка планина – Типчен (940,9 м).

По границата между Предбалкана и Главната Старопланинска верига, в зоната на тясната Салашка синклинала, между с. Превала и с. Долни Лом, се наблюдават блокови възсядания и навличане, резултат от тектонския натиск от юг-югозапад. Пластовете от карбонатния мезозойски комплекс от северното бедро, както затъват на юг, на места рязко са изправени и преобърнати в южното бедро на синклиналата. Остатъци от това разкъсано бедро се наблюдават като лещообразни тела. Пример са скалите в местността Бялата стена южно от с. Долни Лом.

За сложния вътрешноблоков строеж на Предбалкана важно значение имат и разломните структури. Посоката на главните от тях е запад-северозапад–изток-югоизток, а подчинено значение имат субмеридионалните и североизточните.

Моделирането на съвременния релеф в западната част на Предбалкана е протекло през неогена и кватернера. Територията в района на ландшафтния парк е подложена на ерозионно-денудационните процеси на част от потоците, даващи началото на реките Лом, Цибрица и Огоста. Те се спускат радиално-центробежно във всички посоки от най-високия връх Типчен, като подлагат на разчленяване и разрушаване морфоструктурата. Ерозията по селективен път избира разхлабени от разседите зони и наклонени пластови повърхнини, по които формира речно-доловата мрежа. По-устойчивите скални комплекси се запазват като позитивни форми на релефа, изграждайки вододелните ридове между тях, с добре изразени върхове-твърдици. Това добре личи в места, изградени от пермски и триаски брекчо-конгломерати, където са моделирани форми на релефа, наподобяващи Белоградчишките скали.

Върху процеса на релефообразуване е играло роля и поведението на ерозионния базис. Широкообхватната трансгресия (нахлуване) на морето през сармата доближава бреговата линия плътно до морфоструктурата. Даже по долината на река Палеоогоста е навлизал залив при с. Белотинци, откъдето със завой на запад-северозапад през селата Лопушна и Митровци е достигал докъм с. Превала.

Това приближаване на ерозионния базис от север, изток и юг, а също и от запад по р. Лом, е довел до засилване на ерозионните процеси. След сармата морето се отдръпва на север и през плиоцена няма следи от нова, широка трансгресия. От този момент Белоградчишкия антиклинорий показва тенденция на непрекъснато издигане, процес продължаващ и през плейстоцена и холоцена. Отражение на това са моделираните заравнени повърхнини и речни тераси. Височинните нива, на които са разположени те по билните части и склоновете, свидетелстват за по-сгъстен цикличен характер в тектонския режим.

Личат фаргменти от червеникавите седименти – най-разпространени в парковата територия, на места маркиращи едно върхово ниво със сарматско-понтийска възраст и представляващи част от мантията на Белоградчишкия антиклинорий. В пластореда, изграждащ скалния комплекс, се маркира лек наклон в пластовете, подчертани от ниши, резултат на по-силно изветряне в отделни слоеве на скалите.

Впечатляващите с размерите си скални блокове на Вълче гърло, Кайцу, Турчинá, Ошли гръб, Милов камък, Стовци и др., допълнително са „обработени” тектонски, което е намерило отражение в множеството скални кулоари и жлебове. В тези случаи от значение са и гравитационно предиспонираните пукнатини на бортов отпор. Селективната денудация е в основата на формирането на разнообразните скални фигури (по-малко изразителни от тези на Белоградчишките скали), но по-компактни: скални гъби, конусовидни, в т.ч. и пресечени, форми, пирамидални, призматични образувания и др.

В някои участъци много ясно личат структурните и текстурни особености на скалния комплекс. На тези места много ясно може да се установи и разбере какво точно представляват брекчите, конгломератите, брекчо-конгломератите и др.

С оглед ранжирането на парковата площ и формирането на бъдещи регионални туристически продукти, внимание е отделено на карстовите обекти (те не са най-важните атрактиви на територията – играят, обаче, важна роля в разнообразяването), които в доминиращото си мнозинство са точкови: пещери (хоризонтални и вертикални), пещерни ниши и др. Под внимание са взети, както землището на с. Превала, така и землищата на селата Долни Лом, Горна Лука, Митровци, Бели Мел, Челюстница. Окарстената част (с изключение на превалското и долниломското землище) в тези землища по същество представлява южна варовикова ивица на Широка планина.

Карстовите явления в тази част на страната частично могат да се отнесат към класическия карст. Най-представителни от тях са издължените скални венци (от гледна точка на генетичната геоморфология това са моноклинали). Те наподобяват до голяма степен на добре известният юротипен релеф – при това те са развити в юрски варовици. За съжаление в парковата територия отсъстват високоатрактивни карстови подземни обекти от категорията на пещерите Леденика и Магура. С най-голямо туристическо значение е пещерата Мишин камък с дължина 700 м и с класически пещерни образувания. Тя обаче не може да бъде основен туристически атрактив – по скоро нейното място може да се намери в ранообразяване на предлагането в самата паркова територия, в бъдещи туристически продукти, респективно програми.

За парковата територия и въобще за тази част на страната, много характерни са скалните венци, наричани от местното население „глами”. Те придават и особен, почти алпийски вид на терена.

Юрските варовици в парковата територия и прилежащата й част придават специфичен ландшафтен облик в някои аспекти дори контрастен с ландшафтите в съседните неокарстени територии: кари и карни полета, суходолия с ксерофитна като цяло растителност, и др.

Най-едрите форми на релефа в тази част на страната са представени, както е известно, като планински дялове и поддялове, наименувани отдавна от местното население (Берковска, Чипровска, Светиниколска планина). Широка планина неслучайно е наименувана като такава, поради наличието на т. нар. двойно било (северно и южно) – освен варовиковия гребен на Типчен, Тупанков чардак и др. (южното било - вододел), силно разчленено успоредно било се очертава и на няколкостотин метра по-на север от червените скали на Милов камък, Големия камък, Вълче гърло, Пешин връх, Стовци и т.н.

Предвид, че парковата територия ще се обслужва основно от с. Превала, не е излишно, във връзка с бъдещото предлагане, да се даде и кратка характеристика на южно разположената от селото, средно висока Язова планина.

Язова планина започва от връх Мартинова чука. Билото й постепенно се спуска в северна посока достигайки тясната седловина Прокоп (около 1500 м. н.в.), която разделя землищата на селата Мартиново и Горни Лом. Непосредствено след нея билото достига връх Горно Язово (Забръц), където се разширява и разделя на две. Лявото разклонение се спуска стръмно на север към пирамидалния Черни връх (Църни връх - 1021 м) в посока Широка планина и връх Типчен, а дясното се снишава постепенно на североизток към вр. Остра чука (1471 м) и след него се спуска на изток в посока към вр. Яворова глава, Врански камък и др., като завършва западно от с. Бели мел.

Парковата територия се разполага в западната част на Широка планина. Поради този факт ще бъде дадена и съответната обща морфографска характеристика.

Широка планина представлява част от Предбалкана и се простира почти успоредно на Западна Стара планина от Салашко-Превалското понижение и свършва със своето най-източно продйлжение Веренишкото бърдо при яз. „Огоста”.

Тя има доста ясни граници, не само от юг, но и от запад – река Лом, така и от изток – река Огоста. От север, южно от Гюргич и Белотинци, може също да се прокара сравнително ясна граница, при това доста под долната граница за ниски планини в страната – 600 м. В литоложко отношение е резделена на две ивици. Южната (южно било) ивица е малко по-висока и се маркира от запад на изток от билните върхове Типчен, Господин, Тупанков чардак, Мечит, Костин, Церов връх, изградени основно от варовик. Северната ивица е по-сирно разчленена, изградена е от червеникави брекчо-конгломерати, пясъчници и конгломерати и се маркира от скалните феномени Бабу, Милов камък, Вълче гъло, Типец, Стовци.

В южна посока от главното било са ориентирани късите и нискодебитни леви притоци на р. Огоста. Преобладават наклонените и стръмни терени. Участието на сенчестите и припечните изложения е приблизително еднакво. Не липсват и заоблените форми, в някои части планината има хълмист характер. Като цяло Широка планина, най-вече южната по-висока ивица, може да се дефинира като класическа ниска планина от верижен тип, добре засебена орографски, с добре очертани била и оформена долинна мрежа.

И Широка и Язова планина са ненаселени и неусвоени туристически (има само ловни и горски пътища и пътеки, няма туристически хижи).