Община чипровци нископланински ландшафтен парк „широка планина” село превала, община чипровци, област монтана

В настоящия случай като базово понятие ще се използва микроландшафт: в типологичен план ще бъдат разгледани типове и подтипове микроландшафти.

В парковата територия могат да се диференцират два основни типа микроландшафти:

1. 
   Билни микроландшафти.
   
2. 
   Склонови микроландшафти.
   

1. 
   Билни микроландшафти.
   
   1. 
      Микроландшафти на голите скали – отсъствие или фрагментарна почвена покривка. Към този подтип могат да се диференцират две групи билни микроландшафти:
      

– Микроландшафти на неокарстени скали.

2. 
   Микроландшафти – с плитки почви и тревна растителност.
   

– Микроландшафти на неокарстени скали.

3. 
   Микроландшафти с дървесна и дървесно-храстова растителност.
   

– Микроландшафти на неокарстени скали.

2. 
   Склонови микроландшафти.
   

– Микроландшафти на окарстени скали.

– Микроландшафти на неокарстени скали.

2. 
   Микроландшафти – с плитки почви и тревна растителност.
   

– Микроландшафти на неокарстени скали.

2. 
   Микроландшафти с дървесна и дървесно-храстова растителност.
   

– Микроландшафти на неокарстени скали.

Освен на подтипове и групи склоновите микроландшафти (взема се пред вид и експозицията) се диференцират и на подгрупи:

• 
  Микроландшафти на южни склонове – контрастни на северните.
  
• 
  Микроландшафти на северни склонове – контрастни на южните.
  
• 
  Микроландшафти на западни и източни склонове – неутрални.
  

Предложената ландшафтна диференциация по достатъчно категоричен начин илюстрира природното разнообразие, разгледано в подчертано комплексен аспект. Именно то е едно от най-важните особености на парковата територия – на малка площ, разнообразни микроландшафти. Ландшафтната диференциация се усложнява допълнително и от смяната във височина на растителните пояси – дъбовия и буковия. Поради добре изразената растителна инверсия (на много места дъбът е по-високо от бука), ландшафтната диференциация се усложнява допълнително.

Ландшафтният парк “Широка планина” е замислен като максимално комплексен, интегриращ елементи със съответното експониране на познатите досега “покомпонентни” паркове; лесопаркове; аквапаркове; геопаркове. В резултат на вътрешнопаркова териториална диференциация, базирана главно на местоположение и природни особености, цялата територия е разделена (парково зониране) на три паркови зони: Северна, Средна и Южна, които от своя страна допълнително се поделят на паркови подзони.

Парковата диференциация в голяма степен се основава на отбелязаната по-напред диференциация на скалните групи и подгрупи. Парковата територия обхваща само източната част на западната скална група в Широка планина.

Скалните подгрупи Бабу, Милов камък и др. близко разположени от Западната скална група, на този етап са извън парковата територия, която засега изцяло попада в Чипровска община, респ. землище на с. Превала. В източна посока паркът опира (осигурява се и поглед) до Централната скална група, респ. подгрупите Ошли гръб и Типец.

Най-важни за парка са скалните групи Вълче гърло, Плоския връх – Пещта, Кайцу, Турчинá, Деригозица, Пенкиното, Ярмин камък.

В най-високо издигнатата част на парка доминира скалната подгрупа Типчен.

Тук са развити и добре оформени различни по посока, дълбочина и ширина скални кулоари, в част от които ще бъдат прокарани и туристически пътеки. Другата особеност се свързва с различни по конфигурация скални ниши, които могат да изпълняват и функции на естествени заслони. Скалният пласторед и селективните процеси на изветряне и денудация са в основата и на формирането на различни по дължина и ширина скални тераси и скални жлебове, в които е развита растителна покривка. Формираните от външните земни сили скални фигури могат да бъдат дефинирани най-вече според силуета – скални гъби, конуси и други живописни скали.

В скалните участъци на тази зона е формирана специфична ксерофитна и литофилна растителност. Особено атрактивни са люляците, перуниките, алпийските рози и др. Поради трудната достъпност, запазени са, наред с обичайните бук и габър, и отделни екземпляри от ценни дървесни видове като явор, дива череша, дива круша, орех и др.

В тази зона, с малки изключения, липсват подходящи за водохващане извори. За сметка на това в нея са оформени почти ждреловидни на места, къси речни участъци от начални притоци на Гюргичка река, които за нуждите на проекта са наименувани Лева Гюргичка и Десна Гюргичка река.

По-долу ще бъдат представени и различните паркоустройствени дейности, разгледани по съответните паркови подзони. В северната паркова зона са диференцирани 4 подзони: Вълче гърло, Плоския връх–Пещта, Кайцу–Турчина, Янина падина–Деригозица и Пенкиното. С оглед проектирането и реализацията на проекта, парковите подзони и отделните по-важни устройствени елементи в тях, могат да бъдат разглеждани като обекти и подобекти.

Обект Вълче гърло (подзона)

Както бе споменато нееднократно, това е най-важната и най-атрактивна част на парка, която представлява добре обособена, силно нарязана отделна скала във формата на цилиндър с елипсовидна основа, с максимална височина на скалния откос ок. 100 м и площ на слабо наклоненото и естествено терасирано равнище ок. 4 дка. В рамките на скалата Вълче гърло, до и в отделните елементи – кулоари, тераси и др., се осигурява пешеходен достъп, чрез съответни съоръжения, за всички възрастови категории посетители. Изграждат се:

• 
  дървени парапети на метални пръстени – 80 м;
  
• 
  метални парапети – 15 м;
  
• 
  обзорни площадки – 2 бр.;
  
• 
  стъпала в скална основа – 4 бр.;
  
• 
  дървена платформа – 7 м;
  
• 
  дървена скара (от типа „сух мост”) – 4 м;
  
• 
  метални парапети – 15 м;
  
• 
  дървени стълби – 5 бр.;
  
• 
  чешма с един чучур и едно корито;
  
• 
  стъпала в скално-земна и земно-скална основа – 60 бр.
  

• 
  Кулоар „Север–юг” – 42 м дължина. Подравнява се скално-земната основа, изграждат се:
  

• 
  стъпала - 8 бр.;
  
• 
  дървена скара в южния край от типа „сух мост” с дължина 4 м, без парапети.
  

• 
  Кулоар „Изток-запад”. Той е перпендикулярен на горе отбелязания като връзката между тях е в горната му част. В него се изграждат:
  

• 
  дървена платформа на метални конзоли – в западния изход на кулоара – 7 м;
  
• 
  дървена стълба към нея – 3,5 м;
  
• 
  дървена стълба – по-високо разположена – 3 м;
  
• 
  дървена стълба в най-горната част на кулоара – 3 м;
  
• 
  дървена стълба - къса стълба 1,5 м - в непосредствена близост за подход от равнището на скалата към кулоара;
  
• 
  обзорна площадка с дървен парапет на метални пръстени;
  
• 
  метални парапети (15 м) за връзка между двата кулоара (от южния изход на първия кулоар по осигурена с метални парапети естествена скална тераса се излиза в горния, леснодостъпен и понастоящем, край на кулоара).
  
  • 
    Манастира. Изграждат се:
    
• 
  чешма с един чучур и едно корито с плочник, резервоар и дървени пейки;
  
• 
  обзорна площадка с дървен парапет (4 м) на метални пръстени;
  
• 
  информационно табло.
  

• 
  Западен висок вход към Вълче гърло. Изграждат се:
  

• 
  място за почивка с пейки;
  
• 
  информационно табло.
  

• 
  Пешеходни пътеки около и във Вълче гърло – 1000 м. Това са концентрични, къси трасета, разположени на три нива:
  

• 
  горно – над темето на скалата, покрай периферията й;
  
• 
  средно – пътеката в кулоара „Север-юг” с прилежащата, източно разположена открита скална тераса;
  
• 
  долно – околовръст, в основата на Вълче гърло, към и от Западния висок вход се оформят стъпала в скално-земна маса – 50 бр.
  

Обхваща добре изразеното, изцяло скално било на северозапад от Вълче гърло, до най-високата точка в цялата скална група – Плоския връх – 829 м. Разграничени са 4 подобекта:

• 
  Пещта – естествена скална ниша с достатъчно висок таван, побираща 20-25 д.; отвор подветрен на изток-североизток. Подравнява се. Оборудва се с дървени пейки. За подобряване на достъпа се изграждат 5 стъпала в скална основа.
  
• 
  Скалната кошара със скалния проход „Чистилището” – оформя се място за почивка с пейки (подравняване на терен и прочистване от храстова растителност, особено около естествено наклонената конусовидна единична скала (т. нар. „Превалска Пиза”). Оформя се скалният проход (4 м) за по-лесно преминаване.
  
• 
  Плоски връх
  

• 
  обзорна площадка с парапети – 5 м;
  
• 
  информационно табло;
  
• 
  беседка (анкериране в скална основа).
  

• 
  Пешеходни трасета – обща дължина 900 м, в скално-земна, земно-скална и скална основа. Отделни места в скалните тераси се осигуряват с парапет на метални пръстени – 70 м.
  

Обхваща най-западната висока част, както на зоната, така и на цялата паркова територия. От добре оформения скален връх Кайцу се разкрива много добра обзорност на запад-югозапад.

• 
  Връх Кайцу (817,7 м):
  

• 
  беседка на естествена скална основа (на самия връх);
  
• 
  дървена стълба – 2,5 м за подход към върха;
  
• 
  дървена стълба – 4 м, между Пешин кладенец и вр. Кайцу (на скален откос);
  
• 
  обзорна площадка;
  

• 
  Чешмата Пешов кладенец. Удълбава се допълнително, както на останалите места, за подобряване на дренирането; изгражда се каменен борд с корито, шурнар, резервоар и плочник. Оформя се място за почивка с пейки.
  
• 
  Пешеходни трасета – 1300 м. Оформят се в сравнително мощни почви с горска растителност, както и в наклонени терени с плитка скала. Стъпала в скално-земна основа – 30 бр.
  

Той обхваща по-ниско разположената скална група Турчинá с прилежащите източно и западно горски площи и южно – пасища и ливади. Подобекти:

• 
  Южна тераса на скалата Турчинá
  

• 
  Чешмата Недкин кладенец. Удълбава се допълнително за подобряване на дренирането; изгражда се каменен борд с корито, шурнар, резервоар и плочник. Оформя се място за почивка с пейки.
  
• 
  Стартов пункт за Вълче гърло.
  

• 
  „зелен паркинг”. Подравнява се терен за паркиране на автомобили и др. превозни средства;
  
• 
  беседка на скална основа;
  
• 
  обзорна площадка с предпазен парапет за поглед към Кайцу.
  

• 
  Пешеходни трасета – 1600 м. Изключително в земна основа. Без стъпала.
  

Обхваща късата долина на Лева Гюргичка река, източно от Турчинá и южно, непосредствено от Вълче гърло. Изграждат се следните подобекти:

• 
  Манастирски водослив
  

• 
  дървен мост – 4 м;
  
• 
  бент-брод – 2 бр. по 4 м; със скални материали от място;
  
• 
  място за почивка с пейки.
  

• 
  Янина чешма. Удълбава се допълнително за подобряване на дренирането; изгражда се каменен борд с корито, шурнар, резервоар и плочник. Оформя се място за почивка с пейки.
  
• 
  Беседка на единична плоска скала в местността Янина рътлина.
  

• 
  Пешеходни трасета – 1200 м. В земно-скална основа, на места с шкарпиране.
  

Обектът обхваща долината на Десна Гюргичка река до водослива й с Лева, както и междудолинния къс рид (местността Пенкиното).

• 
  Десна Гюргичка река.
  

• 
  бент-бродове - 3 бр. със средна дължина 4 м за всеки един със скални материали отмясто.
  

• 
  Пенкини скали.
  

• 
  беседка на скална основа;
  
• 
  обзорна площадка с парапет – 5 м.
  

• 
  Пешеходни трасета – 1900 м.
  

Във функционален смисъл това е зона преди всичко за краткотраен, повече или по-малко активен, отдих. В тази зона са най-надеждните водоизточници и затова се изграждат и по-големи чешми. Зоната се диференцира на няколко подзони: Ярмин камък–Марков кладенец, Янин дол–Комина, Лазарово равнище–Било–Пенкина шобърка.

Това е най-ниската и най-западна част на парковата територия. Представлява сравнително добре изразена площна композиция между гора, пасища, ливади и отделно стоящи скали. Горската растителност е крайно разнообразна – бук и габър в северозападното подножие на Типченския рид, различни видове дъб на по-сухите места, трепетлика, ясен, явор. Разнообразието на горската растителност се допълва от храстовата – глог, дрян, шипка и т.н.

Подобекти:

• 
  Старите кестени – в най-западната ниска точка на парковата територия растат (с неясен произход) два, впечатляващи с размерите си (ок. 1 м в диаметър) ядливи кестени (Castanea vesca). В близост до тях се оформя място за почивка.
  
• 
  Марков кладенец – разположен е в много слабо всечено начално речно легло, в микрорайон с ливадно-пасищна растителност. Изгражда се чешма, както всички останали: с каменен борд, корито, шурнар, плочник, резервоар.
  
• 
  Горски пътища и пешеходни трасета – 1000 м лесни за устройване, без шкарпиране.
  

Той е възлов в цялата паркова територия, не само заради разположението си, но и заради възможностите си за устройване на палатков лагер и заслон (кръстопът). Изграждат се следните подобекти:

• 
  Заслон с огнище – подравнява се с булдозер (с шкарп) подходящ терен (публична собственост) между горския път и Яниндолски кладенец (4 м от пътя и 5 м от кладенеца). Камъните за зидовете се доставят от разположения наблизо (400 м) полуразрушен кооперативен овчарник. Предвид терена и транспортния достъп – много удобен за изграждане.
  
• 
  Чешма Янинодолски кладенец – освен използването на старото, полуразрушено водохващане, в непосредствена близост се изгражда ново с по-големи и по-сигурни водни количества. И двете се заустват в резервоара на двете чешми (обща дължина на отвеждащите тръби 6 м, Ф 100 мм). Тази чешма е с най-големи водни количества и затова се поставят два чучура, съответно с две корита, като борта на чешмата с дълж. 5 м се изгражда от трите основни типа камъни в района на парковата територия – сиви до черни палеозойски магмени скали, червеникави седименти от ранния триас и сиво-бели юрски варовици от южната част (зона) на парковата територия.
  
• 
  Палатков лагер – устройва се на 150 м северозападно от чешмата, в източната периферия (публична площ) на местността Петавица (подравняване и маркиране на терен). Между чешмата и палатковия лагер се изгражда тоалетна.
  
• 
  Зелен –паркинг – за обслужване на цялата подзона.
  
• 
  Горски пътища и пешеходни трасета – 900 м, рехабилитация на горски пътеки и горски пътища.
  

Този и следващите два обекта са класическа склонова територия с отделни малки заравнености (северен влажен склон с доминираща букова гора, сериозно деградирана от пожар преди няколко години. В обезлесените от пожара площи се наблюдава класическа тревно-растителна субцесия, избуяване на различни видове тревна растителност и храсти, в т.ч. и малини). В Лазарово равнище се диференцират следните подобекти:

• 
  Беседка – на обрасла с храсти и дървета поляна. Оформя се гора от парков тип, след като се прочистят част от храстите (1 дка). Беседката се закотвя в земна и земно-скална основа.
  

• 
  Обзорна площадка на дървета – между 50-80 годишни дървета (дъб) се оформя площадка от дъски с парапети на височина 4,5 м от земята.
  
• 
  Горски пътища и пешеходни трасета – дължина 1400 м. За подобряване на горските пътища се използват съответните машини.
  

Заема основно билната широка седловинна част на главното било на Широка планина между върховете Типчен (940,9 м) и Тупанков чардак (923,4 м). Това са най-високите върхове по основното било на Широка планина като билното понижение между двата върха е с ок. 100 м по-ниско (местността Било). Подобекти:

• 
  Беседка – при сондата. Използва се готов бетонен фундамент. Беседката и микрорайонът са своеобразен „транспортен възел” (пътища и пътеки в 5 посоки – „петте кьошета”).
  
• 
  Беседка „Било – север” – прочиства се от храсти и ниски дъбови дървета изпъкнало, малко склоново стъпало (тераса), разположено непосредствено до главната пътека за Северната зона. Подравнява се и се прочиства земно-скален терен – 60 м².
  
• 
  Горски пътища и пешеходни трасета – 1200 м.
  

Този обект се отделя като самостоятелен, заради значението му за краткотрайния отдих и наличието на питейна вода. Разположен е в класическа букова гора.

• 
  Пенкина шобърка – изгражда се чешма, непосредствено до горския път, на мястото на едноименния кладенец, с подпорна стена против склоново свличане – 7,5 м (тя изпълнява и функциите на каменен борт на чешмата. Оформя се място за почивка с пейки. Освен неизменния за всички чешми плочник, тук се изгражда и водосток, тъй като чешмата е над пътя.
  
• 
  Горски пътища и пешеходни трасета – 1000 м – предимно рехабилитация на съществуващи пътища и пътеки.