Община камено област бургас общински план за развитие на община камено

Територията на община Камено попада в преходно-континенталната климатична област. Най–разпространени почвени разновидности: алувиално– ливадните, песъкливо–глинестите. Цялата община притежава изключително благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство. В агроклиматичен аспект тя попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури. Климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. Оброботваемата земя е 292 хил. дка., от които 251 х.дка ниви, 8 х.дка трайни насаждения, 2 х.дка ливади и 23 хил. дка мери и пасища. Почвите са подходящи за отглеждане на всички видове селскостопански култури.

По-голямата част от територията на общината е с добра екологична характеристика, но следва да се вземе предвид факта, че е необходим постоянен мониторинг, тъй като на територията на общината е разположено най-голямото предприятие и единствено по мащабите си: “ Лукойл Нефтохим - Бургас “ АД.

Благоприятното географско положение е предопределящо за бъдещото развитие. Икономическото развитие на община Камено е свързано основно с наличието и развитието на нефтохимическата промишленост, хранително– вкусовата промишленост, малкия и среден бизнес и селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава и като зърнопроизводителен и към настоящия момент. От хранително–вкусовата промишленост с традиции в региона са подотраслите – винопроизводство, мелничарска и консервна промишленост и др.. Добри са условията за създаване на трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и алкохолни напитки, но към момента трайните насаждения не са в добро състояние, няма новосъздадени. В миналото и сега е застъпен и животновъдният отрасъл, като това в момента се осъществява най-вече в личните стопанства, с изключение на птицевъдството, тъй като на територията на Община Камено се намира един от големите птицекомбинати – птицекомбинат “Авес “.

От отраслите на промишлеността са застъпени основно нефтохимическата:

“ Лукойл Нефтохим - Бургас “ АД заема 75% от територията на землище гр. Камено. На промишлената площадка на НХК се намират: “Химремонтстрой”, “Пещеростроене и изолации”, ”Минстрой”, ”Заводски строежи”, “КЗУ”, ”Енергоремонтстрой“ и др. Хранително-вкусовата промишленост основно се представлява от най-крупното предприятие в региона: “Бургаски захарни заводи“ АД.

Като цяло местната икономика бележи спад в развитието си в последните десет години, повлияно от общото кризисно състояние на икономиката в страната. Производствените мощности в предприятията са остарели и са натоварени не повече от 50%. В по-голямата си част технологичното оборудване се нуждае от обновление. В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи. Сериозно свиване на местно ниво има в почти всички отрасли. Характерно за общинската икономика през последните години е, че нараства делът на частния сектор. Това се дължи на провежданата с ускорени темпове структурна реформа с промяна на собствеността в посока от общинска и държавна към частна. Тенденцията от последните години е към нарастване дела на микро-фирмите в преработващата индустрия, търговията и услугите и транспорта. Увеличава се и средносписъчният състав на заетите в малките фирми от преработващата индустрия.

По последни данни в края на 2004 год. населението на община Камено е 13 907 души, от които 5 149 живеят в гр. Камено. Етническият състав на населението на община Камено включва и малцинствени групи. Демографските показатели на общината сочат намаляване на броя на населението за периода 1999г. ( 14 086 ) до 2004год. (13 444), след което има увеличаване на броя на жителите. През последната година не се отбелязват данни сочещи намаляване на броя на населението и влошаване на възрастовата структура. Има частични тенденции за определени населени в общината, за които са валидни тенденциите за обезлюдяване и миграция към по-големи градове и емигриране в чужбина. Но се отбелязва и факта, че в други населени места от общината процесите не са такива. Проявява се интерес към имоти, включително и от чужденци. В този аспект може да се каже, че показателите са относително стабилни, но трябва да се наблюдават и анализират.

Общият брой на безработните лица в община Камено е с тенденция на намаляване, при отчитане на процента за безработица за периода от 2000г.(20.9%) до 2004г. и достига към месец октомври 2004 год. до 14,4 %, т.е. 715 души от безработните на Бургаска област. Наблюдаващото се завишаване на регистрирани незаети лица през зимните месеци се дължи на регистрация след сезонната работа, разгледано в териториален обхват. Нивото на безработица за м.октомври 2004год. в община Камено е 14.4 %, спрямо общото за областта което е 7,13 %. Относно структурата на безработица – нараства броят на регистрираните безработни жени, като за община Камено те са 412 жени за м. октомври. Обезпокояващ е факта на завишение на регистрираните в бюрото младежи до 29 год., като цяло те са 28 % от общия брой регистрирани безработни, като в голямата си част са без квалификация и образование. През последните години се наблюдава една тревожна тенденция на увеличаване на броя и относителния дял на продължително безработните лица.

Системата за здравно обслужване на населението в община Камено не е добре организирана и в значителна степен не е обезпечена материално и кадрово.

На територията на общината функционират 8 училища, от които 1 средно общообразователно с открита професионална паралелка, 5 основни и 2 начални. Броят на учащите в тях, в края на 2004 год. е 1169.

• 
  географско и геостратегическо разположение
  

Община Камено попада в Югоизточен район за планиране(ЮИРП).

Югоизточен район е разположен на стратегическо за България място с широкия си излаз към Черно море (224 км) на изток и с дългата си граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения. В географско отношение общината попада в равнинната част на югоизточна България и долното течение на река Айтоска.

Общината включва общо 13 населени места – гр.Камено, с.Кръстина, с.Винарско, с.Вратица, с.Трояново, с.Желязово, с.Русокастро, с.Ливада, с.Тръстиково, с.Константиново ,с.Полски извор, с.Черни връх, с.Свобода. Административен, индустриален и културен център е гр. Камено.

По своето географско местоположение общината и нейният център заемат добро място в транспортно-комуникационната система на страната. Близостта с областния център – гр. Бургас оказва влияние върху развитието на общината. Доизграждането на ОЕТК №8, който ще премине през територията на община Камено ще повлияе положително по отношение комуникациите и пътнико-потока и ще даде предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията на общината преминава главна ж.п. линия с направление Шумен и Варна, въпреки че към момента тази възможност реално не се ползва, поради проблеми от различен характер. Използва се разтоварна гара “Дружба”.

• 
  земя, водни и минерални ресурси и др.
  

ЮИРП попада в два района за басейново управление на водите: Източнобеломорски и Черноморски. ЮИРП обхваща част от водосборния басейн на р. Камчия и водосборния басейн на южночерноморските реки, включващи всички реки на юг от Камчия: Двойница, Хаджийска, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска (на границата с Турция) и други по-малки реки.

Общата дължина на речната мрежа в общината е 45 км. На територията на общината функционират 29бр. естествени и изкуствени водоема, от които държавна собственост – един, частна собственост – един и 27бр. общинска собственост. Общата площ на общинските водоеми е 2 500дка., от които шест отдадени на концесия, а два – под наем. През самия град протича Айтоска река.

Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снегове. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток при суха година с 95% обезпеченост пада до 35,5 л/кв.м при средногодишен показател за Бургаска област – 130 л/кв.м. и за страната – 176 л/кв.м.

• 
  природно - климатични условия и дадености
  

През летния период средномесечните температури достигат 22,1-22,8 градуса С, а средно максималните 29 градуса С. Високите летни температури благоприятстват развитието и узряването на културите, но същевременно усилват изпарението, което силно намалява почвената влага. Това налага изкуствено напояване на селскостопанските земи.

Есента е топла и продължителна, с относително високи температури. Има случаи на горещини с летен характер. Термичното ниво на есенните месеци е такова, че позволява нормална вегетация на открито и узряване на културите.

През зимата са характерни затопляния, които разтопяват снежната покривка и обогатяват почвата с влага, но от друга страна оголват посевите от защитната снежна покривка и понякога предизвикват измръзването им.

Преобладаващи ветрове в района са североизточните и северните. Липсата на високи оградни планини и слабата залесеност на района обуславя и големи скорости на вятъра.

Климатичните ресурси на общината предлагат широки възможности за стопанско използване. В агроклиматичен аспект територията попада в два пояса: пояс на средно топлолюбиви култури и пояс на топлолюбиви култури. Територията на цялата община притежава изключително благоприятни условия за развитие на земеделие и животновъдство.

Като извод може да се обобщи факта, че са налице редица благоприятни климатични условия и природни дадености - големи площи обработваема земя, плодородни почви, наличие на нерудни полезни изкопаеми, добри традиции в селскостопанския отрасъл. Тези дадености и ресурси следва да се използват за развитие на силно селско стопанство /както растениевъдство, така и животновъдство/, възстановяване на горските площи, разширяване и проучване на находища на подземни богатства (в.т.ч. и минерални води), алтернативно земеделие и билкопроизводство, други екологично ориентирани дейности, отдих и туризъм – риболовен, рекреативен, археологически, културен.

Процесите на присъединяване на страната ни към ЕС налагат нови приоритети и изисквания в сферата на икономическото развитие. Структурата на икономиката на една страна, регион или община и състоянието на тази структура се явяват място, в което застива степента на социално–икономическо развитие. В това си качество структурата на икономиката и нейното състояние се явяват средство за оценка на степента на развитие на съответната икономика, както и базов фактор на икономически растеж и на социално – икономическо развитие.

Равнището на икономическо развитие се измерва с показателя Брутен вътрешен продукт (БВП). През последните шест години икономическия растеж на България е положителен, като от 2000год. насам той се характеризира с устойчив темп от около 4% годишно. Наблюдаваният ръст на БВП у нас е по-висок от средния ръст на ЕС15, който през 2003год е под 1%. Следва да се отбележи факта, че с най- висок ръст на БВП за периода 1997-2003год. са Югозападния и Южен централен регион. Повечето макроиндикатори като БВП, БДС и др. не се дисагрегират до ниво общини. Най-голям дял в брутната добавена стойност за района като цяло формира секторът на услугите – 43%, следван от сектора на индустрията – 29% и на последно място – аграрния сектор – 27%. Област Бургас формира най-голям дял в БДС от сектора на индустрията и услугите.

Стойността на БВП показват в концентриран вид какво е произведено и какво е потребено в рамките на една национална или регионална икономика. Равнището на икономическо развитие, измерено с показателя БВП на човек, показва значителен пространствен диспаритет. Въпреки системния растеж на БВП в страната, българските райони са икономически най – слабите спрямо ЕС. Нормативната база за либерализацията на мрежовите отрасли е вече налице и се забелязват първите признаци на конкуренция по отношение на заварените в тези отрасли предприятия. Условията за провеждане на стопанска дейност в България са се подобрили, макар че все още са необходими значителни усилия за увеличаване ефективността на държавната администрация, съдебната система и регулативната уредба, и в частност за създаване на по-добри перспективи за малките и средните предприятия. През 2000 г. формираният БВП в района нараства с 11% в сравнение с предходната година, като възлиза на 10,12% от общия за страната, а показателят БВП на глава от населението нараства – с около 12% за 2000 г. в сравнение с 1999 г. Покачването се дължи най-вече на нарастване на дела на сектора на услугите ( Бургаска област – с около 40%). Това, което прави впечатление, е общият спад за трите области в Югоизточния район на планиране в сектора на селското стопанство по отношение на формирането на брутната добавена стойност за района в сравнение с предходната година. Най-драстичен този спад е в Ямболска област – с 43%, следван от областите Сливен (22%) и Бургас (20%).

Една от най – важните задачи на всяка община, освен че се явява един от основните работодатели, е да създаде благоприятен икономически климат. Административният капацитет за изпълнение на финансираните от Европейския съюз проекти и създаването на местни структури за подкрепа на бизнеса трябва да продължат да се подобряват. Това касае и неправителствения сектор, представляващ МСП на национално и регионално ниво (камари, браншови асоциации, агенции за регионално развитие). Необходимо е да се търсят всички форми за сътрудничество и да се координира предоставянето на услуги.

Характерно за всяка общинска икономика през последните години е, че нараства делът на частния сектор. Това се дължи на провежданата с ускорени темпове структурна реформа в страната. Инвестиционния климат в община Камено се подобрява, особено в последните две години (2004 и 2005). В общината, както и в национален мащаб, тенденциите за промяна на собствеността са в посока от общинска и държавна към частна. Основните производствени фирми бяха включени в списъка за масова приватизация на държавата. Въпреки смяната на собствеността, те са повлияни от тенденциите в държавата.

Преобладаващи в икономическата структура на района са малките и средни предприятия (МСП). В област Бургас 94,8% от предприятията са микро (до 10 заети). В тях са ангажирани 28% от всички заети лица и реализират 7% от общата бруто продукция. Малките и средните предприятия са 5% и реализират 21% от общата бруто продукция (Данни на НСИ за основни характеристики на предприятията по отраслови сектори за 2000, 2001 и 2002 г.). 94% от всички предприятия в ЮИР през посочената година са микро-фирми, които обаче са реализирали едва 28% от нетните приходи от продажби в района. По този показател най-високи стойности отбелязват големите предприятия, които макар и 59 на брой, реализират 47% от общите нетни приходи от продажби за областта. Малките и средните предприятия са 5% и реализират 21% от общата бруто продукция.

Като най-важните стратегическите инвеститори за област Бургас са: „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, МЕТРО, БИЛЛА, „Некерман“ АС, Албена инвест холдинг и др.

Ръста на икономическо развитие на общината се определя от редица фактори, но като основни следва да се отбележат обстоятелствата, че на територията на Общината работят крупни промишлени предприятия като: “Лукойл Нефтохим Бургас“АД, ”Химремонтстрой”, ”Пещостроене и изолации“, ”Минстрой”, ”ПМУ”, ”ПМЕ”, “Заводски строежи“АД, ”Строителни изолации”, ”КЗУ”, ”Енергоремонт”, “Бургаски захарни заводи”, птицекомбинат “Авес”.

Както в региона, така и в областта и общината се отчита устойчива тенденция на общо покачване на дълготрайните материални активи (ДМА). Голям, над средния за страната, е делът на частния сектор за придобиване на ДМА в района за планиране: през 2000 г. той е бил 86% при 64% за страната, през 2001 г. – 84% при 61% за страната и през 2002г. – 82% при 76% за страната. Въпреки това по инвестиции в ДМА районът е на едно от последните места за страната¹.

По инвестиции в ДМА нивото на ЮИП е под средното за страната, което има неблагоприятно въздействие върху развитието на бизнеса в района. Най-много инвестиции в ДМА са направени в сектора „Преработваща промишленост“, наблюдава се тенденция на бързо нарастване на инвестициите в сектора „Хотелиерство и ресторантьорство“, а също така и в секторите „Строителство“ и „Търговия и ремонт“. Тази тенденция води до промяна в структурата на бизнеса на района за планиране.