Община камено област бургас общински план за развитие на община камено



страница6/23
Дата01.05.2018
Размер3.31 Mb.
#67295
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на продукцията от животновъдството са причина за отлив от този отрасъл на земеделски кооперации и агрофирми. Животновъдството се развива предимно в частни стопани и по-малки семейни ферми или във фирми, занимаващи се предимно с угояване и търговия. Част от произведената продукция е предназначена за собствена консумация. По всяка вероятност през следващите години рязко ще се променят структурата на стопанствата, размерът на стадата и условията при които се отглеждат животните в тях, което ще бъде наложено и от европейските критерии*. Земеделието и животновъдството са важен източник на заетост в селските райони. Пазарните и полупазарните стопанства, обаче, спъват продуктивността на труда в земеделието и доходите в селските райони. През последните две години секторът показа плавно устойчиво развитие. По подробна информация по темата може да се намери на сайта на МЗГ, бюлетин 71 от юни 2005год., без никакви сериозни сътресения, и с плавно развитие на производството и търговията.

Рибарство и аквакултури

Рибарството е традиционно добре развито в област Бургас. След приемането на Закона за рибарство и аквакултури (2001 г.) беше очертана правната рамка за развитие на сектора. През разглеждания период 2001–2003 г. секторът се характеризира със засилен интерес към рибностопанските работи, свързани със стопански риболов, сладководно рибовъдство, преработка и търговия с риба и други водни организми. Над 90% от сектор „Рибарство“ се развива в частния сектор. На територията на общината функционират 29 бр. естествени и изкуствени водоема, от които държавна собственост – един, частна собственост – един (“ Сладководно рибовъдство”) и 27 бр.общинска собственост. Общата площ на общинските водоеми е 2 500дка., част от които отдадени на концесия, което

Данни на МЗГ, Дирекция “ Агростатистика “, юни 2005год.
предопределя развитието на този подотрасъл. През пролетния и зимния прелет в района стационират различни видове облетен и водоплаващ дивеч - бекаси, диви патици, по-рядко гъски. Риболовът е съсредоточен основно по изкуствените водоеми, където се лови шаран, каракуда, скобар и др. Тези дадености на общината все още не са придобили известност и не са атрактивни за туристите, поради липсата на подходящи условия за кратковременен отдих. Същите могат да станат атрактивни при условия, че се подобри инфраструктурата и достъпа до тези места.


  • динамика по форми на собственост

Честата смяна на правителствата и политиката досега, сменяше и концепциите за приватизация. Съществуваше и погрешно разбиране на мениджъри

и колективи, че при приватизацията – масова и касова, неработещите и губещите предприятия ще струват по-евтино. Неблагоприятна тенденция е, че със смяната на правителството, често се сменят и мениджърите на индустриалните предприятия, което неминуемо се отразява на ръководените стопански единици.

Политиката на Европейския съюз за малките и средните предприятия (МСП) цели да се подобри формулирането и координирането на политиката по отношение на предприятията в целия вътрешен пазар с оглед да се подкрепи развитието на малките и средните предприятия. При това Европейският съюз се старае да подобри общата бизнес среда, в която малките и средните предприятия извършват своята дейност. Тенденцията от последните години е към нарастване дела на микро-фирмите в преработващата индустрия, търговията и транспорта. Увеличава се и средносписъчният състав на заетите в малките фирми от преработващата индустрия.

Основните проблеми пред тези стопански субекти се свеждат до:



  • липса на свободни финансови ресурси;

  • труден /до невъзможен/ достъп до кредити;

  • ограничени възможности за прилагане на високоефективни технологии и оттам слаба конкурентноспособност по отношение качество, рентабилност, ефективност;

  • недобра подготвеност на ръководните кадри на малките фирми по отношение на маркетинга, финансовия мениджмънт, управлението на персонала и др.;

  • ограничен местен пазар и ниска покупателна способност на местното население, и др.

В преструктурирането на икономиката е постигнат значителен напредък, а процесът на приватизация се приближава към своя завършек. Продадени или преструктурирани са голям брой държавни предприятия, но за съжаление не всички работят, голяма част от приватизираните предприятия са затворени и са процес на продажба и препродажба.

Големият размер на сивата икономика също прави конкуренцията по-трудна за онези малки и средни предприятия, които играят по правилата. В общинската икономика с най-висок относителен дял е преработващата индустрия. Предприятията в по-голямата си част вече са приватизирани. Като форма на собственост преобладава частната, като големите предприятия са акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. Малкия и среден бизнес е представен от едноличните търговци.


Изводи:

Изхождайки от наличната към момента информация, касаеща процесите и тенденциите в икономиката на общината - обща характеристика, промишленост, селско стопанство, малки и средни предприятия, общински предприятия, общински бюджет се оформят следните изводи:



  • Съществува спад в обема на производството на фирмите в общината и най-вече в отраслите промишленост, строителство, търговия и услуги, транспорт. Това се дължи на загуба на традиционни пазари, липса на инвестиции за технологично и продуктово обновление, ограничени финансови ресурси и възможности за кредитиране, ниска конкурентоспособност. Сериозен е спадът и в производството на държавните фирми, въпреки че няма конкретни цифри, процентът на безработица е показателен в този аспект. Следва да се вземе предвид, че регионът е предимно селскостопански и с аграрната реформа всички ТКЗС, АПК бяха закрити. Работещите в селското стопанство трудно се преквалифицират, повечето от тях са без образование. Продължилата почти 12 години реформа в селското стопанство на практика ликвидира този отрасъл. Новосформираните сдружения на производители, земеделски кооперации или крупни арендатори тепърва стартират и очакват помощ от държавата и ЕС. Бавните темпове на преструктуриране на местната икономика не дават възможност на частния сектор, и особено дребният и среден бизнес, като много по-гъвкав и адаптивен, да се превърне в ключов фактор за растеж и осигуряване на заетост. Основните насоки за преодоляване на това състояние трябва да се насочат към преструктуриране на местната икономика за увеличаване дела на частния сектор, подкрепа за малките и средни предприятия и обвързването им с големите такива, оползотворяване на местните суровинни източници в преработвателни предприятия на местна почва; технологично обновление и повишаване на качеството, повишаване уменията и квалификацията на предприемачите и стопанските ръководители, подкрепа за желаещите да стартират собствен бизнес.

  • Налице са резерви в икономическата база на общината по отношение на производствени мощности, индустриални терени и сгради. Този потенциал може да се използва при условие, че се вложат сериозни инвестиции за тяхното обновление и благоустрояване. Възможните пътища в тази насока са: създаването на смесени предприятия, създаване на индустриални зони за малък и среден бизнес, предоставянето на терени и сгради на частни предпримачи.

  • Налице са и трудови ресурси, голяма част от този ресурс е с добър професионален и образователен ценз, които са предпоставка за евентуално разширяване на производството в традиционни за региона отрасли. Усилията по отношение на трудовите ресурси следва да се насочат към адаптирането им към новите пазарни условия с повишаване на квалификацията и уменията им – езиково, компютърно, ориентация към професии от местно значение и такива с най-голяма вероятност за реализация.

  • Нисък е размерът на външните инвестиции, не са положени достатъчно усилия и мерки за привличане на инвеститори от други райони на страната или от чужбина. Необходимо е да се развият активни дейности в тази насока за промоциране възможностите и потенциала на общината – инвестиционни брошури, изграждане на база данни за подходящи терени и сгради, фирмени информационни материали, WEB страница, побратимяване с други градове и общини от страната и чужбина, обмен на визити на предприемачи, участие в национални и международни форуми и др. С повишен интерес за в бъдеще ще се гледа на инвестиции, носещи иновационни и високотехнологични производства.

  • Не са достатъчно организирани, информирани и защитени местните предприемачи. Липсват или са недостатъчно активни сдружения на бизнеса и структури, осигуряващи пазарна и техническа информация, консултации и друга подкрепа. Необходимо е да се инициират периодични срещи в общината, на които да се канят представителите на браншовите сдружения, организациите на дребния бизнес, информационно-консултантски центрове, представителства на търговски и/или промишлени камари. Положителна стъпка в тази насока ще бъде и повишаване ефективността на работа на общинската администрация при взаимодействието й с бизнеса - чрез обучение на общинските служители, подобряване качеството на услугите (като време, процедури, информация и т.н.).

  • Като недостатък може да посочи и факта, че концентрацията на основните икономически дейности е най-вече в общинския център и с. Свобода, което се е оформило като “промишлен център”. Това определено поражда диспропорции в развитието на останалите селища и периферните територии на общината и неминуемо води до обезлюдяване, монопрофилно икономическо развитие (само селско стопанство) на тези територии. Следва да се намерят варианти и стимули за разкриване на малки цехове или предприятия в селата и периферните части на общината (напр. преференциални цени на терени и сгради, използване на екологично чистите територии и др.). Деконцентрацията на икономическата активност трябва да се свърже и с подобрения в инфраструктурата, обслужваща бизнеса – пътна, водоснабдяване и канализация, енергийна, съобщителна. Тези действия трябва да бъдат съпроводени и от социални и културни мероприятия, свързани с благоустрояване, обогатяване на културния живот и възможности за оползотворяване на свободното време.

  • Анализът на структурата на местната икономика показва, че много добри перспективи има пред селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Проблем в този подотрасъл си остава раздробеността на земята, отглеждането на култури и животни в малки площи и лични стопанства. Липсата на реален финансов стимул от страна на държавата към земеделските производители е основната причина този отрасъл да е в застой. Насоките за развитие са към възстановяване и разширяване площите с трайни насаждения (най-вече лозя), и традиционни за региона култури, но е добре да се инвестира в нови сортове и култури, както и в биологично земеделие, като едно перспективни направление. Повишаването на ефективността на подотрасъла следва да се обвърже и с мерки, насочени към повишаване рентабилността и качеството на продукцията, развитие на поливното земеделие чрез възстановяване на напоителните съоръжения, изграждането на стройна система за предлагане и изкупуване на селскостопанската продукция – пазар за животни, пазари/борси за плодове и зеленчуци, изкупвателни пунктове. Наличието на Институт по земеделие в гр. Карнобат (съседната община) е потенциал в подкрепата на селскостопанските производители.


3.2.3 Общински бюджет

Основните нормативни документи, които касаят общинския бюджет са Законът за местното самоуправление и местната администрация, Законът за местните данъци и такси, Законът за държавния бюджет на Република България, Законът за устройство на държавния бюджет, Законът за общинските бюджети, както и съответните подзаконови документи.

С приемането на Закона за държавния бюджет на РБ за 2003г. и на основание Решение на Министерския съвет № 612/2002г. дейностите в Община Камено бяха разделени на държавни и общински. Финансирането на държавните дейности се извършва от Републиканския бюджет на база на определени лимити, а финансирането на общинските дейности – от общински приходи.

Анализът на данните от Справка 1 за бюджетни приходи показва, че финансовите ресурси на Община Камено за периода 2002-2004г. се намаляват. Приходите през 2002г. са били 5 746 031лв., през 2003г. са намалели на 3 889 068.лв., а през 2004г. са увеличени на 3 986 777лв. Забелязва се, обаче, трайна тенденция за намаляване дела на собствените приходи за сметка на субсидия от РБ. Друга тенденция е намаляването на дела на данъчните приходи за сметка на неданъчните приходи. Намалението на данъчните приходи се дължи главно на неплатежоспособност и ниската степен на изпълнение на данъчните задължения от страна на търговските дружества. Тази неблагоприятна тенденция е породена от забавянето на структурната реформа, намалената покупателна способност на населението и др.

От данъчните приходи най-голямо значение имат данъкът върху доходите на физическите лица и данъкът за общините до края на 2002г. От 2003г. данъчните приходи се формират от данък върху недвижими имоти, данък върху наследствата, данък върху превозните средства, данък при придобиване на имущество, по дарени и възмезден начин.

От неданъчните приходи завишение има в изпълнението на приходите и доходите от общинска собственост – за 2004г. - 132 544лв., изпълнението на общинските такси – 2004 - 354 144 лв.




ПРИХОДИ (в лв. и %)

2003

2004

Собствени приходи

1 274 386

32.80%

974 107

24.40%

Взаимоотношения с ЦРБ

2 318 886

59.70%

2 776 032

69.60%

Трансфери и безлихвени заеми

231 330

5.94%

170 358

4.27%

Прех. остатък /нал. в нач. на годината/

4 466

0.02%

16 040

0.47%

Друго финансиране

60 000

1.54%

50 240

1.26%

Общо приходи по бюджета

3 889 068

100.00%

3 986 777

100.00%

За периода 2003-2006 г. получаваната субсидия от РБ бележи увеличение, съответно 2 318 886лв. за 2003г., 2 776 032лв. за 2004г. и 2 744 494.00 лв. за 2005год. За 2006 год. в бюджета на общината за капиталово строителство са предвидени 396 500 лв., от които от ДБ 146 800лв., а от собствени приходи 249 700лв.

Основните разходи на общината са съсредоточени в четири сектора:

Образование - Общината дофинансира началните, основните и общообразователните средни училища. Тук се отразяват и разходите за детски градини и младежки дейности;

Здравеопазване – финансират кабинети в училища и ЦДГ и доболничната помощ;

Социални услуги – дофинансира се издръжката на Дом за вазрастни с умствена изостаналост и се финансира Домашен социален патронаж с филиали в гр. Камено и с. Русокастро, които обслужват всички населени места на територията на общината;

Община – общинските дейности са организирани в няколко сектора: общодържавни служби; общински съвет; дейности, свързани с отбраната и въоръжените сили; дейности по благоустройството, чистотата, поддържане на паркове и градини; ремонт пътища; ВиК; осветление улици и площади др. дейности, свързани с поддръжка и изграждане на техническата инфраструктура с местно значение. Тук са включени и общинските разходи за масовата физкултура и спорта, читалищата.



Анализът на данните в Справка №2 за бюджетните разходи през 2004 г. показва, че най-голям относителен дял в бюджета на общината имат разходите за образование – 41,52 %, след тях са разходите за социални дейности – 21,34.%, за общинските дейности – 15,11.%, БКС -14,14 %


РАЗХОДИ (в лв. и %)

2002

2003

2004

лева %

лева %

лева %

Общи държавни служби

1216696

21,17 %

557059

14,32 %

602206

15,11 %

Отбрана

18842

0,33 %

17841

0,46 %

46741

1,17 %

Образование

1579029

27,48 %

1439930

37, %

1655151

41,52 %

Здравеопазване

7024

0,12 %

6826

0,18 %

7153

0,18 %

Социални дейности

1593025

27,72 %

695787

17,89 %

851018

21,34 %

БКС

713610

12,42 %

917709

23,60 %

563805

14,14 %

Култура

185492

3,23 %

161252

4,16 %

175441

4,40 %

Икономическа дейност

432313

7,53 %

92664

2,39 %

85262

2,14 %

Други разходи



















Всичко:

5746031

100 %

3889068

100 %

3986777

100 %

Тенденция във всички дeйности е увеличаването на средствата за работни заплати и осигуровки и намаляването на средствата за текуща издръжка на дейността. Това произтича, от една страна, от увеличаването на размера на бюджетните заплати и процента на осигуровките, и от друга страна от недостатъчните средства в общинския бюджет. В резултат на това се формира недостиг на средства за неразплатените разходи. За 2003 г. те са 236289 лв., за 2004 г. – 39552 лв. Причината за големия размер на неразплатените разходи през 2003 г. е, че това е първата година от разделянето на дейностите на държавни и общински и недостатъчните собствени приходи, за финансиране на аместните дейности.



Насоки за развитие на общинските финанси.

Тези насоки до голяма степен зависят от общото икономическо и социално развитие на страната. Държавата е тази, която определя обхвата на местните отговорности. Тя прехвърля на общините задълженията за предоставяне на права за определяне и осигуряване на публични услуги, които да задоволяват потребностите на живеещите в съответната община. Една част от тях имат задължителен характер за общината и задоволяват нуждите на повече жители. Такива са образованието, част от здравеопазването, социалалните услуги и др. Тук дейността на общинските власти трябва да бъде насочена към подобряване на организацията и управлението на финансовите средства и засилване на финансовата дисциплина в бюджетните дейности и заведения и, от друга страна, към взаимодействие с централната власт във връзка с получаването на достатъчно средства за издръжката им от РБ.

Останалите общински услуги до голяма степен могат да се извършват и от частния сектор. Една от насоките за развитие на общинските финанси е общинската администрация и общинският съвет да преценят кои от тях биха могли да се осигуряват в достатъчно количество и качество и по-евтино от частния бизнес и ако има проявен интерес от негова страна да се приватизират.

Голяма част от услугите, предоставяни от общината, подлежат на заплащане под формата на такси. Приходите от тях, обаче почти не покриват разходите за предоставяне на съответната услуга. Затова дейността на общинската администрация трябва да бъде насочена към възможно най-точно определяне на съответните такси, да се разработи по отношение на таксите и цените на услугите. Първа стъпка в това отношение е необходимостта от въвеждане на местна методика за калкулиране на пълните разходи за производство и предоставяне на съответните услуги, с цел подобряване на финансовата отчетност /това е полезно и за услугите, от които не се търси пълна възвръщаемост на разходите/.

Тъй като част от местните приходи се формират в резултат на дейности по стопанисване и продажба на общинско имущество (наеми, аренда, концесии и др.) е необходимо да се работи за подобряване на финансовите условия за управление и стопанисване на общинската собственост.

Необходимо е да се създадат условия за увеличаване приноса на общинските фирми в нарастването на бюджетните приходи чрез ефективно и гъвкаво управление на дейността им и преструктуриране на нерентабилните дейности.

Необходимо е подобряване на оперативното ръководство и осигуряване на необходимите условия за ефективно събиране на данъчните и неданъчни приходи от общинската администрация. През 2006 г. с промяната на ЗМДТ ще се увеличат правомощията на общините по администрирането на приходите от местни данъци и такси. Във връзка с това е необходимо да се набележат мерки за повишаване на събираемостта от местните данъци и такса битови отпадъци, извършване на опративни проверки по търговски обекти и сгради, анализиране и установяване на всички недобори по видове данъци и такса битови отпадъци, изпращане на покани за доброволно плащане на задълженията и процедури по принудително събиране. Напоследък все по-често се говори за финансова децентрализация на общините. В тази насока вече е структурирана Дирекция ”Териториално управление и децентрализация” към МРРБ, чиято мисия е да подпомага дейностите на устойчивото регионално развитие, съдействайки за ускоряване и усъвършенстване на процесите на децентрализация и оптимизация на административно- териториалното устройство на всички нива на управление, спазвайки принципите на регионалната политика на ЕС. Като основна цел в разработената концепция за финансова децентрализация се сочи предоставянето на публични услуги по количество, качество и цени съответстващи на потребностите и съобразени с възможностите на гражданите, на основата на устойчиво и дългосрочно балансиране на разходните отговорности на общините със стабилни приходоизточници и ефективен граждански контрол.

Като извод може да се наложи мнението, че сериозна пречка пред развитието на общината може да се окаже рестриктивният характер на бюджета, който не дава възможност за провеждане на инвестиционна и стимулираща бизнеса политика. Основната част от средствата се използват за покриване на социални и административни разходи, докато средствата за усъвършенстване на инфраструктурата, опазване на околната среда и подкрепа на предприемачеството или изобщо липсват или са крайно недостатъчни.



Каталог: images -> stories
stories -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло
stories -> За медитацията ошо въведение
stories -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
stories -> Закон за изменение на някои правила за държавната служба от 7 февруари 1995 г. Gvnw, стp. 102, наричан по-нататък «спорната разпоредба»
stories -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно
stories -> Конкурс за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина
stories -> Заглавие на доклада (на български) (14 pt Times New Roman, Style TitleA)
stories -> Наредба №2 от 15 март 2007 Г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница