Обща характеристика на ресурсите на община Кочериново Местоположение, територия и граници с други общини
Община Кочериново се намира в югозападната част на Република България и съгласно разпоредбите на Закона на регионалното развитие в югозападен район за планиране. Разположена е от двете страни на средното течение на р. Струма и долната третина на р. Рилска. На Север общината граничи с община Бобошево, на изток с община Рила, на запад с община Невестино и на юг с община Благоевград. С изключение на последната всички останали са в териториалния обхват на Област Кюстендил.
Фиг.1 Местоположение на Община Кочериново
Географското разположение, климатът и релефът на Община Кочериново предопределят наличието на благоприятни условия и предпоставки за приоритетно развитие на отделни отрасли на икономиката на общината, като селско стопанство, горско стопанство, дърводобив и дървопреработване, селски и еко туризъм, хотелиерство, преработка на селскостопанска продукция и други.
Община Кочериново е една от деветте общини в границите на Кюстендилска област. Заема площ от 182,306 км2 и се подрежда на предпоследно място по територия в рамките на областта. Освен община Кочериново, в рамките на областта влизат и общините Кюстендил, Невестино, Рила, Дупница, Трекляно, Бобов дол, Сапарева Баня и Бобошево. Разпределението на територията на Областта между съставляващите я общини е представено на Таблица 1 и Графика 1
Таблица 1 / Графика 1 Разпределение на територията на Област Кюстендил
От Таблица 1 /вкл. Графика 1/ се вижда, че Община Кочериново заема едва 5,97 % от територията на Област Кюстендил /респективно 0,16% от територията на Република България/. Най – голямата община в рамките на областта е самата Община Кюстендил, заемаща 31,44%, следвана от община Невестино – 14,41%, община Рила – 11,83% и община Дупница – 10,78%. Най – малката по територия община в област Кюстендил е община Бобошево, заемаща само 4,43% от територията й.
Община Кочериново разполага с 91 191 дка земеделски земи1, от които 50439 дка обработваеми площи. Близо половината от земеделските територии на общината са необработваеми /44,69%/, като това съотношение средно за общината е 45,02%. Най – висок дял на обработваемите земи в областта има община Бобошево /72,94%/, а най – малък община Рила – 19,5%.
Делът на поливните площи от общия размер на обработваемите земеделски територии в община Кочериново е 46,60% и е повече от два пъти по – голям от средния за областта – 19,75%. Едновременно с това Общината има и най – голям дял на поливните площи от всички останали общини в рамките на областта.
Горските територии на община Кочериново са в размер на 73 851 дка и заемат 40,51 % от общата територия на общината.
Застроената площ на Община Кочериново /населени места и други урбанизирани територии/ е 7 974 дка, а транспортната територия едва 600 дка или 0,33 % от общата площ на общината. Водните течения и водните площи на общината заемат 1,17 % от територията, като така се подрежда на трето място в областта след община Кюстендил и община Дупница. Териториите за добив на полезни изкопаеми на община Кочериново са в размер на 6 558 дка /или 3,6% от общата територия на общината/.
Подобно разпределение на поземления фонд на общината предопределя и основния поминък на населението, а именно селско стопанство - растениевъдство и животновъдство.
Подробна информация за структурата на територията на Община Кочериново, както и на останалите общини в рамките на област Кюстендил, по видове фондове е представено в Таблица 2 и Графика 2.
Таблица 2/ Графика2 Разпределение на територията по фондове
В състава на Община Кочериново влизат 11 населени места, от които 1 град /общинския център – гр. Кочериново/ и 10 села, в т.ч.:
-
Гр. Кочериново
-
с. Стоб
-
с. Пороминово
-
с. Бараково
-
с. Мурсалево
-
с. Фролош
-
с. Цървище
-
с. Драгодан
-
с. Боровец
-
с. Бураново
-
с. Крумово
В пет от населените места в рамките на Община Кочериново има избрани кметове /в т.ч. гр. Кочериново, с. Стоб, с. Пороминово, с. Бараково и с. Мурсалево/, а в останалите населени места – кметски наместници. Кметовете в 4-те села, както и кметските наместници са пряко подчинени на кмета на общинския център, съгласно установената организационно – управленска и функционална структура на общината /Виж Схема 1/.
Разпределение на територията на общината между единайсетте населени места в нейните граници е представено в Таблица 3
Таблица 3 Разпределение на територията на общината по населени места
№
|
Населено място
|
Територия /дка/
|
% от територията на общината
|
1
|
Гр. Кочериново
|
20 819,40
|
11,42%
|
2
|
с. Стоб
|
19 655,08
|
10,78%
|
3
|
с. Пороминово
|
12 187,21
|
6,69%
|
4
|
с. Бараково
|
7 435,52
|
4,08%
|
5
|
с. Мурсалево
|
12 078,20
|
6,63%
|
6
|
с. Фролош
|
50 930,20
|
27,94%
|
7
|
с. Цървище
|
23 329,59
|
12,80%
|
8
|
с. Драгодан /долен и горен/
|
8 494,43
|
4,66%
|
9
|
с. Боровец
|
7 906,01
|
4,34%
|
10
|
с. Бураново
|
10 758,46
|
5,90%
|
11
|
с. Крумово
|
8 711,90
|
4,78%
|
|
ОБЩО
|
182 306,00
|
100,00%
|
Релеф и климат
Релеф
Община Кочериново е част от Кюстендилска област и Югозападен социално - икономически район на Република България. Релефът на Югозападен район представлява съвкупност от планини, котловини, проломи и речни долини. В северната част от района се намира Западна Стара планина, заедно с Ихтиманска, Средна гора, Лозенска, Витоша, Люлин, Вискяр и Завалска. На юг от тях се простират Трънската, Брезнишката и Пернишката котловина. В близост на тях са разположение двете планински групи – Верило – Руйската и Конявско – Милевската. На юг от тях са разположени Кюстендилската, Дупнишката и Самоковката котловини. Централно място в района заемат планините Рила и Пирин, както и южната погранична планина Славянка. На запад са разположени планините – Осогово, Влахина, Малешавска, Огражден и Беласица. Планините в района благоприятстват и предопределят развитието на туризма, животновъдството, дърводобивната и дървопреработвателната промишленост.
По поречията на Искър, Струма и Места са разположени множество плодородни котловини като Софийската, Радомирската, Кюстендилската, Санданско – Петричката и др. Те се явяват основен фактор за развитието селското стопанство, леката и в частност хранително – вкусовата промишленост, транспорта и транспортната инфраструктура в района.
Релефът на Община Кочериново е смесен - планински, полупланински и равнинен. Планинските и полупланинските територии в общината заемат 74 кв.км, което представлява 40,51 % от общата й площ. Средната надморска височина на община Кочериново е 633,2 м. Релефът и разположението на Община Кочериново между тези двете основни планински вериги в района благоприятства развитието на селското стопанство, горското стопанство /вкл. дърводобив и дървопреработване/, туризма и животновъдството.
Климат
Община Кочериново се намира в зоната на преходно- континенталния климат със средиземноморско влияние, предимно по течението на река Струма. Тази зона се характеризира с продължителна пролет и лято, както и с мека зима. Климатът на общината е изключително благоприятен за развитието на селското стопанство и най- вече за отглеждането на разнообразни селскостопански култури /зърнени култури, лен, картофи и др./.
В района се чувства влиянието на средиземноморския климат, което е характерно за селищата, разположени по поречието на река Струма. През годината времето е относително топло време и мека и кратка зима. За формирането на валежите в региона от основно значение е характерният за общината климат.
Снегът се задържа предимно в най-високите места. Най-топли са месеците юли и август, а най-студени – януари и февруари.
Валежите в района са най- обилни през месеците април, ноември и декември. Средногодишната температура е 10°С, а годишната сума на валежите е 200 мм. Преобладаващите ветрове са северните.
Водни ресурси
През територията на Община Кочериново минава р.Струма, характеризираща се с пълноводие по време на топенето на снеговете в планините, както и по време на пролетните и есенните валежи. На територията на Община Кочериново в р. Струма се вливат две реки – р.Копривен и р.Рилска. Водосборният басейн на р. Копривен е изцяло в границите на Общината, като минава през с.Фролош и в близост до с.Цървище и Горни Драгодан.
Релефът на водосборния басейн се характеризира с надморска височина от 400 до 1300м. при извора.
Река Рилска води началото си от планинските масиви в Община Рила, като на територията на Община Кочериново минава през с.Стоб, с.Пороминово и с.Бараково.
Качествата и характеристиките на повърхностните води в Община Кочериново до голяма степен се формират под влиянието на хидроложките процеси, климата, геоложките и геолого - морфологичните условия, както и под влиянието на почвено - растителната структура на водните басейни. Речният отток на р.Копривен е образуван от дъждовните и подземните води, които от своя страна са функция на геоложкия строеж на басейна, климата и почвено- растителния комплекс.
На територията на Община Кочериново има изградени 14 микроязовира, използвани при напояването в селското стопанство и които биха могли да бъдат използвани за развъждане на риби.
Почвите в югозападния район са разнообразни – смолници в северните котловини, канелено – горски и алувиално – ливадни в южните. Те позволяват отглеждането на пшеница, царевица, ръж, късни зеленчуци, лозя, овощия, тютюн, фъстъци и пр.
Характерни за община Кочериново са канелените горски почви, като почвеният слой на територията на общината е в естествено състояние и е незамърсен. Почвеният профил се отличава и характеризира с доста разтеглен хумусно - акумулативен хоризонт, чиято мощност варира между 5 и 15см. Те са с мощен и уплътнен алувиален хоризонт, като уплътняването понякога обхваща и част от хумусния хоризонт. Хумусният слой има различна мощност и оцветяване, от бледожълто до кафеникаво.
Структурата на канелените почви е по- добре изразена в необработените и по - слабо изразена при обработените земи. Познаването на особеностите на основните типове почвени слоеве на територията на Община Кочериново е важно условие за подбор на земеделски култури, които най-добре се развиват върху тези почви.
Растителен и животински свят
Растителността в района е относително разнообразна. На места тази растителност е оскъдна, като е представена предимно от житно разнотревие, главно от сухоустойчиви видове като: оман, жълто подрумниче, лайка, бял равнец, обикновена паламида, синя метличина, обикновен гингер, синя жлъчка, репей, пирей, овчарска торбичка, коприва, полска овсита, ливадна тимотейка, ливадна класица, ливадна власатка, ливадна метлица, ежкова главица.
Тази сухоустойчива растителност благоприятства развитието на животновъдството в региона, т.е. тя би могла да се използва като пасища.
Съществуват участъци предимно с храстовидни видове като шипка, драка и др. Дървесната растителност е представена предимно от млади насаждения на черен и бял бор, а по поречието на реката – елша. Като единични дървета се срещат диви сливи, круши и др.
В района почти не се срещат защитени и редки тревни, храстови и дървесни видове.
Животинският свят е представен от насекоми и сухоземни видове, птици и дънни образувания в реката, която не е с голямо и силно течение.
Население
Основни абсолютни и относителни показатели, характеризиращи населението на община Кочериново като основен фактор за нейното бъдещо развитие, са:
-
брой и гъстота на населението;
-
брой и динамика на населението по населени места в общината;
-
структура на населението на възрастови групи;
-
структура на населението на пол;
-
живородени, умрели и естествен прираст на населението;
-
механичен прираст на населението;
-
сключени бракове и бракоразводи и др.
По официални статистически данни за 2003 год. населението на община Кочериново е 6220 души, от които 2964 мъже и 3256 жени. Населението на Общината представлява 3,98% от населението на Кюстендилска област, 0,29% от Югозападен район за планиране и 0,08% от населението на Република България.
Гъстотата на населението на община Кочериново /34 души на кв.км./ е близо два пъти по малка от средната за страната /70 души на кв.км./ и три пъти по малка от средната за югозападен район - 104 души на кв.км. /виж Таблица 4/.
Таблица 4 Гъстота на населението към 31.12.2003 год.
Райони за планиране, области и общини
|
Площ (кв.км.)
|
Население (брой)
|
Гъстота на населението
човека/км2
|
България
|
111001,9
|
7801273,0
|
70,3
|
Югозападен
|
20306,4
|
2110036,0
|
103,9
|
Кюстендил
|
3051,5
|
156376,0
|
51,2
|
Бобовдол
|
206,2
|
11129,0
|
54,0
|
Бобошево
|
135,1
|
3515,0
|
26,0
|
Дупница
|
329,1
|
50250,0
|
152,7
|
Кочериново
|
182,3
|
6220,0
|
34,1
|
Кюстендил
|
959,4
|
67723,0
|
70,6
|
Невестино
|
439,7
|
3919,0
|
8,9
|
Рила
|
361,0
|
3795,0
|
10,5
|
Сапарева баня
|
180,9
|
8630,0
|
47,7
|
Трекляно
|
257,8
|
1195,0
|
4,6
|
Гъстотата на населението е показател за териториалната осигуреност на населението от гледна точка на териториалния фонд като ресурс за развитието на общината. С най – малко площ на човек от населението разполагат община Дупница, следвана от община Кюстендил, а с най – много общините Трекляно и Невестино.
В общинският център гр.Кочериново живеят най – голям брой от населението /почти половината от населението на общината или средно 42,5%/, следван от с. Стоб /около 16% от населението/ и с. Бараково /9,5% от населението/.
Анализът на динамиката на населението в общината по населени места показва силно изразена отрицателна тенденция в намаляване на населението за периода 2001 – 2002 год. /намаляване на населението със 108 души/, и сравнително по – малко негативна за периода 2002 – 2003 год. или намаление само със 17 души. Нарастване на население за последната анализирана година е налице в гр. Кочериново, с. Бараково, с. Мурсалево, с. Фролош и с. Крумово.
Таблица 5 Брой и динамика на населението по населени места в общината
Населено място
|
2001 г.
|
2002 г.
|
2003 г.
|
Промяна на населението 2002/2001 г.
|
Промяна на населението 2003/2002 г.
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
с. Бараково
|
607
|
9,57%
|
591
|
9,48%
|
597
|
9,60%
|
-16
|
6
|
с. Боровец
|
161
|
2,54%
|
159
|
2,55%
|
152
|
2,44%
|
-2
|
-7
|
с. Бураново
|
220
|
3,47%
|
214
|
3,43%
|
212
|
3,41%
|
-6
|
-2
|
с. Драгодан
|
134
|
2,11%
|
132
|
2,12%
|
124
|
1,99%
|
-2
|
-8
|
гр. Кочериново
|
2690
|
42,40%
|
2653
|
42,54%
|
2661
|
42,78%
|
-37
|
8
|
с. Крумово
|
89
|
1,40%
|
89
|
1,43%
|
90
|
1,45%
|
0
|
1
|
с. Мурсалево
|
567
|
8,94%
|
557
|
8,93%
|
575
|
9,24%
|
-10
|
18
|
с. Пороминово
|
556
|
8,76%
|
552
|
8,85%
|
533
|
8,57%
|
-4
|
-19
|
с. Стоб
|
1027
|
16,19%
|
1013
|
16,24%
|
975
|
15,68%
|
-14
|
-38
|
с. Фролош
|
193
|
3,04%
|
182
|
2,92%
|
206
|
3,31%
|
-11
|
24
|
с. Цървище
|
101
|
1,59%
|
95
|
1,52%
|
95
|
1,53%
|
-6
|
0
|
Община Кочериново
|
6345
|
100%
|
6237
|
100%
|
6220
|
100%
|
-108
|
-17
|
Структурата на населението в община Кочериново по основни възрастови групи е следното: 11,51% от населението е под трудоспособна възраст /или от 0 до 15 години/, 49,13% в трудоспособна възраст /от 16 до 60 год. за жените и 63 год. за мъжете/ и в над трудоспособна възраст респективно – 39,36%. Делът на населението в над трудоспособна възраст в общината е значително над средния за областта /с близо 12%/. Подобна негативна тенденция е показател за застаряване на населението в община Кочериново, а населението е водещ и основен фактор за бъдещото развитие на всяка общината.
В Таблица 6 и Графика 3 е представена подробно разпределение по пол и възраст на населението на общината, останалите общини в областта, областта, района и страната.
Таблица 6 Разпределение на населението по район, пол и възраст
Райони за планиране,области и общини
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Под трудоспособна възраст
|
В трудоспособна възраст
|
Над трудоспособна възраст
|
Брой
|
България
|
7801273
|
3790840
|
4010433
|
1209566
|
4746532
|
1845175
|
Югозападен
|
2110036
|
1014574
|
1095462
|
304585
|
1328396
|
477055
|
Кюстендил
|
156376
|
76292
|
80084
|
21975
|
91144
|
43257
|
Бобов дол
|
11129
|
5693
|
5436
|
1568
|
6458
|
3103
|
Бобошево
|
3515
|
1616
|
1899
|
399
|
1516
|
1600
|
Дупница
|
50250
|
24416
|
25834
|
7685
|
30910
|
11655
|
Кочериново
|
6220
|
2964
|
3256
|
716
|
3056
|
2448
|
Кюстендил
|
67723
|
32898
|
34825
|
9559
|
40609
|
17555
|
Невестино
|
3919
|
1889
|
2030
|
232
|
1256
|
2431
|
Рила
|
3795
|
1899
|
1896
|
514
|
2077
|
1204
|
Сапарева баня
|
8630
|
4321
|
4309
|
1253
|
4844
|
2533
|
Трекляно
|
1195
|
596
|
599
|
49
|
418
|
728
|
|
Структура /% от общото население/
|
България
|
100,00%
|
48,59%
|
51,41%
|
15,50%
|
60,84%
|
23,65%
|
Югозападен
|
100,00%
|
48,08%
|
51,92%
|
14,44%
|
62,96%
|
22,61%
|
Кюстендил
|
100,00%
|
48,79%
|
51,21%
|
14,05%
|
58,29%
|
27,66%
|
Бобов дол
|
100,00%
|
51,15%
|
48,85%
|
14,09%
|
58,03%
|
27,88%
|
Бобошево
|
100,00%
|
45,97%
|
54,03%
|
11,35%
|
43,13%
|
45,52%
|
Дупница
|
100,00%
|
48,59%
|
51,41%
|
15,29%
|
61,51%
|
23,19%
|
Кочериново
|
100,00%
|
47,65%
|
52,35%
|
11,51%
|
49,13%
|
39,36%
|
Кюстендил
|
100,00%
|
48,58%
|
51,42%
|
14,11%
|
59,96%
|
25,92%
|
Невестино
|
100,00%
|
48,20%
|
51,80%
|
5,92%
|
32,05%
|
62,03%
|
Рила
|
100,00%
|
50,04%
|
49,96%
|
13,54%
|
54,73%
|
31,73%
|
Сапарева баня
|
100,00%
|
50,07%
|
49,93%
|
14,52%
|
56,13%
|
29,35%
|
Трекляно
|
100,00%
|
49,87%
|
50,13%
|
4,10%
|
34,98%
|
60,92%
|
Графика3 Разпределение на населението по възраст
От таблицата и графиката се вижда, че с най – малък дял възрастно население в областта са общините Дупница /23,19%/, Кюстендил /25,92%/ и Сапарева баня /29,35%/. Най – силно изразена тенденция към застаряване на населението са общините Невестино /62,03% от населението са над 60 год./ и Трекляно /60,92% от населението/.
Раждаемостта и смъртността са факторите определящи естествения прираст на населението в даден район. Естественият прираст представлява разликата между броя на живородените деца в определен район и броя на починалите лица в същия район.
Таблица 7 Естествен прираст на населението по общини към 31.12.2003 год.
Тенденциите посочени при разглеждането на възрастовата структура на населението на Област Кюстендил по общини още веднъж се потвърждават и при анализа на показателя “естествен прираст на населението”. Общините с най – висок отрицателен прираст към общия брой на хората /т.е. с най - висок дял на починалите/ са Невестино и Трекляно, а с най – нисък респективно Дупница и Кюстендил. Това още веднъж доказва тенденцията към застаряване на населението в първите две общини и същата тенденция, но със значително по – ниски темпове за общините Дупница и Кюстендил.
Сравнителни данни за механичният прираст на населението за 2003 год. /в т.ч. и по пол/ в община Кочериново, както и останалите общини в областта са представени в следващата Таблица 8:
Таблица 8 Механичен прираст на населението по общини към 31.12.2003 год.
Райони за планиране, области и общини
|
Заселени
|
Изселени
|
Механичен прираст
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
Общо
|
Мъже
|
Жени
|
България
|
152269
|
71321
|
80948
|
152269
|
71321
|
80948
|
0
|
0
|
0
|
Югозападен
|
48013
|
22797
|
25216
|
31903
|
15144
|
16759
|
16110
|
7653
|
8457
|
Кюстендил
|
3015
|
1433
|
1582
|
3863
|
1798
|
2065
|
-848
|
-365
|
-483
|
Бобов дол
|
249
|
134
|
115
|
368
|
168
|
200
|
-119
|
-34
|
-85
|
Бобошево
|
182
|
88
|
94
|
65
|
32
|
33
|
117
|
56
|
61
|
Дупница
|
653
|
286
|
367
|
1097
|
493
|
604
|
-444
|
-207
|
-237
|
Кочериново
|
278
|
134
|
144
|
176
|
92
|
84
|
102
|
42
|
60
|
Кюстендил
|
985
|
449
|
536
|
1803
|
868
|
935
|
-818
|
-419
|
-399
|
Невестино
|
133
|
65
|
68
|
96
|
39
|
57
|
37
|
26
|
11
|
Рила
|
153
|
84
|
69
|
70
|
26
|
44
|
83
|
58
|
25
|
Сапарева баня
|
163
|
73
|
90
|
163
|
70
|
93
|
-
|
3
|
-3
|
Трекляно
|
219
|
120
|
99
|
25
|
10
|
15
|
194
|
110
|
84
|
През 2003 година в рамките на община Кочериново са сключени 17 брака /или 3% от брой на браковете в областта/, а броят на бракоразводите за същия период е 5 /или 1,8% от общия брой на разводите в Кюстендилска област/.
Сподели с приятели: |