Община Любимец Общински план за развитие 2006 2013
ЧАСТ ПЪРВА АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА
Изтегляне 1.95 Mb.
|
ЧАСТ ПЪРВААНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА.СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ
Историческа справка Земята на Любимец има хилядолетна история. Първите селища в тази област датират от 6000 години преди новата ера. През тракийско време третото, второто и първото хилядолетие преди новата ера този край преживява материален и културен възход, който го поставя на едно ниво със забележителната Средиземноморска култура. По това време този край е обитаван от тракийското племе одриси, запазило най-дълго етнически облик, създало държавна организация и висока материална и духовна култура. В Средновековието този край също живее интензивен и културен живот, следи от който са намерени край някои от селищата. Християнството, движещо културния и духовен живот през Средновековието е било разпространено в тези земи по-рано от колкото в другите части на България. Град Любимец е наследник на старо селище, което се е намирало на 7км от днешния град в местността Дервента. В непосредствена близост до града е местността Хисар, където са намерени останки от римската крепост Реме. По време на кръстоносните походи и по късно селището е опожарявано и населението му се е пръснало. Една част от него основава селище в местността Ютрицата, а друга в местността Старо селище. И двете селища били на три километра от днешния гр.Любимец. В стари документи те се споменават през 1572 г. Към 1762 г., двете селища се обединяват с името Хебибчево /Хебибча/, на управляващия тогава тази околия Хебиб Бей. С това име селището е позната до 1906 г., когато е било преименувано на Любимец.. В миналото Любимец е бил известен с износа на зърнени храни и овощия по плавателната тогава р.Марица. С прокарването на жп линията “Мустафа паша” /Свиленград – Белово/ в 1873 г., тук се изгражда гара Хебибчево. Около нея се заселват търговци на зърно и дървен материал, кръчмари, гостилничари и др. Изграждат се мелници, маслобойни, тухларни и памукопредачна фабрика. Отглеждат се памук, тютюн и зеленчуци. Този край заживява с нови темпове след Освобождението. Той е включен в пределите на България след Съединението 1885г. Градски права селището получава 1969г. Геостратегически условия и връзки През България преминават два основни „Евро – азиатски” инфраструктурни коридори - № 10 – „Лондон – Калкута” и № 8 – „Пътят на коприната – Бриндизи - Пекин” (фиг. 1). Тези коридори преминават надлъжно през страната, включително ЕК-10 през община и град Любимец. С изграждането на магистрала „Марица” ЕК 10 преминава извън територията на града, но остава в непосредствена близост с него. Тази предстояща странична позиция на ядрото на общината е недостатък и предимство. Недостатъка е в отместването на очакваните урбанизирани територии извън града и зад реката, и вероятността това да даде отражение върху темпове на социално-икономическото му развитие; предимството – възможността да се подобри екологичната ситуация в града, днес качество, по-ценно от силно урбанизираните територии. „Отместването” на този инфраструктурен коридор, обаче не влияе на факта, че Любимец е в най-силно урбанизираната ос Изток-Запад, която обхваща най-активната територия на Южен централен регион – важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на ЮЦР и страната като цяло – постулат залегнал в изискванията на ЕС и ЗРР. Местоположение и граници
Функционално площоразпределение Н 
фиг. 1. Община Любимец - Опорен план фиг. 2. Община Любимец - Опорен пл фиг. 3. Община Любимец - Опорен пл фиг. 4. Община Любимец - Опорен пл ай-източните склонове на Родопите от юг, равнината по поречието на река Марица в центъра и Сакар планина на север, предопределят функцио-налното площоразпределение на територията. Централните й равнинни части са заети от високо ефективни и плодородни земеделски земи, южните - от ридовете Драгойна и Мечковец, покрити с гори и слабо урбанизирани (фиг.2). При обща площ на общината от 344 км2:
Селищна мрежа В общината са разположени 10 населени места, с общо население към 01.01.2004 г. – 11133 души, от които:
Функционални връзки Функционалните връзки по своя характер са потоци от товари, хора, енергия и информация. По отношение на обхвата си те са:
Функционалните „технически носители” на потоците от товари, хора, енергия и информация, за Община Любимец са два вида:
Материалния резултат от припокриването на тези два вида функционални процеси са изградената техническа инфраструктура, характеризираща се с нейните статични параметри и динамичните характеристики, обхващащи информация за потоците „протичащи” през тях. Тук още от древността се пресичат важни пътища, свързващи Западна и Северна Европа със земите от Средиземноморието и тези от Близкия Изток. През землището на общината и през общинския център преминава международния път Е-80 / част от еврокоридор №10/ , който свързва Западна и Централна Европа през София, Пловдив, Хасково, Любимец и Свиленград с Истанбул, Близкия Изток, Азия и Северна Африка.
Разстоянието до границата с Република Гърция е 9 км, а до границата с Република Турция 12 км. Общинския център гр.Любимец отстои на 30 км от ГКПП Капитан Андреево , на 15 км от Свиленград, на 17км от Харманли, на 45 км от Хасково, на 120 км от Пловдив и на 300 км от София. Основната връзка със страната е чрез първокласен път Е80 Свиленград –, София а връзките със съседните области се осъществява с третокласна пътна мрежа. Тези пътни връзки са и основните разпределители на транспортните потоци в общината. Разклоненията от тях принадлежат на общинската пътна мрежа, която обслужва населените места, разположени встрани от основната.
1.1.1.1. Релеф. Морфографска характеристика. Територията на Община Любимец се отличава с изключително разнообразие на релефа. То е резултат от сложният геоложки строеж и продължителната еволюция на Балканският полуостров – един от най-активните в геодинамично отношение региони на Земята. Наблюдава се както низинен, така и хълмист и нископланински релеф. Главните морфографски единици, формиращи релефа на общината са: Горнотракийската низина, заемаща северната и централната част на територията на общината, характерна с обширни приречни ниски земи и високи подпочвени води, които благоприятстват използването на земеделските площи. На изток се разполагат ниските разклонения на Сакар планина. Източно Родопския рид Гората, заемащ територията на юг. Хасковска хълмиста земя на запад. Средната надморска височина на територията на общината варира от 70 м (гр.Любимец) до 703 м (вр. Шейновец). Скалната основа е много пъстра, срещат се южнобългарски гранити, кристалинни шисти, гнайси, мрамори, варовици, андезити, по долината на р. Марица чакъли и пясъци. 1.1.1.2. Полезни изкопаеми. Територията на Община Любимец не се характеризира с голямо разнообразие от находища на полезни изкопаеми.
В средата на осемдесетте години е било разработено и експлоатирано Лозенското рудно поле (на територията на с. Лозен, местността “Св. Марина”). Добивани са метални полезни изкопаеми с основни компоненти олово и цинк. В находището са открити и незначителни запаси на сребро. Понастоящем с разрешение на МОСВ проучването на това находище е възобновено. Инвеститор е “Хероуърд Венчърс България” – АД, гр.Костинброд. Територията, на която се осъществява търсене и проучване на метални полезни изкопаеми е с площ 184,6 кв.км., и обхваща същата местност, разположена на територията на общините Стамболово, Харманли, Маджарово и Любимец. Периодът, в който ще се осъществява проучването е със срок три години, считано от 6 февруари 2004г.
Добива на инертни материали е съсредоточен в руслото на река Марица. С разрешително за ползване на воден обект, издадено от МОСВ “Авитон Строй” ООД, гр.Симеоновград осъществява такъв добив. Площа на участъка, който е предоставен за ползване е 37780 кв.м. – дължина 485м. и средна ширина 100м. Той граничи с десния бряг на р.Марица, преди вливането в нея на р. Бисерска. Определеният за изземване обем е 33652 куб.м., състоящ се предимно от среднозърнест пясък. Срокът на действие на разрешителното е 26.05.2004г. – 25.05.2009г. 1.1.1.3. Климат. Община Любимец се намира в континентално-средиземноморската климатична област, което определя и континентално-средиземноморският тип климат на общината. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.
Територията на Община Любимец се характеризира с положителен радиационен баланс (разликата между погълнатата и излъчената радиация от земната повърхност е положителна) през цялата година – над 2250 MJ/m2/годишно. Тази стойност е сред най-високите за страната.
Температурата на въздуха е пряко следствие от радиационния баланс на общината. Показател за годишният режим на температурата са нейните средни месечни стойности. Средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6оС и 13,6оС. Средните юлски температури са между 22-24оС, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2оС над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000оС и е една от най-големите за страната.
Вътрешногодишният ход на атмосферното налягане се характеризира с един максимум през декември или януари, и един минимум през юли, т.е. той е обратен на този на температурата на въздуха. Стойностите му за месеците януари и декември са съответно 1020.78hPa и 1020.22hPa, а за месец юли 1011.41hPa. Средногодишно за страната при температура на въздуха 0оС атмосферното налягане е 1013hPa . Приведени към морското равнище годишните стойности за всички станции в страната са между 1015 и 1018hPa . Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект.
Броят на сухите (с относителна влажност под 30%) и влажните (с относителна влажност над 80%) дни е важен индикатор за атмосферната влажност. Община Любимец попада в групата на райони с най-много сухи дни през годината и съответно най-малко влажни дни. Това определя една средна годишна стойност на влажността на въздуха около 69%.(По данни на Агростанция – Любимец).
Годишната сума на валежите на територията на общината е около 500 мм. Максимумът на валежите е зимен (ноември-януари), а минимумът – лятно-есенен (юли-септември). Наблюдава се вторичен майско-юнски максимум на валежите. Много чести са интензивните и поройни валежи през май и юни, като случаите на валежи от град през периода от месец май до месец август са 1-2 пъти. Зимните валежи са най-често от дъжд. Участието на снега (5-6% от годишната сума) е най-малко в сравнение с всички останали райони на страната. Обикновено първата снежна покривка на територията на общината се формира през средата на месец декември. Тя е непостоянна и се топи неколкократно. Средният годишен брой на дни със снежна покривка на територията на общината е около 5. 1.1.1.4. Водни ресурси. Водните ресурси в общината са под нормалните за страната, а малкото количество валежи характерни за общината /средно-годишно 500 л/кв.м/ предполагат задължително интензивно напояване, което от своя страна затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места. Като цяло територията на общината се характеризира с малка водоносност. Това са дължи на малката водоностност на Сакар и Хасковска хълмиста земя, които заемат значителна част от нейната територия. Водните ресурси се формират главно за сметка на оттока на р.Марица и нейните притоци, по значителен от които е р.Бисерска. Дължината на р.Марица на територията на общината е около 9,897км. Друг източник за формиране на водно-ресурсния потенциал са подземните грунтови води. Те са акумулирани главно в речните тераси на Марица и притоците и. Използват се за питейно и битово водоснабдяване. 1.1.1.5. Почви и земеползване. Според Почвено-географското райониране на България (по Нинов, 1997) територията на Община Любимец се намира в Средиземноморската почвена област - в Източнородопско-Сакарската провинция. Тя се характеризира с доминирането на плитки почви (Leptosols) – ранкери с литосоли, на ранкери с канеленовидни лесивирани (chromic, LVx) почви. Уникални тук са червените канеленовидни лесивирани почви (ferric, LVf) , андосолите (Andosols) и планосолите (Planosols), площите на които са ограничени. Почвите на провинцията са предимно от ІV бонитетна група – лоши. Проблем за опазване на почвите е ерозията. Почвената покривка на територията на общината е представена главно от три основни вида почви:
Почвеният фонд на общината в комплекс с хидроклиматичните условия, предлага много добри възможности за развитие на земеделието. Съществуват добри условия за отглеждането на зърнени и технически култури. Зеленчукопроизводството е съсредоточено главно по поречието на р.Марица. 1.1.1.6. Флора и фауна. В миналото растителната покривка е била представена от ксеротермни горски фитоценози от формациите на космат и виргилиев дъб, благун и цер. Понастоящем освен селскостопанските територии са разпространени и остатъчни гори съставени почти само от космат и виргилиев дъб, източен чинар, черен бор, благун, цер, мъждрян, габър и бук, храсталаци от драка и тревни екосистеми от белизма, садина, луковична ливадина. По-рядко са разпространени кедри, шестил, бреза и други. По поречието на р.Марица се наблюдават петнисти формации от бяла и черна топола. Фауната е представена от сърна, дива свиня, дива котка, чакал, лисица и всички видове грабливи птици.
Човек винаги е в зависимост и в единство с природата, която се явява и среда за обитаване, и източник на всички ресурси и първични суровини, на базата на които се развива общественото производство. От най-ранни етапи, обаче човекът започва да въздейства целенасочено върху природната среда. В резултат на човешката дейност в харастеристиките на природните компоненти настъпват различни промени.
На територията на общината не са регистрирани наднормени количества на вредни емисии в атмосферата. Тук липсват големи промишлени предприятия, замърсители на околната среда. Единственият значим проблем за чистотата на атмосферният въздух е свързан с това, че по-голяма част от населението през зимният сезон се отоплява с твърдо гориво – дърва и въглища. Това създава неприятна атмосферна обстановка през зимния сезон, най-вече през ранните сутрешни и късните вечерни часове на денонощието. Проблем за града са изгорелите газове от автомобилния транспорт и особено праховото замърсяване от непочистени и неблагоустроени улици. Състояние на повърхностните води Водните ресурси на община Любимец се формират главно за сметка на оттока р.Марица и нейните притоци, най-значителен от които е р.Бисерска. Той се характеризира с малко водно количество и през летните месеци пресъхва. Водите на р.Марица не се използват за питейно-битови нужди. Според данни на Министерството на околната среда и водите: “Марица е най-мръсната у нас река”. Навсякъде водите и са ІІ и ІІІ категория, което означава че не могат да се използват за питейно-битово водоснабдяване. Няма информация на територията на общината да са правени проби с цел изследване качествата на водите на р.Марица. Сериозен проблем е липсата на пречиствателна станция за отпадните битови води от градската канализационна мрежа, които се изтичат в реката и причиняват замърсяване на водите. Проблемът ще се реши с изграждането на ГПСОВ в Любимец и модулни пречиствателни станции в избрани селища с по-голямо население. За опазване и подобряване на количествените и качествени показатели на питейните водоизточници е необходимо възстановяване санитарно-охранителните зони и спазването на определения режим в границите на отделните им пояси. Състояние на почвите Съгласно мониторинговата мрежа “Земя и почви” на територията на Община Любимец ежегодно се извършва контрол относно замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди, следи се и за вкисляването на почвите. Замърсяването е локализирано само в района непосредствено тангиращ Е80 – подложен на екологичен риск от вредния ефект на автотранспорта. По Е80 преминава интензивен поток от леки коли, товарен и пътнически автотранспорт вкл. и с дизелова тяга. Замърсяването има локален характер. Изследванията на почвата с профил 0,30 см (известен като “орен” слой в който е разположена основната биомаса на кореновата система при тревистите растения) показва, че замърсяването е в следствие на акумулирането на оловото в повърхностния слой на почвата. Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове. Всички досегашни резултати от анализите и изследванията са в границите на пределно допустимите норми и концентрации (данни на РИОСВ – Хасково). Радиационна обстановка Проведените изследвания не съдържат данни за наличие на радиоактивно замърсяване на почвите и водите. Акустично натоварване на средата Шум над ПДН се отчита в града – основно от автомобилния транспорт – за кварталите през които преминава главен път Е80 – в посока контактен пункт „Капитан Петко Войвода” – Гърция. Над ПДН е и шума от ЖП линията, който макар и с импулсивен характер, затормозва жителите на кварталите около жп линията. За облекчаването на акустичния режим, следва да се предвидят мероприятия за изграждането на пояс от декоративни дървета, в бъдещите устройствени разработки .
Проблем за цялата територия на общината е третирането на твърдите битови отпадъци. Събрани на територията на общината, те не се преработват преди крайното им депониране. Не е изградена и внедрена система за разделно събиране на рециклиращи се отпадъци, отпадъци от опаковки и масово разпространени опасни отпадъци. Нерегламентирани сметища са разпръснати за цялата територия, които освен преките последици, пречат и на добрия имидж на общината. Единствения значим генератор на отпадъци на територията на община Любимец е населението. Съществуващата система за управление на отпадъците е представена като услуги по поддържане на чистотата в населените места, събиране, извозване на отпадъци и тяхното депониране. Организирано сметосъбиране на територията на общината съществува само в гр.Любимец. За една година се депонират около 7500т., отпадъци . За събирането на битови отпадъци се използват 2140 броя кофи за смет от 110л. Сметосъбирането, сметоизвозването и депонирането на битови отпадъци се извършва в строителните граници на гр.Любимец, с изключение на кв.”Изток”. За включването на този район са необходими 360 кофи за смет. За подобряване качеството на сметосъбирането в централната градска част и жилищните блокове са необходими 100 броя контейнери/1,1куб.м./. Дейност “Чистота” към ОбА Любимец организира и осъществява дейността по събиране, извозване и депониране на отпадъците предвидена в ЗУО. Каталог: pics -> ani pics -> Козметичен салон „лилия” pics -> Над 15 000 души посетиха изложението през уикенда "дневник" pics -> Програма „администрация" pics -> Обичам те, Любимец’’ ani -> Относно : „реконструкция на улична водопроводна мрежа село малко градище”, Община любимец ani -> Община любимец municipality lyubimets 6550 любимец 6550 lyubimets ani -> Общински съвет -любимец ani -> З а п о в е д рд-09-210/12. 04. 2013год ani -> Изграждане на лозов масив със система за капково напояване в землищата на с. Васково и с. Оряхово, общ. Любимец, обл. Хасково” Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
|