Община Любимец Общински план за развитие 2006 2013
Изтегляне 1.95 Mb.
|
Изграденото общинско сметище не отговаря на изискванията на националното и европейско законодателство. Основният метод за третиране на отпадъците на територията на общината е запръстяване, което се прилага на четири месеца. Основното сметище “Курията”, съгласувано с РИОСВ - Хасково , е с кадъстрален №00572 – за смесени отпадъци. Отстои на 3 км от регулацията на гр.Любимец. Площа му възлиза на 12 дка, а проектния капацитет на хранилището е 37000 куб.м. Срокът на експлоатацията му изтича през 2005г. На сметището не се осъществява постоянен контрол. Събраните битови отпадъци не се преработват преди депониране. Експлоатацията на депото е нефективна, запръстяването на отпадъците не става ежедневно, не се запечатва със слой пръст. Това в комбинация с липсата на ограда става причина за разпиляване на леките отпадъци в съседните площи. Предстои изчерпване на капацитета на депото. Не се контролира неговото влияние върху околната среда. В общинските села до момента не е въведена система за организирано сметосъбиране. Населението там само извозва натрупаните битови отпадъци от домакинствата. Тези отпадъци се изхвърлят на определени за целта временни /нерегламентирани/ площадки в близост до населените места. Създадената система за сметосъбиране и почистване на обществените места е в пряка зависимост съществуващата специализирана техника и съдове за ТБО. Силно амортизираните коли и съдове създават предпоставка за нередовно извозване на отпадъците. Необходимо е въвеждането на нова система за сметосъбиране. Често се констатира изхвърляне на отпадъци от домакинствата извън съдовете за ТБО, през зимните месеци се изхвърля незагасена сгурия в съдовете за смет, което предизвиква запалването и много бързото им изхабяване. Организацията на работа може да бъде значително подобрена чрез оптимално планиране на дейностите. В съответствие с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците е изградено регионално депо в гр.Харманли, за депониране и обезвреждане на отпадъците. Регионалното депо ще обслужва общините Маджарово, Любимец, Симеоновград, Свиленград, Станболово и Харманли. Амортизираната техника, високите транспортни разходи и високите такси за ползване в момента са основните проблеми пред депонирането на отпадъците на регионалното депо.
Нарушените терени имат локален характер и се дължат основно на:
В землището на гр.Любимец, местността “Долната ува” се намира находище на блатно кокиче, обявено със Заповед на МОСВ, върху частни възстановени земи. Защитената местност /ЗМ/ е една от малкото останали находища на блатно кокиче за страната. Видът е с голямо икономическо значение. Използва се като суровина за добиване на алкалоида Галантамин, на чиято основа се произвежда уникалното българско лекарство за лечение на детски паралич - Нивалин. Галантамина е основен компонент за производството и на други лекарствени препарати /Нивалет, Ниватонин/, лекуващи редица неврологични заболявания. От сравнително широко разпространен в миналото вид в страната, в момента разпространението му е доста ограничено. През последните деситилетия се наблюдава силно намаляване площите на находищата. През 1964г., в нашата страна находищата на блатно кокиче са заемали площ от около 14330дка, от които се е събирало над 100 тона суровина. А през 1981г., е установено че са останали само 1500дка от тези находища и то във влошено състояние. Находището на блатно кокиче в землището на гр.Любимец е едно от малкото в страната и то с високо съдържание на алкалоида Галантамин. Площа на находището е 220дка по данни на общинска служба “Земеделие и гори”. Специалистите в общината със съдействието на РИОСВ – Хасково работят за запазването и потдържането на това находище, въпреки парадокса, че територията му в процеса на земеразделяне е “върната” на частни собственици. Местността ”Бакърлията” в землището на с.Йерусалимово, в района на Сакар планина се характеризира с голямо биологично разнообразие. Нейната територия възлиза на 279ха. ЗМ и обявена за орнитологично важно място, във връзка с гнездовите находища на видове, защитени по Закона за Биологичнато разнообразие с неблагоприятен статус като: белоопашат мишелов / Buteo rufinus/, черен щъркел /Ciconia nigra/, бухал /Bubo bubo/. Наличието на световно застрашени видове като видра /Lutra lutra/, шипоопашата /Testudo hermanni/ и шипобедрена /Testudo graeca/ костенурки налага включването на района в НАТУРА 2000. Рида “Гората” с включена в него забележителност /ПЗ/ “Глухите камъни” е и гнездово находище на две двойки малък креслив орел / Aquila pomarina/ - вид защитен по ЗБР и включен в Червената книга на България. Природните забележителности “Меден камък” и “Птичи камък” са уникални скални образования, но их места за гнездене на белоопашат мишелов, черен щъркел и керкенез / Falco tinnunculus/.
1.1.3. Екологична оценка. Нарасналите изисквания към условията на средата, настъпилите необратими изменения в резултат на човешката дейност и глобализацията на проблема, свързан с опазването на околната среда поставя на преден план в урбанистичните проучвания и планове проблема за екологичното единство. Средата в която се реализира човешката дейност удовлетворявайки улитарните обществени потребности на човека, трябва да задоволява и неговите естествени изисквания като биологично същество. За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяването на естествените, физиологични потребности на човека. Затова една от задачите на всяко проучване е изявяване на пределите на екологичното равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди осигуряващи здравословни условия на живот. Решаването на многобройните проблеми ще се основава на принципите на устойчивото развитие; намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве; предимство на предотвратяване на замърсяването, пред последващо отстраняване на вредите; прозрачност в процеса на вземане на решения; замърсителят плаща; съхраняване на био-разнообразието за идните поколения; разширяване на обширните чисти територии на общинната. Целта на проведения анализ, следователно е не само да се разкрият причините за деградация на средата но и да се посочат пътищата за нейното възстановяване и оптимизиране. Възможностите за оптимизиране на екологичното състояние на Община Любимец са пряко свързани с разрешаване на проблемите които го касаят. Необходимо е да се изготвят конкретни програми и планове за действие по управление на дейностите по околна среда. Твърдението, че профилактиката е по – добра и значително по-евтина от лечението се отнася и за околната среда – незамърсяването е по-добър и значително по-евтин подход от почистването и възстановяването. Природна среда Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, в населените места - застройката, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали. Оценката на тези екологични потенциали и степентта на тяхната благоприятност е отнесена към физиологичните човешки изисквания спрямо средата и оценява степента на „комфорт или дискомфорт” за „изпълнението на нормална работа в нормално за сезона облекло”. Това уточнение е много съществено, защото касае показатели като „работоспособност”, „активност”, „умора”, „невъзможност за нормална работа” и т.н., а не степен на благоприятност „въобще”. В резултат на проучването се изявяват четири зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва: З 
фиг. 6. Антропогенна среда. Екологични потенциали она а1 - най-благоприятна - обхваща по-високите южни части на общината и горските насаждения, зелените части на хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода “дискомфортно охлаждане” е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек). зона а2 – относително благоприятна - изолиниите на тази зона се очертават - от юг - от подножието на ридовете, приблизително по линията на хоризонтал 220-240 над село Малко градище и обхваща една територия с ширина между 3 и пет километра – на север. Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1. Зона а3 - неблагоприятна - обхващаща равнинните части на общината – на север от зона А2 – до поречието на р.Марица. В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1 3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и значително понижена относителна влажност -8-15%. Зона а4 - неблагоприятна - обхваща териториите южно от изолинията на зона А3 по линията Оряхово – Йерусалимово р.Марица – по северния й бряг, а по южния бряг по линията с.Бисер (община Харманли) - Лозен– Белица – Сива река (община Свиленград). В тази зона са увеличени и двете неблагоприятни проявления на климата и “дискомфортно охлаждане” и “дискомфортно прегряване”. През зимата, при преобладаващото безветрие, тук се формира “езеро на студа”, увеличена продължителност на мъглите. През зимата с t0 са с 1 3.60 по-ниски, в сравнение със зона А2, а през лятото - с 3-80 по високи, при повишен период безветрие и с 8-15%. понижена относителна влажност. По поречието на реката се очертава една тясна ивица с климатично-ладшафтни характеристики на зона А3 – благодарение на въздушните течения по реката и нейната водна площ, където изпаренията в най-горещите летни дни, са причина за увеличение на относителната влажност с около 15% и в резултат - понижение на температурите с 3-40. Североизточно - между ядрото на общината – гр.Любимец и с.Георги Добрево – масива по „Хисаря” е причина също за локално проявление на зона А3. 
фиг. 7. Екологична карта-диагноза
Н 
фиг. 8. Динамика на населението община Любимец аселението на община Любимец, към 03.08.2004 наброява 11 133 д. г. от които мъже – 5485 (49,3%) и 5648 жени (50,7%). Тя е една от малките общини по население. По данни от 2003 година същата (11 371 ж.) притежава 4,2% от населението на областта (270 096 ж.) и 0,15 от това на страната (7 801 273 ж.). Тя е около пет пъти по-малка по население от община Димитровград, на която се пада почти една четвърт от населението на областта (23,4%), приблизително два пъти по-малка от Свиленград и Харманли. Съседните общини Ивайловград и Маджарово са по-малки от нея, както и Симеоновград, Минерални бани и Стамболово. Населението на общинския център (03.08.2004 г.). е 8304. То представлява 74,6% от населението на общината. Селското население е 2829 ж. (25,4%), разпределено в 9 села. Динамиката на населението за един по-дълъг период от време се вижда от фиг.6). Видно, е че за периода 1996 – 2004 г. населението на общината постоянно намалява. Изключение прави 1998 г., през която същото показва увеличение от 0,2%. През 2004 г. населението на общината показва намаление от -8,6% спрямо базисната 1996 год. Ниският ръст на намаляване на броя на обитателите на общината се дължи на демографските показатели на общинския център град Любимец (74,6% от населението на общината), които показват че, от 1997 до 2001 год., т. е. за цели 5 години, той не само задържа, но показва и минимално увеличение на населението: 0,9% за 1997 г.; 1,2% за 1998 и 0,2% за 2000 и 2001 г. Едва през 2002 г. започва понижение на населението му, което за 2004 г. спрямо базисната 1996 достига -2,8%. Ниският процент на намаляване на броя на населението на общината и общинския център в голяма степен се дължи на високия брой на ромското население (17,0% за града), с неговата висока раждаемост и големия брой роми под 18 години. Най-нисък процент на обезлюдяване показват големите села и то в близост до града – на разстояние 5 – 8 км, което се вижда от таблицата. Там техните обитатели търсят по-високо ниво на обслужване, както и професионална реализация. Обезлюдяването на селищата от община Любимец е резултат на безработица, миграция, в т. ч. емиграция и липса на услуги от горно ниво. Естественият прираст за всички селища на територията на община Любимец е отрицателен с изключение на с. Васково +11,8‰ и се движи в широки граници – от 30-40‰. Само гр.Любимец показва -2,0‰. Това показва, че населението в малките села силно застарява и групата на надтрудоспособната възраст е голяма – достига и надхвърля 60%. Годишният прираст на населението (Е + М) е отрицателен. Варира от -1,5‰ за Любимец до -70,2‰ за с. Дъбовец. Ниският дял на общината – 8,6‰ е резултат от ниския дял на града, който е само -1,5‰, но населението му представлява почти 75% от това на общината. С 
фиг. 9.Големина на населените места. елищата на територията на страната са разположени почти меридионално. Най-голямото селище Малко Градище – 667 д. е разположено на шосето за Ивайловград, в южна посока. В посока юг, югозапад са разположени други две големи селища – Лозен (49, ж.) и Белица (411 ж.), само на 5-6 км отстояние от града. На североизток по-големи села са Оряхово – 359 ж. и Георги Добрево – 280 ж. Броят на обитателите на селата в разглежданата територия е различен – от 53 д. за най-малкото Дъбовец, до 667 д. за най-голямото Малко Градище. Причините за намаляване на населението на селищата биват миграциите, особено емиграцията, която е резултат на свиването на работни места при провеждането на приватизацията на предприятията, където емигрират млади висококвалифицирани кадри. С цел задържането на населението в селата се налага групиране на селата по демографски потенциал, стопански и природни дадености с оглед формиране на районни центрове, като средища на по-високо ниво на обслужване и обвързване на по-малките села към тях.
Отрицателната динамика на населението е свързана и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се ясна тенденция към застаряване – броят на лицата в под трудоспособна възраст намалява, увеличава се делът на трудоспособното и над трудоспособно население. Така през 1994 г. делът на под трудоспособното население е 21%, на трудоспособното 60%, а над трудоспособното – 19%. Сега в делът в първата група в общината е 17,95%, във втората – 51,16%, а в третата – 30,89%. Най-драстично намалява под трудоспособното население. Увеличението на трудоспособното население е резултат и от промените в пенсионната възраст, но налице е обща тенденция към застаряване. Възрастовата структура, за града е с относително благоприятни характеристики:
Общо за селата, обаче същите тези показатели са катастрофални:
Възрастовата структура на населението по населени места е представена на фиг.8 (данни 03.08.2004 г.). От анализа е видно, че подтрудоспособната възрастова група в общината, като цяло заема 17,95%, в трудоспособната възраст са 51,16%, а делът на надтрудоспособната е 30,89%. Трябва да се отбележи, че: 1 
фиг. 10. Възрастова структура . По-високия процент на населението в подтрудоспособната възраст – 13,1%.е резултат на високата относителна тежест на общинския център 2. Аналогично е положението и при трудоспособната възрастова група – 51% за общината при 58% за града. 3. Процентът 31% на население-то в над трудо-способна възраст за общината е сравнително нисък спрямо селата, защото този процент за града е висок - 21,7%. От данните също така е видно, че 8 от всичките 9 села притежават сравнително нисък дял в трудоспособната възраст – от 24,5% (Дъбовец) до 28,7% (Йерусалимово). Единствено Васково (85 д.) има твърде висок процент население в трудоспособна възраст - 41,2. Тези данни сравнени за един по-дълъг период от време – 9 г. показват следното състояние: 1) Населението на общината през 2000 г. (11880 ж.), като съотношението мъже и жени е почти еднакво – приблизително 50/50%. Процентът на трите възрастови групи е приблизително еднакъв – 15%, 50,4%, 34,5%, а населението на града нараства от 70,2% на 72,0%. 2) Населението на общината през 2004 год. (11133 ж.) показва занижение спрямо 1996 г. с 8,6%, като под трудоспособната възраст пада с почти 2%, в трудоспособната възраст нараства с 6%, а делът на надтрудоспособната се понижава с около 4%, т. е. съществуващо преди по-големия брой младо население е вече в трудоспособна възраст. 3) Това състояние показва от една страна, че все още имаме младо население, на което може да се разчита и в малките села, а от друга страна, че се наблюдава постоянно застаряване на населението и преминаването му в категорията на над трудоспособната възраст. Населението под, в и над трудоспособна възраст за по-дълъг период от време – 1985, 1992 и 2001 г. (годините на преброяване) показва също тенденция на застаряване. Крайно ниският брой обитатели в някои селища и по-голямото разстояние между тях обаче, не обуславя групирането на селищата по демографски потенциали и природни дадености, защото селищните модули са от 800 на север до 1000 обитатели на юг. Ниският брой жители създава икономически проблеми – по отношение на рентабилността, при реконструкцията, поддържането и особено прокарването на нови пътища за обвързване на селищата. Независимо от това, с оглед едно бъдещо равномерно развитие на общината, функционално и субстантивно разтоварване на нейното ядро, са необходими усилия за нейното правилно структуриране и обособяване на вторични центрове, концентрирали в себе си по-високи нива на обслужване, нови работни места и т.н. Това предполага по-задълбочени изследвания – предлет на един бъдещ устройствен план и индивидуален подход към всяко селище.
Образователното равнище на населението на община Любимец се развива с темпове по-ниски в сравнение със средните за страната. Въпреки, че е налице тенденция на нарастване на лицата с висше, полувисше и средно, в т. ч. средно специално образование, нивото на образование в общината не е особено високо. Тази констатация, е при условия, че населението на града представлява 75% от населението на общината.
Най-високо образование притежават заетите в административните и деловите учреждения. Следват заетите в здравеопазването и образованието. Хората със средно и средно специално образование преобладават във сферите на вторичния сектор. Лицата с основно и начално образование са предимно в селата. Наблюдава се макар и минимално увеличение на неграмотните, най-вече при ромите.
С течение на годините средният брой на домакинствата постоянно намалява. За обезлюдените села той е 2 и под 2 члена. По-висок е в града, където надхвърля 2,5 члена. При малцинството има семейства 3, 4 и дори 5 члена. Ограничаването на нарастването на домакинствата с 1 и 2 члена налага провеждането на мероприятия за задържане на хората в селата при наличието на жилищен фонд, техническа и социална инфраструктура.
На територията на община Любимец са представени два етноса – българи и роми. Българите възлизат на 9724 д., или 87,3% от обитателите (2004 г.). Ромското население наброява 1409 д. (2004 г.) и представлява: (данни на общината)
Броят на ромските деца до 18 години е 591, което представлява
В резултат на по-високата раждаемост при ромите населението в под трудоспособната и трудоспособната възрастова група притежава по-висок процент, а в надтрудоспособната – по-нисък. Проблемите пред които са изправени малцинствените групи са ниското ниво на образование, високия процент безработица, липсата на земя, ниските доходи, „затварянето” и самоизолирането на тези групи български граждани.
Община Любимец е една от общините с най-висока безработица през 2003 г. – 21% от активното население, при средно за областта 13% и за страната 14%. Съседните общини Свиленград , Харманли и Ивайловград притежават безработица съответно 11, 16 и 15%. Само община Маджарово – 25% показва по-висока стойност. Трябва да се отбележи, че за трите последователни години 2001, 2002 и 2003 год. безработицата в община Любимец показва почти еднакви стойности:
От предоставените данни за регистрираните безработни лица на БТ „Свиленград” за община Любимец към 30.04.2005 год. се вижда, че броят им е 689, от които мъже 359 и жени 330. От тях най-голям е броят на лицата без квалификация 519 д. (75,3%), като делът на безработните с основно и по-ниско образование е 483 (93,1%), а разликата между мъже и жени е малка ± 1-2%. Най-голям е броят на безработните от 25 до 34 години, на които се падат 28,2% от безработните без квалификация, което пък е резултат на ниското образование. Безработицата е резултат от социално-икономическите промени и закриването на неефективните предприятия във всички сектори на материалното и нематериалното производство. Освобождаването на работна ръка, от своя страна доведе до миграции, в т. ч. емиграция на висококвалифицирани кадри. Намаляването, в т. ч. преодоляването на безработицата налага провеждането на превантивни мероприятия, които се изразяват в:
Трудоспособното население в общината възлиза на близо 5700 души, от които:
Заетостта по сектори на икономиката, по статистически данни към 31.12.2003 е:
Наличието на близо 300 регистрирани еднолични търговци с разнообразен предмет на дейност, препятства точното определяне на броя заети във вторичния и третичния сектор. Затова в отраслите на материалното производство се приема, че работят около 40-50% от общо заетите. Това предположение отчасти се потвръждава от статистическите данни, където са публикувани следните показатели:
Предполага се, че болшинството ЕТ работят в сферата на услугите, което дава основание заетите в третичния сектор да се предполага, че са между 50 и 60%. В сравнение с европейските показатели, към които се стремим, този дял е много нисък. 
фиг. 11. Социална активност
Оценени по демографски потенциал, населените места в общината могат да се класифицират в групите:
Данните са от ГРАО – община Любимец – 2005 год.
Към тази група, поради своето местоположение (въпреки относително ниския си демографски потенциал) мотат да се отнесат селата Оряхово и Георги Добрево.
Демографската характеристика на община Любимец показва неблагоприятни тенденции в развитието на населението. Ако населението продължава да намалява средно годишно със сегашните темпове, то населението на общината през 2010 – 2013 г., ще бъде около 10 300 души, а на гр.Любимец около 7 700 души. За да се подобри демографската ситуация в общината е необходимо провеждането на социална политика, свързана с подобряване качеството на живот на хората – създаване на нови работни места, реално стимулиране на раждаемостта и др.
Община Любимец заема скромно място в икономиката на областта с 6.6% от БВП. С 
фиг. 12. Разпределение на стопанските единици по сектори на икономиката топанския сектор на община Любимец се характеризира с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на водещи отрасли и общото физическо изхабяване на дълготрайните материални активи – оборудване, сгради и инфраструктурна съоръженост. Наред с това налице е хаотична поява предимно на малки предприятия – на случайни терени, което предизвиква проблеми в устройственото развитие и смесване на несъвместими производства. Като цяло, налице е липса на съвременно оборудвани пространства, което довежда до неконкурентно способност при привличането на местни и чужди инвеститори. По данни на Териториалното статистическо бюро, в края на 2003 год., в отраслите на икономиката са реализирани 21.7 млн. лв. нетни приходи от продажби и ангажирани 1476 лица. Стопанските субекти в общината са общо 296, от които:
Разпределението по сфери на икономиката е следното:
- 153 са в сферата на търговията, - следвани от хотелиерството и ресторантьорството – 29. На трето място са отраслите на административно-деловото обслужване, бизнес услугите, здравеопазването и образованието - общо с 28 стопански единици,
- 40 стопански единици с в сферата на материално-техническото снабдяване, транспорта и съобщенията, следвани от преработващите фирми от хрнанително- вкусовата промишленост – 12, 8 са текстилните и шивашки предприятия, - 4 са строителните фирми, 3 са фирмите занимаващи се с металообработване. С най-високи икономически показатели, са стопански единици от вторичния сектор – текстилната и шивашка промишленост, плътно следвани от търговията (бруто произведена продукция, приходи от дейността, нетни приходи от продажби, зает персонал и т.н.), което показва, че Любимец, за разлика от други, съседни общини може да бъде отнесена към „индустриалните” общини.
В сектора са обособени 19 стопански единици, реализирали за 2003 год. нетни приходи от продажби 1,3 млн.лв., формирани от селско стопанското производство, при 1,5 млн.лв. разходи, с 80 заети лица и 63 наети. Тук следва да се отбележи, че реалния брой на заетите в селското стопанство е многократно (вероятно десетократно) по-голям. Проблема е в липсата на регистрация на реалния брой селскостопанските производители. За 2005 г. Броят на регистрираните селскостопански производители е 360, а на практика всяко едно домакинство в общината се занимава с един или друг вид селскостопанска дейност. Това е и една от причините за нереално ниския брой заети в данните предоставените от статистиката. Данните от проведените анкети по населени места показват следното разпределение на заетите в първичния сектор (селско и горско стопанство) по населени места: Т
рябва да се отбележи, че част от активното население живее на село, обработва дворовете и малки парчета земя, така че то се явява „скрити трудови ресурси”, които на този етап не са обхванати. Следователно, може да се приеме, че до 50% от недостига на активно население за обвързване на „баланса на трудовите ресурси” може да се търси от „селския скрит ресурс” и да се разчита на него. Така общия брой на заетите в селското стопарнство – от данните от анкетата възлиза не на 80, а на кръгло 600 човека. Община Любимец е традиционно селскостопанска община. В нея е възникнало най-голямото неформално и нерегламентирано тържище на селскостопанска продукция в Източна България. Община Любимец е известна с производството на най-вкусните дини и пъпеши в страната ни. Те са и основата за възникването на тържището, но през последните години поради общата стагнация в страната ни, изгубиха традиционните си пазари. Селското стопанство е представено от своите традиционни подотрасли - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, технически култури (памук). Традиционно добре развитото в миналото животновъдство в този район изживява най-дълбоката си криза. Свитото вътрешно потребление и вноса на месо и месни продукти в страната се отрази особено сериозно на развитието на животновъдството в общината. В 
фиг. 13. Първичен сектор.Основни показатели от стопанската дейност (НСИ) структурата на селското стопанство основното производство е на зърнени храни (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед) – формиращи около 35% от приходите, следвани от зеленчуко производството и тютюно производството – около 20%, лозарство, животновъдството и др. Селскостопанските производители в Община Любимец са майстори градинари. Тук климатичните условия са подходящи за ранно зеленчукопроизводство. През последните години се наблюдава разширяване на площите с полиетиленови оранжерии, където предимно се отглеждат ранни домати и краставици. Новоизградени са и 60 дка полиетиленови оранжерии, работещи съгласно нормите на ЕС. Почвено – климатичните условия в общината са много благоприятни за развитието на трайните насаждения. За това говори повишения инвеститорски интерес през последните 5 – 6 години към създаването на нови масиви от лозя и овощни градини. От 10-те хиляди декара лозя в общината 2220 са новосъздадени – 220 дка десертни и 2000 дка винени, от които 780 дка вече с в плододаване. Новосъздадени са 300 дка ябълки, 80 дка сливи, 186 дка праскови, 90 дка череши и 90 дка кайсии. По този начин през последните няколко години са осигурени 100 постоянно заети в отрасъла и 200 сезонно заети. Разширяването на отрасъла се затруднява от разпокъсаността на земята, но въпреки трудностите създаването на нови масиви продължава. Тук би било оправдано влагането на инвестиции за възстановяването на стари масиви с ниско равнище на технология. При 202 хил.дка земеделска земя, 160 хил.дка (79%) - е стопанисвана земя, което е един сравнително висок показател. От нея 81% се падат на нивите, 4% на трайните насаждения (с тенденция към разширяване), 19% от земеделските земи са мери и пасища (предпоставка за развитието на животновъдството), а 26% от обработваемата земя е поливна. Района е земеделски и подходящ за развитие на интензивно селско стопанство. Проблем, както за цялата страна е надребнеността на земеделските площи, което е пречка за интензивното им използване. В посока на преодоляването му са действащите потребителни кооперации в общината, както и изявения интерес от страна на едри арендатори, чието присъствие тук вече е осезателно. Животновъдството се развива основно от индивидуални собственици на животни и може да се отнесе към т.н. „дребното животновъдство” – в индивидуални стопанства. То покрива преобладаващия дял в статистическите количества. На територията на общината няма създадени по-големи животновъдни и птицевъдни ферми. Проблем за селското стопанство е незатворения цикъл – „добив-преработка-пласмент”. Независимо, че първичния сектор има скромен дял в общинската икономика, този сектор, от една страна е важен източник на доходи на населението извън ядрото, а от друга недостатъчно използвана предпоставка за поддържането на част от промишлената функция на общината – винарство, млеко и месо-преработка, преработка на тютюн и др. В общата икономическа дейност на община Любимец, първичния сектор заема следния относителен дял:
Пазара на земя в община Любимец не е достатъчно развит. За разлика от други райони на страната, където и двете страни са пасивни, тук предлагането надвишава търсенето. Сделки стават за малки имоти, в повечето случаи – за създаване на масиви от трайни насаждения (лозя) – една положителна тенденция, но често и с намерения за смяна на предназначението. Високите очаквания (вкл. от чужденци) са причина собствениците да се въздържат от сделки.
В 
фиг. 14.Вторичен сектор. Структура на стопанските единици ъв вторичния сектор са обособени 67 стопански единици, реализирали за 2003 год. нетни приходи от дейността в размер на 6,5 млн.лв., с 603 заети. 28.6% от приходите са реализирани от преработващата промишленост (хр. вкусова), 33% от текстилните и шивашки фирми, 15,1% - от производството на оборудване. Строителството е представено от 4 малки фирми с общо 6 заети лица и 1% от приходите в сектора. Най-добро е представянето на отраслите на шивашката и хранително-вкусовата промишленост. Като цяло сектора стагнира. Бавно се извършват процесите на преструктуриране. Хранително-вкусовата промишленост е представена от винопроизводството и съхранението и преработка на зърно. Тази производствена структура се е запазила от миналото, но сега производството в някои подотрасли е силно намаляло (машиностроене) и показва тенденция на голяма стагнация. Значимите промишлени предприятия са приватизирани и преструктурирани. Загубата на традиционните пазари и липса на нови също оказва голямо влияние върху процесите, които протичат в този отрасъл. Предприятията работят с 20-25 % от капацитета си. Основното промишлено предприятие в град Любимец е конфекционния завод "Детелина" АД. Предприятието е специализирано в производството на дамска конфекция. Има сериозни и гарантирани пазари, което се обуславя и от добрия производствен асортимент на фирмата. "Детелина" АД е приватизирана през 1998 г. от датската фирма “Брантекс”. Фирмата осигурява заетост на 160 души. „КАМА” ООД е частно предприятие, осъществяващо своята дейност в областта на конфекцията. Осигурява заетост на 110 души. Винарска къща "Сакар" е 100 % приватизирана. Основната дейност на фирмата е производството и бутилиране на вино и ракия. Винарската къща предлага на пазара наложили се марки вино, основно за износ в страни от Европа и Азия. Тя създава заетост на 104 души. Една от най-големи фирми в бранша на територията на областта. Вила „Любимец” е новосъздадена фирма, осъществяваща своята дейност в засаждането на нови лозови масиви, винопроизводство и търговия. Предстои изграждане на винарска изба и шато. "Зърнени храни" ООД е предприятие за съхранение и мелене на зърно. Приватизирано е от 1997 г. Има персонал от 15 души. Производството му е силно свито, поради усложнените пазарни условия и сериозната конкуренция в този бранш. ЕТ “Маврополи” гр. Любимец е създадена през 1990 г. за преработка и пакетиране на канарско просо, бяло, жълто и червено просо, тиквени семена, шарен слънчоглед в опаковки от 25 до 50 кг. В предприятието работят 12 човека. Цялата продукция е предназначена за външния пазар. “Универсал” ООД гр. Любимец е създадена през 1998 г. с основна дейност предоставяне на механизирани селскостопански услуги на територията на общината. Във фирмата работят 20 души. ЕТ “НТТ – Христо Николов” – гр. Пловдив е създадена през 1991 г. Развива дейността си на територията на общината в областта на овощарството и търговията и износа на земеделска продукция за Европейския съюз. З 
фиг. 15. Основни показатели от стопанската дейност по отрасли на материалното производство аводът за мраморни изделия е нововъзникнало частно предприятие. Произвежда основно плочи и настилки от мрамор за облицовки. Създава заетост на 30 души. Основен представител на подотрасъл машиностроене е Завода за дървообработващи машини "Любимец". Предприятието е приватизирано през 1996 г. Произвежда дървообработващи машини. В следствие на лошия мениджмънт в момента не работи. Ново изградените полиетиленови оранжерии на фирма „Зайчев” ООД осигуряват заетост на 100 души. Водещи в производството на ранни зеленчуци в областта. От няколко години „Тракия Фрут” инвестират в общината с изграждане на нови лозови и овощни насаждения на площ от 800 дка. През последните години се утвърждава и „Фаворит машинекс” като фирма специализирана в проектирането, разработката и производство на машини за дървообработващата промишленост. Неколкократно награждавана на международния панаир в гр. Пловдив. Осигурява заетост на 45 души. Останалите предприятия са с по-малко влияние върху икономиката и в частност - промишлеността на Община Любимец. Като цяло промишлеността на Общината стагнира. През последните години икономическият ръст и незначителен. Липсата на свежи инвестиции в фирмите не позволява технологичното им обновление. Силно намалели са и натуралните показатели. По отношение на големината на предприятията, преобладават тези с до 10 заети – 67 фирми, или 90% от всички стопански единици в сектора, с персонал до 50 заети – 3, или 4%, до 100 заети – 4, или 5% и с над 100 заети – 2. Болшинството от предприятията – 91% са частни. Във вторичния сектор, по данни на НСИ за 2003 год. са заети 723 души, или 54,2% от заетите в общината. В резултат на настъпилите промени в собствеността на предприятията, ликвидацията и раздробяването, както и възникването на нови стопански субекти, наблюдаваната в предходните години стагнация във вторичния сектор е процес на преодоляване с все още колеблива но положителна тенденция към нарастване на обема на инвестициите. Засега водеща роля имат инвестициите предимно в винопроизводството, съхранението и преработка на зърно и семена и в шивашките предприятия. Последните едва ли биха могли да се отнесат към „стратегическите” за общината, а по скоро са една палиативна мярка за не особено сигурна заетост предимно на женска работна ръка. Те са и с най-добри резултати– с най голям относителен дял на печалбата. През последните години, макар и все още със скромен дял в общинската икономика се развива строителството. Този факт говори добре за общината, защото след криза, подема в строителството е сигурен показател, че тя вече е преодоляна и икономиката излиза от нея. Структурните промени в работната сила и в нетните приходи от продажбите показват, че процесът на преструктуриране на икономиката в общината има основания за очаквано развитие на вторичния сектор – на жизнеспособни и високо адаптивни малки и средни предприятия – базирани на местни суровини, чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства. В общата икономическа дейност на община Любимец, вторичния сектор заема следния относителен дял:
Третичния сектор на икономиката в общината е представен от 210 стопански единици, които формират първия по големина дял от нетните приходи от продажби – 9293 млн.лв. и ангажиран втория по големина брой персонал - 50.4% от общо заетите в общината. Представен е от търговия с множество частни заведения за обществено хранене, кафенета, магазини за хранителни и нехранителни стоки. Туризмът е застъпен с 3 хотела и 1 туристическа спалня. В социалната инфраструктура - държавното управление и отбраната са 100% обществени. От останалите обслужващи дейности, единствено в образованието и здравеопазването все още преобладава обществения сектор. Всички останали дейности са в частния сектор. Общият брой на заетите в сектора – по данни на НСИ - възлиза на 673. Предполага се, че част от персонала в големият брой на частните фирми, които са с малък брой работници не се отчитат коректно в общинските служби. Това предопределя, че сред тях трябва да се търсят част от недостигащите трудови ресурси за сключване на трудовия баланс.
Образование В Община Любимец функционират с 5 броя учебни заведения – три от които – едно СОУ и две начални са на територията на гр.Любимец и две основни в селата Малко градище и Георги Добрево. Тук функционира две детски градини – в града, с филиали в селата Малко градище, Оряхово, Лозен и Белица. През 2004-2005 г. (данни на общината) броят на учениците възлиза общо на 1075, а на децата от детските градини на 234. Ниската раждаемост води до намаляване на техния брой, в т. ч. съкращаване на паралелки или сливане на такива. На територията на града са разкрити СОУ „Желязко Терпешев”, НУ „Христо Ботев” и НУ „Захари Стоянов”. Общият брой на учениците в СОУ „Желязко Терпешев” възлиза на 493. Това единственото средно училище, което обслужва цялата община. В града няма изградено общежитие, поради което учениците в средното училище пътуват ежедневно. В двете начални училища функционират общо 7 полуинтернатни групи. Заетия персонал в училищата е съставен от общо от 114 души. От тях педагогически – 92 и непедагогически – 22. В двете детски градини в града, децата са 178. Останалите деца от ДГ са в посочените села. В детските градини персонала възлиза общо на 44 човека. Гимназията е с общо образователна насоченост. Една от паралелките е професионална насоченост в сферата на автотранспорта. Необходима е по-голяма гъвкавост при подбора на специалностите, които да бъдат близки до традициите и бита на населението от района и в крак с техническия прогрес. Проблем на образованието са ромските деца, които през 2004 - 2005 г. са били 192 или 13,8%, като за годината отпадналите ромски деца са 0,1% от общия брой учащи(1-12 кл.). Наложително е обхващането на всички деца в училището, в т. ч. и ромските, защото интеграцията на малцинството в обществото може да се постигне само чрез по-висока степен на образование. Култура и изкуство В община Любимец има осем читалища – в гр. Любимец и селата Малко градище, Вълче поле, Оряхово, Лозен, Белица, Йерусалимово и Георги Добрево. В тази връзка, в съответствие с Националната стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства да се разработи цялостен план за поетапната образователна десегрегация на децата и учениците от ромски произход в общината и тяхната образователна интеграция в българското общество. Читалище “Братолюбие” гр. Любимец има над 120 годишна история. Едно от основните направления във вековната история на читалището е развитието на художествената самодейност. Един от първите самодейни колективи, които започват своята дейност, непосредствено след основаването на читалището, е театралния колектив. В читалище “Братолюбие” работят школи за модерни танци, детска студия за театрална самодейност, Народен танцов ансамбъл със 130 участника, детска школа за народно пеене със 22 участника, хор за обработени народни песни – 16 участника, група за автентичен фолклор – 10 участника, театрален колектив. Съществено направление в работа на читалище “Братолюбие” в неговата най-нова история е краеведческата дейност, съхранение и популяризиране на местния фолклор, на народните традиции и обичаи в района на Сакар и Източни Родопи. В периода 1932-1939 г. член на читалищното настоятелство - Б. Бонев, издава един от първите в региона вестници “Правда”. С активното съдействие и участие на читалището, два пъти е издавана книгата “Любимец”, под печат са книгите за историята на банковото дело в Любимец и историята на читалище “Братолюбие”. В сградата на читалището функционира богата етнографска сбирка. Принос на читалище “Братолюбие” е проучването, съхраняването и популяризирането на песенното народно творчество в общината, на народните обичаи и обреди. По проект на читалището, одобрен от Национален фонд “Култура”, на 24 и 25. ІІІ. 2001 г и 22. V. 2003 г се провежда първия и втория регионален събор “Народното творчество на Сакар от миналото към бъдещето”. Здравеопазване Мрежата на здравните заведения в Община Любимец след старта на здравната реформа има следния вид: І. Извънболнична помощ 1. Индивидуални практики за първична медицинска помощ (общопрактикуващи лекари) - в гр. Любимец- 4 общопрактикуващи лекари - в селата М. градище и Оряхово – 2 общопрактикуващи лекари 2. Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – кабинети: - педиатрия – 1; - вътрешни болести – 2; - хирургия – 1; - гинекология -1; - неврология – 2; 3. Индивидуални практики за стоматологична помощ- общо -7. От тях: - с договор със Здравната каса - 6 практики - без договор със ЗК – 1 кабинет; II. Болнична помощ 1. Специализирана болница за активно лечение по вътрешни болести ІІІ. Екип за Спешна медицинска помощ IV. Здравни кабинети в учебни заведения: СОУ “Ж.Терпешев;НУ “З. Стоянов”;НУ “Хр. Ботев”;ЦДГ “Рай”;ОУ “Хр. Смирненски” – с. Г. Добрево. V. Аптеки - 3 частни - 1 общинска
В края на 2000 г., със Заповед на Министъра на здравеопазването, съществуващата до този момент общинска болница, в съответствие със Закона за лечебните заведения, е преобразувана в “Специализирана болница за активно лечение по вътрешни болести”. Тя обслужва населението на Община Любимец. Лечебното заведение е със статут на районна болница. В предмета на дейност на болницата са включени: оказване на болнична помощ – диагностика и лечение на заболявания в областта на вътрешните болести; лабораторна, ехографска и рентгенова диагностика; физикална терапия и рехабилитация; извършване на консултации, поискани от лекар от друго лечебно заведение. Структурата на болницата се състои от: І. КОНСУЛТАТИВНО – ДИАГНОСТИЧЕН БЛОК: ІІ.СТАЦИОНАРЕН БЛОК
Каталог: pics -> ani pics -> Козметичен салон „лилия” pics -> Над 15 000 души посетиха изложението през уикенда "дневник" pics -> Програма „администрация" pics -> Обичам те, Любимец’’ ani -> Относно : „реконструкция на улична водопроводна мрежа село малко градище”, Община любимец ani -> Община любимец municipality lyubimets 6550 любимец 6550 lyubimets ani -> Общински съвет -любимец ani -> З а п о в е д рд-09-210/12. 04. 2013год ani -> Изграждане на лозов масив със система за капково напояване в землищата на с. Васково и с. Оряхово, общ. Любимец, обл. Хасково” Изтегляне 1.95 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
