Община Любимец  Общински план за развитие 2006 2013


ІІІ. АДМИНИСТРАТИВНО – СТОПАНСКИ БЛОК



страница4/10
Дата30.09.2017
Размер1.95 Mb.
#31295
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ІІІ. АДМИНИСТРАТИВНОСТОПАНСКИ БЛОК


На територията на общината функционират една детска ясла с 36 места за деца до 3 годишна възраст.

В общината липсват санитарно – курортни заведения.

Туризъм

Природо-географските, културно-историческите ресурси и социално-икономическите условия създават предпоставки за извеждане на туризма като приоритет в община Любимец.

Туристическият потенциал на общината включва: транзитния, лозаро-винарския туризъм, както и възможностите за развитие на вътрешен и международен туризъм, свързан с водни спортове по язовир “Ивайловград”, а също така културно – историческите обекти в местността “Глухите камъни” и доломените в Сакар.

Тук частното хотелиерство и ресторантьорство не се развива с толкова бързи темпове, както в съседните общини Харманли и Свиленград, които също обслужват транзитно преминаващите туристи. Но са налице достатъчно места за настаняване и заведения за хранене, които да покрият нуждите на клиентите.

Международният път Е-80, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния Изток, разстояниета от общинския център до границата с Гърция - 9 км, а до тази с Турция – 45 км. През общината преминава целият поток от коли, пътуващи транзитно от и към тези две страни и специализацията на Любимец в обслужването на този поток е логична.



В общината е развито винопроизводството и тя може да се специализира в организирането на лозаро-винарски изложения, но за тази цел е наложително да се подобри туристическата база.

Ч


фиг. 17. Третичен сектор. Основни резултати от стопанската дейност

аст от Ивайловградския язовир се намира на територията на община Любимец. Местността край язовира е много красива и природата е запазена . Тук има условия за развитие на специализиран спортен туризъм – по язовира могат да се практикуват различни водни спортове: водни походи, регати, риболов, гребни спортове. Слаба страна е, че няма изградена подходяща база за посрещане на туристи. Вариант на построяването на такава база е настаняването на туристите в пригодени за целта къщи от близки до язовира села. Също така трябва да се изгради база със съоръжения за различните водни спортове. Необходимите инвестиции могат да се привлекат от български или чуждестранни инвеститори, заинтересовани да работят в района. При изграждането на зоната за водни спортове може да се обединят трите общини, между които е разположен язовира – Ивайловград, Любимец и Маджарово и да координират усилията си за разработването и реализирането на туристически маршрути през територията им. В областния план за регионално развитие на област Хасково е заложен проект за развитие на екологичен, селски и воден туризъм в околностите на Ивайловградския язовир и този проект е един от 15-те ключови проекти за региона. Съответните общини, подкрепяйки проекта с реални действия могат допринесат за развитието на туризма в района.


Също така във връзка с даденостите на туризма които предлага разглежданата територия и неговото перспективно развитие, трябва предварително да се планират и разкрият паралелки с туристическа насоченост във всичките негови направления – исторически, селски и еко туризъм, лов и риболов. Преди това, обаче трябва да се изгради информационен център за маркетингова рекламна дейност в областта на туризма на територията на общината, който да събира актуална информация и да и да подготви рекламни материали, които да популяризират туризма.

В общата икономическа дейност на община Любимец, третичния сектор заема следния относителен дял:

70.9% от общия брой стопански единици

16,7% от брутната продукция

43,1% от общите приходи

С 53,93 % от заетите лица

Срещу 17,4% от средствата за заплати

12,9% от ДМА

Разбира се, характеристиките на дейностите в третичния сектор не се изчерпват само със стопанските резултати. От по-съществено значение е териториалното разположение, радиусите на обслужване, капацитета и задоволеността на населението с обектите та т.н. «социален сервиз». За по-голяма яснота на изложението, тези проблеми са разгледани в сектор «Териториална структура».

      1. Оценка на стопанския потенциал

Стопанският сектор на община Любимец е представен основно от малки и средни предприятия. В тази категория попадат и новоизградените частни предприятия.

От първичния сектор – селското стопанство има структуроопределящо значение. Горското стопанство и добивната промишленост имат незначителен дял.

  • Земеделието е силно развито. Основния дял от произведената продукция е предназначена за преработка и продажба, за разлика от други общини, където тя е основно от лични стопанства и предназначена за самозадоволяване.

  • Животновъдство – слабо развито, преобладават животните в личните стопанства - при дребни производители, разпръснати в индивидуални стопанства с единици, рядко с десетки и по-вече глави животни. Само в единични ферми е налице концентрация на голям брой животни. По-голямо внимание се отделя на говедовъдството и малко на по-перспективите овце и кози.

  • Горското стопанство е с екологично насоченост – поддържане на горите и ограничен добив на дървесина.

  • Добивната промишленост е практически закрита.

Неизползван рационално потенциал в сектора е:

  • култивираното отглеждане на билки, горски плодове, трайни насаждения, пчеларство

  • животновъдство – основно овце и кози – попадащи в обсега на субсидираното животновъдство в европейския съюз

- консервно производство

  • В общината има големи потенциални възможности за формирането на специфичен хранителен клъстер за производство на екологично чиста продукция и особено в областта на винарството.

Във вторичния сектор въпреки структурните промени са съхранени:

  • преобладаващия дял на преработващата промишленост

  • хранително вкусовата промишленост

С високи темпове се развиват шивашката и текстилна промишленост.

  • Проблем на сектора са преобладаващия дял на дребните производители с преобладаващ брой заети – под 10.

Въпреки това те имат добра ресурсна обезпеченост, относително гарантирани пазари и балансиращи функции на пазара на труда.

  • Сериозна слабост е липсата на стратегическа специализация в промишленото развитие.

Потенциалите на суровинната база – грозде, зеленчуци (в т.ч. ранни), зърнени храни, тютюн, млеко, месо и др. дават възможност за формиране на местни (регионални) преработвателни клъстери затварящ пълния цикъл – добив - преработка – пласмент.

Винопроизводството и зеленчукопроизводството, например говорят за спонтанно формиращ се клъстер по храни и напитки, базиращ се на (все още относително) затворен технологичен и производствен цикъл

Култивираното билкарството и горските плодове имат потенциал за развитие на още един специфичен отрасъл със също затворен в общината цикъл.

В наличната информация няма данни за наличие и развитие на наукоемки отрасли – в областта на информационните технологии, електрониката, машиностроенето.

И в бъдеще промишлеността ще бъде насочена основно към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка.

В стратегически план, успоредно с процесите на продуктовото и технологично преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени отрасли и новите алтернативни производства, следва да се осъществи и териториално пренасочване на промишлени дейности, с оглед равномерното, устойчиво развитие на цялата територия. За целта е необходимо създаване и на необходимите пространствени предпоставки, чрез осигуряване на нови устроени производствени територии.

Третичния сектор е слабо развит и има потенциал - в количествен аспект не само да задоволява потребностите на населението, но и един значителен контингент приходящи, в т.ч. и от съседни – трансгранични области В общината, обособените са кметства, съобразно пълномощията си поемат част от административното обслужване. Добра развити са системите на деловото обслужване, здравеопазването, образованието и търговията. Спецификата на туристическата „индустрия” обаче изисква нова изграденост, кадри и дислокация на дейностите в перспективните територии.

    1. СЕКТОР ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

В този раздел е представен анализа на инфраструктурите на община Любимец – транспортната инфраструктура и останалите инженерни мрежи - водоснабдителни, канализационни, Ел - мрежи, телекомуникации.

Общинския план за развитие на община Любимец се разглежда като отворена териториална система с проявлението на съответните външни "входящи" и "изходящи" връзки към Областния център и съседните общини. .

Пресичането на територията на общината от важни пътни и железопътни трасета (включително и бъдещата Автомагистрала «Марица») са фактори с важно значение за развитието на общината.

Товаро - и пътникопотока е с преобладаващо транзитен характер, което обуславя възникването на обслужващи обекти - ресторанти, мотели, бензино и газ станции и др., които и за в бъдеще ще разкриват допълнително работни места.

В техническата инфраструктура, акцентите са поставени в сферата на:



  • Водоснабдителната инфраструктура

  • Канализацията

  • П


    фиг. 18. Пътна мрежа

    оддържането на Общинска пътна мрежа.

  • Екологични обекти на техническата инфраструктура

      1. Транспортна инфраструкутура

Едно от основните задължения на общината е да подсигури транспортните връзки на населението в общината с общинския и областен център и съседните общини. Това се осъществява с автобусен и железопътен транспорт - като масови превозни средства, както и с лек автомобилентранспорт по уличната и пътна мрежа на общината.

През община Любимец преминава международен път Е-80 (София – Свиленград – Истанбул). Общинският център се намира на 50 км. от областния център - Хасково. Дължината на пътната мрежа на общината е 106.86 км., което съставлява 5.68 % от цялата пътна мрежа на областта.



  • През територията на общината преминава 6.33 км. магистрален път.

  • Първокласните пътища заемат 13.33 км или 12.45 % от общата пътна мрежа на общината.

  • Второкласни пътища не преминават през територията на община Любимец.

  • Третокласните пътища съставляват 52.13 км. или 48.78 % от цялата дължина на пътната мрежа на общината.

  • Четвъртокласните пътища представляват 35.1 км. или 32.85 % от общата пътна мрежа.

Всички пътища са асфалтирани. На територията няма пътища с паважна, трошено-каменна или баластрена настилка. Състоянието на магистралната и първокласна пътна мрежа е много добро. Сравнително добро е и състоянието на третокласната пътна мрежа. Незадоволително е обаче състоянието на четвъртокласната мрежа, чието поддържане е в прерогативите на общината и в отделни участъци се нуждае от ремонт и по-добро поддържане. Нуждае се от ремонт пътя от Коларовски разклон – с. Оряхово – с. Васко, с. Йерусалимово – разклона за с. Оряхово. От ремонт се нужда е и мостовото съоръжение в с. Йерусалимово. Пътя за Ставри Димитрово е напълно разбит. Същото се отнася и за уличната мрежа в града и в почти всички села. Много от улиците са без тротоари, а изградените се нуждаят от ремонти.

Автобусен транспорт



Всекидневно се движат автобуси към всички населени места на територията на общината. От гр. Любимец има удобни ежедневни връзки към Хасково, Пловдив, София. Всички села в общината имат връзка както с общинския, така и с областния център.

Автобусният транспорт се осъществява по транспортна схема разработена от Общината. Тя е отворена и има възможност за развитие при оформяне на пътникопоток. След провеждане на конкурс, транспортнотообслужване е възложено и се изпълнява от ЕООД ”Любимец – Автотранспорт”. Конкурсното начало при възлагането на превозната дейност, дава възможност общината да защити претенциите на обществения интерес към превозвачите.

  • Към 2005 годена всички населени места в общината имат минимум 2 ежедневни автобусни връзки с общинския център Любимец

  • Дванадесет курса по две направления преминаващи през Любимец го свързват с областния град Хасково и страната. Действа и директна автобусна връзка с областния град. Минаването на Е-80 през общината дава възможност населението да ползва превози организирани от други общини.

Железопътена инфраструктура

През общината минава жп линия №1 - ЖП - коридор №10 ЮГОСЛАВИЯ – ТУРЦИЯ (Ниш - София – Пловдив- Истанбул).

В момента гарата разполага с 4 коловоза.

Товаро-разтоварната дейност се осъществява с амортизиран 5-тонен кран.

Дирекна ЖП-връзка със страната има само общинския център.

Плановете за развитие на железопътния транспорт на територията на общината са свързани с подобряване безопасността на движението, подобряване обслужването на пътниците, екологичен ефект. Тези дългосрочни цели на БДЖ ще бъдат реализирани с електрификация на участъка Димитровград – Свиленград.

В бъдещата инфраструктура на ЖП в общината е предвидено построяването на 2 надлеза на територията на гр.Любимец, които да обхванат транзитно пътуващите автомобили и облекчи движението между общинския център и разположените отвъд жп линията селища, както и съседните общини.

За подобряване качеството на жп превозите и по-добро обслужване на пътниците е предвидено построяването на нова гарова постройка и пешеходен подлез.

Таксиметрови превози



При смяната на нормативните актове третиращи организирането и условията за извършване на таксиметров превоз - /Наредба № 34/ в общината има регистрирани 4 таксиметрови превозвачи, с 6 бр. Таксиметрови автомобила.

      1. Телекомуникации

  • Пощенски услуги

В


фиг. 19. Енергоснабдяване и съобщения

общината работят 8 ПТС, които обслужват населението от цялата община, включително селата Васково и Дъбовец.


В момента икономическото състояние в страната е дало отражение върху пощенските услуги. До минимум са сведени служебните и лични абонаменти и кореспонденция. Поради това не се предвижда в близко бъдеще промени в базата и организацията на пощенските услуги, особено след приватизацията на БТК.

Има сключени комисионни договори за услуги с НЕК, НОИ, Бюрото по труда и ОбССП. Развитие може да има в тази насока, тъй като ползваната в момента база и създадената организация имат възможност за поемане и извършване на такива услуги, стига други фирми и организации да се възползват от това.

  • Далекосъобщения

Монтираният капацитет на АТЦ на територията на общината е над 4000 телефонни поста от които на абонати са предоставени 97%. Най-много са абонатите в град Любимец – 65% от всички абонати на територията на общината. По обезпеченост с телефонни постове следват селата Малко градище – 8%), Лозен и Оряхово по 5% и Белица – 5%.

Добра обезпеченост с инсталиран капацитет има в Любимец (2500 поста) и селата Малко градище (300 поста), Белица, Вълче поле, Георги Добрево, Лозен и Оряхово с монтиран капацитет от по 200 телефонни поста.. В град Любимец телефонни услуги ползват 2 100 домакинства, което показва че телефонната плътност на общината е сравнително ниска. Наличен резерв от свободни телефонни постове има в град Любимец и селата Георги Добрево и Вълче поле.

Монтираният капацитет на АТЦ е изцяло изчерпан в селата Лозен и Оряхово и почти изчерпан в селата Белица, Малко Градище и Йерусалимово, което показва необходимоста от повишаване на капацитета на АТЦ в тези населени места от общината. В община Любимец на 100 жители население се падат средно 30 телефонни поста.

Активност на населението за ползване на телекомуникационни услуги се наблюдава само в по-големите села на общината – Малко Градище, Лозен и Оряхово. Най-високата стойност по показателя “брой на телефонните постове на 100 души” е в с. Вълче поле – 43 телефонни поста на 100 души население, а най-ниската в град Любимец и с. Лозен – 29 поста.

Много от населените места се нуждаят от въвеждане на телефонно обслужване или от подобряване на съществуващото, а това изисква значителни инвестиции, които не се компенсират адекватно с получените доходи. Целта е да се създадат задоволителни комуникационни възможности и на всеки абонат да се обезпечи с качаствено обслужване.

Необходимо е да се изгради и въведе в експлоатация цифрова автоматична централа в град Любимец, да се премине към цифровизация на съществуващите аналогови телефонни постове което е важна предпоставка за развитието на качеството на живота в общината. Това ще доведе до предлагането на по-качествени телекомуникационни услуги за населението и ще създаде възможност за внедряването и разпространението на популярните интернет услуги на местно ниво.

Всички извнобщински връзки се осъществяват с оптичен кабел, което води до по-добро качество и по-големи възможности.

Разширяването на мобилните телефони оператори значително подобри качеството на телефонните услуги, което ще наложи в общината да се оформи касово-диспечерски пункт.



      1. Електрификация

На територията на Общината има изградена сравнително добра мрежа - 110 kv и 20 kv. Състоянието им е такова, че може да поемат бъдещото увеличение на товарите и съответното електропотребление. Мрежите ниско напрежение се нуждаят от ремонт и модернизация и най-вече от въвеждане на изолираните и усуканите проводници за намаляване на аварийността и запазване на короните на дърветата. Уличното осветление в Общината е на средното за страната ниво. Нуждае се от модернизация и подобряване на управлението - въвеждане на целонощно полунощно осветление и компактни и луминесцентни лампи за малките и тесни улици

Изградеността на трафопостове може да се счита за задоволително. Същите се нуждаят от текущ ремонт на АС и ел. част. Мощността на трафопостовете е средно 160 kv. Повечето трансформатори са с алуминиева намотка и повечето ел. мрежи ниско напрежение са с АС - проводници. Всичко това обуславя по-високи технологични разходи (загуби) на ел. енергия.

В град Любимец има изградена сравнително нова и модерна подстанция 110/20 kv. Цялата Община може да се каже, че има добре резервирано от Харманли и Свиленград електрозахранване и може да се поемат увеличените в бъдеще товари с малки неголеми реконструкции на мрежовото стопанство.

Значителна част от съоръженията средно и ниско напрежение са в експлоатация повече от 20 години. Част от стълбовете и проводниковата мрежа е с изтекъл срок на годност. Съществуват проблеми в отделни селища и квартали с пад на напрежението над допустимите норми, произтичащо от дълги мрежи с малки сечения и недостатъчен брой трафопостове




      1. Водоснабдяване и канализация

Водните ресурси в общината са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи характерни за общината /средно-годишно 500 мм предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно - битовото водоснабдяване в някои населени места.

Всички населени места в общината са водоснабдени. Водоснабдяването се осигурява от 16 подземни водоизточника. Енергоемкоста на водопроизводството в района е доста висока, цялото количество вода се подава за потребление помпажно. Припомването на водата увеличава нейната себестойност. Водопреносната мрежа се състои от вътрешни (62%) и външни (38%) водопроводи.

В община Любимец няма населени места с целогодишен режим на ползване на водата. Със сезонен режим са селата Вълче поле, Георги Добрево, Дъбовец и Йерусалимово. Относителният дял на населението в населените места с целогодишен режим е нулев, а в тези със сезонен режим – 10%.

Изградеността на водопреносната система е на сравнително добро ниво в общинския център, но в голямата си част тя е амортизирана и има нужда от рехабилитация. Дължината и е 101 км, като през последните няколоко години не са правени инвестиции за нейното подновяване и разширяване. Над 80% от външната водопроводна мрежа, е изпълнена с етернитови тръби и се нуждае от реконструкция. Като цяло водите отговарят на изискванията на БДС за “вода за пиене”..

Водоснабдяването на селищата от община Любимец се извършва посредством плитко изградени тръбни и шахтови кладенци. С течение на годините се наблюдава увеличение количеството на мангана в добиваната вода за питейни нужди. Това изключително намалява количествата на питейна вода, а също така затруднява експлоатацията на съществуващите водопроводни мрежи и съоръжения.

Полезно използваната вода за общината е близо 500 хил. куб.м., като 76% от нея се потребява от населението. С най-високо водопотребление са общинския център (около 300 хил.м3) и големите села Лозен ( 170 хил м3), Белица (14 хил.м3) и Малко Градище (16 хил.м3) Общото водопотребление възлиза на 99 литра на ден за един жител от населението на общината.

Водоснабдяването на промишлеността в общината се осъществява от същите водоизточници и от същата водопреносна мрежа, които се използват за питейни нужди. Ползваните количества вода от промишленоста възлизат на 5.5 хил куб. м. месечно и се разходват за промишлени нужди от предприятията в града. За нуждите на селско стопанство вода се разходва в населените места, където съществуват благоприятни условия за развитие на отрасъла. Общия размер на месечната консумация е 216 куб.м като най-голямо е потреблението за тези цели в селата Малко Градище (61), и Белица (49).

На територията на община Любимец има изградена канална мрежа за напояване но през последните години е занемарена и не се ползва ефективно, въпреки наличието на много микроязовири.

Канализационни системи има само в град Любимец, а в много от населените места отпадъчните води се събират в септични ями и попивни кладенци, или свободно се заустват.

Дължината на каналната мрежа в района възлиза на 14 км. Дължината на отводния колектор е 1 км., а броят на канализационните отклонения е 681. Съотношението между каналната и уличната мрежа на общината е 29,55%. Количеството на отведените непречистени води е 250 хил. куб.м., което е още един сериозен показател за необходимостта от предприемане на сериозни инвестиционни мерки.

Канализационната система в града е остаряла и амортизирана и на много места предизвиква запушвания на канализационните отклонения и отвежданата вода трудно достига до главните отводни канали. В тази насока е необходимо да се предприемат сериозни инвестиционни мерки.

Проблемът с отвеждането и пречистването на отпадъчните води, особено на тези от производствените предприятия е важна задача в общата стратегия на ОПР. Тази задача е свързана с желанието да се подобри качеството на живота, да се развива туризма и да се опазват качествата на околната среда.

Изградената канализация в общината показва, че тя се намира под средното равнище за страната по обхванатите от канализация води. Тя покрива само 30% от градската територия. Селата в общината нямат канализация.

В община Любимец няма изградено причиствателно съоръжение от градско значение - ГПСОВ. Изграждането му следва да заеме приоритетно място в строителните програми. Същото се отнася и за по-големите населени места, където са необходими инвестиции за изграждане на модулни пречиствателни станции.

      1. Възобновяеми енергийни източници

В община Любимец има детски градини, и други социални заведения, които целодневно се нуждаят от снабдяване с топла вода за битови нужди. Общината има мека и къса зима и сухо и горещо лято.

Слънчевите колектори са един от начините за въвеждане на енергийно ефективни решения в крайното потребление на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници. Инсталирането на системи от слънчеви колектори ще доведе до получаване на икономически резултати – на намаляване на енергийни разходи, в полза на общинския бюджет; социални резултати – повишена производителност и надеждност, т.е. наличие на топла вода по всяко време, когато е нужно в полза на децата и персонала; намаляване на вредните емисии – в полза на гражданите на община Любимец и региона.

      1. Оценка на техническата инфраструктура

  • Транспортна инфраструктура

Състоянието на транспортната инфраструктура е важен проблем за общината и от особено голямо значение, поради ограниченията налагани от релефа за ползването на различни видове транспорт.

  • Превози на товари и хора се извършват от автомобилния и ЖП транспорт

  • Пътната мрежа е в добро състояние, особено що се отнася до републиканската.

  • Част от населените места се свързват с центъра по пътища, нуждаещи се от ремонт, което ги прави трудно проходими, особено при зимни условия и дъждове.

  • Необходими са значителни инвестиции за подобряване на състоянието и много трезва преценка къде да се вложат тези инвестиции.

  • През общината минава международният път Е80. Предстои строителството на магистрала «Марица», която преминава през общината.

  • Телекомуникации

  • Съобщителната мрежа е добре развита и с предвидената поетапна цифровизация, съгласно програмата на БТК, не би следвало да създава проблеми и в перспективния период.

  • Мобилните оператори покриват 100% от територията

  • Все още слабо развита е интернет мрежата, особено в селските райони

  • Електрификация

  • Всички населени места в общината са електрифицирани, но преносната мрежа (около 40% морално и физически износена) до и във тях се нуждае от реконструкция и модернизация.

  • Електроенергийната система в общината е оразмерена да поеме много по-голямо натоварване, което би улеснило бъдещите консуматори и би стимулирало икономическото развитие.

  • Водоснабдяване

  • Над 80% от водопроводната мрежа е от етернит - морално и физически износена, което води до над 50% загуби на вода

  • Пречистването на питейната вода, въпреки чистите водни източници, не е на необходимото ниво

  • Канализация

  • Изградената и функционираща канализацията в общината е крайно недостатъчна. В града тя е изградена на 30%, в останалите селища липсва

  • В общината няма изградена ПСОВ. Всички отпадни води се заустват без пречистване директно в реките, а р.Марица се явява приемник на всички отпадни води – без пречистване.

  • ПСОВ-Любимец няма проектна готовност.

  • След внимателен анализ и оценка на възможностите, в избрани населени места е необходимо изграждавето на модулни пречиствателни станции.

За подобряване на състоянието на водостопанския отрасъл, в общината е необходимо разработването на задълбочена и дългосрочна “ ВиК стратегия“, която да постигне коренна промяна на водоснабдяването и канализацията за да се постигнат европейските стандарти за количество и качество на водите и екологичните стандарти на третирането на отпадните води и канализационните системи.

  • Обощение.

По отношение на техническата инфраструктура, Община Любимец:

  • има решими проблеми с развитието на телекомуникациите – цифровизация на АТЦ

  • има решими в обозримо бъдеще проблеми с електрозахранването, касаещи подмяна и реонструкция на преносната мрежа, изграждане на нови трафопостове, улично осветление, електрооборудване (релета, електромери и др.)

  • има важни за решаване проблеми с водоснабдяването и особено канализацията и пречистването на отпадните води

  • като важен инфраструктурен проблем, които затруднява нейното развитие е лошото състояние на общинската пътна мрежа. Тук следва, в резултат на внимателен и обстоен анализ да се разработи една мотивирана програма за изграждането и развитието на транспортната инфраструктура, като се изявят най-важните и нетърпящи отлагане за изграждане и реконструкция пътни отсечки.

    1. СЕКТОР ТЕРИТОРИАЛНИ РЕСУРСИ

Териториалното обвързване на анализите, приоритетите, целите и мерките за развитие е задължително условие на стратегическото планиране. Отсъствието на устройствена схема на общината налага създаването на една обобщена структурна представа за пространственото отлагане на извършените анализи и пространствената ориентация на мерките по този план.

      1. Подсистема „Обитаване”

Обитаването в общината се реализира основно в нейното ядро – град Любимец, където са концентрирани 50% от общото население и близо 50% от наличния жилищен фонд.

П


фиг. 20. Териториална структура. Подсистема Обитаване

ри общ жилищен стандарт в общината – полезна жилищна площ от 27.6 кв.м./жител (интерполирана като 39.5 кв.м. разгъната застроена жилищна площ/жител), по отношение на основния показател – стандарт на обитаване се очертава следното структуриране на общинската територия:


  • Зона – с жилищен стандарт около 25 кв.м. / жител – обхващаща ядрото на общината – гр.Любимец

  • Територии със задържане на население – с жилищен стандарт между 30 и 35 кв.м/жител в които се отчита липса на свободен жилищен фонд

  • Зона с намаляване на населението и жилищен стандарт между 35 и 40 кв.м/ж

  • Зона с депопулация и жилищен стандарт над 40 кв.м / жител

Ядро – град Любимец попада в първата зона – с жилищен стандарт около 25 кв.м./ж.

По отношение на моралната и физическа годност на жилищния фонд извършените проучвания показват, че:

  • 27% от жилищния фонд е физически износен и в болшинството случаи подлежи на снос или основна реконструкция. Близо 90% от физически негодния жилищен фонд е в малките села.

  • 39% от жилищния фонд е морално остарял – по своите функционални и конструктивни характеристики (липса на бани, вътрешни тоалетни, паянтова конструкция и т.н.). По-голямата част от тази група жилища също са в селата.

В редица случаи обаче, тези сгради допринасят за облика на селищата, що се отнася до приемствеността и т.н. „архитектурна памет”, така че се изисква внимателен подход в реконструкцията и обновяването.

  • 34% от жилищния фонд е физически и морално годен за обитаване. Този жилищен фонд в най-голяма степен е концентриран в ядрото на общината – град Любимец и по-големите селища и е изграден през последните 20-30 години.

      1. Подсистема „Труд”

Обектите на тази подсистема основно са концентрирани в града. Тук са основните промишлени производствени единици на леката, преработвателната и металообработващата промишленост, енерго-разпределението, транспортните предприятия и др.

Обектите на тази подсистема са териториално обособени в производствената зона на ядрото.

Освен в града, за в населените места на общината липсва информация за изградени и функциониращи цехове и промишлени предприятия.

Общо в обектите на подсистема „Труд”, освен заетите в града (697) – във вторичния сектор в селата са заети общо само 26 човека. Така заетата и наета работна ръка в тези селища, макар да представлява нищожен относителен дял от общо наетите и заети в отраслите, е база която трябва да се съхранява и разширява - развитие което задължително следва да се стимулира.

Във всички села, естествено - населението е заето и в индивидуалните селски стопанства. От тях обаче много малка част са регистрирани като селско стопански производители (по данни от общината – едва 117).

      1. Подсистема „Социална инфраструктура”

В Любимец, в качеството си на общински център е представен с пълния сектор от обекти на социалната инфраструктура за неговия функционален тип. Тук са концентрирани обектите на:

  • Общинска администрация

  • Деловото обслужване

  • Основните обекти на образованието (средни, основни и начални училища и детски градини)

  • Високите нива на здравеопазването – болнична и до болнична помощ, бърза помощ, лекарски и стоматологични практики, лаборатории, детски ясли и др.

  • Култура – читалища, библиотеки и др.

  • По-високите нива на търговията и материално техническото снабдяване

Съобразно на функционалния си тип – пети по националната класификация, в града са представени всички нива на обслужване:

  • Частично периодично, и

  • Пълно ежедневно обслужване

В останалите селища на общината, от особен интерес е дислокацията на обектите на образованието, здравеопазването, културата и търговията.

  • Инфраструктурата на образованието в общината е представена от:

  • средно общообразователно училище – в Любимец

  • начални – две училища в Любимец

  • основни - в селата Малко градище и Георги Добрево

  • детски заведения, самостоятелни на територията на града и несамостоятелно в селата Малко градище, Оряхово, Лозен и Белица



  • Инфраструктура на здравеопазването покрива територията на цялата община.

Диагностичната, рехабилитационна, лечебна и превантивна помощ на населението, почти покриващи пълния спектър на отрасъла се осъществява от здравни заведения за доболнична и болнична помощ и БМП.

  • Основните обекти на здравеопазването – специализирана болница и спешна помощ, както и болшинството лекарски и стоматологични индивидуални практики са концентрирани в ядрото – град Любимец.

  • З


    фиг. 21. Териториални ресурси.Социална

    инфраструктура

    а обслужване на селското население са разкрити две лекарски практики (в с. Малко градище и с. Оряхово).



  • На територията на общината действа една детска ясла с 36 места в Любимец.

  • Търговията, с нейните по-високи нива на обслужване е представена в град Любимец. В населените места на зоната, концентрация на по-разнообразни обекти се отчита в по-големите населени места: Малко градище, Вълче поле, Оряхово, Лозен, Белица, Йерусалимово и Георги Добрево

  • Обектите на културата също са концентрирани в общинския център. Тук действат читалище с библиотека. В общината няма действащо кино.

  • По големи обекти на културата – читалища, библиотеки и др. са изградени и действат в селата Малко градище, Вълче поле, Оряхово, Лозен, Белица, Йерусалимово и Георги Добрево

.

      1. Подсистема „Отдих”

Подсистема „Отдих” в общината е представена от обектите за ежедневен и периодичен (на открито и закрито). Част от отдиха на закрито се реализира в посочените по-горе обекти на културата. На открито отдиха се осъществява основно в обектите на зелената система и спорта. Зеленината за широко обществено ползване, като цяло в общината не задоволява нормативните изисквания, недостатъчна е и в общинския център. В града, с изключение на разпръснати квартални градинки и парковата зона в неговия център, няма други паркове.

Спорта се реализира в в училищните дворове и изградените спортни игрища и площадки. Тези спортни обекти, обаче се нуждаят от основна реконструкция, доизграждане и съвременно оборудване.

Туристическата инфраструктура в общината за съжаление тепърва следва да се изгражда. Наченки на тази инфраструктура има в околностите на язовир Ивайловград, но те не отговарят на никакви изисквания.

В град Любимец не може да се говори за туристическа инфраструктура. Обслужването на специфичните туристически изисквания е размито в съществуващите обекти на търговията, общественото хранене и спонтанно изградените обекти около международния път.

      1. Оценка на териториалните ресурси

Териториалните ресурси на общината могат да се оценят като благоприятни за развитието на функционалните подсистеми. Обобщени, анализите на териториалните ресурси показват наличието на следните проблеми:

  • Обитаване

  • в голяма степен физически и морално остарял сграден фонд

  • много малко ново жилищно строителство. В града – 25 кв.м/ж (при „нисък европейски” стандарт – мин. 30 кв.м/ж)

  • Наличие на изоставен и свободен жилищен фонд в редица населени места

  • Труд

  • Остарели и изоставени производствени терени, сгради и производствени фондове

  • Преобладават малките предприятия с ниски финансови ресурси за обновление и разширение

  • Хаотично възникване и разположение на несъвместими дейности, включително и в жилищни квартали

  • Липса на устройствена готовност за развитие и нови инвестиции и инвеститори

  • Социална инфраструктура:

  • Образование. Намаляващия контингент ученици откриват проблема „училища в криза” и водят до закриването на част от тях и пренасочване на децата в съседни селища при лоши пътища, ежедневни пътувания, нужди от интернати и т.н.

Към тези проблеми се добавят и не осъвременените програми в общообразователните училища – недостатъчно застъпено обучение в информационни технологии и езикова подготовка, както и общо несъответствие на специализациите в професионалните училища и търсенето на кадри в пазара на труда.

  • Здравеопазване – затруднения по осигуряване на финансови ресурси за поддържане и обновяване на съществуващата здравна мрежа.

Проблема се задълбочава и от процеса на депопулация, който прави неефективни редица здравни служби. Застаряващото население поставя и проблема за разширяване на мрежата от специализирани заведения за нуждите на възрастните хора. Този проблем е решим чрез адаптиране на съществуващ фонд и коопериране със съседни общини.

  • Култура и културно историческо наследство. В тези съществени за общината области също основни се явяват финансовите проблеми.

      1. Пространствена структура

Извършените в предходните раздели анализи на природните условия, екологичните потенциали, социално-икономическото развитие, техническата инфраструктура и основните функционални подсистеми: обитаване, труд, отдих и обслужване, „отложени” върху пространствената структура на общината дават основание за структурирането на територията по следните признаци:

  • Урбанистични предпоставки

П


фиг. 22. Система на вторичните общински центрове

о тези показател територията на община Любимец може да се раздели на две основни територии – предпоставки за териториално развитие и съответно функционално зониране:


  • Равнинна част – удобни и усвоени за развитие на селищната мрежа, земе-делието, производстве-ните терени и др.

  • Планински масиви – неудобни за развитие на селищна мрежа, но предлагащи благоприят-ни условия за развитие на туризма.

  • Урбанистични функцио-нални връзки.

  • По тези показатели на територията на общината, първоначално обусловени от природните фактори, могат да се дефинират две урбанизационни оси, степенувани по своето значение:

  • Първа (основна) - надлъжна – «Европейска» урбаниза-ционна ос – ЕК 10 свързваща с южната граница – Турция и Гърция

  • В съвсем обозримо бъдеще, вероятно и рамките на действие на този план ЕК 10 се «отмества», чрез авто-магистрала «Марица» на изток, но също в непосредствена близост до общинския център.

  • Втора (по значение) - напречна, вътрешно регионална ос - реализираща между регионалните връзки на югоизточните части на ЮЦР, през Любимец на новия контактен пункт „Славеево” с Гърция и новооткирития ГКПП „Лесово”

Така Община Любимец и нейният център се явяват пресечна точка и важен опорен пункт за развитието на тези урбанистични коридори.

  • Трета – съставена от локални урбанистични оси, формирани от природните дадености – равнината и хълмовете, подкрепени от локалните урбанистични връзки – комплексни причини за възникване на системи от селищни образования, естествено гравитиращи към ядрото на общината.

По самите урбанизационни оси, в резултат от направените пространствено-функционални проучвания се отича наличието на няколко обособяващи се териториални структурни единици, гравитиращи около оформещи се вторични ядра на урбанистични „пулсации”:

  • Малко градище и Белица – на юг,

  • Георги Добрево и Йерусалимово на север.

В първата група, благодарение на своята големина (като площ, население и концентрация на обекти на обслужването, Белица е самостоятелно селище, а към Малко градище гравитират селата Вълче поле и Дъбовец.

Във втората група, по същите причини Йерусалимово е самостоятелно, докато към Георги Добрево, подчинено на комуникационната мрежа и природните дадености, гравитират селата Васково и Оряхово.

      1. Междуобщински мероприятия

Територията на община Любимец, както и всяка друга територия не е изолирана, а винаги е част от по-голямо цяло. Едновременното разработване на Общинските планове за развитие на съседните общини – Свиленград и Ивайловград, позволява набелязването на редица социално-икономически и устройствени мероприятия, които са общи и за съседните общини. По отношение на устройствените мероприятия, касаещи общи пространствено-структурни проблеми на тези общини, могат да се отбележат следните междуобщински взаимовръзки:

Трите общини имат външни граници с Гърция. Предстоящето приемане на България в Европейския съюз, превръща тези територии от погранични, изостанали и проблемни райони в привлекателни зони за трансгранично сътрудничество в социален, икономически и туристически план.

Община Любимец постави началото и успешно развива трансгранично сътрудничество със съседна гръцка община – Община Тригоно Област Еврос. През 2001 г. месец април е подписано споразумение за активно сътрудничество. Спечелени са и са реализирани от Община Любимец два проекта по Програма ФАР Трансгранично сътрудничество за културен обмен с тази община. Такива връзки и контакти започват да се изграждат и с Община Бабаески – Република Турция.

В непосредствена близост – в Гърция няма селищни образования с развита преработвателна промишленост, което е предпоставка наличните производствени бази в Любимец и Свиленград (развитие на такива и в Ивайловград) да поемат произвежданата в общия вече регион селскостопанска продукция и да търсят ниши в неимоверно разширен пазар.

В непосредствена близост – в Гърция няма природни дадености с които разполагат трите общини. Горските масиви и целия район на язовир Ивайловград, както и атрактивните обекти на културно-историческото наследство предоставят големи възможности за развитие на отдиха и туризма, не само за местното население, но и за един значително по-голям контингент посетители.

Наличния свободен жилищен фонд, особено в община Ивайловград предоставят възможности, както за постоянно обитаване на ново население, така и за развитие на вилни зони.

Предстоящото откриване на новия контактен пункт Славеево, както и действащия вече ГКППП Лесово са предпоставка за формирането на една нова урбанизационна ос, която ще стимулира общото развитие. Тази нова ос, освен това е и най-кратката връзка между Бяло и Черно море.

Така маркирани тези предстоящи в най-близко бъдеще събития ще доведат до развитие на нови бизнес, туристически и чисто човешки контакти, които ще спомогнат за всестранното развитие на тези територии. За тяхната реализация още от сега следва да се създадат съответните предпоставки – административни и особено в областта на устройствената готовност.






фиг. 23. Териториални ресурси. Урбанизационни оси общини Любимец, Свиленград, Ивайловград.





Каталог: pics -> ani
pics -> Козметичен салон „лилия”
pics -> Над 15 000 души посетиха изложението през уикенда "дневник"
pics -> Програма „администрация"
pics -> Обичам те, Любимец’’
ani -> Относно : „реконструкция на улична водопроводна мрежа село малко градище”, Община любимец
ani -> Община любимец municipality lyubimets 6550 любимец 6550 lyubimets
ani -> Общински съвет -любимец
ani -> З а п о в е д рд-09-210/12. 04. 2013год
ani -> Изграждане на лозов масив със система за капково напояване в землищата на с. Васково и с. Оряхово, общ. Любимец, обл. Хасково”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница