Глава шеста от ЗНЗ се нарича “Насърчаване на заетостта” и урежда последователно следните въпроси

• 
  Посреднически услуги по заетостта;
  
• 
  Планиране на програми и мерки за насърчаване на заетостта;
  
• 
  Заетост на младежи;
  
• 
  Програми и мерки за преход от пасивни към активни мерки;
  
• 
  Програми и мерки за обучение;
  
• 
  Насърчаване на предприемачеството;
  
• 
  Програми и мерки за откриване на нови работни места;
  
• 
  Програми и мерки, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на групи в неравностойно положение на пазара на труда;
  
• 
  Защита и запазване на заетостта.
  

Тук следва да се обърне по-специално внимание на въпросите, свързани с програмите и мерките за насърчаване на заетостта.

За реализация на активната политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика ежегодно представя разчети за финансовото им осигуряване със Закона за държавния бюджет на Република България на Министерството на финансите.

Агенцията по заетостта ежегодно в съответствие с процедурите за разработване на проекта на бюджет за съответната година представя на Министерството на труда и социалната политика предложение с програмите и мерките за заетост и обучение на възрастни, които да се реализират през плановата година. От своя страна, министърът на труда и социалната политика ежегодно утвърждава плана на Агенцията по заетостта и го осигурява финансово.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗНИ, работодателите могат да ползват по този закон:

• 
  информация за лицата, които търсят работа;
  
• 
  информация за програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта;
  
• 
  посредничество за наемане на работна сила;
  
• 
  включване в програми и мерки за заетост и обучение;
  
• 
  преференции при запазване и/или увеличаване на заетостта;
  
• 
  преференции за стажуване и/или чиракуване;
  
• 
  преференции за насърчаване на териториалната мобилност на заети лица.
  

Необходимо е да се посочи, че условията, редът и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки се определят с ППЗНЗ (чл. 30, ал. 5 от ЗНЗ).

Що се касае до условията и реда за ползване на преференциите по програми за заетост и обучение, то те се определят в съответната програма и/или правила и се утвърждават със заповед на министъра на труда и социалната политика (чл. 30, ал. 6 от ЗНЗ).
Преди да бъдат разгледани разпоредбите на ППЗНЗ относно условията, реда и критериите за ползването на преференции за реализация на насърчителни мерки следва да се обърне внимание на самите преференции, предвидени от законодателя по отношение на работодателите.
Тук се налага да бъде направено едно уточнение. Съгласно легалното определение по § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗНЗ “Преференции за работодатели” са сумите, предоставени на работодатели, които сключват договори по програми и мерки за запазване и за насърчаване на заетостта и/или за обучение на наети лица.
1.) Преференции по чл. 36 от ЗНЗ (Раздел ІІІ “Заетост на младежи" на Глава шеста “Насърчаване на заетостта”)
Законът предвижда възможност за всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст, насочено от поделението на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 12 месеца.

Също така, за всяко разкрито работно място, на което е наето безработно лице до 29-годишна възраст с трайни увреждания включително военноинвалиди, както и младежи от социални заведения, завършили образованието си и насочени от поделение на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца.

Законът предвижда възможност за всяко разкрито работно място, на което са наети до две безработни лица, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, за половината от законоустановеното работно време, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 12 месеца. Тези лица следва да са регистрирани безработни, които са получавали парично обезщетение за безработица не повече от 5 месеца.

Средствата се предоставят за всяко наето безработно лице, при условие че се увеличава средносписъчната численост на персонала.

Работодателят има право да предложи на наетите лица обучение за придобиване на професионална квалификация, като за лицата, включени в организирано от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция също се предоставят средства съгласно чл. 30а, ал. 2 от ЗНЗ.

При това условие, законът предвижда възможност за всяко работно място, на което е наето безработно лице, насочено от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя да се предоставят суми за времето, през което лицето е било на работа, но за не повече от 6 месеца.

Също така, за всяко разкрито работно място за наемане на временна, сезонна или почасова работа, на което са наети безработни лица с трайни увреждания, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, на работодателя могат да се предоставят суми съгласно за времето, през което лицата са били на работа, но за не повече от 6 месеца.

Работодателят има право да предложи на наетите лица обучение за придобиване на професионална квалификация. За лицата, включени в организираното от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция също се предоставят средства.

Работодателят има право да предложи на тези лица обучение за придобиване на професионална квалификация. За лицата, включени в организираното от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция също се предоставят средства.

Работодателят има право да предложи на тези лица обучение за придобиване на професионална квалификация. За лицата, включени в организираното от работодателя и Агенцията по заетостта обучение за професионална квалификация, на обучаващата институция също се предоставят средства.

По време на чиракуването работодателят е длъжен да осигури обучение на наетото лице на конкретното работно място от друг работник или служител (наставник). Наставникът, на когото е възложено от работодателя да обучава в процеса на работа наетото лице по съответната професия или занаят, трябва да притежава квалификация, удостоверена с документ, и минимум три години трудов стаж по същата професия или занаят.

Законът предвижда възможност на работодател, който запазва заетостта на наетото за чиракуване безработно лице за допълнителен период, равен на периода на субсидиране, да се предоставят суми за наставника и за допълнителния период.

Работодателят заплаща на наставника, на когото е възложено обучението, допълнителното трудово възнаграждение съгласно чл. 30а, ал. 2 от ЗНЗ за времето на наставничеството, но за не повече от 24 месеца.

Съгласно легалното определение по § 1, т. 35 от Допълнителните разпоредби на ЗНЗ “Зелени работни места” са работни места, разкрити в икономически дейности, свързани с производство на стоки и предоставяне на услуги, подпомагащи опазването на околната среда, съгласно списък с икономически дейности, утвърден от министъра на околната среда и водите и министъра на труда и социалната политика.

• 
  писмена заявка от работодателя по образец съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗНЗ за свободни работни места;
  
• 
  писмено искане за насочване на безработни лица на работа на обявените свободни работни места;
  
• 
  сключен писмен договор между работодателя и Агенцията по заетостта чрез териториалното поделение;
  
• 
  документ за средносписъчната численост на персонала в предприятието за последните 6 месеца - в случаите по чл. 36, ал. 1, чл. 43, 50, 51, 53, 53а, 55, 55а, 55б и 55в от ЗНЗ;
  
• 
  писмена декларация от работодателя, че няма изискуеми публични задължения, няма задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, не е получавал средства от други източници за финансиране на същите разходи, посочени в чл. 30а от ЗНЗ, и отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи;
  
• 
  писмо от Националния статистически институт за определяне кода на основната икономическа дейност на работодателя - в случаите по чл. 55д ЗНЗ;
  
• 
  копие от документ, удостоверяващ регистрация по схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране - EMAS, по реда на чл. 134 от Закона за опазване на околната среда; внедрена система за управление на околната среда съгласно стандартите БДС EN ISO 14001, EN ISO 14001 или ISO 14 001; присъдено право за ползване на екомаркировката на Общността по реда на чл. 138 от Закона за опазване на околната среда за продукт - резултат от основната икономическа дейност на работодателя - в случаите по чл. 55д ЗНЗ; Работодателите, които осъществяват икономическа дейност в Сектор Е “Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” и Сектор D “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” от утвърдения списък с икономически дейности, не представят такъв документ.
  
• 
  копие от сертификат за произход, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по чл. 19, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, при осъществяване на икономическа дейност в Сектор D “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” от утвърдения списък с икономически дейности - в случаите по чл. 55д от ЗНЗ.
  

Средствата се изплащат или възстановяват по определените в Националния план за действие по заетостта размери за съответната календарна година според действително отработеното през месеца време за всяко наето по трудово правоотношение лице.

За целта работодателят подава заявка в териториалното поделение на Агенцията по заетостта, към която прилага документи, доказващи, че осигурява ежедневен организиран транспорт на разстояние до 100 км на наети работници и служители, живеещи извън границите на населеното място по месторабота. Заявката, заедно с приложените документи се разглежда и одобрява от Съвета за сътрудничество.

• 
  да няма изискуеми публични задължения – това обстоятелство работодателят може да докаже с писмена декларация, като за верността й носи наказателна отговорност;
  
• 
  да отговаря на изискванията за отпускане на помощи по Закона за държавните помощи – това обстоятелство работодателят може да докаже с писмена декларация, като за верността й носи наказателна отговорност;
  
• 
  да е регистриран по действащото законодателство;
  
• 
  към момента на подаване на заявките за ползване на насърчителните мерки по чл. 56, ал. 4 от ЗНЗ числеността на персонала в предприятието да не е по-малка от средносписъчната численост за последните 6 месеца;
  
• 
  за ползване на мярката по чл. 55г от ЗНЗ да представи документи за наличие на обстоятелствата по чл. 55г, ал. 3 от ЗНЗ;
  
• 
  да няма задължения за неизпълнение на сключени договори по програми, мерки и обучения, както и по проекти по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” – това обстоятелство работодателят може да докаже с писмена декларация, като за верността й носи наказателна отговорност;
  
• 
  да не е получавал средства от други източници за финансиране на същите разходи, посочени в чл. 30а от ЗНЗ – това обстоятелство работодателят може да докаже с писмена декларация, като за верността й носи наказателна отговорност.
  

Съгласно чл. 30а от ЗНЗ, за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за:

• 
  трудови възнаграждения (чл. 30а, ал. 1, т. 1);
  
• 
  допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането му (чл. 30а, ал. 1, т. 2);
  
• 
  възнаграждения за основен платен годишен отпуск по чл. 155 или 319 от Кодекса на труда (чл. 30а, ал. 1, т. 3);
  
• 
  дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест", фонд "Общо заболяване и майчинство" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, както и за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Националната здравноосигурителна каса (чл. 30а, ал. 1, т. 4);
  
• 
  дължими вноски за сметка на работодателя за фонд "Безработица" върху полученото, включително начисленото и неизплатено, брутно трудово възнаграждение или неначисленото брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по т. 3 и 6, съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 30а, ал. 1, т. 5);
  
• 
  възнаграждения по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 30а, ал. 1, т. 6);
  
• 
  обучение на възрастни (чл. 30а, ал. 1, т. 7);
  
• 
  насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта (чл. 30а, т. 8);
  
• 
  стипендия, транспортни и квартирни разходи на безработните лица, участващи в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или на ключови компетентности - за времето на обучението; транспортни и квартирни разходи - на участващите в мотивационно обучение (чл. 30а, ал. 1, т. 9);
  
• 
  лихви по кредити, отпуснати по гаранционни схеми на Министерството на труда и социалната политика за кредитиране на лица с увреждания, при започване и развиване на стопанска дейност и създаване на нови работни места (чл. 30а, ал. 1, т. 10);
  
• 
  разходи за ползвани външни консултантски услуги и съпътстващи услуги от лицата по чл. 47, ал. 1 и чл. 49 с номенклатура и лимити на средствата, определени съгласно правилника за прилагане на закона (чл. 30а, ал. 1, т. 11);
  
• 
  кредит за квалификация по предмета на стопанска дейност и/или нейното управление по одобрения бизнес проект по чл. 47, ал. 1 от ЗНЗ (чл. 30а, ал. 1, т. 12);
  
• 
  допълнителни средства за наемане на друг безработен член от семейството без право на парично обезщетение по чл. 47, ал. 4 от ЗНЗ (чл. 30а, ал. 1, т. 13);
  
• 
  разходи за започване на самостоятелна стопанска дейност по чл. 49 от ЗНЗ (чл. 30а, ал. 1, т. 16);
  
• 
  насърчаване на безработни лица по чл. 42а, получаващи месечни социални помощи, да започнат работа без посредничеството на Агенцията по заетостта (чл. 30а, ал. 1, т. 17);
  
• 
  насърчаване на териториалната мобилност на заети лица (чл. 30а, т. 18);
  
• 
  допълнително трудово възнаграждение за наставник по чл. 55г, ал. 1 от ЗНЗ (чл. 30а, ал. 1, т. 19);
  
• 
  професионално ориентиране (чл. 30а, ал. 1, т. 20);
  
• 
  допълнителни месечни суми по чл. 49, ал. 4 от ЗНЗ (чл. 30а, ал. 1, т. 21);
  
• 
  групова рискова застраховка на включени в обучение безработни лица за срока на обучението (чл. 30а, ал. 1, т. 22).