2. Анализ на съществуващите и потенциалните ресурси , анализ на средата и основните фактори, формиращи съвременното социално-икономическо развитие на община Перник
Географското положение
Община Перник е разположена в източната част на Пернишка област и принадлежи към Югозападния район за планиране. Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 км. югозападно от София, на 59 км. североизточно от Кюстендил и на 70 км северно от Благоевград. Община Перник граничи с най-развитата територия и община в България – Столична община, както и с още три общини от Софийска област – Сливница, Божурище и Самоков. Разстоянието между град София и град Перник е едва 30 км. Това географско разположение създава големи предимства за развитието на община Перник. Районът на Перник е и един от основните зони в България за добив на въглища.
Фиг. 2.1.1. Географско положение на община Перник
Град Перник се намира в Западна България, в географския център на Балканския полуостров и е административният център на област Перник. Границите й са маркирани от север – от Заваловискярската планина, от североизток – от Люлин, югоизток - от Витоша, от юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина от 1000 до 2300 м. е естествено разпокъсана от Верило - Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от р.Струма и от най-горните й пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходими проломи, издълбани от реките Струма, Владайска и Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). Основните градски центрове в област Перник са Перник, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Пернишката община обхваща територия от 465 700 дка. Тя обхваща Пернишката котловина по горното поречие на р. Струма, част от Национален парк “Витоша” и ботаническия резерват “Острица”.
Общината има многобройни естествени природни дадености. Край витошкото с. Боснек се намират карстовият извор „Живата вода” и най-дългата пещера в България „Духлата”. “Врелото” е водна монокална и етажна пещера в Боснешкия карстов регион. На 5 км северно от с. Боснек сред вековни дървета се намира пещерата “Живата вода”.
На Голо Бърдо под връх Ранчово градище е разположен ботаническия резерват „Острица”, в който има уникални растителни видове. Резерватът съществува от 1934 г. и е с обща площ 600 дка. По югозападните склонове на Витоша в местността „Ленищата” под едноименния връх Селимица на около 1300 м. надморска височина са разположени красиви иглолистна и широколистни гори. Природо-географските условия на общината създават отлични условия за отдих и ловен туризъм.
Град Перник е разположен в Пернишката котловина на надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 км и е заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града преминава река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km. Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите Бела вода, Изток, Тева и Калкас с население 93 424 жители. Населението на общината е 94 903 жители, от които 33 401 млади хора (до 25 години). Градът е стопански, културен и административен център на община с два града и 22 села, с обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България - 427 km2 Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища.
Административният статут на Перник на областен и общински център допринася за неговото структуроопределящо значение като фактор за развитие на региона. Община Перник заема важно място в структурата на регионалната и националната селищна структура – в нея са концентрирани над 70% от населението, администрацията, икономическите субекти и производствените мощности на област Перник, т.е. всички лостове и фактори за социално-икономическо развитие и управление.
Транспортна инфраструктура
Транспортната осигуреност на община Перник е много добра, но за съжаление качеството на транспортната инфраструктура не навсякъде е високо. През територията на общината преминават европейските транспортни коридори № 4 и № 8, чието значение ще се увеличи още повече с изграждането на магистралите Люлин и Струма. През общината минава и участък от международната ж.п. линия София – Кулата – Солун – Атина. Всичко това заедно с близостта до столицата София и ГКПП на страната разкрива голям потенциал пред социално–икономическото развитие на общината и района.
Таблица 2.2.1.
Дължина на автомагистралите, първокласните, второкласните и третокласните пътища и железопътните линии в област Перник в километри
област: ПЕРНИК
|
Показатели
|
Години
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
|
Дължина на aвтомагистралите (км)
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
|
Дължина на първокласните пътища (км)
|
80
|
80
|
80
|
80
|
80
|
80
|
|
Дължина на второкласните пътища (км)
|
66
|
66
|
66
|
66
|
66
|
66
|
|
Дължина на третокласните пътища (км)
|
394
|
394
|
394
|
400
|
400
|
400
|
|
Дължина на железопътните линии (км)
|
121
|
121
|
115
|
111
|
111
|
111
|
- Няма случай
|
Източник: НСИ, http://www.nsi.bg/regstatbg.php?RST=24
Фиг. 2.2.1. Транспортна инфраструктура и европейски транспортни коридири, преминаващи през територията на община Перник
През град Перник минават европейският транспортен коридор №4, европейският път E79 и железопътна линия, която съединява Централна Европа и Гърция. Освен автомагистралата Е79, през територията на града преминават няколко първокласни, второкласни и третокласни пътища. В региона се намира един от най-старите търговски пътища на Балканите - София - Солун - Скопие.
В непосредствена близост до община Перник се пресичат три от трансевропейските транспортни коридори:
-
коридор № 4 - Будапеща-Видин-София-Солун (Истанбул);
-
коридор № 8 - Дуръс-Скопие-София-Бургас-Варна;
-
коридор № 10 - Белград-София-Пловдив-Истанбул.
Вътрешно-балканските и националните пътища също са част от този кръстопът. Например сравнението на разстоянията между балканските столици и някои по-големи градове, измерени по международните пътища, преминаващи през региона (Виж Също Приложения 1 и 2) показва, че с най-късите средни разстояния се характеризира София - 455 км, следвана от Скопие – 523 км и Солун - 530 км. Това е една обективна основа за бъдещо развитие на зоната на софийската метрополия, като важен център не само в региона на Югоизточна Европа.
Поради своята географска близост, силно икономическо въздействие и голяма демографска маса, въздействието на гр. София е от ключово значение за развитието на община Перник.
Таблица 2.2.2. Дължина на републиканската пътна мрежа (в км.), която преминава през територията на община Перник и област Перник (виж също Приложение №1)
Области
|
Пътища - общо
|
Автома-гистрали
|
Първо-класни
|
Второ-класни
|
Третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли
|
Общо
|
19456
|
437
|
2970
|
4030
|
12019
|
Северозападен район
|
3390
|
7
|
387
|
767
|
2229
|
Северен централен район
|
2959
|
-
|
462
|
635
|
1862
|
Североизточен район
|
2668
|
84
|
483
|
467
|
1634
|
Югоизточен район
|
3168
|
87
|
597
|
767
|
1717
|
Югозападен район
|
3272
|
118
|
615
|
619
|
1920
|
Благоевград
|
666
|
-
|
87
|
153
|
426
|
Кюстендил
|
577
|
-
|
85
|
54
|
438
|
Перник
|
546
|
-
|
80
|
66
|
400
|
София
|
1483
|
118
|
363
|
346
|
656
|
Южен централен район
|
3999
|
141
|
426
|
775
|
2657
|
Източник: НСИ
Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.
Таблица 2.2.3. Дължина на железопътните линии (в км.), която преминава през територията на община Перник и област Перник (виж също Приложение №2)
ДЪЛЖИНА НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ЛИНИИ КЪМ 31.12.
|
Статистически зони Статистически райони Области
|
2007
|
2010
|
Обща дължина на ЖП линиите
|
в това число
|
Обща дължина на ЖП линиите
|
в това число
|
Двойни ЖП линни
|
Електрифи-цирани ЖП линни
|
Двойни ЖП линни
|
Електрифи-цирани ЖП линни
|
Общо
|
4143
|
971
|
2806
|
4098
|
969
|
2785
|
Северозападен район
|
648
|
189
|
423
|
644
|
191
|
432
|
Северен централен район
|
620
|
89
|
438
|
631
|
89
|
437
|
Североизточен район
|
490
|
248
|
387
|
478
|
237
|
375
|
Югоизточен район
|
703
|
189
|
552
|
670
|
175
|
556
|
Югозападен район
|
899
|
159
|
682
|
899
|
163
|
669
|
Благоевград
|
158
|
-
|
101
|
158
|
-
|
101
|
Кюстендил
|
130
|
-
|
64
|
130
|
-
|
64
|
Перник
|
111
|
8
|
91
|
111
|
8
|
84
|
София
|
297
|
105
|
255
|
297
|
105
|
255
|
София (столица)
|
203
|
46
|
171
|
203
|
50
|
165
|
Южен централен район
|
783
|
97
|
324
|
776
|
114
|
316
|
Източник: НСИ
Очаква се транспортната инфраструктура да играе все по-голяма роля за икономическото развитие на общината, особено след нейното подобрение. Очаква се развитието на транспортната инфраструктура да доведе до намаляване концентрацията на инвестиции в столицата и повишаване на инвестиционната активност в близките до нея общини. Наличието в град Перник на големи индустриални територии, които имат капацитет за развитие и модернизиране, е важен фактор за икономическото развитие на общината и за привличането на нови инвестиции.
Сподели с приятели: |