Източник: НСИ, 2008
Водещо структуроопределящо значение в икономиката на Перник има индустрията. Перник е вторият по-големина център на черната металургия и развит енергиен район на страната. Известно е, че индустрията е основен двигател за икономиката и нейният растеж във всяка териториална система. Нейната ефективност води до общо подобряване на икономическите индикатори, условията на живот, ръста на доходите на населението, заетостта и стандарта на живот на населението в общината като цяло.
През 2011 г. броят на наетите в общината е над 24 хил.души, което представлява над 75% от наетите в областта лица. Структурата на наетите лица по сектори в общината не търпи особени промени през последните години – близо 50 % от наетите лица работят в индустрията, 48 % в сектора на услугите и 2% в аграрния сектор.
От отраслите на промишлеността най-голям дял в икономиката на общината има Преработващата промишленост – там работят 25,4% от заетите, следван от отраслите “Търговия и ремонт” и “Строителство”, съответно с 13,6% и 12,9% от заетите лица. Подотрасъл „Металургия и производство на метали” има най–голямо значение за икономиката в община Перник – той осигурява заетост за 33,7% от наетите в отрасъла. В подотрасъла оперират фирми с важно място на вътрешния и международния пазар като „Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб” АД, „Метал трейд 66” и др. .
Текстилната и хранително–вкусовата промишленост също са традиционно добре развити в общината. В тях са наети съответно 26,4% и 17% от работещите в промишлеността.
Със запазено място в икономическата структура на общината са и отрасълите „Добивна промишленост” и „Енергетика”, съответно със 7,1% и 4,4% от наетите лица. Въпреки своите проблеми, продължава да работи и Пернишкият ТЕЦ “Република”.
От сектора на услугите с водещо значение са отраслите “Търговия и ремонт” и „Транспорт”, които осигуряват заетост съответно за 28% и 10% от работещите в сектора. Големи надежди за разнобразяване на икономиката чрез промотиране на туристическите ресурси и развитие на общината като туристическа дестинация се възлагат на богатото културно-историческото наследство (историческият хълм и крепостта “Кракра”), съхраненото природно богатство (ПП „Витоша”) и интересните фолклорни обичаи, които превръщат града в център на карнавалния туризъм.
Равнището на безработицата в община Перник през 2010 г. е 9,29% - малко по-ниско от средното равнище на безработица в България за 2010 г. (10,2%). Безработицата в община Перник е 4,4% в края на 2007, 3,86% - през юли 2008 г. и 5.6% - през юни 2009 г., което е едно от ниските равнища на безработица не само в общината, но и в страната.
Община Перник, заедно с нейният административен център град Перник, има определящо значение за цялостното социално-икономическо развитие на областта. В община Перник се формират 89 % от нетните приходи и произвежда 87 % от продукцията на областта. В нея са концентрирани 87 % от дълготрайните материални активи и 81,5 % от предприятията на областта.5. Основната част от тези материални активи са разположени в производствените зони на територията на град Перник, там са локализирани и преобладаващата част от средните и големите предприятия в общината.
Именно поради ключовото му значение за развитието на областта и общината, бизнесът в град Перник се нуждае от по-добро инфраструктурно обезпечаване, което да допринесе за създаването на по-благоприятна бизнес среда и за привличане на нови инвеститори.
Важна предпоставка за бъдещото икономическо развитие на общината и привличането на нови инвестиции, са многото производствени терени, които се намират в град Перник като утвърден индустриален център.
Към момента на територията на общината са обособени две индустриални зони – „Перник Изток” и „Индустриална зона Перник”. „Перник Изток”(известна още като Производствена зона „Стомана”) е действаща индустриална зона и обхваща фирмите в района на „Стомана индъстри” АД и тези около ул. „Вл. въстание”. „Индустриална зона Перник” е разположена на площ от 350 дка в кв. „Караманица”. До нея в момента се изгражда довеждаща инфраструктура и се разработват процедури за избор на потенциални инвеститори. Към момента на територията й няма функциониращо нито едно предприятие. Община Перник разполага и с други имоти общинска собственост, които могат да отговорят на бъдещ инвеститорски интерес.
Настъпилите икономически промени през последните години водят до промяна на модела на развитите на индустрията в общината. Големи площи от обособените в миналото индустриални зони към момента не се използват, а изградената в тях фондова база е амортизирана в различна степен, включително до пълно разрушаване.
Показателен пример за това е състоянието на производствена зона „Перник Изток”. До 1989 г. на нейната територия работи известният металургичен завод „Стомана”. Останалите предприятия развиват съпътстваща дейност, подкрепяща металургията и машиностроененето. След приватизацията голяма част от тях продължават да развиват предишните си дейности, а други променят сферата на своята дейност. Има и предприятия, които към момента не функционират, а материалната им база е силно амортизирана.
Днес в тази зона работят много от водещите за града предприятия („Стомана индъстри” АД, „Кльокнер Металснаб” АД, „Метал трейд”66 и др.), около които гравитират множество малки фирми. През периода на икономическия преход в България в зоната са се обособили имоти с различна форма и собственост – частна, общинска и държавна. Поради тази раздробеност общината си е поставила за цел да урегулира изцяло зоната като изработи ПУП. Общината открито е заявила, че с общинската собственост е готова да влезе в различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП. В рамките на проекта „Възстановяване на традиционни индустриални зони в Югоизточна Европа”(Revitalization of Traditional Industrial Areas in South – East Europe – ReTlnA) е направено и проучване, което установява основните проблеми, потребности и нагласи за използване на ПЧП подхода на фирмите в тази индустриална зона.
В момента община Перник, съвместно със „Стомана индъстри” АД, изпълнява и проект за реконструкция на пътната инфраструктура в „Индустриалната зона Перник Изток” на стойност 9 млн. лв.
Общинското ръководство е определило като една от своите важни цели в най-близко бъдеще да финализира проекта за обособяване на индустриална зона Перник, което ще помогне за привличането на наши и чужди инвеститори и разкриването на нови работни места в условията на тежка икономическа криза.
Местните власти в България са изправени пред редица предизвикателства през последните години. Сред тях е необходимостта от подобряване качеството на местните публичните услуги и инфраструктури в условията на ограничени бюджетни средства. Състоянието на инфраструктурните обекти и качеството на комуналните услуги в Община Перник все още не отговаря напълно на европейските норми. Това налага търсенето на различни начини за взаимодействие и партньорство между общинската администрация и местният бизнес с цел намиране на финансови ресурси
Една от формите на сътрудничество, насочена към финансиране, изграждане, обновяване, управление или поддържане на необходимата инфраструктура или услуги е публично-частното партньорство /ПЧП/.
Включването на частния сектор в изпълнението на публични проекти чрез публично - частното партньорство е важен и утвърден инструмент за реализация на подобни проекти, както и за повишаване на ефективността и ефикасността на обектите, предмет на тези партньорства.
Въпреки че от общината открито са заявили своята готовност да пристъпят към различни форми на взаимодействие с бизнеса чрез ПЧП, към момента не са осъществени голям брой подобни инициативи. Община Перник има скромен опит в тази насока. Най-често срещаната форма на партньорство между общината и бизнеса е изпълнението на различни договори за концесии или наем и свързаните със ЗОП процедури, т.е. бизнесът е подизпълнител.
Особен интерес във връзка с настоящата стратегия представлява и проектът „Перник - индустриална столица на България”. Тази инициатива е съвместен проект с община Перник за реконструкция на пътната инфраструктура в индустриалната зона Изток на стойност 9 млн. лв.
Този проект, който е в процес на реализация, е един от най-добрите примери за ПЧП в общината и е важна стъпка към реализация на проекта за обособяване на модерна индустриална зона в гр. Перник. Общината е изразила желание да урегулира изцяло зоната чрез изработване на ПУП, а след това да пристъпи и към изграждане на Бизнес център, който съвместно с предприятията от зоната да поддържа и експлоатира.
-
SWOT анализ на Община Перник и Производствена зона „Стомана”
АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (ОПАСНОСТИТЕ) В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНАТА (SWOT АНАЛИЗ)
|
І. ГЕОГРАФСКо положение, транспорт, инфраструктура, ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИРОДНИ ресурси, ИСТОРИЧЕСКО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, АДМИНИСТРАТИВНА СИСТЕМА
|
Силни страни
(стимулиращи развитието)
|
Слаби страни
(ограничаващи развитието)
|
Възможности
|
Заплахи (Опасности)
|
- Близост до столицата;
- Територия – исторически кръстопът, получаващ силен тласък от Европейският транспортен коридор №8 и Европейският път Е79;
- Местоположение - намира се близо до най-гъсто населената област в страната и Югозападен регион;
- Инфраструктура - Първокласната транспортна връзка до столицата чрез магистрала, добра гъстота и качество на изградената ЖП мрежа;
- Релеф – благоприятен, липсата на релефни препятствия;
- археологически находки -Хълмът Кракра и останките от едноименната крепост (една от големите български крепости) са важна част от древната историята на местността и гордост за българската археология
- културно-историческо наследство – а) Фестивалът "Сурва", който кандидатства за вписване в конвенцията на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство; Б) минното наследство като културно (Перник е единственият български град, в който има минен музей, който представлява реална галерия в рудник)
- наличие на природни дадености
- Административен център – областен град
- Перник е „зелен град” – с много естествената растителност и зелените площи в рамките на града;
|
- Липсата на план за пълно оползотворяване на възможностите, които предоставя транспортните коридори – пропуснати възможности за изграждане на логистични зони;
- Водните площи на територията на Перник са ограничени – през града минава само р. Струма (в горното си течение);
- Неефективната и не добре работеща система за презентиране на културно-историческото наследство на града и изработването и разпространението на туристически продукти, особено по отношение на целевата група от чуждестранни туристи. Като резултат: слабо развит международен културно-познавателен туризъм при наличие на отлични перспективи за това.
|
- Съживяване на изоставените производствени зони чрез съвместните усилия на общината, областната управа и потенциални инвеститори;
- Местните бизнес, общественост и управа да развиват съвместно града като важен център в Югозападния регион;
- Реализиране на ползи за общината от преминаването на ЕТК през нейната територия (нарастване на преминаващият поток от хора, стоки и услуги и осъществяване на дейности по обслужване на инфраструктурата на международните пътища и трафика по тях);
- Разширяване и модернизация на туристическата инфраструктура на града като силен лост за подобряване на имиджа на града, развитие на туризма и по-нататъшно развитие на комуникационната среда;
- археологически находки - Хълмът Кракра и останките от едноименната крепост са предпоставка за развитието на Културно-историческия туризъм
|
|
ІІ. СТОПАНСКИ СЕКТОР
|
Силни страни
(стимулиращи развитието)
|
Слаби страни
(ограничаващи развитието)
|
Възможности
|
Заплахи (Опасности)
|
- индустрия – Перник е индустриален град (вторият по големина център на черната металургия в страната и развит енергиен район), чието икономическо развитие в момента се крепи основно на индустрията и услугите;
- макроикономически показатели - Устойчивост и добро равнище на основните макропоказатели на Перник в сравнение с другите областни градове в страната;
- Изградена транспортна и комунална инфраструктура;
- Наличие на фирми със заявени намерения за технологично обновяване и увеличаване на производството;
- Градът разполага с изключително висок потенциал за развитие на историческият културен, бизнес и спортен туризъм;
|
- недобър имидж на Перник – на сив, неприветлив и замърсен промишлен център;
- наличие на много изоставени, амортизирани индустриални и производствени зони, непривлекателни за нови инвестиции;
- Недостиг на инвестиционен капитал за обновяване и разширяване на производствата;
- Недостатъчно създадени и Функциониращи високотехнологични производства;
- Нисък дял на иновации и ползването им във фирмите;
- Липса на готовност за обосноваване на стратегически инвестиции и привличане на целеви средства от републиканския бюджет и усвояване на структурните фондове на ЕС;
- Липса на нови зони, устроени за инвестиции;
- Остаряло оборудване и технологии;
- Разрушени са съществувалите в близкото минало външно-търговски връзки, в резултат на което са реализирани загуби на традиционни пазари;
- Недобре развито партньорство между фирмите на територията на общината, общината и нестопанския сектор;
- Прекъснати функционалните връзки „образование – бизнес”;
- Липса на млади квалифицирани кадри за специфични дейности (особено по инженерни специалности, изискващи по-висока квалификация);
- Липса на инвестиции в обучението на персонала на фирмите;
- Недостиг на мениджърски, маркетингови и технически кадри, притежаващи съвременни технически познания
- Малко на брой изградени курортни и развлекателни обекти за обслужване на столицата;
|
- Утвърждаване на Перник като зона на висок икономически растеж и над средните за страната доходи, което ще увеличи неговото значение в национален мащаб;
- Общината отговаря на много от условията на структурните фондове за участие в бъдещи проекти;
- Възможности за предприемане на активни действия за привличане на нови инвестиции за създаване на зони за бърз икономически растеж е отлична възможност за намиране на стабилни инвеститори за развитие на иновации;
- сравнително ниската концентрация на икономически дейности и функции на единица площ (в сравнение с близкия столичен град) дава възможности за растеж тази област, особено по отношение на логистиката ;
- Възможности за развитие и формиране на нов имидж на града като индустриален център с възможности за развитие на високотехнологични производства, наличие на академичен потенциал за иновации и развитие на връзката”бизнес-наука”;
|
|
ІІІ. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
|
Силни страни
(стимулиращи развитието)
|
Слаби страни
(ограничаващи развитието)
|
Възможности
|
Заплахи (Опасности)
|
- Възможност за използване на образователния ресурс на София поради близостта до столицата;
- По- ниско ниво на безработица в сравнение с други общини в страната поради близост до големия град;
- Малък брой обезлюдени населени места с под 100 жители в сравнение с други общини;
- Развита инфраструктура на образователни и културни институции - училища, читалища, детски градини;
- Наличие на специфични етнографски традиции на територията на общината;
- Висок и нарастващ брой на населението със средно и над средното образование, което предполага знания и професионални умения; възможност за реализация и справяне с по-високите изисквания на бизнес – средата; съвременните технологии и оборудване; комуникациите и административното обслужване на населението.
- Нисък дял на старите хора като процент от населението (в град Перник) в сравнение с другите областни градове в България и висок дял на броя на населението в трудоспособна възраст.
- Изградена мрежа за преквалификация и квалификация на безработни и работещи;
- Натрупан опит в работата по проекти и програми /активна политика/ за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работната сила с цел намаляване на безработицата
|
- Тенденция за насочване на човешкия ресурс към реализация в столицата;
- Висок процент на население с ниско образователно ниво, особено в населените места на общината извън Перник;
- Висок процент населени места с население под 1000 човека с тенденция на застаряване на жителите;
- Процесите на остаряване на населението се проявяват по-силно, отколкото в останалите градове на страната.
- Възрастовата структура на населението се характеризира с висок дял на възрастните хора, и едновременно с това и нисък дял на младите генерации. Има тенденция за намаляване на населението в активна възраст.
- Намаляването на броя на българското население (намаляващ механичен прираст) и ръст на броя на населението, самоопределящо се за небългарско (предполага се, че тази част от населението е най-проблемна по отношение на образование, здравеопазване, жилищно настаняване, безработица и социално интегриране).
- По-висока от средната за страната ранна раждаемост - предимно сред ромското население, при пациенти с ниски доходи, образование и ниска здравна култура;
- Увеличаване на отрицателния естествен прираст на населението в последните години и намаляване на раждаемостта и брачността; увеличаване на смъртността на населението в последните години
- Изнасянето на редица производства към съседни общини (най-вече към София), което е свързано с миграция на работната сила и лишаването на Перник от квалифицирана работна ръка;
- Недостатъчна конкуренто-способност на малкия и среден бизнес поради слаба езикова подготовка и компютърна грамотност;
- Липсата на подготвени хора с необходимите умения за разработване на качествени проекти за решаване на конкретни проблеми във всички сфери с цел осигуряване на необходимите за това средства;
- Липса на опит в експонирането на културните паметници на територията на общината;
|
- Човешкият ресурс на общината позволява дефинирането на политика за развитие и е в състояние да осъществи целите на такава програма;
- Преориентирането на профила на професионална подготовка може да се осъществи с минимум инвестиции и да се използва близостта до образователната инфраструктура на столицата;
|
- Постепенно пренасочване на човешкия ресурс към реализация в столицата;
- Продължаване на тенденцията за намаляване на населението;
- Намаляване на образователното ниво на населението.
|
ІV. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА, УРБАНИЗАЦИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
|
Силни страни
(стимулиращи развитието)
|
Слаби страни
(ограничаващи развитието)
|
Възможности
|
Заплахи (Опасности)
|
- Изградената техническа Инфраструктура на общината е добра;
- Утвърден транспортно-комуникационен център с добра транспортна инфраструктура;
- Централното топлоснабдяване, обхванало значителна част от градската територия;
- Мрежата за масов градски транспорт обслужва сравнително добре илищните територии и обособените квартали;
- Наличието на обекти от всички основни функции на социалнатаинфраструктура;
- Централна градска зона с богато функционално съдържание, и обществени сгради с високи архитектурни достойнства;
- Наличие на инвеститорски интерес за развитие на инфраструктурата;
|
- Пътната мрежа в града е технически остаряла и има нужда от ремонти;
- Амортизираните водопроводна и канализационна мрежи с висока аварийност и загуби;
- Липсата на канализация на някои от кварталите и жилищата в града;
- Неизградените важни елементи на канализационната колекторна мрежа;
- Висок трафик в центъра на града и липса на достатъчно места за паркиране;
- Остър недостиг на финансов ресурс за съществуващата и за изграждане на нова техническа инфраструктура;
- Публичният транспорт е амортизиран и се нуждае от обновяване;
- Ниска енергийна ефективност, както на масовите панелни жилища, така и на обществените сгради;
- Амортизирани водопровод и канализация или липсата на такива в някои селищо от общината;
|
- Възможност за развитие на нови икономически дейности и свързаната с това инфраструктура;
- Наличие на технически условия за привличане на инвестиции (обособена индустриална част със съответната инфраструктура);
|
- Нисък бюджет за капиталови разходи; - Непоследователна политика при определяне приоритетите за развитие; - Липса на пълна инвентаризация на състоянието на инфраструктурата и изготвен на тази база план за действие по години и финансови параметри.
- Политическа конунктура и непрограмираното от страна на
общината взаимодествие с правителството и неговите структури може да намали предопределената от историческото развитие роля на Перник да бъде двигател на икономическото и социално развитие на региона;
- Слабо взаимодействие между съседните общини може да затрудни подобряването на техническата инфраструктура и привличането на инвестиции не само в Перник, но и в съседните зони;
- Задържане на ниско ниво на общинските финансови ресурси с инвестиционно предназначение и за нуждите на устройсвеното планиране;
- Привлекателността на пазара на труда в ЕС и лишаване на общината от квалифицирана работна сила, както и конкуренцията на София в привличането на външни инвестиции;
|
Анализът на Силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите, показва в синтезиран вид основните проблеми на общината, както и възможностите за тяхното разрешаване. Той ни дава основания за формулирането на следните изводи:
- Развитието на стопанския сектор в общината поставя редица предизвикателства пред местната общност – най вече по отношение на привличането на инвестиции, развитието на индустриалните зони в града, технологично обновяване и развитието на икономиката на знанието, постигането на висока конкурентноспособност на местните предприятия и реализацията на тяхната продукция;
- В общината е работено и продължава да се работи по идентифицирани проблеми. Някои от тях са овладени. Към други са предприети конкретни мерки – техническа инфраструктура, околна среда, социална инфраструктура.
Общината и общността и имат натрупан опит в развитието на конкретни проекти;
- Конкурентността на общината е на високо равнище и до голяма степен това се дължи на нейната близост до столицата;
- Общината извършва планирани дейности и инициативи в областта на
местното икономическо развитие;
- Общината познава добре своите ресурси и потенциал и реагира адекватно спрямо тях;
- Стимулира развитието на човешкия си ресурс и научен потенциал; Подкрепя развитието на младите хора; Работи за развитие на местната инфраструктура;
- Полага усилия за запазването и развитието на местния бизнес; полага усилия да обслужва адекватно инвеститорския интерес.
Сподели с приятели: |