Община роман общински план за развитие


АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ



страница3/10
Дата07.08.2018
Размер1.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

2. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

През последните петнадесет години страната ни претърпя сложни трансформации, които рефлектираха върху икономическата активност в цялата страна и в частност върху развитието на общините. Периодът 2000-2004 г. е съществен и за икономиката на община Роман. Въпреки макроико-номическата стабилизация, през този период се наблюдава задържане на развитието на общинската икономика, причините за които са комплексни. Наред с ограничената възможност на вътрешния пазар за реализация на продукцията, важна причина за застоя в местната промишленост е загубата на външни пазарни позиции. Пренастройването на техническия, технологичния и кадровия потенциал към високите изисквания на западния и на вътрешния пазари се оказа сравнително продължителен процес.

Община Роман е със сравнително нисък БВП на един жител, нивото на безработицата е значително над средното за страната – 29,09% към края на м. септември 2005 год., а размерът на паричните доходи на един жител представлява под 80% от средния за страната. Това са сериозни проблеми за общината, които могат да бъдат преодоляни само чрез много активни действия за изпълнение на Общинския план за развитие.

През последните години се забелязва нарастване на броя на частните фирми в общината. Особено важен фактор за цялостното развитие на общинската икономика в тази връзка е пълноценната изява на местната инициатива за развитие на частната стопанска дейност, но за тази изява е необходимо да бъде оказано ефективно съдействие за насърчаване на малките и средните предприятия в общината както на национално, така и на общинско равнище.




2.1. Селско стопанство

В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия в Община Роман, голяма част от съкратените работници и служители от общинския център се насочиха към земеделското производство, което днес се явява един от основните фактори в местната икономика. Приключилата поземлена реформа и започналата аграрна реформа създават като цяло добри условия за насърчаване на частните земеделски производители и фермери.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Роман. Земеделските територии на общината са с обща площ 193 857,3 дка и съставляват 64,28% от общата територия на общината. От тях обработваемата земеделска земя е 180 131 дка (92,92% от земеделските земи) - в т.ч. нивите и трайните насаждения са 92 333 дка (47,63% от общата площ на земеделските земи); ливадите и пасищата – 87 798 дка (45,29%). Пустеещите и др. земеделски земи възлизат на 13 726,3 дка (7,08%). От обработваемата земеделска земя нивите заемат 81 154 дка (45,05%), а трайните насаждения са на обща площ 11 179 дка (6,21%), като от тях 3 218 дка (28,79%) са лозя, а останалите са ябълкови и други овощни насаждения.

Земеделските територии са разпределени в тринадесет землища, а именно: гр. Роман – 11 040,7 дка, с. Камено поле – 41 983,7 дка, с. Кунино – 26 166,7 дка, с. Синьо бърдо – 14 625,4 дка, с. Струпец – 10 287 дка, с. Радовене – 14 501,6 дка, с. Хубавене – 13 314,9 дка, с. Долна Бешовица – 22 206,2 дка, с. Курново – 11 519,9 дка, с. Стояновци – 7 504,3 дка, с. Караш – 10 672,9 дка, с. Средни рът – 7 329,7 дка и с. Марково равнище – 2 704,1 дка.



Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: .........% са частна собственост, ........% - общинска собственост и ........% - държавна собственост. Аграрната реформа по възстановяването собствеността върху земеделските земи е приключила към м. септември 1999 год. По данни за състоянието на аграрната реформа към 27.12.2000 г. в Община Роман са възстановени/върнати ........... дка земеделски земи (.......%), в т.ч. ......... дка в съществуващи или възстановими стари реални граници и ......... дка върнати съгласно плана за земеразделяне. Земеделските земи в района са предимно разпокъсани и маломерни, с наклони и част от тях са ерозирали. Повсеместно явление в района е плоскостната ерозия, която се проявява предимно върху поземлените селскостопански ресурси, дори и при незначителни наклони. Според размерите, на отделните имоти и техния брой, земеделските земи в общината се разпределят както следва:


Площи на имоти – земеделски земи

Обща площ

Имоти

Средна площ на 1 земеделски имот

Относителен дял от общата обр. земед. площ

от дка до дка

Дка

броя

дка

%

до 3

42 401

27 848

1,523

23,54

от 3 до 10

67 468

13 462

5,012

37,45

от 11 до 30

26 146

1 744

14,992

14,52

от 31 до 60

7 753

193

40,171

4,30

от 61 до 100

6 121

80

76,512

3,40

от 101 до 200

6 049

44

137,477

3,36

от 201 до 300

3 001

13

230,846

1,67

над 300

21 192

31

683,613

11,76

Всичко:

180 131

43 415

4,149

100,0

От таблицата е видно, че относителният дял на дребните, разпокъсани и маломерни по площ земеделски имоти около средния за общината размер заема 60,99% от общата обработваема земеделска площ на община Роман. Едва 16,79% - 30 242 дка са площите обработваема земеделска земя с размери над 100 дка предполагащи благоприятни възможности за развитието на модерно технологично и интензивно земеделие, особенно като се има предвид обстоятелството че 27 069 дка от тях са заети от мери, ливади и пасища.

Анализът доказва, че бъдещото развитие на селското стопанство в общината в областта на интензивното земеделие е тясно свързано с по нататъшните сериозни усилия на общинското ръководство - чрез стратегии, планове, мерки и мероприятия да продължи комасирането на обработваемите и обработвани земеделски земи; да усвои, комасира и разработи необработваните и изоставени обработваеми земеделски земи и пустеещи земеделски земи, чиито размер на територията на общината е значителен. Конкретни мерки трябва да бъдат предприети за възстановяването и пускането в експлоатация на изоставената и полуразрушена напоителна система на общинското земеделие, за възстановяване и ремонт на съществуващите, както и за изграждането на нови изкуствени водоеми (микроязовири) на територията на общината, обслужващи общинската напоителна система.

Анализът на почвите показва, че типични за района са: от дълбоките почви - светлосивите и тъмносиви горски и алувиални и алувиално-ливадни почви, а от плитките почви преобладават сивите горски и редзини (хумусно-карботатни) почви, които са със сравнително по-високо плодородие. Значителни площи са заети и от ерозирали сиви горски почви. За ниското плодородие на тези земеделски земи говори значителния отнодителен дял на обработваемите земеделски земи заети с мери, ливади и пасища – 48,74%. Поради тези характеристики на земеделските земи в отделните землища и различията в тяхното плодородие, на територията на община Роман са се оформили две зони на усвояване на земеделските земи, които се отличават съществено по плодородие и местоположение.



В I-ва зона – полската и котловинна част на района на общината са разположени земеделски земи с висока стоковост на крайната замеделска продукция, подходящи за развитието на интензивно земеделие и за специализация в производството на ябълки, лозя и други трайни насаждения и на някои зърнено-житни култури – хлебна пшеница, ечемик, овес и др. В по-малки количества, главно за лично ползване, се отглеждат царевица, картофи и зеленчуци. В полската част на района на общината са разположени обработваеми земеделски земи, годни за напояване и от тук за постигане и на по-високо плодородие от тях.

В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури, а именно: хлебна пшеница, ечемик, овес и различни по видове състав тревни смеси за нуждите на животновъдството, като преобладават площите обработвани от земеделски кооперации (ЗКПТУ с. Кунино – 3 000 дка, ЗК с. Радовене – 1 000 дка и др.) и частни фирми (“Стил Трейд” ЕООД – 6 300 дка в с. Камено поле).

Почвено-климатичните условия на община Роман са благоприятни за отглеждане основно на ябълки, лозя, малини и касис, като общината има дългогодишни традиции в производството на ябълки и в лозарството. С ликвидацията на ТКЗС–тата след 1990 г. значително намаляха площите, заети от ябълкови насаждения. През последните 2 – 3 години се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите, заети с тези видове насаждения. Има възможност за възстановяване на 1 500 дка ябълкови масиви, за възстановяване и създаване на нови лозови насаждения и за създаване на нови масиви с трайни насаждения от вишни, малини, касис, арония и други. Освен това съществуват възможности за интензифициране на производството на зърнени култури, за насърчаване на отглеждането на гъби и билки и за рибовъдство.

Определящ фактор за разширяване на производството от тези култури са изкупните цени на добитата готова продукция. В тази връзка е целесъобразно бързо да се реализират мерки за подобряване на условията за реализация на произвежданите в община Роман селскостопански култури и за постигането на по-високи изкупни и продажни цени от местните производители. Полското зеленчукопроизводство на територията на общината все още е по-слабо развито, като добиваната от него продукция се използва главно за лични нужди на земеделските стопани.



В II-ра зона се включват земеделските земи на територията на общината разположени в планински, предпланински и хълмисти райони, които се характеризират с ниско плодородие. Голяма част от тях са пустеещи земи, мери, пасища и ливади. Тези земи са подходящи за отглеждане на някои сухоустойчиви растителни култури - каквито са етерично-маслените и на някои технически култури, както и за развитието на пасищно животновъдство и за производство на сено от естествени ливади, мери и пасища.

Основните проблеми в съвременното развитие на растениевъдството в община Роман могат да се обединят в следните насоки:



  • ниско ниво на механизация в растениевъдството;

  • ненаучно торене, основно поради високите цени на торовете. Масово се наблюдава едностранно азотно торене, което влошава качеството на растителната продукция и влияе отрицателно върху качествата на почвите и почвеното плодородие;

  • липса на достатъчно растително-защитни мероприятия в областта на растениевъдството;

  • разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи, преобладаване на малките лични стопанства с цел задоволяване нуждите на бита;

  • липса на съвременни местни борси и тържища за селскостопанска продукция;

  • несъответствие между цените на земеделската продукция и цените на фуражите и услугите на земеделската техника;

  • голям процент пустеещи земеделски земи;

  • липса на икономическа заинтересованост и лична финансова обезпеченост за развитието на земеделска дейност в значителна част от дребните и някои средни земеделски производители;

  • липса на средства за създаване на нови площи с трайни насаждения;

  • липса на реален пазар на земята.

Териториалната специализация на селското стопанство в община Роман е насочена предимно към развитие на животновъдството и е свързана с наличните поземлени ресурси, в които преобладават мери, пасища и ливади – 87 798 дка (45,29% от селскостопанските поземлени ресурси в общината). В резултат на реформите в животновъдството през последните 15 години, изразяващи се главно в ликвидиране на едрите форми на стопанисване на животновъдните комплекси и на пасищата, е налице значителен спад в поголовието на селскостопанските животни. В Община Роман се наблюдава тенденция на намаляване броя на животните във всички категории стопанства и рязко съкращаване на пазарната ориентация на подотрасъла в периода до 2000 год. В периода 2001 год. – м. 09.2005 год. поголовието и развитието на животновъдството относително се стабилизира, като след значителното нарастване в периода до края на 2003 год., в последните години има известно намаление и стабилизиране на поголовието около или малко над нивото от 2002 год. Значително нарастване за анализирания почти петгодишен период бележат птицевъдството, свиневъдството, овцевъдството, отглеждането на кози, пчеларството и яйцепроизводството.


 Години

Мярка


2001 г.


2002 г.

 


2003 г.

 


2004 г.

 


м.09.2005 г.

 


 Видове животни

1. Говеда

бр.

1 164

1 295

1 326

1 095

926

- крави

бр.

846

882

685

700

618

2. Биволи

бр.

319

325

425

303

239

3. Овце

бр.

3 303

3 222

6 049

4 760

4 385

- овце-майки

бр.

2 797

2 736

3 159

2 690

2 521

4. Кози

бр.

2 092

2 291

4 704

3 872

3 213

5. Свине

бр.

410

1 367

2 094

1 587

1 009

- свине-майки

бр.

8

96

149

56

29

6. Птици

бр.

4 300

18 149

33 383

21 529

13 502

- кокошки носачки

бр.

1 500

8 928

15 576

11 210

8 025

7. Яйца

хил.бр.

360

2 142

3 738

2 690

1 444

8. Пчелни семейства - кошери

бр.

919

894

820

1 454

1 451

Животновъдството в района се характиризира с по-голямо от обичайното разнообразие на отглежданите животни. Почти цялата животновъдна продукция се произвежда в частния сектор. След практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство, в общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от отделните видове животни в личните стопанства на селските стопани. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително негативно влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция. В последните години се наблюдава известна тенденция на окрупняване на животновъдното производство в малки и средни животновъдни ферми в областта на говедовъдството и овцевъдството, като например фермите на “Карди - С” ЕООД (105 крави и 23 юници), “Стил Трейд” ЕООД (81 крави и 17 телета) и на някои индивидуални частни селскостопански производители.

Необходимо е да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко на територията на общината в съответствие с европейските ветеринарни, фито-санитарни и хигиенни изисквания. Това ще позволи продукцията им да отговаря на европейските стандарти и да се предотврати закриването им.

В съответствие със спецификата на района, в подотрасъл говедовъдство се отглеждат предимно породите “Кафяво”, “Черно-шарено” и “Симентал”. В овцевъдството приоритет имат кръстоските с по-висока млечност. От данните изнесени в горната таблица за последните пет години е видно, че на територията на общината има и съществен потенциал и благоприятни условия за интензивно развитие на свиневъдството, птицевъдството и яйцепроизводството.

На територията на община Роман съществуват също така благоприятни условия за интензивно развитие на пчеларството и бубарството.

На основата на благоприятните природно-климатични и екелогически условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие и пасищно животновъдство като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. То би могло да обхване производството на екологически чисти ябълки, грозде, малини и др.; продукти от животновъдството – овче, козе, краве и биволско мляко и производните им; пчелен мед, както и производството на гъби, билки и горски плодове.


2.2. Горско стопанство

Площта на горския фонд на община Роман е 92 909,098 дка. Горският фонд заема 30,81 % от цялата територия на общината. Той е разпределен по землища и видове собственост, в декари по следния начин:





Землище на

населено място

Държавна частна

Частна

Общин-ска частна

Гори на чужде-странни лица

Стопанис-вани от общината

гори

общинска публична

държавна публична

ВСИЧКО

гр. Роман

1522,162

1039,632

-

-

-

-

37,790

2599,584

с. Камено поле

5490,204

7054,106

-

-

-

-

7,400

12551,710

с. Кунино

7245,318

3711,360

-

-

-

96,991

215,509

11269,178

с. Синьо бърдо

3228,385

1995,994

-

-

-

-

166,404

5390,783

с. Струпец

3051,415

2685,516

-

-

-

-

65,734

5802,665

с. Радовене

2240,411

1856,283

-

-

-

-

87,568

4184,262

с. Долна

Бешовица


2753,521

1063,850

-

-

-

-

30,734

3848,105

с. Хубавене

3647,231

6099,929

-

-

-

-

389,846

10137,006

с. Курново

5716,686

6331,255

-

-

-

-

81,893

12129,834

с. Стояновци

1717,171

1525,370

-

-

-

-

2,941

3245,482

с. Средни рът

5440,962

1963,462

-

-

-

-

-

7404,424

с. Караш

7672,711

3129,032

-

-

-

-

13,985

10815,728

с. Марково

равнище


1745,712

1619,533

-

-

-

-

165,092

3530,337

ОБЩО:

51471,889

40075,322

0,000

0,000

0,000

96,991

1264,896

92909,098

Според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният им дял в общия Горски фонд на територията на общината е както следва: 55,40% - държавна частна собственост, 1,36% - държавна публична, 43,13% - частна и 0,11% - общинска публична собственост.



Горският фонд на територията на общината се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Мездра, със седалище в град Мездра. Горите на Горско стопанство Мездра са разположени по северните склонове на Стара планина. В Горско стопанство Мездра е включен горският фонд от община Роман и от община Мездра. Община Роман се намира в Мизийска-горско растителна област към Предпланинската област на Старопланинската сводово-верижна система. В геоморфоложко отношение районът обхваща най-източните части на Западния и най-западните части на Средния Предбалкан, т.н. Типченишко-Струпецка платовидна зона на Веслецко-Панежкия район характеризиращ се с ридово-хълмист и нископланински релеф. Попада в два климатични района на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област: климатичния планински и нископланински район на Севернобългарската подобласт и климатичния район на високите котловинни полета на Преходната планинско-котловинна и ридово-хълмиста поморфоложка област на източната част на Западна и западната част на Средна Стара планина. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: различни видове дъб (летен дъб, благун, горун и др.); благук; мизийски бук; цер; габър; клен; липа; бяла акация; обикновен глог; шипка. От иглолистната растителност преобладава бял бор. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – полски ясен, топола, бряст, леска, мъждрен, люляк, моклен и др.

В горския фонд преобладават издънковите и нискостеблени гори, както и горите за реконструкция – общо 66,6%. Горският фонд включва и редица непродуктивни площи, като долини, сечища, пожарища, скали, сипеи и други, чиято обща площ представлява – 5,84% от горските територии.



От цялата площ на горите в община Роман в размер на ............. ха – .......... ха са залесена площ или .......% от площта на фонда и ..........% от общата площ на общината (това представлява т.н. “лесистост на територията”). Общо дървопроизводителната площ на общината е ........... ха, което е ..........% от горския фонд. Недървопроизводителната горска площ (поляни, скали, сипеи и др.) заема ........... ха – .........% от площта на горския фонд.

Залесената площ в Горско стопанство Роман е разпределена според дървесните видове по следния начин:


Вид

%

Вид

%

Вид

%

Зимен дъб

.......

Габър

.......

Акация

......

Бук

.......

Цер

.......

Др. широколистни

.......

Бял бор

.......

Черен бор

.......

Др. иглолистни

.......

Смърч

.......

Благун

.......







Ела

.......














Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: мъждрен, шипка, леска, малина, моклен, люляк и др., а повече местно разпространение в обработваемите почви имат агрофитоценозите.

Според своите функции територията на Горския фонд на общината се разпределя на шест основни групи, а именно: 1) гори със стопанско предназначение с обща площ ............ ха, от които залесени ............ ха и незалесени ........... ха.; 2) защитни гори и територии с обща площ ........ ха, от които залесени .......... ха и незалесени ........ ха, от тях: противоерозионни гори и територии с площ от ............ ха и мелиоративни гори и територии с площ от .......... ха.; 3) рекреационни гори и територии с обща площ ......... ха.; 4) защитени природни територии с обща площ ...........ха; 5) исторически места с обща площ .......... ха и 6) други гори и територии със специално предназначение с обща площ .......... ха.

Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 3 подпояса - както следва: А) подпояс на хълмисто – предпланински смесени широколистни гори Б) подпояс на нископланински гори от горун и бук; В) подпояс на средно планински гори от бук.

Стопанисваните от Държавно лесничейство – Мездра гори са основен компонент на околната среда и са ключов икономически и социален фактор за развитието на общината. Те поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча, представляват важен обект на местния туризъм, отдих, почивка и са украса на природната среда. От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев. Горите в общината имат голямо значение за поминъка на местното население. Те осигуряват снабдявяне с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставяне на площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби, билки и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство. Освен описаните дотук функции, горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водохранно значение.

Действащият през 2005 г. Лесоустройствен проект на Държавно лесничейство “Мездра” осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В зелената зона (”Рекреационни гори и територии”) предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението.

Растящото количество и качество на горските масиви може да бъде и една от предпоставките за бъдещото икономическо и социално развитие на общината. Всички гори на територията на община Роман следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствените проекти. В проектираните бъдещи мероприятия като главна сеч, отгледна сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% относителен дял да имат отгледните и санитарни сечи. Размерът на годишно ползуване в горите следва да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Общият размер на ползваната дървесина от всички видове сечи в периода до 2013 г. средногодишно може да възлиза на около .......... м3.

Освен добив на дървесина сериозно внимание следва да се обръща и на залесителните мероприятия. Начина на възобновяването на зрелите насаждения трябва да се определя конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещия видов състав и проведените мероприятия. В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите с особени/специални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции. Във фаза на проектиране е ново бъдещо залесяване на площ от ..... ха или ......% от общата площ за залесяване в общината. Общо се предвижда за територията на община Роман в бъдеще средногодишно да бъде залесявана площ от около ........ ха. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. В проектираните залесителни мероприятия се дава предимство на иглолистните дървесни видове – главно бял бор и черен бор, по-малко на смърч, бяла мура и ела. Те ще заемат около .........% от ежегодно залесяваните площи. От широколистните дървесни видове ще се залесява главно със зимен дъб и бук, по-малко с цер габър и акация. Вследствие на предвидените мероприятия ще настъпят съществени благоприятни промени в площите и възрастовия състав по дървесни видове. Ще се увеличи участието на иглолистните дървесни видове. От широколистните ще нарастне участието на бука и на зимния дъб.

В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици (43,13% от общата площ на Горския фонд на общината) се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс, съгласно изискванията на приетия Закон за горите. За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловноустройствения проект - като неделима част от лесоустройствения проект. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи и почистване на просеки. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и диворастящи гъби. В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите.



За реализирането на политиката в областта на горите на община Роман средногодишно ще бъдат необходими поне по около ........ хил. лв. за залесяване и поддържане на горския фонд.
SWOT - анализ на селското и горското стопанство в Община Роман





Тегло

Точки

Оценка

Силни страни

1




7.2375

1. Благоприятни за сертифицирано биологично земеделие почвено-климатични условия и месторазположение

0.35

7.25

2.54

2. Значителен по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървопреработването в общината

0.25

8

2

3. Традиции, квалификация и специализация на местните земеделски производители и горски специалисти

0.15

6.5

0.975

4. Наличие на благоприятни условия за развитие на планинско животновъдство и овощарство

0.1

7.5

0.75

5. Наличие на местен инвестиционен интерес

0.15

6.5

0.975













Слаби страни

1




7

1. Липса на атрактивен реален пазар на земеделската земя, значителни по размер ерозирали, изоставени, пустеещи и неплодородни земи в земеделския и горския фонд

0.2

7.5

1.5

2. Недостатъчна степен на механизация и на използване на торове и пестициди

0.15

6.5

0.975

3. Ниска степен на концентрация на селскостопанското производство

0.1

7

0.7

4. Липса на собствени инвестиционен капитал на производителите

0.1

6

0.6

5. Липса на надеждни външни пазари за крайната продукция


0.3

8

2.4

6. Неорганизираност на местните производители в местни браншови съюзи

0.15

5.5

0.825













Възможности

1




8.2

1. Създаване на условия за атриктивен реален пазар на земеделската земя, позволяващ ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие

0.1

9

0.9

2. Активно използване на значителния по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървообработването в общината

0.3

8

2.4

3. Подновяване на овощните насаждения и създаване на нови трайни насаждения на ябълки, малини и др. култури с качествен посадъчен материал и конкурентоспособен видов и сортов състав. Изграждане на маточна база.

0.2

8.5

1.7

4. Изграждане на пазарна инфраструктура за пласмент на селскостопанската продукция, отговаряща на изискванията на местните и международни пазари и насърчаваща инвестициите в селското стопанство.

0.15

7.5

1.125

5. Въстановяване и активно използване на напоителните системи

0.15

8.5

1.275

6. Създаване на конкурентоспособни ферми в животновъдството и подобряване на генетичния фонд за говеда, коне и кози

0.1

8

0.8

7. Изграждане на пчелини за производство на елитни майки за интензификация на пчеларството










8. Създаване на черничеви насаждения и база за отглеждане и развитие на копринени буби










9. Залесяване на ерозирали и неплодородни земи, общинска и частна собственост, в селата в общината






















Заплахи

1




6.65

1. Бавно уедряване на собствеността на земеделската земя

0.1

5.5

0.55

2. Влошено качество на ябълковото производство в следствие амортизацията на старите трайни насаждения.

0.1

6

0.6

3. Невъзможност за привличане на активен инвестиционен интерес

0.25

8

2

4. Недостатъчна активна кредитна политика спрямо земеделието и животновъдството в национален мащаб

0.25

7

1.75

5. Забавяне изграждането на специализирани пазари за селскостопанската продукция

0.2

6

1.2

6. Липса на маркетингова практика за местните селскостопански производители

0.1

5.5

0.55




Основният извод от SWOT-анализа на селското и горското стопанство в Община Роман може да бъде формулиран по следния начин: На основата на преобладаващите силни страни и възможности е целесъобразно да се предприеме политика на ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие и животновъдство и на пълноценно използване на значителния по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървообработването в общината.

2.3. Индустрия
В община Роман aнализът на сектор “Икономика и индустрия” е направен на база анкетни данни, поради ограничената възможност да се получи реална статистическа информация. В рамките на проведения анализ целта, която си поставя плана за общинско развитие е да се формулират приоритетите и да се конкретизират мерките, които общината в партньорство с местните бизнес-структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на икономическия й потенциал, като основен двигател за развитие и просперитет във всички останали области на обществения живот.

В общината са развити металолеене и металообработка; хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка) и някои други сектори. Има изградени бензиностанция и газостанция. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Роман оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.

Икономическото и индустриалното развитие на Общината е представено предимно от следните предприятия:


  • "МЕТИЗИ” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета. Най-голямият завод в общината произвежда телове от ниско- и високовъглеродни стомани с различно предназначение; стоманени въжета с различни конструкции и предназначение - с органична или с метална сърцевина; сапани, оградни мрежи - черни и поцинковани; тъкани сита и ситови повърхности; гвоздеи с общо предназначение и гвоздеи за бетон; неизолирани алуминиеви и алуминиево-стоманени проводници.

  • "СТАЛ - 20" ЕООД - предприятие за производство на товарозахватни съоръжения. Фирмата "СТАЛ-20", гр. Роман е основана през 1991 г. Тя е най-големият производител на товаро-захватни съоръжения в България. Сапаните се изработват ръчно (чрез заплитане на въжето) и се запресоват с алуминиеви втулки. Фирмата разполага с голяма материална база, собствен стенд за изпитание на продукцията и притежава сертификат за качество ISO 9001:2000.

  • "ЕНЕРГОРЕМОНТ ИНЖЕНЕРИНГ'' ООД - предприятие за ремонт на високо и нисковолтови електродвигатели;

  • ЕТ "ХИМЕТ-99" - химически цех;

  • "ВАРИЯ'' ООД - експлоатира водноелектрическа централа на р.Искър;

  • ET "Соня Георгиева - Ники'93" - Търговска верига и складове на едро.  Управител: В.Ролански

  • “БИВАР” АД – предприятие за производство на вар на територията на с. Кунино;

  • „ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ” АД – извършва инженерингова дейност в областта на проектиране и изграждане на ВЕЦ и съоръжения;

  • “АГОРА ГРУП” АД – месопреработвателно предприятие;

  • „БОЛЕРО 99” ООД – фирма за производство на сладкарски изделия

  • няколко цеха за производство на хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки и млечни произведения и други хранително-вкусови производства.

По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е хранително вкусови производства, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Най-голям дял в промишлеността има металолеенето и металообработката. По-големи предприятия на територията на общината са фирмите "СТАЛ - 20" ЕООД и "МЕТИЗИ” АД. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.


Град Роман е ж.п. гара на централната северна ж.п. линия София-Варна, която пресича територията на общината от запад (спирка Синьо бърдо) на изток (гара Кунино) по долината на река Искър. Община Роман има сравнително добра техническа инфраструктура; наличие на газопреносна мрежа; относително ниски цени на земите; наличие на свободни поземлени имоти, предназначени за израждане на предприятия и действената общинска администрация. Това са важни предпоставки за привличане на инвеститори, които активно търсят подходящи терени за развитие на индестриални производства.

В тази връзка е целесъобразно да се разработи Проект за изграждане на съвременен „Индустриален парк на община Роман”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на конкурентоспособните малки и средни предприятия. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Роман и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк „РОМАН”, а именно:

1. Индустриален парк „РОМАН” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и западноевропейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „РОМАН” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Роман, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.

2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „РОМАН” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.

3. Индустриален парк „РОМАН” може да бъде разположен на терен с площ от 300 дка до около 1 000 дка земя в землището на Община Роман, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, газопровод с природен газ; кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „РОМАН” трябва да се основава на подхода на единно управление, само с терени предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Роман.

5. Изграждането на Индустриален парк „РОМАН” може да бъде реализирано на етапи – в зависимост от интереса на бъдещите клиенти-наематели, осигуреното финансиране и институционална подкрепа от Европейския съюз и българските публични институции.

2.4. Туризъм
Община Роман разполага с много добър потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм. Географското разположение и природните ресурси благоприятстват развитието на рекреацията и туризма - както поради екологично чистата и живописна природа, така и поради наличието на културно-исторически и природни забележителности с туристически потенциал.


Каталог: docum
docum -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
docum -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
docum -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
docum -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
docum -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
docum -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
docum -> Становище за осъществен предварителен контрол
docum -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница