АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

2. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

През последните петнадесет години страната ни претърпя сложни трансформации, които рефлектираха върху икономическата активност в цялата страна и в частност върху развитието на общините. Периодът 2000-2004 г. е съществен и за икономиката на община Роман. Въпреки макроико-номическата стабилизация, през този период се наблюдава задържане на развитието на общинската икономика, причините за които са комплексни. Наред с ограничената възможност на вътрешния пазар за реализация на продукцията, важна причина за застоя в местната промишленост е загубата на външни пазарни позиции. Пренастройването на техническия, технологичния и кадровия потенциал към високите изисквания на западния и на вътрешния пазари се оказа сравнително продължителен процес.

Община Роман е със сравнително нисък БВП на един жител, нивото на безработицата е значително над средното за страната – 29,09% към края на м. септември 2005 год., а размерът на паричните доходи на един жител представлява под 80% от средния за страната. Това са сериозни проблеми за общината, които могат да бъдат преодоляни само чрез много активни действия за изпълнение на Общинския план за развитие.

През последните години се забелязва нарастване на броя на частните фирми в общината. Особено важен фактор за цялостното развитие на общинската икономика в тази връзка е пълноценната изява на местната инициатива за развитие на частната стопанска дейност, но за тази изява е необходимо да бъде оказано ефективно съдействие за насърчаване на малките и средните предприятия в общината както на национално, така и на общинско равнище.

2.1. Селско стопанство

В резултат на приватизацията и преструктурирането на по-голямата част от промишлените предприятия в Община Роман, голяма част от съкратените работници и служители от общинския център се насочиха към земеделското производство, което днес се явява един от основните фактори в местната икономика. Приключилата поземлена реформа и започналата аграрна реформа създават като цяло добри условия за насърчаване на частните земеделски производители и фермери.

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на община Роман. Земеделските територии на общината са с обща площ 193 857,3 дка и съставляват 64,28% от общата територия на общината. От тях обработваемата земеделска земя е 180 131 дка (92,92% от земеделските земи) - в т.ч. нивите и трайните насаждения са 92 333 дка (47,63% от общата площ на земеделските земи); ливадите и пасищата – 87 798 дка (45,29%). Пустеещите и др. земеделски земи възлизат на 13 726,3 дка (7,08%). От обработваемата земеделска земя нивите заемат 81 154 дка (45,05%), а трайните насаждения са на обща площ 11 179 дка (6,21%), като от тях 3 218 дка (28,79%) са лозя, а останалите са ябълкови и други овощни насаждения.

Земеделските територии са разпределени в тринадесет землища, а именно: гр. Роман – 11 040,7 дка, с. Камено поле – 41 983,7 дка, с. Кунино – 26 166,7 дка, с. Синьо бърдо – 14 625,4 дка, с. Струпец – 10 287 дка, с. Радовене – 14 501,6 дка, с. Хубавене – 13 314,9 дка, с. Долна Бешовица – 22 206,2 дка, с. Курново – 11 519,9 дка, с. Стояновци – 7 504,3 дка, с. Караш – 10 672,9 дка, с. Средни рът – 7 329,7 дка и с. Марково равнище – 2 704,1 дка.

От таблицата е видно, че относителният дял на дребните, разпокъсани и маломерни по площ земеделски имоти около средния за общината размер заема 60,99% от общата обработваема земеделска площ на община Роман. Едва 16,79% - 30 242 дка са площите обработваема земеделска земя с размери над 100 дка предполагащи благоприятни възможности за развитието на модерно технологично и интензивно земеделие, особенно като се има предвид обстоятелството че 27 069 дка от тях са заети от мери, ливади и пасища.

Анализът доказва, че бъдещото развитие на селското стопанство в общината в областта на интензивното земеделие е тясно свързано с по нататъшните сериозни усилия на общинското ръководство - чрез стратегии, планове, мерки и мероприятия да продължи комасирането на обработваемите и обработвани земеделски земи; да усвои, комасира и разработи необработваните и изоставени обработваеми земеделски земи и пустеещи земеделски земи, чиито размер на територията на общината е значителен. Конкретни мерки трябва да бъдат предприети за възстановяването и пускането в експлоатация на изоставената и полуразрушена напоителна система на общинското земеделие, за възстановяване и ремонт на съществуващите, както и за изграждането на нови изкуствени водоеми (микроязовири) на територията на общината, обслужващи общинската напоителна система.

Анализът на почвите показва, че типични за района са: от дълбоките почви - светлосивите и тъмносиви горски и алувиални и алувиално-ливадни почви, а от плитките почви преобладават сивите горски и редзини (хумусно-карботатни) почви, които са със сравнително по-високо плодородие. Значителни площи са заети и от ерозирали сиви горски почви. За ниското плодородие на тези земеделски земи говори значителния отнодителен дял на обработваемите земеделски земи заети с мери, ливади и пасища – 48,74%. Поради тези характеристики на земеделските земи в отделните землища и различията в тяхното плодородие, на територията на община Роман са се оформили две зони на усвояване на земеделските земи, които се отличават съществено по плодородие и местоположение.

В областта на растениевъдството основен дял заемат зърнено-житните култури, а именно: хлебна пшеница, ечемик, овес и различни по видове състав тревни смеси за нуждите на животновъдството, като преобладават площите обработвани от земеделски кооперации (ЗКПТУ с. Кунино – 3 000 дка, ЗК с. Радовене – 1 000 дка и др.) и частни фирми (“Стил Трейд” ЕООД – 6 300 дка в с. Камено поле).

Почвено-климатичните условия на община Роман са благоприятни за отглеждане основно на ябълки, лозя, малини и касис, като общината има дългогодишни традиции в производството на ябълки и в лозарството. С ликвидацията на ТКЗС–тата след 1990 г. значително намаляха площите, заети от ябълкови насаждения. През последните 2 – 3 години се наблюдава тенденция към увеличаване размера на площите, заети с тези видове насаждения. Има възможност за възстановяване на 1 500 дка ябълкови масиви, за възстановяване и създаване на нови лозови насаждения и за създаване на нови масиви с трайни насаждения от вишни, малини, касис, арония и други. Освен това съществуват възможности за интензифициране на производството на зърнени култури, за насърчаване на отглеждането на гъби и билки и за рибовъдство.

Определящ фактор за разширяване на производството от тези култури са изкупните цени на добитата готова продукция. В тази връзка е целесъобразно бързо да се реализират мерки за подобряване на условията за реализация на произвежданите в община Роман селскостопански култури и за постигането на по-високи изкупни и продажни цени от местните производители. Полското зеленчукопроизводство на територията на общината все още е по-слабо развито, като добиваната от него продукция се използва главно за лични нужди на земеделските стопани.

Основните проблеми в съвременното развитие на растениевъдството в община Роман могат да се обединят в следните насоки:

• 
  ниско ниво на механизация в растениевъдството;
  
• 
  ненаучно торене, основно поради високите цени на торовете. Масово се наблюдава едностранно азотно торене, което влошава качеството на растителната продукция и влияе отрицателно върху качествата на почвите и почвеното плодородие;
  
• 
  липса на достатъчно растително-защитни мероприятия в областта на растениевъдството;
  
• 
  разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи, преобладаване на малките лични стопанства с цел задоволяване нуждите на бита;
  
• 
  липса на съвременни местни борси и тържища за селскостопанска продукция;
  
• 
  несъответствие между цените на земеделската продукция и цените на фуражите и услугите на земеделската техника;
  
• 
  голям процент пустеещи земеделски земи;
  
• 
  липса на икономическа заинтересованост и лична финансова обезпеченост за развитието на земеделска дейност в значителна част от дребните и някои средни земеделски производители;
  
• 
  липса на средства за създаване на нови площи с трайни насаждения;
  
• 
  липса на реален пазар на земята.
  

Животновъдството в района се характиризира с по-голямо от обичайното разнообразие на отглежданите животни. Почти цялата животновъдна продукция се произвежда в частния сектор. След практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство, в общината преобладава отглеждането на единични бройки или малки стада от отделните видове животни в личните стопанства на селските стопани. В много случаи местното животновъдство се осъществява при неподходящи хранителен режим, битови и санитарно-хигиенни условия, оказващи значително негативно влияние върху обема и качеството на добиваната от тях животинска продукция. В последните години се наблюдава известна тенденция на окрупняване на животновъдното производство в малки и средни животновъдни ферми в областта на говедовъдството и овцевъдството, като например фермите на “Карди - С” ЕООД (105 крави и 23 юници), “Стил Трейд” ЕООД (81 крави и 17 телета) и на някои индивидуални частни селскостопански производители.

Необходимо е да се вземат спешни мерки за привеждането на условията и начина на работа в съществуващите млекосъбирателни пунктове и мандри за преработка на мляко на територията на общината в съответствие с европейските ветеринарни, фито-санитарни и хигиенни изисквания. Това ще позволи продукцията им да отговаря на европейските стандарти и да се предотврати закриването им.

В съответствие със спецификата на района, в подотрасъл говедовъдство се отглеждат предимно породите “Кафяво”, “Черно-шарено” и “Симентал”. В овцевъдството приоритет имат кръстоските с по-висока млечност. От данните изнесени в горната таблица за последните пет години е видно, че на територията на общината има и съществен потенциал и благоприятни условия за интензивно развитие на свиневъдството, птицевъдството и яйцепроизводството.

На територията на община Роман съществуват също така благоприятни условия за интензивно развитие на пчеларството и бубарството.

На основата на благоприятните природно-климатични и екелогически условия в района и след внедряване на подходящи форми на стопанисване и на съвременни технологии, съществуват предпоставки за бъдещо ускорено развитие на сертифицирано биологично земеделие и пасищно животновъдство като ключово бъдещо направление за селското стопанство на общината. То би могло да обхване производството на екологически чисти ябълки, грозде, малини и др.; продукти от животновъдството – овче, козе, краве и биволско мляко и производните им; пчелен мед, както и производството на гъби, билки и горски плодове.

Площта на горския фонд на община Роман е 92 909,098 дка. Горският фонд заема 30,81 % от цялата територия на общината. Той е разпределен по землища и видове собственост, в декари по следния начин:

Според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният им дял в общия Горски фонд на територията на общината е както следва: 55,40% - държавна частна собственост, 1,36% - държавна публична, 43,13% - частна и 0,11% - общинска публична собственост.

В горския фонд преобладават издънковите и нискостеблени гори, както и горите за реконструкция – общо 66,6%. Горският фонд включва и редица непродуктивни площи, като долини, сечища, пожарища, скали, сипеи и други, чиято обща площ представлява – 5,84% от горските територии.

Стопанисваните от Държавно лесничейство – Мездра гори са основен компонент на околната среда и са ключов икономически и социален фактор за развитието на общината. Те поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча, представляват важен обект на местния туризъм, отдих, почивка и са украса на природната среда. От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев. Горите в общината имат голямо значение за поминъка на местното население. Те осигуряват снабдявяне с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставяне на площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби, билки и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие и на местното ловно стопанство. Освен описаните дотук функции, горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водохранно значение.

Действащият през 2005 г. Лесоустройствен проект на Държавно лесничейство “Мездра” осигурява благоприятни и надеждни предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на туристическите им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. В защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В зелената зона (”Рекреационни гори и територии”) предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението.

Растящото количество и качество на горските масиви може да бъде и една от предпоставките за бъдещото икономическо и социално развитие на общината. Всички гори на територията на община Роман следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствените проекти. В проектираните бъдещи мероприятия като главна сеч, отгледна сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% относителен дял да имат отгледните и санитарни сечи. Размерът на годишно ползуване в горите следва да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Общият размер на ползваната дървесина от всички видове сечи в периода до 2013 г. средногодишно може да възлиза на около .......... м³.

Освен добив на дървесина сериозно внимание следва да се обръща и на залесителните мероприятия. Начина на възобновяването на зрелите насаждения трябва да се определя конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещия видов състав и проведените мероприятия. В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите с особени/специални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции. Във фаза на проектиране е ново бъдещо залесяване на площ от ..... ха или ......% от общата площ за залесяване в общината. Общо се предвижда за територията на община Роман в бъдеще средногодишно да бъде залесявана площ от около ........ ха. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. В проектираните залесителни мероприятия се дава предимство на иглолистните дървесни видове – главно бял бор и черен бор, по-малко на смърч, бяла мура и ела. Те ще заемат около .........% от ежегодно залесяваните площи. От широколистните дървесни видове ще се залесява главно със зимен дъб и бук, по-малко с цер габър и акация. Вследствие на предвидените мероприятия ще настъпят съществени благоприятни промени в площите и възрастовия състав по дървесни видове. Ще се увеличи участието на иглолистните дървесни видове. От широколистните ще нарастне участието на бука и на зимния дъб.

В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици (43,13% от общата площ на Горския фонд на общината) се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс, съгласно изискванията на приетия Закон за горите. За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловноустройствения проект - като неделима част от лесоустройствения проект. На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи и почистване на просеки. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и диворастящи гъби. В бъдеще горските територии следва да бъдат използвани по-активно и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите.

В общината са развити металолеене и металообработка; хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка) и някои други сектори. Има изградени бензиностанция и газостанция. Повечето от добре работещите фирми на територията на общината са предимно частни (малки и средни). Община Роман оказва активно съдействие и подпомагане за развитието на малкия и среден бизнес.

Икономическото и индустриалното развитие на Общината е представено предимно от следните предприятия:

• 
  "МЕТИЗИ” АД - предприятие за производство на стоманени телове и въжета. Най-голямият завод в общината произвежда телове от ниско- и високовъглеродни стомани с различно предназначение; стоманени въжета с различни конструкции и предназначение - с органична или с метална сърцевина; сапани, оградни мрежи - черни и поцинковани; тъкани сита и ситови повърхности; гвоздеи с общо предназначение и гвоздеи за бетон; неизолирани алуминиеви и алуминиево-стоманени проводници.
  
• 
  "СТАЛ - 20" ЕООД - предприятие за производство на товарозахватни съоръжения. Фирмата "СТАЛ-20", гр. Роман е основана през 1991 г. Тя е най-големият производител на товаро-захватни съоръжения в България. Сапаните се изработват ръчно (чрез заплитане на въжето) и се запресоват с алуминиеви втулки. Фирмата разполага с голяма материална база, собствен стенд за изпитание на продукцията и притежава сертификат за качество ISO 9001:2000.
  
• 
  "ЕНЕРГОРЕМОНТ ИНЖЕНЕРИНГ'' ООД - предприятие за ремонт на високо и нисковолтови електродвигатели;
  
• 
  ЕТ "ХИМЕТ-99" - химически цех;
  
• 
  "ВАРИЯ'' ООД - експлоатира водноелектрическа централа на р.Искър;
  
• 
  ET "Соня Георгиева - Ники'93" - Търговска верига и складове на едро.  Управител: В.Ролански
  
• 
  “БИВАР” АД – предприятие за производство на вар на територията на с. Кунино;
  
• 
  „ВЕЦ ИНЖЕНЕРИНГ” АД – извършва инженерингова дейност в областта на проектиране и изграждане на ВЕЦ и съоръжения;
  
• 
  “АГОРА ГРУП” АД – месопреработвателно предприятие;
  
• 
  „БОЛЕРО 99” ООД – фирма за производство на сладкарски изделия
  
• 
  няколко цеха за производство на хляб и хлебни изделия, безалкохолни напитки и млечни произведения и други хранително-вкусови производства.
  

По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е хранително вкусови производства, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Най-голям дял в промишлеността има металолеенето и металообработката. По-големи предприятия на територията на общината са фирмите "СТАЛ - 20" ЕООД и "МЕТИЗИ” АД. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.

В тази връзка е целесъобразно да се разработи Проект за изграждане на съвременен „Индустриален парк на община Роман”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на конкурентоспособните малки и средни предприятия. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Роман и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк „РОМАН”, а именно:

1. Индустриален парк „РОМАН” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и западноевропейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „РОМАН” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Роман, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.

2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „РОМАН” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.

3. Индустриален парк „РОМАН” може да бъде разположен на терен с площ от 300 дка до около 1 000 дка земя в землището на Община Роман, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, газопровод с природен газ; кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „РОМАН” трябва да се основава на подхода на единно управление, само с терени предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Роман.

5. Изграждането на Индустриален парк „РОМАН” може да бъде реализирано на етапи – в зависимост от интереса на бъдещите клиенти-наематели, осигуреното финансиране и институционална подкрепа от Европейския съюз и българските публични институции.

2.4. Туризъм
Община Роман разполага с много добър потенциал за развитие на курортното дело и на разнообразни форми на туризъм. Географското разположение и природните ресурси благоприятстват развитието на рекреацията и туризма - както поради екологично чистата и живописна природа, така и поради наличието на културно-исторически и природни забележителности с туристически потенциал.