Община роман общински план за развитие

Всичко:

Анализът на данните изнесени в горната таблица за динамиката на развитието на населението на територията на община Роман и съставните й населени места за периода 1934 – 2004 г. показва: непрекъснато намаляване на населението на общината в периода до 1975 г., задържане и постепенно намаляване на интензитета на това намаляване в периода 1975 – 1985 г. и налагане на тенденция на постепенно намаляване на населението на общината в периода след 1985 г. продължаваща да действува до 2004 год. Същевременно се наблюдава значително нарастване на населението на общинския център гр. Роман в периода до 1985 г., дължащо се на икономическото му развитие в този период. Тенденцията на постепенно намаляване на населението на общинския център в периода след 1985 год., се дължи основно на интензивната външна миграция на млади хора и специалисти от общинския център към по-големите градове в страната – основно към гр. София, гр. Враца, някои по-големи съседни общински центрове и извън страната, с цел окончателното им заселване там. Относително стабилното демографско развитие на селското население в съставните села на общината в периода до 1956 г. е заменено с тенденция на постепенно засилващо се, а в някои села и на драстично в пъти (с. Караш – 134 пъти, с. Средни рът – 39 пъти, с. Марково равнище – 14 пъти и др.) намаление на селското население, която се наблюдава и понастоящем. (през 1934 г. с. Караш е наброявало население 1 873 човека, а през 2004 г. вече е почти обезлюдено – 14 жители).

Центърът на общината – град Роман през анализирания петгодишен период (2001 – м.09.2005 г.) е с непрекъсната тенденция на намаляване на населението (от 3 974 души през 2001 г. на 3 588 души през м. 09.2005 г.) дължащо се както на отрицателното естествено възпроизводство, така и на отрицателния механичен прираст. Делът на градското население спрямо общия брой на населението на община Роман към настоящия момент е 45,04%. Той е по-нисък от средния за страната – 69,5%.

Общо населението на селата през 1992 г. е 5 511 души (т. е. 58,75% от общото население на общината); през 2001 г. – 3 878 души (т.е. 49,39% от общото население); през 2004 г. – 3 768 души (50,02%). Към 30.09.2005 г. населението на селата към община Роман е 4 378 души, т. е. 54,96% от общото население на общината. Независимо от непрекъснатото намаляване на селското население в периода след 1985 г., относителният му дял в общия брой на населението на общината е относително постоянен около 50 - 55%. Сравнително благоприятно демографско развитие за анализирания период (2001 – м.09.2005 г.) имат девет села (с. Кунино, с. Синьо бърдо, с. Струпец, с. Радовене, с. Долна Бешовица, с. Хубавене, с. Караш, с. Средни рът и с. Стояновци), незначително е намалението на населението в други две села (с. Камено поле и с. Курново) и с най-значими демографски загуби от състава на общината е с. Марково равнище което е практически почти обезлюдено.

През последния анализиран 5 годишен период (2000 – 2004 г.) в развитието на населението на общината не се очертават съществени изменения в демографските тенденции наложили се след последното преброяване на населението извършено на 04.12.1992 год. Общото население на общината се движи в границите от 8 033 души за 2000 г. до 7 934 души за 2004 г., в т.ч. за град Роман, съответно 3 974 души (2001 г.) и 3 588 души (09.2005 г.) и в съставните села, съответно 4 778 души (2001 г.) и 4 378 души (09.2005 г.). За Община Роман гъстотата на населението е 26,4 души/кв.км.

Друг съществен миграционен поток освен външната миграция на млади хора и специалисти извън границите на общината – в големите градове на страната и извън страната, е миграционния поток от околните селски райони към Общинския център – гр. Роман. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града и дори се наблюдава връщане на една част от населението в селата, както и заселване в тях на граждани от големите градове и чужбина.

Последните няколко години се характеризират и със силно изразена ежедневна миграция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София, Враца, Мездра, както и към някои други съседни общински центрове.

Намаляването на броя на населението, в следствие на отрицателния прираст и външната миграция, водят до характеризирането на структурата на населението като регресивен тип структура – начален стадий.

Възрастовата структура на населението на общината показва неблагоприятни изменения – висок дял на възрастното население и нисък относителен дял на младите контингенти (до 18 г.). Особено изразено е това в някои от селата, където живеят предимно стари хора. Към м. януари 2005 г. относителният дял на населението под трудоспособна възраст е 18,48% от общия брой на населението на общината, относителния дял на трудоспособното население е 50,94%, а относителния дял на над трудоспособното население спрямо общия брой население е 30,58%. Върху обхвата на трудоспособната възраст влияние оказват както промените в броя на населението в отделните възрастови групи, така и законодателните промени във възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г.

Естественото движение на населението е един от основните компоненти, оказващи влияние върху динамиката на неговото развитие и възрастовата му структура. Бавният ръст на раждаемостта и покачването на смъртността доведе до твърде неблагоприятни изменения на показателя „естествен прираст”, който е с отрицателни стойности. Статистическите данни за сключените бракове, родените и починалите на жители на община Роман за последните 5 години са следните:

Година	Бракове	Родени	Починали	Естествен прираст
2000	8	-	201	- 201
2001	7	-	192	- 192
2002	7	-	128	- 128
2003	12	1	160	- 159
2004	9	2	216	- 214

Както е видно от данните през периода ежегодно в периода 2000 – 2002 г. на територията на община Роман не се е родило нито едно дете, а в периода 2003 – 2004 год. са се родили едва едно и две деца.

На територията на общината през анализирания петгодишен период смъртността ежегодно е многократно по-висока спрямо раждаемостта. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки до средните за страната, и най-вече по отношение на селското население. Детската смъртност в община Роман в последните години е сведена до нула. Според експертно медицинско изследване причините за високата смъртност на територията на общината могат да се обобщят в 5 основни групи: а) Болести на кръвообръщението – миокарден инфаркт, мозъчни инсулти. Все по-често те засягат и хора в млада възраст, а първата им проява при мъже във възраст 40 – 50 години води до загуба на трудоспособността; б) Ракови заболявания; в) Болести на дихателната система; г) Травми и отравяния и д) Болести на храносмилателната система. Като сериозен фактор за голяма част от заболяванията може да се посочи неправилния начин на живот и хроничния стрес в условията на икономическа рецесия.

Естественият прираст на населението се формира от раждаемостта и смъртността. По-големият брой на умиранията, отколкото на ражданията предопределя отрицателния естествен прираст на населението на общината (- 214 души през последната 2004 г.). През последните пет години естествения прираст бележи тенденция на стабилизиране на стойностите му около минус 150 – 200 човека. Този значителен отрицателен естествен прираст е свързан с останалите демографски характеристики и преди всичко с възпроизводството на населението на общината, което е едно от най-ниските в областта и страната. Следва да се отбележи, че и на национално ниво протичащите процеси, свързани с естествения прираст на населението също очертават отрицателни стойности.

Механичен прираст на населението на община Роман. Съществен момент в демографското развитие на община Роман на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. Трудно е да се посочат конкретни статистически данни в това отношение, тъй като в системата на гражданската регистрация не се получава официална информация от чужбина. По неофициални данни нараства броя на емигриралите извън страната цели семейства. Освен към чужбина този процес се наблюдава и във вътрешната миграция – поради липса на възможност за реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от млади специалисти и експерти към по-големите градове – София, Враца, Мездра и др. с цел окончателното им заселване там.

Друг миграционен поток е потокът от околните райони и селата към центъра на общината град Роман. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града поради изчерпване на трудовите ресурси от селските райони в по-активната им възраст и с по-високото образователно равнище. Намаляването на миграцията се дължи и на увеличената безработица в града, проблемът с жилищното осигуряване и скъпата издръжка. Наблюдава се връщане на една част от населението в селата, предимно възрастни граждани. За сега такава тенденция е налице от град Роман и от столицата към селата от общината, където има изградени вили и стари къщи. Забелязва се интерес от страна на жители на столицата и други по-големи градове към закупуване и устрояване на вилни места с цел отдих - ванканционен и през уикендите, или с цел замеделие за битови нужди. Основно на тези тенденции, както и на миграцията от съседни на общината общини и селища се дължи и наблюдаваното в последните две години увеличение на механичния прираст на населението на общината – 150 души за периода 2004 – м.09.2005 години.

Последните няколко години се характеризират със силно изразена ежедневна мигарция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София, Враца, Мездра, както и към някои други съседни общински центрове. Това механично движение е породено от по-добрите възможности за трудова реализация и по-високите доходи в тези места. То не се отразява трайно върху броя на населението в общината, като близостта до големите областни центрове има и благоприятен ефект върху запазването на една част от постоянно живеещото на територията на общината население, като му осигурява доходи без необходимост от промяна на местоживеенето.

По отношение на етническата си структура населението на община Роман се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнанание и с православно християнско вероизповедание. По-компектни етнически групи от ромски произход има в селата Радовене и Камено поле и в гр. Роман (около 700 души).

Важна характеристика на населението е образователното му равнище. Структурата на населението по образование се наблюдава при преброяванията. Образователното равнище на населението в общината е около средното за страната и в съответствие със средното за областта. Нараства броят на лицата със средно и висше образование, което довежда до абсолютно и относително намаляване на лицата с основно и по-ниско образование.

През последните 5-6 години формиралите се структури и протичащите процеси в демографското развитие на община Роман очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната. Процесът на застаряване е по-голям при селското население. Фертилните контингенти и тяхната структура са в рамките на долната граница за нормалното възпроизводство на населението. Естественият прираст на населението е отрицателен в значителна степен, а миграцията както външната, така и вътрешната в последните години се овладява и стабилизира. Етнодемографските характеристики показват, че преобладаващ е българският етнос и източно-православното вероизповедание. Образователното равнище на населението непрекъснато нараства. Основната част от лицата с висше, полувисше, средно-професионално и средно образование са в общинския център, докато по селата най-голям е делът на населението с основно образование.

На основата на клъстерен анализ по определящи демографски показатели (брой на населението; категория на населените места според броя на населението; коефициент на възрастова зависимост; прираст на населението и фертилни контингенти) по демографски признаци населените места в общината могат да бъдат групирани в три основни групи, а именно:

В I^-ва група попада центърът на общината – град Роман. Според броя на населението си (3 588 души) той се включва към средните и малките градове. Характеризира се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и сравнително високо образователно равнище на населението.

Във II^-ра група попадат десет села – Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Хубавене, Долна Бешовица, Курново, Караш и Стояновци. Според броя на населението си те се включват към големите, средните и малките села. Характеризират се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ просто възпроизводство на населението.

В III^-та група попадат останалите 2 села – Средни рът и Марково равнище, между които няма съществени различия в демографските показатели. Според броя на населението им те се отнасят към много малките села (с население под 100 човека). Възпроизводственият им потенциал е нисък или почти липсва.

Към края на 2004 г. съотношението на трудоспособното население спрямо общия брой на населението е 50,94%, а съотношението между надтрудоспособното население спрямо общия брой население е 30,58%. Съществен момент в демографското развитие на община Роман на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна трудова миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално-икономически условия. По неофициални данни нараства броя на емигриралите извън страната цели семейства, като голяма част от тях са представители на интелектуалните ресурси на общината - лекари, инженери, икономисти и др. Подобен процес се наблюдава и по отношение на вътрешната миграция. Поради ограничените възможности за професионална реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от местни млади специалисти с висше образование към по-големите градове – основно София и Враца, Мездра и други по-големи градове в областта и съседните области с цел окончателното им заселване там. През последните години се наблюдава силно изразена ежедневна трудова миграция под формата на постоянно пътуване извън границите на общината – основно към София и Враца, както и към някои други съседни общински центрове. Това движение е породено основно от по-добрите възможности за трудова реализация и от по-високите доходи в тези места. Образователното равнище на населението в общината е около средното за страната. Нараства броя на лицата със средно и висше образование, което обуславя намаляване на дела на лицата с основно и по-ниско образование.

Показател	Данни към септември 2004 г.
Разпределение по продължителност на регистрацията	бр. лица
до 6 месеца	119 (13.2%)
от 6 до 12 месеца	98 (10.9%)
над 12 месеца	685 (75.9%)
Разпределение по възраст	бр. лица
до 24 години	148 (16.4%)
от 25 до 29 години	107 (11.9%)
от 30 до 34 години	101 (11.2%)
от 35 до 39 години	122 (13.5%)
от 40 до 44 години	89 (9.9%)
от 45 до 49 години	104 (11.5%)
над 50 години	231 (25.6%)
Разпределение по образование	бр. лица
висше образование	20 (2.2%)
средно образование	361 (40.0%)
основно образование	296 (32.8%)
начално и по-ниско	225 (25.0%)
Разпределение по пол	бр. лица
мъже	432 (47.9%)
жени	470 (52.1%)

Общият брой на работоспособното икономически активно население в общината е 3 101 човека, от тях са регистрирани 902 безработни, т. е. нивото на безработица е 29,09% и по този показател община Роман е в групата на общините със сравнително висока безработица в страната. От една страна това се дължи на липсата на достатъчно добри и работещи, малки и средни предприятия на територията на общината, а от друга, фактор е ниската квалификация на трудовите ресурси (55,8% от безработните са с основно, начално и по-ниско образование). Логично е да се предположи, че общината ще трябва да бъде обект на целенасочено въздействие, по отношение на борбата с безработицата от страна на Врачанска област и Северозападния район за планиране.

От общо регистрираните 902 безработни, 470 са жени (т. е. 52,1%), а 432 са мъже. Процентът на безработните жени надвишава с 4,2 пункта този на мъжете, което се обяснява с факта, че мъжете намират работа извън границите на общината, свързана с ежедневно пътуване, което е по-малко предпочитано сред жените. Средната възраст на безработните на трудовия пазар към м. септември на 2005 г. е 34,3 г. за Община Роман. Според възрастовия критерий разпределението на безработните е както следва :

от 16 г. – до 24 г. – 148 души (16,4%);

от 25 г. – до 29 г. – 107 души (11,9%);

от 30 г. – до 39 г. – 223 души (24,7%);

от 40 г. – до 49 г. – 193 души (21,4%);

над 50 г. – 200 души (25,6%).

В структурата на безработните по възраст доминира групата на безработните над 50 г. Този факт отразява трудностите и неблагополучията по отношение на трудовата реализация на лица предимно с работнически професии, освободени от индустриалните предприятия в района, които на тази възраст трудно намират отново работа по специалността си и още по-трудно съумяват да се преквалифицират и да придобият нови професии. На второ място в изнесената по-горе структура на регистрираните безработни са младежите от 16 до 29 г. общо 28,3% значителна част от които са младежи отпаднали от системата на образованието с ниска или без квалификация и младежи завършили общо средно образование с ниска степен на квалификация и неуспели при кандидатстването във висшите учебни заведения. Безработните с висше образование са едва 20 души – 2,2%. Високият процент на безработните със средно образование 361 души – 40,0%, показва от една страна ниското ниво на развитие на общинската икономика и услугите, и от друга ниската или неотговаряща на изискванията и структурата на пазара на труда квалификация на завършилите среднисти.

Дялът на безработните до 29 г. е 28,3% от общия брой, показва висока безработица сред младото население. От тях над 80% са без право на обезщетение, т. е. без всякакви доходи. Повече от половината безработни между 30 – 50 и над 50 годишна възраст – 647 души също са без право на обезщетение (685 души – 75,9% от общия брой безработни са с регистрация над 12 месеца), което утежнява социално-икономическото им положение, с оглед на това че по-голяма част от тях издържат семейства. Според неофициални данни, нивото на безработицата в селата значително надвишава средното за общината, като в някои от тях надхвърля 50%.

Основните фактори, обуславящи високата безработица в община Роман са:

а) неблагоприятна структура на местната икономиката, която е доминирана от няколко промишлени подотрасъла и няколко малки и средно големи предприятия, чието ограничаване на дейността води до големи съкращения на работници;

б) необходимост от оптимизиране на заетостта на приватизираните предприятия чрез минимизиране на разходите за работни заплати и съкращаване на работни места;

в) слабоконкурентна в създадената пазарна среда структура на работната ръка (образователно, квалификационно и професионално ниво на работната сила и несътветствието му с наложилата се в община Роман професионална и квалификационна структура на кадрите, необходими за развитието на общинската икономика)

3.2. Здравеопазване

- от влошеното и влошаващото се здравно състояние на населението и неефективността от съществуващата система на здравеопазване;

- несъответствие на съществуващата система на здравеопазването спрямо общите изисквания на пазарната икономика и приобщаването към Европейските стандарти и ценности.

Регистрираните заболявания по класове болести в Община Роман - в сравнение със средната заболеваемост за Врачанска област, показват че в по-голямата си част регистрираните заболявания по класове болести не надхвърлят средната за областта.

На територията на общината съществуват две публични здравни заведения, а именно: “Център за спешна медицинска помощ” – държавен бюджет; "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести" – държавен бюджет. Болницата разполага с 80 легла и е единствена за Северозападна България.

Към деветмесечието на 2005 г. структурата и организацията на здравеопазването в община Роман включва следните звена:

Б) Болнична помощ

Като бъдещи действия в областта на здравеопазването общинският план за развитие следва да обърне внимание върху предприемането на мерки, главно насочени към непрекъснато подобряване на качеството на предоставяния здравен продукт.

3.3. Образование

Развитието на системата на образование съответства на демографската структура и процеси в общината. Развитието на образователното дело на територията на Община Роман се основава на принципите и насоките на Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона, приоритетите на МОН и Регионален инспекторат по образованието, както и при отчитане спецификата на развитие на отделните детски и учебни заведения на местно ниво. На територията на Община Роман функционират 8 общински целодневни детски градини и 1 обединено детско заведение, 5 общински училища и 1 държавно училище /професионална гимназия/, а именно:

ОБЩИНСКИ ДЕТСКИ ГРАДИНИ : ОДЗ – град Роман; ЦДГ – гр. Роман, с. Камено поле, с. Кунино, с. Синьо бърдо, с. Долна Бешовица, с. Радовене, с.Хубавене и с. Струпец.

ОБЩИНСКИ УЧИЛИЩА : СОУ “Васил Левски“ град Роман; НУ “П. Р. Славейков“ град Роман; ОУ “ Св. Св. Кирил и Методи “ с. Камено поле, ОУ “Св. Климент Охридски“ с. Синьо бърдо и ОУ “Васил Левски” с. Кунино.

ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА : Професионална гимназия по каменообработване /основан 1922-1923 год./ в с. Кунино, който е единствен в страната в тази област.

В общинският център гр. Роман има на подчинение на МОН и Дом за отглеждане и възпитание на деца и юноши лишени от родителски грижи ДОВДЛРГ “Н.Й.Вапцаров” и Помощно училище за деца с лека степен на умствена изостаналост “Райна Княгиня”. Те разполагат с много добри условия и персонал, подготвен за предоставяне на качествено модерно обучение на децата и учениците от общината и околните градове и села.

През учебната 2005 / 2006 година в общинските детски и учебни заведения се обучават и възпитават :

• 
  239 деца в 13 групи, като 1 от тях е яслена;
  
• 
  766 ученика в 47 паралелки.
  

Персоналът в тях е :

• 
  педагогически – 100 бройки педагози и преподаватели
  
• 
  непедагогически – 51 души
  

Сградният фонд на общинските детски и учебни заведения е сравнително добре запазен и поддържан и удовлетворява потребностите на общинското образование. ОДЗ и ЦДГ в гр. Роман са в самостоятелни сгради. Останалите ЦДГ по селата се помещават в бивши (закрити) училища, като сградите се ремонтират и поддържат със средства на общината. Дейността в детските заведения се извършва 25,5 бройки квалифициран педагагически персонал и 26,5 бройки непедагогически персонал.

Общинските училища, с изключение на СОУ, се помещават в сравнително добре запазени, ремонтирани и поддържани сгради, като сградата на НУ”П.Р.Славейков”, гр. Роман е основно санирана през 2004/2005 год. Кадровият потенциал с който осъществява дейността си общинското образование е 74,5 бройки педагогически персонал в т.ч. 43 магистри (част от тях и с клас-квалификация), 12 бакалаври и 18,5 бройки специалисти с висше образование/полувисше/, както и 24,5 бройки непедагогически персонал.

Основни характеристики на училищата от средното образование

в община Роман

СОУ “Васил Левски”, гр. Роман

Материална база – може да бъде оценена като относително запазена, задоволява изцяло нуждите на училището, но се нуждае от основен капитален ремонт. Обхват – 387 ученика в 18 паралелки. Най-голяма част от учениците са от град Роман, но има и 86 пътуващи ученици от селата на общината. Кадрови потенциал: работят 31 души педагогически и 9 души непедагогически персонал. Сред учителския персонал има 3-ма души специалист с висше образование/полувисшисти/, но по-голямата част от учителите са магистри и бакалаври и с клас-квалификация, притежават висок професионализъм (особено в профилираните паралелки). СОУ “В. Левски” обучава ученици по следните профили и професии: с прием след 6-ти и 7-ми клас: с профил за Ранно чуждоезиково обучение, с профилиращ предмет: интензивно изучаване на английски език; с прием след 8-ми клас: с Технологичен профил – стопански мениджмънт, с профилиращи предмети – информационни технологии, география и икономика.

Професионална гимназия по каменообработване, с. Кунино

Сградният фонд на гимназията е в сравнително добро и поддържано състояние, като към нея има изградени и оборудвани специални ателиета за каменоделство. Обучават се 73 ученика в 7 паралелки в т.ч.: 9-ти клас – 22 ученика специалност “Каменоделие”; 10-ти клас – 14 ученика специалност “Каменоделие”; 11-ти клас – 9 ученика спец. “Художествена обработка на камъка”/ПХИСМ/; 12-ти клас – 2 паралелки – 8 уч. спец. “ПХИСМ” и 7 уч. спец. “Добив и обработка на скални материали”/ДОСМ/; 13-ти клас – 2 паралелки – 6 уч. спец. “ПХИСМ” и 7 уч.спец. “ДОСМ”. Кадровият потенциал на професионалната гимназия е 20 броя в т.ч. 14 души педагогически персонал и 6 бр. непедагогически персонал. Към гимназията има и общежитие което се нуждае от генерален ремонт. Професионалната гимназия по каменооброботване в с. Кунино е единственото училище в България с този профил на професионално ориентиране. Професионална гимназия по каменообработване в с. Кунино, община Роман предлага ежегоден прием по следните направления и професии: Направление “Каменоделие”, специалности: “Художествена обработка на камъка”/ПХИСМ/ и “Добив и обработка на скални материали” /ДОСМ/.

ДОВДЛРГ “Н.Й.Вапцаров”, гр. Роман

Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи на възраст от 7 год. до 18 години. В Дома са настанени 130 деца, които учат в СОУ “В. Левски” (51 деца) и в Пом. У-ще “Райна Княгиня” (79 деца) в гр. Роман. За децата се грижат и ги възпитават 21 бр. педагогически персонал и 22 бр. обслужващ персонал.

Помощно училище “Райна Княгиня”, гр. Роман

Училището е специализирано в обучението на деца с лека степен на умствена изостаналост. В него се обучават 101 броя деца. Децата се обучават от 26 души педагогически персонал и 7 броя обслужващ персонал.

Анализът и оценка на състоянието на образователната инфраструктура за община Роман показва едно сравнително добро осигуряване на образованието с материално-техническа база и учебен контингент. Основните изводи за общинската образователна система са:

- Община Роман разполага с необходимата пълноценна мрежа от детски градини и училища - със създадена на сравнително добро ниво материална база и висококвалифициран педагогически персонал, със силни ръководни кадри в лицето на директори на детски градини и училища. Общината има традиции в предоставянето на качестено образование и сравнително добра реализация на учениците в средните и висши учебни заведения. Общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието, като при финансирането се прилагат елементи на делегиране на правата при разходване на средствата по самостоятелни бюджети за всяко структурно звено. Съществува добро взаимодействие между детски градини, училища, Общинска администрация, РИО на МОН, Бюро по труда и Дирекция ”Социално Подпомагане”.

- Налице е значително намаляване броя на децата и учениците и немалък брой отпадащи ученици, подлежащи на задължително образование, които независимо от предприетите мерки остават непривлечени /предимно от ромски произход/.

- Не са създадени условия за морално и материално стимулиране на учители и ученици, тъй като липсва в достатъчна степен информация, задълбочен анализ и оценка на качеството на работа на отделните училища и детски градини, основани на обективни показатели и яснота за бъдещото развитие на всяко отделно образователно звено.

- Не са регистрирани училищни настоятелства поради все по – слабата ангажираност и съпричастност на родителската общественост към проблемите, свързани с образованието.

- Поради недостиг на средствата за развитие на училищата и детските градини финансирането от общината осигурява само жизнено необходими дейности, които не включват капитални и основни ремонти, обновяване на материалната база, снабдяване с нови технически и нагледни пособия, обогатяване на библиотечния фонд и др.

- Върху развитието на системата на образованието в общината влияние оказват и някои неблагоприятни социални фактори – проблеми в семействата, свързани с възпитанието на децата; нарастване на агресивните прояви и противоправните действия от страна на малолетни и непълнолетни; спад на доверието в училището като институция и демотивация на учениците за учене.

Основни цели за развитието на системата на образованието

Сериозен проблем е намаляването на общия брой на децата, от една страна по демографски причини, а от друга – поради икономическа стагнация в района и външна миграция на населението. Това изисква да бъде направено всичко необходимо за задържане на децата и учениците на територията на общината, което би могло да бъде осъществено по различни начини: създаване на по-съвременна материално-техническа база, поддържане, развитие и обогатяване на съществуващата; задържане на подлежащите на задължително обучение ученици; иновационни и по-атрактивни методи на преподаване; запазване на високото качество на обучение и високата резултатност на образователния процес, с цел добрата реализация във висшите учебни заведения; спокойна и ведра атмосфера в детските градини и училища, с цел с общи усилия те да се превърнат в привлекателно място за децата, чрез привличане на учениците за участие в конкурси, поощряващи творческата инициатива, оптимизиране и обогатяване формите на работа с учениците в извънкласни и извънучилищни дейности и осмисляне и ангажиране на свободното време – участие на младите хора в клубове, спортни групи, общности по интереси, както и развитие на традициите за творчески дейности в училищата; осигуряване на предучилищно възпитание и подготовка на децата; разкриване на паралелки – профилирани и професионални, съобразени с реалните потребности на децата, на развитието на отделните отрасли на икономиката на района и на обществото; равен достъп на децата от малцинствата, главно ромското до образование; създаване на контактни групи от родители на ромски ученици, които да подпомагат работата на педагозите и училищните ръководства при организиране на родителски срещи, беседи и лекции, с цел засилване на мотивацията за образование и за завършване на средно образование; да се осигурят възможности за обучение на децата със специфични нужди в училищата и детските градини, чрез назначаване на специалисти за работа с деца, имащи аномалии; интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности; промяна в икономическата ситуация и осигуряване на реална заетост с цел задържане на младите хора и техните семейства в общината.

Първостепенна задача е грижата за живота и здравето на децата и учениците, коята ще се осъществява, чрез осигуряване на надеждна охрана и строг пропускателен режим; осигуряване на здравословна жизнена среда в детските градини и училищата; усъвършенствуване превенцията на насилието и противоправните деяния на учениците; ефективно работещи здравни кабинети във всички детски градини и училища и осигуряване на здравословно хранене на децата и учениците.

Традиция в обучението е да се получава задълбочена общообразователна подготовка в училищата на общината. Това може да бъде осигурено само от преподаватели, които се отличават със своята висока научна и методическа подготовка, висок професионализъм и квалификация. Затова трябва да бъде направено всичко необходимо за запазване на добрите професионалисти, с ясна мотивация за дейността си и развитие на потребностите за личностно развитие и усъвършенствуване. Бъдещата грижа за висококачественото научно и професионално развитие на заетия педагогически персонал изисква: създаване на действаща система за непрекъсната квалификация на педагогическия персонал; формиране на нагласа в учителите, като педагогически консултанти на семейството; осигуряване на правоспособни преподаватели по всички учебни дисциплини; осигуряване с педагогически съветници, съгласно действащата нормативна уредба; качествено чуждоезиково обучение във всички образователни степени; качествено обучение, свързано с информационните технологии в различни форми.

Както бе посочено материалната база в общинските детски градини и училища може да бъде оценена като относително добра. Отличителен белег е създадения привлекателен интериор на общинските учебни и детски заведения. Независимо от това се налага непрекъснато поддържане, обновяване и осъвременяване на съществуващата база.

Основните цели, които си поставя в тази насока Общинският план за развитие за периода 2007 – 2013 год. са създаване на условия за нормална трудова дейност в училищата и детските градини; ремонтиране и поддържане на създадената материална база на добро ниво, като се съхранява и обогатява нейния интериор; осъвременяване на материалната база – набавяне на помощни и нагледни средства; организацията на ремонтните дейности да става след анализ на необходимостите /реализиране на стратегията за енергийна ефективност – саниране на сградите; ремонтни дейности по хидроизолацията на покривни конструкции ; поетапни ремонти на отоплителните инсталации /; оборудване на компютърни зали във всички училища, включително с Интернет, както и снабдяване с компютри на детските градини; подкрепа на училищата, които внедряват съвременни информационни технологии; подкрепа за развитието на училищния библиотечен фонд.

Община Роман разполага с достатъчно училища с нужния капацитет, който може да осигури нормалното провеждане на учебния процес. Общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието.

3.4. Културно-историческо наследство и културни институции
Община Роман има богато културно и историческо наследство, което все още е недостатъчно проучено. По десния бряг на р. Малък Искър, югоизточно от гр. Роман в местността "Китката" има лесопарк и туристическа хижа /не функционираща/, в непосредствена близост на която са останки от средновековната българска Романова крепост, откъдето идва и името на града. Селището е споменато в турски регистър от XV век.
Културни институции и културен календар

Населението в района на община Роман е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващите танцови състави и самодейни фолклорни групи, спечелили многобройни международни награди. Провеждат се и традиционни фолклорни празници.

От 1893 г. има читалище в гр. Роман - "Христо Ботев", което и до сега развива културна дейност. Читалища има и в по-големите села в общината: "Просвета" - с. Камено поле, "Цветан Гановски" - с. Кунино, "Искра" - с. Синьо бърдо, "Подбуда" - с. Стояновци, "Васил Левски" - с. Долна Бешовица, "Пчелин" - с. Караш, "Светлина" - с. Хубавене, "Кирил и Методи" - с. Радовене, "Васил Левски" - с. Струпец, "Пробуда" - с. Курново. Отбелязват се всички най-важни дати и празници по годишен културен календар, като читалищата, съвместно с общината организират тържествата.

Културни институции	Населено място	Художествени колективи, кръжоци, школи, клубове и билблиотеки
Читалища
1. "Христо Ботев" - създадено 1907 г. Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 720 м2; разгъната застроена площ - 1440 м2.	гр. Роман, 09123/23-24	Танцов състав, школа по състезателни танци, школа по журналистика, самодеен театър, краеведческа група (школа), арт-ателие (школа), школа по народни песни, библиотека, музейна сбирка.
2. "Просвета" -  създадено 1925 г.  Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 760 м2; разгъната застроена площ - 1520 м2.	с. Камено поле, 228	Хор и библиотека.
3. "Цветан Гановски" - създадено 1891 г.  Сграден фонд  - ползва сградата на ОУ"В. Левски": застроена площ - 288 м2; разгъната застроена площ - 288 м2.	с. Кунино, 99120/223,231	Библиотека, хор, танцов състав, школа по състезателни танци, музейна сбирка.
4. "Искра" - създадено 1921 г. Сграден фонд  - битова сграда: застроена площ - 405 м2; разгъната застроена площ - 810 м2.	с. Синьо бърдо, 99129/219	Хор и библиотека.
5. "Подбуда" - създадено 1930 г. Сграден фонд  - кметство: застроена площ - 70 м2; разгъната застроена площ - 130 м2.	с. Стояновци, кмет 25-13	Библиотека.
6. "Васил Левски" - създадено 1915 г.  Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 157 м2; разгъната застроена площ - 314 м2.	с. Долна Бешовица, 09123/20-56	Библиотека.
7. "Пчелин" - създадено 1939 г.  Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 62,23 м2; разгъната застроена площ - 62,23 м2.	с. Караш, 09123/38-49	Библиотека.
8. "Светлина" - създадено 1927 г. Сграден фонд  - сграда кметство: застроена площ - 100 м2; разгъната застроена площ - 200 м2.	с. Хубавене, 09123/38-69	Танцов състав "Хубавенка" и билблиотека.
9. "Кирил и Методи" - създадено 1912 г., включва и библиотека. Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 312 м2; разгъната застроена площ - 424 м2	с. Радовене, 09123/24-57	Библиотека.
10. "Васил Левски" - създадено 1923 г. Сграден фонд - сграда кметство: застроена площ - 190 м2; разгъната застроена площ - 190 м2.	с. Струпец, 09123/23-15	Библиотека.
11. "Пробуда" - създадено 1930 г. Сграден фонд  - самостоятелна масивна сграда: застроена площ - 75 м2; разгъната застроена площ - 75 м2.	с. Курново 09129/340	Библиотека.

Християнски храмове и сгради с историческа, културна и художествена стойност:

Православни храмове на територията на общината няма изградени само в селата Радовене, Стояновци, Струпец (използва се Струпецкия манастир), Синьо бърдо, Средни рът и Марково равнище.

На територията на община Роман се намират значителен брой исторически паметница обявени за паметници на културата, а именно: в земл. на гр. Роман – средновековна крепост “Романова крепост” и антично и средновековно селище с некропол в местн. “Селището”; в земл. на с. Синьо бърдо – антична крепост в местн. “Селището”; в земл. на с. Кунино – тракийско селище “Викус трулензиум” и антична крепост над селото, праисторическо и тракийско селища в близост около селото и праисторическо селище в пещерата “Превъртенка”;в земл. на с. Камено поле – праисторическо селище и средновековен некропол в местн. “Селището”, средновековна крепост в местн. “Камарата”, средновековна църква “Пустата църква” и средновековна крепост в местн. “Калето”; в земл. на с. Струпец – средновековна крепост “Калето” и средновековна църква и манастир и в земл. ва с. Караш – антична крепост в местн. “Калето”.

На 14 – 15 октомври 2005 г. община Роман организира и беше домакин на Кръгла маса на тема: “Опазване и възстановяване на културно-историческото наследство в България” – част от дейността по проект “Пътят към храма” с конкретна насоченост “Възстановяване на Долнобешовишкия манастир “Св. Арахангел Михаил”. На “кръглата маса” се обсъдиха по принцип ключови проблеми, тясно свързани с опазването и възстановяването на културно-историческото наследство, подходящи финансиращи проекти, програми и институции свързани с работата в секторите културно-историческо наследство и културен туризъм.

Бъдещото развитие на културата е тясно свързано с икономическото и социалното развитие на Общината. То би имало образователен ефект за населението, както и би довело до повишаване на туристическата атрактивност на Общината. За тази цел е необходимо изработване на отделна програма в областта на културата. Основните мерки, които могат да се предприемат в тази насока са:

▪ Създаване на база данни на съществуващите паметници на културното наследство и на обектите с културен потенциал, както и на системата за мониторинг на реалното състояние на тези обекти /спиране на процеса на разрушаване и разпиляване на дарените и събрани вещи, определяне на подходяща сграда и създаване на музей, изпълняващ културна, просветна и туристическа функция, намиране на начини за консервацията на рушащите се крепост “Романова крепост”, римската вила “Рустика”, римската крепост “Крив град” и наблюдателната кула от Първото българско царство на могилата край с. Струпец и др. споменати по-горе паметници на културата, и превръщането им в туристически обекти, да се търсят средства и начини за извършване на археологически разкопки и за съхраняване на намереното, което би обогатило бъдещата музейна сбирка/;

▪ Програма за създаване на обществена загриженост у гражданите на Община Роман по отношение културното и природно наследство у младите хора и децата /да се оптимизира работата на читалищата, като се използва в пълен капацитет наличния материален и трудов ресурс с цел превръщането им действително в културни средища с всеобхватна дейност/.

▪ Програма за опазване и експониране на индустриалното наследство, които са с национално значение и с безспорни качества от културно значение.

Във връзка с необходимостта от насърчаване на културния туризъм е целесъобразно е да се разроботят специални общински Програми за опазване и поддържане на:

• 
  култови сгради и места (църкви, манастири и др.);
  
• 
  отделни обекти на жилищната и гражданската архитектура (училищни сгради, читалища и др.);
  
• 
  живото наследство – фолклор, етнография, занаяти.
  

3.5. Спорт
На територията на Община Роман има два регистрирани спортни клуба: ФК “Стал 20 – Искър 1923” и СК “Искър”.

     ФК “Стал 20 – Искър 1923”

ФК “Стал 20 – Искър 1923” е приемник на ФК “Искър”, основан през 1923 г. Състезава се в регионалната ФГ – Враца. Официално ФК “Стал 20 –Искър 1923” е регистриран септември 2004 г. Президент и председател на ФК е г-н Стоян Тодоров – управител на “Стал 20” ЕООД. Футболния клуб разполага с добра спортна база – футболен терен и 2000 места и в последните години развива много активна дейност. Отбора се ръководи и тренира от Иван Нинов – Цаката. Най-добро постижение на клуба е четвърт финал за Купата на България в сезон 1987 – 1988 г.

 

 СК “Искър”

СК “Искър” развива тенис на маса. Спортния отбор по тенис на маса се ръководи от Росен Данчев Цолов. Включва ученици от ОУ “Св. Св. Кирил и Методи” с. Синъо бърдо до 8 клас. Многократни отборни и индивидуални победители на зонални и национални първенства за юноши младша възраст и деца.

На територията на общината – в отделните съставни села, има и други спортни и футболни клубове, но те все още не са официално регистрирани. В гр. Роман има изграден “Парк за отдих и спорт”, който беше частично ремонтиран със средства на общината. В дворовете на училищата в гр. Роман, с. Синьо бърдо, с. Кунино и с. Камено поле има изградени и действащи 8 открити спортни площадки – баскетболни, хандбални, волейболни, футболни (на малки врати) и други. Общ белег за бъдещото развитие на спорта и спортните съоръжения е недостигът на финансови средства.

Община Роман финансира чрез общинския бюджет насърчаването и развитието на дейностите физическа култура и спорт. Възможностите на тези общински средства обаче не са достатъчни за строителството на нови спортни обекти, което обуславя необходимостта от използване на публично-частното партньорство за финансиране на инвестициите в тази сфера.

Каталог: docum
docum -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
docum -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
docum -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
docum -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
docum -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
docum -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
docum -> Становище за осъществен предварителен контрол
docum -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги

Изтегляне 1.79 Mb.

Сподели с приятели: