Община роман общински план за развитие

6. ОКОЛНА СРЕДА

Община Роман е със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми, природните забележителности и исторически места в този район. За запазването на тази екосистема Общинския съвет – Роман с Решение №33 от Протокол №5 от 04.02.2004 година е приел Наредба за опазване на околната среда. Тя е изготвена в съответствие с изискванията на ЗМСМА, ЗТСУ, ЗООС, ЗОСИ, Наредба №1 на МТРС, Наредба на ОбС-Роман за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман, ЗЛР и определя следните основни задължения:

- по опазване на околната среда – в частта й за озеленените площи и растителността на територията на Община Роман при тяхното стопанисване, както и при процес на инвестиционно проучване и строителство;

- по опазване подлежат обществените зелени площи с ниско /треви, декоративни цветя и храсти/ и всичко /дървесни представители/ зелено строителство, както и растителността в недвижимите имоти на територията на Община Роман;

- по издаването на разрешителни в различни случаи и в съответствие с чл.13, т.12 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман;

- по опазването на озеленените площи, групи или единични дървета, храсти и тревисти растения обявени за защитени природни обекти, както и тяхното стопанисване и възстановяване се извършва според разпоредбите и Закона за защита на природата /обн.в ДВ бр.47 от 1967г./;

- за защита здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества, природните и културни ценности от вредни въздействия, предизвикани от изменение на качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности, се грижи Закона за чистотата на атмосферния въздух.

- влошаването на състава, качествата и свойствата на водите и почвата, правещо ги негодни или опасни за хора, животни и растения се урежда със Закона за опазване на водите и почвата от замърсяване /ДВ бр.84 от 1963г./;

- опазването на почвата от замърсяване с ТБО, оборски тор и др. се уреждат в наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на Община Роман;

- издаването на разрешителни за билкосъбиране се извършва на основание чл.22, т.2 от Закона за лечебните растения /ДВ бр.29 от 2000г./ и чл.34 и чл.35 от същия закон подадено заявление и се плаща по тарифа.

Основни източници на организирани емисии от вредни вещества за община Роман са производствените фирми, горивните инсталации с битов характер и емисиите от моторни превозни средства. Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилният транспорт и битовият фактор – прахта от непочистените и неблогоустроени улици, битовите отпадъци. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително поради високите шумови нива, интензивността на транспортните потоци, състоянието на настилките, организацията на движението и други.

Основен фактор за състоянието на околната среда е степента на негативно въздействие върху нея от регионалната промишленост. Обобщените данни за Община Роман показват, че през последните години голяма част от предприятията в региона, явяващи се потенциални замърсители на компонентите на околната среда, работят с намалени производствени мощности. Това е довело до чувствително намаляване на отрицателното им влияние върху околната среда, атмосферния въздух, водите и почвите в цялата община.

В Община Роман няма пункт от НАСЕМ за мониторинг на качеството на въздуха. Контролът се извършва от Мобилната автоматична станция на РИОСВ-Плевен. Хълмисто редовия характер на територията и ниските скорости на вятъра не създават условия за бързо разсейване  на вредните примеси в приземния слой, но количеството на р. Искър и притоците и, както и местните ветрове от северните склонове на Предбалкана имат “вентилационен ефект” и постоянно освежават въздуха.

Основни замърсители на атмосферния въздух са транспортния поток, промишлените предприятия и битовото отопление. Изследването на товарооборота и пътникопотока определя гр. Роман като малък транспортен център с местно значение от IV-та комплексна група и замърсяването на въздуха с прах, азотни окиси и серни окиси, оловни аерозоли е незначително, а за останалите населени места в общината – пренебрежимо малко. Най-голямото промишлено предприятие “Метизи”АД в община Роман е разположено между гр.Роман и с.Радовене, но извън регулацията им. Освен ограничената производствена дейност, номенклатурата на производство и приложените технологични схеми не водят до замърсяване на атмосферния въздух. Топлинната мощ на газовата централа е до 50 MW и оксидите изпускани в атмосферата при горивните процеси в mg/m³ не надвишават допустимите граници. Промишлените предприятия в северната промишлена зона, спрямо която гр. Роман е в неветрената към основните северозападни ветрове посока или не работят или основните им дейности не са източник на замърсяване на въздуха и не представляват екологичен и здравен риск за населението. Същото се отнася и за южната промишлена зона, която е съобразена и с основния пренос на въздушни маси от северозапад на югоизток. Аналогично е разположението и на вародобивното предприятие в източния край на с.Кунино.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура, най-вече във вечерните часове на зимните месеци. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Автомобилното движение, макар и жизнено необходимо, обременява околната среда, а също така е източник и на шумово натоварване. Част от пътищата не са благоустроени и са източник на запрашване. Важно значение за екологията има анализа на видовете замърсители на атмосферния въздух. Неговото замърсяване е предимно от технологичните инсталации, промишлените и комунално–битовите уредби, автотранспорта и други неорганизирани източници на отпадни газове. Намаленият капацитет на производство на промишлените предприятия в последните години спомогнаха за значителното подобряване състоянието на атмосферния въздух на територията на Общината.

Данните от емисионния контрол (Мобилната автоматична станция на РИОСВ-Плевен) сочат, че концентрацията на основните замърсители – серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис и др., са в пределите на допустимата концентрация. Наблюдава се надвишаване на стойностите в период на безветрие и на инверсионни състояния. Контролирани замърсители и параметри са: нетоксичен прах, серен двуокис, азотен окис, озон, температура, влажност, скорост на вятъра и налягане. При извършване анализи на замърсяване на въздуха са констатирани минимални завишени емисии на серен двуокис във вечерните часове на зимния сезон. Това замърсяване се дължи на използването на твърдо гориво за отопление в битовия сектор, но поради разсъсредоточения им характер, емисиите са значително под допустимите норми.

За постигането на гореспоменатата цел е необходимо да се предприемат превантивни мерки за недопускане влашаването на доброто качество на атмосферния въздух и намаляване на запрашеността.

На територията на общината се замърсяват повърхностните води в реките Искър и Малък Искър/отводнителните артерии/. За района на общината р. Искър е транзитна с ширина от 20 м. до 40-50 м. и преобладаващи дълбочини 0,60 - 0,80 м. Североизточно, непосредствено до гр. Роман се влива р. Малък Искър. Широчината и в района е 10-15 м, а дълбочината – 0.40 – 0.60 м. Поречието на р. Искър се отнася към област европейскоконтинентално климатично влияние на оттока. Характеризира се с дъждовно-снежно подхранване на реките. Частично коригиране и андигиране на р.Искър и р.Малък Искър не оказва съществено влияние върху водните им количества и водните им строежи. Възможно е, макар и рядко, заливане на ограничени площи от р.Искър при ж.п. гара Струпец и при с.Кунино.

Има изградени два язовира на територията на община Роман – малък язовир “Стояновци” и малък язовир “Курново”. Малкият язовир “Стояновци” се намира източно от гр. Роман и е въведен в експлоатация през 1959г. Има земнонасипен тип стена с височина 17 м, дължина 280 м и завирен обем 190 000 м³. Малкият язовир “Курново” е въведен в експлоатация през 1966г. Има подобен тип стена с височина 14 м, дължина 148 м и общ обем 161 000 м³. Техническото състояние и на двата язовира е добро.

Качественото състояние на основните повърхностни водни течения в обсега на Община Роман – р. Искър и р. Малък Искър отговарят на изискването за III и II категория водоприемници. В двете реки се изливат практически всички отпадни води, включително и от градската канализация на гр.Роман, битовата и промишлена канализация на фирма “Метизи”АД и др. Състоянието на водните екосистеми в р. М. Искър е оценено като добро, а за р. Искър като задоволително, с достатъчно самопречистващи капацитети.

Ресурсите от подземните води на територията на община Роман са ограничени и са разпределени неравномерно. За по-голямата част от района, южно от р. Искър и южно от линията на селата Долна Бешовица и Кунино, в повсеместно разпространените долнокредитни пясъчници и мергели са се формирали пукнатинни по тип, безнапорни по характер подземни води със спорадическо разпространение, които не образуват общ водоносен хоризонт. Те са дренирани в многоброини извори, като през лятото по-голяма част от тях пресъхват.

Подземните води в терасните отложения на реките Искър и Малък Искър и притоците им са порови по тип, безнапорни по характер. Те образуват общ водоносен хоризонт, пряко свързан с водните строежи на реките. Поради значителната сбитост и заглиненост на отложенията и малката им дебелина, филтрационната характеристика и водообилността им са ниски, подземните води са замърсени и практическото им значение е ограничено. Има изградени няколко шахтови кладенци и дренажи в района на жп. гара Струпец, с. Кунино и с. Хубавене. Основната част от подземните водни ресурси е съсредоточен в района на селата Каменно поле - Кунино, където са се образували пукнатинно-карстови до карстов тип подземни води образуващи значителни карстови водотоци, дренирани от карстови извори с голям, но силно променлив дебит. Много от тях са каптирани, но не се ползват пълноценно.

При ползването на тези подземни води чрез общински чешми, кладенци и други се спазват всички правила и изисквания за опазване на околната среда и здравето на хората, като не се допуска замърсяване на прилежащата територия, разрушаване и повреждане на чучурите, крановете, коритата, оточния канал на чешмите и водовземните съоръжения.

Основните замърсители на повърхностните води в района на общината са градската канализация на гр. Роман, заустваща отпадни води в р. М. Искър и битова и промишлената канализация на “Метизи” АД, заустваща третирани в производствената пречиствателна станция, отпадни води в р. Искър. По години се отчита намаляване на обема на промишленото производство. Въпреки това остра необходимост се явява изграждането на пречиствателни съоръжения за отпадни води. Основни замърсители на пукнатинните и карстови води в района са изоставени животновъдни ферми и стопански дворове, нерегламентирани сметища, отпадни води от час и др.

В селата няма изградена канализация и съоръжения за пречистването на водите, което води до заустването им в локални септични ями. Проблем за град Роман е липсата на пречиствателна станция за градските битово–фекални води. Изграждане на такава ще доведе до значително подобряване на качеството на водите на гореспоменатите реки, в съответствие с Европейските изисквания както и полагане на грижи/финансова, техническа и др. подкрепа/ за опазване чистотата на реката.

Почви:

Характерни за района на общината са светлосивите и тъмносивите горски и алувиалнии алувиално-ливадни почви, разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните почви имат от 10 до 80 см хумусен хоризонт, лек механичен състав и са със сравнително високо плодородие, а от плитките - сивите горски и редзини (хумосно карбонатни) почви. Има също така и ерозирали сиви горски почви. Няма данни за замърсявания на почвите или наличие на значителни проблеми, които да застрашават екологично – чистото състояние на почвите. Техногенно нарушени терени с малки размери има около разработваните кариери. Основните заплахи произтичат от:

• 
  газовете от изгаряне на въглища и течни горива, които попадат под формата на киселинни дъждове;
  

- от транспорта – замърсявания, свързани с дизеловите и бензинови двигатели;

- комунално-битова дейност – изхвърляне на отпадъци, които при неправилно съхранение замърсяват почвите и подпочвените води;

- изсичане на горите, водещо до изтощаване на почвите, ерозия и засоляване;

- производството на нитратна земеделска продукция.

Битови отпадъци:

Целта на общината е да се въведе система за организирано събиране и транспортиране на отпадъците от населените места в община Роман.

Изграждане на регионално депо за отпадъци.

Количеството на общо генерираните отпадъци на територията на общината се оценява сумарно на около 5 000 т. годишно. От тях 15% се предават за рециклиране, около 12% производствени отпадъци се депонират на депа за производствени отпадъци на територията на предприятията, а останалите се депонират на 17 бр. неорганизирани и 1 бр. организирано депо за БО. Системата за централизирано сметосъбиране и сметоизвозване включва само територията на гр. Роман, поради което делът на обхванатото население е около 46% и 18% от урбанизираната територия.

Общата площ на депата за отпадъци на територията на
община Роман съгласно баланса на земята е 50дка, от които 43дка
са предназначени за промишлени и 7дка за битови отпадъци.

- Съществуващото депо за битови отпадъци при с.Долна

- На територията на общината има още най-малко 17 броя

- Депо за промишлени отпадъци на територията на гр. Роман е разположено от двете страни на старата административна сграда на "Метизи"АД. То вече не се ползва от предприятието, но се продължава нелегалното изхвърляне на прошепни и битови отпадъци на него.

- На територията на "Метизи" АД има шламохранилпще,
което е с необходимите характеристики и се ползва като депо за
опасни отпадъци. То е собственост на предприятието. Площта му е
29дка и се намира в местността "Манастирското".

Практически от фиксираните сметища няма нито едно

Общинската администрация организира, планира, контролира и финансира дейността по събиране и извозване на твърдите битови отпадъци /ТБО/. Тъй като засега в системата за централизирано сметосъбиране и сметоизвозване е обхванат само гр.Роман то системите използвани в отделните населени места са различни, като дейността се организира и регламентира от съответните кметове/кметски наместници.

В гр. Роман ТБО и приравнените към тях отпадъци се
събират в кофи и контейнери чрез директно изхвърляне.
Дейността по събиране на отпадъците в града е изключително
затруднена поради лошото състояние на съдовете за събиране на
отпадъците поради което значителна част от отпадъците се
разпиляват наоколо главно от бездомни кучета. Поради ограничените финансови средства събирането, извозването и депонирането на ТБО от гр.Роман се извършва един път месечно с транспорт на общинската фирма "Стройремонт" ЕООД. Отпадъците от почистване на паркове и друга стопанска дейност се депонират временно на определената за тази цел
площадка на територията на града и след това се извозват от
фирмата. В селата отпадъците се събират в кофи, собственост на
домакинствата или на платформи поставени на определени места.

Селата не разполагат със съответни финансови средства за

В община Роман не е изградено специализирано депо за строителни отпадъци. Съществен проблем създават строителните отпадъци от частни строителни обекти, които се депонират на неразрешени за тази цел места. Не е разрешен проблема на Общината за въвеждането на разделно събиране на отпадъците. Наложително е да се ускори във времето неговото привеждане в действие като по този начин ще се решат редица други проблеми за Общината: загуба на ценни вторични суровини; намаляване разходите за извозване на отпадъците; намаляване обема на сметищата и др.

Формиралите се битови и строителни отпадъци, включително отпадъците от търговската дейност, се депонират на регламентирано депо за ТБО, намиращо се до гр. Роман. В общинският и областният план за развитие е заложено реконструкция и модернизация на съществуващото депо за твърди отпадъци в град Роман/съгласно националната програма за модернизация на депата за битови отпадъци, които не отговарят на съвременните стандарти в ЕС/ и изграждането на регионално депо за ТБО. Контрола за състоянието на чистотата в населените места се осъществява пряко от общинските власти (Кмета на Общината и упълномощените от него лица). В общинската Наредба за опазването на околната среда са предвидени мерки за ограничаване на замърсяване от сметищата, тяхната реконструкция и превеждане в съответствие с нормативните изисквания, но на този етап все още няма изградена система за управление на отпадъците.

Шумово замърсяване:

Основни места с повишено шумово натоварване и въздействие е ивицата около ж.п. линията София – Варна в района на ж.п. гара Роман. Измерванията на шума от ХЕИ Враца не показват повишени стоиности на ПДК.С изграждане на зелени ивици като защитни прегради около ж.п. линията в обсега на града ще се намали значително шумовия фактор и ще се увеличи жизнения комфорт на населението.

В района на град Роман по-голямата част от промишлените предприятия са съсредоточени в промишлената зона и с този факт не се констатира шумово натоварване на околната среда в останалата част на града.

Характерно за града е шумовото натоварване от автомобилният транспорт. Шумните участъци са предимно отделни участъци от пътната мрежа с концентрация на пътни превозни средства.

- Няма изградени канализационни системи;

- Няма изградени пречиствателни съоръжения за битови отпадни води;

- Липсва система за разделно събиране на отпадъците;

- Няма стратегия за оползотворяване на отпадъците като вторичен ресурс;

- Наличие на нерегламентирани места за депониране на отпадъци от селските населени места.

Основните мерки, необходими за подобряване на екологичната обстановка в Община Роман включват:

- изграждане на канализационна система и пречиствателна станция в град Роман и модулни пречиствателни станции в селските населени места;

- борба с ерозията посредством корекция на реките в горския фонд, изграждане на каменни прагове, залесяване и озеленяване, ландшафтно оформяне на пътищата и други;

- програма за въвеждане на система за организирано събиране и транспортиране на отпадъците от населените места в общината;

- проектиране на пътен възел за отклоняване на автомобилния трафик от гр. Роман;

- изграждане на регионално депо за отпадъци;

1. 
   Наличието на изключително благоприятни природни ресурси за развитие на туризма: релеф, климат, биоразнообразие, гори, пейзажи, защитени местности.
   
2. 
   Наличие на квалифицирана работна ръка за индустриални производства и на местни училища за подготовка на кадри за промишлеността
   
3. 
   Благоприятни за сертифицирано биологично земеделие почвено-климатични условия и месторазположение
   
4. 
   Значителен по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървопреработването в общината
   
5. 
   Добри транспортни и комуникационни връзки между населените места в общината и другите общини;
   
6. 
   Съхранени културни и спортни традиции
   

1. 
   Силен спад в традиционни за региона индустриални производства;
   
2. 
   Невъзможност на голяма част от фирмите да получат финансиране за инвестиции и оборотен капитал;
   
3. 
   Недостатъчно развитата и изградена техническа инфраструктура за развитие на туризма – пътища, обществени площи и други.
   
4. 
   Недостатъчна реклама на туристическия ресурс в общината.
   
5. 
   Недостатъчно инвестиции в туризма, липса на средства за реконструкция и модернизация на туристическите бази.
   
6. 
   Нерационално използване на материалния и трудов ресурс на общината – недостатъчно местни индустриални предприятия в хранително-вкусовата и дървопреработвателната промишлености
   
7. 
   Разпокъсаност, маломерност и отдалеченост на голяма част от земеделските земи;
   
8. 
   Липса на атрактивен реален пазар на земята;
   
9. 
   Разпокъсано и дребно земеделие (задоволяват се предимно семейни потребности, а на пазара се реализира само излишната продукция);
   
10. 
    Ниско ниво на механизацията в селското стопанство;
    
11. 
    Ниско поголовие на селскостопанските животни в породно направление;
    
12. 
    Необходимост от рехабилитация на инфраструктурата, изграждане на пречиствателни станции и на регионално депо за ТБО.
    

1. 
   Преструктуриране на промишлените предприятия и търсене на нови форми за сътрудничество с чуждестранни партньори
   
2. 
   Привличане на крупни инвестиции в туристическия сектор – основно по създаването на съвременен „Туристически комплекс за риболовен и ловен туризъм” в с. Караш
   
3. 
   Повишаване на рекламата за местния туристически продукт и за туристическите ресурси в общината и създаване на туристически атракции.
   
4. 
   Привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз за изграждане на Индустриален парк „РОМАН”
   
5. 
   Използване на инвестиционен финансов ресурс от различни програми, фондове и банки за ускорено модернициране на промишленото производство в общината
   
6. 
   Ефективно използване на местната селскостопанска продукция за развитие на хранително-вкусовата промишленост с оглед задоволяване на разширяващото се търсене на храни от туризма в общината
   
7. 
   Създаване на нови трайни насаждения на ябълки, лозя и ягодоплодни култури с качествен посадъчен материал и конкурентоспособен видов и сортов състав
   
8. 
   Активно използване на значителния по количество и качество горски фонд, позволяващ ускорено развитие на туризма и дървообработването в общината
   
9. 
   Въстановяване и активно използване на напоителните системи
   
10. 
    Създаване на конкурентоспособни ферми в животновъдството
    
11. 
    Получаване на финансиране за модернизация на производството с цел повишаване конкурентоспособността на индустриалната продукцията и покриване изискванията на ЕС от съществуващите промишлени предприятия;
    

1. 
   Невъзможност да се получи финансиране от структурните фондове на ЕС, с което да се затрудни реализацията на инвестиционнните проекти в общината;
   
2. 
   Конкуренция на други курорти и туристически обекти в района и областта, които да привлечат част от туристопотока
   
3. 
   Привлечените инвестиции за изграждане на нови туристически обекти и за модернизиране на съществуващите са недостатъчни.
   
4. 
   Липса на инициативност от страна на местните предприемачи за сдружаване с цел получаване на финансиране и излизане на международните пазари;
   
5. 
   Невъзможност за конкурентоспособно индустриално производство и загуба на съществуващи пазари.
   
6. 
   Трудно уедряване на земеделската земя и слабо функциониране на пазара за земеделска земя;
   
7. 
   Емигриране на интелектуалния потенциал на общината.
   

На базата на самостоятелните SWOT - анализи в селското стопанство, индустрията и туризма на общината, на екологичната обстановка, на техническата и социалната инфраструктура са направени следните общи оценки на силните и слабите страни, възможностите и заплахите в развитието на община Роман: