Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г

VII. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА¹⁵

Водоизточниците на територията на община Враца са 36, в т.ч. 29 каптажа, един шахтов кладенец и 6 тръбни кладенеца. Каптираните извори, които се използват за питейно-битово водоснабдяване на селата от общината и гр.Враца, са четиринадесет с дебит от 110-450 л/сек. Язовир „Среченска бара”, разположен в община Монтана между селата Бързия и Слатина е с обем 16,5 млн. м³ и захранва двадесет и две селища в областите Враца и Монтана. В с. Баница има минерален извор, чиито води се използват за пиене и водни процедури в банята в селото.

„ВиК” ООД Враца е дружество за водоснабдяване и канализация, в което собствеността е разпределена между държавата - 51% и общините - 49%, от които Община Враца е собственик на 20% от дяловото участие. Водопроводната мрежа, изградена на територията на община Враца е:

• 
  Външна - с дължина 258 км, от която за водоподаване за гр.Враца се използват 121 км;
  
• 
  Вътрешна - с обща дължина 396 км, от които само за гр.Враца – 154 км.
  

В гр.Враца има изградена и действаща Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), въведена в експлоатация през 1982 г. Голяма част от съоръженията са амортизирани, с намалена ефективност и съответно изменение на изходните параметри на отпадъчните води, постъпващи от канализационната мрежа на града.

През 2010 г. започна реализацията на „Интегриран проект за воден цикъл на град Враца”, финансиран от Кохезионния фонд на ЕС и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма Околна среда 2007 - 2013 г.”, Приоритетна ос 1.

Общата стойност на проекта е 136 млн. лв., а безвъзмездната финансова помощ е 123 млн. лв., от които съфинансирането от Кохезионния фонд на ЕС е в размер на 99 млн. лв., съфинансирането от държавния бюджет е 24 млн. лв., а от Община Враца (външен заем) е съответно 12 млн. лв. Договорът за безвъзмездна финансова помощ влиза в сила от 15.01.2010 г. и е с продължителност 72 месеца. Началото на проекта е 15.01.2010 год. - край на реализацията - 15.01.2016 год. Община Враца е бенефициент, а „ВиК“ ООД гр. Враца - асоцииран партньор. Целта на проекта е чрез подобрения в отделните компоненти на ВиК системата, обединени в интегрирана инвестиционна програма да се подобри конкретната ситуация във водния цикъл на гр. Враца.

Основните дейности по проекта са:

• 
  Реконструкция и рехабилитация на 77 749 м от водоснабдителната мрежа, в която има много течове;
  
• 
  Реконструкция и рехабилитация на 8 057 м от съществуващите главни колектори на град Враца;
  
• 
  Реконструкция и рехабилитация на 13 112 м от второстепенната канализационни мрежа на град Враца;
  
• 
  Удължаване на колекторната мрежа с 25 459 м в два от кварталите на града - Бистрещ и Кулата и улици в град Враца;
  
• 
  Проучване, проектиране и реконструкция на водопровода от хидровъзел Среченска бара до гр. Враца, с дължина 33 312 м.;
  
• 
  Пълно обновяване на пречиствателната станция за отпадни води с ново механично и електро оборудване и строителство за обновяване и изграждане на нови постройки, за да работи тя в съответствие с европейските и български изисквания по отношение на околната среда;
  
• 
  Доставка на оборудване за пречиствателната станция.
  

Приоритетите на „ВиК” ООД Враца, предложени за развитие на водоснабдителната система са установени при комплексен анализ на състоянието на водоснабдителната система и бъдещи приоритетни инвестиции. Разработен е набор от инвестиционни възможности с цел анализиране на различни алтернативи за развитие и избор на оптималната. Основните цели при определяне на инвестиционните възможности, в съответствие с Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор са:

• 
  Да осигурят достатъчен резервен капацитет на водоизточниците, за постигане на стандартно ниво на водоснабдителните услуги. Това включва съображения като ръст на населението и индустриален растеж при балансирано и реалистично оптимизиране на производителността на ВС и изменението на климата;
  
• 
  Да изпълнят изискванията, произтичащи от Закона за водите;
  
• 
  Да вземат предвид текущото състояние на водоснабдителните системи, настоящата стратегия и политика за намаляване на общите загуби на вода, необходимостта от намаляване на течовете, енергийна ефективност при използването, недостига на водни източници и др. и да предложат мерки за създаване на условия за оптимизация на ВС, а именно осигуряване на икономически и екологично балансирана енергийна ефективност и оптимално ниво на течове и на общи загуби на вода в системата чрез реконструкция на помпени станции, тръбопроводи,прилагане на измервателни устройства, управление на налягането и др.
  

Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени ВиК дружествата в Западна България, е свързано с високото ниво на загубите на вода във водоразпределителните мрежи. Ако, голяма част от доставената вода е изгубена, значително се затруднява посрещането на потребителските нужди. Тъй като тази вода не носи никакви приходи, тежките загуби, също така, затрудняват поддържането на разумни и приемливи нива на тарифите за вода, а високите оперативни разходи възпрепятстват инвестирането. Високите нива на общи загуби на вода обикновено изискват висока производителност на водоизточниците, използване на лошокачествени водоизточници, а за много населени места и ограничения във водоподаването. Когато размерът на общите загуби на вода превишава едно разумно ниво, се губи пречистена вода. Разходите за събиране, пречистване и разпределение се увеличават, продажбите на вода спадат и често биват насърчавани програми със значителни капиталови разходи, в отговор на все по-нарастващото водопотребление. Това е ясен пример за комплексна ситуация, която изисква интегриран подход към балансирано водоползване в дългосрочен план.

Водоснабдяването за промишлени нужди се осъществява от местни водоизточници, от яз.”Дъбника” и от главната водопроводна мрежа. Около 35% от подадената вода с питейни качества се използва за промишлени нужди. Отпадните води се заустват в по-голямата си част в канализационната система на града, като само малка част от промишлените предприятия осъществяват заустване в канализационната мрежа на населеното място след локално пречиствателно съоръжение.

На територията на община Враца се намират 20 броя язовири, от които 7 броя са отдадени на концесия, дадени под наем - 5 броя и свободни - 8 броя.

От всички язовири потенциално опасен е яз.”Сухия Скът”, намиращ се в землищено на с.Мраморен. Същият в момента е свободен и не се експлоатира. В изпълнение на предписания на предприятие „Язовири и каскади” през 2013 г. са започнали строителни дейности, касаещи понижаване на нивото му чрез подходящи технически съоръжения. За осигуряване на безопасността на населението в разливната зона се осъществява постоянен мониторинг на състоянието на язовира.

Язовири „Мраморчица”, „Девене” и „Три кладенци” са с разрушен бързоток на преливниците, при язовири „Кираджията” и „Сухия Скът” се наблюдава филтрация. Много от другите потенциално опасни язовири се нуждаят от почистване от дървета и храсти.

Останалите язовири не са потенциално опасни - източват се и се осъществява постоянен мониторинг на нивото на водата. През 2010-2013 г. е извършен основен ремонт на яз.”Косталево” по проект, финансиран от МРРБ.
ИЗВОДИ:

1. 
   През общината преминават значителни водни количества от реките, течащи през нейната територия.
   
2. 
   Няма достатъчно информация, позволяваща оценка на количеството водни ресурси на община Враца.
   
3. 
   На територията на общината има потенциални водоизточници за питейно-битови нужди, за които е необходимо да се правят проучвания.
   
4. 
   Промишлените предприятия, производствата на които са с висока консумация на вода имат собствени водоизточници.
   
5. 
   Потреблението на вода за питейни нужди от домакинствата на жител за общината е най-ниско спрямо средното за областта.
   
6. 
   Загубите във водопреносната мрежа на общината са най - високи за областта и се наблюдава тенденция към нарастването им. Това е значителен ресурс за подобряване на водопотреблението в общината.
   
7. 
   Не е достатъчно развита напоителната система в община Враца.
   
8. 
   Качеството на питейните води в Община Враца е задоволително и отговаря на нормативните изисквания.
   
9. 
   Повърхностните води, като цяло, отговарят на нормите за съответната категория. Изключения се наблюдават по отделни показатели.
   
10. 
    Трябва да се търсят подходящи решения за отвеждане на отпадъчните води за селата.
    
11. 
    Необходимо е изграждане и реконструкция на пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от работещите фирми и недопускане на замърсяване на подпочвените и повърхностни води от неотговарящи на изискванията животновъдни ферми, предприятия и депа за отпадъци.
    
12. 
    Необходимо е да се оптимизира режима на водоползване и да се създадат регистри на водоползвателите и прецизиране на техните нужди.
    
13. 
    Да се създадат възможностите за най-ефективен начин на определяне и управление водният баланс на територията на общината.
    
14. 
    Община Враца се характеризира с климатични фактори, обуславящи висок потенциал на замърсяване на атмосферния въздух /особено през зимния сезон/ от местни източници.
    

Пътната мрежа в община Враца от 117,5 км. IV - клас (общинска пътна мрежа) е в голямата си част в лошо състояние - около 70%. Това се отразява на екологичната обстановка, безопасността на движението и поставя под въпрос някои линии на пътническия транспорт.

Средствата, необходими за ремонта и поддържането на пътната мрежа са несъизмерими с получаваните. Извършва се само текущо поддържане и ремонт на силно износени участъци с малки дължини. Поради невъзможността пътната мрежа да бъде своевременно ремонтирана, продължава разрушаването на пътната настилка и влошаването на пътните условия, което води до увеличаване на необходимите средства за ремонт.

Републиканската пътна мрежа на територията на община Враца се състои от:

• 
  Път 1-1 /Е79/гран.Монтана - Враца 19,800 км;
  
• 
  ПътП-15 Враца - Борован 25,900 км;
  
• 
  Път III-101 Враца-Криводол 13,570 км;
  
• 
  Път III-1004 Враца-Леденика 17,608 км;
  
• 
  Път III-1004 /1-1/ Челопек-вр.Вола 16,000 км;
  
• 
  ПътШ-1306/П-15/Вировско-Върбица 19,594 км;
  
• 
  Път III-162 гран.Монтана- път 1-1 /Монтана-Враца/ 5,048 км.
  

В по-голямата си част пътищата не са в добро състояние. Настилката е износена с множество деформации и пукнатини. Съществуват голям брой кръпки и дупки. Необходимо е възстановяване и подобряване на транспортно-експлоатационните качества и товароносимостта на настилката.

• 
  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ ТРАНСПОРТ”
  

• 
  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”
  

• 
  ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „РЕГИОНИ В РАСТЕЖ”
  

• 
  Път III-1002 Враца-пещера „Леденика”, от км 0+000 до км 17+600, дължина 17.600 км;
  
• 
  Път III-101 Враца-Лиляче-Криводол- гран. Монтана, от км 0+000 до км 88+730, дължина 18.730 км;
  
• 
  Път III-162 гран.Монтана - 1-1/Монтана-Враца/, от км 35+000 до км 41+654, дължина 6.654 км
  
• 
  Път III-1306 Гран.Плевен-Габаре-Вировско-П-15/Враца- Оряхово; отклонение гр.Вършец / от км 30+100 до км 58+400 , дължина 28,300 км
  

Изградени са следните транспортни възли:

• 
  бул. ’’В.Кънчов”, бул. “Мито Орозов”и ж.п. линията София - Видин;
  
• 
  бул. ’’В.Кънчов” и изхода за Криводол, ж.п. линията София - Видин;
  
• 
  обходния път София - Оряхово;
  

В централната градска част по бул. “Никола Войводов”, “полк. Лукашов” и бул. “Хр.Ботев” в посока север - юг е изградена пешеходна зона, обхващаща най-главните обществени и административни сгради и разделя града на две. Централната градска част не е осигурена с обслужващи улици, което създава проблеми. Липсват обходни трасета, които да поемат транзита, несвойствен за централните градски райони.

В територията на бившето военно поделение са налични масивни сгради използвани в миналото от българската армия, до които има прокарана инфраструктура, но която се нуждае от сериозна рехабилитация и обновяване, за да може отново да бъде експлоатирана.

В град Враца има единствено две тролейбусни линии, които оформят масовият обществен пътнически транспорт на града. И двете линии се застъпват в по-голяма част от трасето. ЦГЧ се покрива от тези линии тангенциално и частично само в североизточната част зона за въздействие с обществена значимост.

В момента, основен транспорт в града са леките автомобили и частна компания с маршрутни таксита. Паркоместата са ограничени в ЦГЧ, а и има въведена Синя зона.

Всички улици, по които минава или се планира да минава МОПТ се нуждаят от рехабилитация, както и съществуващите тролейбусни спирки.

През града минава трасето на ж.п. линията София - Видин, намираща се в североизточната част на града и свързана чрез пешеходната зона с градския център.

В общината и в общинския център се поддържат седемнадесет между-селищни / вътрешно-общински/ и пет вътрешноградски автобусни линии, обслужвани от основният превозвач “Автобусни превози - 98“ ООД - Враца чрез 42 броя автобуси, в т. ч. 5 нови, 10 рециклирани и 27 броя износени и технически амортизирани. Три частни автобуса “Мерцедес” обслужват линиите Враца - София и Враца - Монтана.

В движение са и 400 броя таксита, собственост на осем частни таксиметрови фирми.

През 1990 г. е създадено „Тролейбусен транспорт-Враца” ЕООД с основен предмет на дейност превоз на пътници в рамките на града.

Захранването на въздушно-контактната мрежа се осъществява от 2 бр. токоизправителни станции, разположени в двата края на контактната мрежа. Автопарка на „Тролейбусен транспорт-Враца” ЕООД се състои от 26 броя тролейбуси и 1 микробус, предназначени за превоз на пътници.

Обслужват се пет маршрутни линии:

• 
  Маршрутна линия №4 - бл.26 - бл.6 - Химко - дължина на маршрута 17 км;
  
• 
  Маршрутна линия №4А - бл.26 - бл.6 - кв.Медковец дължина на маршрута 15 км;
  
• 
  Маршрутна линия №41 - Ученически комплекс - бл.26 - бл.6 - кв.Медковец - дължина на маршрута 17 км;
  
• 
  Маршрутна линия №17 - бл.26 - бл.41 - Химко - дължина на маршрута 16 км;
  
• 
  Маршрутна линия №1 - Ученически комплекс - бл.41 - кв.Медковец - дължина на маршрута 16 км.
  

Изминатият пробег е около 990 000 км годишно, като се превозват около 3,6 млн. пътници. Дружеството е основен превозвач, изпълняващ около 85% от вътрешноградските линии и превозващ около 90% от пътникопотока в рамките на гр.Враца.

Тролейбусният парк е морално и физически остарял и е превишил почти два пъти амортизационната експлоатационна норма от осем години. Това оскъпява неговата поддръжка с всяка изминала година. От наличните 25 тролейбуса - 10 броя се нуждаят от основен ремонт. Необходимостта от обновяването на автопарка е жизнено важно за съществуването и бъдещото развитие на дружеството.
Закупуването на нови тролейбуси ще доведе до подобряване на нивото на обслужване на пътниците, в т.ч.;

• 
  Значително повишаване на сигурността и надеждността на услугата;
  
• 
  Намаляване на авариите;
  
• 
  По-добър комфорт;
  
• 
  Достъп на хора с увреждания.
  

Всички тези мерки ще доведат до повишаване качеството на транспортната услуга и до точното и пълно покритие на линиите от маршрутното разписание, което ще допринесе за повишаване на търсенето и увеличаване на пътникопотока.

ИЗВОДИ:

1. 
   Съществуващата комуникационно - транспорта схема на града създава проблеми, решаването на които налага извеждане на транзитното движение чрез изграждане обходния път на Враца, провеждане на вътрешноградското транспортно движение в обход на административно - търговския център, оптимизиране трасетата на автобусния и тролейбусния транспорт, решаване по съвременен начин проблемите при паркирането на моторните превозни средства и др.
   
2. 
   Пътната настилка в населените места от общината и в гр.Враца е амортизирана. Поддържането на уличните плата е ограничено поради липса на средства и това е една от причините за регистрираните наднормени концентрации на прах и фини прахови частици 10.
   
3. 
   Необходимо е активно стимулиране на изграждането на гаражи в новостроящите се сгради в центъра на гр.Враца.
   
4. 
   Наложително е идентифицирането и даване на приоритет на целевите групи в политиката по паркирането - живущи, посетители, работещи и инвалиди.
   
5. 
   От първостепенна важност е подобряването на контрола и управлението на автомобилния трафик като цяло.
   
6. 
   Основната задача, стояща пред Община Враца е пълната рехабилитация на уличната мрежа, по която е завършена реализацията на проект „Воден Цикъл” - реконструкция и подмяна на водопроводната и канализационна мрежа. Цялостната рехабилитация ще бъде извършена поетапно през програмен период 2014-2020 г. в зависимост от осигурения финансов ресурс, тъй като стойността на инвестицията за ремонтните дейности по улици и тротоари е 67 млн.лева, като ще бъдат ремонтирани 88 000 м² улични плата и 313 000 м² тротоарна мрежа.
   

Доставчик на ел. енергия в общината е “ЧЕЗ-Разпределение България”- АД.

На територията на Общината са изградени 3 подстанции, 465 броя трансформаторни постове със средна инсталирана мощност 300 KW. Ел. проводите, средно напрежение са с дължина 198 км. Мрежата за ниско напрежение включва въздушна мрежа с дължина 185 км и кабелна мрежа с дължина 235 км.
На територията на общината са изградени два фотоволтаични парка северно от гр.Враца (в близост до бившето ДЗС) с мощности съответно 2 MW (работещ) и 25 MW.
Извършена е рехабилитация на уличното осветление в общината, като са монтирани нови енергоспестяващи осветителни тела. Основният проблем на електроснабдяването се състои в остарялата и амортизирана мрежа в някои населени места и квартали. Уличното и парково осветление се експлоатира и поддържа от общинско звено. Продължава изграждането и разширяването на уличното и парково осветление в града и селата от общината.
Изградената електропроводна и електроразпределителна мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерявана за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 50 - 60 % от капацитета си.
„ЧЕЗ Разпределение България” АД разполага на територията на община Враца със следните собствени електрически съоръжения:

• 
  Въздушни електропроводи СрН с приблизителна обща дължина 578 км;
  
• 
  Кабелни електропроводи СрН с приблизителна обща дължина 151 км;
  
• 
  383 бр. трансформаторни постове с обща инсталирана мощност 185 kVA;
  
• 
  Въведени в експлоатация производители на ел.енергия от ВЕИ - 1 550 kW.
  

Бъдещите инвестиционни намерения на дружеството са свързани с рехабилитацията и поддръжката на съществуващите съоръжения, както и изграждането на нови трафопостове и кабелни линии СрН и НН на територията на общината.

Централното отопление е с големи предимства и следва да се внедрява винаги, когато е икономически осъществимо. Тези видове доставки на топлина са особено подходящи за снабдяване на жилищни блокове и многофамилни къщи, както и на обществени сгради като болници, училища и административни сгради.

• 
  основно гориво - природен газ;
  
• 
  резервно гориво - мазут (котелно гориво тежко);
  

Произведената топлоенергия се транспортира до консуматорите по топлопреносна мрежа с обща дължина 57.3 км и чрез 549 абонатни станции (АС) се доставя до консуматорите. Бъдещото развитие е насочено към повишаване на енергийната ефективност и качеството на топдоснабдяването. През следващия програмен период, „Топлофикация - Враца” АД ще реализира следните инвестиционни намерения:

• 
  Подмяна на 15 бр. абонатни станции;
  
• 
  Реконструкция на 60 абонатни станции;
  
• 
  Подмяна на амортизирани тръбопроводи с висока аварийност на стойност 1 млн.лв.
  

В момента отопляването с електрическа енергия се използва от част от домакинствата в жилищните блокове, тьй като отоплението с индивидуално изгаряне почти не е възможно. В бъдеще се очаква тази ситуация да се промени, тьй като през следващите години цените за електричество ще нарастват с цел покриване себестойността на производството. Тази форма на отопление може да се приеме като временна мярка и неустойчива възможност за решение.

Използването на дърва и въглища като източник за отопление на домакинствата е най-неблагоприятно по отношение качеството на атмосферния въздух. Това особено се отнася за гр. Враца, тьй-като градът е гореща точка, в която има превишение на нормите за РМ10 (фини прахови частици под 10 pm).

“Булгаргаз” ЕАД е собственик и оператор на пръстеновидно изградената газопреносна мрежа с отклонения високо налягане за пренос на природен газ до потребители и газоразпределителни дружества в страната. “Булгаргаз” ЕАД е единственото предприятие за пренос на природен газ в България.

1. 
   Едно от основните предимства на природния газ е конкурентната му цена. Отоплението с природен газ е с около 56,9% по-изгодно от това с електрическа енергия, с 57,48% по-икономично от това с пропан-бутан и с 91,79% по-евтино, отколкото при използването на дизел.
   

2. 
   Природният газ се доставя директно до мястото на потребление, чрез непрекъснат процес на снабдяване, без каквито и да било загуби при транспортирането му. Не изисква нито специално пространство за съхранение, което е задължително при твърдите горива (напр. въглища, дърва, нафта), нито допълнителни човешки ресурси (както е при дървата, въглищата).
   
3. 
   Употребата на природен газ може да бъде регулирана и измервана индивидуално според нуждите на всяко семейство.
   
4. 
   Употребата на природен газ води до намаляване на вредните емисии в атмосферата, които се отделят при изгарянето на други горива, и изключва напълно наличието на прах или сажди, като по този начин спомага за поддържането на екологично чиста околна среда.
   
5. 
   Изграждането на цялостната газификационна мрежа съгласно одобрения проект ще бъде изпълнявана поетапно през следващия програмен период 2014-2020 г. в зависимост от интереса и търсенето на услугата от потенциални клиенти и финансовите параметри на горивото.
   
6. 
   При снабдяването с енергийни ресурси в бъдеще приоритет ще имат тези източници на енергия, които са най-евтини и не замърсяват околната среда.
   
7. 
   Развитието на отделните инфраструктурни мрежи на енергийните агенти в общината преимуществено ще зависи от доходите на населението и съответните актуални цени на енергоносителите.