Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г
Изтегляне 4.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- II. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ВРАЦА
ВЪВЕДЕНИЕОбщинският план за развитие на община Враца за периода 2014-2020 г. е индикативен документ за стратегическо планиране, който се явява основен инструмент за осигуряване на необходимата планова основа за устойчиво интегрирано развитие на територията на общината. Същият се фокусира върху местните сравнителни предимства, ресурси и потенциали на община Враца и същевременно е в съответствие с предвижданията на Областната стратегия за развитие на област Враца за периода 2014-2020 г., както и с останалите политически и стратегически документи, формиращи Европейската и националната регионални политики. Общинският план за развитие е разработен в съответствие с Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на гр. Враца и допълва проекта на община Враца „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Враца – устойчива Враца“, който се разработи по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.4.-07.2010 “Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие”, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) 2007 – 2013г., съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Разработването на ОПР на община Враца се основава на разбирането, че развитието на територията се явява комплекс от интегрирани и взаимозависими процеси, засягащи всички секторни и административни структури в дадена част от националното пространство, което резултира в конкретно и съобразено с нуждите устройство на територията и установяването на определени модели на земеползване. Последното представлява интегрална пространствена проекция на процесите, свързани с територията и начините, по които тя се ползва, планира и управлява. На тази основа може да се заключи, че ОПР е основният инструмент за планиране и управление на община Враца през следващите седем години, който следва да интерпретира и конкретизира общата законодателна и стратегическа рамка на регионалното развитие в България и Европа, да отрази местната специфика и да предложи аргументирани решения за социалните, икономическите, културните, екологичните и управленските предизвикателства за устойчивото развитие на общината. Основната цел на общинския план за развитие е да предложи обща стратегическа и планова рамка и последователност от конкретни действия, насочени към постигането на устойчиво интегрирано развитие на община на Враца. Стратегическата рамка и планираната система от интервенции се съсредоточава върху най-значимите факти и изводи за развитието на общината, представени в социално-икономически анализ, както и последващите стратегически предложения и инструменти за подобряване на социално - икономическото състояние в общината. При разработването на ОПР на община Враца за периода 2014-2020 г. бяха съобразени следните насоки и изисквания:
Технологията на разработване на ОПР на община Враца е изцяло повлияна от нуждите и желанията на местната общност, съобразява се със сравнителните предимства, потенциалите и ресурсите на община Враца, както и с проблемите, които лимитират възможностите за ефективната им «капитализация», фокусират се в определени приоритетни стратегически цели и направления, които от своя страна следва да се конкретизират в дадени модели за устройство и ползване на територията в различни аспекти. II. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНА ВРАЦАГеографско положение и геопространствени предимстваТериторията на община Враца е разположена в централните части на Северозападната част на страната, като попада в рамките на едноименната област и Северозападния район от ниво 2. На запад граничи с общините Вършец (област Монтана) и Своге (Софийска област), на север с общините Криводол, Борован и Бяла Слатина, а на изток с община Мездра. В тези си граници, Община Враца заема площ от 697 кв.км, което съставлява 17.25 % от територията на Врачанска област, 3,56 % от територията на Северозападен район, и 0,6 % от територията на България. Общината обединява 23 населени места, от които 1 град (Враца) и 22 села. В пространствената структура на общината са налице ясно обособени урбанистично ядро, формирано в рамките на град Враца и неговата територия, и селска периферия. По-голяма част от последната е формирана от землищата на селата в общината, разположени в северната и североизточната и част (13 на брой), сравнително малко са селата разположени съответно в западната, източната и южни периферни части (4 в източната, 4 в южната и едно в източната част). . Северната и североизточните части на общината се отличават с плосък, равнинен характер на постилаща повърхнина, с незначителни относителни превишения и сравнително малки наклони, чиито абсолютни стойности рядко превишават 10 градуса (вж. фиг.2). Този равнинен характер на тази част от общината е способствал за сравнително равномерно развитата мрежа от села в северната периферия на общината, които се отличават с по-голям демографски потенциал в сравнение със селищата, формирани в южната периферия на общината. 
Фиг.2. Среден наклон на склона в община Враца (без землището на гр. Враца) От друга страна, така формираните землища в рамките на южните части на Дунавската равнина разполагат със значителни поземлени ресурси, което от своя страна предопределя техния земеделски стопански профил. Южните части, от своя страна, се отличават с добре изразен планински и полупланински характер, който се явява от една страна, все още неизползван ресурс за рекреация и развитие на туризма, а от друга - сериозна пречка за достъпността до общинския център, останалата част на общината и региона като цяло. Специфичният карстов характер на основните скали, от своя страна, предопределя дефицита на водни ресурси в тази част от общината. Общината се отличава с благоприятно транспортно-географско и комуникационно положение, обуславящо добрите връзки на общината в вътрешнорегионален, междурегионален и международен план. Общинският център град Враца отстои на 110 км от Столицата, на 80 км от ферибот на Дунав при Оряхово и на 83 км от речното пристанище Лом. 
Фиг.3. Основни транспортно-комуникационни оси През територията на Общината преминават важни железопътни и шосейни коридори с национално и международно значение. Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора – коридор № 4 (Дрезден/Нюрнберг – Прага – Виена/Братислава – Будапеща – Крайова/Констанца – Видин – Враца – София – Солун/Пловдив – Истанбул), чието значение нарасна сред влизането в експлоатация на Дунав мост 2, и коридор № 7 (Рейн – Майн – Дунав). През община Враца минава път II-15, който е гръбнак на пътната инфраструктура във Врачанска област. Чрез него се осъществява връзка с най-натоварения в момента български ферибот в гр. Оряхово, както и с коридор 7. Електрифицирана линия свързва град Враца с Мездра – София – Роман – Червен бряг, Видин – Лом. Връзката със съседните райони се осъществява и чрез второкласни и третокласни пътища. Основните транспортно-комуникационни оси са развити в западно-източно направление (по протежението на път Е79), както и в субмеридионално направление, по протежението на второкласния път 15, в направлението към Мизия и Оряхово (фиг.3).
Тази специфична особеност на пространствената конфигурация на основните транспортно-комуникационни оси и направления също е оказало сериозно влияние върху формирания модел на геопространствено развитие на селищната мрежа на общината, като западно-източната ос обслужва предимно урбанизираната територия, докато субмеридионалната се явява интеграционната ос на общината и предопределя по-доброто развитие на селищната мрежа в източната и северните периферии на общината. Това особено добре личи от схемата на транспортната достъпност на селищата до урбанистичният център (фиг.4.). Изводи:
Изтегляне 4.91 Mb. Сподели с приятели:
|
