Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г


Морфоложки и литогенни особености



страница3/30
Дата28.02.2018
Размер4.91 Mb.
#59890
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

Морфоложки и литогенни особености

Релефът е разнообразен – равнинно-хълмист в северната част (200-300 м н.в.), хълмисто-ридов до нископланински в обхвата на Милин камък (463 м) и Веслец (781 м) и среднопланински в южните части, представени от Врачанска планина (Тошина могила, 1138 м; Стрешеро, 1218 м). Наклонът на топографската повърхнина е на север-североизток към Дунавската равнина.


Територията формира принадлежност към Западната мизийска равнина и Предбалкана от морфографската подялба на страната. Както стойностите на вертикалното разчленение на релефа – от 50 до 400 м/км2, така и тези на хоризонтално разчленение – 0,5-2,0 км/км2 варират в широки диапазони. Средните наклони на топографската повърхнина се променят от 3º в равнинно-хълмистите участъци до 25º в обхвата на Врачанска планина. Протичат слаби негативни движения на земната кора, провокирани от потъването на Ломската депресия (География на България, 2002).
Съвременният релеф е комплексен резултат от проявата на фактори с природен и антропогенен произход, където водещо значение има преходният характер на територията на контакта Дунавска равнина – Предбалкан – Стара планина. На съвременния етап доминират денудационните, ерозионните, карстовите, и акумулационните процеси. Акумулативните равнинни пространства на север са оформени от алувиално-делувиални образувания (льосовидни глини). Характерна особеност на релефа е асиметрията на долинната мрежа с ясно очертаване на бреговите ръбове в десните долинни склонове, които в допълнителна степен са усложнени от ерозионни и свлачищни форми. В южна посока се различават стръмни моноклинални гребени от западния Предбалкан, разделени от нахълмени повърхнини. Изградени са от кредни варовици, варовити пясъчници и мергели. Върху тях широка площна изява имат ерозионните процеси. В обхвата на Врачанска планина се разкриват триаски и юрски варовици и доломити, създаващи среда за активни карстови процеси – карни полета, понори, пещери, пропасти, карстови извори (територията се отнася към Врачанския и Каменополско-Карлуковския карстови райони).

Полезни изкопаеми

Геоложкото и палеогеографското развитие на територията на общината определят вида и териториалното разпределение на полезните изкопаеми. Във Врачанска планина се разкриват полиметалните находища от Плакалнишкото рудно поле - “Седмочисленици“ и “Плакалница“ (Медна планина). Добивът на оловно-цинкови и медни руди (с повишено съдържание на сребро) е преустановен. На територията на общината се намира най-голямото в страната газокондензатно находище – Чирен, което на съвременния етап, се използва за сезонно акумулиране на вносен природен газ. Традиционно добивани в района са глините за производство на тухли и карбонатна скална маса (в близост до с. Бели извор и с. Лиляче) за производство на цимент. Добив на инертни строителни материали се извършва от поречията на реките Ботуня и Скът.



Климат и климатични ресурси

Според климатичното райониране на България (Велев, 2010) територията на Община Враца попада в два климатични района – Предбалкан и Западна Дунавска равнина, на Умерено-континенталната климатична област. Климатът се формира под въздействието на комплекс от фактори, сред които разнообразието на релефа в прехода от планински към равнинни форми, широката откритост на север към Дунавската равнина, характера на атмосферния пренос, наличието на карстови терени, присъствието на естествена горска растителност, антропогенизацията на територията.


Средните годишни температури за района варират от 10,3ºС до 10,7ºС. Температурната сума за периода с температури над 10ºС достига 3400ºС. Годишната температурна амплитуда е 23,0ºС - 23,7ºС (Велев, 2010).
Средната януарска температура, измерена в станция Враца (358 м н.в.) е -1,9ºС, с тенденция за понижаване на север към Дунавската равнина до -3,0ºС (Климатичен справочник, НИМХ). Средно месечната минимална януарска температура е -5,3ºС. При силни застудявания абсолютните минимални температури падат 25-28ºС под нулата. Средно юлските температури за Враца показват стойности от 22,2ºС, а средните максимални - 28,4ºС, с изравняване на стойностите за месеците юли и август. Абсолютните максимални температури достигат 40-41ºС.
Устойчивото преминаване на температурата на въздуха над 5ºС настъпва около 15 март и продължава до 21 ноември (период около 250 дни), а периодът с температури над 10ºС – от 7 април до 26 октомври (210 дни). Средно месечните стойности на денонощната амплитуда са от 9,3ºС за януари и 14,9ºС за август (Враца). Средният брой на случаите със слана през годината е 18.
Режимът на валежите съответства на континенталния характер на климата на анализираната територия. Той показва максимум на валежните количества в периода май-юни и минимум през месеците януари-февруари. Годишната сума на валежите за района е 600-750 мм, с тенденция за нарастване на юг по орографски причини. За станция Враца (при обща сума от 811 мм/год.) месечното разпределение на валежите показва стойности от 18% през зимата, 29% през пролетта, 30% през лятото и 23% през есента. Средната продължителност на задържането на снежна покривка е 112 дни при най-висока вероятност за формирането й в периода 28 ноември – 29 април. Средно годишният брой на дните с мъгла е 40,2 (предимно в периода октомври-март).
Средно месечната относителна влажност на въздуха е 85% през декември и спада до 59 % през юли и август. Осреднените месечни стойности на дефицитната влажност са от 1,3 мб (mb милибари) за януари и 12,3 мб за август.
Преобладават западните ветрове (близо 40% от случаите), обусловени от зоналния запад-източен пренос. Следва ги изявата на север-северозападните и североизточните ветрове (съответно 22% и 11%), проявяващи се основно през студеното полугодие. Най-слабо проявени са южните и югозападни ветрове (под 3 % от случаите), което се обяснява с ефекта на орографска преграда, формиран от Западна Стара планина. Средно годишната скорост на вятъра е 1,4 м/сек. Броят на дните със скорост на вятъра надвишаващ 14 м/сек е 15.
Агроклиматични ресурси
Общината разполага с агроклиматичен потенциал за развитие на всички подотрасли на растениевъдството – зърнени, зърнено-фуражни, технически, зеленчукови култури и трайни насаждения. Община Враца е определяна като територия без риск от засушаване (www.meteo.bg). Според Агроклиматичното райониране на България (Хершкович, 1984) територията се отнася към топъл и слабо засушлив район, благоприятстващ отглеждането на средно топлолюбиви, средно късни култури, в т.ч. царевица, фасул, соя, слънчоглед, цвекло, тютюн.
Потенциал за използване на ВЕИ
Данните за териториалното разпределение на пряката слънчева радиация дават основание да се твърди, че в района съществува потенциал за използването на слънчевата енергия в качеството й на възобновим източник на енергия. Възможност съществува и по отношение на добива на култури (рапица, соя, слънчоглед и др.) за производство на биогорива.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница