Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г
Изтегляне 4.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Почвени ресурси
Води и водни ресурсиРечната мрежа в пределите на община Враца се отнася изцяло към Дунавския водосборен басейн. Тя се формира предимно от реките във водосбора на река Огоста (Черна, Въртешница, Рибине, Скът) и частично от някои малки леви притоци на река Искър. Гъстотата на речната мрежа във водосбора на река Огоста е 0,3 до 3,8 км/км2, а за района, в частност, тя се променя в диапазона 0,4 – 0,8 км/км2 (Христова, 2012). Река Черна (приток на Ботуня, десен водосбор на Огоста) извира северозападно от връх Петрова могила (1302 м) във Врачанска планина. Има дължина от 12,9 км и обща площ на водосбора от 88 км2. Река Въртешница извира северозападно от връх Бук (1394 м) във Врачанска планина (под името Лева река). Има дължина от 38,2 км и обща площ на водосбора от 292 км2. Край гр. Враца образува тясно и скалисто ждрело („Вратцата”). Формира се от многобройни притоци – Крива падина, Русинов дол, Пчеларски дол, Манастирски дол, Суходол, Дълбоката падина и др., сред които най-дългия й десен приток река Дъбница. Река Рибине започва течението си в северните склонове на рида Милин камък. Има дължина от 46,6 км и водосборна площ от 268,9 км2. Има транзитен характер в дълги речни участъци. Река Скът извира североизточно от Маняшки връх (780,9 м) в местността „Речка” на рида Веслец. Край с. Оходен образува недълбок пролом. Отличава се с малка гъстота на речната мрежа. Пълноводието на реките в района настъпва в периода март-юни, а маловодието е с продължителност юли-февруари. Предвид характера на постилащата повърхност в южна посока нараства участието на подземното подхранване (32-48%) във формирането на сумарния отток. Снежното подхранване формира 18%, с нарастване на стойностите при по-ниска надморска височина. Средният многогодишен отток на реките се променя от 180 мм/год. в Предбалканските ридове до 60 мм/год. на север към Дунавската равнина. Стойностите на повърхностния отток следят същата тенденция като спадат от 400 мм/год. във Врачанска планина до 50 мм/год. в поречията на реките Рибине и Скът. Подземният отток варира в диапазона 100 мм/год. – 25 мм/год. Отточният коефициент (% от валежите) се променя от 4 до 18% предвид разнообразните условия на повърхността. Сумарното изпарение от речните басейни е относително високо – 500-550 мм/год., с по-ниски стойности в планинската част (400 мм/год). Реките са определяни като силно поройни със средна честота на речните прииждания от 6 до 8 пъти годишно. Средният максимален модул на оттока на речните прииждания достига 100-150 л/сек/км2 (География на България, 2002). Съгласно Хидрохимичната класификация на реките водите им се определят като хидрокарбонатно-калциево-сулфатни. В района съществуват условия за формиране на грунтови и карстови води, но те показват голямо разнообразие в дълбочината на залягане и силно варират по отношение на водния дебит. Това затруднява осигуряването на пресни питейни води и ефективното стопанисване на водните ресурси. В алувиалните речни наслаги се разкриват акумулирани грунтови води. Модулът на оттока е в границите на 3 л/сек/км2, а разполагаемият ресурс варира от 1 до 12 л/сек (по данни на БДУВДР). Във Врачанския пороен конус са се формирали ненапорни до напорни води, които се подхранват от инфилтрацията на валежи и от водите на река Въртешница и нейния приток река Дъбника. От неогенските водоносни пластове по сондажен път (80 м дълбочина) се извличат води с експлоатационни дебити 3-8 л/сек, използвани за водоснабдяването на селата Мраморен и Оходен. Поради структурните особености на Предбалкана характерно за района е наличието на карстови води. Те се подхранват от инфилтрация на валежна вода и се дренират от хидрографската мрежа във вид на извори. Въпреки значителните вариации в дебита, те се използват за водоснабдяването на някои села (Чирен, Лиляче). Почвени ресурсиКлиматичните особености на умерено-континенталния климат, геоложката основа и характерът на естествената растителност са способствали за образуването на разнообразна почвена покривка. Според почвено-географското райониране на България (Нинов, 1997) основната част от територията на Общината попада в Средно предбалканската провинция, а южната й планинска част – в Старопланинския средновисок пояс на Долнодунавската почвена подобласт. Основните почвени типове са лесивирани (Luvisols), тъмни черноземовидни (Phaeozems), плитки (Leptosols) и наносни почви (Fluvisols). В северната част на общината на прехода към Дунавската равнина са разпространени тъмни черноземовидни почви и деградирали черноземи. Отличават се със среднодълбок профил (80-120 см), тъмнокафяв хумусен хоризонт с мощност от 40 до 60 см и глинясване в подхумусната част на профила. По механичен състав са средно до тежко песъкливо-глинести. В целините съдържат 4-5% хумус, а в нивите – 2-3%. Богати почви, благоприятни за отглеждането на всички основни земеделски култури в тези климатични условия. На юг тъмните черноземовидни почви преминават в хромови лесивирани почви (сиви горски). Характеризират се със силно кафяв до червен илувиален В-хоризонт, диференциран профил с висок сорбционен капацитет на ила и наситеност с бази (по-висока от 50%). При отсъствие на ерозия те са напълно развити, дълбоки почви с профил от 90 – 100 до 150 – 200 см. Повърхностният хоризонт А обаче е слабо мощен - от 18 до 25 см при по-тежките почви и до 35 см при по-песъчливите почви. Механичният състав е разнообразен. Хумусното съдържание под целините е сравнително високо (3-4%), но в нивите варира от 1 до 2,5%. Благоприятстват отглеждането на широка гама зърнени, технически култури и трайни насаждения. Присъщи за района са азонални плитки почви – рендзини и литосоли. Почвената покривка на рендзините е силно накъсана от голи варовити скали и карстови образувания. Мощността на профила им достига 30 см, с включения на скални късове и високо съдържание на активни карбонати. Съдържанието на хумус варира от 2 до 10-12% при надморска височина над 800 м. Тези условия препятстват ефективното им стопанско усвояване. Азонално представени са и наносните почви (Fluvisols), формирани в алувиалните наноси. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци, овощия, ливади. В непосредствена близост до речните легла те са заети от влаголюбива естествена растителност. Според агроекологичното райониране на Националната почвена служба, територията на Община Враца може да бъде отнесена към шести (северната част на Общината) и седми район (южната част) на пшеницата. За шести агроекологичен район при тъмносивите горски почви бонитетът варира от 83 до 84 бала. Отнасят се към много добрите земи. Оптимални срокове за сеитба са 20 септември - 10 октомври. Бонитетът за седми район варира от 54 до 75, а в някои случаи и до 87 бала. Отнасят се към бонитетната група със средни до много добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 септември - 15 октомври. В района се наблюдава широко площно развитие на ерозионни процеси, което е основен проблем за ефективното усвояване и опазване на почвените ресурси. Изтегляне 4.91 Mb. Сподели с приятели:
|