Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г
Биологично разнообразие и горски ресурси
Изтегляне 4.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III. ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПАЗАР НА ТРУДА
Биологично разнообразие и горски ресурсиВ биогеографско отношение територията на общината се отнася към два района на Балканската провинция – Предбалкански и Старопланински район (Асенов, 2006). В миналото районът е бил покрит с гъсти широколистни гори, но в процеса на антропогенизация на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации. Естествената растителност в района е силно разпокъсана от земеделски култури. Запазените пространства, покрити с горска растителност, най-често представляват смесени гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). Върху рида Веслец са възникнали смесени гори от горун (Quercus dalechampii) и келяв габър (Carpinus orientalis), а върху ограничени пространства се наблюдава съчетаването на сребролистна липа (Tilia tomentosa) и обикновен габър (Carpinus betulus). Ридът Милин камък е зает от смесени гори от мизийски бук (Fagus moesiaca) и обикновен габър. Значителна част от карстовия субстрат на Врачанска планина е заета от гори от мизийски бук. По северните ниски склонове е разпространена производна растителност от формацията на келявия габър. Припечните безлесни пространства са покрити с ксеротермните тревни формации на белизмата, луковичната ливадина и садината. (Асенов, 2006). Разнообразието от видове е голямо и при наличните лечебни растения. По-важните представители на животинския свят, които обитават постоянно или временно територията на района са: 1. От бозайниците: благороден елен, елен лопатар, сърна, таралеж, малък подковонос, див заек, лалугер; 2. От хищниците: вълк, чакал, лисица, видра, белка, златка, черен пор; 3. От птиците: голям гмурец, блестящ ибис, бухал, белоопашат мишелов, ловен сокол, скална лястовица. Сред защитените видове са: кафява мечка, скален орел, голям нощник, египетски лешояд, ястреб-врабчар. Отличителна черта на района е пещерната фауна с наличието на много реликтни и ендемични видове. Елементи на националната екологична мрежа - Защитени природни територии и защитени зони по НАТУРА 2000 По данни на МОСВ в обхвата на община Враца са обявени следните защитени територии съгласно ЗЗТ (ДВ, №133/1998): • Природен парк „Врачански Балкан” (включва землища на гр. Враца, с. Бели извор, с. Згориград, с. Лютаджик, с. Паволче, с. Челопек); • Резерват „Врачански карст” (гр.Враца, с.Паволче); • Природна забележителност „Божите мостове” (с. Лиляче, с.Чирен); • Природна забележителност „Вратцата” (гр.Враца); • Природна забележителност „Пещерата Леденика” (гр.Враца); • Природна забележителност „Понора” (с.Чирен); • Защитена местност „Боров камък” (с.Згориград); • Защитена местност „Борованска могила” (с. Оходен); • Защитена местност „Веждата” (с.Челопек); • Защитена местност „Вола” (с.Челопек, с.Паволче) • Защитена местност „Падините”( гр.Враца, с.Згориград, с. Паволче); • Защитена местност „Речка” (с.Веслец, с.Костелево);
• ЗЗ Божите мостове – BG0000487 за защита на местообитанията на хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, отворени калцифилни и базифилни тревни съобщества, неблагоустроени пещери; • ЗЗ Божият мост - Понора – BG0000594 за защита на неблагоустроени пещери и балканско-панонски благуново-церови гори; • ЗЗ Врачански Балкан – BG0002053 за защита на птиците (сред които белогръб кълвач, белоопашат мишелов, бухал, бял щъркел, горска чучулига); • ЗЗ Врачански Балкан – BG0000166 за защита местообитанията на хазмофитна растителност по варовикови скални склонове и термофилни букови гори; • ЗЗ Каленска пещера – BG0000601 за защита на термофилни букови гори, мизийски гори от сребролистна липа и неблагоустроени пещери. III. ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И ПАЗАР НА ТРУДАБрой и гъстота на населението Населението на община Враца към 31.12.2012 г. наброява 71 708 души (по данни от НСИ). Общината включва 23 населени места - 1 град и 22 села. Общинският център град Враца наброява 58 856 жители (към 31.12.2012г.). Общо делът на градско население на територията на община Враца представлява 82% от общия брой. Делът на населението, което живее в селата, съответно е 18%. Гъстотата на населението в общината е 102,9 души/кв.км. (2012 г.). Показателят е над двойно по-висок от средния за област Враца (46,1 души/кв.км) и значително по-висок от този за Р България (66,4 души/кв.км). Табл. 1. Гъстота на населението (души на кв.км), изчислена на база Баланс на територията към 31.12.2000 г.
Населението на община Враца съставлява около 40% от населението на област Враца (181 574 души към 31.12.2012 г. по данни на НСИ). По брой на населението общината се нарежда на първо място сред общините в областта. Табл. 2 Население на област Враца по общини и местоживеене към 31.12.2012 г., НСИ
През последните години се наблюдава постепенно намаление на населението на общината. Формиралата се тенденция на демографско намаление е характерна и за област Враца, Северозападен район за планиране и за страната като цяло. Демографската ситуация в община Враца е резултат от въздействието на различни фактори и влияния, специфични за територията на общината и обусловени от нейното историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. За периода от 2007 до 2012 г. равномерното движение на населението на територията на община Враца се отнася както за градското, така и за селското население. Табл. 3 Брой на населението на община Враца 2007-2012 (към 31.12. на съответната година), НСИ
В демографско отношение тенденциите в общината са сходни с тези на цялата страна, но стойността на факторът естествен прираст е отрицателна и над средната, а миграцията е засилена – поради близостта на административния център до столицата София. Възрастовата структура продължава да се влошава. Причините са свързани с търсене на работа в други населени места – в Столична община или в други държави. От голямо значение е и много ниската раждаемост, както и естествената загуба на население – чрез висока смъртност. Намалението на населението е един от основните лимитиращи фактори за бъдещото развитие на общината, които негативно ще се отразят най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на територията. Наблюдава се процес на преструктуриране на населението по населени места, което е резултат от миграционните процеси. Тенденцията е към миграция на активното население към други райони на страната, в по-големите градове – София, Пловдив, Варна, както и емиграцията в чужбина /Испания, Италия и Гърция/ и прогресивно намаление на относителния дял на лицата в трудоспособна възраст в селата от общината. Табл. 4 Брой на населението и площ на землищата в община Враца, 01.02.2011 г., НСИ, Справочник България
Съществено влияние върху развитието на демографските процеси в общината оказват полова, възрастова, етническа и образователни структури, брачността и разводимостта, раждаемостта и смъртността, както и миграционните процеси на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в общината, както в количествено, така и в качествено отношение. Полова структура На територията на община Враца се наблюдава тенденцията, характерна за цялата страна – броят на жените има превес над броя на мъжете. Изключение прави населението, което живее в селата. Факторите, оказващи влияние върху половата структура на една община са смъртност, раждаемост, продължителност на живота и миграционна подвижност на населението. Най-благоприятната полова структура за населението в общината е тази, при която мъжете имат лек превес, запазващ се до пенсионна възраст, а жените имат незначителен такъв в тази възрастова граница. Табл. 5 Население на община Враца по пол и местоживеене към 31.12.2012, НСИ
Табл. 6. Население на община Враца по пол и местоживеене за периода 2007-2012 (към 31.12. на съответната година), НСИ
Възрастова структура Състоянието на възрастовата структура на населението оказва решаваща роля за неговата полова структура. При по-млада възрастова структура до голяма степен е налице и по-благоприятна полова структура на населението. Освен това, влияние върху половата структура на населението оказва и неговата миграционна подвижност. Мъжете обикновено са по-мобилната част от населението, което се свързва с тяхната психологическа нагласа по отношение на условията на труд. Най-общо, възрастовата структура на населението на община Враца представлява съотношението между отделните възрастови групи от населението. Влияние върху възрастовата структура на населението на общината оказват промените в раждаемостта и смъртността, продължителността на живота и жизненият стандарт на населението. От друга страна, състоянието на възрастовата структура на населението оказва влияние върху възпроизводството на населението, както и върху формирането на трудовия потенциал на общината. Възрастовата структура на населението е определяща, както за количеството и качеството на човешките ресурси в общината, също така за демографския й потенциал и не на последно място – за натовареността на социалната система на общината. Тя е с определящо значение и за естественото възпроизводство на населението. В селата като цяло се наблюдава натрупване на население във високите възрастови групи, което от една страна ограничава възможностите за естествено възпроизводство на населението, а от друга – ограничава трудовият им контингент. Табл. 7 Брой на населението по възрастови групи в община Враца, 01.02.2011 г., НСИ
Трудоспособен контингент Тенденцията на остаряване на населението води до промени в разпределението на населението под, във и над трудоспособна възраст, т.е. изменението във възрастовия състав на населението е от решаващо значение за формирането на трудоспособен контингент1. В резултат на относително ниската раждаемост, населението в под-трудоспособна възраст заема малък дял в изследваната територия. Делът население в под-трудоспособна възраст в община Враца е сравнително равен на показателите за област Враца и страната, но е недостатъчен за бъдещото формиране на трудовия контингент. Табл . 8 Население на община Враца в под трудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна възраст (%), 2011 г., НСИ
Изтегляне 4.91 Mb. Сподели с приятели:
|