Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г

От таблицата № 13 е видно разпределението на населението в област Враца и община Враца по образование и етническа принадлежност в абсолютни стойности. Най-голям дял от населението от българската етническа група е със завършено средно образование, докато при ромската етническа група, преобладаваща част от населението е със завършено основно, начално или незавършено образование.

В периода 2007-2012 години броят на ражданията и умиранията варират, но естественият прираст в общината е трайно отрицателен и то с високи стойности.

52,8% от населението на 15 и повече години на община Враца са икономически активни лица, икономически неактивни са 47,2% от населението. Икономически активните лица на общината представляват 45% от икономически активните лица на област Враца и 1% от икономически активните лица в страната. Структурата на икономически неактивните лица (на възраст 15 и повече навършени години) в община Враца е: 12,6% учащи, 63% пенсионери, 12,8% лица, ангажирани само с домашни задължения, 11,6% други неактивни. Коефициент на икономическа активност община Враца е 64.7%, а коефициентът на заетост община Враца - 54.2%.

Икономически активните лица от българска етническа група съставляват близо 90% от всички икономически активни лица в общината.

Може да се обобщи, че е налице известна неяснота и нецеленасоченост на усилията за развитие на алтернативна заетост по сектори на икономиката. Повече единомислие има за това, какви сектори нямат бъдеще, отколкото за това, кои са перспективните отрасли. Търсенето на възможности в леката индустрия, туризма и селското стопанство за развитие на алтернативна заетост почти винаги се свързва с несигурния характер на работата, с невъзможност заетостта в тези сектори да добие устойчив характер. Частният сектор и малките и средни предприятия са сред основните потенциални структури, които могат да генерират нова заетост.

• 
  Трайна тенденция към намаляване на населението в община Враца;
  
• 
  Концентриране на население в град Враца и засилена миграция към град София;
  
• 
  Обезлюдяване на селата от общината;
  
• 
  Застаряването на населението и емиграционните потоци ще се отразят неблагоприятно най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на общината;
  
• 
  Нисък процент на население във възрастова група 0-14;
  
• 
  Натрупване на население във високите възрастови групи в селата ограничава възможностите за естествено възпроизводство на населението и ограничава трудовия контингент;
  
• 
  Нисък относителен дял на население в под-трудоспособна възраст, недостатъчен за бъдещото формиране на трудовия контингент. Делът на населението в над-трудоспособна възраст в общината е по-висок от този в областта и страната;
  
• 
  Висок относителен дял на населението от българска етническа група;
  
• 
  Делът на хората с висше образование е над средния за страната и областта, висок процент население с по-ниско от средно образование;
  
• 
  Отрицателни стойности на естествения прираст на населението, което води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие;
  
• 
  Отрицателни стойности на механичния прираст на населението;
  
• 
  Високо ниво на безработица особено характерно за ниско образованата част от населението.
  

• 
  Възможностите за развитие на алтернативна заетост се свързват предимно с леката индустрия, туризма и селското стопанство. Същевременно се отчита, че заетостта в тези сектори и дейности е с по-висока степен на несигурност, което противоречи на целите за създаване на заетост с устойчив характер;
  
• 
  Частният сектор и малките и средни предприятия са сред основните потенциални структури, които могат да генерират нова заетост;
  
• 
  Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години.