Община враца общински план за развитие на община враца 2014-2020 г


Табл. 13 Население на 7 и повече навършени години по населени места и степен на завършено образование към 01.02.2011 г., НСИ



страница7/24
Дата30.12.2017
Размер3.02 Mb.
#37836
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24


Табл. 13 Население на 7 и повече навършени години по населени места и степен на завършено образование към 01.02.2011 г., НСИ


Населени места

Общо

Висше

Средно

Основно

Начално

Незавършено начално

Никога не посещавали училище

Дете (до 7 години вкл., което още не посещава училище)

ОБЩО ЗА СТРАНАТА

6891177

1348650

2990424

1591348

536686

328803

80963

14303

Община Враца

69554

14361

34783

13277

3772

2906

318

137

гр. Враца

57065

13678

29959

8414

2445

2311

148

110

с. Баница

1066

51

340

419

138

98

12

8

с. Бели извор

671

22

286

263

52

35

13

-

с. Веслец

158

5

61

76

11

..

3

..

с. Вировско

282

25

107

90

31

28

-

..

с. Власатица

334

10

134

127

48

11

4

-

с. Върбица

429

21

99

209

47

40

9

4

с. Голямо Пещене

450

11

170

173

73

19

..

..

с. Горно Пещене

363

15

189

133

18

..

..

-

с. Девене

982

26

292

473

117

58

16

-

с. Згориград

1585

147

817

444

124

48

..

..

с. Костелево

724

47

356

255

44

22

-

-

с. Лиляче

824

41

284

329

122

32

16

-

с. Лютаджик

135

..

38

57

33

6

-

-

с. Мало Пещене

54

..

33

14

5

-

-

-

с. Мраморен

624

29

183

290

76

28

18

-

с. Нефела

483

10

145

211

69

37

6

5

с. Оходен

227

16

89

96

19

4

..

..

с. Паволче

673

80

371

167

37

16

..

-

с. Тишевица

475

25

131

205

77

31

6

-

с. Три кладенци

748

28

182

323

110

51

52

..

с. Челопек

487

34

229

180

31

10

3

-

с. Чирен

715

37

288

329

45

14

..

..

Характерната професионална специализация е насочена в най-широк диапазон и се определя от структурата на икономиката в близкото минало. Ако висшите кадри са разпределени равномерно, между всички професии, то по отношение на средното образование се наблюдава тясна специализация в направленията енергетиката, текстилната и шивашка промишленост, химическата промишленост и металургията (по информация от ЦПА на ИПГВР на гр. Враца).
Табл. 14 Население на 7 и повече навършени години по етническа принадлежност и степен на завършено образование, 01.02.2011г., НСИ

Образование / Етническа група

Общо

Степен на завършено образование

Никога не посещавали училище

Дете

висше

средно

основно

Начално и незавършено начално

Област Враца

175744

26186

81887

44715

21054

1525

377

В т.ч. отговорили

154195

24111

72399

38637

17559

1194

295

Българска

144105

23778

70681

34595

14164

667

220

Турска

535

27

149

233

115







Ромска

8659

87

1232

3694

3073

506

67

Друга

430

173

211

30

11

5

-

Не се самоопределят

466

46

126

85

196







Община Враца

69554

14361

34783

13277

6678

318

137

В т.ч. отговорили

63446

13415

31616

12143

5866

295

111

Българска

61166

13295

31285

11238

5072

184

92

Турска

58

5

14

27

12

-

-

Ромска

1878

13

174

835

736

104

16

Друга

205

78

100

18

4







Не се самоопределят

139

24

43

25

42







От таблицата № 13 е видно разпределението на населението в област Враца и община Враца по образование и етническа принадлежност в абсолютни стойности. Най-голям дял от населението от българската етническа група е със завършено средно образование, докато при ромската етническа група, преобладаваща част от населението е със завършено основно, начално или незавършено образование.


Възпроизводствен процес

Възпроизводството на населението на дадена територия се изразява чрез постоянното му възобновяване или чрез смяната на едни поколения с други. Количествената му страна обхваща естественото движение на населението. От своя страна, то се характеризира с раждаемостта и смъртността. До голяма степен раждаемостта зависи от броя на сключените бракове и броя на разводите.


Отрицателният механичен прираст през последните години, в т.ч. изселванията на млади хора от общината води до влошаване на демографските структури, а чрез тях и до проблеми в естественото възпроизводство на населението. Това личи от тенденциите в динамиката на основните демографски процеси – раждаемост и смъртност.
Табл. 15 Естествено движение на населението на община Враца 2007-2012, НСИ (към 31.12. на съответната година)




2007

2008

2009

2010

2011

2012

Раждания

682

697

728

581

590

552

Умирания

1130

1051

1046

1083

1047

1134

Естествен прираст

-448

-354

-318

-502

-457

-582

В периода 2007-2012 години броят на ражданията и умиранията варират, но естественият прираст в общината е трайно отрицателен и то с високи стойности.

Табл. 16 Механично движение на населението, НСИ




Заселени

Изселени

Механичен прираст




всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

България

96300

45824

50476

98812

46478

52334

-2512

-654

-1858

Област Враца

2113

980

1133

3166

1504

1662

-1053

-524

-529

Община Враца

741

354

387

1328

676

652

-587

-322

-265

Табл. 17 Механично движение на населението на община Враца, 2007-2012, НСИ

Община Враца

Заселени

Изселени

Механичен прираст

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

всичко

мъже

жени

2012

741

354

387

1328

676

652

-587

-322

-265

2011

958

459

499

1580

791

789

-622

-332

-290

2010

1435

727

708

2127

1048

1079

-692

-321

-371

2009

1286

578

708

1683

809

874

-397

-231

-166

2008

1191

553

638

1304

639

665

-113

-86

-27

2007

1540

746

794

2438

1266

1172

-898

-520

-378


Заетост и безработица
По информация от ЦПА на ИПГВР на гр. Враца определянето на заетостта по сектори е доста трудно и възможностите са доста ограничени. Търсенето на труд в реалната икономика в общината продължава да стагнира. Големият интерес, който се проява към програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост”, се обяснява с липсата на други възможности за започване на работа. Затова някои експерти считат, че може би по-добрият вариант за общините със силно депресирано търсене на труд е да се субсидира не предлагането, а търсенето на труд.

Ако спадът на заетостта в индустрията в община Враца е отражение предимно на продължаващите процеси на преструктуриране, то намаляването на броят на заетите в сектора на услугите, които се наблюдава в последните години се дължи предимно на недобрата бизнес среда и намаляване на потребителското търсене. От тази гледна точка, възможностите за създаване на алтернативна заетост срещат трудности не само поради все още нестабилната структура на икономика и неоформени приоритетни икономически дейности, но и от недобрата икономическа среда като търсене, подкрепа и насърчителни програми.



Заетостта в сектора на услугите преобладава. На второ място е заетостта в индустрията, а заетостта в селското стопанство не може да се коментира прецизно, поради значителните информационни проблеми относно селскостопанските производители.

Табл. 18. Население на 15 и повече години по населени места и икономическа активност, 01.02.2011г., НСИ


Населени места

Общо

Икономически активни

Икономически неактивни

общо

заети

безработни

Общо за страната

6389298

3329683

2834834

494849

3059615

Област Враца

161819

75643

61132

14511

86176

Община Враца

64261

33913

28451

5462

30348

гр. Враца

52643

30649

26152

4497

21994

с. Баница

940

203

117

86

737

с. Бели извор

626

249

150

99

377

с. Веслец

155

46

33

13

109

с. Вировско

263

52

35

17

211

с. Власатица

315

74

59

15

241

с. Върбица

373

72

41

31

301

с. Голямо Пещене

422

..

..

..

..

с. Горно Пещене

351

71

45

26

280

с. Девене

919

210

125

85

709

с. Згориград

1469

666

509

157

803

с. Костелево

684

271

239

32

413

с. Лиляче

794

114

88

26

680

с. Лютаджик

130

21

9

12

109

с. Мало Пещене

54

..

..

..

..

с. Мраморен

589

166

87

79

423

с. Нефела

417

226

89

137

191

с. Оходен

219

54

40

14

165

с. Паволче

638

281

243

38

357

с. Тишевица

434

107

65

42

327

с. Три кладенци

670

77

60

17

593

с. Челопек

462

156

130

26

306

с. Чирен

694

112

100

12

582

52,8% от населението на 15 и повече години на община Враца са икономически активни лица, икономически неактивни са 47,2% от населението.

Икономически активните лица на общината представляват 45% от икономически активните лица на област Враца и 1% от икономически активните лица в страната.

Структурата на икономически неактивните лица (на възраст 15 и повече навършени години) в община Враца е: 12,6% учащи, 63% пенсионери, 12,8% лица, ангажирани само с домашни задължения, 11,6% други неактивни.



Коефициент на икономическа активност община Враца е 64.7%, а коефициентът на заетост община Враца - 54.2%.
Табл. 19. Население на 15-64 навършени години по етническа принадлежност и икономическа активност, 01.02.2011г., НСИ


Икономическа активност / етническа група

Общо

Икономически активни

Икономически неактивни

Общо

Заети

Безработни

Област Враца

122918

74912

60425

14487

48006

В т.ч. отговорили

107736

66600

54133

12467

41136

Българска

100163

63356

52490

10866

36807

Турска

380

198

117

81

182

Ромска

6586

2668

1215

1453

3918

Друга

351

237

201

36

114

Не се самоопределят

256

141

110

31

115

Община Враца

51837

33555

28102

5453

18282

В т.ч. отговорили

47134

30649

25704

4945

16485

Българска

45391

29994

25345

4649

15397

Турска

48

23

16

7

25

Ромска

1448

469

208

261

979

Друга

163

117

97

20

46

Не се самоопределят

84

46

38

8

38

Икономически активните лица от българска етническа група съставляват близо 90% от всички икономически активни лица в общината.


Табл. 20 Население на 15 и повече години по населени места и икономическа активност, 01.02.2011г., НСИ





Общо

Икономически активни

Икономически неактивни

общо

заети

безработни

Общо за страната

6389298

3329683

2834834

494849

3059615

Област Враца

161819

75643

61132

14511

86176

Община Враца

64261

33913

28451

5462

30348

гр. Враца

52643

30649

26152

4497

21994

с. Баница

940

203

117

86

737

с. Бели извор

626

249

150

99

377

с. Веслец

155

46

33

13

109

с. Вировско

263

52

35

17

211

с. Власатица

315

74

59

15

241

с. Върбица

373

72

41

31

301

с. Голямо Пещене

422

..

..

..

..

с. Горно Пещене

351

71

45

26

280

с. Девене

919

210

125

85

709

с. Згориград

1469

666

509

157

803

с. Костелево

684

271

239

32

413

с. Лиляче

794

114

88

26

680

с. Лютаджик

130

21

9

12

109

с. Мало Пещене

54

..

..

..

..

с. Мраморен

589

166

87

79

423

с. Нефела

417

226

89

137

191

с. Оходен

219

54

40

14

165

с. Паволче

638

281

243

38

357

с. Тишевица

434

107

65

42

327

с. Три кладенци

670

77

60

17

593

с. Челопек

462

156

130

26

306

с. Чирен

694

112

100

12

582

Може да се обобщи, че е налице известна неяснота и нецеленасоченост на усилията за развитие на алтернативна заетост по сектори на икономиката. Повече единомислие има за това, какви сектори нямат бъдеще, отколкото за това, кои са перспективните отрасли. Търсенето на възможности в леката индустрия, туризма и селското стопанство за развитие на алтернативна заетост почти винаги се свързва с несигурния характер на работата, с невъзможност заетостта в тези сектори да добие устойчив характер. Частният сектор и малките и средни предприятия са сред основните потенциални структури, които могат да генерират нова заетост.

В зависимост от икономическите дейности, броят на новорегистрираните безработни лица през месец юни 2012 г. е най-висок при освободените от сферата на „Услугите”- 244 лица, от които с по-голям брой са: „Държавно управление” – 93 лица, „Търговия“ - 76 лица, „Транспорт, складиране и пощи” – 10 лица, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 8 лица; следвани от сферата на „Индустрията” – 69 лица, където с по-голям брой са: „Преработваща промишленост“ - 46 лица и „Строителство“ - 23 лица.

Изходящият поток през м. юни 2012 г. обхваща 444 лица, от които 202 лица започнали работа и 242 лица отпаднали от регистрация в ДБТ . През месец юни работодателите са обявили на първичния трудов пазар и по мерки за заетост по ЗНЗ 123 работни места и 43 работни места по програми за заетост.

Заети са общо 136 работни места, от тях 83 са на първичен пазар, а 36 – по програми за заетост.

Свободните работни места в края на месеца са 94 броя.

През месец юни 61 лица са работили по НП „От социални помощи към осигуряване на заетост”. През отчетния месец по НП „Асистенти на хора с увреждания”, дейност “личен асистент” са работили 94 лица. През м. юни по Програма „Старт на кариерата” са работили 13 лица.

Равнището на безработица за община Враца към 06.2012 година е 12.17 %, от които 769 души до 29 години, 1 868 души над 50 години и 384 души с трайни увреждания.

Безработицата сред лицата между 15 и 64 навършени години в община Враца е 16.3%.
Изводи:


  • Трайна тенденция към намаляване на населението в община Враца;

  • Концентриране на население в град Враца и засилена миграция към град София;

  • Обезлюдяване на селата от общината;

  • Застаряването на населението и емиграционните потоци ще се отразят неблагоприятно най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на общината;

  • Нисък процент на население във възрастова група 0-14;

  • Натрупване на население във високите възрастови групи в селата ограничава възможностите за естествено възпроизводство на населението и ограничава трудовия контингент;

  • Нисък относителен дял на население в под-трудоспособна възраст, недостатъчен за бъдещото формиране на трудовия контингент. Делът на населението в над-трудоспособна възраст в общината е по-висок от този в областта и страната;

  • Висок относителен дял на населението от българска етническа група;

  • Делът на хората с висше образование е над средния за страната и областта, висок процент население с по-ниско от средно образование;

  • Отрицателни стойности на естествения прираст на населението, което води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие;

  • Отрицателни стойности на механичния прираст на населението;

  • Високо ниво на безработица особено характерно за ниско образованата част от населението.

  • Възможностите за развитие на алтернативна заетост се свързват предимно с леката индустрия, туризма и селското стопанство. Същевременно се отчита, че заетостта в тези сектори и дейности е с по-висока степен на несигурност, което противоречи на целите за създаване на заетост с устойчив характер;

  • Частният сектор и малките и средни предприятия са сред основните потенциални структури, които могат да генерират нова заетост;

  • Налице е продължаващ процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница