Община якоруда изпълнител: „и-финанси“еоод

I. Анализ на икономическото и социалното състояние на община Якоруда

1. Обща характеристика на Община Якоруда и оценка на природния потенциал като фактор за развитие

Община Якоруда е разположена в североизточната част на област Благоевград върху площ от 339,3 кв. км. Граничи с общините Самоков и Костенец от Софийска област, Белово и Велинград от област Пазарджик и община Белица. Общината е съставена от осем населени места – общинският център гр. Якоруда и седем села, разположени в югоизточната част на общината (с. Аврамово, с. Бел камен, с. Бунцево, с. Конарско, с. Смолево, с. Черна Места, с. Юруково и гр. Якоруда).

Територията на община Якоруда се характеризира с планински и полупланински релеф, обхващащ части от Рила и Западните Родопи, както и тясната долина в горното течение на р.Места. Средната надморска височина е 1603м., а средният наклон на терена е 11,1%, което влияе неблагоприятно върху общоикономическото и инфраструктурното развитие на общината, както и върху развитието на селищната мрежа.

Климатът е умереноконтинентален със слабоизразено средиземноморско влияние, проникващо по долината на р. Места, средната годишна температура е 8⁰С. Зимите са студени, като средната януарска температура е -2⁰С. Снежната покривка се задържа около 150 дни в годината. Лятото е кратко и прохладно със средна температура през м. юли 18⁰С.

Водните ресурси на общината се формират от реките Черна и Бела Места, както и от няколко малки реки (Джебре, Чесна, Якорущица, Гниле и Лязарец). Река Места се образува от сливането на реките Бяла и Черна Места над гр. Якоруда. За условно начало е приет изворът на десния ѝ приток Бяла Места на 2240 м. надморска височина. Намира се над езерото Грънчар в Източна Рила и има координати 42°07°10° северна ширина и 23°35°10° източна дължина. Водите от извора и тези, изтичащи от езерото Грънчар се сливат в река Грънчарница (14,9 км дължина и 49,3 кв. км водосборен басейн), която преди да се влее в Бяла Места приема няколко притока. Левите са малките рекички Ропалица, Янчова река и Джеенем дере, а десен приток е река Баненска. Река Черна Места води началото си от 2620 м. надморска височина и извира от Източна Рила под имената Раждавица и Софан (Софаница). Изобилните валежи, продължителното снегозадържане и наличните горски ресурси обуславят пълноводието на реките.

На територията на община Якоруда са разположени пет високопланински естествени езера - Гранчар, Сухо езеро, Рибно - на което е изградена ВЕЦ “Якоруда”, Мъртво и Синьо езеро и част от язовир Белмекен. Езерата представляват неизползван ресурс за туристическо предлагане. Езерата и прилежащата територия е държавна собственост, с изключение на Рибното езеро, което е общинска собственост.

На р. Бела Места са създадени пъстървови ферми, такива ферми се изграждат и на други водоеми. В землището на гр. Якоруда, в месността Баните, има находище на термални води с местно значение с дебит 32л/сек и температура 42⁰С. Водата е бистра, безцветна, без мирис, подходяща за ежедневна трапезна употреба. Проучванията я характеризират като термална, алкална, сулфатно-хидрокарбонатна, натриево-флуорна. Минералната вода има приложение в балнеологията, като е подходяща за лечение на стомашно-чревни, бъбречни и кожни заболявания. Това дава възможност за развитие на настанителна база и обогатяване на туристическото предлагане.

В община Якоруда среднопланинският пояс е зает от кафяви горски почви и планинско-горски тъмноцветни почви. Най-високите части са покрити с планинско-ливадни почви и недоразвити скелетни почви, а канелените горски почви заемат най-ниските пояси на планинските склонове. Ниските части по долината на р.Места са заети от алувиални и алувиално-ливадни почви. Състоянието на почвите в Община Якоруда е сравнително добро, като се има предвид, че горския фонд заема 62 % от площа на общината, а обработваемата площ е около 54 174 дка, стопанисвана от частни стопани. Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Средногодишно плаващия наносен отток е от 150 до 500 т/кв.км. Почвената ерозия оказва извънредно неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство, унищожават се земеделски земи, разрушават се съоръжения. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват средно с 50% при такива средно и силноерозирали почви. Към момента няма регистрирано замърсяване на почви на територията на Общината с тежки метали, пестициди, нефтопродукти, нитрати и други замърсители.

На територията на община Якоруда като естествено растящи дървесни видове са разпространени бял бор, черен бор, смърч, ела, бяла мура, клек, бук, зимен дъб, габър, цер, елша, върба, трепетлика, офика, шестил, дива череша, явор, благун и други. Чрез залесяване са създадени култури от бял бор, смърч и по-ограничено от ела, черен бор, лиственица, дуглазка, червен дъб и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, глог, шипка, леска, червен бъз, малина, ягода, черна и червена боровинка, връшняк, птиче грозде, лазаркиня, папрат беладона, коприва, заешки киселец, валезиева власатка, планинска власатка, халерова власатка, светлика, лечебна медуница, чашкодрян, зъбник, картъл, алпийска ливадина, алпийска роза, петниста тинтява, извита острица, гъжва, скална полевица, триделнолистна дзука, жерардиева класица и др. Растенията рилска иглика, божествена иглика, павловско шепиче, янкиев лопен, рилско подрумниче, българско омайниче и давидово винче се срещат единствено в Рила планина и никъде другаде по света.

Характерни са българските ендемити (рилски равен) и балканските ендемити (румелийска жълтуга). Защитените растения, вписани в Червената книга в категориите “редки” и “застрашени от изчезване” са:

• 
  Преходна мурава (Pyrola media Swartz)
  
• 
  Сплеснат плаун (Diphasiastrum complanatum)
  
• 
  Обикновена кандилка (Aquilegia nigricans Baumg.)
  
• 
  Родопска горска майка (Lathraea rhodopea Dingler)
  
• 
  Дребна чаровница (Circaea alpina L.)
  

В преходната част между алпийският и планинско-горския пояс в хвойновите храсталаци най-често се срещат мечки, глигани, сърни, понякога и елени. От дребните бозайници характерна е подземната полевка. Разнообразен е птичия свят- водна бъбрица, балканска чучулига, глухари. Алпийският пояс се характеризира с наличието на разнообразни скални обитания, съчетани с алпийски ливади, благоприятни за много видове студенолюбиви високопланински животни. Oт бозайниците често се срещат подземната полевка, а от птиците - сивогушата завирушка и алпийската чучулига. От влечугите характерно земноводно животно е планинската жаба. От групата на безгръбначните животни са разпространени пеперуди, боровия копринопред и буковото пауново око.Ч аст от защитените животни в алпийския район са: насекоми - червена горска мравка, бръмбар носорог, алпийска розалия; от земноводните – дъждовник, обикновен тритон, дългокрака горска жаба, жаба дървеница; от влечугите -слепок, смок - мишкар; от птиците – всички с изключение на някои водоплаващи и вранови; от бозайниците – таралеж, обикновена кафявозъбка, мечка, невестулка, пъстър пор и вълк; от влечугите - усойница и живороден гущер. Характерно земноводно е алпийския тритон (включен в Червената книга). Най-високите части на Рила (над 2600 м н.м.в.) се характеризират със сурови климатични условия, при които живеят студенолюбиви видове животни от арктичен и бореален произход. Среща се дива коза. За този пояс характерни птици са: скален орел, планинска пъстра завирушка, скалолазка, белогърд бързолет, скална лястовица и др. От безгръбначните видове животни широко разпространение имат пеперудите и твърдокрилите насекоми - бръмбар бегач.

На територията на Национален парк “Рила” попадат 4666,0 ха пасищна площ и 5291,8 ха горски фонд от северната част на общината, включени в парков участък “Якоруда”. В общинския център функционира и офис на парковата дирекция.

Други природни забележителности са водопадът на р.Чесна, вековните дървета край с.Бунцево и гр.Якоруда. Разнообразният животински свят в общината предлага добри възможности за познавателен туризъм, спортен и любителски риболов. Изходен пункт към езерата във високопланинския пояс (Якорудските, Грънчарските, Ропалишките) е местността “Трещеник”.