Обща характеристика. Преработваща промишленост, търговия, услуги.
Местната икономика е представена предимно от малки цехове в дървопреработвателната и шивашката промишленост. По данни на НСИ, ТСБ-Благоевград на територията на общината има регистрирани 246 стопански единици. Най-голям е делът на стопанските субекти, занимаващи се с търговия, ремонт и обслужване /39,43 %/, следвани от тези в преработващата индустрия /22,76%/ и хотелиерството и ресторантьорството /около 14,22 %/. Най–нисък е делът на фирмите, занимаващи се със култура, спорт и развлечения (1,21%), строителство (1,62%) и създаване и разпространение на информация и творчески продукти (1,21%). Структурата на фирмите по големина следва общата тенденция за областта и страната. Най-голям е относителният дял на микрофирмите /със заети до 9 човека/ - около 94 %.
Промишлеността в общината е представена от предприятия, специализирани преди всичко в дърводобива и дървопреработването, които разчитат на наличието на суровини, материална база и квалифициран персонал. Леката промишленост е представена от няколко шивашки цеха, които шият на ишлеме, а хранително-вкусовата – с производство на хляб и хлебни изделия. Възможност за стимулиране на местната икономика е развитието на дървопреработването в посока производство на крайни продукти – мебели, дограми и др.
Таблица№15
Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия в община Якоруда
Година
Показатели
|
2012
|
1. Брой на стопанските единици
|
246
|
2. Произведена продукция (в хил. лв.)
|
14 994
|
3. Нетни приходи от продажбите (в хил. лв.)
|
22 449
|
4. Приходи от дейност (в хил. лв.)
|
21 666
|
6. Печалба (в хил. лв.)
|
1441
|
Източници: НСИ, ТСБ– Благоевград;
Таблица№ 16
Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2012 г.
Фирма
Община
|
Микро до 9 заети
|
Малки
10-49 заети
|
Средни фирми 50-249 заети
|
Големи фирми
Над 250 заети
|
Общ брой
|
1. Якоруда
|
232
|
..
|
..
|
-
|
246
|
2. Благоевград
|
4573
|
311
|
56
|
8
|
4948
|
3.Белица
|
201
|
..
|
..
|
-
|
221
|
4. Банско
|
1064
|
63
|
..
|
..
|
1135
|
5. Разлог
|
1042
|
52
|
..
|
..
|
1109
|
6. Общо за област Благоевград
|
15628
|
992
|
206
|
25
|
16851
|
7. Относителен дял на фирмите от Община Якоруда - %
|
1.49
|
..
|
..
|
-
|
1.46
|
Източници: НСИ, ТСБ – Благоевград;
„..” – Данните са конфиденциални;
„-” – Липсват данни
Данните в Таблица №16. Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2012 г. сочат, че основен и структуроопределящ за икономиката на Общината е броя на микро-предприятията. Липсата на точна статистика представлява проблем пред идентифицирането на трайни зависимости, но независимо от това се налага виждането за „инвестиционна незрялост“. Причините за това следва да бъдат самостоятелно анализирани, като същевременно липсата на идентифицирани големи стопански субекти може да представлява и потенциал за бъдещото привличане на стратегически инвеститори в икономиката на общината.
Близките стойности, които показват данните за Община Якоруда с намиращата се в съседство Община Якоруда, при общо приемане за сходни социално-икономически, природно-климатични и други дадености, дават основание да се направи извод за това, че подобна ситуация е характерна по-скоро за региона, отколкото за общината в конкретика.
Икономиката на Община Якоруда следва тенденциите и темповете на развитие на икономиката на Областта, като цяло (виж Таблица №17. Произведена продукция, приходи от дейност, нетни продажби, печалби и загуби в община Якорудаза 2012 г., в хил.лв.). Това показва относително постоянния дял на показателите на стопанските субекти в Общината спрямо областните данни.
Таблица №17
Произведена продукция, приходи от дейност, нетни продажби, печалби и загуби в община Якоруда за 2012 г., в хил.лв.
Община
|
Произведена
продукция
|
Приходи
от дейност
|
Нетни приходи от дейност
|
Печалба
|
Загуба
|
Якоруда__14994__22449__21666__1441'>1. Якоруда
|
14994
|
22449
|
21666
|
1441
|
474
|
2. Благоевград
|
1580927
|
1878730
|
1737045
|
141900
|
49361
|
3.Белица
|
13850
|
20472
|
18059
|
1468
|
592
|
4. Банско
|
140051
|
193828
|
174195
|
13443
|
25591
|
5. Разлог
|
181023
|
267004
|
223313
|
13442
|
29226
|
6. Общо за област Благоевград
|
3538757
|
4688691
|
4353125
|
370082
|
160207
|
5. Относителен дял на община Якоруда спрямо
Областта (в %)
|
0.42
|
0.48
|
0.50
|
0.39
|
0.30
|
Източници: НСИ, ТСБ – Благоевград;
Негативни са данните за съотношението между регистрирана общо печалба и общо загуба, който при балансирана икономика следва да бъде в рамките на под 10/1, докато в случая е около 3/1. Тази констатация представлява характеристика на общината, като от данните за областта и съседните общини се вижда, че не е обща костатация. Като вероятна причина за подобен дисбаланс може да се посочи структурно неравновесие в отраслови план, като очакването е за това, в икономиката на общината да са определящи икономически отрасли със силна системна взаимосвързаност, които реагират на икономически шокове взаимосвързано. Така в периодите на криза или икономически неравновесия тези секторни предстовители реагират негативно, а в структурата на икономиката липсват субекти с противоположна коралативна връзка със системните икономически шокове, които да компенсират в достатъчна степен спадовете. Казано по-просто развити са икономически сектори, които реагират сходно на шоковете и липсва диверсификация на бизнес специализацията в икономиката на Общината.
Таблица №18
Структура на икономиката в община Якоруда към 31.12.2012 г.,хил. лв.
Икономически дейности
|
Предприятия, брой
|
ПП1
|
ПД
|
НПП
|
Разходи за дейността
|
Печалба
|
Загуба
|
Якоруда
|
246
|
14 994
|
22 449
|
21 666
|
21 431
|
1 441
|
474
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
7
|
269
|
466
|
325
|
475
|
6
|
15
|
Преработваща промишленост
|
56
|
10 014
|
10 666
|
10 443
|
10 112
|
775
|
275
|
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Строителство
|
4
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети
|
97
|
1 151
|
7 317
|
7 088
|
7 225
|
201
|
112
|
Транспорт, складиране и пощи
|
7
|
828
|
875
|
843
|
851
|
22
|
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
35
|
442
|
669
|
659
|
680
|
47
|
15
|
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти
|
3
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
5
|
75
|
82
|
78
|
72
|
..
|
|
Административни и спомагателни дейности
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
|
..
|
Хуманно здравеопазване и социална работа
|
21
|
663
|
713
|
665
|
533
|
169
|
|
Култура, спорт и развлечения
|
..
|
..
|
..
|
..
|
..
|
|
..
|
Други дейности
|
3
|
7
|
10
|
7
|
..
|
..
|
|
1 показателят е изчислен по методология на структурна бизнес статистика
|
|
|
|
|
|
|
|
2 Данните са изчислени в еквивалент на пълна заетост
|
|
|
|
|
|
|
|
".." конфиденциални данни
|
|
|
|
|
|
|
|
Източници: НСИ, ТСБ – Благоевград;
Данните за структурата на икономиката в Община Якоруда по отрасли показват концентрация на икономическата активност в сферите на търговията, преработващата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството. Най-голям е броят на предприятията заети в сферата на търговията, като от относително ниския размер на формирания оборот може да се направи изводът, че това са предимно микро и малки търговски фирми, специализирани преди всичко в търговията на дребно.
На второ място в структурата по брой предприятия е отрасъла на преработващата промишленост, като относителният дял на тези стопански субекти е по-висок от общия за областта, но формирания брутен вътрешен продукт от тях е близо три пъти по нисък от този на областно равнище. Това означава, че предприятията от тази група са преобладаващо малки с ниска норма на капитализация и имат допълващи функции в икономическата структура на областта. Същевременно те представляват ядрото на реалния сектор на общинско равнище, като формират близо 43% от съвкупните приходи от икономически дейности в общината. Това дава основание да се приеме че секторът е ключов за икономиката и може да се търси потенциал за концентрация на икономическата активност към него.
Хотелиерство и ресторантьорство е третия сектор с най-висок относителен дял на предприятията в Общината, като за него аналогично може да се направи извода за ниска производителност на единица стопански субект (спрямо областта) и очакване за микро-величина на представляващите го единици.
От анализа може да се направи базисен извод за това, че потенциал за приоритизиране в отраслово отношение може да се търси преди всичко в преработващата промишленост и секторите, свързани с туризма.
Основен показател за равнището на стабилност на икономиката на определена територия се определя от структурата на заетостта. Причина за това е обстоятелството, че при икономически неравновесия на по-висока променливост са изложени заетите в часния сектор, докато поради характеристиките на обществения сектор трудовите правоотношения в тях се характеризират с относително по-висока степен на стабилност. Това дава възможност да се прецени в каква степен развитието на обществения сектор може да омекоти евентуални шокове от чисто икономически характер. Интерпретацията на резултатите има и пряко отношение към структурата на разходите в публичния и частния сектор, както и към степента на натоварване на социалната система в периоди на завишена безработица.
Таблица №19
Наети по трудово и служебно правоотношение в община Якоруда за периода 2009 – 2012 година, брой
Години
|
Общо наети
|
Обществен
сектор
|
Частен
сектор
|
2009
|
1181
|
692
|
489
|
2010
|
992
|
559
|
433
|
2011
|
1189
|
657
|
532
|
2012
|
1380
|
858
|
522
|
Източници: НСИ, ТСБ – Благоевград;
Анализирайки данните за структурата на трудовите и служебни правоотношения в Община Якоруда (виж Таблица №19) могат да бъдат откроени няколко основни тенденции. Общото нарастване на броя заети за периода 2009-2012 г. е съпроводено с процес на интензивна негативна променливост, която може да се обясни с общата стопанска конюнктура в страната, с посочения по-горе икономически спад в общината и последиците от световната финансова криза. Положителното в тенденцията на база общи резултати е брутното нарастване в броя на заетите лица, което очертава положителен тренд като напълно компенсира вътрешните за референтния период спадове. Същевременно данните за структурните промени сочат, че посочената компенсация и общ ефект се дължи преди всичко на увеличена заетост в обществения сектор. Там общото нарастване за периода е близо 17%, докато в частния сектор е едва 6,74% и по този начин може да се говори едва за възстановяване на равнището от началото на периода.
Очевидно обществения сектор се явява стабилизатор на заетостта, като данните сочат че изпълнението на тази функция е отишло дори в крайност. При изначално почти пропорционално разпределение на трудовите и служебни правоотношения между двата сектора (което само по себе си говори за изключителна слабост на икономическото развитие), към 2012 година е на лица съществен превес на обществения сектор.
Направените констатации се допълват от данните за размера на средната годишна заплата в общината (виж Таблица №20).
Таблица №20
Средна годишна заплата в община Якоруда за периода 2009-2012 година
Години
|
Средна годишна заплата
|
В обществен сектор
|
В частния сектор
|
2009
|
4782
|
5525
|
3682
|
2010
|
5012
|
5970
|
3779
|
2011
|
4936
|
5979
|
3624
|
2012
|
4365
|
4737
|
3741
|
Източници: НСИ, ТСБ– Благоевград;
Средното равнище е съществено по-ниско от това за страната и областта, което кореспондира и с направените изводи за ниска производителност на икономиката в Общината. Ръста на средната годишна заплата е близо до инфлационния индекс, като в отново за тази тенденция е структуроопределящото място на обществения сектор. В частния сектор средната годишна заплата е значително по-ниска както като абсолютна стойност, така и като темп на нарастване.
Тъй като подобна констатация е силно нелогична от икономическа гледна точка, не кореспондира със средните данни и тенденции в национален и областен план, могат да се направят предположения, че:
-
Частния сектор е изключително слабо развит и ниско активен от икономическа и инвестиционна гл.т.;
-
Равнището на производителността е ниска, което води респективно и до занижени ставки на трудовите възнаграждения;
-
Съществена част от трудовите възнаграждения в частния сектор не се изплащат официално, попада в сивия сектор и не се отчита от официалната статистика.
Основният извод, който се налага от направените констатации и предположения е за необходимостта от изграждането на адекватна, пълна и представитена база данни по отношение на доходите на населението в общината, с цел да се избегне интерпретацията на частични и/или непълни данни и да се съсдаде основа за пълноценен и задълбочен анализ на икономиката (Например, чрез разработване и реализиране на цялостна самостоятелна политика за развитие на икономиката в Община Якоруда).
Таблица №21
Основни икономически показатели на нефинансовите предприятия, за 2012 година, по групи предприятия, според броя на заетите в община Якоруда
Стопански субект
Брой на заетите
|
Предприятия (фирми)
|
Приходи от дейността
(хил.лв.)
|
Нетни приходи
от продажби
(хил.лв.)
|
Заети лица общо
|
1. Всичко
|
246
|
22449
|
21666
|
772
|
2. До 9 заети
|
232
|
12576
|
12124
|
438
|
3. От 10 до 49 заети
|
..
|
..
|
..
|
..
|
4. От 50 до 249 заети
|
..
|
..
|
..
|
..
|
5. Над 250 заети
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Източници: НСИ, ТСБ – Благоевград;
„..” – Данните са конфиденциални
„-” – Няма случай
Данните посочени в Таблица № 21 обективно потвърждават направените по-горе изводи за преобладаващо микро-предприятия в структурата на икономиката на Община Якоруда. Същевременно, големият брой не съответства на очакваните и нормални равнище за разпределение на общия размер на приходи от дейността и нетни приходи от продажби, като близо 93% от броя стопански субекти с микро мащаб, формира едва около 50% от производството.
Горско стопанство
Община Якоруда се намира в планински район, поради което местната икономика е силно зависима от дърводобива, дървопреработването и земеделието като източник на доходи и заетост. Горският фонд на територията на община Якоруда е 219045 дка, или 64,6% от територията на общината. В Рила преобладават иглолистните насаждения – бял и черен бор, смърч, бяла и черна мура. В по-ниските части от широколистните дървесни видове преобладава дъба. Широколистният пояс навлиза по долините на рилските реки навътре в планината. Западните Родопи са заети предимно от представители насредноевропейската горска растителност, като особено голямо развитие има иглолистната растителност.
Големи иглолистни горски масиви покриват височините на Дъбрашкия рид. По-големи площи от букови гори има по северните склонове на Западните Родопи. По форма на собственост 1% от горските територии са частни, 1% е общински, 98% са държавни. Значителният дял на държавния горски фонд е свързан с обявяването на Национален парк “Рила”. В Националния парк са разположени 52920дка горска площ, от които 22050 дка иглолистни гори и 17170 дка клек. Използването на горските ресурси за стопански цели следва да се извършва в съответствие със Закона за защитените територии, подзаконовите нормативни актове и Плана за управление на Национален парк “Рила”.
Горският фонд на общината се стопанисва от Държавно лесничейство “Якоруда”. Общата площ на горския фонд по населени места в обшината е представена в тбалицата по-долу.
Таблица №22
Обща площ на горския фонд в община Якоруда
Населено място
|
Горски фонд
(в това число горска територия) дка
|
с. Аврамово
|
2 511,98
|
с. Бел Камен
|
5 616,29
|
с. Бунцево
|
8 973,24
|
с. Смолево
|
9 965,57
|
с. Конарско
|
12 077,85
|
с. Черна Места
|
1 986,88
|
с. Юруково
|
11 026,47
|
гр.Якоруда
|
170 523,02
|
Източник: „Общинска програма за опазване на околната среда“, Община Якоруда
Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. На територията на общината функционират над 40 предприятия с основна дейност дърводобив и дървопреработване. Произвеждат се дървени строителни материали, мебели, хартия и хартиени изделия. Съществен проблем представлява отпадъчния дървен материал, достигащ до 4000 тона годишно, който причинява сериозни щети на околната среда. Същевременно дървесните отпадъци могат да се използват като суровина за произвоство на брикети, като по този начин се намали количеството на дърводобива за отопление на домакинствата. Основен проблем е и факта, че изсечените горски площи от незаконна сеч почти не се залесяват и възстановяват от лесничейството поради недостиг на финансови ресурси, което активизира ерозионните процеси.
Значителният горски фонд може да бъде един основните източници на икономически растеж на общината, при устойчиво ползване на горските ресурси. Развитието на производства, използващи дървесината като суровина, както и такива свързани с първична преработка на билки, гъби и диви плодове би допринесло както за развитието на селското и горско стопанство така и за цялостното икономическо развитие на общината. Това изисква целенасочени действия за развитие и защита на горските територии.
Селско стопанство
По данни на Министерство на земеделието и храните от ноември 2012 г. общия брой на стопанствата на територията на община Якоруда е 1 767 като използваната земеделска земя е 19 963.8(дка).
Земеделският фонд е 113057 дка, от която обработваемата площ е 54174 дка или 15,97% от територията на общината. Поливни площи няма, няма функционираща хидромелиоративна система. По форма на собственост 24% от земеделската земя е частна, 9% е общинска, 46% е държавна, а 22% е общински остатъчен фонд. Отностелния дял на общинските земи е нисък и силно ограничава възможностите за стимулиране развитието на селското стопанство чрез предоставяне на площи на арендатори за създаване на крупни стопанства и ферми. Резерв представляват земите, които се предвижда да бъдат актувани като общинска собственост след изтичане на давностния срок за възстановяване на собствеността.
Основна част от обработваемата земя заемат културите: картофи (4500 дка), фасул (1700дка), царевица (1500 дка) и тютюн (300дка). Регистрирани тютюнопроизводители са 273 лица са предимно от с.Юруково с обща квотата за 2005 год. 120 тона, като 80 тона е тип “Ориенталски”, сорт “Крумовград”, произход “Неврокоп”, а 40 тона сорт “Неврокоп – 1146”. Представени са и зеленчуковите култури - домати (20дка), пипер (20 дка) и кромид лук (10дка). Съществуват благоприятни условия за култивиране на лечебни растения, и създаване на трайни насаждения от горскоплодни култури.
Средният размер на обработваните площи от земеделските стопани в общината е 3,4 дка, като основните причини са раздробеността на земята и планинския релеф. Използва се остаряла селскостопанска техника или не се използва техника, което води до загуби при прибиране на реколтата. Финансовото състояние на земеделските стопанства е лошо, липсват средства за закупуване на съвременна техника и за провеждане на агротехнически мероприятия с по-продължителен ефект, което сериозно намалява ефективността на стопанската дейност.
Обработват се по-плодородните земи, а нископродуктивната земя се изоставя, като ерозионните процеси, провокирани от наклонения терен увеличават площите необработваема земя. Отсъствието на крупни земеделски стопанства намалява производителността на труда и възможностите за реализиране на по-ниска себестойност на продукцията, както и за нейната пазарна реализация.
Животновъдството има по-малък дял в произведената селскостопанска продукция. Представени са почти всички видове домашни животни. Отглеждат се говеда, овце, кози, свине и птици(виж Таблица 23).
Таблица 23
Регистрирани животни към 01.01.2014 г. в община Якоруда
Вид
|
Брой
|
Едър рогат добитък
|
3000
|
Дребен рогат добитък
|
9000
|
Свине
|
30
|
Птици
|
2000
|
Източник:Община Якоруда
Намаляването на броя на животните през последните години затихва като процес, но затрудненията свързани с реализацията на продукцията продължава да бъде основен проблем пред животновъдите. Семейните ферми не са пазарно ориентирани, на пазара се появяват излишъците на домакинствата. Качеството на продукцията е ниско, поради липса на познания у фермерите за храненето и отглеждането на животните.
Перспективите за развитие на селското стопанство на община Якоруда са свързани с въвеждане на алтернативни култури, като ръж и тритикале, билки, малини и боровинки. Потенциал за развитие има и пчеларството. Важно значение за развитието на селското стопанство има и развитието на свързаните отрасли, предимно хранително-вкусовата промишленост и селския туризъм.
Туризъм
Община Якоруда има сравнително благоприятно туристико-географско положение. Удивителната природа, местоположението и забележителностите дават възможност на общината да развива почти всички видове туризъм – екотуризъм, селски, планински, културен, алтернативен и исторически туризъм, хобитуризъм.
Част от общината формира парков участък “Якоруда” от Национален парк “Рила”. Якоруда е важен изходен пункт за излети из цяла Рила планина и Родопите, както и междинен пункт при преходи между Пирин и Рила. Курортната местност “Трещеник”, 14 км северно от гр.Якоруда, е удобна изходна база за множество туристически маршрути. Основните са до х.Грънчар и х.Заврачица.
Настанителната база се състои от хотели, хижи, вили и къщи за гости (общо 538 легла), разположени в курортна местност Трещеник и местността Баните (с потенциал за развитие на балнеология предвид наличието на минерални извори, които са общинска собственост),както и Национална спортна база “Бел Мекен”. На Трещеник се намират туристически комплекс “Трещеник”, Почивен дом на НЕК, туристическа хижа “Трещеник”, малки ведомствени почивни бази и частни вили.
Като цяло, наличието на специфични антропогенни туристически ресурси, съчетани с изключително благоприятните природни дадености, са сериозни предпоставки за развитието на екологичен и устойчив туризъм в общината. Дават възможност за комбиниране на почивката с хоби-занимания, придобиване на умения и задоволяване на нуждата от емоционални преживявания и впечатления.
Сподели с приятели: |