Община земен tехническо задание

Ландшафт

Елементите, които характеризират територията, са разнообразния горски и земеделски фонд, водните площи (реки, язовири) и територията около тях, урбанизираната територия.

Ландшафта е променен от човешка намеса и може да бъде определен като слабо променен.

Селищният тип ландшафт е с добри възможности за естествено развитие. Представен е от 18 населени места. Предвид характерното застрояване за селищната структура, състояща се от ниска постройка, дворно място и богато улично озеленяване са предпоставка и благоприятстват оформянето на ландшафта.

На територията се срещат няколко типа горски ландшафт - такъв с висока и такъв със средна възможност за естествено развитие. С висока възможност е територията представена от защитени територии - по директивата на местообитанията. Те имат функция на разкрасяващ и обогатяващ елемент в ландшафта. От горски тип със средни възможности за развитие влизат специалните и стопанските гори. Те също са с благоприятно влияние върху микроклимата и опазват съседните селскостопански площи.

От важно значение за горския ландшафт е запазването на растителността в структурата на урбанизираната селищна среда. Чрез дървесно-храстовите масиви на крайселищната зона се осъществява преходът между селищата и откритата природна среда.

Растителната покривка е еднородна – предимно тревиста. В плодородните и ниски части на земите в общината тя е заменена от предимно едногодишни селскостопански култури, а в по-високите земи са превърнати в естествени ливади и пасища.

Във високите части /горски фонд и пасища/ най-разпространени са храстите глог, шипка, дрян, къпина, трънка и др. Основни дървесни видове са дъб, бук, бял и черен бор, габър, клен, акация, липа и пр. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и нискокачествена продуктивност. Около 20 – 22% от горския фонд се залесява, но горите се използват основно за дърводобив за огрев и целулоза.

Съгласно Европейската конвенция за ландшафта, понятието има следната дефиниция: “Ландшафт” означава територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и /или човешки фактори. Най-общо казано ландшафтите представляват относително еднородни по произход териториални съчетания /комплекси/ от взаимно свързани компоненти на природната среда /скали, релеф, климат, води, почви, растителност и животински свят/. Под влияние на човешката дейност природните ландшафти са подложени на различни въздействия, поради което в тях присъстват и редица антропогенни елементи. Развитието в земеделието, горското стопанство, индустрията, добива на минерали, регионалното и градско планиране, транспорта, инфраструктурата, туризма и отдиха, както и най-общо промените в регионалната икономика, в много случаи ускоряват трансформацията на ландшафта. Именно в тази връзка е важно да се отбележи, че резултатите от ландшафтните проучвания следва да се използват при разработването на териториално-устройствени и градоустройствени планове и проекти и при вземането на оперативни управленски решения в областта на опазването, възстановяването и рационалното използване на природните ресурси и околната среда.

Основните фактори за формирането на ландшафтната структура на територията на община Земен се обособяват в две главни групи - природни и антропогенни. От природните фактори най-голямо значение имат скалната основа, релефът и хидроклиматичните особености на района. Важна е ролята и на водите, почвите и биогенните компоненти на природната среда, които са индикатор на въздействието на останалите фактори. В групата на природните фактори се включва и сложното палеогеографско развитие осъществявало се в района.

Втората група фактори включва преките и косвените въздействия от човешката дейност и различните форми на природоползване, които оказват влияние не само върху разнообразието на ландшафтите, но и върху тяхното съвременно екологично състояние. Тези въздействия често имат негативен ефект, тъй като изменят естествения ход на природните процеси в ландшафтите. Това води до нарушаване на равновесието в екосистемите и на тяхното нормално функциониране.

При решаването на ландшафтно-екологичните проблеми на общината е необходимо:

а/ да се ограничи антропогенното замърсяване на компонентите на ландшафтите над пределно допустимите норми и да се ликвидират последиците от предишните замърсявания;

б/ да се повиши ефективността при използване на разнообразния ресурсен потенциал на ландшафтите, като се спазва принципът използването на природните ресурси на ландшафтите да не надвишава техните самовъзстановителни способности;

в/ да се възстановят и рекултивират деградираните ландшафти в урбанизираните и техногенно натоварените зони на областта;

г/ новите градоустройствени и териториално-устройствени решения да бъдат съобразени с изискването за естетизация и устойчиво развитие на ландшафтите и тяхното опазване.

6. Защитени територии и биоразнообразие

Основните проблеми свързани с биоразнообразието в района са в резултат от антропогенизацията на териториите, при което се получава влошаване на състава и структурата на естествената растителност поради разширяване на участието на плевелни видове и на антропофитни съобщества и групировки в нея, което води до намаляване на продуктивността и качествата на получаваните ресурси. В резултат от увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях, осъществява се миграция на замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са агресивни и по-приспособими в конкретните условия за живот и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите.

Защитените територии на територията на общината са представени от защитени зони съгласно НАТУРА 2000, която представлява екологичната мрежа в Европа.

Таблица 27. Защитени зони по Натура 2000 на територията на община Земен.

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Фигура 26. Териториален обхват на Защитена зона „Земен“. /Източник: РИОСВ-Перник, НАТУРА 2000/.

• 
  Природни местообитания – Алувиални гори, Естествени еутрофни езера с растителност, Равнинни или планински реки с растителност, Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета, Съобщества на Juniperus communis върху варовик, Храсталаци с Juniperus spp, Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества, Псевдостепи с житни и едногодишни растения, Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, Низинни сенокосни ливади, Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion, Букови гори от типа Asperulo-Fagetum Asperulo-Fagetum beech forests; Термофилни букови гори, Дъбово-габърови гори, Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества, Панонски гори, Балкано-панонски церово-горунови гори, Мизийски букови гори и Крайречни галерии;
  
• 
  Бозайници – Широкоух прилеп, Европейски вълк, Видра, Рис, Дългокрил прилеп, Дългоух нощник, Остроух нощник, Дългопръст нощник, Трицветен нощник, Голям нощник, Средиземноморски подковонос, Южен подковонос, Голям подковонос, Maлък подковонос, Кафява мечка, Пъстър пор;
  
• 
  Земноводните и влечугите – Жълтокоремна бумка, Обикновена блатна костенурка, Шипобедрена костенурка, Шипоопашата костенурка, Голям гребенест тритон Риби – Маришка мряна, Обикновен щипок, Европейска горчивка;
  
• 
  Безграбначни – Ручеен рак, Callimorpha quadripunctaria, Лигниоптера, Лицена, Обикновен сечко, Бръмбар рогач, Буков сечко, Осмодерма, Алпийска розалиа;
  
• 
  Растения – Червено усойниче, Обикновена пърчовка.
  

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  Забранява се залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  
• 
  Забранява се използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  
• 
  Забранява се косенето на ливадите преди 1 юли, както и косене от периферията към центъра.
  

7. 
   
   Каталог: files -> files
   files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
   files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
   files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
   files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
   files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
   files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
   files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
   files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт
   
   
   
   Изтегляне 1.59 Mb.
   
   Сподели с приятели: