Община земен tехническо задание
Изтегляне 1.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Геоложки условия и полезни изкопаеми
- Растителност и животински свят
- КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
ПочвиПо отношение на почвеното – географско райониране на България /по Нинов, 1997 и 2002 г./, територията на общината попада в Софийско-Краищенска област., която е част от Балканско – Средиземноморска почвена подобласт. В границите на тази подобласт са разпространение предимно чернозем-смолници, които са 28% от обработваемата земя и канелени-горски почви – 46% от цялата територия на общинските почви. Канелените горски почви заемат хълмистите и нископланинските територии с надморска височина до 800м. Разположени са върху млади в геоложко отношение седименти и са образувани при преходни и континентално-средиземноморски климатични условия и широколистна, предимно дъбова растителност. Смолниците са почви, образувани в негативни форми на релефа – котловинни полета и поречията. Развитието им е свързано със съществуването на буйна ливадна и ливадноблатна растителност, а след дренирането на водите влияние е оказала и широколистната – предимно дъбова растителност. Почвеният състав в общината дава възможност за развитие и отглеждане на пшеница, ръж, овес, картофи. Почвите са важен ресурс за развитието земеделието и животновъдството. Следователно със зонирането и устройствените режими на ОУПО на землището на община Земен трябва да бъдат запазени качествените земеделски земи.
По отношение на геоложкия /литолого - стратиграфски/ строеж на територията на община Земен са се образували терегенно-карбонатни,карбонатни и теригенни седменти. От геоложкия период на кватернера се срещат алувиално – пролувиално – делувиални наслаги. В пространствения обхват на община Земен се намират нерудни полезни изкопаеми – варовици, глина, хума, бигор. Големи количества глина са открито по поречията на реките Струма и Треклянска, която има подходящ химичен състав и физико-механични и характеристики за използването и в производството на тухлени и керамични изделия. При зонирането на територията и определянето на специфичните правила и нормативи към ОУПО трябва да се съобразят със съществуващите геоложки условия.
Горските територии обхваща 54,6 % / заемат 138 578 дка/ от територията на община Земен. Ландшафтните райони /по Петров, 1982/, които се наблюдават на тази територия са предимно средно и високопланински ландшафт с широколистни гори, както и Котловинни, вътрешнопланински, лесо-ливадно-степни, в различна степен земедеслки усвоени – Северни субсредиземноморски предимно равни котловинни дъна. Основни дървесни видове са дъб, бук, бял и черен бор, габър, клен, акация, липа и пр. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и нискокачествена продуктивност. Около 20 – 22% от горския фонд се залесява, но горите се използват основно за дърводобив за огрев и целулоза. От направения анализ ясно се вижда, че община Земен разполага с богат и разнообразен горски фонд. Пред ОУПО трябва да се поставят задачи за опазването му; за определяне на точни и конкретни граници на горските територии, чието предназначение не може да бъде променяно; да се отразят границите на териториите с различно предназначение и устройствения им статут според нормативната уредба. Да се потърсят възможности за развитие на различни туристически и рекреационни дейности, където това е възможно. Да се осигури необходимия достъп и акуратност на техническата инфраструктура.
Основният тип растителност за района на общината е еднородна – предимно тревиста. В плодородните и ниски части на земите в общината тя е заменена от предимно едногодишни селскостопански култури, а в по-високите земи са превърнати в естествени ливади и пасища. Във високите части /горски фонд и пасища/ най-разпространени са храстите глог, шипка, дрян, къпина, трънка и др. На тази територия има голямо биологично разнообразие, поради факта, че обхваща Рило–Родопският зоогеографският райони /по Георгиев, 1980/. В този район се наблюдава преобладаване на евросибирските и европейските видове над средиземноморските. Наблюдава се навлизане на средиземноморски видове по долината на Струма. Във водите на река Струма се среща голямо разнообразие от риба, което заедно с множеството живописни проломи е предпоставка за развитие на риболова и туризма. В териториалните граници на общината има значителна част дървесинна, храстовидна и тревна растителност. В Риша планина се наблюдава по висока концентрация на растителност, докато в Земенската планина по-голени и измити скали. От дърветата най-много се срещат бук, дъб, ясен, явор, габър и др., заедно с различни видове храсти. По заравнените местности като полето по поречието на реката, хората садят градини, а високите поляни се използват за пасища.
Географската характеристика и пространственото развитие на селищната структура в Община Земен, разположена в планинската и полупланинската част на Югозападна България, както и по долините на р. Струма, р. Треклянска, р. Дивлянска, р. Блатешница р. Явор са предпоставката за заселване на различни цивилизации по територията ѝ още от Древността. В тази връзка, културното наследство в района е резултат от дългогодишното напластяване на отминали цивилизации и епохи, които носят специфична памет и идентичност на мястото. В основата на формирането на пространствената структура в общината стоят културните коридори и културното напластяване, които изразяват устойчивостта във времето на културните и селищните взаимовръзки и трайно обособени направления. Културните коридори свързват важни елементи на наследството и традициите, които отразяват събития или периоди от европейската история. Те показват пространствената динамика в развитие на община и региона. В непосредствена близост до общината преминава обособено културно направление с линеарно разположени обекти с идентични стилови и смислови характеристики. Националната концепция за пространствено развитие на Република България представя културните коридори и прави оценка за степента на значимост на културното напластяване, като община Земен е представена с ниска степен – наличие на един слабо изразен културни пласт.
Фигура 5. Национални културни коридори /Източник: Национална концепция за пространствено развитие/. 
Фигура 6. Оценка на културното напластяване в ЮЗР /Източник: Регионален план за развитие на Югозападен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г./. Настоящите политики на ЕС са ориентирани към управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите и реализиране на местния потенциал за развитие на общините и регионите. В този смисъл пространственото и социално-икономическо развитие на територията ще бъде ориентирано към културното наследство в общината и природните и културни ландшафти, които изразяват регионалната специфика. Това са факторите, които имат водеща роля в устройството на територията и регионалното развитие. Този подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България, които се залагат в НСРР и НКПР и са в пряка връзка с качеството на живот. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство – от единичната ценност до ансамбъл с неговото обкръжение и цялостната градска и/или природна среда, в която е ситуиран, характерният пейзаж и културните коридори/маршрути. Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики, чрез консервация и активно опазване, публична загриженост и адаптация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото /genius loci/ и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж. Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи в общината. Най-общо казано културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които носят историческа памет и национална идентичност. На територията на общината са налични културни ценности - материални и нематериални свидетелства за човешко присъствие и дейност, които са с висока научна и културна стойност за индивида, общността и обществото в региона. Културното наследство в община Земен е представено от археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени недвижими културни ценности, както и от природните ценности, народните традиции и културните обичаи. В пространствено развитие на община Земен историко-географското развитие е в основата на културното напластяване и именно то дава възможност за изграждане на сътрудничество със съседните общини и формиране на културни зони за туризъм и рекреация, които в съчетание с народните традиции и културните обичаи на местната общност, изграждат атрактивна културна среда. Недвижимите културни ценности в териториалния обхват на общината според научната и културна област, към която принадлежат биват археологически, исторически, художествени и архитектурно-строителни: Концентрирани в пространствения обхват на град Земен, който е основен културен център в общината. Културното наследство в общината включва едни от най-значимите недвижими културни ценности в региона и България, като от категория с „национално значение“ са идентифицирани девет обекта, което е приблизително ¼ от обектите в област Перник, които притежават изключителна стойност за културата и историята. Село Блатешница:
Град Земен
Село Пещера
Село Дивля
В пространствения обхват на общината са идентифицирани 11 обекта обявени за недвижими културни ценности от категория с „местно значение“.
Декларирани исторически, архитектурно-художествени и архитектурно-строителни обекти в териториалната структура на общината са:
В пространствения обхват на общината в близост до село Горна Глоговица са разположени две могили: Голямата могила – 500 м. ЮЗ от селото и Мала Могила на 200 м. от селото. Историческо място “Еловдолско усое”, землище на с. Елов дол, община Земен, област Перник, обявено със Заповед № 3718 от 28.08.1975 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда, заведено под № 648 в Държавния регистър на защитените територии, с площ 2,0 ха. Недвижимите културни ценности с висока културно-историческа стойност, представляващи интерес за туризма в общината са представени от: Земенския манастир - архитектурен и художествен паметник на културата в град Земен и Средновековна църква в село Беренде. С оглед интегриращия характер на ОУПО на Земен и функцията на град Земен като център на растеж стимулиращ населените места в неговия обхват е необходимо да се проследи възможността за интегриране на културното наследство в една обща структура/система от взаимообвързани недвижими културни ценности и интегрирането им в социално-икономическия живот и пространствена структура. Общината притежава значителен културен и природен потенциал, който следва да бъде по-добре експониран и да допринесе за повишаване на социално-икономическото състояние на общината. С възможност за развитие са туристическите дейности свързани с развитие на еко-туризъм, културно-исторически, археоложки и други. Важни обекти на културната инфраструктура в общината са читалищата в град Земен „Светлина – 1924“ и в селата Дивля, Смиров дол и Габровдол. Те са важни културни обекти, които съхраняват, развиват и обогатяват културния живот, приобщават гражданите към ценностите на науката, изкуството и културата и съхраняват духовния живот и местните традиции и културни обичаи. В читалището в село Дивля има обособена етнографска музейна сбирка за живота на Владимир Димитров – Майстора, който живее и твори в селото от 1928 до 1930 г. Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции и културните обичаи. Културният календар включва множество мероприятия, които изразяват активен културен живот на местената общност. Основни културни събития на територията на община Земен са свързани с отбелязването на националните и традиционни празници. В териториалния обхват на общината се честват и празниците с местно значение, които изразяват идентичността на община Земен, а именно: Сурвакарски игри – „Сурва“, Ден на самодееца, Пролетен фестивал „Долината на маските“, Общински фолклорен празник „В учански камък“, “Традиционните събори на населените места и други. Културните обекти от национално и местно значение са потенциал, които трябва да бъде използван за привличане на социално-икономическа активност в общината. Необходимо е да се изготвят проекти за консервация, реставрация и адаптация на обектите и интегрирането им в обща мрежа, обвързвана със селищната структура в общината. Така също е необходимо да бъдат изготвени познавателни туристически пътеки и маршрути и обособяването на културни зони. Атрактивността на общината трябва да бъде представена като съвкупност от нематериално и материално недвижимо и движимо културно наследство. Народните традиции и културните обичаи са нематериалния ресурс, който може да задържи посетителите в общината и да повиши нейната атрактивност и качеството на културния туристически продукт. Основата на съвременния динамичен и разрастващ се град са културните ценности заложени в селищните характеристики на общината. С времето те биват възстановени, адаптирани и допълвани, което допринася за развитието на общината като културен център и формирането на културна туристическа индустрия. Интерпретацията на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано териториално и социално-икономическо развитие. Културното наследство е фактор изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности, носещи идентичността на региона /културното и природно наследство, историческата памет/ и социално-икономически дейности в новите урбанизираните територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции. Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма трябва да бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на дадена община и възможност за балансирано и устойчиво развитие. В териториалния обхват на общината има идентифицирани множество недвижими културни ценности формиращи културното наследство в региона. Чрез ОУПО трябва да се оценят и да бъдат включени като част от пространствено-териториалните и функционални системи. Необходимо е да се поставят ограничения относно устройствената, строителната или друга човешка намеса. Да се експонират адекватно за времето и местоположението си.. Да се осигури необходимата техническа инфраструктура към тях. Да се включат като елементи към развитието на туристическата и рекреационната дейност.
|
