Общинска комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните – пловдив

• 
  участниците да се запознаят с основните характеристики на конфликта;
  

• 
  да се илюстрират най-често срещаните типове конфликти и причините за тяхното възникване;
  
• 
  да се представят различна нагласа към конфликта и неговата положителна и отрицателна сила;
  
• 
  участниците да осмислят по-добре собственото си поведение в конфликтна ситуация.
  

• 
  Преминаване от външната реалност към реалността на груповата работа.
  
• 
  Да се повиши и насочи енергията на групата към предстоящата задача.
  
• 
  Да се насочи мисленето на груповите членове към определената за обсъждане тема.
  

Групата е седнала в кръг. Един доброволец излиза извън стаята. Останалите участници избират кой ще е “лидер”. Лидерът започва някакво действие като пляскане на ръце, сменя го с тропане с крака, махане с длани и т.н. Действието трябва да се променя на около всеки 15 сек. Останалите членове повтарят действията на „лидера”, без да гледат директно към него/ нея. Доброволецът влиза обратно в стаята по време на тези действия. Задачата му е да разпознае кой е “лидерът”.

1. 
   Участниците да преживеят конфликтна ситуация под формата на игра.
   
2. 
   Да се илюстрират емоциите и поведението по време на конфликт.
   
3. 
   Да се отграничат нужните от ненужните конфликти.
   

Групата се разделя на два отбора „Х” и „У”. На флипчартова хартия се чертае мрежа 6/6 квадратчета. На отборите се казва, че имат една основна цел да постигнат максимален брой точки. След което играта започва и отборите се редуват в поставянето на знака си върху мрежата. По 1 точка се дава при всяка комбинация от 3 еднакви знака по вертикала или хоризонтала в мрежата. Играта свършва с изчерпване на празните квадратчета. След края на играта всички споделят как са се чувствали по време на играта и каква е била стратегията им.

А Б В Г Д Е

1. 
   Да се изведе определение за „конфликт”.
   
2. 
   Да се преосмислят емоциите, които един конфликт поражда.
   
3. 
   Да се анализират нагласите, с които човек влиза в конфликтна ситуация.
   

Групата се разделя на 3 малки групи по случаен признак. Всяка подгрупа работи по една от следните задачи: „Асоциации за думата конфликт”, „Емоции и чувства по време на конфликтна ситуация”, „Определение за конфликт”. Групите обсъждат темите си и записват на постер идеите. След като приключат работата си, говорителите на малките групи правят представяне пред останалите.

1. 
   Участниците да научат за видовете конфликтни ситуации.
   
2. 
   Да повишат уменията си да разпознават конфликта и неговите елементи.
   
3. 
   Да повишат осъзнатостта за поведението си в различните ситуации.
   

До каква степен сме способни да избираме собственото си поведение?

Колко често си даваме сметка за последствията от този избор?
Дейност:_игра_„Импулс”'>Дейност: игра „Импулс”
Цели:

1. 
   Да помогне на участниците да усетят приключването на груповата работа.
   
2. 
   Да съхрани енергията вътре в групата.
   
3. 
   Да направи ясно очертана границата между работата в група и реалния живот на участниците.
   

Така е и с доверието – никой не иска да се довери първи.

- Взаимно опознаване и изграждане на доверие между членовете на групата

- Преодоляване на напрежението и недоверието

- Изграждане на доверие и сътрудничество

• 
  „Саморазкриването” е даване на информация към другите за това, което смяташ, че си.
  
• 
  „Обратната връзка” е получаване на информация какво мислят другите хора за теб самия.
  

• 
  Движение и групово взаимодействие, което да стимулира активността на участниците в предстоящите задачи.
  

Всички уастници в групата са станали прави. По команда / напр. – пляскане с ръце / на водещия всички се втурват да докосват някакъв предмет или човек . Това може да е един и същ предмет, който се среща по няколко пъти в стаята/ например – цвете, маратонки, определен цвят и др. / Важното е всички да се движат из стаята и да докосват нещата, които им се посочват.

1. 
   Да се изведе дифиниция на „ Доверие”.
   
2. 
   Участниците през свои лични преживявания да определят какво е доверието за тях самите.
   
3. 
   Да бъдат съпричастни към „екипната” цел.
   

Всеки участник от групата, на едно малко листче описва в рамките от една дума до едно изречение „Какво е за мен доверието” /анонимно/. След това листчетата се лепят на постер. Изчитат се и се обсъждат. Накрая групата стига до едно общо определение за доверието.

„Какво е за тях доверието”

Помолете участниците да се разделят по двойки. Участниците в двойката трябва да се разпределят, като единият е “майка”, а другият е “дете”. След това всяка двойка си избира някакво животно. “Майката” трябва да покаже на “детето” си с какъв звук съответното животно го вика при себе си. В единия край на стаята застават всички “деца”, а в другия - всички “майки”. “Децата” си затварят очите и трябва да се ориентират само по зова на “майките” си, които се движат из стаята. Целта е “децата” да открият собствената си майка и да я пипнат.

• 
  Проверка на степента на доверие между членовете на групата
  
• 
  Освобождаване от страховете и напрежението, относно „провежданото” обучение.
  
• 
  Участниците са поставени в ситуация, в която не могат да се справят сами – те са изключително обвързани един с друг и през цялото време са взаимозависими.
  

Участниците играят по двойки. Единият води другият, който е със затворени очи като се старае да го преведе по сложен маршрут, като същевремено му създава чувство на сигурност. Маршрутът за движение определя водещия, който ги води на сравнително безопасно място. В края всички се събират в кръга и тогава „слепците” отварят очи. В първите няколко минути водачите подпомагат своите партньори, водейки ги за ръка, а след това могат да дават само словесни инструкции. После ролите се разменят и същото се повтаря.

При игрите за доверие е от голямо значение да се наблегне на елементите на споделяне от преживяното в ролите. Това включва споделяне на преживяното от участниците по време на играта и чувствата, които са се породилили по време на упражнението. Да се направи разлика в преживяванията по време на различните роли и да се коментира в коя от тях се е чувствал по-добре участника.

• 
  запознаване с асертивността, като стил на поведение
  
• 
  осъзнаване на разликата между асертивност, агресия и пасивност
  
• 
  придобиване и упражняване на основни асертивни умения
  

Идентифициране стиловете на поведение.

Възможно е да няма посочени реакции от асертивнотото поведение. В този случай е необходимо водещият да посочи тази алтернатива.

След изчерпване на ситуациите и вариантите за реакция участниците могат да се опитат да дадат своето разбиране за асертивност. Водещият подпомага процеса, като накрая обобщава казаното и дава определение, ако такова до този момент не е формулирано. „Асертивността се определя като способност откровено да изразяваш себе си, без да пренебрегваш правата на другите”.

Долуизброените права са записани на постер. Водещият ги прочита.

• 
  Правото да поискаш това, което желаеш, имайки предвид, че то може да ти бъде отказано;
  
• 
  Правото да имаш мнение, чувства и емоции и да ги показваш по подходящ начин;
  
• 
  Правото да взимаш решения и да се справяш с последствията;
  
• 
  Правото да бъдеш независим;
  
• 
  Правото да избираш дали да се забъркваш с проблемите на друг;
  
• 
  Правото да не знаеш за нещо и да не го разбираш;
  
• 
  Правото да правиш грешки;
  
• 
  Правото да отказваш на молби, без да се чувстваш виновен;
  
• 
  Правото да бъдеш успяващ;
  
• 
  Правото да промениш мнението си;
  
• 
  Правото на личен живот;
  
• 
  Правото да променяш себе си;
  
• 
  Правото да не се оправдаваш и извиняваш за поведението си, когато отказваш.
  

Участниците трябва да изберат по три права, които считат важни за себе си, след което ги прочитат на групата. „Аз имам право...” другите отговарят „Да, ти имаш право...”, като повтарят правото, което участникът е заявил.

Обсъждането в групата може да включва следните въпроси, с цел обмисляне на последствията.

Какво мога да направя, ако има конфликт между моите права и правата на другите?

Мога ли да бъда асертивен ако това ми струва приятеля?

Как мога да бъда асертивен без да нараня чувствата на някого или да го разсърдя?
Дейност: „Ключови думи при асертивното поведение”

Цел: Заучаване на асертивен поведенчески подход
Съдържание:

Необходимо е водещият предварително да подготви две или три ситуации, които да бъдат ролево представени в групата. Участниците се разделят по двойки, като всяка двойка получава съответната ситуация. Например: връщаш в магазина развален телефон. Единият от участниците играе ролята на продавач, а другият на купувач. Купувачът получава на малки листчета написаните по долу ключови изрази, използвани при асертивното поведени, като се опитва да започне всяко свое изречение с някоя от тях.

Ключови думи и изрази, използвани при асертивното поведение:

Аз чувствам, че ...............

Аз мисля, че ................

Как можем да разрешим това?

Ти какво мислиш за това?

Ти как го виждаш?

Например:

„Дай ми телефона си назаем” .................................................................................

„Цял ден ли ще лежиш в леглото” .........................................................................

„Няма ли да научиш нещо най –сетне” ................................................................

„Не можеш да ми откажеш да дойдеш с мен .....................................................

Предложенията се записват и коментират.
Продължителност: 10 минути
Материали: хартия
Обобщение: В случая е важно водещият да насочи вниманието на участниците, че асертивният човек:

Изразява позитивни чувства

Показва негативни чувства

Може да откаже на молба и покана

Показва лично мение

Показва оправдан гняв

• 
  разпознаване на собствените емоции и тези на другите;
  
• 
  техники и форми за споделяне на емоции;
  
• 
  начини за отреагиране на емоциите.
  

Участниците се разделят на две групи. Всяка група има за задача да обсъди и изпише на постер плюсовете и минусите при следната хипотетична ситуация. „ Какво би станало, ако всеки човек носи значка, на която е написано какво чувства в момента”.

Всеки участник става и записва на постер емоция или чувство. За целта се предоставят различни по цвят маркери. Упражнението продължава до изчерпване на предложенията.

Участниците се разделят по двойки. На всяка се дава фотография с изображение на хора, намиращи се в различни емоционални състояния. Тяхната задача е да определят чувството и да разкажат кратка история за това, какво предполагат, че се е случило. Споделят историята в групата.

Всеки от участниците самостоятелно отговаря на следните въпроси:

1. Когато съм разгневен, аз обикновено …

2. Какво правят членовете на моето семейство, когато са гневни?

3. Как познавам, че някой е гневен?

4. Как мога да се справя със собствения си гняв и гнева на другите към мен?

На участниците се казва, че в момента се подготвя международна изложба в музея „Лувър”, на която те са поканени да изложат своите творби. Всеки участник индивидуално изобразява важна или актуална за него емоция върху предварително раздадени листове, формат А4.

• 
  „не мога да се противопоставя”
  
• 
  „той/тя ще ми се присмее”
  
• 
  „май само преча”
  
• 
  „въобще нямам право да се оплаквам”
  
• 
  „така сигурно ще се изложа”
  
• 
  „не бива да съм толкова чувствителен/на”
  
• 
  „аз съм слаб/а, глупав/а, неспособен/на да се справя”
  

• 
  Не се старайте да изглеждате по-малки или по-слаби, отколкото сте. Изправете гърба, разтворете раменете.
  

• 
  Гледайте вашия събеседник спокойно и уверено в очите, особено ако ситуацията стане деликатна или неприятна.
  
• 
  Бъдете любезни, но без да се унижавате или да проявявате страх. Не се усмихвайте виновно или угоднически.
  
• 
  Никога не се смейте, когато другите ви се подиграват или си правят шега за ваша сметка. Всичко, което накърнява достойнството ви, „удря” по вашия собствен авторитет.
  
• 
  Кажете ясно и точно какво искате и какво не искате. Кажете това с кратки, прости изречения без увъртане и заобикалки.
  
• 
  Не молете за разбиране. Имате право на ваши желания и на ваше „не” дори и тогава, когато другите не проявяват разбиране. Бъдете упорити, ако другите не искат да уважат вашите желания. Повтаряйте ги настоятелно.
  
• 
  Достойнство и уважение не са еднопосочни действия. Отнасяйте се с другите така, както желаете да се отнасят към вас.