Понякога и най-добрите съвети не вършат работа, ако страхът, притеснението, обидата или гневът са замъглили съзнанието ви. Ето как можете да преодолеете това

• 
  Запазете спокойствие! Не се поддавайте на натиска! – изкушавате се да отвърнете веднага „подобаващо”, но стресът ще ви попречи да реагирате правилно.
  

• 
  Дишайте! Дълбоко вдишвайте и издишвайте! – това ще „укроти” емоцията и ще ви вдъхне сили за отбрана.
  

• 
  Спазвайте дистанция! – отстъпете две-три крачки назад, осигурете си безопасно пространство.
  
• 
  Не бързайте! – нападателят очаква реакцията ви, за да види дали е успешна атаката - ако не сте готови да отговорите на момента, кажете му, че на това, което ви казва ще отговорите утре или пък следващата седмица /например в сряда към 14 часа/.
  
• 
  Колкото може по-простичко! – ежедневните нападки са тъпи, нахални и неучтиви, лишени от интелигентност и дълбочина. Защо тагава да пилеете запасите си от интелигентност, емоции и внимание за нещо, което не го заслужава!
  

Ето няколко прости начини и предложения как да се справите конструктивно по алтернативен начин:

• 
  Пълно игнориране на нападката – правете се, че не сте чули казаното, не влизайте в тона на нападателя, не се грижете повече за него, сигурно имате по-важна и по-приятна работа.
  

• 
  Безмълвни жестове: след забележката забийте поглед с широко отворени очи в провокатора, сякаш сте видели извънземен, не казвайте нищо, кимнете любезно като на стар познат, наблюдавайте го за кратко като рядко, екзотично създание, после се усмихнете мъдро на себе си, сякаш току-що сте получили просветление, вземете бележник и химикалка и си запишете нещо; дишайте дълбоко и издишайте шумно, така че да ви чуят околните. Не обяснявайте поведението си! Върнете се към към това,което сте вършили.
  

• 
  Рязко сменете темата: започнете директно и без увод нова тема, като оставяте заядливия събеседник да се чуди какво става /например: „А, хрумна ми нещо друго! Всъщност...”/.
  

• 
  Направете двусричен коментар: „Хайде де! Виж ти!” – две срички са достатъчни да отбиете атаката.
  

• 
  Реагирайте спокойно, смешно и чудновато: отговорете с неподходяща поговорка /например на провокацията: „Боже, каква грозна прическа!” отговорете: „Винаги казвам, че една птичка пролет не прави!” и така, докато нападателят се обърка и откаже.
  

• 
  Задайте обезоръжаващ въпрос. Попитайте вашия противник какво е имал предвид с думите или действията си /например на репликата: „Думите ти са върхът на глупостта!” просто кажете: „Какво разбираш под „върхът на глупостта?” – това ви изважда от позицията на потърпевш и ви позволява вие да насочвате разговора и да поставяте условията.
  
• 
  Отстъпвайте и се съгласявайте: нападателят ви смята, че е прав и се бори за това. Съгласете се с него. Кажете, че с удоволствие ще отстъпите, ако това наистина ще му помогне /например на нападката: „Ти нещо май не си наред!” може да отговорите: „Ако така е по-добре за теб, с удоволствие ще се съглася.” или „Ще ти помогна ли, ако кажа че си прав?”. Този тип реакция показва, че проблемът не е във вас, а в отсрещния и вие даже искате да му помогнете.
  
• 
  Направете комплимент на провокатора. Зад арогантността често се крие комплекс за малоценност. Поставете противника си в шах, като му се възхищавате и го хвалите. На словесната атака отправена към вас например с думите: „Една патка мислила, мислила и взела, че умряла!” отговорете с комплимент: „Възхищавам се на знанията и мъдростта ти!”, „О, ти за мен си светило в тази област!” или „Сърдечно благодаря за този житейски съвет!”.
  
• 
  Не го приемайте лично. Дали някой ще ви засегне, решавате само вие. Приемете, че който ви напада има някакъв проблем. Бъдете като огледало за човека, който ви провокира /например на репликата „Ти си голям глупак!” отговорете: „Май нещо си ядосан.” Или на „Ти май се изчерви!” - „О-о, ти се тревожиш за моя цвят на лицето?”. Така правите обективна констатация на състоянието на отсрещния, като пресичате атаката и показвате непоклатимост.
  
• 
  Спрете обидите. Конфронтирайте се. Когато продължават да ви обиждат поставете ясни граници, станете строги, бавно и настоятелно кажете: „С тази забележка ти ме обиди. Очаквам от теб да ми се извиниш.” Какво ще отговори другият не е толкова важно, важното е да сложите ясна граница, с която да покажете, че не искате да се държат свас по подобен начин.
  
• 
  Прекъснете ситуацията. Понякога отсрещният изпитва толкова силна негативна емоция, че е неуправляем и дори опасен. Ако събеседникът не е с бистър ум, няма как да се общува с него. Тогава просто изключете щепсела – прекъснете отношенията и излезте или се отдалечете; когато другият се успокои, ако искате може да продължите разговора.
  

Дразненето, нападките и провокациите отправени от някой показват, че нещо не е наред между вас. Изясняващият разговор цели да открие това, което е потулвано досега. Ето как може да се справите:

• 
  Изяснете нещата за себе си – помислете за причините за случващото се.
  
• 
  Изберете подходящ момент и място за разговор.
  
• 
  Бъдете максимално конкретни – ако нещо ви е наранило точно обяснете какво се е случило, като избягвате думи от рода на „винаги”и „никога”.
  
• 
  Постарайте се да изслушате и чуждото мнение, разговорът да е честен и справедлив и за двете страни.
  
• 
  Не се борете със събеседника си: сложете оръжие и ясно заявете позицията си. Ако смятате, че и вие сте сгрешили – признайте го, това може да обезоръжи всеки.
  

Ето още нещо, което е полезно да знаете: Понякога и на най-умния и самоуверен наглед човек се случва да не може да отреагира правилно на грубост и провокация. Не става въпрос за това да реагирате винаги правилно. Много по-важно е да не обвинявате сами себе си, да приемете, че не можете да бъдете съвършени, и да осъзнаете, че същото важи и за другите.

Мортън Дойч, “Решаване на конфликти”, Йейл, университетско издателство,1973 г., 5-8: 350-353