В град Айтос
|
Обект
|
Вид
|
Къща на наследници на Фоти Симеонов
|
Архитектурно-строителен
|
Къща на Йорданка Петрова Зумпалова
|
Сградата на бившата стара поща
|
Държавна спестовна каса
|
Народна банка
|
Сградата на ДКМС
|
Къща на Ставри Кочев
|
Къща на наследници на Георги Станев
|
Къща на Хаджипетрова
|
Сграда на Пионерския дом
|
Къща на Радка Бояджиева
|
Къща на ул.”Ал.Стамболийски”№14
|
Сграда на Районния съд
|
Къща на Димчо Манев
|
Къща на Денко Костов
|
Къща на Димитър Балкански
|
Сградата на църковното настоятелство
|
Църква „Св.Димитър”
|
Художествен
|
Селищна могила,700 м запад-югозапад от ж.п.гарата, на левия бряг на р.Мечурица /Геренджика/, м.”Стамбул съртъ”
|
Археологически
|
Еднокамерни стационарни винарници; 2 км източно от града /от центъра/, върху изолирана скала при билото на на Айтоските възвишения,
м.”Казан кан” /”Скала казан”/ или „Трите казана”
|
Антично селище, при западните покрайнини на града, в Н поделение, в полите на височината „Хисаря”, при десния бряг на Суходолие
|
Археологически
|
Антична /късноантична крепост/, в централната част на града, при сградата на АПК ”В.И.Ленин”, северно от сградата на Младежкия дом
|
Стар подземен проход; при десния бряг на реката, минаваща през Айтос, в района на градското читалище и сградата на ДЗИ
|
Могилен некропол, 3 км северо-североизточно от града, вдясно от шосето за гр.Шумен, в м.”Баалар”, в равнина
|
Могилен некропол”Трите могили”, 3,4 км западно от града, вляво от ж.п. линията Бургас –София /на около 200 м от нея/
|
Антично селище, 3,2 км западно от града, между ж.п. линията за София и могилния некропол „Трите могили”
|
Могилен некропол,
на 3,5 км южно от града, вляво от шосето за с.Малка поляна/на 400 м.западно от ж.п. линията за гр. Бургас/
|
Надгробна могила,
2 км. южно от ж.п. гарата, върху възвишение
|
Могилен некропол,
на 500 м. южно от ж.п. гарата /отстои на 200 м ж.п. линията за гр.Бургас/, върху леко наклонена равнина към югоизток
|
Късноантична и средновековна крепост „Хисаря”/Аетос/на 2 км. северозападно от града /от центъра му/, на върха на еднименна височина южна гънка на Стайра планина.
|
Ранновизантийско и българско средновековно селище; на 1,8 км. северозападно от града, върху източните склонове на възвишението”Хисаря” –източно и югоизточно от разгледаната крепост
|
Древно водохранилище, 2 км. северозападно от града, на 60 м. южно от котата на възвишението „Хисаря”
|
В село Караново
|
Къща на Енчо Костов Тодоров
|
Архитектурно-строителен
|
Къща на Жельо Колев Кондов
|
|
Къща на Димчо Стоянов Тодоров
|
|
Къща на Тодорка Костадинова Добрева
|
|
В село Пещерско
|
Могилен некропол, 3 км северо-северозападно, върху било за възвишение при северните склонове на Айтоската планина, до водоизточник в м.”Пеленика”
|
Археологически
|
В село Пирне
|
Къща на Лечо Хараламбов Димов
|
Архитектурно-строителен
|
Къща на наследници на Минко Парушев
|
Къща на наследници на Ангел Русинов
|
Къща на наследници на Христо Русев Маразов
|
В село Чукарка
|
Крепост „Буршанско кале”, 2 км. южно
|
Архитектурно-строителен от Античността и Средновековието
|
В село Тополица
|
Укрепление от ранновизантийската епоха; 2,8 км запад –северозапад от селото, върху билото на височината Калето, 200 м. северно от късноантичната крепост Калето
|
Археологически
|
Селище от римската и ранновизантийската епоха и от българското средновековие; 2 км запад-северозапад от селото при десния бряг на р.Пишман дере
|
Селище от римската епоха, Средновековието и османския период; 1500 м северно от селото, м.”Каркътлъка” вляво от шосето за м.”Бяла вода” върху южните склонове на Стара планина
|
Водопровод от античния период; начална точка -2,6 км изток-югоизток от селото , м.”Юртлука” /Аджурт/ и м.”Двете чешми”; крайна точка-района на язовир „Тополица”, 1,5 км югозападно от селото
|
Ранновизантийска крепост „Калето”-2,5 км запад-северозапад от селото, върху рида Калето - между р.Пишман дере и неин ляв приток Касъ кая /Пресечена скала/
|
Селище от периода на българското Средновековие и османския период ;
5 км северо-западно от селото между потока Пишман дере и негов ляв приток, в района на напуснатото село през 1932г. с.Жълти хан
|
