Общински план за развитие на община априлци за периода 2014 – 2020 година /проект/ град Априлци, декември 2013 г

1. Същност и предназначение на Общинския план за развитие

2. Предпоставки за разработването на ОПР – законодателна и стратегическа рамка

3. Структура на ОПР

4. Методи и принципи при разработването на ОПР

ІІ. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА АПРИЛЦИ

1. 
   Обща характеристика/профил на общината…………………..
   
   1. 
      Географско положение на община Априлци, граници, обща площ
      
   2. 
      Релеф
      
   3. 
      Климат
      
   4. 
      Природни ресурси
      
   5. 
      Опазване на околната среда и екологично състояние
      
2. 
   Човешки капитал и развитие на социалната сфера……………………
   
   1. 
      Демографско състояние на населението
      
   2. 
      Икономическа активност на населението и пазар на труда
      
   3. 
      Образование
      
   4. 
      Здравеопазване
      
   5. 
      Социални дейности
      
   6. 
      Култура
      
3. 
   Инфраструктурна обезпеченост на община Априлци…………………..
   
   1. 
      Техническа инфраструктура
      
   2. 
      Урбанизация и устойчиво планиране на територията
      
4. 
   Конкурентоспособност на местната икономика…………………………
   
   1. 
      Отраслова структура на общинската икономика
      
   2. 
      Водещи сектори и отрасли в местната икономика
      
   3. 
      Благосъстояние на населението
      
   4. 
      Тенденции в развитието на икономическите процеси
      
5. 
   Обобщени изводи …………………………………………………..
   
6. 
   SWOT – АНАЛИЗ…………………………………………………..
   

1. 
   Визия и стратегически цели за развитие на общината………………………..
   
2. 
   Приоритети, специфични цели и мерки…………………………………….
   

V. СИСТЕМА ОТ ИНДИКАТОРИ И ДЕЙСТВИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ …………………………………………..….

VІ. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА АПРИЛЦИ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 ГОДИНА…………………………………..

VІІ. ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ …………………………………………….

1. 
   Програма за реализация на Общинския план за развитие на община Априлци за периода 2014 – 2020 година;
   
2. 
   Матрица на индикаторите за наблюдение и оценка на ОПР 2014 – 2020 година
   
3. 
   Предварителна оценка на ОПР 2014 – 2020 година
   

І. ВЪВЕДЕНИЕ

1. 
   Същност и предназначение на общинския план за развитие
   

2. 
   Предпоставки за разработването на общинския план за развитие
   

1. 
   Законодателна рамка
   

2. 
   Стратегическа рамка
   

Стратегията „Европа 2020“ е най-общата рамка за развитието на Европейския съюз до края на текущото десетилетие. Същностната задача пред страните членки на ЕС е преодоляване на съществуващите проблеми, породени от сериозната криза и провокиране нов икономически растеж, който трябва да бъде по-интелигентен, по-устойчив и по-приобщаващ. Стратегията ясно подчертава значението на иновациите, осъзнаването на екологичните проблеми и преодоляването на социалните неравенства, като фактори за постигането на балансирано европейско развитие. Целите на „Европа 2020“ са измерими и обвързани с прецизни индикативни стойности. Те трябва да бъдат постигнати до 2020 и покриват темите за иновациите, дигиталната икономика, заетостта, младежките политики, производителността, бедността и ресурсната обезпеченост.

Националната програма за развитие „България 2020" е програмен документ, поставящ рамката и насоките за подготовка на останалите стратегически документи в България. „България 2020" изразява адаптирането на приоритетите на стратегията „Европа 2020" в границите на страната. НПР БГ2020 е насочена към осигуряването на балансирано социално-икономическо развитие в България при ускоряване на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт в дългосрочен аспект. На основата на проведените социално-икономически анализи и финансови прогнози, НПР БГ2020 мотивира своите визия, три стратегически цели и осем приоритета. Предложенията поставят акцент върху развитието на образованието и здравеопазването, достигането до по-високи равнища на заетостта, инфраструктурни подобрения, приложение на иновативни подходи в икономиката, възстановяване на аграрния сектор.

Националната стратегия за регионално развитие продължава общата Кохезионна политика на ЕС на национално ниво. Тя цели намаляване на неравенствата между отделните региони, области и общини в страната за периода 2012 – 2020 г., като очертава подходи и средства за координация между управлението на различните сектори и условия за реализация на НПР БГ2020. Целите и приоритетите на НСРР подчертават значението на малкия и среден бизнес, формирането на устойчиви туристически дейности и подобряването на социалната и техническата инфраструктура при съхраняване на природното и културно наследство.

Устройството и управлението на националната територия до 2025 г., се регламентира от Националната концепция за пространствено развитие. Концепцията съдържа средносрочни и дългосрочни насоки за устройственото планиране и опазването на териториалните ресурси. НКПР осигурява и подходяща основа за териториална насоченост и израз на секторните политики и стратегии. Концепция изтъква важността на успешната териториална интеграция на България в европейското пространство чрез развитието на транспортни, екологични и културни оси и свързването им с международните коридори. Акцентира се върху поддържането на умерено полицентрична мрежа от градове, предпоставка за по-балансирано териториално развитие и съживяване на селските и периферните райони.

Водещ акцент на РПР на СЗР е новата роля на политиката на сближаване, ориентацията към изпълнение на целите на Стратегия “Европа 2020” с по-активното участие на регионите, и в същото време със засилен акцент за териториално сътрудничество и подход, изискващ резултати и добавена стойност. Икономическото, социалното и териториалното сближаване са разгледани като взаимно допълващи се и подкрепящи се компоненти на единната интегрирана концепция за регионално развитие. В стратегическата част на плана е разгледана визията за бъдещо развитие на района; определени са стратегическите цели, приоритети и специфични дейности, изброени са примерни допустими дейности за изпълнение на специфичните цели. В рамките на плана е представено индикативното разпределение на ресурсите по стратегически цели и приоритети. Планът очертава непосредствената рамка за разработването на областните стратегии.

Общинският план за развитие е в пряка йерархична зависимост от Областната стратегия за развитие. ОСР на област Ловеч за периода 2014-2020 г. съчетава в себе си мерки и дейности в различни сектори за подобряване на условията и факторите за растеж, които се нуждаят от дълговременна и целенасочена подкрепа. В нея са разгледани и тенденциите в пространственото развитие на областта и са направени предложения за организация и развитие на територията на основата на политиките, заложени в Националната концепция за пространствено развитие на Република България 2012 - 2025 г. и други европейски документи в областта на пространственото и градско развитие. Формулирани са и необходимите нови цели и приоритети в синхрон с националните действия по приложението на стратегията „Европа 2020”.

Стратегическите предложения, изисквания и препоръки на представените по-горе основни документи са проследени и синтезирани при съставянето на стратегическата част на ОПР.

2. 
   Структура на общинския план за развитие
   

1. 
   Анализ на съвременната ситуация в Община Априлци
   

Анализът поставя акцент върху географската, историческата и културната характеристика, проследени са закономерностите във функционално-пространственото развитие, социалното, икономическото и екологичното състояние на общината.

2. 
   Стратегически цели, приоритети и мерки
   

3. 
   Индикативна финансова таблица
   

4. 
   Индикатори за наблюдение и оценка на плана
   

5. 
   Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана
   

6. 
   Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност
   

7. 
   Програма за реализация
   

2. 
   Методи и принципи при разработването на ОПР
   

В процеса на разработването на ОПР са съблюдавани следните принципи:

• 
  Структурираност. Общинският план е съвкупност на смислово, функционално и хронологично свързани елементи. Използван е утвърденият метод за последователно надграждане на първоначален анализ, синтезирани оценки, обоснована стратегия и оперативни инструменти за реализация.
  
• 
  Комплексност. Изследванията и изводите на ОПР касаят разнообразните социални, икономически, екологични, културни и управленски проявления на местното развитие.
  
• 
  Точност. Приложените анализи са основават преобладаващо на официална статистическа информация. Използвани са данните от Националното преброяване на населението през 2011 г., както и текущата статистика на НСИ. Същият принцип е използван и при дефинирането на системата от индикатори, с оглед на нейната реална приложимост и резултатност.
  
• 
  Публичност. Активният контакт и обмен на идеи със заинтересованите страни е ръководен принцип във всички дейности от обхвата на ОПР. Съвместно са проследени характеристиките на общината, идентифицирани са проблемите и потенциалите, формулирани са стратегическите предложения и са положени основите за споделено реализиране на ОПР.
  

1. 
   ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА /ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА
   

1. 
   Географско положение на община АПРИЛЦИ, граници, обща площ
   

Община Априлци е разположена в Централна Северна България върху северните склонове на Троянско–Калоферския дял на Централна Стара планина и южните склонове на Предбалкана. Общината включва четири населени места – гр. Априлци (административен център), с. Велчево, с. Драшкова поляна, с. Скандало и граничи с общините Троян, Севлиево, Павел баня и Карлово. Площта на Община Априлци е 238 хил. кв.м. при средна надморска височина за територията на общината 1031 м.

2. 
   Релеф
   

На територията на общината не е регистрирана значима сеизмична активност.

Според Сеизмичното райониране на Република България за период 1000 години, община Априлци попада в район с интензивност VІІ – ма степен и сеизмичен коефициент 0.10.

1.3. Климат

Климатът е преходен, от умерено–континентален до планински, с хладна и дъждовна пролет, горещо лято, продължителна есен и мека зима. Средната годишна месечна температура е около 10-12 градуса.

През студеното полугодие средните месечни стойности на относителната влажност на въздуха се движат в границите на 60-80%, а през топлото полугодие около 70-75 %. Валежите обикновено достигат средногодишна стойност до 1100-1200 мм/год., като максимумът им е през месец юни, а минимумът – през месец февруари. Снежната покривка в ниската зона се задържа средно 75-80 дни, а във високата – надвишава 150-180 дни. Максималната снежна покривка е през март, като дебелината й достига средно 40-60 см. а за надморска височина над 2000 м. – 150 до 200 см.

Преобладаващата посока на вятъра се определя от тенденцията в общия атмосферен пренос през съответния сезон. Характерни за общината са западен, северозападен и по-рядко южни и източни ветрове.

Очакваните промени в климата на общината са свързани с отчетената за България обща тенденция към затопляне, както и увеличаване честотата на екстремните метеорологични и климатични явления като засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки.

Очакваните въздействия от промените в климата върху територията са свързани с влошаване на условията за селско и горско стопанство, проблеми с водоснабдяването, повишаване на рисковете от пожари, загуба на биологично разнообразие, влошаване на условията за туризъм в общината.

4. 
   Природни ресурси
   

1. 
   Почви И Полезни изкопаеми
   

Кафявите горски почви са най-разпространените почви в планинските райони над 600 м.н.в. и заемат около 77.6 % от територията на общината. Те са богати на хумус – до 12 %, но хумусното вещество не е много качествено. Реакцията е слабо кисела, средно запасени са с усвоим азот и усвоим фосфор. На тях обикновено има горска растителност, рядко се използват за земеделие (най-често за картофи). В по-високите части на планината кафявите горски почви преминават в кафяви горски тъмни почви и планинско-ливадни. В зависимост от богатството им, влажността, изложението и наклона на терена и дървесната растителност, те са разделени на три подтипа: кафяви горски тъмни почви, кафяви горски преходни почви и кафяви горски светли почви.

Сивите горски почви са разпространени в предпланинската част като достигат 800 м.н.в. Образувани са главно под влияние на широколистната горска растителност, като в ниските части се чувства влиянието на тревна растителност. Затова за сивите горски почви е характерен хумусен хоризонт с малка мощност и силно развит и уплътнен глинест илувиален хоризонт. В зависимост от богатството им, влажността, изложението, наклона на терена и дървесната растителност, те са разделени на три подтипа: сиви, тъмносиви и светлосиви горски почви.

На територията на общината няма данни за нарушени почви в количества, заслужаващи внимание. Въпреки гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения терен, на територията на община Априлци не се наблюдават активни ерозионни процеси. На места в по-ниските части на припечни изложения при малка плътност се е развила площна ерозия.

На територията на общината няма регистрирани и не се експлоатират значими находища на полезни изкопаеми.

2. 
   Води и водни ресурси
   

Всички води и водни обекти на територията на общината се опазват от изтощаване, замърсяване и увреждане с цел поддържане на необходимото количество и качество на водите и здравословна околна среда, съхраняване на екосистемите, запазване на ландшафта и предотвратяване на стопански щети. На територията на община Априлци се намират водоснабдителнире райони на реките „Видима“, „Осрешка“ и „Зла река“. На изхода на кв. Зла река те се с вливат в еда – р. „Видима“. При обилни проливни дъждове и при интензивно топене на снежната покривка се създават предпоставки за бедствени ситуации. Геолого – тектонските, геоморфоложките и хидроложките уаловия на предпланинието на Стара планина, района на общината обуславя възникването и развитието на свлачищни и срутищни процеси с различен площен и дълбочинен обхват. На територията на общината са регистрирани 6 свлачища с различен обхват.

Основните реки в общината извират от територията на Националния парк „Централен Балкан”. Реките, които са с най-голямо значение за общината са Видима, Острешка и Зла река. Периодът на пълноводие е неустойчив и обикновено е 5-6 месеца, а на маловодие 3-4 месеца. Основен водоприемник е река Видима. Общото количество вода се колебае в зависимост от годишните валежи и е с качество на питейна. При необходимост и целесъобразност за нуждите на допълнителното водоснабдяване на общината може да се изгради пречиствателна станция за питейна вода.

Каптажите “Бъзов дял” (река “Видима”) и “Пенови дупки” (река “Острешка”) са основен източник на водоснабдяването на община Априлци. Изградените външни водопроводи се нуждаят от реконструкция и обновление. В общината е изпълнен проект за допълнително водоснабдяване от каптажи Пенови дупки и Глога. Предстои довършване на допълнителния водопровод на община Априлци от каптажите “Пенови дупки” и “Глогът”. Питейна вода от река “Видима” на територията на община Априлци е източник за водоснабдяване на населени места в община Севлиево и община Велико Търново. Изграждането на язовир “Бяла” на територията на община Севлиево, който ще осигури вода за населени места от тази община ще даде възможност питейната вода от водохващането от ВЕЦ “Видима” да се използва за нуждите на община Априлци.

Независимо от достатъчния брой водоизточници, през летния период възниква недостиг на питейна вода, а в някои случаи през последните години се налага въвеждане режим на водоподаване. Основните причини за това са от различно естество:

• 
  Намаления дебит на водата;
  
• 
  Течовете и честите аварии във водопроводната мрежа поради нейното физическо и морално остаряване;
  
• 
  Увеличеното потребление на питейна вода през активния туристически сезон в обектите за настаняване на туристи, заведенията за хранене и развлечения, вилите и къщите за почивка;
  
• 
  Пълненето на няколко десетки плувни басейни, както за публично ползване към туристически обекти, така и на частни собственици на вили и къщи за почивка;
  
• 
  Недовършения поради недостатъчно средства допълнителен водопровод от каптажите “Пенови дупки” и “Глогът”;
  
• 
  Неразрешеното ползване на питейна вода за поливане на растителни култури в прилежащите към сградния фонд дворове на домакинствата и др.
  

Реките имат значение за производство на електроенергия. В момента в общината функционират 5 водно-електрически централи: ВЕЦ „Видима” на река „Видима”, една малка водно-електрическа централа МВЕЦ “Априлци” на река “Видима” в района на кв. Зла река; една МВЕЦ “Стърна” на р. Стърна река, приток на река Видима, МВЕЦ “Зора” на р. Видима в кв. Зла река, МВЕЦ “Зла река” на р. Зла река, приток на река Видима. В тази връзка много остро стои въпросът за определянето на оптимален брой МВЕЦ на територията на общината и тяхното месторазположение с оглед опазване на околната среда и недопускане влошаване на екологичното състояние на реките.

На територията на община Априлци има четири геотермални извора, но възможностите за тяхната експлоатация не са достатъчно проучени.

3. 
   Биологично разнообразие:
   

Богатството на флората в община Априлци е свързано с наличието на защитени територии на територията на общината и най-вече на Национален парк “Централен Балкан”, който опазва изключително флористично разнообразие. Досега в Парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България).

В резервата „Северен Джендем”, граничещ с територията на общината, се намира и най–голямото находище на рядко срещаното растение рододендрон, а също на боровинката и сибирската хвойна. Възникнали през древни времена, те са оцелели до наши дни.

На територията на общината са установени 118 вида лечебни растения, които се срещат в 116 регистрирани и описани находища (подробни списъци има представени към Програмата за опазване на околната среда на община Априлци).

Богатството на фауната в община Априлци също е свързано с наличието на защитени територии на територията на общината и най-вече на Национален парк “Централен Балкан”, чиито разнообразен климат и релеф осигуряват значително многообразие от местообитания. Това превръща Парка в съкровищница на животинския свят. Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

Резерват „Северен Джендем” е едно от най – предпочитаните местообитания за мечката и дивата коза. Резерватът опазва и уникална прилепна фауна в своите пещери и стари гори.

На територията на общината се срещат следните основни видове птици: мишелов, гарван, щъркел, ястреб, сова горска, гарга, дрозд поен, кос (черен дрозд), лястовица, сврачка, чучулига и др.

Основните видове животни, обект на ловен туризъм в община Априлци са: бозайници – дива свиня, сърна, див заек, лисица, чакал, белка, черен пор, язовец и др.; птици – яребица; риби – мряна, пъстърва и др.

4. 
   
   Изтегляне 2.4 Mb.
   
   Сподели с приятели: