Фиг. 2: Разпределение на площта на община Дългопол по видове територии

Водните течения и водни площи заемат 4,9% от територията на общината. Населените места и другите урбанизирани територии са 5,0% от общата площ на Дългопол (21 989 дка). Най-малък относителен дял съответно 2,1% и 0,7% имат териториите за добив на полезни изкопаеми и за транспорт и инфраструктура. (Фиг. 2)

1.2.1. Релеф, води, климат, почви и полезни изкопаеми.

В Община Дългопол релефът е разнообразен, от равнинен и частично хълмист към планински релеф. Основно релефът се определя от долините на протичащите през общината реки Луда Камчия и Голяма Камчия, северните склонове на Камчийската планина и източните разклонения на Върбишката планина. Средната надморска височина е 174,1 м.

Територията на общината е богата на водни ресурси, което позволява развитие на поливно земеделие и трайни насаждения. На територията на Дългопол има два големи язовира - Цонево и Елешница. Язовир Цонево е седмият по големина в страната с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра.

Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен. Климатичните условия предопределят развитието на селското стопанство, поради което няма изградени крупни промишлени обекти.

Почвите на територията на общината са черноземни и сиви горски, като преобладават тези с висока категория. На места заблатяването и осоляването водят до загуба на плодородни почви. На територията на общината са решени проблемите със залежали пестициди с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите. Усвоената обработваема земя е подходяща за различни култури, в зависимост от почвено-климатичните условия и наличието на равнинни предпланински и полупланински терени. Половината от територията на община Дългопол е заета от горски масиви, стопанисвани от Държавно лесничейство – с. Цонево.

Община Дългопол е бедна на полезни изкопаеми с изключение на нерудните полезни изкопаеми. Със стопанско значение са находищата на висококачествена глина, подходяща за развитието на керамичното производство, традиционно застъпено преди години. Интерес представляват и находищата на инертни материали (чакъл, речна баластра) и глина, подходяща за производство на тухли. Камък се добива в местността Сини вир до с. Цонево и до с. Партизани. Доброкачествен варовик има до местността Чудните скали, южно от с. Аспарухово.

Използването на тези ресурси подпомагат развитието на общината насочено към земеделие, дърводобив и дървообработване, производство на строителни материали, билко-производство, екологично ориентирани дейности и др.

На територията на община Дългопол попадат няколко зони, попадащи в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

• 
  „Провадийско – Роякско плато”-BG 0000104, в землището на гр. Дългопол, с. Сава, с. Красимир, с. Комунари, с. Камен дял, с. Боряна, с. Партизани, с. Арковна, с. Сладка вода, с. Рояк;
  
• 
  „Камчийска – Еменска планина”-BG 0000133, в землището на с. Аспарухово, с. Дебелец, с. Цонево;
  
• 
  „река Камчия”-BG 0000141, в землището на с. Цонево, с. Дебелец, с. величково;
  
• 
  „Екокоридор Камчия - Емине”-BG 0000393, в землището на с. Медовец,
  

• 
  „Голяма Камчия”-BG 0000501, в землищетона гр. Дългопол, с. Арковна,
  

• 
  “Камчийска планина”-BG 0002044, в землището на с. Аспарухово, с. Дебелец, с. Цонево, с. Сава;
  
• 
  “Провадийско – Роякско плато”-BG 0002083, в землището на гр. Дългопол, с. величково, с. Рояк, с. Сладка вода, с. Боряна, с. камен дял, с. Красимир, с. Комунари, с. Партизани, с. Арковна, с. Медовец, с. Цонево, с. Аспарухово.
  

• 
  ЗМ Водениците , в землището на с. Камен дял, с. Сладка вода, с площ 45,00 ха - местообитанията на редки и защитени видове птици;
  
• 
  ЗМ Тулумова пещера, в землището на с. Арковна, с площ 3,00 ха - местообитанията на защитени видове прилепи;
  
• 
  ЗМ Преграда, в землището на с. Дебелец, с площ 3,50 ха - насажденията от зимен дъб и благун на възраст от 120 -140 г.;
  
• 
  ЗМ Рояшка скала, в землището на с. Рояк, с площ 7,2 ха - характерен ландшафт и местообитания на защитени растителни и животински видове;
  
• 
  ЗМ Козя река, в землището на с. Аспарухово, с площ 120.9 ха - характерен ландшафт и местообитания на защитени растителни и животински видове;
  
• 
  ЗМ Дебелец, в землището на с. Дебелец, с площ 60,50 ха - типични смесени благуново-дъбови насаждения. За ограничаване на антропогенното въздействие върху резерват “Върбов дол”. Включва само горски фонд.
  
• 
  ЗМ Дъбовете, в землището на с. Поляците, с плош 59,50 ха - типични смесени дъбово-благунови и букови насаждения. За ограничаване на антропогенното въздействие върху резерват “Калфата”. Включва само горски фонд.
  

• 
  ПР Върбов дол, в землището на с. Аспарухово, с площ 70,60 ха – представлява равнинно-хълмист предпланински пояс от дъбови гори
  със семенен и издънков произход и със запазена горска тревна растителност.;
  
• 
  ПР Калфата в землището на с. Поляците, с площ 46,90 ха - вековни смесени широколистни гори от зимен дъб, цер, благун,
  източен бук и др. с добро общо състояние.
  

• 
  ПЗ Куза скока, в землището на с. Лопушна, с площ 1 ха - характерен обект /водопад/, важен за науката и културата;
  
• 
  ПЗ Сини вир, в землището на с. Дебелец, с площ 4,00 ха - характерен обект /водопад/, важен за науката и културата;
  
• 
  ПЗ Чудните скали, в землището на с. Аспарухово с площ 12,5 ха. специфичен ландшафт, местообитания на редки растителни и животински видове. Състои се от уникални скални образования, които имат научна, културна и естетична стойност До обекта води второкласен път с удобни места за фотозаснимане.
  

• 
  Разнообразните по вид и площи горски масиви създават отлични условия за развитие на дребни и едри дивечови популации.
  
• 
  Преобладаващи видове дивеч и риби са: благороден елен, елен лопатар, сърна, дива свиня, заек, вълк, чакал, лисица, белка, черен пор, язовец, невестулка; клас птици - фазан, бекас, гривяк, зеленоглава патица, зимно и лятно бърне, голяма белочела гъска, сива гъска, египетски лешояд, жалобен синигер, скален орел, белоопашат мишелов; клас риби - шаран, толстолоб, речен кефал, платика, бяла мряна, костур, червеноперка, кротушка, сом.
  
• 
  Преобладаващи видове лечебни растения и горски плодове са: бял равнец, блатна мента, багрилно подрунче, ветрогон, горицвет, гингер, див чемшир, див джоджен, девисил, див пелин, еньовче, жълт кантарион, червен кантарион, камшиче, кисел трън, маточина, обикновена мента, подбел, птиче просо, смрадлика, риган.
  

Дългопол е район с древна история, доказателство за което са многото археологически паметници на културата. Богатата история на този край е събрана в градски исторически музей – Дългопол.

Историческият музей в Дългопол е създаден през 1948 година като училищна сбирка от учителя-енциклопедист Димитър Златарски. От 1953 г. музеят има собствена сграда и държавна издръжка. През 1985 година в центъра на Дългопол с правителствено решение е построена нова, съвременна и функционална сграда. През 1975 година Дългополският музей е обявен за държавен – като база за това са събираните в предходните десетилетия експонати и материали.

След провеждане на археологически проучвания са открити няколко праисторически селищни могили и некрополи, десетки антични и средновековни селища, некрополи и крепости. В резултат от събирателната дейност на неговия създател Димитър Златарски в хранилищата на музея са постъпили огромни количества материали от територията на Дългополската и съседни общини. По своето количество, разнообразен характер и хронологически обхват, по научна и художествена стойност, те правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. Музеят е гордост не само за Дългопол, но и за цялата българска археологическа наука. В археологическия отдел са обхванати всички епохи  - от палеолита до късното средновековие. В етнографската сбирка на музея са експонирани съдове, сечива, тъкани, накити, облекла с шевици и други предмети, които отразяват живота, традиционния поминък , бит и култура на местното население до средата на ХХ век.

Особен интерес представляват:

• 
  Трако - римско светилище - с. Рояк (мраморни и други релефи на тракийския бог-конник Херос)
  
• 
  Средновековен скален манастир до с. Рояк с надпис от времето на Михаил Асен  - 1253 г.
  
• 
  Комплекс от предримски, римски, и късноантичи могили - некрополи - с. Арковна – келтска крепости селище от III в. пр. Хр.
  
• 
  Праисторическо  селище "Усое-1", "Усое-2" с. Аспарухово -  намира се в местността Усоето и представлява неолитно селище от 6-5 хил. пр. Хр. от "открит тип". Анализът на керамичните съдове, оръдията на труда, глинените идоли и типът жилища показват съществуване на високо развита култура от новокаменната епоха.
  
• 
  Култура Сава –  уникална праисторическа селищна могила, разкрита до с. Сава от халколита  (меднокаменната епоха от 5000 до 4000 г. пр. Хр.). Особено интересни са керамиката, идолите и украшенията от седеф.
  
• 
  Средновековна църква - манастир “Св. Атанас” /12-14 в./  – останки от средновековен манастир край с. Аспарухово.
  
• 
  Антична и средновековна крепост Овчага - с. Аспарухово, м. Града.
  
• 
  Късноантична крепост Калето -  с. Аспарухово, м. Манастир баир.
  
• 
  Късноантична крепост - с. Аспарухово, м. Кръстота.
  
• 
  Праисторическо селище – селищно образование Дебелец 
  
• 
  Късноантична крепост - с. Комунари, м. Дар боаз. Намира се между селата Красимир и Комунари и е датирана от еленистичната и късноантичната епоха. Предполага се, че е обитавана и през Средновековието.
  
• 
  Средновековен скален манастир "Св. Петър" - с. Комунари, пещерите над селото. Късноантична крепост - с. Рояк, м. Чиплака. 
  
• 
  Надгробни могили и селище от ранножелязната епоха – намират се в гр. Дългопол, м. Три могили. Едната могила е вече разкопана и унищожена, останалите две не са проучени.
  
• 
  Тракийски некропол от Римски период - ІІ век – действащи археологически разкопки на 2 км. от Дългопол.
  

1.4.1. Селищна система

Община Дългопол е включена в границите на Област Варна с административен център град Дългопол. Урбанистичната структура на общината се състои от 17 населени места – административния център град Дългопол и 16 села: Арковна, Аспарухово, Боряна, Величково, Дебелец, Камен Дял, Комунари, Красимир, Лопушна, Медовец, Партизани, Поляците, Рояк, Сава, Сладка вода, Цонево. Отстоянието в километри от административния център – гр. Дългопол до отделните населени места-села в общината е следното: Арковна-16,8 км, Аспарухово-14,1 км, Боряна-5,8 км, Величково-11,7 км, Дебелец-16,8 км, Камен Дял-8,8 км, Комунари-9 км, Красимир-9 км, Лопушна-17,6 км, Медовец-22,1 км, Партизани-11,6 км, Поляците-23 км, Рояк-9,4 км, Сава-5,9 км, Сладка вода-9,6 км, Цонево-10,5.

Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град с население над 5 000 души, 4 големи села – Лопушина, Медовец, Партизани и Цонево (над 1000 жители), 3 средно големи села – Аспарухово, Величково и Поляците (500-1000 жители), 4 средни села – Боряна, Камен дял, Рояк и Савва (200-500 жители) и 5 много малки села – Арковна, Дебелец, Комунари, Красимир и Сладка вода под 100 жители, от които с. Дебелец е със затихващи функции и застрашено от изчезване, което прави селищната система на община Дългопол неустойчива и уязвима.

Населението на община Дългопол по постоянен адрес бележи тенденция на намаление с 649 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Жителите на общинския център гр.Дългопол намаляват с 4,5% през анализирания период. Единствено в с. Величково, с. Дебелец и с. Камен дял броят на населението по постоянен адрес се увеличава съответно с 39, 1 и 2 души.

Урбанизираността на територията на общината е 32% градско, спрямо 68% селско население (при 73% за страната в полза на градското).

Настоящата характеристика е направена в резултат на проведено анкетно проучване сред кметовете и кметски наместници на малките населени места в община Дългопол и отразяват реалната ситуация в селата към 2013 г.

Селото е основано от малоазийски преселници от с. Мандър /Турция/ и село Гьобел обл. Бандърма по договореност за размяна на имоти с тогавашното турско население в Реждеб махле / старото име на Арковна / Преселването е станало в периода 1882-1884 г. През 1934 г. със Заповед №2820 в Държавен вестник от 14 август селото отново носи името Арковна. След първата световна война тук се преселват много семейства от Одринска Тракия.

Археологът Лъчезар Лазаров прави разкопки в близост до с. Арковна. На връх „Арковната” той открива останки от древно селище. Съдейки по многобройните бронзови монети на Кавар, келтски фибули и др. предмети, се счита, че тук е имало Келтска столица. При разкопките са разкрити 8 глинени съда, хидрия, леген, 90 стрели, келтски меч и др. Обектът остава непроучен и се нуждае от инвестиции за нови разкопки, реставрация, консервация и превръщането му в туристическа забележителност.

В момента в селото има добре развита културна дейност осъществявана основно от фолклорната група за автентичен фолклор ”Гюрлата”. Групата популяризира селото чрез участия в различни фолклорни фестивали, ТВ предавания и събори.

Забележителност е църквата „ Св.ВМЧК Димитър”, която датира от 1896г. / по данни на хората от селото / На територията на селото се намира ЗМ ”Тулумова пещера”, обхваща 0,1 хектара горска площ на връх Арковна. Населена е с прилепи.
На билото на върха има и останки от селищен живот от праисторията до края на античността. В района е засвидетелствана сравнително голяма концентрация на монети от Келтския цар Кавар от ІІІ в.Пр.Хр. В НИМ-София има разнообразие от археологическите находки.

Към 2013 г. реалните жители на с. Арковна по постоянен адрес са 59, а по настоящ адрес са 41 души, от които 4 деца и младежи до 18 години.

Сградата на кметството в селото се нуждае от частичен ремонт, а сградата на църквата е в проект на основен ремонт.

Арковна разполага с добра хотелска база - семеен хотел с 1 звезда, капацитет 25 легла и капацитет за хранене 100 места. В централната част на селото има магазин за хранителни стоки и пивница.

Електроснабдяването е сравнително добро. Има задоволителна водоснабденост от деривацията Китка-Варна. Уличната осветителна мрежа е в добро състояние и ще се подобри след монтирането на 15 допълнителни осветителни тела.

Основните източници на доход в селото са животновъдство и растениевъдство, няма промишлени предприятия.

Здравното обслужване на населението се извършва от личен лекар един път в седмицата, а социалното облужване се осъществява чрез посещения от социален работник.

През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради. Празникът на селото е на Димитровден 26 октомври. Отбелязва се със Света литургия, раздава се курбан за здраве и дълголетие. Събират се десетки гости и жители на селото.

Основният проблем на Арковна е инфраструктурата. Затруднено транспортно обслужване. Амортизирана водопроводна мрежа. Липсата на работници по програми и временна заетост.

Съществува възможност за създаване на екопътека до вр.Истенлика и вр.Арковна с цел насърчаване туристическата дейност.

Едно от основните културни особености на с.Аспарухово е съхранения и добре запазен песенен фолклор. Най-хубавите песни са събрани в сборника „Добър юнак с добра коня” от проф.Анчо Калоянов. Аспарухово е предпочитана дестинация от наши и чуждестранни туристи, защото е интересен туристически обект с природните си забележителности и културно-историческото си наследство.

По информация от кмета на селото през 2013 г. реалните жители на с. Аспарухово са 620 души, от които 66 деца и младежи до 18 години.

Обществените сгради в селото са двуетажна сграда, като на първия етаж се намира пощата, а на втория кметството. Сградата се нуждае от основен ремонт - саниране, подмяна на дограма и покривна конструкция. Училището не функционира, а сградата е в много лошо състояние. Детска градина в добро функционално състояние. Църквата се нуждае от основен ремонт. Читалищната сграда е сравнително нова, но многофункционалната зала не е довършена. Здравна служба е в относително добро състояние.

Аспарухово разполага с 4 хранителни магазина, 3 ресторанта и 26 къщи за гости.

Техническата инфраструктура в селото има нужда от реконструкция. Основните доходи на населението са пенсии и доходите от туристически дейности. В селото има ПСБ ”Лукойл”. Здравното обслужване на жителите в селото се извършва от личен лекар, който е на разположение пет дни в седмицата. Социален работник периодично посещава селото. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради.

Празник на селото е Петков ден, който се празнува по Юлианския календар през месец октомври.

Основни проблеми на селото са лошата инфраструктура, липса на мръсна канализация, неблагоустроената централна част.

За съживяване, обновяване и развитие на с.Аспарухово е необходимо да се подобри инфраструктурата, да се изгради канализация, да бъде благоустроена централната част, осигуряване на достъп до безплатен интернет на обществени места, изграждане на велосипедни алеи и еко пътеки до места представляващи туристически интерес, осветление на ПЗ ”Чудните скали”, охраняем паркинг/кей/ за лодки, водни колела и други водни съоръжения.

с. Боряна е разположено в долината на река Голяма Камчия по северната страна на неголемия и ляв приток на Чаморненски дол. На 3-4 км.южно от селото се намира местността Дар боаз, през която се провира река Голяма Камчия. На около 1 км от селото преминава шосето Айтос-Провадия успоредно с което минава ж.п. линия Варна-Карнобат. Селото е разположено на 500 м. Надморска височина. На около 2,5 км североизточно от селото се намира Дядо Янковата могила, която до момента не е проучена. На около 500м западно от тази могила се намират зидове-следи от старо селища.

Към 2013 г. реалните жители в с. Боряна по постоянен адрес са 213, а по настоящ адрес 42, от които 30 деца и младежи до 18 години.

В селото има 4 обществени сгради: кметство в добро състояние, училище, което не функционира, но сградата е в добро състояние, читалище, което има нужда от саниране, покривът е ремонтиран по проект през 2008 година, здравна служба, която не функционира и е в лошо състояние.

В с.Боряна има един хранителен магазин на ПК Дългопол и два частни магазина.

Главната улица в селото е асфалтирана през 1965 г. Поетапно през следващите години от 1975 до 1985 г. са асфалтирани и останалите странични улици. През 1938 г. в селото има четири селски чешми водата е била от Чемберджика и Кокарджа. Постепенно се водоснабдяват всички сгради в селото. През 1960 г. се електрифицира селото. Телефонизация по къщите е направена през 1980 г. През 2012 г. в периферията на селото е изграден фотоволтаичен парк.

Основен поминък в селото са животновъдството и земеделието в малки лични стопанства. В с.Боряна няма функциониращи предприятия. Здравното и социалното обслужване на жителите се извършва чрез ДСП Дългопол и Медицински център Дългопол. През последните 5 години в селото няма нови или санирани и обновени сгради.

Най-важните дейности необходими за съживяване на селото са подобряване на улчината инфраструктура, направа на параклис, саниране на обществените сгради, изграждане на канализация.

с. Величково се намира в полите на източна Стара планина, в югозападния край на селото реките Голяма Камчия и Луда Камчия се съединяват и дават началото на р.Камчия. Старото име на селото е Коте.

По информация от кмета на селото през 2013 г. реалните жители на с. Величково по постоянен адрес са 621, а децата и младежите до 18 годишна възраст са 181.

Публичните сгради в селото са: кметство разположено в нова сграда, училище, което е закрито, читалище, което не функционира, библиотека, пенсионерски клуб. В с.Величково има 3 хранителни магазина.

Уличната инфраструктура в селото е в лошо състояние и се нуждае от възстановяване. Няма изградена канализация.

Основните източници на доходи на населението на селото са пенсии и социални помощи. В село Величково функционира дърводелски частен цех.

Здравното обслужване на жителите на селото се осигурява от лични лекари в с. Цонево и гр. Дългопол. Основни проблеми на селото са безработицата и неграмотността на по-голяма част от населението. От първостепенно значение е ремонта на читалищната сграда, изграждане на детски площадки и отводнителни канавки.

По информация от кмета на селото през 2013 г. реалните жители на с. Камен дял по постоянен адрес са 230 души, а по настоящ адрес 226, от които 61 деца и младежи до 18 години.

В селото има читалище, в което е разположено и кметството. Сградата е основно ремонтирана през 2009 г. и е в добро състояние. В Камен дял няма училище, църква, детска градина и здравна служба. На територията на селото има два хранителни магазина и една пивница.

Уличната мрежа е изградена през 1977 г. и от тогава не са правени ремонти – улиците и тротоарите са в лошо състояние. Уличното осветление включва енергоспестяващи осветителни тела и е в добро състояние. В центъра на селото има парк с площ 1 дка. ВиК инсталацията е изградена през 1962 г. и е остаряла, често дава аварии. Електропреносната мрежа е изградена преди повече от 50 години и се нуждае от основен ремонт. Съобщителната мрежа е задоволителна и има обхват на всички мобилни оператори.

Основните източници на доходи са от земеделие. В землището на селото има засяти овощни градини около 300 дка, които осигуряват сезонна работа и доходи за част от населението.

В селото няма функциониращи предприятия. Здравното и социално обслужване се осигурява в гр. Дългопол.

На територията на с.Камен дял през последните 5 години няма изградени нови сгради има 1 санирана и 10 обновени сгради.

с. Комунари се намира в полите на източна Стара планина в началото на Айтоски проход. Археологически следи в района са открити още от времето на неолита. На няколко километра от селото са открити останки на една от най–старите църкви в района датирана от 4 век. Около нея има средновековно селище. В този район е съществувал исихасткия скален манастир свети Илия. На мястото на сегашното село е имало османски чифлик. През 18-19 век той прераства в селище, където трайно се установяват и някои български семейства от съседни села. От север и юг има планински възвишения характерни със своите природни забележителности. Край селото тече река Камчия и пресича Стара планина през прохода „Дарбоаз”. Района е характерен с богата флора и фауна (скални орли, прилепи и др.), както и някои ендемични растения.

Към 2013 г. реалните жители на Комунари по постоянен адрес са 90, от които 6 деца под 18 години.

Публичните сгради в селото са кметство в добро състояние, училище, което е почти разрушено, читалище нуждаещо се от основен ремонт, пенсионерски клуб в добро състояние и църква в процес на довършителен ремонт.

В селото има 1 пивница.

Улична мрежа в Комунари е в много лошо състояние, липсват тротоари. Улично осветление е недостатъчно. Пред кметството е обособена малка зелена площ. Селото е водоснабдено, но липсва канализация. Недостатъчна съобщителна мрежа - слаб обхват на интернет и на всички мобилни оператори. Лошо подържана енергийна мрежа.

Основните източници на доходи и поминък на жителите на селото са лични стопанства. Повечето жители са пенсионери, които имат ниви включени в земеделски кооперации. На територията на селото не функционира предприятие. Има жп.гара.

Социалното и здравно обслужване на жителите се осигурява от личен лекар, който идва веднъж седмично. Няма здравен пункт и здравно обслужване.

През последните 5 години в селото има няколко частни сгради, които са обновени по инициатива на собствениците.

Празника на село Комунари е на 20 юли - „Илинден”.

Основни проблеми на Комунари са липса на целодневно работещ магазин за хранителни стоки, редовна автобусна връзка с общинския център. През селото минава републикански път, който е много натоварен. В селото няма обозначена сигнализация за намаляване на скоростта и пешеходни пътеки. Необходимо е подобряване на техническата инфраструктура.

През 2013 г. реалните жители на с.Красимир по постоянен адрес са 64, а по настоящ адрес 16 човека, от които 18 деца под 18 години.

В селото има кметство, читалище и 1 магазин.

Уличната мрежа се нуждае от ремонт - изкърпване на дупки, някои от основните улици не са асфалтирано. ВиК мрежата в селото е много стара и през летния сезон често се получават аварии и спира подаването на вода.

Основният поминък на населението на селото е земеделието. Социалното и здравното обслужване на житилите на с.Красимир се осъществява много трудно, хората пътуват до гр. Дългопол, за да ползват медицинско обслужване.

Селото не се обслужва от обществен транспорт, а жп гарата е на разстояние 1км.

През последните години няма новопостроени и санирани частни жилищни сгради. В селото няма функциониращи предприятия.

Необходимо е изграждането на детска площадка, ремонт на улична мрежа, и реконструкция на водоснабдителната инфраструктура.

На територията на селото основните природни забележителности са водопадът Куза скок и река Лопушанска.

Към 2013 г. реалните жители на Лопушна са 1 267 човека, от които 197 деца под 18 години.

Обществените сгради в селото са: кметство, сградата на което се нуждае от ремонт, основно училище, сградата на което е в добро състояние, детска градина - филиал на ДГ ”Първи юни” с. Партизани, здравна служба, която се състои от две стаи и се помещава в сградата на кметството, пощенска станция в сградата на кметството и джамия.

В село Лопушна има 4 магазини за хранителни стоки, 1 фурна, 1 склад на едро за напитки и 2 кафенета.

Улична мрежа и тротоарите са в лошо състоянието и не са извършвани ремонти през последните 25 г. Уличното осветление е задоволително. Водоснабдяването също е в добро състояние, няма изградена канализация. Съобщителна мрежа се поддържа от трите мобилни оператора в станата М-тел, Глобул и Виваком. Енергийната мрежата се подържа от Енерго Про АД Варна, особено чести са прекъсванията на електрозахранването, което причинява неудобства на абонатите и повреждане на ел. уредите.

Поминък на част от населението е земеделие, а голяма част от младите семействата работят в чужбина.

Предприятието, което функционира в селото е единствената кооперация –КПТУ ”Кале-94” и няколко малки еднолични фирми.

Здравното обслужване се извършва от двама лични лекари, които идват по два дни през седмицата, периодично диспансерно болните се преглеждат от специалисти, има постоянно мед.фелдшер, който обслужва пациентите.

През последните 5 години в селото има 7 санирани и обновени сгради.

Основните проблеми в селото са високото ниво на безработица, лошото състояние на уличната мрежа, липса на канализация и пречиствателна станция, голямата популация на бездомни кучета и липса на приют в община Дългопол. Необходима е корекция и почистване на коритото на река Лопушанска, която преминава през селото.

с. Медовец се намира в североизточна България в най-източните части на Стара планина, на 200-300 метра надморска височина. Старото име на селото е Саръкованлък.

По информация от кмета на селото към 2013 г. реалните жители на селото по постоянен адрес са 2025, а по настоящ адрес 2050 души, от които 327 деца под 18 години.

Публичните сгради в Медовец са: кметство и читалище, които се помещават в една и съща сграда, СОУ ,,Назъм Хикмет’’ и Общежитие за учители, ЦДГ ”Щастливо детство”, Здравна служба, която се помещава в Общежитие за учители №2. Старата джамия построена преди повече от двеста години предстои да се реставрира и превърне в музей. Съществува и нова джамия построена с доброволен труд и дарения от населението на селото и спонсори. Благодарение на спонсорството на местен бизнесмен е боядисана фасадата на новата джамия.

През последните години са изградени два навеса за сватби с финансиране на общината.

В селото има 11 хранителни магазини, 1 магазин за строителни материали и железария, 2 ресторанта и 3 кафенета.

Уличната мрежа на Медовец е в лошо състояние. Уличното осветление е незадоволително има неосветени улици. Тротоарните площи също са повредени и като цяло в лошо състояние. В селото е обособен малък парк, който не се стопанисва и се нуждае от възстановяване. Главният водопровод е подменен, но водоснабдителната инфраструктура в селото е амортизирана и се нуждае от цялостна подмяна. Съществува частична стара канализация и доизграден нов основен колектор на битова канализация. Има покритие на трите мобилни оператори-Виваком, Глобул и М-Тел.

Стопанството на село Медовец е типично за селище от планински тип. Основните култури са лозя и зеленчуци, които се отглеждат основно за собствени нужди, както и едър и дребен рогат добитък, но поради тежките икономически условия броят им непрекъснато намалява.

Почвите и климата са подходящи за отглеждане на плодове, зеленчуци, зърнени култури и билки. Заобикалящата селото земя се обработва от кооперацията на село Лопушна. Основният поминък на жителите е селското стопанство и шивашкият цех за текстил, който осигурява заетост за 80 жени от селото.

В Медовец работят двама лекари и медицинска сестра, които непрекъснато са на разположение на пациентите си. Основен проблем е липсата на аптека и липсата на възможности за доставка на лекарства.

През последните 5 години в селото се изграждат няколко нови сгради, има и голям брой санирани и обновени сгради.

Селото няма официален празник, но през годинита се честват различни празници. Най-значимия от тях е 24 май - Ден на славянската писменост и култура и патронен празник на училището – СОУ,,Назъм Хикмет”.

с. Партизани се намира в източната част на Стара Планина, старото му име е Ганчево.

Към 2013 г. реалните жители на Партизани са 1034 човека, от които 124 деца под 18 години.

Публични сгради в селото - кметство, училище, детска градина, църква, здравна служба, джамия, поща, читалище, спортна зала са в добро състояние.

В Партизани има 3 магазина за хранителни стоки, 2 смесени магазина, 1 строителен магазин, 1 сладкарница, 1 промишлен магазин и 1 ресторант.

Уличната мрежа е в задоволително състояние, уличното осветление и водоснабдителна мрежа са в добро състояние. Детската площадка в селото е нова, в много добро състояние.

Основните източници на доходи в селото са земеделие и животновъдство. На територията на Партизани има частна Бензиностанция, кариера, "ЗК Единство" и частен Гатер.

Здравното обслужване на жителите на селото се осъществява от личен лекар.
През последните години в селото са обновени публичните сгради на кметството и спортната зала.

Основен проблем в с. Партизани е безработицата. За развитие на селото е необходимо обновяване на уличната мрежа и изграждане на канализация.

По информация от кмета на селото към 2013 г. реалните жители на селото са 831 човека, от които 178 деца под 18 години.

Публични сгради в с.Поляците са: кметство, основно училище, детска градина, джамия и здравна служба.

В селото има 6 магазина и 1 кафене.

Състоянието на уличната мрежа и тротоарите е лошо, има изградено улично осветление, изградени са зелени площи в центъра на селото, има изградена детска площадка за деца до 6 г., селото е водоснабдено, има обхват на всички мобилни оператори, няма изградена канализация.

Основни източници на доход за населението на селото са приходи на служителите в бюджетния сектор, търговските обекти, селското и горското стопанство. Съществуват голям брой малки земеделски и животновъдни стопанства.

На територията на селото няма функциониращи предприятия.

Социалното обслужване се осъществява чрез Дирекция социално осигуряване Провадия клон-Дългопол, Български червен кръст-Дългопол, а здравното обслужване чрез личен лекар на жителите в селото, Медицински център-1 гр.Дългопол и Център за спешна медицинска помощ гр.Дългопол.

Няма санирани и обновени сгради в селото през последните 5 години.

Основните проблеми в с.Поляците са свързани предимно с повредената уличната инфраструктура, която е в много лошо състояние, водопроводната мрежа, която е силно амортизирана, създаващи чести аварии и лошото състояние на сградния фонд на всички обществени сгради.

Необходимо е изграждането на битова канализация и ПСОВ, цялостна подмяна на водопроводната и улична мрежа, саниране и ремонт на основните обществените сгради в селото.

с. Рояк

Първото известно име на селото е Птичи връх. Според местни хора, то е основано през ХVІІІ век от двама българи, пастири от близкото село Чайлък (Чайка).

Към 2013 г. реалните жители на Рояк са 340 човека, от които 38 деца под 18 години.

Публичните сгради в селото - кметство, читалище и библиотека, и джамия, която е ремонтирана.

В Рояк има 2 хранителни магазина, 1 механа, 1 дискотека и 1 хотел.

Улична мрежа е в задоволително състояние, Улично осветление, ВиК и съобщителната мрежа са в добро състояние.

Основните източници на доходи в селото са пенсии и работа в чужбина.

На територията на Рояк, няма функциониращи предприятия.

През последните години в селото няма нови, санирани или обновени сгради. Здравно обслужване на жителите на селото се осъществява от личен лекар, който е в гр. Дългопол.

Основен проблем на Рояк са безработицата и липсата на канализация. За развитие на селото са необходими подобряване на инфраструктурата и благоустройството на Рояк и създаване на еко пътеки до скалния манастир.

По информация от кмета на селото към 2013 г. реалните жители на селото са 240 човека, от които 18 деца под 18 години.

В селото има 2 хранителни магазина и 1 кафене.

Техническата инфраструктура в с.Сава е остаряла и се нуждае от обновяване, няма канализация.

Основните източници на доходи в селото са земеделие и животновъдство. В с.Сава няма функциониращи предприятия. Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осигуряват в гр.Дългопол.

За последните 5 години в селото има санирани и обновени сгради.

Оснавния проблем на Сава е високото ниво на безработица сред икономически активното население.

с. Сладка вода е уникално със своето местоположение, разположено в живописна планинска местност, само на 20 км от язовир Цонево и на 80 км от гр.Варна. Местността „Водениците” край селото има статут на екопарк, в който могат да се наблюдават редки птици. Има още две местности, които редовно се посещават от туристи за излети – Орлова поляна и Хълма на силата. Околностите са любими за ловните дружинки.

Селото е разположено далеч от промишлени замърсители и натоварени пътища, защитено от планински склонове.

Към 2013 г. реалните жители на с.Сладка вода по постоянен адрес са 15, а по настоящ адрес са 5 човека, освен тях има 4 без адресна регистрация, но няма деца под 18 години освен пребиваващите гости и туристи.

В селото има 22 ваканционни имота, които се поддържат и посещават редовно, къща за гости с капацитет 20 места за нощуване и 40 места за хранене.

Сладка вода разполага с кметство, което е в лошо състояние и се нуждае от цялостен ремонт. Съществувало е частно училище, което е прекратило дейност заради изключително влошеното състояние на пътя към селото. Има идея то да бъде база за ученически лагери и тиймбилдинг, но след ремонтиране на пътя.

В селото има само една регистрирана къща за гости и още две новоизградени, които предстои да стартират в бъдеще. Магазин няма.

Улична мрежа в селото е в лошо състояние, по-голяма част от улиците не са асфалтирани. Има улично осветление. Водоснабдителната мрежа се нуждае от обновяване. Няма изградена канализация. Енергоснабдителната мрежа е с изключително лошо подаване на напрежение с чести токови удари и редовни аварии през зимата.

За възрастните хора в селото основен доход са пенсиите и рентите. За работещите – свободни професии, образование, земеделие, туризъм.

В с.Сладка вода няма функциониращи предприятия.

Социалното и здравно обслужване на жителите на селото се осигуряват в гр.Дългопол.

През последните 5 години в селото има 10 санирани и обновени частни сгради.

с. Цонево е подбалканско село. В сегашния си вид селото е сформирано от с. Яворово и с. Цонево, които са обединени през 40-те години на миналия век в новобразуваното с. Цонево. В миналото селото е носело имената Ракла и Сандъкчи. В него има преселени жители от балканските махали на Стара планина, българските западни покрайнини и несъществуващи вече села — Божур, Голямо Делчево, Дебелец (в момента курортно селище).

По информация от кмета на селото към 2013 г. жителите на селото са 2580 човека, от които 410 деца под 18 години.

Публичните сгради в селото са: кметство, ОУ „Хр.Ботев”, ЦДГ ”Пролет”, Стадион с футболно игрище и зала, Православен храм, Евангелистка църква, Читалище, Здравна служба. Многофункционална сграда за ритуали и 2 пенсионерски клуба. Състоянието на всички сгради е добро.

В с.Цонево има хранителни магазини, железария, 2 заведения за обществено хранене.

Улиците и тротоарите в с.Цонево са лошо състояние. Улично осветление има в цялото село, парковете и зелените площи са в добро състояние. Водоснабдителната мрежа е изграждана преди 50 години и е амортизирана, канализация няма, има кабелен интернет, всички мобилни оператори са осигурили добър обхват на услугите, енергийната мрежа е в добро състояние.

Основните източници на доходи на жителите на селото са от животновъдство и земеделие, работа в дървопреработващи цехове, пенсии и социални помощи.

В Цонево функционират 4 цеха за дървопреработване, Напоителни системи-ЕАД, Държавно горско стопанство, Камена кариера „Ескана”, Земеделски кооперации и частни арендатори.

Селото разполага със здравна служба с двама лични лекари, 1 стоматолог и аптека.

През последните години са обновени сградите на ОУ „Хр.Ботев” и ЦДГ „Пролет” и частните магазини за хранителни стоки.

Празника на селото е на 1 май. Основен проблем на Цонево е високата безработица.

За обновяване на селото е необходимо да се довърши проекта за ПСОВ и канализацията; асфалтиране на улици в селото, подмяна на тротоари и основен ремонт на стадиона.

1.4.3. Жилищен фонд, домакинства и семейства

По данни на НСИ от преброяването към 01.02.2011 г. жилищните сгради в община Дългопол са 5 772, а общият брой жилища е 6 364. Полезната жилищна площ в общината е 365 617 кв.м.

Около 79% от жилищните сгради (4586 броя) са постоянно обитавани, 1 185 са необитавани и/или се обитават сезонно. Обществено водоснабдени са 98% от жилищните сгради в Дългопол. Собствен водоизточник ползват 0,6% от сградите, 0,8% имат и обществено водоснабдяване и собствен водоизточник, а 0,7% не са водоснабдени.

С обществена канализация са свързани 32% от обитаваните жилища в Дългопол, 9,2% са свързани с избени ями, 15,6% ползват септични ями, а 37,1% попивни ями. В 5,5% от жилищните сгради няма никакъв достъп до канализация и/или ями.

По показателя на НСИ „Осигуреност на обитаваните жилища с кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и достъп до интернет”, данните за община Дългопол са следните:

• 
  Кабелна телевизия има в 1639 жилища и достъп имат 5014 лица;
  
• 
  Сателитна антена е поставена на 2128 жилища и достъп имат 6787 лица;
  
• 
  Компютри има в 1104 от жилищата и осигуреността е за 4242 лица;
  
• 
  Достъп до Интернет имат 946 жилища и съответно 3583 лица.