Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност на територията на община Дългопол

1.7.1. Транспортно-комуникационна система

По своето географско разположение община Дългопол и нейният център са важна част от транспортно-комуникационната система на страната. През територията на региона преминава път от национално значение - Провадия – Айтос през Айтоския проход. Съставът на автомобилния поток по този маршрут се формира главно от товарни автомобили, но условията за движение на автомобилния поток не са особено благоприятни. Габаритите на пътя варират от 4/6 метра до 8/14 м, като първите са далеч под изискванията предвид функциите, които изпълняват. Много често през зимата Айтоският проход през Стара Планина се явява единствения проходим в Източна България.

  В община Дългопол има 50.1 км III-то класна пътна мрежа и 60 км IV-то класна пътна мрежа. По-голямата част от пътната настилка е в добро състояние (в сравнение с националните участъци, които са в крайно лошо състояние и се нуждаят от цялостно ремонтиране). Пътната мрежа свързва всички населени места с центъра на общината -гр. Дългопол. Средното разстояние между тях е около 6 км, но има отдалечени населени места и това представлява сериозно ограничение за достъпа до медицинска помощ. Трафикът не надвишава средният за област Варна.

На територията на общината са положени два вида настилки – асфалт и калдаръм. Съотношението между двете е 95:5. Общата дължина на уличната мрежа в 17-те селища на общината е 196 километра. Дължината на уличната мрежа в град Дългопол е 34 километра.

В населените места уличната пътна мрежа е с трайна настилка асфалт, която е в лошо състояние, като в отделни селища съществуват улици без всякакъв вид настилка, което е сериозен проблем за живущите там.

Общественият транспорт се осъществява чрез автобуси на територията на общината, а връзката с областния град става и чрез ж.п. транспорт. През територията на общината преминава двойно-електрифицирана ж.п. линия София – Варна, с възможности за връзка с Шумен и Бургас и ЖП линия №3 „София – Карлово – Карнобат – Синдел”. На територията на общината има 4 ЖП гари - Аспарухово, Комунари, Дългопол и Величково, както и една ЖП спирка - Боряна. Липсват морски и речни гари. През общината дневно преминава 8 влака, от които два експресни, два бързи, четири пътнически и средно по два товарни.

Линията Варна – Дългопол се обслужва и от маршрутни таксита и автобуси, чиито начални спирки са Автогара – Варна и Бензиностанция на ОМV до ж.п гара Варна.

1.7.2. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдителната система в Община Дългопол осигурява като цяло нуждите на населените места. На територията на общината са изградени 2 смесително-пречиствателни станции за питейна вода. Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за денонощие е от 51 до 217 литра, като в него се включват количествата за питейно-битови нужди, обществено обслужване, промишленост и селско стопанство. Доставената вода средно на жител е 87 л/ден, което е най-ниското количество в сравнение с останалите общини в областта.

Основен водоизточник за водоснабдяване с питейна вода на населените места от общината е язовир “Камчия”.

Канализационна мрежа е изградена само в три селища от общината – гр.Дългопол, частично в селата Медовец и Цонево. Общата й дължина за гр. Дългопол е 33,1 км. Изградена, но невъведена в експлоатация за селата Цонево и Медовец е канализация с обща дължина 5,700 км.

В общината няма локални пречиствателни станции. С изключение на гр. Дългопол, където е изградена единствената действаща в общината ПСОВ, в останалите населени места се ползват септични ями, от които водата след утаяване се отвежда в дерета, попивни ями или директно включване в близък приемник. Предстои доизграждане на пречиствателната станция в село Цонево.

На територията община Дългопол има два изкуствено създадени водоема – язовир Цонево с обща площ 17 300 дка и язовир Елешница – 1 800 дка. От края на 2005 г. язовир Цонево е определен за питеен. Язовир Елешница е създаден като източник на вода за напояване на земеделските земи от района.

Електроснабдяването на община Дългопол и цялостното стопанисване на електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея се осъществява от “Енерго-Про Мрежи” АД, район Варна.

“Енерго-Про Мрежи” АД, електроенергийният системен оператор, осъществява единното оперативно планиране, координиране и управление, осигурява експлоатацията, поддръжката и надеждното функциониране на електропреносната мрежа, поддържането на спомагателните мрежи, както и ремонтните дейности и услуги и поддържа електропроводи високо напрежение на територията на община Дългопол.

Всички бъдещи инвестиции на “Енерго-Про Мрежи” АД Варна ще са насочени към постигане на висока сигурност на доставките, подобряване на услугите и клиентското обслужване, както и към утвърждаване на култура на взаимно доверие и лоялност.

В общината има една подстанция в гр.Дългопол с мощност от 110/20kV с два 25MVA трансформатори.

Електрическата мрежа от 20kV е изцяло кабелна в Дългопол, докато останалата част от общината е въздушна. Състоянието на въздушните линии от 20kV е сравнително добро и осигуряват преноса на ел. енергия, мрежите с ниско напрежение са изцяло от въздушен тип и са в добро състояние. Всички населени места от общината са електрифицирани и нуждите на населението от ел. енергия са задоволени, в това число и на промишления сектор.

Община Дългопол е изправена пред сериозен проблем с уличното осветление в населените места. Цялата улична осветителна мрежа на територията на общината е в много лошо техническо състояние. В гр.Дългопол е изготвен и реализиран цялостен проект за ефективно улично осветление.

Газификация

Газифицирането на община Дългопол се извършва от "ЧЕРНОМОРСКА ТЕХНОЛОГИЧНА КОМПАНИЯ". Газифицирани са 6 общински сгради и предстои газифициране на Медицински център – Дългопол. Газифицирани са и частни сгради.

1.7.4. Телекомуникации

Територията на общината има покритие на основните мобилни оператори в страната – М-тел, Глобул и Виваком.

През територията на общината преминават 1 главен оптичен телефонен кабел от националната оптична мрежа.

Интернет комуникациите чрез IDSL връзка в общината засега е достъпно само на територията на гр. Дългопол. Населените места на територията на Общината се снабдяват от частни доставчици, като връзката често е лоша и се наблюдава прекъсване за няколко часа.

Пощенската система на територията на общината е добре развита. Тя обхваща 13 броя пощенски станции в по-големите населени места и 8 броя агенства, които обслужват цялото население.

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал, като покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община. Има местна кабелна телевизия, покриваща почти цялата територия на град Дългопол.

1.8.1. Състояние на води, въздух, почви, шум и радиация

Като цяло, територията на Община Дългопол е с добра екологична характеристика, която се определя от благоприятните почвени, микроклиматични и санитарно-хигиенни условия.

Води

Качествата на питейните води е задоволително, обаче хлорирането на водите не е на необходимото ниво и се прави епизодично.

На територията на общината функционира само една пречиствателна станция за отпадни води в гр. Дългопол. В останалите населени места заустването на каналите и деретата става директно в открити водоеми, най-вече в реките Голяма Камчия и Луда Камчия. Град Дългопол и селата Цонево и Медовец са най-големите източници на отпадни води - промишлени и битови. Повечето от битово-фекалните води се отливат в септични ями. Съоръжения за отточна канализацията имат около 60 % от териториите на населените места. Канализацията на селата не е изградена. Особено лошо е състоянието на поречията на реките и деретата, преминаващи през населените места. В повечето случаи те се използват за сметища.

Съществен е проблемът с честите наводнения на река Камчия, предизвикани от пролетното снеготопене и от неритмичното изпускане на язовир Тича. Високите подпочвени води и липсата на изградени дренажни и отводнителни съоръжения често застрашават обществени и частни сгради.

Замърсяването на въздуха с емисии от вредни вещества е в рамките на нормалното и под средното за областта и страната, с изключение на емисиите на въглероден диоксид през отоплителния сезон, които вероятно се дължат на използването на дърва за отопление в битовия сектор. Завишени норми на замърсяване на въздуха с общ прах се наблюдават най-вече през летните месеци. На територията на Община Дългопол няма постоянно действащи стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух.

Обекти в община Дългопол, попадащи в обхвата на Наредба № 16 за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини са:

• 
  „Акера” ЕООД, гр. Дългопол – бензиностанция, гр. Дългопол;
  

• 
  „Руни ойл” ООД, с. Тополи - бензиностанция, с. Лопушна;
  
• 
  „Руни ойл” ООД, с. Тополи - бензиностанция, с. Партизани;
  
• 
  „Пламек” ЕООД, гр. Бургас – бензиностанция, с. Цонево.
  

В Община Дългопол няма изграден пункт към Единната национална автоматизирана система за мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали. Това не е и необходимо, тъй като по принцип концентрацията им е под пределно-допустимите норми, поради липсата на източници, емитиращи тези вещества. Локални замърсявания на почвите с нефтопродукти ежегодно се констатират в границите на преминаващия през територията на общината петролопровод. Вероятно има и замърсявания на районите около главния път Провадия - Айтос с характерните за транспорта вредни вещества, но проучвания до момента не са правени и не са предприемани мерки.

На територията на общината има централизиран склад в с. Партизани и 13 бр. ББ кубове в гр. Дългопол, в които се съхраняват негодни за употреба и залежали пестициди. Извършва се ежегоден контрол относно спазването на законодателството по отношение на безопасното съхраняване на негодните за употреба пестициди и предотвратяване на замърсяването на околната среда с тях.

Шум

Измервания за нивото на шума не са извършвани. Община Дългопол не е обременена с голямо шумово натоварване. Промишлените предприятия на града са изнесени в южната част и производството им е такова, че не създават шумова среда. Източник на шумово натоварване е ж.п. линията Провадия - Айтос, която не преминава през ЦГЧ. Шумово натоварване се наблюдава в с. Комунари, където главният път преминава през централната част на селото.

Слънчевата радиация е природен източник на радиация, към която човек се е приспособил и не е прието да се счита като опасна за неговото здраве.

Сумарната слънчева радиация нараства с височината на слънцето и в часовете около обяд достига максималните си стойности. От значение на прихода и разхода на слънчевата радиация е и прозрачността на атмосферата. Продължителността на слънчевото греене има сериозно отношение към компонентите на околната среда. Броят на часовете слънчево греене зависи от дължината на деня, респективно от географската ширина на мястото, облачността и закритостта на хоризонта.

Познаването на светлинния режим е тясно свързано с хигиената на труда, експлоатацията на различни технически съоръжения и др.

Конкретни данни за слънчевата радиация за община Дългопол липсва.
1.8.2. Дейности по управление на отпадъците

В основата на националната и регионалната политика за управление на отпадъците стои въвеждането на регионална система за управление на отпадъците, която би трябвало да осигури съоръжения за депониране на неопасните и опасни отпадъци, компостиране на биоразградимите отпадъци, кондициониране на разделно събраните отпадъци, рециклиране на строителни и едрогабаритни отпадъци, съхранение на опасни отпадъци от домакинствата, както и съоръжение за хомогенизирани отпадъци.

Първоначално избраната площадка в землището на гр. Провадия, представена в Министерството на околната среда и водите, с Решение по оценка на въздействието върху околната среда №13-8/2010год. на Министъра на околната среда и водите на инвестиционното предложение за изграждане на „Регионално депо за опасни и неопасни отпадъци за регион Провадия” не е одобрена.

В началото на 2011 година, за изграждане на регионално депо за Регион Провадия е предложена площадката в с.Войводино, община Вълчи дол, както и изграждане на претоварна площадка в Долен Чифлик.

Споменатото по-горе, към 2011 година, обезвреждането на отпадъците генерирани на територията на община Дългопол, е трябвало да се осъществява на регионално депо чрез депониране. Тъй като регионалното депо не е изградено, депонирането на отпадъците през изминалата 2012 година продължава да се извършва на общинско депо в гр. Провадия.

За изпълнение на дейностите по управление на отпадъците е сключен договор с „Технокар” ЕООД за събиране и извозване на отпадъците генерирани на територията на община Дългопол до общинското депо в гр. Провадия.

На територията на цялата община е въведено организирано сметосъбиране и сметоизвозване, а за осъществяването им се използват 4203 бр. фамилни кофи-0,14 м³, 341бр. фамилни кофи - 0,24 м³ и 359 бр. контейнери тип „Бобър”-1,1м³. Честотата на извозване на отпадъците е различна за различните населени места, в зависимост от тяхното население и е както следва:

• 
  За град Дългопол
  

Кофи -240л – 3/три/ пъти месечно

Кофи – 140л - 3/три/ пъти месечно

• 
  За селата: Цонево, Медовец, Аспарухово и Дебелец
  

Кофи -240л – 3/три/ пъти месечно

Кофи – 140л - 3/три/ пъти месечно

• 
  За селата: Боряна, Сава, Рояк, Камен дял, Красимир, Комунари, Партизани, Арковна, Лопушна, Поляците, Величково и Сладка вода
  

Кофи -240л – /два/ пъти месечно

Кофи – 140л - /два/ пъти месечно

Общото количество на генерираните от община Дългопол и извозени отпадъци през 2012 година от „Технокар” ЕООД до общинското депо в гр. Провадия е 7670.40 м³.

За разделно събиране на отпадъците в община Дългопол са разположени общо 27 контейнери тип „Бобър” и 18 броя контейнери тип „Иглу”, по населени места на територията на община Дългопол.

По данни на дружеството, извършващо дейностите по разделно събиране на отпадъците на територията на община Дългопол количествата събрани опаковки от контейнерите разположени на територията на община Дългопол за 2012 г. са:

• 
  Общо количество отпадъци извозени до сепарираща инсталация - 26,989 т.;
  
• 
  Смесен отпадък извозван до депо - 21,196 т.;
  
• 
  Количество рециклируеми отпадъци от опаковки - 5,793 т.;
  
• 
  Количеството отпадъци негодни за рециклиране за месеци септември октомври и ноември са 6,602 т.
  

1.9.1 Административен капацитет и структура на общинската администрация

Община Дългопол разполага с добре изградена административна структура и има нужния човешки ресурс и капацитет за изпълнение на Общинския план за развитие за 2014-2020 г.

Общинската администрация е разделена на Обща и Специализирана администрация, които подпомагат кмета при осъществяване на правомощията му, извършващи дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Общата администрация се състои от Дирекция “Бюджет, финансово счетоводни дейности и административно правно обслужване и връзки с обществеността”, а Специализираната администрация включва: Дирекция “Устройство на територията, общинска собственост, екология, енергийна ефективност и управление земи и горски фонд” и Дирекция „Инвестиционна политика, проекти и обществени поръчки”.

Към 21.03.2013 г. общата численост на Общинска администрация – Дългопол е 53 щатни бройки, в т. ч.:

• 
  Кмет на община - 1
  
• 
  Кметове на кметство - 8
  
• 
  Кметски наместници - 5
  
• 
  Заместник-кметове на община - 3
  
• 
  Секретар на община - 1
  
• 
  Служител по сигурността на информацията и ОМП – 1
  
• 
  Финансов контрольор – 1
  
• 
  Юрисконсулт - 1
  
• 
  Старши експерт връзки с обществеността - 1
  
• 
  Дирекция “Бюджет, ФСД и АИО” – 11 души, в т. ч. 1 директор:
  

- Отдел “Бюджет и финансово счетоводни дейности” – 5 души, в т. ч. 1 началник.

• 
  Дирекция “Устройство на територията, общинска собственост, екология, енергийна ефективност и управление земи и горски фонд” – 8 души, в т. ч. 1 директор:
  

- Отдел “Екология и енергийна ефективност и управление на земи и горски фонд” – 1 човек.

• 
  Дирекция „Инвестиционна политика, проекти и обществени поръчки” – 12 души, в т. ч. 1 директор:
  

- Отдел “Инвестиционна политика и проекти ” – 4 души, в.т.ч. 1 началник;

- Отдел “Местни данъци и такси” – 4 души, в.т.ч. 1 началник.

Обща численост на персонала намалена с изборните длъжности и органи на власт по чл.19 от Закона за администрацията, техните заместници, а за общинските администрации - и кметските наместници е 36 щатни бройки. Общата администрация - 11 щатни бройки. Специализираната администрация – 20 щатни бройки. Служителите по трудово правоотношение са 37 щатни бройки, а служителите по служебно правоотношение – 16.

Община Дългопол разполага с допълнителна щатна численост от 26,75 щатни бройки, разпределени в общинската администрация.

По щатно разписание на ПМС 66, в общината има 3,5 бройки.

По дейности към общинската администрация, обща численост 42,5 бройки в.т.ч.:

• 
  Дейност “Здравен кабинет в ЦДГ и училищата” – 7 бр.;
  
• 
  Домашен социален патронаж – 5 бр.;
  
• 
  Дейност “Други дейности по опазване на околната среда” – 6 бр.;
  
• 
  Дежурство и охрана – държавна дейност – 5 бр.;
  
• 
  Дейност “Други служби по социалното осигуряване и подпомагане и заетост” – 3 бр.;
  
• 
  Дейност “Чистота” – 1 бройка;
  
• 
  Дейност “Други дейности по селско и горско стопанство” – 1 бройка;
  
• 
  Дейност “Други дейности по икономика” – 6,5 бр.;
  
• 
  Дейност “Музей” – 3 бр.;
  
• 
  Дейност “Други дейности по образованието” – 5 бр.
  

Дългопол е малка община и финансовият й капацитет и възможности за съфинансиране на проекти и самостоятелно изпълнение на дейностите, заложени в ОПР 2014-2020 г. са доста ограничени. Причината е в липсата на достатъчно собствени приходи в общинския бюджет.

За 2013 г. макрорамката по приходно-разходната част на бюджета е в размер на 6 481 408 лева, в това число:

• 
  Приходи за делегирани от държавата дейности в размер на 4 358 434 лева
  
• 
  Приходи за местни дейности в размер на 2 122 974 лева
  

Общинският бюджет за 2013 г. е формиран по следния начин:

- 78 022 лева.

Най-много средства в общинския бюджет (около 57%) са заделени за функция „Образование” – 3 681 769 лева, следвана от функция „Общи държавни служби” - 1  441 591 лева (22%) и функция “Благоустрояване и опазване на околната среда” - 451 006 лева(7%).

От разпределението на публичните разходи в бюджета по функции е видно, че Община Дългопол няма финансов капацитет за самостоятелно финансиране на проекти и дейности от Общинския план за развитие. В бюджета няма заделени средства за разработване, управление, изпълнение и съфинансиране на проекти и дейности от ОПР.

За изпълнението на Общинския план за развитие за 2014-2020 г. следва да се търсят източници на средства извън общинския бюджет – Оперативни програми, финансирани от фондовете на ЕС, Програма за развитие на селските райони, Програма за рибарство, Програми за трансгранично сътрудничество, Програми на българските министерства и други. Като алтернативи за съ-финансиране на проекти могат да се ползват кредити от фонд „ФЛАГ”, краткосрочни банкови заеми, целеви субсидии и помощи от държавния бюджет.

Все още не много популярен, но важен за бъдещото развитие на българските общини начин за финансиране и изпълнение на публични функции и дейности е публично-частното партньорство (ПЧП). Неговите форми, структуриране и механизми вече са нормативно уредени със Закона за публично-частното партньорство в сила от 01.01.2013 г.

ПЧП едновременно дава възможност за развитие на висококачествени и достъпни услуги от обществен интерес и насърчаване на частните инвестици в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и социална инфраструктура и в извършването на публични функции и дейности. ПЧП се урежда, чрез договор между публичния партньор – Община и частния партньор – Инвеститор. ПЧП дава гаранции за защита на публичните активи и ефективно управление на публичните средства, като същевременно се създават работни места, генерират доходи и насърчава предприемачеството.

Политиката за общински ПЧП се определя с ОПР и Програмата за реализация на ОПР, в която в самостоятелен раздел трябва да се включат общинските ПЧП и сроковете за изпълнението им. Срокът на един договор за ПЧП може да бъде от 5 до 35 години.

За изпълнението на ОПР 2014-2020 г. са важни и частните проекти и инвестиции на местния бизнес и НПО, които също създават условия за подобряване на средата и съживяване на района.