Общински план за развитие на община мизия 2014-2020 г


Природно - ресурсен потенциал



страница2/11
Дата28.02.2018
Размер2 Mb.
#59717
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

1.2. Природно - ресурсен потенциал

1.2.1. Релеф и климат

Релефът на общината е типичен за Дунавската хълмиста равнина - предимно равнинен до слабо хълмист. Надморската височина има следните стойности: най-ниска 25 м. и най-висока 186 м. През територията на Мизия преминават реките Скът и Огоста.

Съгласно климатичната подялба на България, районът на община Мизия се отнася към Севернобългарската умерено континентална климатична подобласт на Европейската континентална климатична област.

Комплексът от физико-географски и хидрометеорологични фактори определя умереноконтинентален до континентален характер на климата, със студена зима и североизточни ветрове, горещо лято със западни и северозападни ветрове.

Общото времетраене на слънчево греене в района на община Мизия достига до 2180 ч. годишно, като максималната му продължителност е през юли и август. Дните без слънце през годината са средно около 80. За Дунавската равнина температурните условия са с добре изразен сезонен характер – температурният минимум е през м.януари, а максимумът през м.юли.

Съгласно данните от най-близката ХМС - гр.Оряхово, средногодишната денонощна температура за района на община Мизия е 12.20 С. Средногодишната максимална температура на въздуха достига до 16.30 С, а средногодишната минимална е 7.80 С. Абсолютните максимални температури са през юли и август – съответно 38.80С и 39.70С, а абсолютните минимални температури са през януари и февруари – съответно - 23.10С и -24.90 С.

Характерни за община Мизия са фронталните валежи, т.е. целогодишните по количество и качество. Средногодишната сума на валежите /мм/ е 518 мм. Най-обилни са валежите през май и юни, а най-оскъдни през февруари и март. Средногодишната относителна влажност на въздуха в % достига до 73%.

Преобладаващи са ветровете по посока изток-запад с обща повторяемост над 60%, както и по посока северозапад /повторяемост 14 -19%/. Това определя характерната двупосочна “роза на ветровете” по течението на р. Дунав. Средномесечните стойности за скоростта на вятъра варират от 2.5 – 3.2 м/s през месец март – май, до 1.4 – 2.0 м/s през септември - декември. Високата средна скорост на вятъра спомага за разсейването на вредни емисии газове и прах в приземния атмосферен слой.

Районът на общината се характеризира с относително малък дял “тихо време” - средногодишно - около 33% /средно благоприятно/, което способства да не се натрупат вредни вещества в приземния въздушен слой.Метеорологичните характеристики са в тясна връзка с разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване” на въздуха. Във връзка с този показател общината се характеризира с нисък потенциал на замърсяване на въздуха, тъй като и в случаите и на най – тихо време /септември – декември/, средната скорост на вятъра е над 1.4 м/s, т.е. не е под критерия 1 м/s.

1.2.2. Води и почви

Наличните водни ресурси на територията на Община Мизия са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностни са реките Скът и Огоста. Река Огоста има площ на водосборния басейн 3157 км2 и се характеризира със сравнително непостоянен поток. В поречието й пълноводието настъпва през април – май.

Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие. Водният й обем се разпределя по сезони приблизително така: 68% през пролетното пълноводие, 15% през есенното повишаване и 17% през летния период. Река Огоста протича през силно урбанизиран район и в следствие понася съответните промени в количествено и качествено отношение. Водите в поречието на р.Огоста се използват за напояване, водоснабдяване и енергетика. В поречието на р.Огоста в района на с.Софрониево /югозападно от гр.Мизия/, реката е приемник ІІ-ра категория. Преди заустването в р.Дунав, под влияние на р.Скът, водите на р.Огоста преминават в ІІІ-та категория. На територията на община Мизия р. Огоста преминава през землището на гр. Мизия и е гранична за землищата на с. Сараево и с. Софрониево.

Река Скът има 1074 км2 площ на водосборния басейн и е с широчина от 10-20 м, като площите от двете и страни са работни имоти за добиване предимно на зърнени култури.

Водното количество се изменя в зависимост от годишни сезони и валежите – 0.23-4.3м3/s. Периодично при пролетно пълноводие се повишава рязко нивото на реката. Причина за това е наличието на микро-язовири в горното течение на р.Скът и притоците й, които нямат системи за контролирано изпускане на водите и когато започне топенето на снеговете тези микроязовири неконтролирано преливат, рязко повишават нивото на реката, което понякога води до преливането й през изградените диги и наводнява дворовете и мазетата на живеещите близо до реката.

Корекция на р.Скът в участъка на гр. Мизия е правена през 60-те години на миналия век. В момента по дъното и бреговете на реката има много наноси, които ограничават оттока й. На територията на община Мизия река Скът преминава през следните населени места - гр.Мизия и с.Крушовица и през землищата на гр.Мизия, с. Крушовица, с.Липница, и с.Войводово.

Северно от град Мизия е коригирано коритото на р.Огоста, и заедно с р.Скът се вливат в р.Дунав. Землището на община Мизия граничи с река Дунав в протежение на 1200 м.

Подземните води в района на общината са представени от неогенски водоносни хоризонти. Аувиалните терасни материали на реките Огоста и Скът, представени от пясъци и чакъли се използват като баластра в строителството на пътищата.

Водните ресурси на територията на общината са богатство, което подпомага развитието на промишлеността в Община Мизия (предимно преработвателната промишленост) и селското стопанство и представлява алтернативен енергиен източник. Наличието на водоеми е предпоставка за развитие на рибовъдството и за организиране на активен риболовен туризъм.

Почвите в района, съгласно почвено-географското райониране на България се отнасят към средна Дунавска почвена провинция, където в условия на преходно-континентален климат, равнинно-хълмист релеф, върху льос и льосовидни материали, при наличие на подземни води те са черноземни, като в крайдунавската ивица те са подтип – карбонатни. На територията на общината няма данни за заблатени почви и данни за вкислени и засолени почви.

Почвите дават възможност за развитие на селско стопанство и предимно на хлебните, зърнено-фуражните и техническите култури.

1.2.3. Защитени зони и биоразнообразие

На територията на община Мизия няма залежи на подземни природни богатства, няма минерални извори, но има защитени зони, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000 и красиви местности за екотуризъм.

Законът за биологичното разнообразие регламентира опазването на биологичното разнообразие в България, както на видово ниво, така и на ниво местообитания.

На територията на Община Мизия, попадат следните защитени зони:


  1. ЗМ „Коритата” с площ от 2 ха, в землището на с. Софрониево, с находище на червен

божур, стопанисвана от общината.

  1. ЗМ „Данева могила” с площ 4,9 ха в землището на с. Софрониево - естествен

пейзаж, групи от вековни дървета и останки от праисторическо селище.

  1. Златията” с код - BG0002009 обявена със заповед № 548/05.09.2008 г. на Министъра

на околната среда и водите за Защитена зона за опазване на дивите птици, малка част от зоната попада в землището на с. Софрониево, Мизийска община.

Зони по НАТУРА 2000 на територията на община Мизия

  1. Река Огоста” с код: BG0000614 по Директива 92/43/ЕЕС (Защитена зона за пазване

на природните местообитания и дивата флора и фауна) - землище гр. Мизия и с. Софрониево; Предмет на опазване са 5 типа природни местообитания, 1 вид бозайник и 4 вида риби. Тази зона е разположена в землището на три общини Мизия, Оряхово и Козлодуй

  1. Река Скът” с код: BG0000508 по Директива 92/43/ЕЕС (Защитена зона за опазване

на природните местообитания и дивата флора и фауна) - землище с.Сараево, гр.Мизия, с. Войводово, с.Крушовица, с.Липница; Предмет на защита е природно местообитание 3260 - естествен хабитат на плаваща растителност и три вида риби- малка кротушка, обикновен щипок, горчивка.

  1. Малка част от зона «Златията” с код: BG0000336 по Директива 79/409/ЕЕС (Защитена зона за опазване на дивите птици) в землището на с. Софрониево.

Община Мизия е разположена в Евро - азиатската степна и лесостепна област, Долнодунавска провинция, Крайдунавски окръг, Златийски район. Характеризира се с почти безлесно пространство/заето от житни култури и лозя/, нарядко бивши гори-цер и вергилиев дъб, нарядко космат дъб, формиране вторични горски съобщества. Поради наличието на карбонати в льоса и карбонатните черноземи са запазени храсталаци - смрадлика, люляк, леска, глог, като на безлесните райони вторично са се формирали и тревни формации-власатка, луковична ливадина и др.

По данни от Червената книга на РБ /1985г./ за Златийския район се съобщава за следната ценна флора:



Застрашени видове - блатно кокиче, горска съсънка, седефче;

Редки видове - шлемов салеп, недоразвит лимодорум, изправеноплодна злина, гол сладник.

По зоогеографско райониране районът на община Мизия попада в Евросибирска зоогеографска подобласт, Дунавски район.Континенталният климат е причина за по-голямото разнообразие.

Фауната тук е представена от следните видове гръбначни животни:

Клас Земноводни - зелена крастава жаба, гребенест тритон, дървесница;

Клас Риби - в реките Огоста и Скът се срещат следните видове: червеноперка, горчивка, речен кефал, каракуда, кротушка, шаран, уклей;

Клас Влечуги - кримски гущер, зелен гущер, сива водна змия, пъстър смок, пепелянка, стенен гущер;

Клас Птици - бял щъркел, папуняк, речна рибарка, врана, сврака, испанско врабче, качулата чучулига, голям пъстър кълвач, селска лястовица, зеленоглавка, чинка, кос, щиглец, бяла стърчиопашка, гугутка, обикновен мишелов, кукумявка, синигер;

Клас Бозайници - лалугер, черногръд хомяк, див заек, лисица, къртица, таралеж, обикновен сънливец, обикновена горска мишка, сив плъх, воден плъх, чакал, невестулка, пъстър пор, язовец, дива котка.

Застрашените животни в Дунавския район са представени от: шаран-див, къдроглав пеликан, червеногуша гъска, орел рибар, черногръд златист хомяк, пъстър пор.

Животински вид под специален режим на ползване са охлювите. Лицата,които изкупуват охлюви с цел търговия са длъжни всяка година в срок до 1 май да уведомят писмено РИОСВ гр.Враца. През 2007 г в община Мизия е разкрит 1 пункт за изкупуване на охлюви. Периодът за събиране и изкупуване на живи охлюви за търговски цели е от 10 май до 30 юни включително. По сведения най-голям търговски интерес се проявява към изкупуване на плод шипка и цвят липа.


1.3. Културно-историческо наследство

Историческо развитие

Най-ранните следи от появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират отпреди 5 000 г. Тракийските племена обитавали тези земи, са оставили богато културно наследство. Село Букьовци е образувано през ХVІІІ в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г. В 1872 г. е наброявало 210 къщи, в 1880 г. има 1621 жители. Смята се, че името на с. Букьовци произлиза от названието на дървото бук. Преди стотици години, когато района на Букьовци е бил обрасъл с вековни гори, които са държали влага и хлад, тук са растели и букови гори, но при днешните условия на обезлесяване на равнината, от буковете няма и следа.

Има и друга вероятност - първите жители на селото да са се преселили от някое друго село на име бук, Буковец или Буково. Все пак докато се открият сигурни данни и документи, въпросът за образуването на днешното село Букьовци остава открит и неизвестен. Набезите на татари и черкези, увеличените от турската власт преки данъци направил живота на българите в тези места непоносим и през 1870 г. букьовчани създават местен таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. Тук са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Стремежът за просвета и наука води до откриването през 1845 г. на първото училище в Оряховските села.

През февруари 1925 г. в лозето си в местността „Гладно поле” при с. Букьовци, стопанинът на имота намира на около 40 см. дълбочина сребърен накит и два малки сребърни съда, които предава на врачанския музей. Десет години по-късно в тази местност са намерени още съдове. Съкровището станало известно като „Букьовското сребърно съкровище”, се състои от две сребърни фиали с гравирани и позлатени лотосови цветове, сребърен накит, съставен от пет фибули и плетен кордон, украсен с човешки глави, розети и палмети, три сребърни канички и сребърни украси от конска амуниция. То датира от V-ІV в.пр.н.е. Тези уникални произведения на изкуството доказват, че в периода на тяхната изработка в района е имало добре развити занаяти, а от там и поселищен живот. Намереното през 1925 г. прочуто Букьовско съкровище от сребърни накити днес се съхранява в Националния археологически музей.

На 6 август 1958 г. започва строителството на Комбината за целулоза и хартия. Довчерашното село се развива като промишлен център. Обновяват се улици, къщи. Изменя се битът и животът на хората.

С Указ на Държавния съвет от 13.ІІ.1970 г. с. Букьовци е обявено за град и получава древното име Мизия. Израстват красиви жилищни блокове, читалищна града, модерни търговски обекти. През периода от 1922 г. до 1938 г. в с. Букьовци е живял и творил самобитният композитор и музикант Дико Илиев, написал през това време хората Грънчарско, Самоковско, Дайчово и Букьовско.



Културно-исторически забележителности

В различните исторически епохи община Мизия се развива и налага като значимо обществено, пазарно и културно средище. Общината е дала не малък принос в културното наследство на страната. В момента на нейна територия има два 19 паметници на културата, 2 от които с национално и 17 с местно значение.



Културно-исторически забележителности на територията на Община Мизия:

  1. Мемориалният комлекс „Ботев път” – с. Софрониево – с национално значение

  2. Гърбов мост - с. Липница - част от мемориалния комлекс „Ботев път”

  3. Праисторическо селище, м. Денева могила – с. Софрониево

  4. Средновековна крепост – с. Софрониево

  5. Средновековна църква „Св. Николай”- с. Софрониево – с национално значение

  6. Църква „Свето възнесение”- гр. Мизия

  7. Паметник край с. Сараево - открит във връзка с честванията на 100 годишнината от освобождението на България от османско робство през 1978 г.

  8. Каменов мост - паметник на загиналите при с. Сараево

  9. Старата сграда на Община Мизия – гр. Мизия

  10. Букьовско сребърно съкровище - копие от него се съхранява в музея в гр. Враца

  11. Ранносредновековно селище с некропол, м. „Оряховски дол” – гр. Мизия

  12. Средновековно селище /ХІІ-ХІV в./, м. „Селището” – гр. Мизия

  13. Място на сражение на 28.04.1944 г. и лобно място на партизани и ятаци, м. „Припека” – с. Липница

  14. Тракийско и антично селище, м. „Бряста” – с. Крушовица

  15. Тракийско и антично селище, м. „Бъзович” – с. Крушовица

  16. Ранносредновековно селище – с. Крушовица

  17. Късноантично селище, м. „Лозята”/Тръстеник/ - с. Крушовица

  18. Праисторическо селище, м. „”Чуката – с. Крушовица

  19. Праисторическа крепост, Бурванска могила – с. Крушовица

Средновековна църква „Св.Никола” с. Софрониево Нейното изграждане е започнало още по времето на Търновското царство и продължава до ХІХ век. Тя е единствената еднокорабна българска църква в равнината на Северозападна България, запазена до наши дни. Една част от старите стенописи в нея са запазени, но времето е дало отражение върху тяхното овехтяване. Според изкуствоведческите проучвания, стенописите в църквата принадлежат на ХVІІІ - ХІХ век. До църквата и около нея съществува добре запазен Некропол от кръстове /около 450 паметни знаци/, надписите върху които датират от ХІV – ХІХ век. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.

Гърбавият мост в с. Липница Мостът е строен по време на завладяването на нашите земи от Римската империя, намиращ се до важния римски път „Via Singiduno usque ad Conctantinopolim per piram Danubii”. В по-късни времена, той е ремонтиран от българските мостари през Възраждането, като е запазена уникалната му римска технология и е единствения архитектурен свидетел на преминаването на Ботевата чета през нашия район на 17 май /29 май – нов стил/. Гърбавият мост е елемент от мемориалния комплекс „Ботев път” – обявен през 1993г. за групов исторически паметник на културата от национално значение.

Паметник край с. Сараево Открит е във връзка с честванията на 100 годишнината от Освобождението на България от османско робство през 1978 година. На това място /Каменов мост/ на 21 ноември 1877 година се разиграва решителната битка между османските части и румънските, командвани от полковник Сланичану, което донася освобождението на Оряхово, Козлодуй и тогавашното с. Букьовци, сега гр.Мизия.

Като паметници с културно значение от местен характер могат да се смятат всички църкви в община Мизия.

Сградата на Старата община Тя е разположена на централния площад „Свобода” и оформя представителната градска част. Сградата е двуетажна, със специфична архитектура, характерна за 30-те години на ХХ век, което я прави една от най-забележителните постройки и символ на града. В строителството, което започва през 1929г., участие взема и населението с доброволен труд и парични дарения. Над централния вход на сградата има и часовникова кула, където през 1952г. е монтиран механичен часовник с 4 циферблата /реконструиран през 2003г./.

На територията на град Мизия има изградени 2 църкви: Църква „Свето Възнесение Христово” в гр.Мизия, построена през 1874 г. и Църква „Св св. Петър и Павел” гр.Мизия, построена с дарения и открита през 2000 г.



1.4. Селищна система и урбанизация

1.4.1. Селищна система

Урбанистичната структура на общината се състои от 6 населени места – административния център - град Мизия и 5 села: Крушовица, Софрониево, Липница, Войводово и Сараево. Отстоянието на населените места от общинския център град Мизия е от 5 до 13 км. По териториална близост и разположение спрямо общинския център, населените места се обособяват в три групи: На североизток от гр. Мизия - 1 село: Сараево; на северозапад от гр. Мизия - 1 село: Софрониево; на югозапад от гр. Мизия - 3 села: Крушовица Липница, Войводово.

Урбанизираността на територията на общината е 44% градско, спрямо 56% селско население /при 73% за страната в полза на градското/. Съотношението между селското и градското население е сравнително балансирано в община Мизия. Икономическият потенциал на градското население по принцип е по-висок от този при селското население. Това се обуславя от различния начин на живот и възможностите за трудова реализация.



Урбанистичната класификация на селищата е поляризирана - един град, 2 големи села – Крушовица и Софрониево (над 1000 жители), 1 средно голямо село – Липница (500-1000 жители), 1 средно село – Войводово (200-500 жители) и 1 много малко село – Сараево под 100 жители.

Таблица 3: Население по постоянен адрес в община Мизия 2007 - 2012 г.

Населени места

2007

2008

2009

2010

2011

2012

с. Войводово

300

294

291

287

282

276

с. Крушовица

1970

1924

1875

1817

1785

1741

с. Липница

784

758

742

712

728

709

гр. Мизия

3869

3804

3742

3679

3631

3584

с. Сараево

60

56

52

48

41

36

с. Софрониево

1668

1622

1584

1585

1579

1528

Общо за общината

8651

8458

8286

8128

8046

7874

Източник: Национална база данни „Население”

Населението на община Мизия по постоянен адрес бележи тенденция на намаление със 777 души през 2012 г. спрямо 2007 г. Демографска криза се забелязва в град Мизия, където населението намалява средно с по 50 души на година и във всички села на територията на общината. Най-малко жители има село Сараево – само 36 души, следвано от с. Войводово с 276 жители. Най-голямото село на територията на общината на база население по постоянен адрес през 2011 г. е с. Крушовица – 1 714 души, следвано от с. Софрониево - 1528 и с. Липница - 709 души. Селата са с намаляващо население.

Развитието на селищната мрежа в общината е довело до съсредоточаване на основните административни, промишлени, обслужващи и културни дейности в гр. Мизия. Останалите селища са относително изолирани, с предимно възрастни хора, които се занимават със земеделие в лични стопанства. Почти всички хора, живеещи на село, са постоянно пребиваващи там. Намалява броя на жителите, които пътуват за работа до друго населено място. През лятото все повече хора, живеещи постоянно в по-големите градове, пребивават в селата. Тези населени места са подходящи за екологично земеделие и екологични производства, тъй като землищата им са съхранени, имат възможности и в областта на някои форми на туризма. Всички селища разполагат с изградена инфраструктура по отношение на електроснабдяване, водоснабдяване, съобщителни връзки и транспортен достъп, но нямат канализация.

За да се гарантира балансираността в развитието на общината в бъдеще следва да се инвестира и в развитието и обновяването на малките населени места. Предвид демографските, икономически, функционални характеристики и природно-ресурсен потенциал на селата като естествени опорни центрове се оформят две села:



- Икономически опорен център – с. Софрониево;

- Селско-стопански опорен център – с. Крушовица.

В тези села следва да се инвестира за подобряване на инфраструктурите, привличане на инвестиции, създаване на нови работни места, преодоляване на демографския проблем и задържане на младите хора.

1.4.2. Общи характеристики на малките населени места в общината

Настоящата характеристика е направена в резултат на проведено анкетно проучване сред кметовете и кметски наместници на малките населени места в община Мизия и отразява реалната ситуация в селата към 2013 г.



Село Войводово се намира на 5.6 км. южно от общинския център гр.Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево. Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов. Селото е основано от преселници от Банат - чешки и словашки протестанти както и банатски българи-католици.

Празникът на село Войводово се провежда ежегодно на 12 юли – Петровден. На този ден се правят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.

Вярва се, че празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и град. Прави се и жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението.

Реалните жители на селото по постоянен адрес към 2012 г. са 276 души, а по настоящ адрес - 237. Децата под 18 години в селото са десет.

Във Войводово има читалище с компютърна зала и интернет, кметство, здравна служба, два магазина, поща, пенсионерски клуб, две църкви, едната от които е евангелистка и дневен център за работа с деца.

Организирана методистка общност във Войводово възниква към началото на ХХ век, когато селото е заселено от чехи и словаци – протестанти. Те поставят началото на силно активно църковно общество, за което председателстващият презвитер на Видински окръг пише: “Имало е повече раждания, повече кръщения, повече венчавки, повече членове под изпит и повече пълни членове, приети във Войводово, отколкото в което и да е друго място в нашата мисия в цяла България”. През 2004 г. e осветена новата сграда на евангелистката църква в центъра на селото. Има редовни богослужения и работа с деца.

Читалище „Христо Ботев” с.Войводово е основано през 1929 година. От 1929 г. до 1939 г. читалището не е имало собствена сграда, а се е помещавало в частна къща, а след изселването на чехословашките граждани през 1950 година, читалището се е помещавало в сградата, в която е и до днес.

Дневният център за деца – с.Войводово е създаден през 2002 г. с финансовата помощ на Обединените Холандски фондации и през 2003 г. печели първа награда в конкурса за иновации на Фондация за реформи в местното самоуправление (ФРМС). Дневният център е моделът за създаване на база, отговаряща на съвременните потребности за развитие на детската личност. Занятията в свободното време стават естествено противопоставяне на социалните негативи, заплахата от наркотици, секти и агресия.

Във Войводово има 8,7 км улична мрежа, от които 3,5 км е благоустроена. От 17,4 км тротоари са изградени - 9,4 км. Уличното осветление е добро. Съществува водопроводна инсталация, но няма канализация. Енергийните нужди на населението се задоволяват от мрежата на ЧЕЗ. Зелените площи са представени от един парк.

Основният източник на доходи за населението на Войводово е земеделието и селското стопанство. В селото работят два магазина и едно кафене.

Здравното обслужване е от личен лекар на територията на селото, а социалното обслужване е чрез общината и регионална дирекция социално подпомагане.

Най-големият проблем на хората в селото е безработицата.

Войводово има нужда от:

1. Изграждане на канализация и пречиствателна станция

2. Подобряване на пътната инфраструктура

3. Ремонт на Читалище „Христо Ботев”



Село Крушовица е разположено на двата бряга на река Скът. Селото се споменава в турските регистри от 1579 г. с името Корушувиче и от 1673 г с името Куршувиче. В местностите „ Бряста” и „Възович” са открити останки от тракийски и антични поселения а на югоизток от селото и от ранносредновековни селищата. При избухването на Балканската война двама души от Крушовица са доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

Традиционният празник на селото е „Спасов ден”.

В с. Крушовица на 4 октомври 1924 г. е роден проф. д-р Иван Митев - откривател на 6-ти сърдечен тон, наречен „феномена на века”. По предложение на д-р Виолин Крушовенски, кмет на Община Мизия, на 30.06.2011 г. Общински съвет – Мизия взема Решение № 625 за изграждане на паметник на проф. д-р Иван Митев и преименува площада в с. Крушовица и улицата, на която е живял на неговото име.

Към 2013 г. жителите на Крушовица са 1735 души, от които 231 деца до 18 години.

Обществените сгради в селото са кметство, читалище, училище, детска градина, здравна служба, църква и сградата на клуба на пенсионера. Всички сгради се нуждаят от основни ремонти. Състояниетона техническата инфраструктура в селото е следното/

-30% от уличната мрежа е с бетон и асфалт, друга част е покрита с насип, но повечето улици се нуждаят от ремонт и подобряване.

- Уличното осветление – не е достатъчно.

- Тротоарите са в лошо състояние и се нуждаят от цялостен ремонт.

- Водопроводната инсталация е остаряла. Подменя се водопровода по ул. ”П. Цветанов”, ул. ”М. Костадинов”, ул. ”Ген. Скобелев”, ул. ”Ц. Николов”, ул. ”Асен” и ул. ”Паисий”, но е необходима подмяна на цялата мрежа.

- Зелени площи - има паркове и градинки , както в Ново село така и в Старо село, в района на Чайка има зелени площи, които трябва да се обособят като парк.

- Изгражда се битова канализация по ул. ”П.Цветанов”, ул.”М.Костадинов”, ул.”Ген.Скобелев”, ул. ”Ц.Николов”, ул.”Асен” и ул. ”Паисий” и ПСОВ.

- Площада пред Кметството се нуждае от цялостно обновяване и благоустрояване.

В Крушовица работят 12 магазина за хранителни стоки, строителни материали и облекла. Към някой от тях има кафенета и заведения за хранене. Магазините са добре заредени и достатъчни да задоволяват нуждите на населението.

Социалното обслужване е концентрирано в общинския център – Мизия. Медицинското и здравно обслужване на хората в Крушовица е от двама общо практикуващи лекари, има една аптека и един зъболекар.

Доходите на местните жители са основно от земеделие, малка част работят в АЕЦ , голям процент от хората са пенсионери, има и много безработни (над 35% от активните лица).

Основните проблеми на селото са: липсата на действащ полицай, ограничени възможности на програмите за лични асистенти и домашни помощници, които не могат да обхванат всички възрастни и самотни хора, ниска събираемост на данъците и др.

Крушовица се нуждае от:

- Подмяна на съществуващата водопроводна мрежа;

- Нова канализационна мрежа за останалата част от селото;

- Осигуряване на съдове за отпадъци – 400 бр. тип „Мева”;

- Обновяване на уличното осветление;

- Възстановяване на пътната мрежа с бетон и асфалт;

- Ремонт на съществуващите тротоари по улиците и изграждане на нови;

- Подмяна на плочките и благоустройство на площада пред кметството;

- Основен ремонт на църквата;

- Саниране на обществените сгради /училище, кметство, читалище и Детска градина/ и подмяна на ПВЦ дограмата/ кметство,Читалище и Училище/;

- Ремонт на покривите на кметство, читалище и пенсионерски клуб;

- Реконструкция, ремонт и преустройство на училище „Отец Паисий” - Старо село в Дом за стари хора, тъй като населението застарява иима нужда от подобни услуги;

- Възстановяване на стадиона, оформяне на зелени площи, пейки, детски площадки и изграждане на вело алея.

Село Липница граничи със селата: Крушовица, Галиче, Алтимир и Ботево. През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът. Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и др.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Интересен факт от историята на селото е, че през 1919 година е преместено. Причините са, че първоначално е било разположено на неравна територия и по-късно е изчезнала водата. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. Това е причината селото да е сравнително равно разпределено като парцели и да няма нито една крива улица. Всички улици са разположени в посока изток-запад или севeр-юг.

На територията на с.Липница единственото средище на културна дейност е местното читалище - НЧ "Отец Паисий-1927-Липница”. В годините на своето съществуване от 1927 г., читалището се е утвърдило като център на културния и социален живот в селото.

Читалището е разположено в едноетажна масивна сграда, построена през 1983 г. с обща застроена площ от 300 кв.м. в т.ч. библиотека – 153 кв.м., клуб на самодееца - 147 кв.м., киносалон,построен 1942 г. с площ 350 кв.м. и 233 бр. зрителски места. Сградата е в лошо състояние и се нуждае от основен ремонт.

В библиотеката е обособена читалня с 4 бр. компютъризирани работни места - 3 за потребители и 1 за библиотекаря. Разполага и с 1 бр.мултифункционално устройство за читалищни нужди. Техниката е доставена по Програма „Глобални библиотеки-България".

Към читалището в с. Липница са създадени - Дневен център за възрастни и Клуб на пенсионера с капацитет 30 места. Има и малък читалищен салон / клуб на самодейците/, който се ползва за обществени и културни мероприятия с капацитет 50 места.

Клубът на пенсионера в с.Липница организира и провежда дейности и събития със социален, здравен, културен и друг характер, които съдействат за постигане и поддържане на пълноценно социално включване и социална интеграция на пенсионерите.

В с.Липница има няколко паметника на културата:

- Гърбавият мост - част от мемориалния комплекс „Ботев път” е - паметник на културата от Национално значение. Въпреки многото сигнали, че моста е застрашен от срутване днес той е паднал в реката. По настояване на обществеността на селото през 1989 г. Националния институт за паметници на културата - София е подготвил проект за консервационно-реставрационни работи по моста. Научно техническата документация във фаза работна е утвърдена от ръководството на института през месец август 1990 г. Копие от проекта се пази в с. Липница. Търси се финансиране.

- Паметник на загиналите в съпротивата 1941-1944

- Паметник на загиналите 33-ма от Липница в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.- изграден е в памет на загиналите. Инициативата е на липнишката общност. Средства са събирани доброволно от липничани и родителите. Построен е през 1934 г. и се намира в красивия парк в центъра на селото.

- Паметна плоча на загиналите българи в Отечествената война-построена през 70-те години на ХХв.

- Паметник на героя летец Димитър М.Василев 1912-1944- построена е от семейството на летеца в двора на църквата. Той е загинал на 29.04.1944г. в небето над Сърбия за България.

- Мемориален комплекс на загиналите партизани и ятаци на 28.04.1944г. е изграден през 60-те години на XX в. от Държавата.

- В местността „Тепето" има Оброчен камък. Където се прави обичаят „Герман” за дъжд. Поставен е там в края на 19 в.

- Бюст паметник на Христо Ботев в двора на ОУ"Христо Ботев" - поставен през 60-те години на XX в.

На територията на с.Липница има голям супермаркет и още четири броя смесени магазинчета на частни предприемачи.

Обособена леглова база в къща за гости с 20 легла, Здравна служба, Дом за възрастни хора, Целодневна детска градина и Основно училище с голяма сграда съчетана с красиво подреден градински парк и голяма спортна площадка към него. Училището е затворено, но базата може да се използва за защитено жилище, зелено училище, хоспис или център за настаняване от семеен тип. На територията на селото се намира и голяма опитна станция на младите агробиолози. Там може да се произвеждат различни видове плодове и зеленчуци, които да бъдат в помощ на социалният патронаж в Община Мизия.

Спортният комплекс, който също е на доста голяма площ предвиждаме да бъде подобрен, да се построят сглобяеми къщи с ВиК инсталация и подобрения в спортната база, което ще го направи една от най-големите и красиви спортни комплекси на територията на Област Враца, както и стадиона там.

В селото централния парк е добре поддържан с детска площадка, но такива предвиждаме да бъдат изградени на още две места в селото.

До селото има възможност да бъде изградена Еко пътека, която да обхваща „Парк стадиона", „Ботевият път", „Гърбавия мост" и местността „Тепето" с Оброчния камък, където се прави Герман за дъжд.

Ллиците в Липница са 22 км, прави и широки, но са в много лошо състояние и се нуждаят от ремонт, както и тротоарите. В селото има изградена водопроводна инсталация, която е на повече от 55 години и е остаряла морално и физически. През 2013 г. са подменени водопроводите по ул. „Иван Вазов” и ул. „28-ми април”.

На първо място и най-важно е да се изгради пречиствателна станция на помпената станция, тъй като водата на Липница е с изключително лоши показатели. На второ място трябва да бъде подменен целият водопровод от етернитови тръби с модерните и актуални полиетиленови тръби. Има планове и за газифициране на селото за в бъдеще при евентуална възможност и преминаване на преносна газопроводна мрежа.

В Липница има покритие на всички мобилни оператори, на различни кабелни и сателитни оператори, както и нтернет връзки - оптични и безжични. На територията на селото работи пощенска станция, която предлага богат набор от услуги. Написана е книга с родови хроники "Липница-обич завинаги", в която са проучени всички местни родове и фамилии.

Село Софрониево е разположено на десния бряг на р.Огоста, надморска височина 27 м.

Най-старото население са траки и римляни - има намерени тракийски могили и римско селище. Обект на недвижимото културно наследство в с. Софрониево е старата средновековна каменна църква “Свети Никола“ и гробище от 16 в.

През Софрониево е минала четата на Христо Ботев, която отсяда в местността „Въртопа“ над селото.

Жителите на Софрониево по постоянен адрес към 2013 г. са 1650, от тях децата до 18 годишна възраст са около 170.

В селото съществуват в добро състояние обществени сгради кметство, училище, детска градина,нова съвременна църква и стара средновековна, читалище, здравна служба, бивша административна сграда, сега общинска собственост.

В Софрониево има 8 хранителни магазина, 3 питейни заведения,1 дискотека и магазин за строителни материали и железария. В селото функционира 1 къща за гости.

По ПРСР 2007-2013 г. се изгражда „Общински център на занаятите”, като ресурс за повишаване атрактивността на селския район, за насърчаване развитието на туристическите дейности и устойчивото развитие на община Мизия.

Уличната мрежа е 43 км. Уличното осветление се състои от 400 лампи. Има изградени зелени площи – 7 броя паркове. Централният площад е от мрамор. Съществува централно водоснабдяване, но няма канализация. Енергийното потребление се обезпечава от общата енергийна мрежа на страната, чрез ЧЕЗ.

Основните източници на доходи и поминък в селото са: АЕЦ Козлодуй, земеделието, търговията и пенсиите. Има и много работещи в чужбина. В селото има арендатори на земеделска земя и търговски фирми.

Здравното обслужване на населението е от личен лекар, а социалното обслужване е чрез Община Мизия и Регионална дирекция „Социално подпомагане”.

В селото има санирани около 30 частни къщи през последните 5 години. Ново строителство е само една къща за гости.

Празникът на Софрониево е на Голяма Богородица по стар стил – на 28 август.

Селото се нуждае от обновяване на спортните съоръжения на съществуващия стадион и основен ремонт на сградата на читалището.

Село Сараево - най-северното село на община Мизия. Застрашено от обезлюдяване и изчезване - само с 36 жители към 2012 г., предимно възрастни хора.

1.4.3. Жилищен фонд, домакинства и семейства

Населението на община Мизия е добре осигурено с жилищен и сграден фонд. Жилищните сгради в общината са 5781, като само половината от тях (50%) или 2891 сгради са обитавани, а останалите 2889 са необитавани. Обитаваните жилища с канализация и водоснабдяване в община Мизия са 2957, от които 1217 в града и 1740 в селата.

Централно водоснабдени са 94% от жилищните сгради в община Мизия. Собствен водоизточник ползват 1% от сградите, 3% имат и обществено водоснабдяване и собствен водоизточник, а 2% не са водоснабдени.

С обществена канализация са свързани 11% от обитаваните жилища в Мизия, 8% ползват изгребни ями, в 12% има септични ями, а 64% ползват попивни ями. В 5% от жилищните сгради няма осигурен достъп до канализация и/или ями.


Каталог: attachments
attachments -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
attachments -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
attachments -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
attachments -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
attachments -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега
attachments -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
attachments -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
attachments -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
attachments -> Община пирдоп – софийска област 2070 град Пирдоп, площад „Тодор Влайков”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница