Таблица 4: Жилищни сгради по период на построяване

Почти всички жилища са от масивен и полумасивен тип, предимно еднофамилни. В голяма част от селата има свободни жилищни сгради, част от които се предлагат за продажба. Има голям брой изоставени жилищни сгради. Един от сериозните проблеми в общината е състоянието на общинската собственост. В почти всички населени места има сгради и други обекти, които са силно амортизирани, разграбени или с неуредени въпроси по отношение на статута и/или собствеността им. Това са административни сгради, училища, детски градини, стопански обекти, културни и спортни обекти, жилищни обекти и др. Сградният фонд на общината като цяло е остарял. Дограмата е в лошо физическо състояние и с ниски топлоизолационни качества. Външните стени на повечето стари сгради имат до 5 пъти по-големи топлинни загуби в сравнение с нормите за ново строителство. В голяма част от съществуващия сграден фонд сутерените и таванските плочи са без топлоизолация. Топлинните загуби през прозорците и балконски врати могат да достигнат до 50% от общите топлинни загуби на сградите.

По показателя на НСИ „Осигуреност на обитаваните жилища с кабелна телевизия, сателитна антена, компютър и достъп до интернет”, данните за община Мизия към 01.02.2011 г. са следните:

• 
  Кабелна телевизия има в 1445 жилища и достъп имат 4008 лица;
  
• 
  Сателитна антена е поставена на 676 жилища и достъп имат 1995 лица;
  
• 
  Компютри има в 786 от жилищата и осигуреността е за 2784 лица;
  
• 
  Достъп до Интернет имат 703 жилища и съответно 2486 лица.
  

Едночленните домакинства са 1050. Домакинствата-семейства в община Мизия са 1683.

В около 44% от семействата няма деца под 18 години, в 34% има само едно дете, 19% са с две деца и едва 3% с три и повече деца. В 14% от семействата, в които има деца те се отглеждат само от единия родител.

1.5. Развитие на човешките ресурси и социалната сфера

1.5.1. Демографска характеристика

Демографската криза в община Мизия се задълбочава. Динамиката на населението през последните години показва трайна тенденция на намаление (с около 8% за последните 6 години) или с 591 души през 2012 спрямо 2007 г. По данни от преброяването към 01.02.2011 г. населението на община Мизия е 7570 души, а към края на годината намалява до 7455. През 2012 г. в общината живеят вече 7291 души, 49% от които мъже.

Таблица 5: Население в община Мизия по пол и местоживеене 2007 - 2012 г.

По признака пол структурата на населението е сравнително балансирана. Мъжете през 2012 г. са само с 85 по-малко от жените. Градското население е 44%, а в селата живеят 56% от жителите на община Мизия.

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на населението заемат лицата в активна трудова възраст между 30 и 59 години – 39%. Възрастните на 60 и повече години са 35% от населението, а децата и младежите до 29 години - 26%. Изводът, който се налага е, че населението на община Мизия бележи трайни тенденции на застаряване. (Таблица 6)

Икономически активните лица в община Мизия са 42% или 2817 души от населението на 15 и повече години по данни от последното преброяване. От икономически активните лица заети са 2163 души, останалите са безработни. Пенсионерите заемат значителен относителен дял - 41% от населението в община Мизия.

По признака юридическо семейно положение, данните на НСИ сочат, че 43% от населението на община Мизия (3 224 души) са семейни – женени/омъжени, около 6% са разведени (442 души), близо 15% са със статут на вдовец или вдовица. Несемейните са 36% от населението, като се приспадне групата на децата и младежите до 19 години, делът на несемейните хора в община Мизия е 19% от общото население.

Според резултатите от Пребряване 2011 г., 9% от населението живее в условия на съжителство без брак. Това са около 25% от юридически несемейните лица, като повече от половината от тях (62%) са във възрастовата група между 20 и 39 години.

Данните в Таблица 8 показват, че 79% от населението на община Мизия на 7 и повече години е със средно или основно образование. Със средно образование са 3 297 души, а с основно 2363. Начално и незавършено начално образование имат 13% от жителите на общината, а 46 души никога не са посещавали училище и са напълно неграмотни. Броят на висшистите в общината е 517 или 7% от населението. В град Мизия живеят 271 лица с висше образование, а в селата 246.

По признака етническата принадлежност 92.6% от анкетираните жители на община Мизия се самоопределят като българи, 6.7 % като роми, само 3 души са се самоопределили като турци и 14 души са посочили друга етническа принадлежност. От всички анкетирани 0,5 % на са определили етническата си принадлежност. (Таблица 9)

Механичният прираст на населението също е отрицателен. През периода 2007-2008 г. се увеличава от минус 82 на минус 109 души. След това намалява на минус 11 души през 2011 г. и минус 41 за 2012 г.

Общо в резултат на естествен и механичен прираст населението в община Мизия през 2012 г. е намаляло с 164 души.

1.5.2. Пазар на труда – заетост и безработица

Пазарът на труда включва два основни компонента: трудова заетост и безработица. Икономически активните лица в община Мизия наброяват 2 817 души по данни на НСИ от последното преброяване – 01.02.2011 г. Коефициентът на икономическа активност е 42% (съотношение между икономически активните лица и населението на 15 и повече навършени години). Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за община Мизия 32%.

Причините за ниските коефициенти на икономическа активност и заетост в общината са демографската криза, липсата на работни места и несъответствието между професионалната квалификация и пазара на труда, в следствие от преструктурирането на икономиката. Наблюдава се дефицит на квалифицирана работна ръка на регионално ниво (в райони намиращи се далеч от индустриални и административни центрове, планински райони) и на подотраслово ниво (за някои професионални тенденции и професии). Несъответствието между предлаганите и търсените квалификации е очевидно предимно в следните групи: незавършилите училище, млади хора, завършващи средно образование и тези без или с много ниско ниво на професионална квалификация. Това несъответствие се наблюдава също така в групите от хора с образование и професионални квалификации, но без стаж, както и в групата на продължително безработните. Бързо нарастват нуждите от квалифицирана работна ръка, свързани с въвеждането и използването на нови производствени технологии, информационни и комуникационни технологии. В същото време младите квалифицирани кадри предпочитат да напуснат родните места и да работят в големите градове или в чужбина.