Таблица 12: Брой на безработните лица и равнище на безработица в община Мизия (2010-2012 г.)

Равнището на безработица в община Мизия от 2010 г. до 2012 г. е относително високо и със стойности над средните за област Враца и за страната. В рамките на анализирания период безработицата се увеличава и пазара на труда се нуждае от стимулиране и намаляване на безработицата в общината. През 2010 г. относителният дял на безработицата е 18,94%, при средно равнище за страната 6,91% и с 5,9 пункта повече от безработицата в областта (13,03%). През 2012 г. безработицата в община Мизия се увеличава и достига 27,3 %, което е над два пъти по-високо от средното равнища за страната 11,4 % и с 6,9 пункта повече от безработицата в област Враца (20,4%). Към 2012 г. относителният дял на регистрираните безработни жени в община Мизия е 54%, а безработните мъже са 347 души (Таблица 12).

Най-много са безработните в гр. Мизия, след това се нареждат с.Крушовица, с. Софрониево, с. Липница и с. Войводово. Най-малко безработни има в с. Сараево - само 1 лице.

Таблица 13: Брой регистрирани безработни лица в община Мизия по населени места (2010-2012 г.)

За анализирания период най-ниска е безработицата през 2010 г. – 18,94%, съответно със 733 души регистрирани безработни лица. Относителният дял на безработните жени е средно около 55%, а на мъжете съответно около 45%, през различните изследвани години. През 2012 г. има най-голям брой регистрирани безработни лица, като жените са 54%.

Най-голям относителен дял във възрастовата структура на безработицата имат лицата над 45-годишнна възраст (около 50% за 2012 г.). Около 33% от безработните са на възраст между 30 и 45 години. Младите хора между 20 и 30 години са 15% от безработните. Безработните до 19 години са 13 лица или 1.7%. (Таблица 14)

Най-голям е броят на безработните със средно и основно образование. През 2012г.–43% от безработните в община Мизия са със средно образование, 39% са с основно. Лицата с начално и по-ниско образование са 16% от регистрираните безработни. Най-малък е относителния дял на безработните висшисти – 2,6%.

По данни на Дирекция „Бюро по труда”-Мизия, за периода 2010-2012 г. в община Мизия броя на регистрираните продължително безработни лица расте като през 2010г. са 265 лица, през 2011г. – 325 лица, а през 2012 г. стават 357 лица.

За анализирания период 2010-2012 г. в община Мизия, по национални програми са заети безработни лица както следва:

• 
  Обхванати лица от програми за заетост по ЗНЗ - общо 663 лица;
  
• 
  Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост – общо 1063 лица;
  
• 
  Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" – общо 103 лица;
  
• 
  Национална програма "Заетост и обучение на хора с трайни увреждания" – общо 3 лица;
  
• 
  Национална програма "Нова възможност за заетост" - общо 5 лица;
  
• 
  Обхванати лица по мерки за заетост по ЗНЗ – общо 3 лица;
  
• 
  Обхванати лица по мерки за безработни младежи до 29 год. възраст ( чл.36, ал.1) – общо 1 лице;
  
• 
  Обхванати лица по мерки за младежи с трайни увреждания или военно инвалиди, както и от социални заведения (чл.36, ал.2) – общо 1 лице;
  
• 
  Обхванати лица по мерки за безработни лица над 50 годишна възраст (чл 55а) – общо 1 лице.
  

1.5.3. Образование

Образователната система в община Мизия в основни линии осигурява общообразователната и професионалната подготовка на учащите се. Мрежата от училища в селата включва основни училища. Независимо, че училищната система в общината има добри възможности за осигуряване на необходимата общообразователна подготовка, налице е несъответствие между предлаганото и търсено обучение. Липсата на училища с изучаване на чужди езици, технически и икономически специалности в община Мизия води до преориентиране на учениците след седми и осми клас към други общини в и извън областта. За получаване на средно образование на учениците се налага да пътуват до гр. Мизия или до друг по-голям град. Този факт показва, че възможностите за получаване на средно образование в рамките на общината са ограничени. Развитието на демографските процеси на територията на общината се отразяват негативно върху мрежата от учебни заведения. Образователната мрежа на територията на Община Мизия се състои от четири общински училища, , пет детски градини и Общински детски комплекс.
Училища

Училищната структура и мрежа в община Мизия е съобразена с действащите законови и подзаконови документи и нормативи и с местните, държавни и европейски стратегии за развитие на образованието.

На територията на общината функционират: 1 Професионална гимназия по химични технологии – в гр. Мизия и 3 основни, от които 1 в гр. Мизия и 2 в селата Софрониево и Крушовица. Общият брой на учениците към 04.2013 г. е 541 ученика. (Таблица 16)

В община Мизия има едно закрито училище ОУ „Хр. Ботев ”- с. Липница със Заповед № РД-14-20/31.03.2008 г. Средищните училища са ОУ „Цанко Церковски” гр. Мизия и ОУ „Хр. Ботев” – с. Крушовица.

Специфичен проблем на образованието в общината е слабата заинтересованост, респективно посещаемост на учебните занятия, от страна на ромското население. Това се дължи на неосъзнатата нужда от ромското население за ролята на подходящо и качествено образование, водещо и до по-добри възможности за реализация на пазара на труда.

В началото на 2013 г. в общината функционират 5 целодневни детски градини от които 2 в гр. Мизия и 3 в селата - Крушовица, Липница и Софрониево. Общият брой на децата в тях е 222,от които 188 деца, разпределени в 11 групи – детска градина и 34 деца в 2 яслени групи.

Мрежата от детски градини  осигурява реална възможност на всяко дете от общината да посещава детска градина в населеното място в което живее. Капацитетните възможности са за около 500 деца. В целодневните детски градини работят 28 педагози.

Всички градини разполагат със собствени сгради, добра материална база и предлагат разнообразни съвременни форми за организация на педагогическия процес.

Извънучилищното педагогическо звено, което включва в постоянни занимания по интереси децата от мизийска община и осъществява богата културна, научнопознавателна, развлекателна, информационна, спортно-туристическа и приложно техническа помощ е Обединеният детски комплекс в гр. Мизия. Комплексът предлага цялостна програма от детски забавления, конкурси, изложби и спектакли и реализира своята дейност за развитието на интересите и способностите на децата в просторна и добре обзаведена сграда. На 29.06.1994г. със Заповед РД-14-58 на тогавашния Министър на образованието и на основание чл.10, ал3 от ЗНП, чл.12, ал1 от ППЗНП и решение на Общински съвет – гр. Мизия, Центърът за работа с деца и центъра за ученическо техническо и научно творчество , намиращи се на територията на Община Мизия се преобразуват в Общински детски комплекс като обслужващо звено – юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище гр. Мизия.

Предметът на дейност на ОДК е осъществяване на държавна политика за работа с деца и младежи до 18 годишна възраст, чрез организиране на дейности в свободното им време, за развитие на индивидуалните им способности в областта на изкуството, науката, техниката, спорта и туризма.

ОДК има учредено Сдружение с Нестопанска цел ”Настоятелство- Общински детски комплекс” от 15.05.2000г. Членовете на настоятелството са учители, общественици, представители на фирми от Мизия и селищата на общината. Чрез дейността си Настоятелството развива дейности за развитието и утвърждаването на духовните и граждански ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, екологичното и физическото възпитание в живота на децата, подпомагане и осигуряване на условия за личностна и професионална реализация на децата, защита правата на децата, подпомагане на “деца в риск”и деца с изявени дарби, подпомагане дейността и материалното осигуряване на ОДК и утвърждаване на доброто име на комплекса.

Обучението в 4 училища в община Мизия се осъществява от 68 висшисти с образование – магистър или бакалавър, 5 професионални бакалаври, 1 учител със средно образование и 4 неправоспособни. В ОУ „Ц. Церковски ”- гр. Мизия, неправоспособен учител по ФВС, в ОУ „Хр. Ботев ”- с. Крушовица, неправоспособен учител по химия, физика, изобразително изкуство и специалност електроника и в ПГХТ „Васил Левски ”- гр. Мизия, неправоспособен учител по практическо обучение и по английски език. Като цяло се наблюдава недостиг на педагогически специалисти.

Сградният фонд на учебните заведения включва 4 сгради за училищата и 5 сгради за детските градини. През последните години ново строителство не се осъществява, а се правят ремонти по наличния сграден фонд.

Като цяло състоянието на материално-техническата база на училищата и детските градини в общината е остаряла и липсват спортни площадки. Всички училища разполагат с компютърни кабинети, като в ПГХТ „Васил Левски” - в гр. Мизия разполага и с кабинети по химия, физика, биология, както и със специализирани работилници.
1.5.4. Здравеопазване

Здравното осигуряване на населението от Община Мизия се обезпечава съгласно нормативните документи, определящи здравната реформа в цялата страна.На населението от общината бе дадена възможност за свободен избор на общопрактикуващ лекар и стоматолог.

По данни от Районна здравна инспекция - гр. Враца (РЗИ), на територията на Община Мизия функционират, както следва:

• 
  Амбулатории за първична медицинска помощ - индивидуални практики - 5;
  
• 
  Амбулатории за специализирана медицинска помощ - индивидуални практики - 1;
  
• 
  Амбулатории за първична стоматологична помощ - индивидуални практики - 2.
  

В община Мизия има 6 здравни пункта, съответно по 1 във всички населени места.

Всички определени в общината медицински практики са заети от лекари, като за тези които покриват две населени места за оказване на 24 часова медицинска помощ са предвидени сключване на договори с медицински фелдшери.

Специализираната медицинска помощ на населението от общината се осигурява от лекари от МБАЛ, гр. Оряхово с призната специалност в съответната медицинска област. Извънболничната помощ след 01.07.2000 г. се финансира от Национална здравно осигурителна каса (НЗОК). Тенденцията в общин Мизия е търсенето на специалисти и от други специалности с цел разширяване на специализираната помощ.

Болничната помощ в общината се осъществява от Многопрофилна болница за активно лечение - гр. Оряхово и Многопрофилна болница за активно лечение - гр. Козлодуй.

Спешната медицинска помощ също се обезпечава от екипи от гр. Оряхово и гр. Козлодуй. За по-добра ефективност и транспортиране на спешните случаи Община Мизия разполага с една линейка към Общински център за социални услуги. Специализираният автомобил е стар и има нужда от закупуване на една нова линейка за подобряване на спешната и неотложна медицинска помощ.

1.5.5. Социални дейности, услуги и социално включване

В областта на социалните дейности на територията на община Мизия функционират следните структури:

През 1989 год. в гр. Мизия е разкрито заведение за предоставяне на социални услуги в обичайна домашна среда - Домашен социален патронаж. Това е форма на социални услуги, доказала своята ефективност през годините. Дейността на социалното заведение е насочена към подпомагане лицата от третата възраст и тези, нуждаещи се от специални грижи, които не са в състояние да организират и задоволяват своите жизнени потребности в обичайна домашна среда. Капацитетът на заведението е 140 обслужвани лица от гр.Мизия и селата от общината. ДСП е социална услуга, която се предоставя на територията на общината и се е превърнала в модерна и адекватна на потребностите на общността услуга.

Предоставяните социални услуги са:

• 
  Доставяне на топла и разнообразна храна по домовете;
  
• 
  Почистване на дома;
  
• 
  Оказване на помощ и съдействие при поддържане на лична хигиена, възникнали социални,здравословни, битови проблеми и обогатяване на културния живот.
  

ДСХ "Баба Марта", с. Липница, община Мизия, отвори врати на 17.06.2008 година със Заповед № РД 01-545/17.06.2008 г. от Министерството на труда и социалната политика, съгласно чл.36, ал.3, т.3 от ПП ЗСП.

ДСХ е специализирана институция за предоставяне на социални услуги за лица, отделени от дома, затруднени или в невъзможност да задоволяват потребностите си, липса или отказ на близки и роднини за оказване на грижи в домашна среда. Условията и редът за извършване на социалните услуги в ДСХ се определят с Правилник за прилагане на закона за социалното подпомагане /чл.19 от ЗСП/.    

    Заведението е делегирана държавна дейност с общинско управление с капацитет 35 места и численост на персонала 18 броя. Ползватели на тази услуга са:

• 
  възрастни хора, които нямат близки и роднини;
  
• 
  възрастни хора, които имат близки и роднини, но същите се намират в трайна невъзможност да полагат необходимите грижи в семейна среда;
  
• 
  възрастни хора без жилище;
  
• 
  изчерпани възможности за социално включване и предоставяне на социални услуги в домашна среда;
  
• 
  възрастни хора, които не са в състояние сами да организират своето ежедневие и да задоволяват основни жизнени потребности;
  
• 
  възрастни хора с физическо и психическо състояние, съответстващо на социалните услуги предоставяни в дома.
  

ОЦСУ се създава по Проект “Промяна на политиката и практиките на общините в обслужването на възрастни и хора с увреждания” на НСОРБ, съфинансиран от ЕС по програма ФАР АКСЕС 2000. ОЦСУ съдейства за активното включване на възрастните и хората с увреждания в процеса на провеждане на адекватна общинска политика в работата с двете целеви групи. Чрез дейността на ОЦСУ се увеличава възможността за разширяване на социалните услуги, за сътрудничество и партньорство, за по-голяма грижа към възрастните и предпоставки за улесняване на трудното им ежедневие.

С обединени усилия се работи за осигуряване на възрастните и хората с увреждания на обществена среда, сигурност, подкрепа и доверие. Нашият стил в тази посока е към инициативност, лоялност, позитивност, надежност и хуманност. За да се осъществи цялостно дейността по интеграция, се ангажираха голяма част от целевите групи чрез включването им в различни мероприятия. С тези форми на дейност се доказва полезността на дейностите по социализация и необходимостта от Центъра, като средище за реализация на идеи, за контакти, за изява, доверие и взаимопомощ.

В ОЦСУ се осъществява ежедневна подкрепа на рисковите групи, чрез организираните от общината и предоставяни години наред традиционни форми на услуги. Това са Домашен социален патронаж / ДСП / , Клуб на пенсионера и Клуб на хората с увреждания и услуги осигуряващи административното подпомагане на нуждаещите се.

От м.януари 2004 г. ОЦСУ е структурно звено в общинската администрация – Община Мизия е осигурила линейка и нейната издръжка за обслужване на крайно нуждаещите се граждани.

„Социален асистент”, „Домашен помощник” и „Личен асистент”

Тези социални услуги се предоставят по проект, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси” към МТСП. Заетите в тези дейности са общо 80 човека. Предоставят се услуги на 136 хора с увреждания и самотно живеещи възрастни.

Клубове на пенсионера има във всички населени места на община Мизия без село Сараево.

1.5.6. Култура и културни дейности

Културният живот в община Мизия е богат и разнообразен, наситен с празнични събития, честване на годишнини, местни, национални и християнски празници.

Основни средища на културната дейност в общината са петте читалища, както следва: Читалище „Просвета – 1915” - гр. Мизия с площ 1338 кв.м, Читалище „Пробуда – 27” – с. Софрониево с площ 760кв.м., Читалище „Просвета” с площ 660 кв.м. и 300 места – с. Крушовица, Читалище „Отец Паисий” – с. Липница с площ 300 кв.м., Читалище „Христо Ботев -29”, с. Войводово с площ 310 кв.м.

Всички читалища разполагат с театрални салони, библиотеки, зали за репетиции. В читалищата дейност развиват самодейни колективи: танцови състави, групи по художествено слово, дамска вокална група /към Читалище „Просвета – 1915” - гр. Мизия/.

Най – голямото читалище е “Просвета-1915” в гр. Мизия. То се помещава в сградата на Дома на културата и разполага с голям салон с 600 места, малка зала със 120 места, библиотека, читални, гримьорни, картинна галерия, младежки клуб с открита и закрита площ.

Читалищната библиотека обслужва всички граждани в общината Библиотечният фонд възлиза на 37000 тома. В услуга на населението е и откритата към читалището Видеотека.

Единственият самодеен състав в читалището е танцова формация “Мизийче”, която участва както на наша, така и на международна сцена и е носител на много награди у нас и в чужбина.

Читалище “Христо Ботев 29” с. Войводово вече 75 години е огнище на духовността. Отбелязването на българските празници е традиция за организаторите и селото, но в тях се открояват характерните за кюстендилския и ихтиманския край обичаи. Настоятелството към читалище “Христо Ботев” с. Войводово кандидатства през 2002 г. по проект за изграждане на Дневен център за работа с деца. Изграден и оборудван чрез съвместното финансиране от общината и Обединените Холандски фондации, центъра предоставя най-съвременни условия за извънкласна работа с децата от селото. Те се обучават в компютърния кабинет и участват в кръжоците по приложно изкуство с природни материали, фолклор и местна кухня.

Тенденциите в съвременното развитие на културния живот в общината са свързани с подпомагане приобщаването на община Мизия към балканското и европейското културно пространство, чрез различни инициативи и програми на общината, както и с участие в инициативите на културни институции на територията на Република Румъния. За дългосрочно развитие на установеното транс-гранично сътрудничество, читалището в с. Софрониево поддържа приятелски отношения със самодейци от с. Янка, Република Румъния. Всяка година читалището участва със своя програма във Фолклорния фестивал „Песните на Дунава” в община Янка.

През период от две години в гр.Каракъл - Република Румъния се организират фестивали на „Румънския калуш”. Танцовият състав на читалището винаги участва в тези фестивали и се представя на добро ниво. А румънските самодейци ежегодно вземат участие в концерта организиран по време на традиционния празник на селото.

Като атрактивен културен обект от местно значение е „Тъкачната работилница” в с. Софрониево, която представя един традиционен занаят, до който посетителите на селото могат сами да се докоснат. Тъкането на битови изделия: пана, престилки, пътеки са само част от дейностите, които развиват занаятчиите от с. Софрониево. През 2007 г. с подкрепата на Читалище „Пробуда – 27” и Кметство с. Софрониево се създава Сдружение „Старата ракла”.

В с.Софрониево по проект е изграден и Общински център за художествени занаяти.

Всички читалищаса оборудвани с компютри по проект „Глобални библиотеки”.

Във всяко населено място на общината традиционно се честват редица празници.

В село Войводово се пресъздават сурвакарска вечер, наречена по нашему “Сурваки”, Лазаровден, ритуалното зарязване на лозята на 14 февруари и своеобразното пресъздаване на ритуала “Гергьовден” от фолклорната група “Бъдеще без минало няма”. На Велики четвъртък може да се наблюдава боядисването на великденски яйца и подреждането на богатата великденска изложба. Всичко това показва, че е жив българския дух, обичани са нашите празници и са тачени народните традиции.

В село Софрониево могат да се почувстват очарованието на българския бит и неповторимата атмосфера на пролетните празници. На 22 март всяка година на читалищната сцена децата и самодейците посрещат пролетта с богати програми и типично софрониевски фолклор. Автентичните танци и типичните за тях костюми, софрониевчани показват на национално ниво, участвайки и печелейки златни медали на фестивала в Копривщица. На Великденските празници се месят Великденски хлябове, боядисват се великденски яйца и в празника се появяват елементи на традиционни раздавания, които са характерни за това село.

В село Крушовица девизът на местните самодейци е “Хубав ден Великден, дваж по-хубав ден Гергьовден”. На Гергьовден момите от селото берат цветя и вият венци за кошарата и стадото. Много веселие, песни и танци на възрастни и деца с наричания за късмет и берекет е изпъстрен празника. За нетърпеливите да се потопят в магията на местните традиции и обичаи тази възможност ежегодно се предоставя на Спасов ден, обявен за селищен празник на Крушовица. На читалищната сцена самодейците се представят с театрални постановки и богата фолклорна програма.

В село Липница подредената етнографска сбирка предоставя възможност за съприкосновение с традициите, запазени през вековете. Изложбата е подредена в кътове, които пресъздават различни моменти от ежедневието на селското семейство, на традициите и обичаите от св. Никола до Гергьовден. Интересен обичай е “барбарене”, който се провежда на Сирни заговезни и е характерен за Липнишкия край. Друг обичай е “Комичене” на Цветница, който е рано сутринта след Лазаров ден, и на който се получават върбови клонки за здраве и се гостува в дома на кумицата, за почерпка с попара, сирене и захар в голяма пръстена паница.

В град Мизия се честват традиционните панаирни дни. На 02 август се прави курбан посветен на Св.пророк Илия - закрилник на града и господар на небесните стихии. Интерес представляват надпяванията между клубовете на пенсионера в общината, организираните народни борби и атракции за всички възрасти. Пресъздавайки празника Бъдни вечер с наричания за здраве и плодородие, самодейците от читалището в град Мизия създават всяка година неповторимо очакване за нещо омайно и вълнуващо. В тихата и свята нощ се подрежда софрата, положена върху сламена постеля и отрупана с 11 постни ястия. Живият български дух и тачените народни традиции се усещат при посрещането на коледарите в домовете и при приемането на техните пожелания за късмет и берекет.

1.5.7. Младежки дейности и спорт

На територията на общината функционира Спортен клуб по лека атлетика „Мизия”. Спортната база, на която той осъществява своята дейност, се състои от открита лекоатлетическа писта в двора на ОУ ”Ц. Церковски” гр. Мизия, която е модернизирана с помощта на съфинансиране от Комитета на младежта и спорта /сега Министерство на младежта и спорта/ и Общинския бюджет.

Тази база осигурява условия за високи спортни постижения на мизийските лекоатлети записани в престижни спортни прояви – републикански шампиони в кросови бягания и републикански шампиони на писта, ежегодни лекоатлетически спартакиади на малките градове в България.

Към ФК „Мизия” има детски и ветерански футболни отбори.

На територията на общината има регистрирани и действащи риболовен клуб „Скът-Мизия” и ловно-рибарска дружинка „Мизия”.

Ежегодно в общината се провеждат традиционни пехливански борби „Борбата за овена”.

В гр. Мизия функционира обновен младежки клуб и дискотека.