Общински план за развитие на община мизия 2014-2020 г

1.6.1. Състояние на местната икономика, тенденции, конкурентоспособност и промишленост

Основни икономически сектори за община Мизия са земеделие, животновъдство, зърнопроизводство, хранителна промишленост, търговия, услуги и транспорт. Икономическото развитие на общината през последните години следва тенденциите в национален и световен мащаб. Ръст до 2008-2009 г. и спад след глобалната икономическа криза. По-голяма част от фирмите страдат от едни и същи явления, характерни за икономическата конюнктура в страната: продължителна ниска икономическа активност и слаба финансова дисциплина.

Приходите от продажби се използват за материали, суровини, енергия, за работна заплата, и натрупване на скромна печалба. Няма възможност да се отделят средства за инвестиции, за технологично обновление, за машини и съоръжения, без които не може да се провежда политика на обновление.

Направеният в миналото опит за индустриализиране на гр. Мизия, сега би могъл да се използва като изходна база за развитието на съвременната икономика чрез преструктуриране, модернизиране и реализация на нови производства, главно на базата на чуждестранните инвестиции. Общинското ръководство работи за създаване на бизнес център и индустриална зона на територията на бившия КЦХ.

По-големите фирми на територията на Община Мизия, спомагащи за по-добра социално-икономическа ситуация са:

• 
  „Косаня” ЕООД - Търговия с черни и цветни метали, горива, строителни материали, хранителни, промишлени стоки и др. дейности;
  
• 
  “Скът-Мизия” АД - мелница и зърнени храни, специализирани за производството на брашна и фуражи, производство на хляб и хлебни изделия;
  
• 
  “Яйца и птици” АД – производство на яйца и птици;
  
• 
  “Текон Инвест” АД – произвежда тетрадки и канцеларски материали фирмата на територията на бившия комбинат за целулоза и хартия;
  
• 
  ЕТ “Електрон – Експорт – Петьо Тоцев- производство на хляб и хлебни изделия;
  
• 
  ЕТ „Нови”- мебели и строителни материали;
  
• 
  ЕТ “ТиТ-Тихомир Пировски”- строителни материали;
  
• 
  ЕТ „Георги Велчев”- автобусен транспорт.
  

Хранително - вкусовата промишленост е представена преди всичко от производството на хляб, тестени изделия и безалкохолни напитки.

От Таблица 18 се вижда, че обслужващата сфера в община Мизия е добре развита. Във всички населени места има магазини, а кафе-аперитиви във всички без с. Сараево. Дискотеки има в селата Крушовица и Софрониево. Ресторанти в гр. Мизия и с. Софрониево. В гр. Мизия има и закусвални, а механи само в с. Крушовица.

На територията на общината е развит само автомобилният транспорт. Обществен градски транспорт няма. Не са налични таксиметрови фирми. Извънградският транспорт се осъществява от транспортни фирми - ЕТ Георги Велчев, гр. Мизия.

Средната годишна работна заплата в община Мизия за 2010 г. е 4261 лева, по данни на ТСБ-Враца, което е с 3516 лева или с 46% по-малко от средната годишна заплата за страната - 7777 лева.

Селското стопанство е водещ отрасъл на икономиката в община Мизия. То е основен източник на доходи и заетост и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще. Това се обуславя от наличният потенциал и традициите в социално -икономическото развитие. Релефът е разнообразен от равнинен покрай р. Дунав, р. Огоста и р. Скът до хълмист. Поради характера на релефа преобладават гори, мери и пасища. Това предполага паралелно развитие на растениевъдството и животновъдство.

Липсата на средства и сравнително бедните почви не дават възможност традиционното растениевъдство да се развива ефективно. Условията са подходящи за развитие на трайни насаждения.

Таблица 19: Площ на селскостопанската територия по населени места към април 2013 г.

С най-голямо стопанско значение е земята. Обработваемата земя, се използва пълноценно и е запазена екологично чиста. През последните години се забелязва тенденция на намаляване на обработваните земи и отглежданите култури. Животновъдството е ограничено с отглеждане на животни и птици в домашните стопанства.

Общинският земеделски фонд на община Мизия по данни от ОСЗ – гр. Оряхово е 185 535,642 дка, от които най-голям дял заемат земеделските площи в гр. Мизия и селата – Софрониево, Крушовица и Липница. Земите в землищата на селата Войводово и Сараево заемат едва 5.4 % от общата площ.

Таблица 20: Обработваема земеделска земя за селскостопанската 2012/2013 г. (дка)

Общият брой декари обработваема земеделска земя в община Мизия за селскостопанската 2012/2013 г. е 147 469,962 дка или 80% от общия поземлен фонд селскостопанска земя (185 535,642 дка).

Общият брой регистрирани земеделски производители в община Мизия към 2012 г. е 134, от които 120 се занимават с обработка на земя и растениевъдство. Броят на арендаторите в общината е 35, които са сключили със собствениците на земята 1938 арендни договора и обработват над 24 000 декари земеделска земя.

Тенденциите за развитие на растениевъдството в община Мизия са положителни. Традициите, плодородната и екологично чиста земя, обезпечеността с техника и свободната работна ръка, с възможности за реализация предимно в земеделието, са основните ресурси на общината. Влияние върху структурата на земеделските култури оказват и външни за средата фактори. Създадените земеделски кооперации и по-крупните арендатори разполагат със собствена техника за обработка на земята, която на този етап задоволява потребностите.

Зърнено-хлебните, зърнено-фуражните и технически култури са преобладаващите култури върху обработваемата земя в общината. Производителите на зеленчуци, картофи и др.са предимно малки частни стопанства за задоволяване на собствените си нужди и съвсем малко за преработвателни предприятия и вътрешния пазар.

Съществуващите лозови насаждения са с висока степен на прореденост и са на голяма възраст. Обновяването на лозовите насаждения от собствениците е незначително.

Според Баланса по начин на трайно ползване на земите, предоставен от ОСЗ – гр. Оряхово, в община Мизия има 17 441 обработваеми ниви с обща площ 158 278,797 дка. Изоставените ниви са 6 броя, ерозиралите – 17 броя, наводнени са 9 ниви, а 5 са унищожени от промишлени дейности. Зеленчуковите градини са 68 броя с обща площ 67,520 дка. Овощните градини са 25 броя с площ 312,926 дка, а лозовите масиви са разположени 3374,274 дка.

Таблица 22: Среден добив на основните култури за 2012 г., отглеждани в община Мизия (кг/дка)

Растениевъдството в община Мизия се развива добре през 2012 г. Средните добиви от царевица са най високи 440 кг/дка, следвана от пшеница и ечемик съответно – 360 и 300 кг/дка. Добивите от рапица и слънчоглед са както следва 280 и 240 кг/дка. Най-ниски са средните добиви от лозовите насаждения 120 кг/дка.

Животновъдството е основен по значение отрасъл в района. Водещо място имат говедовъдството и овцевъдството със смесено направление. Животните се отглеждат в личните дворове на населението, много често при примитивни условия. Това прави отрасъла губещ и допълнително затруднява развитието му. Броят на животните и тяхната продуктивност намалява. Забелязва се интерес към пчеларството и птицевъдство.

Броят на животновъдните ферми в Мизия е 8, в това число 2 кравеферми, 1 овцеферма, 3 птицеферми.

С изключение на птицевъдството в другите сектори на животновъдството преобладава частно дребно стоково производство с екстензивни методи на отглеждане на животните и ниска рентабилност.

На територията на община Мизия към м. януари 2013 г. се отглеждат 257 342, говедата и овцете са 3710, пчелните семейства са 1909, козите и еднокопитните са 964 и едва 180 свине. Ветеринарното обслужване на животновъдството е сравнително добре организирано в общината от две ветеринарни служби в гр.Мизия и в с.Крушовица и двама ветеринарни лекари. За паша на животните, общината разполага с 282 дка ливади и 12 220 дка мери и пасища.

В с. Липница е създадено еко-стопанство за отглеждане на фазани и яребици, а в с. Сараево има изградена ферма за есетрови риби.

1.6.3. Горско стопанство

Горите заемат 5,3% от територията на община Мизия, горските насаждения са предимно акациеви култури и насаждения от смесени широколистни – полски бряст, върби, гледичия, сребролистна липа, летен дъб, клен, дребнолистна липа и др. Общата лесистост на община Мизия е 3,8%.

Разпределение на общата горска площ на община Мизия по видове собственост (хка):

1. Държавни гори -753 хка в. т. ч. по видове гори:

1.1. Залесени площи – 535 хка

- широколистни високостъблени – 27 хка

- тополови – 35 хка

- издънкови - 16 хка

- иглолистни – 8 хка

- нискостъблени - 449 хка

1.2. Площи за залесяване – 162 хка

1.3.Недървопроизводителни площи – 56 хка

2. Общински гори – 5 хка в. т. ч. по видове гори:

2.1. Залесени площи (тополови) – 4 хка

2.2. Площи за залесяване – 1 хка

3. Частни гори – 147 хка в. т. ч. по видове гори:

3.1. Залесени площи – 113 хка

- широколистни високостъблени – 5 хка

- тополови – 5 хка

- издънкови - 15 хка

- нискостъблени - 88 хка

3.2. Площи за залесяване – 29 хка

3.3. Недървопроизводителни площи – 5 хка

Предвиденото ползване по Лесоустройствен проект за община Мизия е в размер на 538 куб. м. стояща дървесина средногодишно, а общо за десетгодишния период 5358 куб. м. стояща дървесна маса.

От 2007 г. до 2012 г. е осъществено ползване :

1. В държавните гори в размер 3475 куб. м. лежаща маса по години:

- 2007 г. – 34 куб. м., землище Крушовица

- 2008 г. – 69 куб. м., землище Крушовица и с. Софрониево

- 2009 г. – 466 куб. м., землище Крушовица

- 2010 г. – 1303 куб. м., землище Крушовица и гр. Мизия

- 2011 г. – 760 куб. м., землище Крушовица и гр. Мизия

- 2012 г. – 843 куб. м., землище Крушовица и гр. Мизия

2. В частни гори в размер 41 куб. м. лежаща маса

- 2007 г. – 2 куб. м., землище Крушовица

- 2008 г. – 1 куб. м., землище Крушовица

- 2009 г. – 33 куб. м., землище Крушовица

- 2010 г. – 5 куб. м., землище Крушовица

- 2011 и 2012 г. няма ползване.

Площ, количество добивана дървесина – средногодишно 5г. назад:9.7хка – 703 куб. м.

На териториятя на община Мизия в ДГС – Оряхово има регистрирани 7 фирми за продажба на дърва за огрев, но няма регистрирани дървообработващи и преработващи предприятия.

През 2008 г. са залесени 431 дка акациеви култури по програма „САПАРД” на ДФ „Земеделие” по землища:

- гр.Мизия – 171 дка

- с. Софрониево – 52 дка

- с. Липница – 83 дка

- с. Войводово – 36 дка

- с. Крушовица – 72 дка

- с. Сараево – 17 дка

От Тях са бракувани 323 дка.

Държавно горско стопанство Оряхово има изготвен Лесоустройствен проект за периода от 2006г. до 2015 г. и предвидените мероприятия се изпълняват по години.

Туризмът е стопански отрасъл с неизползван потенциал в Община Мизия. Именно този факт мотивира общинското ръководство за бъдещото му развитие, което от своя страна ще допринесе за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, услуги и ще окаже благоприятно влияние върху облика на населените места и доходите на местното население. Община Мизия е разработила Общинска програма за развитие на туризма 2011-2015 г.

В старата сграда на Община Мизия предстои откриване на Общински туристически информационен и експозиционен център. Проектът е финансиран от ПРСР 2007-2013 г.

Туристически интерес представляват културно-источиското наследство и природните забележителности в района, богата флора и фауна, условията за риболов. В общината е реставрирана и работни Тъкачна работилница на Наташа Манчева, в който се пресъздават традиционни местни занаяти, които посетителите могат сами да усетят.

Имайки предвид географското разположение и природните дадености на общината, историческото наследство и многогодишните традиции в Мизия има възможност за развитие на следните видове туризъм:

• 
  Селски туризъм – Престоят в селата от общината ще даде възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена, култура и традиции. Този вид туризъм ще предостави на гостите възможност за идентификация и да живее с местното население, да се включи в селскостопанската дейност – в отглеждането на културни растения и домашни животни, да опита уменията си в занаятчийски дейности и всичко, което е част от ежедневието на българското село.
  
• 
  Екотуризъм – този туризъм ще съдейства за повишаване на екологичната култура на населението. Необходимо е изграждането на екопътеки, които ще допринесат за изучаването на биологичното разнообразие на флората и фауната в нашата община, съхраняване на екосистемите и обогатяването им с видове, характерни за местообитанията.С такъв проект обшината е кандидатствала по Програмата за околна среда.
  
• 
  Културно-исторически туризъм – този вид туризъм ще спомогне за опознаването на културно-историческото наследство на Община Мизия. В различните исторически епохи Община Мизия се развива и налага като значимо обществено, пазарно и културно средище. Общината ни е дала не малък принос в културното наследство на страната. Споменът за него се съхранява в музей, музейни сбирки и галерии.
  
• 
  Риболовен туризъм – развитието на този вид туризъм се обуславя от факта, че през територията на община Мизия преминават две реки – Огоста и Скът.
  

На територията на община Мизия се намира Мотел „Рай” - собственост на „Косаня” ЕООД. Мотелът е на 8 км от Ферибот Оряхово. Разположен е в уютно място при устието на  р. Огоста.  През  местността минават 3 реки, което обуславя отличните условия за лов и риболов в различните сезони на годината. Разполага и с ресторант.

В с. Софрониево и с. Липница са изградени къщи за гости.

В с. Софрониево се изгражда „Общински център на занаятите”, а в гр. Мизия- „Общински туристически, информационен и експозиционен център”.

1.7.1. Транспортно-комуникационна система

Междуселищните пътища на територията на общината са с обща дължина 41,686 км и в по-голямата си част са в добро състояние. Пътната мрежа на територията на общината е разделена на Републиканска пътна мрежа и Общинска пътна мрежа.

Републиканската пътна мрежа е втори и трети клас с обща дължина 31,346 км и се поддържа от ИА”Пътища”, чрез Областно пътно управление гр. Враца. През територията на общината преминават: път ІІ-15 Враца – Оряхово, който осигурява достъп до Фериботен комплекс Оряхово –Бекет и е пряка връзка с път Е-79; път ІІ–11 Оряхово – Козлодуй; път ІІІ-1503 Крушовица - Софрониево– Бутан.

Общинската пътна мрежа е с обща дължина 13,140 км и се поддържа от общината с целеви средства предоставени от МРРБ.

Таблица 24: Общински пътища на територията на Община Мизия - Общо 13.140 км.

-Път ІV-13302 Галиче – Липница – Ботево има ширина на настилката 6 м, в сравнително добро състояние-само отделни участъци се нуждаят от изкърпване;

-Път ІV – 15024 – отклонение за с. Сараево с дължина 1,250 км и ширина 3,5 м в лошо състояние и се нуждае от почистване на банкетите и преасфалтиране;

-Път ІV- 13017 – Софрониево – Ботево с дължина 3,250 км и ширина 6м с трошенокаменна настилка, която поради рядкото му използване е обрасла с трева и пътя е станал неизползваем.

Успоредно на него е прокаран земен път, който се използва от селскостопанските производители за движение на техниката в рамките на землището на с. Софрониево.

Общината има възможност, с отпусканите средства от МРРБ, да извършва само текущи ремонти.

Най-близките жп гари са гр. Лом на 65 км. и гр. Враца също 65 км.

Най-близкото летище е Аерогара – София на 180 км.

Северната граница на община Мизия е р. Дунав. Най-близкото пристанище е на 14 км. – Оряхово. На територията на община Мизия се намира частно товарно пристанище, близо до Козлодуй. Необходимо е изграждане на път от с. Сараево до пристанището.

Връзката на селищата от общината с останалата част на страната се извършва единствено чрез пътната мрежа.

Изградените общински пътища са достатъчни и осигуряват добра връзка както между селищата в общината така и с цялата страна. Лошото състояние на общинските пътища, ограничава транспортното обслужване на населението и преминаващите през общината туристи. Получаваните целево средства са крайно недостатъчни, а общината не е в състояние да отделя от оскъдния си бюджет за основен ремонт на пътища.

Улична мрежа

За вътрешно обслужване на населените места се използва уличната мрежа. Общата дължина на уличната мрежа е 135,3 км, от която около 70 % е покрита с трайни настилки /асфалт и бетон/. Последно през 1990 година на територията на общината са благоустроявани улици с трайна настилка. В последните години при рехабилитацията на път ІІ-15 се използваха асфалтови изрезки за частично подобряване на състоянието на неблагоустроените улични платна. Голяма част от благоустроените улични платна е с частично разрушена настилка и се нуждаят от ремонт.

На територията на общината по регулационните планове има площи предвидени за тротоари с обща дължина около 255 км, от тях са благоустроени около 90 км или около 39 %. Част от благоустроените тротоари са разрушени и обрасли с трева следствие на нехайното отношение на живущите по тези улици, недостига на средства през последните години за поддържане и благоустрояване и естественото им износване.

Във всички селища, с изключение на селата Войводово и Сараево, са изградени площади, които в гр. Мизия и с. Софрониево са с настилка от Врачански камък и с обща площ – 4800 кв.м , а в селата Крушовица и Липница с настилка с базалтови плочи – с обща площ 2000 кв.м. В гр. Мизия е обособена пешеходна зона с настилка от бетонови плочи и площ 7700 кв.м.Състоянието на площадите и пешеходната зона е сравнително добро, тъй като те се поддържат и въпреки това следствие въздействието на климатичните условия и слягането на отделни места се нуждаят от ремонт с цел повдигане на пропадналите участъци, а на други с цел подмяна на ерозиралите настилки.

Уличната мрежа като цяло задоволява нуждите на населението в общината, не се налага изграждане на допълнителна улична мрежа. Неблагоустроените и разрушени улични платна и тротоарни настилки затрудняват достъпа, при лоши атмосферни условия, до имотите на жителите на общината, с което селищата стават непривлекателни. В общината няма възможност и не се отделят средства в бюджета за благоустрояване на улици.
1.7.2. Водоснабдяване и канализация

Водопроводната мрежа в община Мизия е в лошо състояние и силно амортизирана, в общината няма изградена канализация, липсват ПСПВ и ПСОВ.
Водоснабдяване

Водоснабдяването на територията на община Мизия се осъществяват от “ВиК”-Враца, водоизточниците са общо 13 и има 7 помпени станции. Дължината на водопроводната мрежа е съответно: 49 886 м. Външна и 107 300м. Вътрешна. Водопроводните тръби са етернитови и имат доказано карценогенно действие върху организма на човека. Община Мизия изпитва затруднения със снабдяването на населението с питейна вода през летните периоди до високите части на населените места.

Качеството на питейните води се изследва, както от „ВиК” гр. Враца, така и от РИОКОЗ гр. Враца. Пробонабирането се извършва от определени контролни пунктове в населените места, утвърдени съвместно с РИОКОЗ гр. Враца. Съкратени химични анализи се извършват всяко тримесечие, а пълен химичен анализ – един път годишно. Микробиологични анализи се извършват ежемесечно.

Гр. Мизия има три броя кладенци с издадени разрешителни от Басейнова дирекция гр. Плевен за водовземане за питейно-битово водоснабдяване. С издадени разрешителни за промишлени цели са четири броя кладенци на територията на „Завод за хартия”АД и един брой на „Дал”ООД .

При осъществения контрол са установени превишения основно по показателите ”нитрати” и „желязо”, което е тенденция и се дължи на остарелите водопроводни тръби.

Предвид случаите на регистрирани отклонения, поради хидрогеоложки особености или чести аварии, поради остаряла водопреносна мрежа е необходимо изграждането на пречиствателна станция за питейни води, което ще допринесе за понижаване на количеството на мангана в питейната вода до пределно допустимата концентрация на замърсителя и до повишаване на качеството на водата за питейно битови нужди. Реконструкцията на водопроводната мрежа в гр. Мизия и останалите населени места на общината ще доведе до постоянно и нормално водоснабдяване на всички жилищни квартали и най-вече на тези, разположени във високите части на града, в които през летните месеци не достига вода за питейно-битови нужди. Подмяната на водопроводните тръби ще има огромен ефект за премахване на здравния риск за населението, тъй като старите тръби, които са етернитови имат доказано карценогенно въздействие върху организма. Ще се намалят също и загубите на питейна вода, които са около 30% в момента.

Общинският център гр.Мизия има частично изградена канализационна система за битово- отпадъчни води - ж.к. “Лазар Драганов” (със старо наименование «жк на бившия “КЦХ- Мизия”) и за концентрирани отпадъчни води (хартиена промишленост), които са заустени без пречистване в р. Скът чрез същестуващ главен колектор. Тази схема поставя жителите на града на влиянието на силни неприятни миризми и причинява допълнителна ерозия на почвата, повишава здравният риск за населението на града, имайки предвид плитките подпочвени води характерни за района. От друга страна се замърсява река Скът. Пречи се на развитието на флората и фауната, а наличието на наноси по дъното и бреговете, ограничават речния отток. Всичко това обуславя спешното изграждане на ПСОВ с цел пречистване на заустените битово- фекални и производствени води с оглед опазване на природната среда и човешко здраве.

Общината администрация е предприела първите стъпки за решаване на проблема:

- разработено е прединвестиционно проучване за обект ”Изграждане на ПСОВ, канализационна мрежа и съпътстващата я водопроводна мрежа на територията на гр. Мизия”;

- с Решение № 53/ 17.02.2012г.на ОбС - Мизия обектът е обявен с първостепенно значение и е включен като ключов в Областната стратетия за развитие на област Враца и Общинския план за развитие на Община Мизия;

- закупен е отредения в ПИП имот за изграждане на ПСОВ и е променен статута на земята от НТП “нива” на НТП “за ПСОВ”;

- предстои възлагане на идейно проектиране, но поради ограничения си бюджет, общината не може да реализира така важния за населението инфраструктурен проект.

В с. Крушовица по ПРСР се изгражда ПСОВ и битова канализация (по ул. ”П.Цветанов”, ул. ”М.Костадинов”, ул. ”Ген.Скобелев”, ул. ”Ц.Николов”, ул.”Асен” и ул. ”Паисий”).

Останалите населени места от общината нямат канализация.

Необходимо е изграждане на канализация и ПСОВ в административния център и останалите населени места.

1.7.3. Енергийни мрежи, ВЕИ и енергийна ефективност

Електроснабдяването в община Мизия се осъществява от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, както електропреносната така и електроразпределителната мрежа към нея. Дейността на дружеството се осъществява в съответствие с нормативната база за енергийния сектор в страната, поставена със Закона за енергетиката и приетите поднормативни актове. Всички населени места са електрифицирани.

По отношение на енергоносителите, баланса се формира от течните горива (нафта), ел.енергия и твърдите горива.

На територията на общината няма снабдяване с природен газ.

Възможности за доставка и изграждане на газопроводни мрежи:

– строителството на преносен газопровод НАБУКО от Турция до Австрия;

- строителство на преносен газопровод ЮЖЕН ПОТОК;

- изграждането на Преносни газопроводи високо налягане с АГРС от ПГХ Чирен до гр. Козлодуй и гр. Оряхово. Този газопровод ще осигури газификацията на гр. Мизия, вкючително индустриалната бизнес зона и с. Софрониево.

Електрифицирани са всичките 6 населени места в общината. Електропроводната мрежа е частично остаряла и неефективна. Наложителна е подмяна. Фасадно осветление на територията на Мизия не се използва. Парковото осветление в град Мизия е недостатъчно и неефективно, а в някой села липсва такова. Към 2011 г. на територията на общината са подменени с енергоспестяващи 173 бр. осветителни тела.

Изследват се възможностите за добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници – вятърна и слънчева енергия за задоволяване на местното потребление и производство на електроенергия. При анализ на енергоемкостта по направление и служби се откроява високия дял на образованието – 48,98 %, културни, социални и др. дейности- 26,23 % и улично осветление 24,79 %.

Разходите за ел.енергия се формират главно от уличното осветление и тук, независимо от приложените енергоспестяващи мерки, могат да се търсят алтернативни източници на енергия за осветление. Резерви има и в постоянния контрол на графиците за осветление по сезони и ценови зони.

Таблица 25: Енергопотребление – за 2009 г.

Направления	Дърва (куб.м.)	Въглища (тон)	Нафта отопление (тон)	Вода (хил.куб.м.)	Ел.енергия (хил.кв.ч.)
Общо държавни служби	-	27	10	2,23	105
Образование	30	158	46	4,59	168
Социални грижи	-	12	-	1,94	47
Улично осветление	-	-	-	0,028	206
Култура	7	-	-	0,124	6
О Б Щ О	37	197	56	8,912	532

Източник:Община Мизия

Разходите за енергия заемат значителен дял от бюджетите на българските общини, а България има един от най – високите коефициенти за енергоемкост. Това налага прилагането на нов подход, ориентиран към програмиране на дейностите по енергийна ефективност и въвеждането на енергоспестяващи системи за отопление, осветление и др.

Липсата на приложение на мерки за енергийна ефективност през последните години, амортизацията на малкото приложени такива, води до нарасващи и ненужно големи разходи за енергопотребление. Това в днешни времена прави задължително прилагането на енергоефективни мерки, не само за намаляване на разходите, но и за повишаването на жизненото равнище и комфорта на потребителите на енергия. В синхрон със световната политика мерките водят и до екологични подобрения не на последно място.

Община Мизия има разработени: Програма за енергийна ефективност 2010-2015 г. и Общинска краткосрочна програма за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и биогорива 2010-2015 г.

1.7.4. Електронно-съобщителна система

На територията на община Мизия има изградена сравнително добра комуникационна мрежа, чрез която се осигуряват всички видове комуникационни услуги – съобщителни, интернет, телевизия и други. През последните години е изградена цифрова телефонна централа и осигурена качествена Интернет връзка. В почти всички населени места има свободен капацитет от телефонни постове.

Комуникационните услуги бележат ежегодно ръст на потреблението и броя абонати - това е факт и за община Мизия. Населението на община Мизия ползва услугите на трите мобилни оператора – М-тел, Глобул и Виваком. Всички тези доставчици имат изградени свои мрежи и съоръжения на територията на общината, чрез които предоставят качествени комуникационнни услуги – телефонни, телевизионни, интернет и др.

Достъп до интернет има във всички населени места без с. Липница и с. Сараево.

Кабелни и мобилни оператори има в гр. Мизия, с. Крушовица и с. Софрониево.

Всички населени места имат ефирно покритие с радио и телевизионен сигнал (доставя се от станция на връх “Ботев”). Покритието със сигнал на лицензираните национални телевизии е 100 % за територията на цялата община. С приключване процеса на цифровизация старата ефирна (аналогова) телевизия ще се подмени с цифрова ефирна телевизия, при което качеството на картината и звука ще стане много по-добро.

В община Мизия действат 4 пощенски станции – гр. Мизия, с. Крушовица, с. Софрониево и с. Войводово , които обслужват населението на всичките 6 населени места на територията на общината. Осъществяват се следните дейности – кореспондентски пратки, абонамент на вестници и списания и тяхната доставка, парични преводи. Извършват се много и разнообразни дейности по възложителство, като изплащане на пенсии, изплащане обезщетения от Бюрото по труда, инкасиране на сметки за ток, доставка на писма и списания, уведомителни пратки, продажба на винетни стикери, както и много други дейности, застъпени в различните пощенски станции по различен начин според потребностите на населението.

Нараства конкуренцията в пощенския сектор. Налагат се бързите конкурентоспособни куриерски услуги. Куриерски услуги на територията на общината извършват „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД, СПИДИ, ЕКОНТ ЕКСПРЕС и др.

Достъп до интернет има във всички населени места без с. Липница и с. Сараево. Кабелни и мобилни оператори има в гр. Мизия, с. Крушовица и с. Софрониево.

1.8. Опазване на околната среда – екологично състояние и рискове

1.8.1. Състояние на води, въздух, почви, шум, радиация

През територията на община Мизия преминават и се следи качеството на водата на следните реки: Долното течение на р.Огоста и притока на р.Огоста - р.Скът.

По данни на РИОСВ гр. Враца водите на р. Скът до гр. Мизия са във ІІ-ра категория, а след гр. Мизия, до вливането на р. Скът в р. Огоста преминават в ІІІ-та категория.

Състоянието на водите в изброените реки се контролира ежемесечно чрез пробонабиране и анализиране на водни проби, взети в определени пунктове от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/. Водите на р. Огоста преди вливането й в р. Дунав отговарят на проектната категория на водния обект. Като цяло участъка от р. Огоста е в границите на проектната си категория.

За водите на р.Скът, в пункта контролиран от Националната система за мониторинг на околната среда /НСМО/ след гр.Мизия преди вливането й в р.Огоста показателят “нитритен азот” присъства почти постоянно, макар и с инцидентни превишения. През 2007 г. са регистрирани превишения през месец май - 0.108 мг/дм3 и през месец август - 0.122 мг/дм3 при норма - 0.06 мг/дм3 за III –та категория .Това се дължи на липсата на градска канализация в гр.Мизия и плитките подпочвени води в целия град, които пренасят бързо замърсяването от попивните ями на домакинствата в течащата през града река.

При лабораторните анализи на водните проби от р.Огоста в пунктовете при с.Софрониево всички изследвани показатели отговарят на нормата за категорията водоприемник и няма регистрирани надвишения. За река Огоста преди вливането в р.Дунав има регистрирано за 2007 г едно надвишение на показателя”нитритен азот” през месец ноември - 0.097 мг/дм3. Всички останали показатели са под пределно допустимите.

Източници на замърсяване с отпадни води на територията на община Мизия са „Завод за хартия”АД - в река Скът и РДТБО Оряхово-Мизия в дере ”Тачов дол” поречие на р. Огоста. През 2007 г. за община Мизия има издадено едно разрешително за заустяване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти- на „Завод за хартия”АД. На територията се намира и птицеферма ”Яйца и птици” АД, при която разходът на вода е максимално ограничен и почистването се извършва предимно по сух способ. Отпадъчните води се заустяват в земни лагуни и няма отток към водоприемници.

В крайдунавските низини се срещат предимно грунтови подземни води. Главният фактор определящ степента и хатрактера на замърсеност на подземните води е антропогенната дейност. По-често срещаните замърсяващи вещества са: амоняк, нитрати, нитрити, хлориди, тежки метали. Основни източници на замърсяване на подземните води са: замърсените повърхностни води, наторяването с изкуствени торове, използването на пестициди за растителна защита, битово – фекалните води,отпадъчните води от личните животновъдни стопанства в съчетание с плитките подпочвени води в общинския център.

На територията на община Мизия към момента няма изградени ПСПВ и ПСОВ.

Отсъствието на изградена градска канализационна мрежа е съществен източник на замърсяване с биогенни елементи, тъй като отпадъчните води от домакинствата се заустват директно в попивни ями или във водоприемника р. Скът.

Общината има изготвени проекти с които кандидатства за финансиране по различни национални програми. Обекти, финансирани със средства на ПУДООС на територията на общината са: ”Дъждовно-дренажна канализационна система, кл. 26 и ул.”Милин камък”.

В процес на изпълнение е инвестиционен проект „Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа, изграждане на нова канализационна мрежа и възстановяване на пътната настилка в с. Крушовица, Община Мизия- етап І- Ново село, включва гл. кл. 1, гл. кл. 2 и гл. кл. 1- „Старо село” и „Подмяна на съществуваща водопроводна мрежа , изграждане на нова канализационна мрежа и възстановяване на пътната настилка в с. Крушовица, Община Мизия – етап II –Старо село, включва гл. кл. II с второстепенни клонове /водопроводна мрежа/ 1, кл.2, кл.3, кл.4, кл.5, кл.6 и второстепенни клонове /канализационна мрежа/ кл. 3, кл.4, кл.5, кл.6, кл.7” и изграждане на ПСОВ”.

За гр. Мизия има изготвено Прединвестиционно проучване /ПИП/ за ПСОВ и канализационна мрежи на гр. Мизия''.

Въздух

Община Мизия се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират вредности в атмосферата. През последните години започва масовото приложение на газта – като гориво отоплителни уредби и моторни превозни средства, благоприятствано от наличието на газостанции в гр.Мизия.

За оценка на възможното замърсяване на въздуха се използва понятието “потенциал на замърсяване” на въздуха. Във връзка с този показател общината се характеризира с нисък потенциал на замърсяване на въздуха, тъй като и в случаите и на най – тихо време /септември – декември/, средната скорост на вятъра е над 1.4 м/s, т.е. не е под критерия 1 м/s.

Контролът на атмосферния въздух на територията на община Мизия се извършва от Мобилната автоматична станция на РИОСВ гр.Плевен.

В дружествата на територията на общината основен източник на емисии в атмосферния въздух е парен котел към ”Джи Ти Ай Компютри”ЕООД гр.София на гориво въглища и екобрикети. Същият работи при възникване на производствена нужда от страна на „Завод за хартия’АД гр.Мизия.При извършения емисионен контрол не са установени наднормени концентрации на емитирани вредни вещества в атмосферния въздух. Източниците на емисии от битови отоплителни уредби и отоплителни инсталации на обществени сгради имат сезонен характер. Масово използваните горива са дърва, въглища и газ.

При извършените емисионни замервания на РИОКОЗ гр. Враца през 2008 г. в гр. Мизия във връзка с реализирането на проект”Разширение на гробищен парк” съгласно приложение №2 е видно, че по концентрацията на контролираните параметри атмосферният въздух в обекта съответства на изискванията на Наредба №9/Д.В.бр.46/99 г и Наредба №14/Д.В.бр.88/97 г., а именно : амоняк от 0.04 до 0.08 мг/м3, серен диоксид от 0 до 14.3 µг/м3, азотен диоксид от 12.5 до 19.6 µг/м3, прах- 0.06 мг/м3, сяроводород - 0 мг/м3.

В присъствие на азотни оксиди и слънчева светлина Летливите органични съединения(ЛОС са органични съединения с Тк<250ºС при налягане101.3кРа) действат като катализатор за образуването на приземен озон. Приземният озон е агресивен спрямо живата тъкан и опасен за човешкото здраве и околната среда. Основни източници на ЛОС са автомобилите, горивните процеси и разтворителите. РИОС Враца контролира един обект на територията на община Мизия във връзка с изискванията на Наредбата за норми на допустими емисии на ЛОС, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употреба на разтворители.”Дал”ООД гр.София, цех гр.Мизия произвежда бои на водна основа/латекс/ и лепила. Използваните количества ЛОС са под долните прагови стойности за този вид дейност.

Две са бензиностанциите на „Косаня” ЕООД(в гр.Мизия и на входа на село Софрониево) с производителност под 500 м3, които през 2007 г са изпълнили предписанията на РИОСВ-Враца за изграждане на херметична свързваща система за улавяне на бензинови пари, съгласно изискванията на Наредба №16 (ДВ,бр.75/1999 г.).

В община Мизия няма регистрирани обекти във връзка с Наредбата за контрол и управление на веществата, нарушаващи озоновия слой и Регламенти на ЕО2037/2000 г. за вещества нарушаващи озоновия слой и 842/2006 г. относно някои флуорирани парникови газове.

По отношение на показателят “неприятни миризми” – като такъв специфичен източник на неприятни миризми за гр. Мизия се явява заустването на отпадъчни битово-фекални води в попивни ями или във водоприемника – р.Скът, минаваща през централната част на града. През летния сезон се създава дискомфорт поради активно протичащите процеси на гниене на органичната част в отпадъчните води от локалните канализации на жилищните блокове. Липсата на изградена канализационна мрежа, довеждащи колектори и пречиствателни съоръжения са причина за това.

В община Мизия няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром и нефтопродукти/. Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Няма данни за концентрация на тежки метали над ПДК, вследствие замърсяване от автотранспорта.

В с. Крушовица има склад за растително-защитни продукти/РЗП/ с изтекъл срок на годност. В него се съхраняват всички РЗП от складовете в цялата община. Наблизо е вододайната зона на селото. Има условия за замърсяване на почвата и околната среда. Необходими са мерки за трайно решаване на проблема, които не могат да се реализират със собствени сили.Община Мизия е изпратила писмо до РИОСВ Враца за съдействие.

В тежките финансови условия силно се ограничи употребата на изкуствени торове.В този смисъл замърсяване на почвите с устойчиви органични съединения в района на община Мизия не е установено. Все пак съществува потенциална опасност от замърсяване от некомпетентна работа на някои земеделски производители с пестициди.

Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по интензивни ерозионни процеси в сравнение с тези под горска покривка. Незаконните масови сечи и ниската степен на лесистост провокират ерозионните процеси. Крайречните терени /р.Скът и р.Огоста/ са подложени на водна ерозия със загуба на горния хумусен слой на почвите. Реализирането на проекта по програма “САПАРД” за залесяване на 430 дка необработваеми земеделски земи намали значително степента на ерозия, тъй като терените са залесени с бързовъзобновимия растителен вид- Медоносна акация. Именно това залесяване с широколистни видове е една от основните мерки за борба с ерозията.

Вкиселяването на почвите се дължи на емисиите от автотранспорта, електроцентралите и др.промишлени процеси, а за обработваемите почви – и от едностранчивото /без фосфор и калии/ торене с азотни торове. Като добър източник на фосфор и калии може да бъде добре узрелия торов отпадък от птицеферми, свинеферми. Няма данни за вкиселени и засолени почви на територията на общината.

Община Мизия реализира успешно проект “Трансгранична мрежа за опазване на зеленото богатство в Крайдунавските общини Мизия и Крайова”. В този проект основен ангажимент за поддържане и опазване на околната среда, в частност правилното управление на отпадъците поеха децата.

На територията на община Мизия има 297 дка зелени площи, в регулация на населените места, от които 131 дка са на територията на гр.Мизия. За територията на цялата община те са разпределени по 32.7м² на жител. Съгласно застроителния план на общината, количеството зелени площи е в нормите. Зелените площи в централната част на населените места са покрити главно от цветя, храсти, тревна растителност, дървесни видове /липа, бреза, акация, обикновен смърч, див кестен, планински и полски ясен, сребрист смърч, източна и западна туя, платан, черница/. Посочените дървесни видове се срещат и в квартални райони извън централната зона. Площите в централните части са добре поддържани, но средствата за озеленяване са крайно недостатъчни. Ето защо в крайните жилищни райони зелените площи са в лошо състояние, изоставени.

Основание за увеличаване на зелените площи са фактите, че върху дървета, храсти и треви се утаява до 72% от въздушната прах и до 60% от серния двуокис. Частично решаване на проблема се постига с организираните сравнително малки пролетни залесителни кампании с участието на училища и детски градини, с репродуктивен материал, предоставен от лесничейства гр. Оряхово и гр. Берковица.

В с. Крушовица, югозападно от населеното място има оформен лесопарк общинска собственост в “Герена” с преобладаваща растителност тревни и иглолистни видове с обща площ от 35.732дка.

В с.Войводово също има оформени 2 броя лесопарка от иглолистни видове.

• І-вия с обща площ от 5.916дка около с 50% ^{- тна} залесеност;

• ІІ – рия се поделя на празно дворно място – 3.762дка и залесен терен 716м² от смесено горско съобщество, бреза , клен, бор.

Основните източници на шум в община Мизия са свързани с транзитно преминаващият автомобилен транспорт, предимно тирове от гр. Враца за Фериботен комплекс Оряхово-Бекет и обратно.

През 2009 г. на територията на Общината са извършени 2 бр. контролни замервания на нивата на шум, излъчван в околната среда от дейността на Дружества източници на промишлен шум:“Дал” ООД, гр. Мизия, “Скът- Мизия”АД, гр. Мизия. Измерените стойности от дейността на Дружествата не надвишават граничните стойности съгласно Наредба № 6 от 26. 06. 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.“Яйца и птици”АД, гр. Мизия /площадка гр. Мизия/ с предмет на дейност-отглеждане на птици, съгласно условията в издаденото Комплексно разрешително е извършило собствени периодични измервания на нивата на промишлен шум излъчван в околната среда от дейността си. Измерванията са извършени от Акредитирана Лаборатория-Враца. Съгласно представените Протоколи е установено, че измерените нива на промишлен шум излъчван в околната среда отговарят на нормите задопустими нива на шум заложени в издаденото Комплексно разрешително.

Изграждането на околовръстен път за транзитния моторен поток ще бъде мярка за преустановяване на шумовото натоварване по централния булевард в гр. Мизия.