Общински план за развитие на община Момчилград 2014-2020г
Анализ на социално-икономическия профил на община Момчилград
Изтегляне 1.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Релеф, геоложки строеж
- Климат
- Води и водни р есурси
2.Анализ на социално-икономическия профил на община Момчилград2.1.Обща характеристикаМестоположение, граници и обхват на община МомчилградОбщина Момчилград е разположена в южна България и заема югоизточните части на Източните Родопи. Попада в централните части на област Кърджали и има площ от 360 кв. км. Общината се простира между 41°53´ северна ширина и 25°42´ източна дължина по Гринуич. На изток граничи с община Крумовград, на юг – с община Кирково, на запад – с община Джебел и на север с община Кърджали. Общината е съставена от 49 населени места, като повечето от тях са с население под 200 души, а едно от селищата е обезлюдено – с. Юнаци. Населението на цялата община е 16 263 души (към 01.02.2011г.), като центърът на общината гр. Момчилград е с население 7831 души. Второто по големина населено място е с. Груево с едва 715 души, следвано от Звездел (491) и Нановица (478). Релеф, геоложки строежРелефът в община Момчилград е предимно планински, като общината попада в силно разчленения дял на източнородопския Стръмни рид, който е с дължина около 40 км и ширина между 15-22 км. Най-високите върхове в района за Стръмни рид - 960 м. н.в., Здравец (Дамбалъ) – 910 м.н.в. и Черковище (Клисе тепе) 871м.н.в. Като цяло районът на Източните Родопи се характеризира със сравнително ниска надморска височина, като хълмистия пояс (200-600м.н.в.) заема 71,5% от общата територия, докато средно планинския (1000-1600м.н.в.) е представен на едва 0,2% от територията. Именно от тези средно планински части водят началото си много от притоците на р. Върбица и р. Крумовица, като Стръмни рид се явява и водораздела между двете реки. Като цяло долините в долните им течения се различават рязко от долините в Западните Родопи. Ниските части на склоновете им са полегати с постепенен преход към широки алувиални долинни дъна, които на места се стесняват от къси, сравнително слабо всечени проломи. По отношение на морфоструктурата общината попада в Източнородопското структурно понижение, което от своя страна е заето от морски палеогенски седименти и еруптивни маси. То ги отделя от структурно изолираната Източнородопска плоска подутина, обхващаща Мъгленишкия рид и неговото северно подножие към Камилскодолския праг. Най-силно геоложко развитие е претърпял района през Кватернера, когато се е осъществило общо епейрогенно издигане, което има почти еднаква амплитуда с изключение на най-източните части на Хасковската хълмиста област около Свиленград. Поради това по течението на реките Върбица и Крумовица е установена пълната серия на кватернерни тераси. Голяма част от склоновете, особено тези, които са заети от податливите на денудацията вулкански туфи и туфити и палеогенски пясъчници, глинести лиски и мергели са подложени на силна съвременна ерозия. За интензивоното проявяване на съвременната ерозия извънредно много спомага както масовото обезлесяване, така и продължителните летни засушавания и проливните есенни валежи. Ерозията, както и специфичния характер на терена оказват негативно влияние върху селищната и транспортната мрежа в района.
Въпреки сравнително меката зима затоплянето през пролетта не настъпва много бързо. Докъм средата на април се наблюдават пролетни мразове и слани, като пò на юг термичните условия през пролетта са по-благоприятни и вредоносните мразове и слани се прекратяват по-рано от посочените по-горе срокове. Според Географски Атлас на България (2010г.) средната сума на валежите през пролетта за периода 1976-2005г. е между 150 мм. и 200 мм. Лятото се характеризира с по-оскъдни валежи, твърде високи екстремни температури, средни юлски температури между 23° и 25° и много слънчеви дни. Именно нахлуването на горещи тропични въздушни маси обуславят и настъпването на засушливи периоди. Сумата на валежите през лятото (юни, юли, август) за периода 1976-2005г. също както през пролетта варира между 150 мм и 200 мм. Изтъкнатите климатични условия са благоприятни за виреенето на редица топлолюбиви едногодишни култури и особено за висококачествените тютюневи сортове. От друга страна, според Българския Географски Атлас (2010) възможностите за потенциално производство на електроенергия от слънчева енергия или т.нар. среден годишен хелиоенергиен потенциал за района на община Момчилград варира от задоволителен до умерен в южните части. Ветроенергийният потенциал от своя страна е предимно задоволителен. Високата температурна сума на активния вегетационен период (3100-3500°С), както и ниските температури през зимата предоставят и добри възможности за отглеждане на многогодишни субтропични видове на открито. Води и водни р есурсиПрез община Момчилград преминават двата големи притока на р. Арда – реките Върбица и Крумовица. Тази част на течението се характеризира с последователно редуващи се долинни разширения и проломни участъци в по-твърди скали. Скалният строеж, обезлесеността и големият наклон на обработваемите площи в района благоприятстват за интензивното развитие на ерозията. Поради тези причини твърдият отток на Арда и на нейните притоци е голям. Общината попада в хидроложката област със средиземноморско климатично влияние върху речния отток и в Егейската отточна област. Гъстотата на речната мрежа е между 0,8 – 1,0 км/км2, а средният многогодишен отток на реките варира между 300-620 мм/год. Районът е с преобладаващо дъждовно подхранване и пълноводие през зимата и средна годишна температура на речните води 10,1°С – 11,5°С. Броят на дните с ледови явления е нисък – между 0-15 дни, преобладават пукнатинните води. На територията на общината се намира и част от язовир „Студен кладенец”, който се използва предимно за производство на електро-енергия и е с обем от 489 млн. куб.м. Река Крумовица е била именувана Бургасдере до 1942, когато името ѝ е сменено на Крумовица. Дължината ѝ е 58,5км и по този показател тя се нарежда на 68 място сред реките на България. Тя е вторият по големината сред река Върбица приток на Арда и отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Стръмни рид и Ирантепе в Източните Родопи. Реката извира на 930 м. н. в. под името Авренска река (или Дълбокото дере) в местността Думанлъ на българо-гръцката граница в рида Мъгленик в Източните Родопи на 5,5 км южно от село Аврен, община Крумовград. По цялото си протежение генералното ѝ направление е на север със стотици меандри. До устието си на най-големия си приток река Кесебир тече в тясна, дълбока и обезлесена долина, като след това образува широка алувиална долина, която на места се стеснява в скалисти проломи между северните части на Стръмни рид на запад и рида Ирантепе на изток. Реката има широк и слабо залесен водосборен басейн с площ 671 км2, което представлява около 12 % от водосборния басейн на р. Арда. Средният годишен отток е 19.3 куб.м на секунда, като водосборният ѝ басейн е 1203 кв.км. Реката е богата на черна мряна, скобар и речен кефал. Като цяло водите на реката масово се използват през летните месеци за напояване на стотиците декари тютюневи насаждения по долината ѝ. Река Върбица е носила наименованието Сютлийска до 1942г. когато бива преименувана със сегашното си име. Реката се явява десен приток на р. Арда и се влива в язовир „Студен кладенец“. По дължина се нарежда на 28-мо място сред реките в България с нейните 98,1 км. Река Върбица е и най-дългият и най-пълноводен приток на р. Арда, поради което отводнява големи части от рида Жълти дял в Западните Родопи и Стръмни рид в Източните Родопи. Реката извира от Ардинския дял на Западните Родопи на 1284 м. н. в.от северното подножие на граничния връх Мъргазян. Реката се характеризира с широк и слабозалесен водосборен басейн с площ 1203км2, което е 20,8% от водосборния басейн на р. Арда. Средногодишните валежи по поречието на Върбица достигат до 1000 л/м2, които съчетани с интензивността с различно времетраене, големият водосборен басейн и факта, че валежите са през есента създават предпоставка за големи прииждания на реката и причиняване на наводнения особено в долното течение (околностите на Момчилград). Река Върбица е и една от най-поройните реки в цяла България. Каталог: webfiles -> polezno webfiles -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> П л у в н о л я т о 2 0 1 6 ” І – ва г р у п а 6 – 7 години /родени през 2009 г. – 2010 г webfiles -> За развитие на дейността на „Вик оод гр. Силистра webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> От избирателните списъци в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г webfiles -> Заповед № рд – 19 – 43 webfiles -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 05 юни 2016 г Изтегляне 1.84 Mb. Сподели с приятели:
|