Общински план за развитие на община Момчилград 2014-2020г

Анализ на икономическото развитие по сектори

• 
  Селско стопанство
  

Над 50% от селскостопанския фонд на общината е представен от пасища и мери, докато обработваемата земя на територията на община Момчилград представлява близо 40%. Площта на горския фонд надвишава площта на селскостопанския, като едва 1,2% от фонда е частна собственост.

Пустеещите земи в общината са 35 401 дка (24% от земеделските земи). Причините за наличие на пустеещи земи в областта са няколко: обезлюдяване на част от селата, слаби и нископродуктивни земи и свързаните с тях ниски доходи на населението, което се изхранва предимно от земеделие, високите разходи, необходими за отглеждане на земеделска продукция, трудности по опазване на културите и нежелание при голяма част от населението да отглеждат други култури освен тютюн.

Финансовото състояние на земеделските стопанства е лошо, липсват средства за закупуване на съвременна техника и за провеждане на агротехнически мероприятия с по-продължителен ефект, което сериозно намалява ефективността на стопанската дейност. Отсъствието на крупни земеделски стопанства намалява възможностите за въвеждане на земеделска техника и поддържане на изградените хидро-мелиоративни системи. Вследствие на това намалява продуктивността и производителността на труда, което в значителна степен определя ниската конкурентоспособност на селско-стопанския сектор. Намаляват възможностите за пазарна реализация на произведената продукция, поради по-високата й себестойност на продукцията.

Пазарът на земята в района е слабо развит, което допълнително допринася за ниската ефективност на земеделието.

Регистрирани земеделски производители през 2011 г. са 647 броя. Регистрацията е свързана предимно с политиката по субсидиране на селскостопанските производители. Земеделието в общината е основано на натуралното стопанство, с моноотраслова структура и ниска ефективност.

На територията на общината съществува система от 23 микроязовири и водоеми с обща площ 3 628 дка. Изградените хидромелиоративни съоръжения (напоителните площи са 18 879 дка) в голямата си част са неизползвани и неподдържани. Основната причина е възстановяването на частната собственост върху земята и създаването на нови кооперации, които нямат финансовите ресурси за поддръжка и изграждане на нови хидромелиоративни съоръжения. В настоящия момент използваемите напоителни системи са по-малко от 5 % от съществуващите. Техническото състояние е крайно незадоволително и на много от местата е необходимо да бъдат изградени нови на мястото на вече съществуващите. На много места от полетата липсват основни хидромелиоративни съоръжения.

Запазването, обновяването и създаването на нови поливни площи ще спомогне за развитието на по-ефективно и конкурентноспособно земеделие. Това е важно условие и за развитие на земеделието в посока на алтернативни (биологични) производства, както и възстановяване на зеленчукопроизводството в региона. Възстановяването на хидромелиоративната мрежа е свързано с привличане на инвестиции и следва да се съобрази с особеностите на дребните земеделски стопанства².

Необходимо е съкращаване на площите засети с тютюн и пренасочване на селските стопанства към отглеждане на друг тип култури, свързани с използването на сравнителни предимства за производство от гледна точка на климат, почви и човешки фактор. Зеленчукопроизводството е възможна алтернатива за селища, разположени главно по течението на р. Върбица и Нановишката река. Изисква добри пазари и поливни съоръжения като има потенциал и за развитие на биологично производство на някои зеленчуци.

Необходима е диверсификация на земеделските продукти, които да осигурят и устойчивост на земеделските производители. В това отношение съществуват благоприятни условия за култивиране на лечебни растения, и създаване на трайни насаждения от горскоплодни култури (лешници, бадеми, орехи).

Биологичното земеделие може да се използва на този етап само пилотно тъй като все още липсва опит, практика и най-вече развит пазар и преработвателни мощности които да оставят по-голяма част от добавената стойност в местните общности.

Необходими са мерки за окрупняване на земеделските площи и изграждане на прилежаща инфраструктура (хидромелиоративна, преработвателна, транспортна), което да оправдае и позволи инвестирането в техника и човешки ресурс за развитието на растениевъдството.

Развитието на ефективно земеделие изисква и уедряване на съществуващите земеделски площи. Това би имало не само икономическо значение, но и социално и екологично значение за общината. Уедряването на земята може да бъде подпомогнато чрез създаване на информационна система на земеделската земя, която да поддържа данни за собствеността и кадастъра на земята.

• 
  Семейните земеделски стопанства са от затворен тип, земята се обработва почти без използването на техника, не се провеждат агротехнически мероприятия, което води до ниски добиви.
  
• 
  Пазарната реализация на селскостопанската продукция е силно затруднена, а предлаганите цени често са под себестойността на продукцията. Изключение е реализацията на произведения тютюн, където въпреки възможността за закъсняване на разплащанията с производителите изкупната кампания е на задоволително ниво;
  
• 
  Липсва модерна селскостопанска техника и съвременен сграден фонд, както и финансови ресурси за технологично обновяване на земеделските стопанства. Липсват познания за адекватно провеждане на агротехническите мероприятия, влагането на минерални торове и препарати за растителна защита се извършва хаотично;
  
• 
  Съществуващата тенденция е към намаляване на обработваемите земи, намалена употреба на торове и химикали за растителна защита, намаляване броя на рогатия добитък.
  

• 
  Промишленост
  

На територията на общината има налични значителни залежи на минерални ресурси, които дават възможност за развитие на добивната промишленост. В общината ще се добиват полиметални руди със сребърно и златно съдържание в рудник на „ГОРУБСО”. Рудите, добити по открит способ, ще се преработват в действащите мощности на Обогатителната фабрика. Съществува проблем с възстановяването на терените в близост до трите рудника, а контрола по пречистването на промишлените води от рудодобива не е ефективен.

Важни за общината са залежите на перлити, които са база за развитие на бизнес и нови технологии, но и тук основния проблем е свързан със замърсяването на околната среда. При формирането на нетните приходи по отрасли с водещо значение през 2011 г. в икономиката на община Момчилград е подсектор „Преработваща промишленост”, даващ значителна част от приходите - 42,4% и ангажиращ 31,7% от наетите. Тези данни потвърждават традиционно голямото значение на отрасъла за местната икономика.

По своя характер (брой на заетия персонал) предприятията в общината могат да се разделят на:

• 
  Микро предприятия - ЕТ „Емса - Саджит Мустафа“, „Добруджа“ ООД, ЕТ „Ера-4 - Ерхан Ахмед“, „Промтех“ ООД, „Наркооп ТПК“, ЕТ „Сефа - Севдие Юсеин“, ЕТ „Шишо - Бирол Мустафа“, ЕТ „Мърфи - Бехчет Хайдар“, „Пеликан МГ“ ООД, „БКС-93“ ЕООД, „Шенхай“ ЕООД, ЕТ „Дени –Дениз Ариф“, „Фейт“ ООД;
  
• 
  Малки предприятия - ЕТ „Светлини - Ергун Бахри“, „Родопастрой“ ООД, „Родопстрой – 97“ ООД, „НАР“ ООД, „Мах 2000“ ООД, „Централ“ ООД, „НЕК ГРУП“ ЕООД, ЕТ „Мебелинвест-Себахтин“;
  
• 
  Средни предприятия – Унихранмаш“ ЕООД, ЕТ „Неджо - БГ- Гюнай Мехмед“, Б.В.К. „Винифера“ ООД, „Туна Деним“ ЕООД;
  

По своята отраслова принадлежност те покриват широк спектър – шивашка, хранително вкусова промишленост, строителство и други.

Община Момчилград е на второ място в област Кърджали по брой работещ бизнес от нефинансовия сектор през 2011 г. (с 447 бр.) след община Кърджали.

В подсекторите текстилна и хранително-вкусова промишленост са наети близо 90% от наетите в промишлеността лица, като само в текстилната (в т.ч и шивашката) промишленост са ангажирани близо 60%, основно женска заетост. Вложените инвестиции също са най-сериозни в текстилната промишленост. Като голям работодател в общината се отличава „Галс Текстил - Лейла Кешджи“ ЕООД. Местните частни шивашки фирми работят предимно на ишлеме. Работните места не са устойчиви, няма наличие на дългосрочни инвестиции в сектора, липсва технологично обновление. Производството на шивашки изделия и трикотаж осигурява заетост предимно на жените, което обяснява и намаляването на делът на безработни жени до 55.2%. Текстилният бизнес не изисква огромни инвестиции, мобилен е и това дава възможност на предприемачите сравнително лесно да преместват производството си според интереса. От друга страна, бизнесът може да разчита на евтината работна ръка в региона.

Машиностроителният сектор е представен от МЗ „Върбица“ (поделение на „Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД Стара Загора), произвеждащ машини за леката промишленост. На територията на общината се намира и компанията „Промаш“ ООД развиваща проектантска, производствена и сервизна дейност на автоматизирани линии за хляб. Свиването на производството и намаляване на заетостта очертават неблагоприятни тенденции в развитие на този сектор в икономиката на общината. Това се отразява крайно неблагоприятно и върху приватизираното по-малко предприятие „Родопи АД“ и няколкото малки частни фирми функциониращи на територията на община Момчилград.

• 
  Туризъм
  

Обекти с туристически интерес в общината са: Светилището на Орфей, Харман кая, Религиозен комплекс „Елмалъ баба“, Вкаменената гора, Дамбалъ, Скални ниши, Дивечовъден участък „Студен кладенец“ – (Еленовото стопанство), Лесопарк „Момчил юнак“, Резерват „Боровец“, Езеро с водни лилии – с. Летовник и др.

Характерът на природните и историко-културните забележителности, сами по себе си могат да осигурят сравнително кратък престой и в повечето случаи не представлява главна цел на туристическо посещение. Това налага оптимално използване на туристическите ресурси. В средносрочен план е възможно създаване на туристическия продукт, базиран на ресурсите около селищата Равен, Нановица и язовир „Студен кладенец“, където са съсредоточени основните природни и исторически атракции в общината. Това ще доведе до максимално използване на възможностите за развитието на различни форми на алтернативен туризъм и постигане на по-голяма удовлетвореност на посетителите.

В общината функционират пет хотела, един ловен дом в еленово стопанство и една почивна база в с. Нановица.

С важно място в местната икономическа структура с около 26% от приходите и 10% от наетите е подсектор „Търговия и обслужване”. Строителството допринася с 13,9% към общата сума на нетните приходи и 8,4% от наетите лица.

• 
  липсват подходящи инфраструктурните условия, както и мерки за привличане на посетители и опазване на туристическите ресурси;
  
• 
  преобладаващата част от общинската пътна мрежа е в лошо състояние, което затруднява достъпа до общината и влияе негативно върху задоволеността на посетителите в района;
  
• 
  за пълноценното използване на предлагания продукт е необходима провеждането на мероприятия за популяризирането на общината като туристическа дестинация и налагането на създадените туристически продукти на пазара.
  

• 
  Услуги
  

• 
  Иновации
  

• 
  Инвестиции и ДМА
  

Преките чужди инвестиции в общината за 2011 г. възлизат на 4156.5 хил. лв. Динамиката на инвестициите в общината силно изостава и през 2011 г. от средните за националната икономика. Традиционно, най-голяма част от преките чуждестранни инвестиции са в текстилната и шивашката промишленост, а инвеститорите са най-вече от Гърция и Турция.