Общински план за развитие на община тервел

Списък на фигурите

Уводна част

Той определя целите и приоритетите за развитие на община Тервел като елемент на развитието на страната и в частност на Североизточен район за планиране.

Общинският план за развитие е отворен и динамичен документ. Подлежи ежегодно на отчет, актуализация и допълнение.

Общинският план за развитие е разработен в съответствие с предвижданията на Областната стратегия и схема за развитие и устройство и Националната стратегия за регионално развитие. Неговата структура позволява той да бъде координирано управляван и да допринесе за реализацията на Плана за развитие на Североизточен район за планиране на Република България. С оглед на последващо приемане на Областната стратегия и схема за развитие и устройство и Националната стратегия за регионално развитие, така разработения общински план следва да бъде съгласуван с другите два документа.

Общинският план за развитие на Община Тервел обхваща, съгласно изискванията, периода 2014–2020 г., но заедно с това съблюдава изпълнението на основните стратегически цели и приоритети за развитие на общината и за периода 2007-2013 г.

Основните задачи на плана за развитие на община Тервел са:

• 
  Да дефинира стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2020 г.;
  
• 
  Да очертае изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционално и финансово осигуряване на плана;
  
• 
  Да послужи за мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигане на набелязаните цели;
  
• 
  Да създаде условия и предпоставки за работа с очакваните структурни и инвестиционни фондове на ЕС и привличането им в територията на общината. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако същите не са част от планов документ, по който има обществено съгласие;
  
• 
  Да интегрира всички заинтересовани страни към изпълнението на мерките, заложени в плана и по този начин да разшири демократизацията на управлението и чрез разширяване на социалната основа на стратегическото планиране.
  

Изработването на плана премина последователно през следните фази:

• 
  Предварителни проучвания: В тази фаза бяха проучени наличните документи за стратегическо планиране в общината, налични тематични анализи и събрана актуална статистическа информация;
  
• 
  Проучвания и консултации: Организирани бяха познавателни проучвания на територията на съставните села и проведени разговори с кметове и кметски наместници. Бяха направени профилирани консултации с общинска администрация. За консултиране с общественото мнение беше направено допитване до определени граждански групи, неправителствени организации и местния бизнес;
  
• 
  Междинно съгласуване и принос на партньорите: В работни срещи с представители на общинска администрация и Общински съветници бяха обсъдени основните проблеми на общината, стратегическите цели и приоритети.
  

1. 
   Анализ на икономическото и социалното развитие на общината;
   
2. 
   Цели и приоритети за развитие на общината за периода 2014-2020 г.;
   
3. 
   Индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана;
   
4. 
   Индикатори за наблюдение и оценка на плана;
   
5. 
   Действия по наблюдение, оценка и актуализация на плана;
   
6. 
   Действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност на плана;
   
7. 
   Програма за реализация на общинския план за развитие, с която се конкретизират проектите за неговото изпълнение, съответните финансови ресурси и звената за изпълнение на проектите;
   
8. 
   Предварителна оценка на плана.
   

1. 
   Обща характеристика и профил на общината;
   
2. 
   Състояние на местната икономика;
   
3. 
   Развитие на социалната сфера и човешките ресурси;
   
4. 
   Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията;
   
5. 
   Екологично състояние и рискове;
   
6. 
   Административен капацитет;
   
7. 
   SWOT-анализ.
   

Общинският план за развитие се разработва и прилага като част от общата система за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, установена със законодателни разпоредби и в рамките на националната политика за регионално развитие. Чрез прилагане на единен подход и стандарти за планиране и програмиране на развитието, взаимната обвързаност на плановете и стратегиите на различните териториални нива, използването на механизми на координация между различните институции, бизнеса и гражданите, както и на общи инструменти за финансово подпомагане се постига по-значим ефект и ефикасност за реализация на целите на местното развитие.

В тази връзка Общинският план за развитие отразява ключовите приоритети от Националната стратегия за развитие свързани с повишаване на конкурентоспособността и заетостта, инфраструктурното развитие и достъпността, устойчивостта и социалното включване.

Общинският план за развитие отразява пространствените перспективи за развитие на общината, като отчита възможностите за преодоляване различията между териториите. Предоставя и условия за оптимизиране функциите на общинския център, който засилва ролята си за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината.

Целите и приоритетите на Общинския план в максимална степен съответстват на заложените в Областната стратегия за развитие, за да се осигури допълнителен достъп до финансови схеми и развитие на териториално сътрудничество между различните региони в области, насочени към преодоляване на социално-икономическите различия.

Стратегическата рамка на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване на регионите е отразена в Общинската стратегия посредством координирани действия в четири приоритетни области:

Приоритетна област 1. Създаване на условия за развитие на местни общества на знанието.

Понятието за общество на знанието обхваща всички страни на съвременната икономика, в която знанието е основата на добавената стойност от високотехнологичното производство, през услугите, до подчертано творческите отрасли, свързани с културата и традициите.

Приоритетна област 2. Подпомагане на развитие на вътрешния потенциал на местната икономика и пазари.

Насърчаване на местния потенциал и предприемачество и отваряне на пазара за стоки и услуги, за да се генерира растеж и работни места.

Приоритетна област 3. Развитие на местния пазар на труда.

Увеличаване броя на хората, участващи на пазара на труда.

Приоритетна област 4. Подкрепа на устойчивото развитие на местната общност и територията.

Прилагане на политики, насърчаващи развитието на местната икономика.

Тя обобщава необходимите ресурси за реализация на плана и представлява финансовата рамка на поетите ангажименти от страна на всички партньори, с водеща роля на органите на местното самоуправление, подпомагани от общинска администрация.

Ресурсите за реализация на плана включват само планираните средства за реализацията на ключовите за развитието на общината мерки и проекти, които разширяват възможностите за инвестиции и мобилизират допълнителни ресурси в публичния и частния сектор. Индикативната финансова таблица не включва в пълен обем финансовите ресурси (собствени и привлечени). Средствата за инвестиции, текущи разходи, средства, получени като безвъзмездни помощи, субсидии (трансфери) и/или друг вид публични и частни средства и разходи ще бъдат реализирани на територията на общината и ще допринасят за развитието й през периода до 2020 г.

Компонентите на индикативната финансова таблица обхващат:

• 
  определените приоритети за устойчиво интегрирано местно развитие през периода до 2020 г., общия и годишния обем на планираните средства за тяхната реализация;
  
• 
  източниците на финансиране за реализация на приоритетите в развитието на общината
  
• 
  относителния дял на предвидените средства по източници на финансиране в общата сума на поетите финансови ангажименти за реализацията на плана.
  

• 
  местни публични източници: общински бюджет, общински или други местни публични фондове и сметки (бюджетни и извънбюджетни);
  
• 
  външни публични източници: централния (републиканския) бюджет, структурните и инвестиционни фондове и Кохезионен фонд на ЕС, фондове на ЕС в областта на земеделието и развитието на селските райони и рибарството, други източници – банки, фондове и фондации, програми на ЕС, международни финансови институции, средства на неправителствени организации в обществена полза и други публични финансови източници;
  
• 
  частни финансови източници: средства от частни банки, фондове, инициативи, проекти и средства на частни фирми и неправителствени организации в частна полза.
  

Системата от индикатори за наблюдение изпълнението на ОПР, отчита напредъка и степента на постигане на целите и приоритетите за развитие на общината по физически и финансови характеристики. За целите на плана се използват два вида индикатори:

• 
  индикатори за резултат;
  
• 
  индикатори за въздействие.
  

Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи – с качествени оценки относно достигнатата степен в социалното, икономическото и инфраструктурното развитие на общината.

За разработването и прилагането на системата от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на Общинския план за развитие са взети предвид общите индикатори в областта на регионалната политика.

Индикаторите за наблюдение и оценка на изпълнението на Общинския план за развитие на общината до 2020 г. са посочени в матрица на индикаторите .

Системата за наблюдение и оценка на изпълнението на плана обхваща и програмата за неговата реализация.

Предмет на наблюдението и оценката е изпълнението на целите и приоритетите на Общинския план за развитие на основата на резултатите от подготовката и изпълнението на мерките и проектите, включени в Програмата за реализация на плана.

За целите на наблюдението и оценката се изгражда система съгласно нормативните изисквания и стандарти, която включва формите и начините за събиране на информация, индикаторите за наблюдение, органа за наблюдение и организацията на работата по наблюдението и оценката. В цялостния процес на наблюдение и оценка при спазване на принципа за партньорство участват кметът на общината, кметовете на кметства и кметските наместници, общинската администрация, общинският съвет, социалните и икономически партньори, НПО и представителите на гражданското общество в общината.

При актуализацията на Общинския план за развитие се анализира и оценява динамичното въздействие на външните и вътрешните фактори и условия върху социално-икономическите характеристики на развитието на общината и качеството на околната среда, като на тази основа се разработва по-реалистична и адекватна стратегическа рамка и система за управление и изпълнение на целите на плана до края на съответния период.

VІ. Действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност на плана.

Главната цел на действията за прилагане на този принцип е да се осигури прозрачност и да се информират заинтересованите страни и участниците в процеса на формирането и прилагането на местната политика за интегрирано устойчиво развитие относно очакваните резултати и ползите за местната общност като цяло, както и да се мотивират заинтересованите страни за активно участие в процеса на реализация.

Специфичните цели на действията обхващат:

1. Представяне в подходяща форма (публични дискусии, семинари, печатни материали, видеоматериали) на информация за предвижданията на Общинския план за развитие за периода до 2020 г., за ролята на гражданите и на бизнеса по отношение определянето на приоритетите за развитие на общината и реализацията им и очакваните резултати в икономическата и социалната сфера, в областта на техническата инфраструктура и околната среда;

2. Фокусиране вниманието върху възможностите за изграждане на публично-частни партньорства и реализацията на проекти на тази основа.

3. Разясняване на конкретните задачи, които стоят пред кмета, общинския съвет, общинската администрация, социалните и икономическите партньори, НПО и гражданското общество за осигуряване висока ефективност при изпълнението на плана;

4. Разясняване на необходимостта и значението на стратегическото планиране за развитието на общината; за повишаване ефикасността на публичните разходи и осигуряване на по-голяма добавена стойност за общината;

5. Привличане вниманието на заинтересованите страни и гражданското общество за формиране на позитивно обществено мнение и активна гражданска позиция по отношение участието и подкрепата на ръководството на общината за реализацияна плана.

Общинският план за развитие се обсъжда и съгласува със заинтересованите органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината.

VІІ. Програма за реализация на общинския план за развитие.

С програмата се определя пакета от мерки и проекти за реализация на целите и приоритетите за развитие на общината през периода до 2020 г., съответните финансови ресурси, административните структури за управление, наблюдение и оценка на проектите, индикаторите за цялостното изпълнение на програмата, а оттук и на Общинския план за развитие, действията за осигуряване на комуникация, информация и публичност при осъществяването на мерките и проектите.

Програмата за реализация на Общинския план за развитие има 7 годишен период на действие и може да бъде актуализирана периодично в зависимост от условията и прогнозите за реализацията на Общинския план за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на плана и постигане целите и приоритетите за развитие.

Основни компоненти на програмата са:

1. Оперативните насоки и цели на програмата.

2. Мерките и предвидените дейности за подкрепа и осигуряване на схемите за финансиране, включително от фондовете на ЕС и други финансови инструменти и източници;

3. Списък на проектите, които ще се разработват и изпълняват в рамките на програмата, съдържащ кратка обосновка и описание на физическите, финансовите и времевите параметри, както и отговорните звена.

4. Индикаторите за конкретни продукти и резултати, свързани с постигането на оперативните цели, планираните мерки и отделните проекти, които ще бъдат използвани като база в общата система от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на съответните приоритети и цели на плана;

5. Организацията и дейностите по наблюдението, оценката и актуализацията на програмата;

6. Комуникационен механизъм за осигуряване на информация, отчетност и прозрачност относно постигнатите резултати и използваните финансови ресурси по програмата.

Предварителната оценка се разработва от независим консултант успоредно с подготовката на проекта на Общинския план за развитие. Тя съдържа прогнозна оценка за въздействието на плана върху процесите на социално-икономическо развитие на общината и екологична оценка. Екологичният компонент в оценката оценява доколко стратегията за развитие на общината, определена с плана, съответства на стратегията за опазване на околната среда и на критериите за ефективност на политиката за опазване на околната среда.

I. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ТЕРВЕЛ

Настоящият анализ на икономическото и социалното развитие на община Тервел е резултат от изпълнението на Договор между Община Тервел и „Институт за управление на програми и проекти” ЕООД за разработване на Общински план за развитие на община Тервел за периода 2014-2020 г.

Анализът на икономическото и социалното развитие на общината има за цел да създаде актуална информационна и аналитична база за осигуряване на реалистичност и адекватност в планирането за следващия програмен период в община Тервел.

Направена е инвентаризация на природо-ресурсния потенциал на община Тервел, както и анализ на демографските процеси, степента на икономическо развитие, тенденциите в социалната сфера, изградеността на техническата инфраструктура, състоянието на околната среда, културно-историческия потенциал, природни ресурси, туристически дадености и др.

Проучването е изготвено в периода юли–август 2013 г., а анализът е използван като утвърден метод за определяне на положителните и отрицателните страни на дадено действие върху обществото като цяло и играе ключова роля в процесите на формиране на политики.

Използваната методология се базира на проведени анализи, които включват:

• 
  Преглед на актуални статистически данни;
  
• 
  Преглед на най-актуалните стратегически документи;
  
• 
  Преглед на регионални, областни, местни и секторни политики;
  
• 
  Преглед на съществуващата правна рамка в областта на регионалното развитие;
  
• 
  Идентифициране на проблемните области в развитието на общината;
  
• 
  Препоръки за развитие на общината на базата на направения социално-икономически анализ и оценка на природо-ресурсния потенциал;
  
• 
  Проучвания чрез анкетни карти сред обществеността на община Тервел;
  
• 
  Обществени обсъждания с най-широко гражданско участие, което обхваща населението в неговата цялост, бизнес средите, специфични групи, носители на групови интереси по териториален, етнически, възрастов или друг признак (младите хора до 29 години, ромското малцинство, хората с увреждания, хората на социално подпомагане и др.);
  
• 
  При изготвянето на анализа са използвани следните подходи: изследователски, системен, прагматичен и сравнителен, статистически, иконометричен и качествен.
  

Анализът ще допринесе за по-задълбочено идентифициране на моментното състояние на община Тервел, с оглед планиране развитието през следващия програмен период 2014- 2020 г.

1. Обща характеристика – природни условия и ресурси

1.1. Географско положение, граници, обща площ

Община Тервел е разположена в Североизточна България и заема западната част на област Добрич. Територията на общината е 583 кв.². На север и северозапад граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и Добрич от област Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен. Общината се състои от 26 населени места 1 град Тервел и 25 села (в т.ч. 9 кметства и 16 кметски наместничества). В общината има добре развита пътна мрежа. Административният център - гр. Тервел, отстои на 42 км от Областния център - гр. Добрич, на 91 км от морското пристанище Варна и на 58 км от Дунавското пристанище Силистра. На територията на общината няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж. п. гара – гр.Дулово, отстои на 32 км от град Тервел.

Територията на общината се отличава с плодородна земя и с възможности за максимална механизация на производствените процеси в селското стопанство.

1.2. релеф на община тервел

Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с ниско хълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източните изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. Надморската височина е от 50 до 300 метра.

Територията е дълбоко нарязана от суходолия, насочени на север. По-големи суходолия са “Сухата река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат “Малкото суходолие”, “Големия дол”, “Тополовия дол”, “Сухия дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има ниско хълмист характер. Релефът е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има край селищните територии на селата Балик, Оногур, Поп Груево и други.

В теренно отношение общината има благоприятни условия за строителство на сгради и съоръжения от различен вид и тип. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.

Районът предлага подходящи условия за развитие на селищната мрежа, с уместно разположение на техническата инфраструктура и сравнително удобни територии за развитие на селското стопанство.

1.3. Полезни изкопаеми

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разработени са кариери за варовик с местно значение за пътно строителство в селата Балик и Мали Извор, които към момента не функционират. В района на селата Орляк, Нова Камена, Жегларци са установени перспективни запаси от каолинова суровина от порядъка на 100 млн. тона. Поради високото съдържание на желязо суровината не е пригодна за стъкларско-порцелановата промишленост, но може да се използва за нуждите на огнеупорната промишленост, а пясъците са подходящи като суровина в стъкларската и леярската промишленост, както и в строителството. Освен нерудни изкопаеми на територията на общината не са разкрити други полезни изкопаеми.

1.4. Климат

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн.

Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24ºС. Първите есенни мразове настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура се движи около – 2,5 / – 1,5ºС. Снежната покривка е неустойчива, образува се през първото десетдневие на декември и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85-144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85-140 мм и 115-150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10-20 април. Те са особено опасни, защото се явяват след започването на вегетационния период.

Периодичните засушавания са често явление. Вследствие на тези климатични особености агротехническите мероприятия трябва да се насочат към по-високо влагонабиране и ефективно изразходване на влагата чрез навременна почвоподготовка. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца и е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта.

Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние на екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2 021 часа при сумарна слънчева радиация 3 100 МJ/м 2.

1.5. Води и водни ресурси

Територията на община Тервел, както и цяла Южна Добруджа, са бедни на течащи повърхностни води. Средногодишните валежи са от порядъка на 500 мм, което е под средните стойности за страната. Формираният от тях отток в по-голямата си част се насочва към естествените корита на деретата и по поречията на Суха река и Хърсовска река в община Тервел.

В землищата на общината има много на брой естествени чешми. Водните маси от тях и от дъждовете отчасти се акумулират в изградените микроязовири. Други водоизточници на територията на общините са изградените в населените места шахтови /селски/ кладенци и тръбните сондажи около населените места.

Язовири: Микроязовирите, изградени в община Тервел са 18 бр. Същите се подхранват от повърхностния отток /дъждове и снеготопене/ и от естествените чешми. Завирени водни маси има в десет язовира. 13 бр. от язовирите са общинска собственост, а 5 бр. са с неустановена собственост. Предвид капацитета и местоположението на микроязовирите от тях могат да се напояват около 300 дка. Напояването може да е гравитачно, а ако е тип „дъждуване” или „капково” е необходимо да се изградят съответните технически съоръжения.

• 
  Язовир „Оногур” е собственост на община Тервел. Разположен е на Суха река. Попада в землищата на селата Оногур и Балик. За частта на язовира, намираща се в землището на с. Оногур има издаден акт за публична общинска собственост - АОС № 1583/27.08.2010г. и скица за имот № 000078 с площ 23,578 дка по КВС на землището, но няма издаден акт за землище Балик. В язовира са завирени около 1450 хил. м3 или около 40 % от общия обем. В близост до петата на сухия откос е изграден земнонасипен рибарник, който в момента е сух.
  

Състояние: Основния изпускател е в лошо състояние на изходната шахта, двата спирателни крана са с демонтирани вретена и капаци, от язовира се източва водно количество в зависимост от котата на водното ниво.

Възможности за напояване: Единствено гравитачно на малки площи под земнонасипния рибарник, както и в чертите на самия рибарник.

• 
  Язовир „Тервел” също е собственост на община Тервел. В чашата му се заустват и утаяват непречистените отпадни води от градската канализация. Основните му функции са ретензионни и регулиращи, запазвайки прилежащите под язовира площи от заливане. В язовира са завирени около 100 хил. м³ или около 100 % от общия обем.
  

Състояние: Сухият откос е в лошо състояние, деформиран в дясната част при стара авария на стената, както и мокрия откос; язовирът е обрушен и обрасъл с растителност, основният изпускател е затлачен, шахтите са затрупани, преливникът е в сравнително задоволително състояние, прелива с около 10-12 л/с.

Възможности за напояване: Единствено гравитачно на малки площи под язовирната стена, след установяване на качеството на водата.

• 
  Язовир „Хан Тервел” е собственост на Община Тервел. Основен водоизточник - отпадни води от завод “Хан Тервел” и каптирани изворчета. Липсва постоянен приток на вода и язовирът е трайно сух.
  

Състояние: Короната е в лошо състояние, с пропадане на насипа в лявата част, частично изровена от атмосферни води, шахтите са разрушени; основния изпускател е затлачен.

Възможности за напояване: няма, поради липса на постоянен приток в язовира.

• 
  Язовир „Честименско 1” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник е каптиран извор. Водоемът е зарибен. Разположен е каскадно над язовир „Честименско 2”.
  

Състояние: Основен изпускател – няма; сухият откос е обрасъл с бурени; мокрият откос също е обрасъл с растителност; стръмен е без каменна броня; язовирното езеро е частично затлачено; преливникът не е добре оформен.

Възможности за напояване: Няма подходящи площи в близост.

• 
  Язовир „Честименско 2” също е собственост на община Тервел. Основен водоизточник е каптиран извор. Водоемът е зарибен. Разположен е каскадно под язовир „Честименско 1”.
  

Състояние: Основен изпускател – няма; сухият откос е обрасъл с бурени; мокрият откос е обрасъл с растителност, стръмен, без каменна броня; язовирното езеро е частично затлачено; преливникът не е добре оформен.

Възможности за напояване: Няма подходящи площи.

• 
  Язовир „Безмер” няма издаден АОС и е с неизяснена собственост. Захранва се от каптиран извор.
  

Състояние: Чашата на язовира е затлачена, частично заблатена и обрасла с растителност; проводимост на дерето на 500 м. след язовирната стена – руслото на дерето е залесено, в ляво по дерето след друга чешма има земнонасипна дига на пресъхнал рибарник; основен изпускател няма; преливникът е изровен, с неоформен хидравлически профил.

Възможности за напояване: След възстановяване на профила и проектната кота на преливния ръб на земния преливник и завиряване на язовира в пълния му обем е възможно ползването на съоръжението за напояване. Под язовирната стена има подходящи за гравитачно напояване площи в размер на около 30 дка.

• 
  Язовир „Сърнец 1” е собственост на община Тервел.
  

Състояние: Сухият откос е в лошо състояние, обрасъл е с растителност; мокрият откос също е в лошо състояние и е обрушен; короната е в лошо състояние, улегнала със стеснен профил; проводимостта на руслото на реката на 500 м. след язовирната стена е лошо, руслото на дерето е гъсто залесено; основният изпускател е затлачен; шахтите са разрушени; преливникът е в лошо състояние, с недостатъчен профил; язовирната чаша е затлачена с наноси.

Възможности за напояване: Няма.

• 
  Язовир „Сърнец 2” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник - каптирани извори.
  

Състояние: Основеният изпускател е затлачен; изходната шахта е затрупана; преливникът е заличен; мокрият откос е стръмен, обрасъл с храсти, без каменна броня.

Под язовира в близкото минало е извършвано гравитачно напояване на зеленчуци, но впоследствие зеленчукопроизводството е ликвидирано.

Възможности за напояване: Под язовирната стена има подходящи площи за гравитачно напояване с приблизителен размер 50 дка.

• 
  Язовир „Пластхим” е с неустановена собственост, аварирал през 2005 г. Стената му е частично разрушена.
  

Състояние: Чашата на язовира е частично заблатена и обрасла с растителност; остатъкът от сухия откос е в задоволително състояние; остатъкът от мокрия откос е в сравнително задоволително състояние; остатъкът от короната също е в сравнително задоволително състояние; преливникът е изровен през 2005 г. от висока вълна, изтичащата вода продължава да изравя все повече насипа на стената.

Възможности за напояване – Няма.

• 
  Язовир с. Божане е с неустановена собственост. Вероятно липсва всякаква проектна и строителна документация за съоръжението. Водоизточник - селска чешма.
  

Състояние: Язовирът е завирен на около 80 % от общия обем; основен изпускател – няма; преливникът е с недостатъчен профил; авариен план – няма.

Поради високо разположения преливник и липсата на изпускател, при пълноводие на водоизточника (селска чешма) се повишава водното ниво в язовира и се залива пътя Божан - Поп Груево.

Възможности за напояване: Под язовирната стена има подходящи за гравитачно напояване площи в размер на около 50 дка, но неустановената собственост на язовира и потенциалната опасност от заливане на пътя не позволяват включването на язовира в списъка на водоизточниците за напояване.

• 
  Язовир „Безмер” (селски) е собственост на община Тервел. Разположен е в източната част на с. Безмер в местността „Зеленчукова градина”. Съоръжението е изградено за напояване на съществуващата някога зеленчукова градина, която впоследствие е ликвидирана, а напоителните съоръжения – изоставени. За целта са уловени водите на двете съществуващи чешми /каптирани извори/ край селото, както и е урегулиран повърхностния отток на съществуващото дере.
  

Състояние: Сухият откос е в лошо състояние, стръмни откоси /1:1/, обрасли с тревна растителност; мокрият откос е без облицовка и в лошо състояние, обрасъл с тревна и храстовидна растителност, както и с единични дървета, с обрушени стръмни откоси /1:0,5/; короната е обрушена, неравномерно улегнала; проводимост на руслото на дерето на 500м. след язовирната стена – липса на оформена траншея, ниска проводимост, руслото е частично залесено, лошо състояние; основен изпускател – няма; преливникът е разположен в дясната част на стената, земен, с неправилно оформен профил, продълбочен, обрасъл с тревна и влаголюбива растителност, в лошо състояние. Язовирното езеро е частично завирено, силно затлачено от тиня и наноси, обрасло с влаголюбива растителност и постоянно прелива през продълбочената земна траншея на преливника.

Възможности за напояване: Под язовирната стена има подходящи за гравитачно напояване площи с приблизителен размер около 30 дка.

• 
  Язовир “Тервел-Х” е собственост на община Тервел. Основната функция на изградения водоем е регулираща и ретензионна. Освен това по короната на язовирната стена минава асфалтиран общински път, на който тя се явява основен носещ елемент. Изграден е на река Хърсовска.
  

Състояние: Короната е в добро състояние; сухият откос е обрасъл с храсти и дървета; мокрият откос е с нарушена каменна облицовка, обрасъл с храсти и дървета; язовирното езеро е сухо, със завишена филтрация; преливникъте неоформен.

Възможности за напояване – няма, поради липсата на постоянен отток по поречието на реката в тая част на течението ú.

• 
  Язовир “Поп Груево” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник е каптиран извор, който е с непостоянен дебит. Изграден е за напояване и ретензия.
  

Състояние: Смукателните и изпускателни шахти са разрушени; короната е улегнала и деформирана; сухият откос е обрушен; мокрият откос е с неподредена каменна броня, обрушен; язовирната чаша е затлачена с тиня; преливникът е обрушен.

Възможности за напояване: Под язовирната стена има подходящи за гравитачно напояване площи в размер на около 20 дка. За целта е необходимо извършване на ремонтни работи по съоръженията на язовира, както и мероприятия по възстановяване на дебита на водоизточника.

• 
  Язовир “Жегларци” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник са каптирани извори.
  

Състояние: Сухият откос е обрушен; мокрият откос е с неподредена каменна броня и обрушен; основен изпускател – няма; смукателните и изпускателни шахти са разрушени; короната е улегнала и деформирана; язовирната чаша е затлачена с тиня; преливникът е заличен.

Възможности за напояване: Под язовирната стена има подходящи за гравитачно напояване общински площи в размер на около 50 дка, но водоизточникът /селска чешма/ е с малък дебит. Поради това площите за напояване трябва да се ограничат на не повече от 20 дка.

• 
  Язовир “Зърнево” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник са естествени чешми. В момента язовирът е сух.
  

Състояние: Сухият откос е обрушен и затрупан с отпадъци; основен изпускател – няма; язовирната чаша е затлачена с тиня; преливникът е заличен.

Възможности за напояване: Няма.

• 
  Язовир “Брестница” е собственост на община Тервел. Основен водоизточник е пречистен канален отток от Пречиствателна станция гр. Добрич. Функциите на съоръжението са: регулиране на пречистения канален отток и ретензия на високите води. В продължение на няколко години е напълно сух.
  

Състояние: Сухият откос е обрасъл с храсти; мокрият откос също е обрасъл с храсти и е с нарушена каменна облицовка; язовирната чаша е суха със силно завишена филтрация.

Възможности за напояване: Няма.

• 
  Язовир „Коларци” е с неизяснена собственост. Изграден е на дере, източно от с. Коларци, чрез възстановяване на стара аварирала стена. Няма преливник и основен изпускател. Не създава опасност от заливане. Захранва се от естествен каптиран извор.
  

Възможности за напояване: Гравитачно напояване на 20 дка.

• 
  Язовир ”Войниково” е изграден в източната част на с. Войниково. Стената му е земнонасипна. Съоръженията са в сравнително добро състояние. Захранва се от селска чешма.
  

Възможности за напояване: Гравитачно напояване на 20 дка.

От посочените 18 микроязовири, в 10 има завирени водни маси. След технически ремонти и въвеждане в експлоатационно състояние, отговарящо на нормативните изисквания, някои биха могли да се използват за напояване при наличие на интерес от страна на производителите, ползващи погранични територии. Част от язовирите, които са собственост на общината, биха могли да се предоставят за ползване на концесионери с цел подобряване на общото им състояние и превръщането им в предпочитани места за отдих, спорт, туризъм, а при наличие на инвестиционен интерес като места за спортен и любителски риболов.

Каталог: razvitie
razvitie -> Нулево поколение или прародители на компютрите (1623-1936)
razvitie -> Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020
razvitie -> Общински план за развитие на община тервел
razvitie -> Развитието на селския туризъм, предпоставка за съхранението на българските традиции и бит
razvitie -> Бележки на журито до Главния мениджър на Корпорация „Развитие“ Александър Александров
razvitie -> Утвърдил: /С. Цветарски/ т е Х н и ч е с к о з а д а н и е
razvitie -> Конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", за нуждите на
razvitie -> Т е Х н и ч е с к и у н и в е р с и т е т с о ф и я з а п о в е д № г гр. София На основание на чл. 4, ал 2 от зрас в Република България, чл. 6, ал. 2 от пурзад в ту софия, доклад
razvitie -> Закон за развитието на академичния състав в Република България. (15-30) Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България

Изтегляне 3.94 Mb.

Сподели с приятели: