Общински план за развитие на община златица 2014-2020 Май, 2014 съдържание използвани съкращения



страница1/10
Дата22.07.2016
Размер1.95 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10






ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

НА ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

2014-2020

Май, 2014



СЪДЪРЖАНИЕ

Използвани съкращения...4

ВЪВЕДЕНИЕ...5

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО

I. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА...8



1. Обща характеристика на общината...8

1.1. Географско местоположение и граници...8

1.2. Природни условия и ресурси...9

1.3. Селищна структура и връзки със съседни общини...15

1.4. Културно-историческо наследство...16

1.5. Анализ на действащи планове и разработки... 17

2. Състояние на местната икономика...

2.1. Отраслова структура, водещи сектори в местната икономика и тенденции в развитието на икономическите процеси...25

3. Развитие на социалната сфера и човешките ресурси...38

3.1. Демографски анализ...38

3.2. Икономическа активност на населението и пазар на труда...47

3.3. Образование...50

3.4. Здравеопазване...54

3.5. Социални въпроси...56

3.6. Култура...57

3.7. Спорт...59

3.8. Благосъстояние на населението...61

4. Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията...62

4.1. Инфраструктурно развитие... 62

4.1.1. Техническа инфраструктура...62

4.1.2. Социална инфраструктура...67

4.1.3. Свързана с бизнеса инфраструктура...68

4.2. Свързаност и достъпност на територията...69

5. Екологично състояние и рискове...70

5.1. Качество на атмосферния въздух..70

5.2. Качество на водите...73

5.3. Почви...74

5.4. Отпадъци...75

5.5. Шум...79

5.6. Зелени площи в населените места...79

5.7. Съществуващи екологични проблеми и зони с нарушени екологични параметри...80

5.8. Програма Енергийна ефективност 2014-2018 година...83

5.9. Основни изводи и препоръки...84

6. Административен капацитет...86

II. SWOT – АНАЛИЗ...88



1. Методология за разработване на SWOT – анализа на община Златица...88

2. SWOT – анализ на община Златица...90
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
1. Цели и приоритети за развите на община Златица за периода 2014-2020 г....92

2. Индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на ОПР община Златица 2014-2020г....97

3. Индикатори за наблюдение и оценката на плана...100

4. Необходими действия по наблюдение, оценката и актуализацията на плана...105

5. Описание на необходимите действия за прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност...111

6. Програма за реализация на общинския план за развитие...116

6.1. Въведение...116

6.2. Стратегия за реализация на целите и приоритети за развитие на община Златица...117

6.3. Мерки...119

6.4. Линия от проекти...127

7. Мерки за ограничаване изменението на климата и за адаптация към вече настъпили промени...132

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

АПИ – Агенция пътна инфраструктура

БВП – брутен вътрешен продукт

ВЕИ- Възобновяеми енергийни източници

ГРАО- Гражданска Регистрация и Административно Обслужване

ЕЕ – Енергийна ефективност

ЕЗФРСР – Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони

ЕС- Европейски съюз

ЕК – Европейска комисия

ЕСИФ – Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕФРР – Европейски фонд за регионално развитие
ЕФМДР – Европейски фонд за морско дело и рибарство

ЗРР – Закон за регионалното развитие

ИКТ – Информационни и комуникационни технологии

КФ – Кохезионен фонд

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МСП – малки и средни предприятия

НДЕФ – Национален доверителен еко фонд

НПО – Неправителствени организации

НСИ – Национален статистически институт

НСРР – Национална стратегия за регионално развитие

ООС – опазване на околната среда

ОП – оперативни програми

ОПАК- Оперативна програма „Административен капацитет”

ОПР – Общински план за развитие

ОПРР – Оперативна програма регионално развитие

ОПРЧР – Оперативна програма за развитие на човешките ресурси

ОСР – Областна стратегия за развитие

ППЗРР – Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие

ПСОВ – пречиствателна станция за отпадъчни води

ПЧП – публично-частно партньорство

РПР – Регионален план за развитие

ЮЗР – Югозападен район

NUTS – класификация на териториалните единици за статистически цели в ЕС/ по Евростат/

SWOT – Силни/слаби страни, Възможности/заплахи



ВЪВЕДЕНИЕ

Общинският план за развитие (ОПР) на Община Златица е основният планов документ, който определя стратегическата рамка за устойчиво социално, икономическо и инфраструктурно развитие на общината през периода 2014-2020 г. Планът е инструмент за формиране и провеждане на интегрирана политика за местно развитие в съответствие с регионалната политика в Европейския съюз (ЕС), както и с националните и регионалните политики, планове и стратегии за развитие през съответния период.



Настоящият документ е разработен с подкрепата на Оперативна програма „Административен капацитет” (ОПАК), съфинансирана от ЕС, по Приоритетна ос 1 „Добро управление”, подприоритет 1.3. „Ефективна координация и партньорство при разработване и провеждане на политики”, бюджетна линия BG051РО002/13/1.3-07, (Проект „Европейска пътна карта на Община Златица за програмен период 2014-2020 г.”).

Структурата и съдържанието на общинския план за развитие са разработени в съответствие със Закона за регионалното развитие (ЗРР) и подзаконовата нормативна уредба (ППЗРР), както и с Методическите указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014-2020) и Общински планове за развитие (2014-2020), одобрени със Заповед № РД-02-14-2402/22.11.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Анализът на икономическото и социално развитие на общината е проблемно ориентиран и обхваща идентифициране на икономическите, инфраструктурните, социалните и екологичните проблеми през последните години, както и тяхното териториално измерение. Направени са съответните изводи и са очертани тенденциите за развитие на общината на базата на вътрешния й потенциал и условията за развитие. Изготвен е SWOT–анализ, обхващащ силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред развитието на общината, като на тази основа е формулирана адекватна стратегия за устойчиво интегрирано местно развитие за периода до 2020 г.

Разработването на стратегията за развитие на Община Златица е съобразено със следните принципни насоки:



  • Целите и приоритетите на развитието съответстват на изводите от анализа на социално-икономическото състояние и SWOT анализа;

  • Стратегията обхваща стратегически цели, приоритети към тях и мерки към всеки приоритет, които са логически обвързани;

  • Целите и приоритетите на развитието са ограничени на брой, реалистични и изпълними в средносрочен до дългосрочен период;

  • Взети са предвид изискванията на прилаганите финансови инструменти и програми на национално и европейско ниво за периода 2014-2020 г. с цел осигуряване на финансова подкрепа за проекти, които допринасят за реализирането на формулираните цели и приоритети на развитието на общината;

  • Заложен е принципа на устойчиво интегрирано развитие – основен стремеж е постигане на социално-икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт и опазване и подобряване на околната среда на базата на конкурентоспособна местната икономика;

  • Предвидено е участието на местните икономически и социални партньори и гражданското общество при идентифицирането и формулирането на целите и приоритетите за развитие на общината, както и в процеса на наблюдение и оценка на тяхното изпълнение;

  • Целите и приоритетите на развитието ще се изпълняват във взаимодействие и съгласувано с предвижданията на действащите устройствени планове и перспективите за пространствено развитие на територията на Община Златица.

Определянето на стратегическите цели и приоритети на Общинския план за развитие на Община Златица е съобразено със стратегическата рамка, залегнала в Областната стратегия за развитие (ОСР) на Софийска област за периода 2014-2020 г. Включените в плана приоритети, инвестиционни мерки и дейности на местно ниво ще допринесат за постигането на целите и приоритетите за развитието на областта и на Югозападния регион в България.

Разработването на общинския план за развитие е резултат от експертни и обществени дискусии, консултации, мнения и оценки, имащи за цел подобряване качеството на документа и постигане на стратегическа насоченост, въздействие и приложимост на планираните действия. Очаква се с изпълнението на стратегията за местно развитие на Община Златица към края на периода на действие на плана да бъдат решени ключови проблеми в социално-икономическото, инфраструктурното и екологичното развитие на общината и да се постигне съществен напредък към доближаване до нивата и стандартите на развитие на регионите и местните общности в ЕС.



АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО

I. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА

1. Обща характеристика на общината

1.1. Географско местоположение и граници

Разположена в Златишко-Пирдопската котловина, община Златица заема площ от 163,306 км². Tериторията на общината се състои от 2 части: първата съдържа землищата на Златица и селата Карлиево и Църквище, а втората е землището на село Петрѝч. Тези части са разделени от Община Чавдар.



Най-отдалеченото село – Петрич е разположено в северните части на Ихтиманска и Същинска Средна гора. На север се простират Южните склонове на Стара планина. Съседни на Златица са общините Пирдоп, Чавдар, Челопеч, Мирково, Панагюрище и Етрополе. Административният и общински център - град Златица, се намира на 79 км източно от София. Пътните артерии, преминаващи през Златишкия проход и град Етрополе са връзка с Ботевград, Правец, Мездра, Враца, Плевен – Северна България, а през Панагюрище – за Пазарджик и Пловдив. Подбалканският път, преминаващ през Златица и свързващ София с Бургас е най-късият път между двата крайни пункта. Тези направления, както и железопътната връзка от столицата за Черноморието превръщат Златица във стратегическо кръстовище.



1.2. Природни условия и ресурси

Релеф

Според физикогеографското деление на България Златишко - Пирдопската котловина спада към Задбалканските котловини. Те са разположени последователно от запад на изток и оформят сравнително тясна ивица между Стара планина и Средногорието. Задбалканските котловини представляват част от морфоструктурната зона на Балканидите. Водеща роля в морфотектонското развитие на котловините има Задбалканският дълбочинен разлом по южното подножие на Стара планина. Огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на Средногорието са прераснали в разсядания, изразени в релефа, които са предначертали обхвата на Задбалканските котловини. В геоложко отношение котловините представляват грабени, чиято основа е изградена от палеозойски гранити, гнайси и мезозойски седименти. Дъната са запълнени с млади неспоени плиоценски и кватернерни материали – чакъли, пясъци, глини, като на отделни места на повърхността се разкриват основните скали – гранити, гнайси, варовици. Особено силно са се развивали ерозионните процеси, които са довели до акумулирането на мощни утайки в дъната на котловините. Повечето от тях са представлявали дъна на езерни басейни. Кватернерният период е свързан с активизиране на тектонските движения и осушаване на плиоценските езерни басейни. Денивелирането и огъването на младомиоценското, староплиоценското и младоплиоценското денудационно ниво по склоновете на оградните планини потвърждават произхода и развитието на Задбалканските котловини. Липсата на надзаливни речни тераси в котловинните полета се дължи на негативните земекорни движения през кватернера. Тези унаследени потъвания на земната кора продължават и в днешно време. Съвременните форми на релефа са свързани с противоположните движения на земната кора в периферията на котловините и високата сейзмичност.

Златишко-Пирдопската котловина се разделя на западна - хълмиста – Мирковска част и източно-равнинна – Златишко поле, наклонено на юг. Полето на Златишко – Пирдопската котловина заема площ от 120 кв.км. То има продълговата форма в посока запад-изток с дължина 31 км и ширина 3–5 км. Златишко - Пирдопското поле е най-високото от Задбалканските полета. Неговата средна надморска височина е 750 м. Котловината е покрита с наносни конуси, има едностранен гребен, потъвал неколкократно през терциера. От север се лимитира със Задбалканския разлом. По напречни разломи с посока север-юг са образувани вътрешнокотловинни понижения и прагове, изразени морфоложки. В подножието на Стара планина е образуван мощен делувиално- пролувиален шлейф. Старопланинската ограда на котловината е от палеозойски и горнокредитни скали, стръмна и обезлесена. Средногорската ограда е от гранити.
Полезни изкопаеми

Около река Тополница се наблюдават техногенни измерения на релефа под формата на инертни материали, баластриери, хвостохранилища, открити рудници и гранити. Територията на община Златица попада в Средногорска металогенна зона за находища на руда и промишлени материали. Открити са нерудни изкопаеми, в резултат на което функционират редица кариери за строителни материали. В ограничени количества се добиват чакъл и пясък.


Климат

Община Златица като част от Златишко-Пирдопската котловина, която е най- източната от Задбалканските котловини се характеризира с умерено-континентален климат. Местният климат е повлиян от географското местоположение - в дълбока долина между две планински вериги. Средна гора възпрепятства проникването на Средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по - меката зима и по - хладното лято в сравнение с другите райони на България, както и температурните инверсии, главно през зимата.

В сравнение с останалите Задбалкански котловини Златишко-Пирдопската котловина се отличава с най-ниска средна многогодишна температура от 9,3 – 9,4°С. За зимата са характерни отрицателни температури. Най-студеният месец е януари със средномесечна температура –1,7°С. Летните температури не са високи, средната юлска температура е 19,8°С. Годишната температурна амплитуда е 21°С, като зимната е – 0,6°С, пролетната – 9,1°С, лятната – 18,2°С и есенната – 7,3°С. Броят на дните с температура над 10°С е 178, а над 15°С – 116.

През студеното полугодие в котловината се създават добри условия за формиране на приземни термични инверсии, които са относително стабилни през студената част от годината, а през лятото стабилността им е най-малка.

Друг климатичен фактор са мъглите, които също са характерни за Златишко-Пирдопската котловина и се наблюдават основно в периода октомври – март, т.е., когато се проявяват най-силно и термичните инверсии.

За региона е характерно и образуването на слани през есенния период.



Почви

Почвите по високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия. Най-често срещаната почва на територията на общината е кафявта преходна горска почва – 47,4% от дървопроизводителната площ.

Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали. Реактивността на тези почви варира от много кисела до леко кисела и дори до неутрална. Съдържанието на хумус е ниско (1 - 2 %). Хидрофизическите свойства на делувиалните почви се характеризират с ниска степен на влагозадържане и запазване на полезната влага.

Алувиалните почви се намират в заливните равнини на реките Воздол, Чуговишкото дере, Гарван дере, Воден, Бревенска и др. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30 - 40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4 до 5 %. Киселинността на тези почви е кисела до неутрална и преминава в алкална на дълбочина с рН 8.3.

Канелени горски почви са открити в по - високите райони на Челопешкото поле (в по - горните отдели на катената). Техният хумусен слой е тънък вследствие на съществуващите ерозионни процеси и хумусното съдържание е ниско (1 до 2%). Киселинността (рН) на почвата варира в дълбочина от кисела до неутрална в повърхностните слоеве и до леко алкална в дълбочините, където има наличие на карбонати.

Кафявите горски почви се намират по планинските склонове на височина над 800 м. Характеризират се с изключително тънък профил, с хумусна дебелина от 4 - 5 см. Хумусното съдържание, както и цялостното азотно съдържание са сравнително високи.


Водни ресурси

Произходът на Златишко-Пирдопската котловина определя отворената на север ветрилоподобна речна мрежа на р.Тополница и нейните притоци.Реката извира от 1413м н.в. под името Ширинейска река в източното подножие на връх Бич в Същинска Средна гора. Дължината и от 154,8км и отрежда 14-то място сред реките на България. В северна посока тя протича през град Копривщица и преди да достигне Златишко-Пирдопското поле завива внезапно на запад като всича дълбока проломна долина в самия средногорски склон. При с.Петрич р.Тополница завива в южна посока, проломява планинското тяло на Средна гора и в Тракийската низина, близо до град Пазарджик, се влива в р.Марица.

Реките, течащи на юг от главното било на Стара планина, и преминаващи през Община Златица са десни притоци на река Тополница. Реките Куру дере, Балъм дере, Санър дере и Велесека се вливат в река Златишка (73 кв.км площ на водосбора и дължина 142,2 км), която е ляв приток на р. Тополница и е значително по-маловодна от десните. Средногодишният дебит на р. Златишка е 520 – 665 л/сек. Относителният дял на реката при формиране на оттока на р. Тополница е около 6-7 %. Тя е с типичен надлъжно-долинен ландшафт, с прилежащи странични дерета и оврази към близките хълмисти скатове.

Много е вероятно в района да се формира обща водонапорна система с преобладаващо подхранване от издигнатите части на Стара планина и Средна гора.

Водният потенциал на общината е незначителен. Водните течения и водните площи заемат 1 179 дка – 0,8 % от общата територия на общините. Подпочвените води в района са преобладаващо инфилтрационен тип, като се подхранват от атмосферни валежи и стичащи се по склоновете повърхностни води.

Флора и фауна


  • Растително разнообразие

Съгласно ботанико-географското райониране, растителността в общината се отнася към Средногорски и Централнобалкански окръг от Балканската провинция на Европейската широколистна горска област. Естествената растителност е представена от дъбови, габърови и букови гори. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове. Растителността в района се характеризира с голямо видово, фитоценологично и екологично разнообразие Редки и застрашени от изчезване видове се срещат главно по склоновете на Стара планина и Средна гора.

  • Животинско разнообразие

В зоогеографски аспект фауната на района е от палеарктичен тип, т.е. представена е от видове, характерни предимно за умерените географски ширини. Срещат се видове, характерни както за горски местообитания, така и за открити територии, в т.ч. и за агроландшафти. Фауната е представена от видове, характерни предимно за района на Средна гора.

Данните за гръбначната фауна на района сочат присъствието на 165 вида, разпределени по класове както следва:



Таблица 1: Данните за гръбначната фауна разпределени по класове.

Клас

Брой видове

Риби

10

Земноводни

5

Влечуги

7

Птици

116

Бозайници

27

Липсва информация за прилепната фауна в района.

Птиците са най-многобройният клас, за който и информацията е най-много. За отбелязване е, че 101 от отчетените 116 вида птици са защитени от закона, 11 са включени в Червената книга на РБългария, като два от тях са с категория “Рядък”. Девет от описаните видове имат неблагоприятен природозащитен статус и световната им популация е концентрирана в Европа.

При безгръбначните животни има информация за наличието на следните видове, обитаващи незамърсените реки и язовири в района: мидата Unio pictorum (язовири), Anodonta cignea (язовири), речен рак (Astacus astacus), езерен рак (Astacus leptodactylos) (яз. Душанци), Astacus torenticus (р.Буновска).


Общата площ на територията на община Златица е 163,306 кв.км, което представлява 2,33 % от територията на Софийска област, възлизаща на 7 020,210 кв.км.

Обща площ на земедлската площ възлиза на 29,328% от общота площ или 47 914,14дка. От нея:

- Мери и пасища заемат общо 23 593,41дка (14,442% от площта на общината).

- Обработваемата земя-ниви е с обща площ 14 844,54дка или 9,086 % от територията на общината. Съпоставена с други райони на страната, не-използваната с години обработваема земя в общината е със сравнително малка площ. Както навсякъде в страната, раздробената собственост е бариера за ефективно земеделие и развитие на поземлени пазари.

Площите на пасищата и естествените ливади, условно наречени “тревни площи” са ресурс за развитието на говедовъдството и овцевъдството.

Горските територии в размер на 105 430,5 дка (64,534% от територията на общината) включват площта на Държавния горски фонд - 54 119,34 дка, общински гори 49 797,26 дка, частни гори 319,4 дка, други (училищни) 598 дка.

Населените места и другите урбанизирани територии заемат 7 154,08дка площ, което е 4,379% от територията на общината.

Водните течения и водни площи са с относителен дял 0,716%, което е по-малко от средното за страната), с площ 1 169,67 дка. От тях най-голяма площ заемат язовирите следвани от реките.

Териториите на транспорта заемат площ от 1 675,78 дка или 1,026%.

Защитените територии на община Златица са с площ 27,73дка (0,017% от общата площ).





Фигура 1: Баланс на територията като % от територията на община Златица
Като извод може да се каже, че големият дял горски и земеделски територи в рамките на общината обуславя висок потенциал за развитие на ефективно горско и селско стопанство, балансирана селищна мрежа, модерна техническа инфраструктура, туризъм и рекреация.

1.3. Селищна структура и връзки със съседни общини

Селищна структура

Селищната мрежа на общината съдържа 3 села и 1 град. Гр. Златица (по данни на НСИ от 01.02.2011г. 5837 жители; по данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 15.12.2013г.) попада в категорията “малки градове”. Селата от общината влизат в категорията “малки”села. Няма напълно или почти обезлюдени села.

Градът е функционален и пространствен център. Останалите селища формират равномерна мрежа в територията на общината, която няма сериозни релефни бариери, с изключение на село Петрич, което е най-отдалечено от общинския център. Средното отстояние между населените места е около 5 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност.

Икономическият облик на селата е селскостопански, с подчертан самовъзпроизводствен характер. В селата липсват възможности за трудова заетост, спомагаща за кариерно развитие на млади хора. Промишлените и обслужващите функции са съсредоточени изключително в града и големите предприятия в района.

Възрастовия профил на населението определя структурата на първичния социален сервиз на категорията селища от този тип. В селата няма функциониращи училища, няма постоянни лекарски практики. Центърът компенсира с пълен набор от добре развити услуги на селищно и общинско ниво.

По степен на благоустроеност, селата имат сходни характеристики - всички са електрифицирани и водоснабдени, с неравномерно изградена канализация. По отношение на достъпност и междуселищни връзки, се оформя безпроблемен достъп до първокласния и второкласните пътища.



Връзки със съседни общини

Обобщени, връзките със съседните общини се изразяват в:



  • Икономически - обмен на суровини, материали;

  • Транспортно-комуникационни - потоци от стоки и хора;

  • Социален сервиз - обекти с надобщински мащаб - образование, наука, култура, здравеопазване, спорт;

  • Административно обслужване - областна администрация, съд, прокуратура, деконцентрирани служби;

  • Ежедневни трудови пътувания - по повод заетост в предприятия със седалище в други общини.

1.4. Културно-историческо наследство
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница