Общински план за развитие на община златица 2014-2020 Май, 2014 съдържание използвани съкращения

На територията на общината няма площадка за разделно събиране на отпадъците, няма претоварни станции за отпадъците преди предаването им за крайна преработка. Тъй като единственият начин за обезвреждане на отпадъците е тяхното депониране, същите се събират от местата на генериране, транспортират се до сметището и се депонират.

Сметището за битови отпадъци, обслужващо община Златица се намира в землището на град Пирдоп и заема площ от 9дка. То е с отдавна запълнен капацитет, но продължава да се експлоатира съвместно от общините Пирдоп и Златица.

На 28.02.2012 година е създадено Регионално сдружение за управление на отпадъците, съгласно Национална програма за управлението на дейностите по отпадъците 2009-2013 г. и по реда на Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Водеща е община Златица. Членуващи община са: Златица, Антон, Мирково, Чавдар, Пирдоп, Челопеч и Копривщица.

По отношение на чистотата на населените места на територията на общината съвместно с Бюрото по труда се осъществяват програми за временна заетост, в които са включени определен брой лица за зимно улично почистване и за целогодишно поддържане чистотата на тротоарни, улични и паркови площи, междублокови пространства и речни корита.
5.5. Шум

Шумът в условията на урбанизирана среда е обект на контрол по Националната система за мониторинг на шума в околната среда.

Според неблагоприятните здравно-екологични ефекти от разпространението и въздействието му, той е класифициран като изявен рисков фактор за здравето на населението.

Най-силно влияние върху акустичната обстановка оказва транспортният шум – неговият дял е 80-85% от общото шумово натоварване в градовете.

На територията на община Златица не е правен анализ за дела от населението, подложено на наднормено ниво на шума.

Основният фактор „транспортен шум” не създава здравен риск и не е меродавен, тъй като няма значително натоварване и висок интензитет на движение на МПС в населените места на общината.

По инфраструктурни проекти „Реконструкция и обновяване на междублокови пространства, рехабилитация на обществени зелени площи – паркове и градини, детски площадки и съоръжения към тях в това число спецификации за доставка на съоръжения в град Златица, община Златица”, Програма за развитие на селските райони е насочена инвестиция към обновяване и благоустройство на градската градина в гр.Златица, обновяване и благоустройство на част от пл. „Македония”;обновяване и благоустройство на градинката пред социален патронаж и пазарното пространство; обновяване и благоустройство на вътрешно квартално пространство в кв. 68 и кв. 88 в гр. Златица; оформяне на места за паркиране, изграждане на детски площадки, както и места за отдих и спорт.

Предвиденото озеленяване включва: засаждане на иглолистни дървета, широколистни дървета, иглолистни колоновидни и кълбовидни храсти; широколистни храсти; иглолистни стелещи се храсти; зацветяване; реконструкция на тревни площи и др.

Програмата е в рамките на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони: „Европа инвестира в селските райони”.

С реализирането на проекта ще се постигне подобряване на физическата и жизнена среда в община Златица като предпоставка за осигуряване на устойчива и екологична среда с по-високо качество на живот и нови възможности за икономическо и социално развитие.

С изпълнението на проекта ще се подобри както физическата среда (благоустрояване на жилищни райони, междублокови пространства, тротоари и улично осветление и т.н.), така и жизнената среда (паркове, зелени площи, улици, площади) също и ше се подобри и привлекателността на района, посредством рехабилитация и реконструкция на средата за живот в населените места от селските райони.

Райони с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на атмосферния въздух са градовете Златица и Пирдоп. Те са включени в разработения през 2008 г. “Списък на районите с повишен здравен риск”, одобрен с Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. Той е изготвен въз основа на анализ и оценка на данните за замърсяването на атмосферния въздух за периода 2002-2007 г. В Златица и Пирдоп са разположени два от пунктовете на Националната система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух, които проследяват параметрите на шест атмосферни замърсители: общ суспендиран прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, аерозоли на сярната киселина и арсен.

От лабораторните изследвания на КАВ няма данни за установени над ПДК емисии на SO2, NO2, H2SO4 и аерозоли на As, през 2009 г., което съвпада с резултатите от 2008 г. и бележи тенденция на подобрение на КАВ по отношение на тези замърсители.

Води

В областта на екологичната инфраструктура на територията на ЮЗР, от който е част и община Златица, не се наблюдава съществено развитие през последните години.

Канализационната система на Златица е изградена на 80%, като присъединеност на населението е 85%. (Регионален план ВиК).

На територията на община Златица по данни от МОСВ се намират пет повърхностни и три подземни водни тела.

Към повърхностните спадат: р. Смолска и р.Буновчица от вливането на р.Мирковска до устие; р.Златишка от извори до гр. Златица(Кору дере-ПБВ);р.Каменишка; р.Медетска; р.Тополница от язовир Душанци до хвостохранилище Медет; река Тополница и притоци от хвостохранилище Медет до яз.Тополница.

Към подземните водни тела спадат: Пукнатинни води – Г.Малинско – Панагюрски хоризонт; Порови води в Кватернер – Пирдоп – Златишка котловина; Пукнатинни води – Западно и централно балкански масив.

Информацията за състоянието и характеристиките на повърхностните водни тела попадащи в ЮЗР съгласно ПУРБ (планове за управление на речните басейни) 2010-2015г. на Източнобеломорски показва, че екологичният и химичен статус на яз. Тополница, както и на река Тополница и притоци от хвостохранилище Медет (до язовир Тополница) не са в добро състояние.

В умерено и добро състояние са Река Тополница от извори до язовир Душанци и Река Тополница от язовир Душанци до хвостохранилище Медет.

Общата площ на защитените природни територии на общината са 4040,5ха. От нея 3765,5ха е залесена, а 284ха е незалесена. Попадат защитените територии по Натура 2000, като те включват три защитени територии – защитена зона „Централен балкан”, защитена зона „Средна гора” и зона „Средна гора” птици.

От екологична гледна точка особено важни са защитените територии, създадени за поддържане и опазване на екосистемите и на специфични, важни от социално-културна гледна точка ландшафти.

- Защитена зона „Средна гора” - идентификационен код BG0002054 за опазване на дивите птици, одобрен с Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерски съвет (ДВ бр.107/2007 г.). Защитена зона по Директива за птиците припокрива защитена зона по Директива за местообитанията. Общата територия е 990,624 дка.
Защитената зона представлява по-голямата част от Същинска Средна гора източната част от Ихтиманска Средна гора и скалистото ждрело на река Тополница на юг от село Петрич, което свързва двете планини. Запазени са стари букови и дъбови гори, които представляват голяма непрекъсната територия, далеч от населени места.
Около 65% от територията на мястото е покрита с гори. Преобладават широколистните. В по-високите и северни части - стари букови, а в по-ниските и южни - дъбови с издънков произход. Иглолистните са предимно черно борови насаждения. Обработваемите земи съставляват около 10% от общата площ.
В Средна гора са установени 144 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985) като редки или застрашени от изчезване. От срещащите се видове 56 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа, съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 33 вида.
Голяма част от Средна гора е лесно достъпна за посетители, поради ниската и надморска височина, наличието на селища и поддържащата ги инфраструктура, както и добре развитата система от горски пътища. Местообитанията в Средна гора са уязвими от дейностите свързани с горското стопанство и земеделието, а също така от туризма и ползването на водите. Горите са засегнати до голяма степен от интензивното ползване в старите широколистни гори, залесяване с нетипични за района видове, особено черен бор /Pinus nigra/, горски пожари, горска паша, а също така и интензивното развитие на почвената ерозия, предизвикана от неправилно управление на горите. Горските пасища са обект на разораване и постепенно залесяване. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно поради намаления брой селскостопански животни в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради високата степен на обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата биват изоставени, което води до ускорена сукцесия, влошаване и загуба на ключови за птиците местообитания.

Отрицателно въздействие върху териториите в Средна гора оказват: изсичането на гори по поречията на планинските реки; изграждането на малки ВЕЦ (нарушават цялостния воден баланс); добивът на инертни материали и наличието на хвостохранилища за отпадъци от медодобивните фирми в региона.

- Защитена зона „Централен Балкан – буфер” идентиф. код BG0001493. С обща територия-1,294,090дка.
Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, която се припокрива със Защитена зона по Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици и представлява естествен буфер на Национален парк Централен Балкан от всички страни, което дава възможност за пълноценно опазване на планината.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанесат значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. Необходимо е предотвратяване на интензификация на човешките дейности и присъствие в залесените части.

Зоната e застрашена от западане на екстензивната паша обусловила съществуването на полу-естествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за някои видове. Старите гори са застрашени от изсичане, като се посяга до малкото недокосвани досега от сечи гори. Голям проблем е засаждането на чужди горски видове. Разораването на земята преди засаждане на нови горски насаждения също е заплаха за биоразнообразието.

- Защитена зона хабитати BG0001389 и Защитена зона птици BG0002054 са с обща площ 2458,6ха.

България има един от най-високите коефициенти на енергоемкост, ето защо се налага прилагането на нов подход, ориентиран към програмиране на дейностите по енергийна ефективност и въвеждането на енергоспестяващи системи за отопление, осветление и др.

Стратегическа цел на енергийната програма – Създаване на предпоставки за

превръщане на Златица в енергийно ефективна община и постигане на устойчиво развитие.

- Приоритет №1 е формулирано: Повишаване на енергийната ефективност в сградите, общинска собственост.

- Приоритет №2: Повишаване на енергийната ефективност в жилищните сгради на територията на общината

- Приоритет №3 - Въвеждане на управление на енергията на територията на общината

Програмата предвижда засягане на:

- секторите енергийна инфраструктура, социална инфраструктура (образование, здравеопадване, социални услуги, спорт, култура, административни сгради, офис сгради);

- улична мрежа – осветление; жилищен и промишлен сектор;

- също и обучение на местните кадри, които да провеждат ефективна енергийна политика на общинско ниво и да идентифицират проекти по ЕЕ.

За изпълнение на целите и необходимото финансиране вниманието е насочено към програми и фондове, спомагащи за финансирането на конкретните проекти: Фонд „Енергийна ефективност”; Национални фондове и програми; Публично и частно партньорство, като краен бенефициент е община Златица.

С Общинските програми по енергийна ефективност се цели да се повиши ефективността на използване на енергийните ресурси; да се намалят енергопотреблението и вредните емисии в атмосферата; да се осигури здравословна среда чрез подобряване на микроклимата; да се създадат предпоставки за финансиране на мероприятия за енергийна ефективност; енергийната ефективност да стане една от приоритетните общински дейности.
Към настоящият момент, в гр. Златица има две изградени фотоволтаични централи на обща площ от 4 дка, които произвеждат съответно 120 MWh и 80 MWh електроенергия годишно.

5.9. Основни изводи и препоръки

Правилна насока към опазване на околната среда е проектът за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ), както и доизграждане и реконструкция на канализационната мрежа. За съжаление проектът среща определени пречки при отчуждителните процедури, тъй като трасето преминава през частни земеделски имоти. Към началото на 2013 година е издадена заповед №З УТ-2/25.02.2013 г. на Областния управител на Софийска област, с която се разрешава изработване на КПИИ (комплексен проект за инвестиционна инициатива) за проектиране.

За развитието на района е важно да бъдат предприети мерки насочени към:

- развитие на сектора на услугите – необходимо е създаване на условия за обединено и интегрирано предлагане на услуги от страна на общината и бизнеса;

- екологична съобразеност и модернизация на индустриалния сектор;

- нарастване на инвестициите в областта на биологичното земеделие, както и повишаване на осведомеността на производителите за нормативна база, научни постижения и добри практики;

- развитие на туристическата индустрия.

Приоритетните насоки за бъдещата работа в сферата на опазване на околната среда са решаването на проблемите със замърсяването на водите, обезвреждане на отпадъците, решаване на проблемите с атмосферното замърсяване от бита, транспорта и промишлените предприятия на територията на общината. Осигуряване на достъпност и популяризиране на богатото биологично разнообразие и защитените територии също следва да бъде приоритет с оглед значимостта им за развитието на туризма.

В тази връзка, при определяне на политиката си за развитие, общинската администрация следва да отчете трите основни приоритета на Стратегията Европа 2020 в сферата на климатичните промени и енергията, а именно:

намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % спрямо 1990 г.; добиване на 20 % от енергията от възобновяеми енергийни източници; увеличаване на енергийната ефективност с 20 %. В помощ и подкрепа на тези изисквания общината има изградена „Общинска програма за Енергийна Ефективност” 2014-2018г. , описана по-горе.

Тези приоритети вече се интегрират в политиките за регионално развитие и опазване на околната среда на Р България, което още повече засилва необходимостта от работа в очертаните направления на общинско ниво.

Оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС за периода 2007-

2013 г. са реални инструменти за структурно приспособяване и развитие на страната в съответствие с кохезионната/регионалната политика на ЕС, като заимстват голяма част от целите, принципите и приоритетите, залегнали в приетите стратегии и планове за регионално развитие.

Важен нов момент в процеса на стратегическо планиране е дефинирането на специфични цели, свързани с обучението, популяризирането и достъпа до продуктите и услугите на информационното общество сред различните слоеве от населението, преодоляване на т.нар. „цифровото разделение”.

В зависимост от потенциала всеки регион в България може да следва специфичен модел и начини за изграждане на информационното общество. Общите изисквания и мерки в това направление, които се препоръчват и следят от ЕК са свързани с придобиване и повишаване на ИТ уменията (eSkills) и електронното участие (eParticipation). Планираните действия трябва да водят до подобряване достъпа и повишаване ползваемостта на услугите, като се обхванат различните социални групи: младите и по-възрастните; безработните и нуждаещите се от преквалификация; гражданите в неравностойно положение.

Процесът на наблюдение и оценка на постигнатия напредък, резултатите и

въздействието от изпълнението на стратегическите документи за местно

развитие дава убедителни потвърждения за правилността на избрания подход и метод

на стратегическо планиране и оптимизъм за успешна подготовка и реализация на нов планов цикъл в местно развитие за следващия планов и програмен период в ЕС 2014-2020 г.

Общинските планове за развитие като действащи стратегически документи имат основополагащо значение за демонстриране на волята и готовността на България за ефективно участие в регионалната политика и използване на структурните инструменти на ЕС.

6. Административен капацитет

Структурата на общинската администрация е следната:

- Обща администрация - Дирекция “Финансово, административно-правно обслужване и управление на собствеността”;

- Специализирана администрация - Дирекция “Териториално селищно устройство, благоустройство, стопански и екологични дейности, регистрация гражданско състояние”. Към нея спадат Отдел “Териториално и селищно устройство и благоустройство”; Отдел “Стопански и екологични дейности”; Сектор “Регистрация и гражданско състояние”.

- Кметства в гр. Златица с.Петрич, с.Църквище и с.Карлиево.

Във всички населени места има кметства със съответното ръководство. Сградите са в задоволително състояние. На сградата на общината е извършен ремонт през 2009 година по проект „Красива България”, съфинансиран от бюджета на общината.

По същата проекто-програма е извършен ремонт на сградата на МВР-Златица през 2007 година. Самото управление се извършва от РУП-МВР Пирдоп, а в град Златица има участък.

Положителна насока, следвана от управлението на администрацията е увеличаване приходите на общината, чрез ефективно използване на европейските програми, изграждане на отзивчива администрация, защита на околната среда, подобряване на инфраструктурата, подкрепа на развитието на културата и спорта.

Като белег за реализация на поставените цели може да се съди по редицата проекти, реализирани и в процес на реализация: по оперативна програма „Административен капацитет” – повишаване ефективността на общинската администрация (обучение на служители, усъвършенстване на работните процеси и координацията в дейността на организацията), което от своя страна води до отговорност на институциите и ангажираност в целите към развитие на жизненоважните отрасли от икономиката на общината.

Преодоляването на част от трудности, свързани с усвояването на средства от Европейския съюз и други финансови инструменти е довело до положителни страни, като:

- натрупан опит, който ще бъде ползван в следващи периоди;

- добър диалог с икономическите и социални партньори на местно, общинско ниво;

- прилагане на добри практики в областта на планирането и подготовката и реализирането на проекти.

Посочените положителни страни ще благоприятсват усвояването на безвъзмездни средства в рамките на следващия планов период 2014-2020г.

II. SWOT – АНАЛИЗ

SWOT анализът e обективно следствие от социално–икономическия анализ и представя изводите от проучването на състоянието и потенциала на общината, като акцентира на силните, слабите страни, възможностите и заплахите за развитие. Той включва оценка на вътрешните фактори, чрез която се идентифицират силните и слабите страни на община Златица, оценка на външните фактори на обкръжаващата среда, които очертават благоприятните възможности и потенциални заплахи за развитието на общината.

Резултатите от SWOT-анализа позволяват точно формулиране на приоритетите и целите за развитие на общината, както и периодична оценка на мястото й в рамките на областта. Резултатите от SWOT-анализа позволяват да се планират и реализират конкретни мерки за коригиране на състоянието. Сред елементите на анализа има взаимовръзки, които разкриват потенциала за развитие, а също и такива, които показват ограниченията (лимитиращите фактори) и проблемите, които предстои да бъдат преодолени.

Основната цел на SWOT анализа на община Златица е оценка въздействието на външните фактори на околната среда в която функционира общината и това на нейните вътрешни фактори. Влиянието на средата очертава благоприятните възможности за нейното развитие и потенциалните заплахи, които тя ще изпитва от страна на неблагоприятните фактори. Оценката на вътрешните фактори за развитие открояват силните и слабите страни на общината.

Смисълът на направените анализи и методологията за разработване (въздействие външни/вътрешни фактори, силни/слаби страни, възможности и заплахи) е не просто оценяване, а предлагане на най-подходящите стратегии за развитие на общината.

Като приоритетни сфери за развитие на община Златица, може да се дефинират следните:

- изграждане на качествена жизнена среда с ефективна урбанистична инфраструктура и комуникации;

- създаване на оптимална икономическа среда за пълноценна трудова реализация;

- заетост, образование и здравеопазване;

- възможности за пълноценен отдих, културни изяви и развлечения;

- участие на гражданите в местното самоуправление.

Те ще бъдат взети в предвид при изработването и конкретизирането на възможностите в направата на SWOT анализа.