Общински план за развитие на община



страница1/23
Дата09.09.2016
Размер2.26 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА

В А Р Н А


(2007 Г. – 2013 Г.)

СЪДЪРЖАНИЕ





I. СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ

3

1. Обща характеристика на общината

3

2. Анализ на стопанския сектор на община Варна

18

3. Състояние на човешките ресурси и на социалните дейности

43

4. Анализ на общинската инфраструктура

63

5. Анализ на състоянието на околната среда и оценка на екологичния риск на територията на община Варна

94

6. SWOT анализ на община Варна

140

II. ВИЗИЯ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ВАРНА

161

1. Визия

161

2. Приоритети

161

IV. ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА НА ПЛАНА, РЕД И НАЧИН ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ

191

V. ИНДИКАТИВНА ТАБЛИЦА

199


I. СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ

1. Обща характеристика на Общината


Основната територия на община Варна е част от Дунавската равнина, а югозападната част попада в границите на Подбалкана Територията на общината възлиза на 237 хил. кв.км., а населението е 320 хил. жители. Географското положение и природни дадености, териториалния обхват, изградената инфраструктура, равнището на заетост и безработица, инвестиционната активност оформят облика на Община Варна и предпоставят бъдещата насока за развитието й.

Варна е третият по големина град в България, заемащ площ от 205 кв.км. Разположението на града по северното крайбрежие на Черно море, както и богатите природни ресурси, го превръщат в един от най-известните курортни центрове в Европа и най-големия в черноморския регион. Едновременно с това той е пресечна точка на пътя между Средния изток и Западна Европа

Градът има древна история, като според ранни писмени сведения Одесос /днешна Варна/ е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на 6-ти век преди новата ера. Името на града / Odessos - селище, разположено на вода, “Воден”/ не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което дава основание да се предполага, че тук навярно има и по-древно селище. Той се развива като селище от класически полисен тип град-държава, със самостоятелно управление. За кратко време Одесос става един от най-значимите пристанищни и търговски центрове по Черноморието. Вносната керамика, намирана на територията на античния град, подсказва и основните насоки на търговските връзки.

За няколко десетилетия градът е в границите на Македонската империя на Александър Велики , но след смъртта на неговия намесник в Тракия, Одесос възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното Черноморие. Свидетелство за неговото икономическо въздигане е сеченето на собствени монети - отначало от сребро и бронз, а през втората половина на 3-ти век пр.н.ера - и статери от злато. Той се превръща в един от важните центрове за производство на теракотови статуетки.

В 15 г. от н.ера със създаването на Мизия Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя. Той не загубва предишното си значение на пристанищен, търговски, производствен и културен център. За широките мащаби на търговската дейност са показателни бронзовите везни, теглилки и други. Културният живот и спортът са засвидетелствани от лампи - театрални маски, сребърна статуетка на актьор и спортни принадлежности. В края на II век са построени на площ 7000 кв. м. терми - най-големите на Балканите. Те стават център на обществения живот в града. След края на IV век, Одесос изживява нов икономически подем, получава нова планировка, изграждат се нови терми и крепостна стена, която огражда увеличената му територия. Търговията се оживява и Одесос става притегателен център за преселници от Мала Азия, Сирия и Егейските острови.

През 681 г. прабългарите начело с Хан Аспарух достигнали до “Варна”, близо до “Одесос”. Това е и първото споменаване на новото название на Варна, което по-късно става и име на града, възникнал на мястото на стария Одесос.

През първата половина на XI век, на мястото на античния Одесос, възникнал град с крепост, добил старобългарското название Варна. През периода на Византийското владичество, Варна се превръща във важен пристанищен и търговски център. Това се доказва от златните вносни амфори, трапезни съдове със сграфито и рисувана украса, донасяни от Константинопол.

Значителен подем в икономическия живот настъпва през последните десетилетия на XIII век. Той се свързва с налагането на Венеция и Генуа в търговията в Черно море. След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица. Варна е бил митрополитски център. Построени са църкви с характерната керамопластична украса. Открити са останките на три от тях - “Св. Атанас”, “Св. Георги” и “Св. Тодор”.

Варна е завладяна от османските завоеватели през 1389 г. Градът не загубва предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина. През XVIII век започва българското Възраждане и през XIX век във Варна възниква богат културен живот в българското читалище - изнасят се сказки, пиеси, провеждат се различни религиозни и народни тържества. След освобождението на България през 1878 г., Варна става един от културните центрове на България - тук е основано Медицинско дружество, създадена е музейна сбирка, отварят врати редица книжарници и издателства, идват на гастроли чужди артисти.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница