Общински план за развитие на община


Качество на питейните води



страница15/23
Дата09.09.2016
Размер2.26 Mb.
#8805
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23

Качество на питейните води

Основни водоизточници

Хидрогеоложките условия на територията на община Варна се характеризират с недостатъчно количество водоизточници за задоволяване нуждите й за питейно водоснабдяване.

Основните водоизточници се намират извън териториалните граници на общината:

Група “ Девненски извори”

Девненските извори са разположени на територията на гр. Девня, кв. Изворите. Те включват около 25 самостоятелни изходища на подземни води, привързани към малмо-валанжинския водоносен хоризонт. Сумарния дебит на изворната група е около 3400 l/s. По хидравличен характер изворите са възходящи, напорни и с повишена температура (средно 18 градуса). По химичен състав водите са хидрокарбонатно-магнезиево-калциеви, пресни, твърди до много твърди. Почти всички извори са каптирани, като водата се използва за питейно и промишлено водоснабдяване и за напояване.

В района на “Девненските извори” съществуват значителен брой потенциални замърсители на питейните води, но поради добрата естествена защитеност на малмо-валанжинския водоносен хоризонт (мощно покритие от водоплътни хотривски мергели) те не могат да бъдат фактор за влошаване качествата на изворните води.

Язовир “Камчия”

Язовир “Камчия се намира на около 120 km ЗЮЗ-но от гр. Варна” по горното течение на р.Луда Камчия. Проектният му обем е 228 мил m3. Водосборната му област е изградена от средноеоценски седименти. Събира предимно повърхностни води от снеготопене и валежи и по-рядко - от извори. Посредством изградената деривация”Китка-Варна” с дебит 1800 l/s, за Варна се подава около 4 млн.m3 вода.

Предвид на това, че язовирът е открит водоем, съществува потенциална възможност, както за пряко, така и за косвено замърсяване на водите му, е агрохимичната обработка на земеделските площи в границите на водосборната област. Природен фактор, които оказва влияние върху замърсяването на водите от язовира е продължителните засушавания (както например‚ през 1990 г.) водещи до достигане минимума на санитарния обем на язовира. Те обаче имат временен характер.

Водоснабдителна система “Батова”

Водоснабдителната система се намира на около 10 km северно от гр. Варна в местността “Батова”, в землището на с. Орешак. Изградена е от 40 броя каптажи, събирателни шахти, шахтови кладенци и централна помпена станция. Системата събира всички води, които се дренират в периферията на Варненското плато, в района на р. Джевизлийзска - десен приток на р.Батова. Подземните води са акумулирани в сарматски отложения - оолитни, органогенни варовици, дребно зърнести пясъци и разнообрази видове глини. Водите са пукнатинно-карстови и се влияят от падналите атмосферни валежи.

Средният дебит на водоснабдителната система е 95-100 l/s, средният коефициент на филтрация 218 m/d и водопроводимостта - 286 m/d. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви, пресни, средно до много твърди, температура - 12 градуса. Потенциалните източници на замърсяване са: агрохимичната обработка, битови и отпадни води, сметища, торища и животновъдни ферми, както и селищата без канализация, разположени във водосборната област. Природени фактори, които оказват влияние върху замърсяването на отделните водоизточници от групата са плиткото залягане на подземните води и маломощното глинесто покритие на водоносния хоризонт. До временно замърсяване на водите водят поройните дъждове и обилното снеготопене. Тези процеси значително увеличават дебита на р. Батова, което води до замърсяване на изградените сондажни кладенци и дренажи от системата,

Водоснабдителна система “Паша дере”

Тя се намира в местността “Паша дере” на 4.5 km източно от с. Приселци. Включва 8 броя сондажи с дълбочина 60 - 130 m. Подземните води са привързани към чокраккараганските песъчливи хоризонти. Сондажите са на самоизлив с дебит от 1.5-12 l/s. Хидрогеоложките параметри на водоносния хоризонт са: водопроводимост – 90 m2/d; среден коефициент на филтрация - 1.5 m/d; среден дебит 22 l/s. По химичен състав подземните води са хидрокарбонатно-калциеви, пресни с обща твърдост 7.8 mgeq/l; рН - 7.2; температура - 13.5 градуса. Потенциални източници на замърсяване са: агрохимичната обработка, битови и отпадни води, сметища, торища и животновъдни ферми, разположени във водосборната област.

Термоминерални води

На територията на града и курортните комплекси има изградени 26 броя дълбоки сондажи с общ дебит 980 l/s (Фиг. 4.1.2.3). Водите са термоминерални, с повишено съдържание на сероводород и са привързани към горно-юрско-валанжинския водоносен хоризонт. Само един от тях се използва за питейни нужди след допълнителна обработка, включваща аериране и темпериране. Сондажа е с дебит 100 l/s и се намира в К.К. “Зл. Пясъци” (до яхтеното пристанище). Останалите се използуват за отопление, плувни басейни и балнеоложки цели.

Местни водоизточници

Това са множество шахтови и сондажни кладенци, изградени предимно във вилните зони и в дворните места на сателитните селища на общината. Те са с местно значение и служат предимно за битови нужди (миене, поливане).

Състояние на питейните води

Като цяло, питейната вода на територията на община Варна отговаря на изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и действащото преди това БДС 2823-83 “Вода за пиене”. Инцидентните наднормени значения се допускат от стандарта и се считат резултат от случайни (несистематични) обстоятелства.

Въпреки удовлетворителните химични и микробиологични параметри на питейната вода, риск по отношение на водоползването съществува. В случай на аварии (макар и нерегистрирани официално, практиката показва, че се случват достатъчно много аварии‚ които влошават за известно време качествата на питейните води) или на неблагоприятни климатични явления, във водоснабдителната система могат да попаднат вещества, които да формират високи имисионни концентрации на замърсители. В тези случаи, наднормените концентрации следва да се третират, като санитарно-хигиенни ограничители по отношение на използуването на водата за питейни нужди. Подчертаваме, че такива концентрации могат да действат само в периоди на аварийни ситуации.

Аварийните ситуации са управляеми и с кратка продължителност. Водоснабдителната система е така изградена, че при влошаване параметрите на водата в някой от основните водоизточници, има възможност за ограничаване на ползуването му и за пренасочване на водни количества от незасегнатите. Поради това, изхождайки от факта, че при нормален режим на експлоатация всички параметри на питейната вода са в нормите, водоснабдената територия на община Варна следва да се третира, като зона без постоянно действащи санитарно-хигиенни ограничители относно използването на питейната вода.


Каталог: stranici -> strategii -> obstinski -> Varna
Varna -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла
Varna -> Общински план за развитие на община


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница