Общински съвет бяла, област русе

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - БЯЛА, ОБЛАСТ РУСЕ

Програмата обхваща всички компоненти на околната среда и факторите, които им въздействат, влиянието на стопанските отрасли в политиката по опазване на околната среда на територията на Община Бяла. Идентифицирани са слабите страни и проблемите, достиженията и съществуващите възможности, както и приоритетите, свързани с опазването на околната среда на територията на Общината.

Дългосрочната стратегическа цел в областта на околната среда :

• 
  Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на Общината.
  

- Запазване и подобряване качеството на подземните и повърхностните води.

• 
  Запазване качеството на атмосферния въздух в населените места на Общината.
  
• 
  Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда.
  

• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие.
  
• 
  По-тясно интегриране на политиката по околната среда в политиката на развитие в областите – промишленост, транспорт, управление на отпадъците, водните ресурси, туризъм, селско стопанство.
  
• 
  Подобряване управлението на отпадъците.
  

- Привеждане на съществуващите депа за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания.

- Създаване на механизми за функциониране на система за разделно събиране на отпадъците.

• 
  По широко участие на обществеността в решаването на проблемите на околната среда.
  

- Привличане на обществеността в процеса на вземане на решения.

• 
  Принципът на превантивните мерки, с цел да се намалят рисковете за хората и околната среда.
  
• 
  Принципът на интегрирането – опазването на околната среда е въпрос, който не трябва да се обсъжда самостоятелно и че екологичните аспекти винаги да се вземат предвид при оформянето и прилагането на политиките във всички области на икономиката.
  
• 
  Принципът “Замърсителят плаща” – на всички нива разходите по предотвратяването и отстраняването на екологичното замърсяване се носят от отговорните за причиняването им.
  
• 
  Принципът, че защитата на околната среда е обща задача. Чиста и здравословна околна среда се постига чрез тясно сътрудничество между общинското ръководство, гражданите, работещите във всички отрасли на икономиката на територията на Общината.
  

Община Бяла е разположена в югозападната част на област Русе. Границите на Общината са и граници на Русенска област с Търговищка и Велико Търновска области. На север граничи с Община Ценово, на североизток Община Борово,а на запад с Община Полски Тръмбеш.Община Бяла е разположена по долното течение на река Янтра .

На територията на Общината са обособени 11 населени места с административен център – гр. Бяла, девет кметства и едно наместничество. Кметства – с.Копривец, с.Дряновец, с.Бистренци, с.Лом Черковна, с.Полско Косово, с.Пейчиново, с.Босилковци, с.Стърмен, с.Ботров, с.Пет Кладенци.

Местоположението на Общината определя мястото й в националната инфраструктура: транспортна мрежа, енергийна и съобщителна мрежа и др. Общината се пресича от големи артерии: пътищата Плевен – Русе, София – Варна, Русе – Велико Търново, който е част от 9 ^ти транс – европейски коридор. Тук минава и ж.п. линията Русе – Горна Оряховица.

Административният център – гр.Бяла е равноотдалечен от два големи областни центъра – Русе и Велико Търново и два общински центъра – Свищов и Попово (на разстояние около 50 км), което го прави пресечна точка на транспортните връзки между тези градове.

През територията й минават важни информационни връзки, магистрален оптичен кабел, международни кабелни връзки.

• 
  Наличие на паметници от праисторията – селищни могили (на територията на с.Дряновец, с.Копривец, с.Пет Кладенци), праисторически селища (на територията на с.Полско Косово, с.Бистренци, с.Дряновец), праисторически некропол (с. Полско Косово).
  
• 
  Наличие на паметници от тракийската епоха – тракийски селища (от края на второто хилядолетие до І в.пр.н.е.) – на територията на гр.Бяла, с. Стърмен, с. Ботров.
  
• 
  Наличие на паметници от античната и късно античната епоха (от І в. до VІ в.) – антични и късно антични селища (на територията на с. Бистренци, с. Копривец, с. Полско Косово (ІІІ – V в.), антично селище и късно-антична крепост (край гр.Бяла), антично селище – край с. Дряновец (ІІ – ІІІ в.) и с. Стърмен (ІV – V в.) , край с. Пейчиново - римски вили, с находки от времето на Аврелиан (117 – 138 г.), Антоний Пий (138 – 161г.), Константин Велики (306 – 337г.) и Валентиниан І (364 - 375г.), античен и късно античен некрополи с находки от времето на Диоклециан (284 – 305г.), Максимин (305 – 313г.), Констанс (333 – 350г.) и Констанций (351- 354г.).
  
• 
  Наличие на паметници на ранното и късното средновековие (от VІІ до ХVІв.)– средновековно селище (на територията на с.Дряновец (ІХ–Хв.), с.Пейчиново и с. Полско Косово (ІХ – Х в.), средновековно градище – край с. Стърмен (VІІІ – ІХ в.), край с. Полско Косово, обитавано не само през (ІV – VІ в.), но и през Първата и Втората българска държава.
  

• 
  Релеф
  

Надморската височина на гр. Бяла е 35 м, северно от с. Босилковци е 30 м, а на хълмовете източно от с.Дряновец – 376 м. По-голяма част от хълмовете са заоблени, терасирани и залесени.

Речната долина на р. Янтра има много живописни меандри. Тя е плодородна, на места подпочвените води са високи, но има и наводнени ливади.

По-голямата част от територията на Община Бяла е с наклонен терен, но въпреки това релефът е благоприятен за развитие на селскостопанските култури.

Релефът влияе значително на движението на въздушните маси и на степенната на замърсяване.

• 
  Климат
  

По-ограничено е влиянието на тропическите и арктическите въздушни маси.

От метеорологичните фактори, влияещи върху нивото на замърсяване на приземния атмосферен слой с вредни вещества, особено голяма роля имат: температура на въздуха, влажността му, скорост и посока на вятъра и др.

Географската ширина и надморската височина, на която е разположен района, осигурява значителна амплитуда на слънчевата радиация, която определя двата отличаващи се в топлинно отношение сезона – зима и лято.

Наблюдават се сравнително студени зими и горещи лета без рязко изразена температурна амплитуда. Най-студен е м. януари - с температура до (- 22 ^оС), а най-топъл – м. юли със средномесечна температура 23,3 ^oС. Средната годишна температура е 11,6 ^oС , а годишната амплитуда е 28 ^oС.

Обезпечеността с валежи – един от основните климатични фактори, влияещи върху самоочистването на атмосферния въздух е ниска, разпределена неравномерно сезонно и териториално.Средногодишната сума на валежите е 50 мм/м². Най-високи стойности са отбелязани през м. юни – 88 мм/м² , а най-ниски – през м. февруари – 30 мм/м². Валежите имат предимно циклонен характер.

Градушките са рядко явление. Слана се образува към първото десетдневие на м. октомври и най - късно до първото десетдневие на м. май.

Първите снеговалежи започват през м.ноември, а последните – през м. април.

Средната годишна относителна влажност на въздуха е 75% , като с най-ниска средна месечна относителна влажност е м. август (64%), а с най-висока м. януари и декември – 87%.

Преобладаващите ветрове са североизточните и югозападните, а с по-малка повторяемост са северните, северозападните и южните. Средната скорост на вятъра е 1,6 м/сек, като през отделните месеци се колебае от 1,1 до 2,2 м/сек .

Наличието на средна скорост на вятъра над 1 м/сек и валежните суми осигуряват добро разсейване и самоочистване на атмосферния въздух.

• 
  Почви
  

Край река Янтра се срещат алувиални наноси, които са плодородни. Ограничено е разпространението на глинесто-песъчливите почви. Най-широко е застъпен льосът, покриващ всички по-стари формации и алувиалните отложения в речните тераси.

Цялата територия на общината е изградена от два основни типа скали – десетчетвъртична скална подложка и долнокредни скали, представена от варовици, мергелни варовици и мергели.

Почвената покривка е разнообразна. Тя има добър въздушен и топлинен режим и благоприятен състав на почвения разтвор. Най-често срещаните почви са алувиално-ливадни, ливадно-черноземни, карбонатно-черноземни, и типичен чернозем. По-често се срещат тъмно-сиви, горски сиви и ливадни почви.

• 
  Води
  

Долното течение на р. Янтра, което е на територията на Общината, образува меандри, които са особено живописни при гр. Бяла. От вътрешната страна на завоите се разстилат обширни речни тераси, които при пълноводие се заливат.

В общината няма разкрити източници на дълбоко подпочвени минерални води.

В обсега на района не са наблюдавани опасни физико-геоложки явления и процеси, като: свлачища, срутища, плитки подпочвени води, ерозия и др.

• 
  Подземни природни богатства
  

За сметка на изложеното територията е много богата на естествени строителни материали – глина за производството на цигли и тухли в с.Бистренци, ломен камък край гр.Бяла и с.Копривец и баластра и пясък по поречието на р.Янтра.

• 
  Биоразнообразие
  

Природните условия са определили три вегетационни растителни типа. Край река Янтра, където подпочвеното ниво на водите е високо и климатът е по-влажен, са разпространени бяла върба,бяла, черна и канадска топола.

В горите се срещат следните видове : зимен дъб, летен дъб, цер, липа, благун, акация, габър, ясен, мъждрян, бреза. В района на гр. Бяла има значителни площи с иглолистни насаждения.

От храстите най-добре се развиват: смрадликата, дивото грозде, глогът, бъз, шипка. Около селищата растат люлякови храсти.

Тревната растителност е от средноевропейски и азиатски тип със следните представители : бял равнец, обикновен репей, магарешки бодил, синя метличина,чернолюспеста метличина, синя жлъчка, полска паламида, тънколистна лайкучка, лечебно глухарче, овчарска торбичка, тревист бъз, обикновена поветица, голям жиловляк, ланцетолистен жиловляк, среден жиловляк, троскот, ежова главица, обикновено лютиче, лепка, татул и др.

Защитени растителни видове в района няма.

Птичият свят се представя от диви патици, водни кокошки, речни чайки, чапли, сиви врани, гугутки, скорци, дроздове. Обект на лов са дивите патици, яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици и др. Няма защитени гнездещи видове.

Рибата по р. Янтра е ограничена по видове. Срещат се сом, шаран,мряна, червеноперка, каракуда, кефал, уклей, попчета и др.
2.2. Административно - териториална и социално-икономическа характеристика и прогнози
2.2.1. Разпределение на територията на Община Бяла по населени места

Територията на Община Бяла е 340 149 дка. Тя заема около 13 % от територията на Област Русе. Разпределението на територията е следното:

- селскостопански земи - 261 603 дка - 76,90 %

- горски фонд - 55 254 дка - 16,20 %

- водни ресурси - 5 176 дка - 1,50 %

- други територии - 2 951 дка - 0,90 %

О Б Щ О : 340 149 дка - 100 %