Засети площи през 2005г. в община Дългопол

Засети площи през 2005г. в община Дългопол

• 
  Животновъдството в общината се развива главно в личното стопанство, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство и говедовъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдство, свиневъдство и пчеларство, причина за което е търсенето на свободни пазарни ниши в пазара на животинска продукция и изкупните цени. В момента в Община Дългопол основно се развива птицевъдството -65%, овцевъдството -16% и свиневъдството - 6%.
  
• 
  Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и големите агрофирми през последните години, и преминаването му към частни стопани и по-малки семейни ферми или фирми, занимаващи се с угояване и търговия на животни. Това извежда на преден план като перспективи, създаването и развитието на семейни ферми с достатъчно брой животни, закупуване на елитни животни за подобряване на породния състав, механизиране на процесите на отглеждане.
  
• 
  Сериозна слабост в отрасъла селско стопанство е недостатъчното обединяване на стопаните в асоциации и сдружения, които да защитават техните интереси пред държавни институции и международни организации.
  
• 
  За землището на гр. Дългопол все още не е одобрен и влязъл в сила земеразделителен план, което затруднява допълнително развитието на този отрасъл.
  

• 
  Общината, като горски и селскостопански район, обуславя развитието на дървопреработвателната и на хранително-вкусовата промишленост. Перспективите за развитие на този отрасъл на промишлеността са свързани с навлизането на нови инвестиции за технологично обновление и подобряване качеството на произвежданата продукция, професионален маркетинг, изграждането на борси за регулиране на цените и качеството на изходните суровини. Добри условия и перспективи има пред развитието на нови за района производства на база местни суровини, напр. преработка на технически култури и на дървесни отпадъци с цел производство на енергия от възобновяеми източници.
  
• 
  Тенденциите в строителството са към разширяване обема на строителните работи. Секторът е представен от “М.Н.-строй”-Дългопол и ЕТ ”Данина-В.Дражев”. На територията на общината работи “Ескана”АД-Варна с обект кариера “Сини вир” в с.Цонево. Тя е основен доставчик на инертни материали за Североизточна България, като увеличи добива и разкри нови работни места.
  
• 
  В предприятията от хранително-вкусовата промишленост обемите на работа са силно занижени. Сектора е предстсвен от: ЕТ”Желева-Станка Желева”-Дългопол-производител на сладкарски изделия, ЕТ”Мелахея”-Дългопол и ЕТ”Недим-Недим Хамза”-с.Партизани-производство на хляб и хлебни изделия и производство на кори за баници в с.Цонево
  
• 
  Лесничейството в с.Цонево провежда лесокултурни мероприятия, в които ангажира ниско квалифицирани сезонни работници. С дърводобив и преработка се занимават ”Полекс”ООД с.Цонево-производство и износ на паркет,планираща разширяване на дейността и откриване на нов цех; ООД”Караджан паркет”-с.Партизани; ООД”Удай паркет”-с.Цонево; ООД”Дъб-98” Дългопол
  
• 
  На територията на с. Медовец работи шивашка фабрика с над 100 заети работници и продукция, ориентирана за износ -“Ерге- текстил”ЕООД
  

• 
  Търговската дейност на територията на общината се изразява предимно в търговия на дребно.
  
• 
  В сферата на услугите се предлагат основни типове услуги, обединени най-общо в групите: финансови, компютърни и интернет, занаятчийски, ремонтни, битови, заведения за обществено хранене. При услугите се наблюдава трайна тенденция на запазване и стабилизиране.
  
• 
  Другите основни отрасли на икономиката като машиностроене и транспорт са слабо застъпени и предполагат перспективи за развитие.Транспортната дейност се осъществява от ЕТ”Джура-Орхан Масуд”-с.Медовец.
  
• 
  С производство на метални изделия се занимава “Обков”АД и ООД”Унитех-Ч.Димитров”-нестандартно оборудване
  

Община Дългопол разполага с добра хотелска база. В общината има пет хотела от които четири с две звезди и един с една звезда:

• 
  Семеен хотел 2 звезди НВТ ООД – Нели Тонева, с. Аспарухово с 12 легла и капацитет за хранене 50 бр.;
  
• 
  Семеен хотел 2 звезди “Белведере” собственост на ЕТ “Кристиян Саралиев”, с. Аспарухово с 18 легла и капацитет за хранене 200 бр.;
  
• 
  Семеен хотел 2 звезди “Камчия” собственост на Паскал Атанасов Паскалев, гр. Дългопол с 14 легла и капацитет за хранене 400 бр.;
  
• 
  Хотел-ресторант 2 звезди “Чудните скали” собственост на ЕООД “Тилианс” гр. Варна с 54 легла и капацитет за хранене 54 бр.;
  
• 
  Семеен хотел 1 звезда, собственост на ЕТ “Алеко” – Александър Иванов Александров, с. Арковна с 20 легла и капацитет за хранене 100 бр.
  

В общината функционира и Исторически музей с богати историческа и етнографска експозиции. Историческата композиция разполага с добре запазени съдове, пластики и сечива от неолита, халколита и бронзовата епоха. По своето количество, разнообразен характер и хронологичен обхват, по начина и художествена стойност те правят колекцията на музея една от най-богатите в страната. Етнографската колекция е представена от земеделски сечива и носии традиционни за Дългополския край.

През територията на общината преминава път от третокласната пътна мрежа от Провадия за Айтос, както и електрифицирана ЖП линия от Варна към Пловдив и София. Добрите връзки със Северна и Южна България правят възможно създаването на удобни маршрути по отношение историческия, еко и селският туризъм. Близостта на община Дългопол с Черноморският туристически район, дава възможност атрактивните и в туристическо отношение обекти, да бъдат включени в кратки екскурзии, организирани за туристите пребиваващи предимно в курортите на северното ни Черноморие

На територията на общината се намира седмия по големина язовир в България – Цонево. Язовирът е зарибен, и е чудесно място за риболов на толстолоб, шаран, речен кефал, сом и пр. (уловената риба се отличава с чудесен вкус, без дъх на тиня), той е подходящ за гребане и ветроходство.

Язовирът е с дължина около 30 km, ширината му на някои места достига 2 km. Това предпоставя разширяване на туристическия продукт с круизи по язовира с малки плавателни съдове за превоз на пътници.

1.5. Общински бюджет

Бюджетът все още пренебрегва основните принципни постановки в ЗОБ, а именно: изискването Бюджета да изпълнява разработената стратегия, прогнози за развитие, предложенията на населението и т.н. През последните години се забелязва тенденция на чисто потребителски бюджет, който едва задоволява необходимо присъщите и задължителни разходи, което е в резултат от трайна небалансираност между законово регламентираните приходи и законово възложените отговорности. Това генерира и значителни неразплатени разходи, които затрудняват всеки следващ бюджет.

Безспорно е изискването, че общината трябва да разполага с достатъчно финансови средства, за да посрещне разходните си отговорности.

Основните структурни компоненти в приходната част на Бюджета представляват собствените приходи (в частта данъчни и неданъчни приходи) и определените със ЗДБ взаимоотношения с Републиканския бюджет под формата на субсидии.

Собствените приходи и субсидия през последните две години сочат ръст на тяхното увеличение. През 2004 г. спрямо 2003 г. те са нарастнали с 1 060 898 лв. Субсидиите от РБ са нарастнали с 691 345 лв., неданъчните приходи с 357 515 лв., а при данъчните приходи почти не се забелязва ръст.

Субсидиите са основен източник на приходи, чийто размер се определя ежегодно със ЗДБ по методика отчитаща прехвърлените отговорности на общините. В общия обем са включени: обща допълваща субсидия, обща изравнителна субсидия и целева субсидия за капиталови разходи. От таблицата е видно, че относителният дял на субсидиите в общите приходи е намалял с 5,95 % за сметка на нарастване на собствените приходи, а именно: 10,99:89,01 през 2003 г., 16,94:83,06 през 2004 г. Общата субсидия през 2004 г. е в размер на 2079833 лв. и е насочена към финансиране на делегираните държавни дейности. Общата изравнителна субсидия – 460064 лв.и целевата субсидия за капиталови разходи – 294430 лв. са насочени за финансиране на дейностите делегирани като общинска отговорност.

През 2004 г. местните приходи отбелязват динамично развитие т.е. . те са се увеличи с 360251 лв., като общият им дял е нарастнал с 5,95 % спрямо 2003 г.

В структурно отношение неданъчните приходи са предопределящи в общия обем собствени приходи (3,25 – 13,69 %) през 2004 г. за разлика от 2003 г., когато относителният им дял е бил с 2,42 % по висок спрямо данъчните приходи. Основните приходоизточници в неданъчните приходи, а именно: приходи и доходи от собственост и общински такси бележат значително повишение съответно с 30 061 лв. и 59 397 лв. спрямо 2003 г. Техните приходи са 47,92 % в групата неданъчни приходи. Тенденцията на нарастване се обуславя от предоставеното право на общините сами да определят размера на таксите. 47,51 % заемат приходите от продажба на общинско имущество, които в сравнение с 2003 г. са нарастнали с 255 672 лв. Тревожен е фактът, че общината разчита на увеличение на собствените си приходи, чрез продажби на общинска собственост.

Приходите от глоби и наказателни лихви бележат ръст с 4 011 лв. спрямо 2003 г. Този приход и прихода от продажба на общинско имущество са относително непостоянни приходоносители в тази група.

32,43 % от данъчните приходи заема данъка върху превозните средства, при който не се забелязва ръст спрямо 2003 г. Вторият по относителен дял е данък при дарение, който бележи ръст през 2004 г. с 13 762 лв. Приходите от данък върху недвижимите имоти бележат ръст с 3 145 лв. спрямо 2003 г. Въпреки отбелязаният ръст се запазва неговият малък относителен дял в имуществените данъци – 20,54%. Една от основните причини за това е неактуализираната данъчна оценка на имотите, която силно изостава от индекса на пазарните стойности. Пътният данък през 2004 г. бележи спад с 13 625 лв. спрямо 2003 г. в резултат на частично отпадналият приход, за което общината беше компенсирана с държавен трансфер.Приходите от местни данъци през 2004 г. формират 3,25 % от всички приходи. Слабото нарастване на приходите от местните данъци се обуславя от непроменената от 2001 г. база за определяне на размера на данъците.

Редица нормативни актове, като ЗМСМА, ЗОБ, ЗБ ясно определят възложените конкретни разходни отговорности на общината, с които се решават въпроси, свързани със сферата на Образованието, Здравеопазването, Културата и др.

За последните 3 години разходната част на общинският бюджет е както следва:

За 2002г. – 4 599 301 лв

За 2003г. – 3 383 431 лв

За 2004г. – 4 095 798 лв

През 2004 г. общинските разходи нарастват с 61,20 %. Осигуряването на задължителните разходи за образование, здравеопазване, социално осигуряване и грижи, отбрана и сигурност и култура отнемат от общинския бюджет -53,86 % от всички разходи, или 2 937 860 лв. за 2004 г., т.е. с 561 222 лв. по-вече спрямо 2003 г. Процентното съотношение при което на общината се падат 19,10 % от общите разходи, или с 2,06 % повече спрямо 2003 г., образование – 40,45 %, или с 9,36 % по-малко, здравеопазване – 0,63 %, или с 0,19 % по-малко, социално осигуряване и грижи – 7,49 %, или с 2,91 % по-малко, почивно дело и култура – 4,13 %, или с 2,99 % по-малко, жилищно строителство и БКС – 26,69 %, или с 15,63 % повече спрямо 2003 г. Наблюдава се увеличение на разходите финансирани с местни приходи в сравнение с разходите, финансирани с държавни трансфери. В структурата на общинските разходи, финансирани с местни приходи, най-бързо нарастват разходите за „Жилищно строителство и БКС и „Общи държавни служби”. Увеличените местни разходи за функция „Жилищно строителство и БКС” с 1 081 229 лв. са обусловени от нарастналите приходи от такса „битови отпадъци” и от осигурени допълнителни целеви приходи. Причината за нарастване на разходите в „Общи държавни служби”е, че с промените в ЗМСМА се въведе изплащане на възнаграждение на общинските съветници в размери, определени от общинските съвети.

Безспорно инвестиционните разходи през 2004 г. отбелязват значителен ръст. През 2004 г. те заемат 22,90 % т.е. с 15,56 % по-вече спрямо 2003 г. Осигурените разплащания за обект „Главен канализационен колектор – с. Цонево” – 884 530 лв., както и ремонт на ІV пътна мрежа – 132 700 лв. дават облика на инвестиционната политика в общината. Все още делът на инвестициите в общината е нисък. Продължава прогресивното влошаване на състоянието на общинската инфраструктура поради липса на средства, което налага както по-голяма подкрепа от държавата, така и от осигуряването на повече собствени приходоизточници.

Общинския бюджет е основния финансов инструмент и документ на политиката на общината за разрешаване на текущи потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове, могат да се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегическата цел и визията на общината.

В последните години се очертава една трайна негативна тенденция на бюджетен дефицит, която се обуславя от:

- Ограничаване възможностите на Общинските власти да планират точно приходите по бюджетите си.

- Делът на трансферите, които общините могат да разходват самостоятелно по свое решение е изключително нисък.

- Определянето от централните власти на нисък първоначален план и разпределението на допълнителни средства по трансферни параграфи, които не могат да се планират в началото на годината. Това значително затруднява тяхното ефективно разходване.

За да се постигне устойчивост на местните финанси от огромно значение е постигането на балансираност между пълномощията на общината и държавата за приходите и разходите, защото общината като институция трябва да може да разширява самостоятелно приходната си база в предоставянето на публични услуги и повишава тяхното качество. Да не се ограничава с ежегодния ЗДБ правото на общините /чл.8 и чл.9 от ЗОБ/, в рамките на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет, сами да определят размера на кредитите за делегираните държавни дейности съобразно местната специфика.

• 
  По своето географско разположение община Дългопол и нейният център са важна част от транспортно-комуникационната система на страната. Особено през зимата Айтоският проход през Стара Планина често се явява единственият проходим в Източна България. Това дава възможност да се осъществяват сигурни връзки с останалата част от страната.
  
• 
  Близостта на Магистрала Черно Море и заплануваният ремонт на пътя Провадия - Айтос, се очаква да окажат влияние върху пътната инфраструктура на територията на общината.
  
• 
  На територията на общината са изградени ІІІ класна пътна мрежа-50,1 km и ІV класна пътна мрежа-59 km. Състоянието на пътната настилка е сравнително в добро състояние с участъци, където в крайно лошо състояние и е необходимо цялостно ремонтиране на настилката и инженерните съоръжения (мостове и водостоци). През 2004 година са ремонтирани участъците Партизани-Поляците и Боряна –Сладка вода. Пътната мрежа свързва всички населени места с центъра на общината –гр.Дългопол,средното разстояние между тях е около 6 км,но има отдалечени населени места и достъпа до медицинска помощ се затруднява.
  
• 
  Всички пътища от републиканската пътна мрежа, както общинските и местните пътища са 100% асфалтирани.
  
• 
  В населените места уличната пътна мрежа е с трайна настилка от асфалт, която е в крайно лошо състояние,като в отделни селища съществуват улици без всякакъв вид настилка.
  
• 
  За осъществяване на преки връзки със съседни общини, трябва да се изградят пътища между с.Поляците-Веселиново, Владимирово - Бозвели и да се довърши път Дългопол –Китен (ІV-73108).
  
• 
  Общественият транспорт се осъществява чрез автобуси на територията на общината, а връзката с областния град става и чрез ж.п. транспорт. С цел подобряване на обслужването на гражданите е необходимо построяване на автогара в гр.Дългопол и автоспирки по маршрута.
  
• 
  В системата на железопътните връзки, общината е добре обезпечена. Железопътните линии на територията на общината са двойни и електрифицирани.
  
• 
  Местата с концентрация на ПТП по ІІІ класната мрежа са :
  

2. На влизане в с.Партизани главния път и отклонението за кариерата-на пътІІІ-1204 (29,9км-27,7км)

• 
  Електроснабдяването в общината се осъществява от националната енергийна система. В района има една подстанция в гр. Дългопол – 110/20 kV с 2 х 16 МVА трансформатори. Мрежата 20 kV е изцяло кабелна в град Дългопол и въздушна в останалата част на общината. Състоянието на въздушните линии 20 kV е сравнително добро и осигуряват преноса на ел. енергия. Мрежите ниско напрежение са изцяло от въздушен тип и са в добро състояние.
  
• 
  Всички населени места от общината са електрифицирани и нуждите на населението от ел. енергия са задоволени.
  
• 
  Трансформаторната мощност на общината е в състояние да задоволява потребностите на населението и промишления сектор. Не е решен въпросът със собствеността на трафопостовете към водоснабдителните системи на населените места, които са общинска собственост и предстои прехвърлянето им на ВиК Дългопол.
  
• 
  Важен проблем е уличното осветление на населените места в общината. Цялата улична осветителна мрежа на територията на общината е в много лошо техническо състояние. В гр.Дългопол е изготвен и реализиран цялостен проект за ефективно улично осветление. Необходимо е да се монтират и часовници във всички трафопостове, за да се отчита ел. енергията по двете тарифи – нощна и дневна, за да се намалят разходите на общината за уличното осветление.
  

• 
  Община Дългопол има стратегическо значение в газоснабдителната мрежа на страната, тъй като през нея преминава транзитният газопровод от Българо-Румънската до Българо-Турската граница.
  
• 
  Перспектива за газификацията на град Дългопол вече има, тъй като през 2004 г. беше проектиран и се изгради газопровод до Дългопол. Вече се работи по газифициране на 5 общински сгради по проект за енергийна ефективност, финансиран от ПУДООС
  

• 
  Анализът на съществуващата изграденост на водоснабдителните системи в Община Дългопол показва задоволителна водоснабденост на населените места. Водоснабдяването се извършава от местни водоизточници и от деривацията Китка - Варна.
  
• 
  Изградени са 2 смесително-пречиствателни станции за питейна вода.
  
• 
  Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за денонощие е от 51 до 217 литра, като в него се включват количествата за питейно-битови нужди, обществено обслужване, промишленост и селско стопанство. Доставената вода средно на жител е 87 л/ден, което е най-ниското количество в сравнение с останалите общини в областта.