Общинският план за развити

SWOT анализ – промишленост

При анализа на техническата инфраструктура, урбанизацията и околна среда са използвани предоставените данни и информация от "Електроразпределение" АД, "ВиК"АД, “Териториално статистическо бюро” - Варна, РИОСВ-Варна. Същевременно е отразено и мнението на местната общност и дефинираните от техните представители основни проблеми.

• 
  Населението на Община Дългопол в края на 2004 год. е 15 111 души. Тенденцията от последните 10 години е към намаляване на населението в абсолютен брой. Тази тенденция е в резултат на ниската раждаемост, отрицателния естествен прираст, миграционни и емиграционни процеси. Причина за влошените демографски показатели е общото социално-икономическо състояние в страната и в частност - в региона. Основна причина за миграцията е липсата на професионална реализация на територията на общината и високата безработица. Характерна особеност в общината е намаляването на раждаемостта сред българското население и увеличаването й сред ромското. Население в подтрудоспособна възраст-2 737 човека, в трудоспособна –8 533, над трудоспособна възраст-3 841 човека
  

• 
  Влошена е възрастовата структура в селата на общината. Силно завишен е делът на лицата в надтрудоспособна възраст, което показва застаряване на населението и влошени демографски показатели по отношение на възпроизводството на населението. Съществува тенденция на връщане на пенсионирани лица в селата за извършване на селскостопанска дейност в личните стопанства.
  
• 
  Населението по етническа група според преброяването към 01.03.2001г. е: българска-7 669; турска-6 785; ромска(циганска)-1034; друга-206.
  
• 
  Приблизително същите са и стойностите по показателя “вероизповедание”: християнско-8 114; мюсулманско-6 970, кото впечатляваща е цифрата на несамоопределили се - 774 човека.
  
• 
  Тервожни са данните за населението по образователна структура: висше-276; полувисше-261; средно-2 957; основно-5 163; начално и незавършено начално-5 376; неграмотни-652; деца-1 179. Значителен е броят на хората с основно, начално и незавършено образование, които заедно с неграмотните наброяват 11 191 човека.
  

• 
  Доходите в общината са едни от най-ниските в областта. Това се дължи на високата безработица и е причина за ниската покупателна способност на населението. Увеличават се доходите от социални помощи. Висок е делът на доходи от домашното стопанство. Разходите на домакинствата показват структура на качество на живот, насочено преди всичко към физическото оцеляване на населението.
  

• 
  По отношение социалното подпомагане тенденцията към непрекъснато увеличаване на броя на подпомаганите лица е до 2002 г. Благодарение на националната програма “От социални помощи към заетост” този брой за 2003 г. е 880 души, т.е. с 553 по-малко. През 2004 г. и началото на 2005 г. броя подпомагани остава стабилен – от 850 души до 1180 души за 2004 г. и 1007 души за м.януари 2005 г. Увеличението е за сметка на намаления брой работни места по програмата “От социални помощи към заетост”. За ниският социален статус на населението в общината красноречиво говорят и цифрите на подпомаганите домакинства за твърди горива и ел.енергия – за 2003 г. съответно – 2149 домакинства за твърди горива и 342 домакинства за ел. енергия; за 2004 г. съответно 2250 души за твърди горива и 320 домакинства за ел. енергия.
  

• 
  Ромското население, което е на подпомагане, има сериозни проблеми от различно естество. 90% от тях са безработни и получават помощи, чиито размери са недостатъчни, за да задоволят потребностите на многочленните им семейства. Състоянието на местната икономика не дава възможност за трудова заетост - на територията на общината няма голям брой промишлени предприятия, а тези, които съществуват, са с малък капацитет. Ниската степен на образование, липсата на съответна квалификацияр още повече стеснява кръга от възможности за намиране на постоянна работа. Поради тези причини ромското население работи през летните месеци обща работа в селското стопанство като наемна работна ръка на частни селскостопански предприемачи и не получава трайни трудови навици и умения.
  
• 
  С ромското население на територията на общината са свързани проблеми от най-различен характер - инфраструктурни и благоустройствени, образователни, здравни, екологични, социални, културни и др. За да се излезе от това положение е необходимо да се предприемат мерки за общо повишаване културата на ромите във всички аспекти – изграждане на центрове в кварталите, населени с ромски малцинства, в които ромите да бъдат ограмотявани, да бъдат научени на здравни и хигиенни навици, а жените - как да се грижат за децата и домакинството. Трябва да се ограничи практиката децата да напускат училище преди да са станали грамотни, да създават семейства и раждат на 12-13 години, защото нямат възможност да придобият професионална квалификация.
  
• 
  Преобладаващата част от младите хора са на мнение, че общината не предоставя условия за тяхната реализация и осмисляне на свободното им време. Това налага предвиждане на дейности, насочени към трудовата им реализация на местна почва и подобряване на социалната инфраструктура
  

• 
  Община Дългопол включва в административните си граници 16 населени места, като 35 % от населението е съсредоточено в общинския център. Всички населени места са с компактна структура, но от различен функционален тип, като 11 са от VІІ, 3 са от VІІІ, 6 от VІ, 2 от V и град Дългопол - от ІV функционален тип.
  
• 
  Гъстотата на населените места на територията на община Дългопол е 3.25 населени места на 100 кв. км. Средната брутна гъстота на обитаване е 13 души на ха, или средно по 425 кв. км селищна територия на обитател.
  
• 
  Всички населени места на територията на общината имат одобрени подробни устройствени планове. 10 от тях са планове за регулация и застрояване, а останалите 6 - само планове за регулация. Анализът на фактическото положение показва, че не всички планове са актуални към настоящия момент. За гр. Дългопол е изработен подземен кадастър през 1984 год. Общият градоустройствен план (ОГП) на гр. Дългопол е от 1980 год. Има изготвени цифрови модели на кадастралните планове на всички населени места.
  
• 
  Община Далгопол не изпитва сериозни проблеми с жилищното осигуряване. Общия брой на жилищата е 6 327, 4 450 са с ел. ток, водопровод и канализация; 701 са с ел. ток и водопровод; 812 са с ел.захранване; 315-неблагоустроени.
  

• 
  Сградният фонд на учебните заведения включва 10 сгради за училищата и 8 сгради за детските заведения, които са публична общинска собственост. (СОУ-2, ОУ-6, НУ-2)През 2004 г. е извършен ремонт на ОУ-Каменец, част от необходимия ремонт на ОУ “Св.Св.Кирил и Методий”-Дългопол. Извършва се основен ремонт на СОУ “Климент Охридски” - Дългопол – І-ви етап – 360 хил.лв., ІІ етап – около 360 хил.лв. От основен ремонт се нуждаят спортната база на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”-Дългопол , ЦДГ “Щастливо детство”-Медовец и ЦДГ “Детелина”-Дългопол.
  
• 
  Училищната мрежа, която следствие от броя на децата по селища, географското разположение в областта не позволяват реализиране на профилирано обучение. На територията на общината функционира частно училище, чиито цели и дейности са насочени към придобиване на професия и повишаване на квалификацията. В тази посока трябва да бъдат насочени усилията за разширяване възможностите за придобиване на професия след завършено основно и средно образование, а и паралелно със завършване на ХІІ клас.В учебните заведения се обучават 1820 ученика и 376 деца
  
• 
  Функциониращите отоплителни съоръжения в учебно възпитателните заведения са остарели и използват скъпо струващи горива и оскъпяват цялостната издръжка
  

• 
  В незадоволително състояние е обзавеждането на учебните заведения – маси, столове, учебно-технически средства, дидактически материали.
  
• 
  Заетите в сферата на образованието 306 човека, като от тях 224 са педагози и 82 - непедагогическии персонал. Кадровото обезпечаване на учебно-възпитателните заведения е добро, но липсва система за повишаване квалификацията на педагогическия персонал.
  

• 
  Община Дългопол успя не само да съхрани, но и да развие своите културни институции и традиции.
  
• 
  Културната инфраструктура е представена от 12 читалища, Исторически музей в гр. Дългопол, ДЮДО ”Дико Илиев” и 36 любителски състави към читалищата и учебните заведения. Културните прояви в общината се провеждат по специален календар, в който са отразени и участията в областни и национални прегледи, конкурси и фестивали.
  
• 
  Библиотечната дейност се направлява и методически подпомага от Централната общинска библиотека, чийто организиран фонд наброява 85 977 библиотечни единици. Ежегодно се регистрират около 2 680 читатели и заети библиотечни документи – 36 890 тома.
  
• 
  Огромният музеен фонд и многото архитектурни обекти и паметници на културата са също неделима и определяща част от богатия културен контекст на общината. Като цяло общината притежава потенциал, обхващащ достойно различни аспекти на културното производство. По същественото е обаче доколко и как съществуващият културен ресурс, запазвайки своята идентичност, ще преформулира развитието си в синхрон със съвременните норми и стандарти. Направеният анализ недвусмислено показва, че секторът се развива в условията на нарастващ пазарен натиск, ограничена публична подкрепа и видими промени в нагласата на общността.
  

• 
  В Община Дългопол здравното обслужване се осигурява от 8 семейни лекари: град Дългопол- 2 практики, село Цонево – 2 практики, село Аспарухово – 1 практика, село Партизани – 1 практика, село Медовец – 1 практика и село Поляците – 1 практика.
  
• 
  От стартирането на здравната реформа в централното селище на общината- град Дългопол, функционира Медицински център, в който се осъществява специализирана медицинска помощ от 5 лекари с различни специалности- терапевт, гинеколог, УНГ, педиатър и лабораторен лекар. Към центъра функционира клинична лаборатория. Сформирана е Лекарска консултативна комисия за извършване на експертиза за трудоспособност.
  
• 
  По недостатъчност в центъра работят по определен график лекари от следните специалности: кардиолог, ендокринолог, пулмолог-алерголог, офталмолог, хирург, дерматолог и невролог.
  
• 
  Стоматологичното обслужване се осигурява от 3 стоматологични практики в град Дългопол, 1 стоматологична практика в село Партизани и 1 стоматологична практика в село Цонево.
  

Правилникът за прилагане на закона за социалното подпомагане определя социалните услуги в две групи: предоставяне на услуги в общността и предоставяне на услуги в специализирани институции. Приоритет по предоставянето на социални услуги са услугите в общността, съобразно потребностите на населението и като превенция срещу настаняването в институции.

• 
  Домашен социален патронаж с капацитет 30места. Услугата е в общността и се изразява в предоставяне на храна.
  
• 
  Клуб на пенсионера. Клубовете са форма на соц. услуга, предоставена в общността. Същите предоставят възможност на хората от трета възраст да общуват и организират културни мероприятия.
  
• 
  Клуб на инвалида- форма на социална услуга, предоставена в общността.
  
• 
  Личен асистент- соц. услуга, предоставена в общността
  

• 
  Икономически активното население в община Дългопол в края на 2004 год. е 6 903 души или 42% от общия брой население. Делът на заетите в частния сектор е 52%, като се установява тенденция към увеличаване на този дял.
  
• 
  Структурата на заетостта по отрасли показва преобладаващ дял на лицата, заети в сектор "Услуги" – 57%, докато в селското и горското стопанство и индустрията делът е съответно 26% и 17%.
  
• 
  Абсолютният брой на безработните лица в община Дългопол към края на 31 декември 2004 г. е 2 071 души и съставлява 1/3 от работоспособното население. Дълготрайно безработни (над 1 година) са 1 621 човека, средната продължителност на безработица е 23 месеца и нараства спрямо 2003г. Равнището на безработицата е 31.78%, значително по високо от средното за страната (11.2%)
  
• 
  В разпределението на безработните лица по възраст преобладават тези до 29 г. - 661 души или 33,9% от общия дял на безработните. Тук се установява трайна тенденция на висок относителен дял на млади безработни лица през последните години, който се обуславя до голяма степен от регистрираните лица от ромски произход. Висок е делът на безработните от 30 до 39 години – 533 души (21%).
  
• 
  Образователната структура на безработните лица се характеризира с най-висок относителен дял на регистрираните с основно и по-ниско образование, като броят им към 31.12.2004 г. е 1 583 или 76 %. Тенденцията е към стабилно повишение.
  
• 
  Средно месечното равнище на безработица за 2004 г.е 32,80%. Средномесечния брой регистрирани в Бюро по труда е 1929 души – 930 жени, 999 мъже.
  
• 
  Средно месечно заявени работни места са 276, от тях в частен сектор 243, с висше образование – 11. Заети работни места – 272, от които 239 в частния сектор, с висше образование – 11. Незаети работни места в края на месеца – 1, трайно незаети работни места – няма.
  

• 
  Общината, Бюрото по труда прилагат различни мерки за намаляване на безработицата. Предлагат се различни облекчения на работодателите при наемане на лица до 29 г., на сираци, на безработни с трайно намалена работоспособност, на безработни на непълно работно време и стажуване, на продължително безработни лица. Съществуват и мерки, насочени към самите безработни лица с право на парично обезщетение, които могат да започнат самостоятелна стопанска дейност.