Подходи за определяне на рисковите групи
При първоначалния анализ на социо-демографската и икономическа картина на общината се очертават някои типични рискове за лица в неравностойно положение: лица с увреждания, самотноживеещи, многодетство, трайна липса на собственост и доходи, противообществени прояви, рискове засягащи децата и младежите, много лица в институции и неравностойна позиция на пазара на труда. На основата на тези характеристики се обособяват няколко рискови групи. Повечето от тях имат социално-икономически корени. Анализът не цели да направи пълна класификация на рисковите групи, а да очертае някои приоритетни потребности от социална защита, както и необходимостта от развитието на конкретни социални услуги.
4.1 Деца в риск
4.1.1 Деца, настанени в специализирани институции
Основните фактори, които обуславят настаняването на децата от семейства в неравностойно социално положение в специализирани институции, са трудностите, които те срещат при отглеждането им (икономически, психологически, социални), съчетани с липсата на достатъчно алтернативни на институционалната грижа услуги. Основните рискове, на които са подложени децата в тези семейства, са свързани с качеството на живот, климата в семейството и достъпа на децата до образование. Тези данни показват необходимостта от съответни превантивни и подпомагащи политики с цел ограничаване на риска “бедност”, както и необходимостта от нови гъвкави форми за социални услуги и подкрепа на семейството като основен фактор за развитие на детето.
4.1.2. Деца със специални образователни потребности
Специфична група са децата, обучавани в помощното училище в град Пазарджик. Голямата част от тях са от други населени места и се отглеждат на интернатен принцип. Много от тях са настанени поради бедност на семейството. Необходимо е проучване каква част от децата могат да бъдат изведени на ресурсно подпомагане в общообразователните училища. Децата без здравословни проблеми е невъзможно да бъдат включени в “масови” училища без допълнителни занимания за компенсиране на разликите в образователното ниво с това на връстниците им, обучавани по общообразователна програма. За целта е нужна индивидуална оценка на образователното им ниво и план за компенсиране на знанията, съответно и провеждане на съответната предварителна
Значителна част от децата със специални образователни потребности се обучават в Помощно училище - интернат “Иван Вазов” град Пазарджик, с капацитет 210 деца с лека и умерена степен на интелектуални затруднения и множество увреждания. Към училището има интернат, в който са настанени над 50% от децата, обучаващи се в него. В ПУИ се обучава следният брой ученици по учебни години, както следва:
-
през учебната 2007/2008г. – 149 ученици;
-
през учебната 2008/2009 г - 124 ученици;
-
през учебната 2009/2010 г.-102 ученици;
Към училището има изграден Ресурсен център, в който през учебната 2008/2009г. са обучени 108 деца, а за 2009/2010-132 деца .
4.1.3. Дом за медико –социални грижи /ДМСГД/
На територията на Община Пазарджик функционира Дом за медико - социални грижи за деца. Броят на децата, настанени в ДМСГД – Пазарджик по данни на ОЗД към Д”СП” град Пазарджик, е, както следва:
-настанени деца от 2004г. до 2007г.- 232;
-настанени деца 2008 година -35;
- настанени деца 2009 година - 32;
- настанени деца 2010 г.- 8;
Броят на децата, реинтегрирани в биологичното семейство или в семейството на близки и роднини, за 2007г. – 7 деца, за 2008г. – 20 деца, за 2009г. – 7 деца.
Основните идентифицирани необходими услуги са следните:
- Превенция на изоставянето на ниво родилен дом;
- Подкрепа на семейства в риск (многодетни и социално слаби семейства, непълнолетни майки и самотни родители) след раждането на детето с цел превенция на изоставянето;
- Развиване на услугите в домовете към социализация на децата;
- Поддържане и развитие на връзката с биологичното семейство на детето;
- Интегриране на детето в семейната среда;
- Изграждане на родителски капацитет и умения за отговорно родителство;
- Подкрепа на семействата при разрешаване на социалните им проблеми;
4.1.4. Дом за деца лишени от родителска грижа /ДДЛРГ/
На територията на община Пазарджик няма разкрит Дом за деца лишени от родителска грижа.
Броят на настанените деца в ДДЛРГ извън община Пазарджик е, както следва до 2007 г. вкл. и 2007г.- 24 деца, през 2008г. - 3 деца, през 2009г. -53 деца и през 2010г. - 2 деца по данни на ОЗД към Д”СП” град Пазарджик. Налице е трайна тенденция в специализираните институции да се настаняват за отглеждане деца от ромски произход. Техният дял е почти 90 на сто от всички деца. Основните причини са бедност, трайна безработица на родителите, недостатъчен родителски капацитет, лоши битови условия и преценка за риск за отглеждането на децата от социалните работници. Често тези деца не посещават детска градина и са в потенциален риск от отпадане от училище. За да се подпомогне превенцията на настаняването и да се създадат условия за социално включване на децата и техните семейства, е нужно да се използват пълно ресурсите на образователната система. За целта е необходимо да се повиши ефективността на партньорството между двата сектора, тъй като ресурсите и на образователната система, и на социалните услуги не са достатъчни.
За по-голямата част от децата, с изключение на настанените в домове за деца с увреждания, основната цел в плана за грижа е реинтеграция. Данните показват, че повечето от децата, за които родителите не са подписали декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване съгласно СК, не са прекъснали контактите с биологичните си родители. Степента на ангажираност и отговорност на семейството обаче е различна и е необходимо да се развива връзката на родителите с децата. Същевременно с настаняването на детето в институция е много сложно да се установи контакт и да се мотивират родителите да възстановят отношенията дете/родител. Активна отговорност трябва да бъде поета от служителите в институцията чрез създаване на условия за постепенно преминаване на децата в алтернативните форми на подкрепа до пълна реинтеграция в семейството, чрез изграждане на родителски умения, чрез превенция на изоставянето и използване ресурсите на междуинституционалното партньорство между детските градини, училищата, социалните служби и дирекциите ”БТ”.
Специална група деца в риск са децата, трайно настанени в специализирани институции - 43. Семействата на 90 на сто от тях не поддържат никакви контакти с детето. По-голямата част от децата са трайно институционализирани и с идеята да бъдат осиновени, но това е почти невъзможно, предвид тежките им и множествени увреждания. Това се подкрепя от данните за периода на престой в институцията – над 4 години. За тези деца алтернативата е да ползват социални услуги в общността.
Специфична група са децата, обучавани в Помощното училище в град Пазарджик. За 2010 година техният брой е 102 –ма ученика. Голямата част от тях са от други населени места и се отглеждат на интернатен принцип. Обучението на учениците в помощното училище се осъществява съгласно специални учебни планове и програми, утвърдени от министъра на образованието, науката и технологиите и науката; специални учебници и учебни помагала, утвърдени от министъра на образованието, науката и технологиите; индивидуални образователни програми или индивидуални програми за развитие; учебни планове и програми за професионално обучение в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение. Много от децата са настанени поради бедност на семейството. Необходимо е да се извърши проучване каква част от децата могат да бъдат изведени на ресурсно подпомагане в общообразователните училища. В помощното училище се възпитават и обучават ученици с умствена изостаналост, които не държавните образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание. Затова, за да бъдат интегрирани в общообразователните училища е нужно да бъде извършена индивидуална оценка на образователното им ниво и план за компенсиране на дефицита от знания за съответната възраст, както и провеждане на предварителна подготовка.
Основните потребности, идентифицирани на работната група в общината, са:
- Развитие на връзките с биологичното и/или разширено семейство;
- Подпомагане на семействата за подобряване на взаимоотношенията с децата и развитие на родителски умения;
- Подобряване на качеството на образование на децата;
- Осигуряване на лично пространство и лични вещи;
- Организиране на живота в дома спрямо нуждите на детето, а не спрямо нуждите на институцията;
- Предоставяне на свободно време и избори за начина му на запълване;
- Повишаване на качеството на образование на децата;
- Изграждане на умения и навици за самостоятелен живот;
- Реинтеграция на детето в семейството;
- Подкрепа на семействата при решаване на социалните им проблеми.
Сподели с приятели: |