Общоевропейски транспортни коридори. Реализация и поддържане в границите на българия мехмед Хасан Еюб



Дата30.09.2017
Размер73.28 Kb.

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ. РЕАЛИЗАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ В ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

Мехмед Хасан Еюб*

*Технически университет – Варна, Факултет ФМНЕ, Е-mail: patkya@abv.bg



Резюме: Настоящият доклад разглежда Общоевропейските транспортни коридори, като основно се спира върху тези от тях, преминаващи през територията на страната ни.

Ключови думи: международни потоци, транспортни коридори, транспортна мрежа

УВОД


Втората паневропейска транспортна конференция в Крит през 1994 г. установява десет паневропейски транспортни коридора. Коридорите представляват пътища в Централна и Източна Европа, за които са необходими значителни инвестиции в продължение на 10 до 15 години. Отличават се от Трансевропейските транспортни мрежи, които включват всички основни пътища е Европейския съюз. В документите на ЕС международните транспортни коридори се разглеждат като цял комплекс от наземни и водни транспортни магистрали в определено направление и със съответна инфраструктура, включваща спомагателни съоръжения, подходни пътища, гранични преходи, сервизни пунктове, товарни и пътнически терминали, системи за управление на движението. Този комплекс действа съгласно законодателните и нормативните актове, осигуряващи възможностите за превоз на товари и пътници на равнище, което се изисква в страните от ЕС. Например интензивността на автомобилния поток във всеки от коридорите трябва да бъде не по-малко от 20 000 автомобила в денонощие при минимална скорост 120 км/ч. При жп линиите този норматив е 100 км/ч. Нормата за пресичането на държавните граници е: за автобуси и леки автомобили - 15 мин.; влакови композиции - 20 мин.; товарни автомобили - 60 мин.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Обща информация за десетте транспортни коридори.





Фигура 1. Транспортни коридори
Коридор 1: Талин – Рига – Каунас – Варшава;

Клон: Рига – Калининград – Гданск;

железопътни линии: 1 665 км.; летища: 6 броя; речни и морски пристанища: 11 броя.

Коридор 2: Берлин – Варшава – Минск – Москва – Нижни Новгород; железопътни линии: 2 313 км.; пътища: 2 200 км.; летища: 3 броя; речни и морски пристанища: 2 броя в Русия.

Коридор 3: Дрезден – Вроцлав – Лвов – Киев;

Клон: Берлин – Вроцлав;

железопътни линии: 1 650 км.; пътища: 1 700 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 9 броя.

Коридор 4: Дрезден – Прага – Братислава/Виена – Будапеща – Арад;

Клон: Нюрнберг – Прага;

Клон: Арад – Букурещ – Констанца;

Клон: АрадСофия – Истанбул;

Клон: София – Солун;

железопътни линии: 4 340 км.; пътища: 3 640 км.; летища: 10 броя; речни и морски пристанища: 8 броя.

Коридор 5: Венеция – Триест/Копър – Любляна – Будапеща – Ужгород – Лвов;

клон: Риека – Загреб – Будапеща;

клон: Плоче – Сараево – Будапеща;

клон: Братислава – Жилина – Ужгород;

железопътни линии: 3 270 км.; пътища: 2 850 км.; летища: 5 броя; речни и морски пристанища: 3 броя.

Коридор 6: Гданск – Грудзиадз/Варшава – Катовице – Жилина;

Клон: Грудзиадз – Познан;

Клон: Катовице – Острава – Бреслау/Бърно;

железопътни линии: 1 800 км.; пътища: 1 880 км.; летища: 6 броя; речни и морски пристанища: 5 броя.

Коридор 7: река Дунав

Дължина: 2 415 км.; речни и морски пристанища: 44 броя.

Коридор 8: Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Варна/Бургас;

железопътни линии: 1 270 км.; пътища: 960 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 4 броя;

Коридор 9 : Хелзинки – Санкт Петербург – Псков/Москва – Киев – Любашевка – Кишинев – Букурещ – Русе – Стара Загора – Александруполис;

Клон: Клайпеда/Калининград – Вилнюс – Минск – Киев;

Клон: Любашевка – Одеса;

железопътни линии: 6 500 км.; пътища: 5 820 км.; летища: 4 броя; речни и морски пристанища: 2 броя.

Коридор 10: Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – Скопие – Велес – Солун;

Клон: Грац – Марибор – Загреб

клон: Будапеща – Нови Сад – Белград

клон: Ниш – София

клон: Велес – Флорина

железопътни линии: 2 528 км.; пътища: 2 300 км.; летища: 12 броя; речни и морски пристанища: 4 броя



Фигура 2. Транспортни коридори преминаващи през България

Благоприятното географско положение на страната ни до голяма степен предопределя потенциалната функция на България от транспортна гледна точка: транзитна държава между богатите на природни ресурси държави в Близкия Изток, Западна и Средна Азия на изток/югоизток и силните в икономическо и промишлено отношение държави от Западна и Централна Европа на запад/северозапад. Поради тази причина през нейната територия преминават пет от десетте паневропейски транспортни коридора, а имено №4, №7, №8, №9 и №10.






Общоевропейският транспортен коридор (ОЕТК) №4 провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин-София-ГКПП Кулата, а транзитните потоци към Турция се провеждат по направлението София-Пловдив-Свиленград-ГКПП Капитан Андреево. На северната границата ни с Румъния в момента ОЕТК №4 функционира посредством ГКПП ферибот Видин-Калафат, като построяването на моста Видин-Калафат и доизграждането и модернизирането на пътната и жп инфраструктура ще привлече повече транзитни потоци и направлението през България ще се използва по-интензивно като най-къса връзка между река Дунав и Бяло море и удобна връзка между Европа и Азия. Общоевропейският транспортен коридор №7, формиран от р. Дунав като вътрешно континентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа, свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешната мрежа от плавателни канали на Русия и страните от Каспийския басейн. Общоевропейският транспортен коридор №8 очертава ново трансконтинентално транспортно направление изток-запад, което ще възстанови известния от древността “път на коприната”, свързвал Европа и Азия. Международните потоци между Балканите и Централна и Западна Европа ще се провеждат посредством участъка на българска територия ГКПП Гюешево-Кюстендил-София-Пловдив-Бургас-Варна. Общоевропейският транспортен коридор №9 провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Русе-Велико Търново-Стара Загора-Димитровград-Свиленград-ГКПП Ново село, като участъкът Хасково-Кърджали-Подкова-проход Маказа все още не функционира поради отсъствие на ГКПП Маказа. Мостът над р. Дунав при Русе отдавна изпълнява утвърдените си международни функции, докато на южната граница ОЕТК №9 фактически е прекъснат. Изграждането на ГКПП Маказа и реконструкцията и модернизацията на съставната инфраструктура на ОЕТК №9 ще утвърди това направление в посока север-юг като конкурентно трасе през българската територия за връзка между Балтийско и Средиземно море. Общоевропейският транспортен коридор №10 провежда международните потоци между Европа, България и Турция в комбинация с ОЕТК №4 посредством българския участък ГКПП Калотина-София-Пловдив-Свиленград-ГКПП Капитан Андреево, като осигурява връзка между Европа и Азия. Направлението на ОЕТК №10 през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит, в най-голяма степен отговарящо на международните стандарти, но също се нуждае от доизграждане и модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София –западна граница.

За реализация и поддържане на Общоевропейските транспортни коридори в границите на България, Министерството на транспорта предвижда да се изпълнят редица проекти през периода 2007-2010г. Такива са:



  • Изграждане на комбиниран, железопътен и автомобилен мост над р. Дунав при Видин – Калафат, който да обезпечава алтернативен достъп до националната транспортна мрежа на Румъния и свободен избор на вида на транспорта в направлението на Трансевропейски коридор No.4.

  • Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив-Свиленград – гръцка/турска граница, което дава свобода на достъпа до националната транспортна мрежа на Турция.

  • Проект за модернизация на железопътната линия София – Драгоман. Железопътната линия е част от Транс-европейски транспортен коридор No10. Проект за модернизация на железопътната линия София-Пловдив. Железопътната линия е част от Транс-европейски транспортни коридори No 4 и 8.

  • Проект за модернизация на железопътната линия Видин-София-Кулата. Железопътната линия е част от Транс-европейски транспортен коридор No4.

  • Подновяване на участъци по жп линия Пловдив –Бургас.

Проектите за модернизация на железопътните линии включват частично изграждане на нови двойни жп линии и реконструкция на съществуващите участъци с двойна жп линия за проектна скорост 160 км/ч. Икономическият и социален ефект от проектите ще бъде: намаляване на енергийните разходи, подобряване сигурността на движение, повишаване скоростта на движението и комфорта на пътуване, пренасочване на голяма част от автомобилните превози към железопътния транспорт, в следствие на което значително ще се подобри екологичната среда в района.

Що се отнася до пътните отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори, се предвижда реконструкция  и  осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос, а в по-дългосрочен план доизграждане на автомагистрала “Тракия” и изграждане на автомагистрали “Марица”, “Люлин”, “Струма”, “Хемус” и ”Черно море”.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Преминаването на транспортните коридори през България носи има положителни страни в развитието на икономиката. От друга страна то задължава странатани да изгради и поддържа инфраструктурата на коридорите според европейските изисквания.



ЛИТЕРАТУРА

[1] http://bg.wikipedia.org/

[2] www.mtc.government.bg/

[3] www.bg-transport.com/





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница